no_self Добавено Декември 29, 2011 Доклад Share Добавено Декември 29, 2011 „Най-голямата пречка пред откритието не е невежеството, а е илюзията за знание.” Има един вид невежество, което е пагубно заблуждаващо ни. То се проявява винаги, когато си мислим, че знаем нещо, което не знаем или си мислим, че разбираме нещо, което не разбираме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 29, 2011 Доклад Share Добавено Декември 29, 2011 Празнота Пълнота Хармония 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 29, 2011 Доклад Share Добавено Декември 29, 2011 Аз бих казал: Пълнота Празнота Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Декември 29, 2011 Доклад Share Добавено Декември 29, 2011 ако в мрака на празнотата видя Неговия пламък, тогава зная, че виждам; Определено за да просветне Мрака бива прокъсан от Светлината и известно време са заедно.А ако Светлината добие формата на огнен кръст, тогава имаме огнена Библия. Завет на Светлината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Декември 29, 2011 Доклад Share Добавено Декември 29, 2011 Станимир, благодарение на снимките, с които изрази разбиране, тази нощ ще мога да спя спокойно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 29, 2011 Доклад Share Добавено Декември 29, 2011 Аз бих казал: Пълнота Празнота Ами изживей живота си според начина, който поддържаш. Ама наистина го изживей по този начин, а не само на думи. Опитай се да угасиш аурата си, така че да не излъчва светлина. А ако можеш да угасиш и слънцето, то по-голямо доказателство за верността на думите ти не мога да желая. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 30, 2011 Доклад Share Добавено Декември 30, 2011 (edited) Аз бих казал: Пълнота Празнота Ришите (мъдреци) от Упанишадите са осъзнали Брахман като реалността зад тяхното собствено съществуване и това на всичко друго във Вселената. Те наричат Брахман сатчитананда, битие-съзнание-блаженство. Брахман е източникът и същността на материалната вселена. В най-чистата си реалност той е непроявен (ниргуна) и е следователно отвъд битието и небитието. Според Риг веда в първото си проявление Брахман е Хиранягарбха (букв. Златна утроба), от която всички светове, организми и дори боговете са създадени. В ролята си на Управител на вселената, Брахман се явява като Ишвара, Бог или Сагуна Брахман (Брахман с качества). http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=blog&module=display§ion=blog&blogid=653&showentry=4193 Редактирано Декември 30, 2011 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 30, 2011 Доклад Share Добавено Декември 30, 2011 Ами изживей живота си според начина, който поддържаш. Ама наистина го изживей по този начин, а не само на думи. Опитай се да угасиш аурата си, така че да не излъчва светлина. А ако можеш да угасиш и слънцето, то по-голямо доказателство за верността на думите ти не мога да желая. Не е лошо това пожелание. Да угасиш "арута" си, или Слънцето си - това е равносилно да стигнеш до състоянието "Черна дупка", а до там се стига само чрез Слънцето, вътрешното, щото и то се развива на цикли. http://star evolution Да стигнеш до това състояние и да се потопиш в него, както това се случва с някоя Звезда, когато и дойде времето, това е аналог на Самадхи, което се превежда и като умиране. Същото важи и за термина "Нирвана", който се превежда и като "Угасване". Е, ако не се "завърнеш" прероден, като нова Звезда, то тогава говорим за "МахаСамадхи". В Християнството това е наречено от Иисус "да се родиш отгоре/изново", в разговора му с Никодим. Няма как да се родиш, преди с теб да се е свършило. Дали "ти" се раждаш - и да и не, защото това "ти" е само представа на ума, или ако човек е пробуден - това е просто Лила. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 30, 2011 Доклад Share Добавено Декември 30, 2011 Ами изживей живота си според начина, който поддържаш. Ама наистина го изживей по този начин, а не само на думи. Опитай се да угасиш аурата си, така че да не излъчва светлина. А ако можеш да угасиш и слънцето, то по-голямо доказателство за верността на думите ти не мога да желая. Не е лошо това пожелание. Да угасиш "арута" си, или Слънцето си - това е равносилно да стигнеш до състоянието "Черна дупка", а до там се стига само чрез Слънцето, вътрешното, щото и то се развива на цикли. http://star evolution Да стигнеш до това състояние и да се потопиш в него, както това се случва с някоя Звезда, когато и дойде времето, това е аналог на Самадхи, което се превежда и като умиране. Същото важи и за термина "Нирвана", който се превежда и като "Угасване". Е, ако не се "завърнеш" прероден, като нова Звезда, то тогава говорим за "МахаСамадхи". В Християнството това е наречено от Иисус "да се родиш отгоре/изново", в разговора му с Никодим. Няма как да се родиш, преди с теб да се е свършило. Дали "ти" се раждаш - и да и не, защото това "ти" е само представа на ума, или ако човек е пробуден - това е просто Лила. Много правилно. За да се появи светлината, е нужно да й се осигури празнота. Ако си пълен с твои си неща, няма как друго да влезе в теб. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 30, 2011 Доклад Share Добавено Декември 30, 2011 Много правилно. За да се появи светлината, е нужно да й се осигури празнота. Да но ти отрече изобщо необходимостта от появяването на светлината. Ще приведа отново един цитат, защото очевидно има нужда: „По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем. Питам: Ако дадеш някому 1000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е велик вътрешен процес. Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни.“ Из „За тяхното неверство“ – НБ, 6 февруари 1927 г. Всяко угасване, всяко изпразване е относително. Ние се изпразваме от старото за да дадем място на новото. Но самата празнота е нещо невъзможно, една фикция. Не можем да поставяме празнотата като цел. Дори и и относителната празнота. Черните дупки не излъчвали светлина. Защо трябва да ограничаваме светлината до собствените си възможности да я възприемем. Всичко живо излъчва светлина. Сега какво и животът ли ще отречем? Още нещо върху което обичащите нихилизма „ученици“ на П. Дънов могат да поразсъждават: „Кои са отличителните черти на злото и на доброто?“ – Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва. Доброто постоянно расте и се увеличава. Който прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силен става. Правиш ли зло, ти се смаляваш. Правиш ли добро, ти растеш. Мразиш ли, ти отслабваш. Любиш ли, ти силен ставаш. Злото заробва човека, Доброто го освобождава. Доброто, Любовта са огън, който побеждава. „Двете състезания“ – СС, 08.08.1937 г. Може да се прегледат темите с мисли за светлината, за живота, за доброто, за любовта, също темата за опуленс (последната е в подфорум Богатство). Нека четящият се опита да види положителния подход към духовното и въобще към съществуващото; утвърждаването, а не отричането. Който разбрал – разбрал. Вероятно скоро няма да пиша в тази тема. Просто допирните точки с останалите участници се оказват прекалено малко, въпреки че специално в този форум, където се предполага една голяма част от участниците да са запознати с беседите на П. Дънов, не би трябвало да е така. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 30, 2011 Доклад Share Добавено Декември 30, 2011 Много правилно. За да се появи светлината, е нужно да й се осигури празнота. Да но ти отрече изобщо необходимостта от появяването на светлината. ..... Виж как не си ме разбрал. И не си ме разбрал, защото продължаваш да мислиш, че докато си пълен може да получиш светлина. А си пълен, защото не ти се иска да се разделиш със нещата, които си мислиш за добри. Извинявам се за изглеждащия назидателно тон, но нещо днес не ми е ден да мисля друго. Нали може да цитирам нещо, което сам си цитирал? : "...