Станимир Добавено Декември 4, 2011 Доклад Share Добавено Декември 4, 2011 Илюзорни могат да бъдат мислите, но не и умът. Човек може да се заблуждава, но може и да не се заблуждава, и инструментът посредством което става това е умът. Да, отвъд илюзиите е Брахман, но умът е част от него, или по-точно е да се каже, че е негов атрибут. Осъзнаването на единството на човека с всичко съществуващо не отнема индивидуалността му. Тук имаме едно привидно противоречие, което е много трудно да се обясни. Човек открива истинската си същност, но проявлението на тази същност може да бъде само индивидуално. Познаването на същността става едновременно с нейното проявление (дори и само в мислите ни). Не може да бъде познато нещо непроявено. А понеже проявлението винаги е ограничено, то и не може да се говори за абсолютно и пълно просветление, за крайно достижение, а за безброй степени на все по-пълни и по-пълни осъзнавания. Но никога не може да се говори за край. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Декември 4, 2011 Доклад Share Добавено Декември 4, 2011 (edited) „Не може да бъде познато нещо непроявено.” Непроявеното не съществува - в смисъла, който влагаме в думата същественост. Защото, ако е непроявено, значи го няма и естествено, че не може да бъде познато. Т.е излиза, че ние познаваме непроявеното, чрез неговата същественост, когато се прояви. Тогава бихме могли да го видим като проявено и да познаем, че зад него стои непроявеното. Непроявеното е това "едно" за което писах по-горе. „проявлението винаги е ограничено” - От какво? Има илюзия и край на илюзията. Има безкрайно много илюзии и всички те имат край. Редактирано Декември 4, 2011 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 4, 2011 Доклад Share Добавено Декември 4, 2011 (edited) ... Има илюзия и край на илюзията. Има безкрайно много илюзии и всички те имат край. Илюзиите на този свят може би да. За тези, които достигнат нирвана, но това е нирваната на този свят - животът ни докато сме на тази планета. Като стигнем следващия свят, всички + тези преживели нирвана пак ще се учим и ще имаме нещо подобно на илюзиите, но други излюзии. И така светове, светове, светове, докато се върнем напълно в Източника. Мисля си, че просветлението все пак е на степени, не случайно има духовна йерархия. Разбира се, някой източни традици казват, че може директно от тук чрез пълна отдаденост и подготовка да се скочи направ в нирвана. Това може и да разботи за източните хора, за западните стъпките са си по-добре. Разликчта в мисленето и съответно успеваемостта на даден подход е огромна. Редактирано Декември 4, 2011 от БожидарЗим Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Декември 4, 2011 Доклад Share Добавено Декември 4, 2011 Източника ми е дал още малко време на този свят и после няма да има други светове, няма повече илюзиии. Края на краищата. Тогава ще съм в окончателно единство с него. В пълен и тотален мир и истинска нирвана. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 4, 2011 Доклад Share Добавено Декември 4, 2011 Как установи това? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Декември 4, 2011 Доклад Share Добавено Декември 4, 2011 И да има други светове, те ще са илюзии. Когато се слеем с източника всичко ще си дойде на мястото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 4, 2011 Доклад Share Добавено Декември 4, 2011 Да, съгласна. Но не е ясно дали още след този си живот ще успеем да се слеем с Източника. Не знам за другите, но аз за себе си съм дори твърде убедена, че няма да е толкова скоро това сливане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Декември 4, 2011 Доклад Share Добавено Декември 4, 2011 Ако ти кажа, че ти не съществуваш и никой от нас не съществува във вечната и непроменлива реалност на непроявеното, всичко останало не би имало никакво значение... това, че сме тук и сега е само една игра на възприятията, в същото време сме и отвъд при източника през цялото време, но някои от нас не го знаят или по-скоро не искат да го приемат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Декември 4, 2011 Доклад Share Добавено Декември 4, 2011 Колкото по-духовно извисен е човек, толкова по-далече е от просветлението. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 4, 2011 Доклад Share Добавено Декември 4, 2011 Човек е там, където е мисълта му. Чрез мисълта духът се „предвижва“, по-скоро се фокусира в определени места. Иначе по отношение на духа пространството и разстоянията не са такива, каквито можем да си представим. Но човек е там, където са мислите му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 4, 2011 Доклад Share Добавено Декември 4, 2011 (edited) Човек е там, където е мисълта му. Чрез мисълта духът се „предвижва“, по-скоро се фокусира в определени места. Иначе по отношение на духа пространството и разстоянията не са такива, каквито можем да си представим. Но човек е там, където са мислите му. Е, нали казват, че човек е оттам, откъдето е жена му Използвам малка шега, за да кажа, че човек не е само мисъл. Добре, защо свързваме съзнанието само с мисълта. Да, човек е там, където е съзнанието му, но съзнанието не е само мисъл според мен. А и чувства най-малкото. Чувстваш принадлежност, любов към братството.....Само с мисъл не става май Редактирано Декември 4, 2011 от БожидарЗим Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 4, 2011 Доклад Share Добавено Декември 4, 2011 (edited) Добре, нека да вземем едно чувство, например състрадание, към някого. Самото състрадание, ако я няма мисълта да ни насочи към този, към който изпитваме състраданието, няма да ни „придвижи“ към него. Чувството пак си го има, но мисълта е тази, която ни пренася. Мисълта е и тази, която насочва нашата енергия. Съзнанието разбира се, че не е мисъл. Именно съзнанието осъзнава мислите, направлява ги и твори чрез тях, или пък ги оставя без внимание да отминат. Съзнанието е и Мислителя, освен разбира се, че е Свидетеля на всичко случващо се. Редактирано Декември 4, 2011 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 4, 2011 Доклад Share Добавено Декември 4, 2011 Станимир, ако мисълта ти върши работа, си я ползвай, колкото си искаш това няма значение. Важното е съзнанието да намери себе си Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 14, 2011 Доклад Share Добавено Декември 14, 2011 Колкото по-духовно извисен е човек, толкова по-далече е от просветлението. Май е така. Издигаш се в единия свят, но падаш в другия.