Диана Илиева Добавено Ноември 12, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2011 А аз доста време се чудя, защо тази тема се радва на такава активност. За да покаже всеки какво е чел от разни книжки? А ако това в книжките не е вярно или ние сме го разбрали леко погрешно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Ноември 12, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2011 Що се отнася до мен, за да споделя това което препрочитам в момента и което резонира с моят вътрешен свят, ако мога така да се изразя пък ако имам грешки в процеса на живота и придобитият опит от използването на това което съм научила те се доизглаждат. Приятен ден на всички и приятна работа на себе си си пожелавам . Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 12, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2011 (edited) Много шум за нищо. Останах с впечатлението, че наистина само се цитират книжки и че никой няма интерес към съществото на темата. Това, че се разсейвате и воювате за да се докажете няма връзка с просветлението. Никой тук не е сериозен търсач на просветлението. Къде са въпросите ви? Разбира се, че могат да се използват различни учения и начини да бъде обяснено и има различни пътища към него. Всички учения се опитват да ви отведат там, това е крайната им цел, да ви покажат пътя. Накъде сте се запътили? И вие не знаете. Загубили сте се някъде при някое интересно кътче и не искате да продължите напред. Това е ок. Толкова можете. Явно нямате стемеж, защото не ви се налага да продължите напред. По-нататък, по-далеч - там някъде е просветлението. То е и тук и сега, но няма кой да го види, защото никой не иска. Според вас има по-важни и интересни неща от него. Склонни сте да вярвате, че е недостижимо или, че не е възможно някой да е напълно просветлен, това е защото не знаете какво е. Всеки може да достигне просветление в този живот. Стига да иска. Няма начин да ви се обясни просветлението, защото истината може само да бъде посочена, но всеки трябва да я открие сам. Аз бих опитала да ви посоча къде е, всъщност това е, което правех през цялото време докато пишех тук. Но кой би поискал да открие? Никой от писалите тук досега не показва интерес към поемането на пътя към това приключение. Така или иначе всеки ще получи просветление в мигът, в който се срещне със смъртта. Е, успех! Редактирано Ноември 12, 2011 от no_self Виктор 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 12, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2011 А аз доста време се чудя, защо тази тема се радва на такава активност. За да покаже всеки какво е чел от разни книжки? А ако това в книжките не е вярно или ние сме го разбрали леко погрешно? Мисля, че участниците във форума са достатъчно големи за да си носят отговорността за верността на това, което пишат и да преценяват верността на това, което четат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Ноември 12, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2011 Просветление е да откриеш законите, по които действа, работи животът. Това са верни, практически приложими неща. Ако успееш да изживееш живота си оттук нататък според Божиите закони, или още живееш в Любовта, тогава нищо не е страшно. Нито безпаричието, нито болестите - просто такива няма. Има книги, в които са описани верните закони. Трябва само да се приложат на практика. А излизането извън тялото е съвсем друго нещо и невинаги е свързано с просветление. Затова именно различавам литературата на Кастанеда и Доринда от духовното учение на Петър Дънов. Последното дори мога да го нарека наука, защото при науката има уреди, инструменти, с които се регистрират някакви физически промени, при духовното учение на Дънов - ролята на този "уред" играе самият човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Ноември 12, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2011 В мига, в който започнеш да следваш религия ти спираш просветлението. Просветлението може да се открие само от теб вътре в теб, без да има нужда някой, да ти обяснява как да го постигнеш. Ученото не е просветление, а заблуда! Дори да е вярно дадено учение самия факт, че го учиш от някого те прави непросветлен. Дори ученикът да задмине учителя си според мен просветление пак няма, защото ти си последвал източник, а не себе си.