Някой казва: „Аз съм честен и благороден човек. Никому досега не съм направил какво и да е зло – праведен човек съм“. Не, колкото и да е праведен този човек, той още не е ученик. Той не разбира смисъла на живота от гледището на ученика, от гледището на цялото. И праведният човек живее още за себе си...." Понякога си мислим, че да си праведен е добро. Е, може и да е добро, но не е нищо повече от добре свършена къщна работа. Помитане, разтребване, измиване и до тука..... Да искаш светлина те прави праведен, но нищо повече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Декември 30, 2011 Доклад Share Добавено Декември 30, 2011 Станимир, erendil. Божидар Зим, Пожелавам ви приятно посрещане на Новата Година, изпълнена с надежди и очаквания за ново развитие в полето на възможностите. И, бъдете щастливи, мисля, че сте стъпили много добре на пътя. Благодаря ви за всичко, защото чрез вас получих и научих много за състоянието на търсещия човек, загубен или откриващ нови хоризонти. Обичам ви! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Декември 31, 2011 Доклад Share Добавено Декември 31, 2011 (edited) Замислих се за един стих от Библията включен в "Завета на цветните лъчи на светлината" - 31 И рече им: Дойдете вие сами на страна в пусто место, и починете си малко;..." Марк 6 глава Какво е Пустотата освен неизразимата преизобилна пълнота на Бога пред която всичко външно т.е. сътворено угасва и се стопява. И малко по- нататък Завета продължава , ще карам по памет - В света скръб ще имате, но дерзайте, Аз победих света. Върви подире ми!" Има и друга пустота, едната от другата са разделени от бездна. Тук е необходимо различаване идващо от Прасъществото към с - мир - ените отдадени на Него души. Хубав празник ви пожелавам! Редактирано Декември 31, 2011 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Декември 31, 2011 Доклад Share Добавено Декември 31, 2011 Замислих се за един стих от Библията включен в "Завета на цветните лъчи на светлината" - 31 И рече им: Дойдете вие сами на страна в пусто место, и починете си малко;..." Марк 6 глава Какво е Пустотата освен неизразимата преизобилна пълнота на Бога пред която всичко външно т.е. сътворено угасва и се стопява. И малко по- нататък Завета продължава , ще карам по памет - В света скръб ще имате, но дерзайте, Аз победих света. Върви подире ми!" Има и друга пустота, едната от другата са разделени от бездна. Тук е необходимо различаване идващо от Прасъществото към с - мир - ените отдадени на Него души. Хубав празник ви пожелавам! "Пустотата" е капан. Нещо за което си прочел, научил от учители. После това знание си изградил до емоция. Истинската пустота идва когато се освободиш от знанието и емоцията. Тогава си много по-близко до диво животно, което действа по инстинкт, отколкото до "човека". Шекспир го е казал много красиво: "Във всеки звяр се крие капка милост. В мен я няма - значи звяр не съм." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Декември 31, 2011 Доклад Share Добавено Декември 31, 2011 (edited) Постоянното дрънкане по въпроса е капан и колкото повече се говори по него толкова повече се отдалечаваме от същината. Казвам го въпреки, че си позволих да споделя някои свои мисли и неща. Нали сме приятели на портала, значи сред приятели пред които и говоренето и мълчанието са на място. Да, ама дали... Редактирано Декември 31, 2011 от Eлф Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Декември 31, 2011 Доклад Share Добавено Декември 31, 2011 "Пустотата" е капан. Нещо за което си прочел, научил от учители. После това знание си изградил до емоция. Истинската пустота идва когато се освободиш от знанието и емоцията. Тогава си много по-близко до диво животно, което действа по инстинкт, отколкото до "човека". Шекспир го е казал много красиво: "Във всеки звяр се крие капка милост. В мен я няма - значи звяр не съм." Явно е, че споделяш себе си,казваш ,че си безмилостно жесток. А превръщането ти в маймуна те прави капковомилосърден, може би. Да не би да смяташ, че хората тук не споделят лични преживявания? Имаш ли критерий да го прецениш? Да не би да разполагаш с опита им? Eлф и erendil 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Януари 1, 2012 Доклад Share Добавено Януари 1, 2012 Постоянното дрънкане по въпроса е капан и колкото повече се говори по него толкова повече се отдалечаваме от същината. Казвам го въпреки, че си позволих да споделя някои свои мисли и неща. Нали сме приятели на портала, значи сред приятели пред които и говоренето и мълчанието са на място. Да, ама