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Декември 15, 2011 Доклад Share Добавено Декември 15, 2011 erendil беше написал нещо чудесно и истинско, но то беше модерирано, което ме води до ужасяващия извод, че този форум не е за съзнателен живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Декември 15, 2011 Доклад Share Добавено Декември 15, 2011 erendil беше написал нещо чудесно и истинско, но то беше модерирано, което ме води до ужасяващия извод, че този форум не е за съзнателен живот. Според мен беше изпълнено с известен цинизъм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 15, 2011 Доклад Share Добавено Декември 15, 2011 (edited) а може ли някой да пусне на любопитния Божо какво е писал оригинално Ерендил Редактирано Декември 15, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 15, 2011 Доклад Share Добавено Декември 15, 2011 (edited) erendil беше написал нещо чудесно и истинско, но то беше модерирано, което ме води до ужасяващия извод, че този форум не е за съзнателен живот. Това, което беше написал Еrendil, бе представено по абсолютно просташки начин. Ако на някого простащината му харесва, това не му дава право да изисква форума да се превърне в поле за подобни груби и цинични изказвания. Редактирано Декември 15, 2011 от Станимир veselinvalchev1981 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Декември 21, 2011 Доклад Share Добавено Декември 21, 2011 „В царството на слепите едноокия е наивник. Той е пеперуда сред гъсеници, вампир сред хората, едноок глупак в страната на незрящите мъдреци. (бел. no-self – това са само аналогии.) Той не е превъзхождащ и могъщ, а просто не на правилното място. Чужденец и странник в странна земя. Защо ли се мотае? Какво би могъл той да направи? Да говори? Да учи? Да си играе на мъдър? Какво може едноокият да каже на слепите по рождение? Защо да казва каквото и да е? Какво иска той за тях или от тях? Слепите не знаят нищо за очите. Те не знаят нищо за виждането и тези, които си мислят, че знаят, грешат в знанието си. Защо да говори изобщо? Защо да поема такава напразна и безплодна мисия? Виждащият трябва да започне с нагласа за търпение към скептицизма на невиждащите, помнейки, че той самият е бил преди в същото незрящо и двойно-невиждащо състояние, но толерантността скоро започва да се изчерпва. Задоволяването на необходимостта на егото да се чувства интелигентно и отличаващо се е изморително, скучно и досадно занимание, и единствено служи да разобличи глупостта на алтруистичните мотиви.” Мария-София и Виктор 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Декември 21, 2011 Доклад Share Добавено Декември 21, 2011 В моя вътрешен свят покоят е вечен. В моя вътрешен свят е празно и пусто. Там няма нищо. В оня ден човек ще погледне към Създателя си, И очите му ще се взрат в Светия Израилев; Исая 17:7 Очите ти ще видят царя в красотата му Исая 33:17 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти. Псалми 17:15 Насищането е форма на пълнота. То е в противовес на празно и пусто. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Декември 21, 2011 Доклад Share Добавено Декември 21, 2011 Може и двамата да сте прави. Нали в нищото се съдържа всичко. За да се напълни моят съд с небесната пълнота, трябва първо да го изпразня от собствените си боклуци. За да видя, трябва да махна пердетата пред очите си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Декември 22, 2011 Доклад Share Добавено Декември 22, 2011 „Цялата работа свързана със съществуването ни е за да има драматичен елемент и за да продължава да е интересно. За това е нужно да има конфликт и една измислена погрешност бива добавена към целия микс. Страхът. Страхът от празния център. Страхът от черната дупка вътре. Страхът от не-битието. Страхът от не-себе си-то. Страхът от не-себе си-то е майката на всички страхове. Този страх, върху който всички останали страхове са основани. Няма нито един страх, дори най-малкия и жалък страх, в основата на който да не лежи страхът от не-себе си–то. Всеки страх в края на краищата е страх от не-себе си-то. И какво е просветлението, ако не лебед гмуркащ се в пропастта на небитието?” Виктор 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Декември 22, 2011 Доклад Share Добавено Декември 22, 2011 И какво е просветлението, ако не лебед гмуркащ се в пропастта на небитието?” Има места където не можеш да отидеш без да бъдеш поканен. Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Декември 22, 2011 Доклад Share Добавено Декември 22, 2011 И какво е просветлението, ако не лебед гмуркащ се в пропастта на небитието?” Има места където не можеш да отидеш без да бъдеш поканен. Потвърждавам ! Но с условието, че сравнението с лебеда е несполучливо. Небитие няма. Терминът "небитие" много хора го употребяват, а той не е особено коректен и точен. mecholari и Диана Илиева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 22, 2011 Доклад Share Добавено Декември 22, 2011 Ако в мълчанието на тишината чуя туптенето на Сърцето на Космоса, тогава зная, че чувам; ако в мрака на празнотата видя Неговия пламък, тогава зная, че виждам; ако в студената пустош усетя Неговата топлина, тогава зная, че усещам. Животът е ритъм. Извън ритъма нищо не може да съществува – нито най-малкият атом, нито галактиките, нито тяхната същност. Животът е ритъм; животът е движение; животът е пълноводна река. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.