Просветлението дреме вътре в нас и само ние можем да го пробудим, без ничия намеса !Просветление не би трябвало да се дава от Бог, а да са дава от нас на самите нас. Аз не отричам религиите.Следвам ги отсявайки ненужното, но това е така, защото търся нещо, което аз не мога да постигна? И си мисля, че щом търсиш помощ и упование в нещо значи не си просветлен. Бог, Създателят от кого се е поучил ? Той е над, а ние слушаме него. Идеята, че ние се учим от нещо, че ние търсим нещо от някого ни прави непросветлени. Аз когато чета, когато питам някого, когато търся упование и надежда не търся просветление, а спасение, и толкова съм объркан... След като предгледах какво съм написал установих страшен парадокс, а именно. Ако просветлението е даденост,ако дреме вътре в нас, както аз твърдя, то тогава тази даденост би трябвало да е заложена от Бог в нас, да сме избрани, което от своя страна ме навежда на мисълта, че нашата кауза тук на земята не е да се просветлим, а да служим на Бог. Обречени сме да бъдем това, което трябва да сме. Шанс не ни е даден от Него, ако пък ни бъде даден има ли просветление? Според мен не. Щом ти се дава просветление значи Той ти го дава, а щом ти го дава значи имаш нужда. Ако един ден станеш просветлен, ще е така, защото просветлението ни е дадено от Силата създала нас. Да предположим, ако аз утре-ден стана просветлен и видя, и разбера, и осъзная всичко онова, което ни се иска да знаем аз ще съм просветлен. Би трябвало да се срещна с онази сила създала нас. Понеже ще съм просветлен и въпроси в мен няма да съществуват, затова аз само ще Й "кажа" - благодаря, а може и нищо не Й "кажа" . Нали съм просветлен. Лично мнение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Ноември 12, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2011 Учението на Петър Дънов не е религия. По твоята логика и Христос не е учител. Ами учи си се сам, и така става. За мноооого повече животи. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Ноември 12, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2011 Петър Дънов проповядва любов. Хубаво е това! Християнството е красива религия. Струва си да я следваме от части! Сам няма как да се уча. Невъзможно е, защото съм зависим. Има свят, който аз трябва да възприемам по свой си начин. Възприятията са даденост. Може би съм ти прозвучал грубо в по-горния пост. Но не това съм целял. Не мога да вярвам в нещо, в което не вярвам. Нима е престъпление? Любовта е ти да разбереш мен, а аз теб. Аз те разбирам. Така я разбирам. Благодаря! Според мен не е лошо човек да гласува доверие на здравия разум. По-лошо е да следваш нещо безусловно само защото е казано... По-лошо за мен, но не и за вярващите сляпо. Нека си вярват. Аз също вярвам, но със съществената разлика, че избирам. Ако отричайки нещо казано от учител, религия, учение се превръщам в глупак, грешник, смешник, нещастник, то тогава съществуването ни губи смисъл. Ако вярвам в Буда, а някой друг в Аллах има ли грешка? Няма грешка. Има Бог! Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Ноември 12, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2011 Така е. Има Бог. Само че хората го наричат с различни имена. И не виждам защо трябва да се самообиждаш. Не си ми прозвучал грубо, няма такова нещо. Ако аз вярвам - вярвам не само със сърцето, но и с ума. Поне при мен всичко тръгна от ума, а чак след това се задвижи енергията на сърцето. Сега като си давам сметка - май прекалееено дълги години съм мислила и анализирала. Бог е Любов, но и Истина. Как ще намериш истината - това е твое решение и право. Не зная кое точно отричаш, казано от Петър Дънов, но често истината не стои на повърхността и някои от нещата са казани метафорично. Любовта може да ни утеши, но само Истината ще ни направи свободни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Ноември 12, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2011 (edited) Малеле докато съм работила вие сте писали и едни такива остри поучения.. Пък аз направих "грубата" грешка да споделя нещичко от радостта си при повторният прочит на една книжка с вас. Все се каня да се пощипвам, за да си напомням да не го правя повече и все забравям старите камъни та и нови светещо- белички ме налетяха. Няма вече. Хайде просветлявайте се ... Лека нощ! Редактирано Ноември 12, 2011 