дали... Явно е, че споделяш себе си,казваш ,че си безмилостно жесток. А превръщането ти в маймуна те прави капковомилосърден, може би. Да не би да смяташ, че хората тук не споделят лични преживявания? Имаш ли критерий да го прецениш? Да не би да разполагаш с опита им? Честита Нова Година! Милостта е арогантност. Това е да гледаш нещо с очите на съжалението - че то не е съвършено. Може ли Висшия разум да направи нещо, което не е съвършено или не е на мястото си? Може ли Бог да допусне грешка? Има ли страдание, или нещо извън теб? И кого да съжаляваш или да имаш милост към него - себе си? Откъде идва осъждането? Тръгнеш ли по пътя на просветлението, милостта -съжалението отпадат. Това са игри на малко дете. Когато искаш да си играеш на доктор, трябва да има и пациенти. Означава ли това, че доктора трябва да мрази пациентите си? Има ли милост - има и жестокост, те са взаимнозависими. Отпадне ли милостта, отпада и жестокостта. Като няма кой да играе тази игра (милост-жестокост), къде ще отиде тя? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Януари 2, 2012 Доклад Share Добавено Януари 2, 2012 (edited) Честита Нова Година! Милостта е арогантност. Това е да гледаш нещо с очите на съжалението - че то не е съвършено. Може ли Висшия разум да направи нещо, което не е съвършено или не е на мястото си? Може ли Бог да допусне грешка? Има ли страдание, или нещо извън теб? И кого да съжаляваш или да имаш милост към него - себе си? Откъде идва осъждането? Тръгнеш ли по пътя на просветлението, милостта -съжалението отпадат. Това са игри на малко дете. Когато искаш да си играеш на доктор, трябва да има и пациенти. Означава ли това, че доктора трябва да мрази пациентите си? Има ли милост - има и жестокост, те са взаимнозависими. Отпадне ли милостта, отпада и жестокостта. Като няма кой да играе тази игра (милост-жестокост), къде ще отиде тя? Привет, Така е - милост, състрадание и пр. - тези неща магат да съществуват единствено ако е на лице ендивидуализма, т.е. докато съзнанието пребивава в дуалността, от която и позиция да съпоставя, да разсъди, да упражнява съждението, степенува и етикетизира. Докато има "аз" (его) и "ти" ще е тъй - разделение/in_dividio Няма как да имаш милост, или състрадание към нещо, което считаш за чисто и съвършено. Докато човека не види във всичко Бога, той ще е на положението "клан-недоклан, дран-недодран", но при все, че тази половинчатост е такава, то тя има своето място, задача и значение по Пътя. Например в Махаяна се разчита придимно на състраданието. Същото може да открием и в Християнството, и в Исляма (истинския). Човек няма как директно да познае Реалността, защото няма кое да го разшири. Именно разширяващата сила в сърцето - Любовта, чиито по-груби форми са милостта и състраданието, именно тя издига и разширява. Дори Буда е просветнал поради присъствието на страх и състрадание. Иисус е рекъл "Милост ищя, а не жертва" и пр. Да, има по Пътя и отсечка, в която човек, подобно на Лао Дзъ може да рече: 5 Небето и Земята не притежават доброта. Те се отнасят към всички неща като към Жертвено куче, направено от слама. Мъдрецът не притежава човеколюбие. Той се отнася към всички хора като към Жертвено куче, направено от слама. Това показва, че човек е познал Пустотата и че е познал Лила, че е познал филма, но в това също се крие опастност и също не е крайна спирка за вървящия. Още пътуване е необходими, за да се излезе отвъд това, защото и то има дълбочина и нива. Ако човек не е достигнал до крайното Просветление, то може да се превърне в звяр, в некой, който не милие за живота, а от там и за себе си. Във високите индигови нива е така и в началните кристални. Цветът е тъмен. Наистина, когато човек разпознае във всичко Бога (което е различно от това да виждаш, или да си мислиш, че виждаш, според утвръждение, че у всичко присъства Бог, или божия частица), когато се види единосъщието на черно и бяло, на светло и тъмно, на чисто и на нечисто, тогава може Любовта да пристигне и тя идва. Тогава отпадат милостта, състраданието, но да преди това те са необходими. Силно необходими, защото играят ролата, както вече споменах, на разширител. След това Пътя продължава и се изживява едно спускане, снизхождение до центъра на човека, до сърцето му, където и се установява съзнанието, там човек е хем "горе", хем "долу" - хем се знае като Пустота, хем като материя, хем е Бог, хем е индивидуалност. Хем бялото платно, хем краските; хем тишината, хем звука; хем тона, хем паузата. Тогава истинската Лила, истинската Музика! В Пустотата, сама по себе си - в това състояние няма никакъв смисъл. Ето защо, Бог, който в непроявената си форма е именно Пустота, се е проявил, давайки началото на Творческия процес, на Себепреобразяването, на Играта. Защо? Заради възможността да се изживява Любовта. Та тъй и при този човек, който е постигнал най-висшата форма на просветление, който е и Бог познал Себе Си - Неговия Път се центрира и приключва в едно Любовно състояние, във Веченост. Та, Пътят, както е писано вече, минава през четири степени. Първата степен е индивидуалността - "аз" (его). Второто състояние е "не аз" - Пустотата. Третото състояние е "аз & не аз" - "Събирането на Небето и Земята", в което хем си се разпознал като Бог, като Всичко, хем продължаваш Играта/проявата на индивидуалност. В тозва състояние Любовта се изразява ней-пълно. Четвъртото състояние е новото начало, като плод на третото състояние, като плод на Любовта, кото се бележижи ново начало - "ново Небе и нова Земя", което е същината на тросформацията, на трансмутацията и на прехода от тук - Там. Та за да се разширява сърцето, то няма как да се прескочи нивото на състрадание и милосърдие, въпреки че то само по себе си и чест от дуалността. Въпреки това, то е едно от най-красивите и висши състояния в тази дуалност. Висш израз. Не бива да се отрича нищо от Пътя. Всички отсечки от него си имат своето (предна)значение и смисъл. Редактирано Януари 2, 2012 от Ники_ neoscanner 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 2, 2012 Доклад Share Добавено Януари 2, 2012 (edited) Постоянното дрънкане по въпроса е капан и колкото повече се говори по него толкова повече се отдалечаваме от същината. Казвам го въпреки, че си позволих да споделя някои свои мисли и неща. Нали сме приятели на портала, значи сред приятели пред които и говоренето и мълчанието са на място. Да, ама дали... Мисля, че Елф е права. Чета тази и тема и си задавам въпроса - това за което пишете, изпитано ли е от вас? Превърнало ли се е от знание в опитност? Познали ли сте пустотата за която говорите? Прескочили ли сте Буда и Христос? От каква позиция отричате милостта и състраданието. От позицията на достигналия съвършенство просветлен или...? Редактирано Януари 2, 2012 от Ани ivail 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Януари 2, 2012 Доклад Share Добавено Януари 2, 2012 (edited) Мен ме считай за беден глупак, но все при това, не ме лишавай от твоята захар! Състраданието - вълшебната скъпоценност "Асанга, един от най-известните индийски будистки светци, живял през IV столетие. Той отишъл в планините, за да живее в усамотение, и насочил цялата си медитационна практика към Буда Майтрея с надеждата той да му се яви и да му даде напътствия. Асанга медитирал при удивително трудни условия в продължение на шест години, но не постигнал нищо - дори не му се присънил благоприятен сън. Почувствал се обезсърчен, изгубил надежда да се срещне с Буда Майтрея и напуснал убежището си. Тръгнал надолу по пътя и видял един човек да трие голяма желязна пръчка с парче коприна. Асанга се приближил до него и го попитал какво прави. - Нямам игла - отговорил човекът, - така че ще трябва да си направя от тази желязна пръчка. Асанга го изгледал учудено - дори и да би успял да го постигне след сто години, каква би била ползата? И си казал: „Виж какви усилия полагат хората за напълно немислими неща. Ти правиш нещо много по-стойностно, а не притежаваш и част от тази всеотдайност." И се върнал отново в убежището си. Минали още три години - отново без никакъв знак от Буда Майтрея. „Сега вече съм сигурен - казал си Асанга. - Никога няма да успея." Той отново тръгнал да слиза надолу и зад един завой на пътя видял голяма скала - толкова висока, че сякаш