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 14, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2011 (edited) Същото се опитвах да ви кажа и аз, не че кой да е ще е авторитет за вас, но ако четете внимателно и искате да вникнете е достатъчно: Интервю на Селена с Махариши Шибендо Лахири - втора част Това е просветлението – свободата от търсенето и намирането. СЕЛЕНА: - Сатгуру Лахири, кой е най-лекият път към духовното блаженство? ШИБЕНДО ЛАХИРИ: - Въпросът в следването на даден път е кой е последователя. Ако например кажем „Аз търся нирвана”, кой търси нирвана? Това “Аз”. А кое е това “Аз”? “Аз” не е нищо друго освен обусловеност, културна среда, система на вярвания, всички условни рефлекси. Това “Аз” е проектирано от сферата на съдържанието, с представата за неговата извънпоставеност спрямо тази сфера. Това са душа, свръхдуша, Бог, всички възможности за постигането на нирвана и т.н., всички тези идеи, всички тези спекулации, фантазии и всички тези мимолетни очаквания, надежди, които ние наричаме нирвана, спасение, ананда и т.н. Но кой търси всичко това? Страданието ли търси радостта? Страданието търси радост и се опитва да следва пътя. Затова в името на следването на пътя, ние удължаваме самото страдание. При следването на пътя, страданието се самоподдържа и си придава постоянство. И в такъв случай кой изпитва радостта – страданието ли? И това радост ли е? Това е просто видоизменена форма на страданието. Това е просто фалшификат, измислица, заблуда и халюцинация на страданието. Това са условни рефлекси. Разбирате ли, очакванията пораждат изживяване, а изживяването поражда очаквания – това е порочен кръг. И така в името на следването на пътя, който е изпълнен с очаквания, мотиви или иначе казано за подхранването на същата порочна същност, освобождението от която е истинското цялостно просветление. И така, в името на следването на пътя ние насърчаваме разделението. Разделението е основната сфера на съзнанието – то е пълно с разделения или противоположни идеи. Оттам се опитваме да дадем име на това разделение и го наричаме “Аз”. И казваме, че това “Аз” трябва да бъде просветлено. Но всъщност това “Аз” не съществува. “Аз-ът” е едно от съдържимите на основната сфера, което си представяме извън тази сфера, но то не е извън нея. Съставът на “Аз-а”, строежът на “Аз-а”, мрежата на “Аз-а” се изгражда от съставните части на съзнанието, така че това разделение е илюзия. И когато “Аз-ът” прави нещо, той всъщност увеличава заблудата и това разделение подхранва и двете, колкото повече основна сфера, толкова повече “Аз-ове”, схващащи се извън нея. И колкото повече “Аз-ове”, толкова повече фрагменти. И така “Аз-а” е един от фрагментите, имащ възможност да взаимодейства с другите фрагменти и създаващ още по-голямо объркване. И така, може ли “Аз-ът” да разбере това? И ако може, това е началото на началата. А веднага след него нещата започват да се случват. И тогава недействието на “Аз-а” става действие на интелигентността. А действието на интелигентността открива своя естествен път, както реката открива своя път към морето, без предварително планиране, без допълнителни прокопавания, строежи, инвестиции от милиони левове или от нещо друго. Всичко това не е нужно. Недействието на “Аз-а” автоматично открива своя път. И тук не е въпросът дали Патанджали или някой друг ни говори за освобождението. Въпросът е, че докато не сме освободени от тази фрагментация във взаимодействието, тогава всеки път единствено би затвърждавал фрагментацията и не би ни довел до никаква свобода. Следователно фрагментацията трябва да бъде прекратена, за да бъде започнат процеса на поемане на пътя, за да бъде започнат процесът на освобождение. И този процес намира пътя автоматично. И не е необходимо да предначертавате пътя, защото кой го предначертава – същото “Аз”, същата илюзия, същите представи, мотиви, системи от вярвания и убеждения, културни предпоставки, обусловености, същите неща и същите ментални обвързаности, желаещи някакъв път и следователно придаващи сила на обвързаностите, и потискащи разбирането. И то най-чистото разбиране, защото разбирането на думите например е само най-удобното за нас пригаждане. Обикновено такова разбиране е периферно, недостатъчно, а ние се радваме на нещата, които сме разбрали. Но всъщност нищо не се случва. Да речем имаме купчина различни видове изпражнения – кучешки, котешки и т.