докосвала небето. В подножието й седял един човек, който трескаво търкал камъка с мокро перо. - Какво правиш? - попитал го Асанга. - Тази скала е много голяма и пречи на слънцето да огрее къщата ми. Искам да се отърва от нея. Асанга и този път се изумил от упоритостта и неизтощимата енергия на човека и се засрамил от своята слабост. Отново се върнал в убежището. Минали още три години без никакъв резултат. Решил, че за това, което иска, няма надежда, и напуснал убежището си завинаги. Денят превалил и късно следобед видял край пътя да лежи едно куче. То имало само предни крака, а задната част на тялото му гниела и била покрита с червеи. Въпреки окаяното си състояние кучето се зъбело на минаващите и се опитвало да ги ухапе, като се влачело по корем с помощта на предните си крака. Асанга бил обзет от дълбоко чувство на състрадание. Откъснал парче месо от собственото си тяло и дал на кучето да яде, след това се навел и понечил да почисти тялото му от червеите. Изведнъж обаче му минало през ум, че ако ги тегли с пръсти, може да ги нарани и разбрал, че може да ги махне само с език. Коленичил на земята, погледнал ужасното гъмжило и затворил очи. Навел се и показал езика си... И в този момент усетил, че езикът му се е опрял в земята. Отворил очи и погледнал нагоре. Кучето го нямало. Вместо него видял Буда Майтрея, обкръжен от ореол трепкаща светлина. - Най-после! - казал Асанга. - Защо не ми се яви по-рано? Майтрея отговорил тихо: - Не е вярно, че не съм ти се явявал. Бях с теб през цялото време, но негативната ти карма и заблудите ти пречеха да ме видиш. Дванадесетте години, които прекара в усамотение, донякъде ги намалиха, така че поне успя да видиш кучето. После благодарение на искреното ти състрадание всички тези заблуди изчезнаха напълно и сега можеш да ме видиш пред себе си със собствените си очи. Ако не вярваш, качи ме на рамото си и провери дали някой друг ще ме види? Асанга качил Майтрея на дясното си рамо и отишъл на пазара, където започнал да пита всеки срещнат: - Какво имам на рамото си? - Нищо - отговаряли хората и той продължавал нататък. Само една възрастна жена, чиято карма била отчасти пречистена, отговорила: - На рамото ти има разлагащ се труп на куче, това е. Асанга най-накрая разбрал безкрайната сила на състраданието, което пречистило и трансформирало неговата карма и така му дало възможност да види Майтрея. След това Буда Майтрея, чието име означава „любяща благодат", завел Асанга в небесното царство и му дал напътствия, които са сред най-важните в будизма." Бхагавад Гита Пета глава 17 Който стане единен с него, с ум и разум насочен в него, веднъж прогонил греха чрез мъдрост, достига покоя в свръхдвижението. 18 В брамин изпълнен с мъдрост и скромност, както и в крава, и в слон, и в куче, и в дрипльо, който се храни с кучета — мъдрият вижда във всички Едното. sarvam khalv idam brahma Редактирано Януари 2, 2012 от Ники_ neoscanner и FoxMulder 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Януари 2, 2012 Доклад Share Добавено Януари 2, 2012 Честита Нова Година! Милостта е арогантност. Това е да гледаш нещо с очите на съжалението - че то не е съвършено. Може ли Висшия разум да направи нещо, което не е съвършено или не е на мястото си? Може ли Бог да допусне грешка? Има ли страдание, или нещо извън теб? И кого да съжаляваш или да имаш милост към него - себе си? Откъде идва осъждането? Тръгнеш ли по пътя на просветлението, милостта -съжалението отпадат. Това са игри на малко дете. Когато искаш да си играеш на доктор, трябва да има и пациенти. Означава ли това, че доктора трябва да мрази пациентите си? Има ли милост - има и жестокост, те са взаимнозависими. Отпадне ли милостта, отпада и жестокостта. Като няма кой да играе тази игра (милост-жестокост), къде ще отиде тя? За мен милостта е мъдрост. Смятам , че физическото тяло предопределя страданието. Това е като да се убодеш от трън, нещо да разруши целостта на организма. Да изпиташ болка, сам за себе си. Има ли нещо извън теб? То може ли да изпитва болка? Според мен правилната логическа последователност е“ това, което го има у мене съществува и на друго место“. Можеш ли да изпиташ чуждата болка? Чуждо е когато си в илюзията “сам за себе си „ и“ няма нищо извън мен“. Лишен от възможността да почустваш физизически друго живо същество, за мен е критерий за просветеност. Защото съзнанията преливат едно в друго и всички усещания са форми на разума. Какво тогава е да изпитваш милост? Това е да не си режеш пръста. Или на някой друг. За тези процедури докторите слагат упойка. И това не е само да не мърдаш докато те касапат, може би. Иначе се получава „колко красиво се е изразил Шекспир, докато съзнанието ми квичи“. Или рабирането за просветлението е самата упойка? Не чувствам нищо, форма на мислост към себе си? Това ли е стремежа за постигане на просветление, да не не чувстваш и да не ти пука? Или има закон да изучиш болката и умишлено да спреш да я причиняваш? Кои са законите в живота? Изучено ли е това, което е в тебе предопределено без да имаш участие. Или смяташ, че можеш да избягаш от болката, арогантно милостиви? Милост е да изучиш и да спазваш закона. Очите на съжалението са очите на глупостта. Нарушаваш закона и арогантно очакваш милост, някак си да избягаш от последствията. Но не се получава ,за което съжаляваш, защото не си се постарал да го проумееш, живял си в илюзията за недосегаемост. Разумът е бил под упойката на своите желания но болката е коректив, който го отрезвява. Злото за тялото е смърт на илюзията на съзнанието. Както се казва „от истината боли“. Осъждането...Неприемане на действителността и отхвърляне на правото на съществуване на болката . Богоборство с предопределеността. Арогантно желание за милост от последствията на закона. Бог не допуска грешки. Той пише закони. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Януари 2, 2012 Доклад Share Добавено Януари 2, 2012 (edited) 7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. Мат. 5 ~~~ 12 А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. 13 Но идете и научете се що значи тази дума: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние]. Мат. 9 Ани и mecholari, остАйТе това просветление на просветлените да му берат дерта, а през това време ние може да наминем до Графството да изпием по чаша чай и да хапнем по няколко сандвича поръсени с няколко вида сиренце от горе )) Редактирано Януари 2, 2012 от Eлф mecholari и Ани 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 2, 2012 Доклад Share Добавено Януари 2, 2012 7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. Мат. 5 ~~~ 12 А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. 13 Но идете и научете се що значи тази дума: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние]. Мат. 9 Много точни цитати! Ани и mecholari, остАйТе това просветление на просветлените да му берат дерта, а през това време ние може да наминем до Графството да изпием по чаша чай и да хапнем по няколко сандвича поръсени с няколко вида сиренце от горе )) Права си, Елфче! Макар в мислите ти да се прокрадват малко хобитски искрици (не елфски). Но като се замисля – точно обикновените хобита бяха камъчетата, които преобърнаха колата на Саурон. Eлф 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Януари 2, 2012 Доклад Share Добавено Януари 2, 2012 (edited) Ами ако ме познаваше на живо щеше да знаеш, че си ми хванала следата )). Мислила съм си го че повече на хобит намязвам отколкото на Елф (не става въпрос за ръста). Това Елфче се появи изведнъж при екстремни обстоятелства /нещо като да скочиш от хеликоптер беше / без да го мисля много - много, но след онова умопомрачително мнение на Ерендил да се назова така най- малкото звучи нескромно Редактирано Януари 2, 2012 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Януари 2, 2012 Доклад Share Добавено Януари 2, 2012 Ани и mecholari, остАйТе това просветление на просветлените да му берат дерта, а през това време ние може да наминем до Графството да изпием по чаша чай и да хапнем по няколко сандвича поръсени с няколко вида сиренце от горе )) To мене съвсем скоро ще ме вземе за малко големия орел,че съвсем близко съм до Мордор. А сиренцето много го обичам. Съгласен съм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.