н., които миришат по различен начин. Да речем, започваме да ги сортираме – тези тук, онези там. Може донякъде да регулираме миризмата, ако преместим по-вонливите по-надалеч, но миризмата няма да изчезне – миризмата на разделителното съзнание. Всъщност първата ни задача е да отмием цялата купчина. Същото се случва и с фалшивото “Аз”. Самият проблясък: “Какво правя, опитвам се да се измъкна от тази купчина тор като размествам изпражненията, а е най-добре да отмия всичко!” дава възможност на процесът на освобождение и пречистване започва да се случва от само себе си. Нещата започват да се случват от само себе си. Последващите действия на онова, което обикновено наричате път, ще се случат автоматично. И ако вие следвате някакъв път, кой сте вие? Същата стара същност, същото робство. И ако аз търся нирвана, кой съм аз – същото робство. И като търся нирвана, придавам трайност на робството. А когато видя, че каквото и да правя или да не правя, придавам трайност на робството, преставам да търся и започвам да виждам. А когато започна да виждам, пътят сам се открива пред мен и няма нужда от формулировки. То е като да караш кола насляпо със затворени очи – щураш се насам-натам, правиш всякакви катастрофи, можеш да изхвръкнеш от пътя и да заседнеш в канавката, но се насилваш и се бориш, и се бориш. А като отвориш очи, всичко си идва на мястото от само себе си, пред теб е и няма нужда да правиш нищо. И нека отново да приведа един пример, който съм давал много пъти. Какво правят повечето духовни институции, гуру и т.н.? Влизате в тъмна стая. В нея има много неща – столове, маси, телевизор, хладилник. Тогава гуруто ви казва, сега направи крачка вляво и напред, за да избегнеш масата, после три крачки встрани, за да избегнеш стола, после... и т.н. Насочва ви по всякакъв начин, посочва ви различни проходи, за да си стигнете до леглото и да си легнете. Но по пътя все се удряте ту в едно, ту в друго всеки ден. И отивате после при гуруто и казвате: “Всичко спазвах, както ме наставлявахте, но се ударих тук и тук, счупих си крака ето тук.” И едва тогава той се сеща: „Ей, ама аз забравих да ти кажа, че там имаше еди какво си”. И си прахосвате цял живот в слушане и спазване на наставления и указания, докато стигнете от вратата до леглото, защото стаята е претъпкана с предмети. А гуруто ви наставлява, прославя се – виждаш ли зная това и нова, мога да те водя. Вие също сте доволни от гуруто – страхотен гуру, води ме през всичко, нали така. Но и като ходите при него, не отивате с празни ръце, нали – все нещо трябва да му занесете. А и гуруто е щастлив и добър, обича ви, дава ви наставления. Но всичко това е взаимна експлоатация. Какво става всъщност – гуруто ви използва в собствена прослава, а вие имате нужда да експлоатирате гуруто, за да удовлетворите психологичната си зависимост. Това става и си прахосвате целия живот. А какво прави сат гуру? Той ви казва: „Щом влезете в стаята, веднага в дясно е електрическия ключ за лампата. Просто го натиснете.” Ще светне и ще извървите целия път. Няма да ви е нужно да го налучквате в тъмна стая. Ако търсите пътя, макар и насляпо, ще сте по-ориентирани, но е друго, ако го виждате още от самото начало. Кой търси пътя и дали е възможно освобождението от измерението на търсенето и намирането? Това е просветлението – свободата от търсенето и намирането. А моментът на просветлението е щракването на ключа за лампата. И автоматично намирате своя път. Това е процес, ще откриете пътя от само себе си, както реката намира пътя си към морето. Такива са нещата - не е необходимо да наставлявате никого по никакъв път. Редактирано Ноември 14, 2011 от no_self erendil 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 14, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2011 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 14, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2011 Поне научих нещо ново: Шибендо Лахири е давал интервюта на Селена. И то като погледнах на сайта й, не едно и две. Интересно. hipathia и Eлф 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 14, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2011 Да си просветлен е да имаш достатъчно светлина-знание в ума си, за да можеш да разбереш себе си, да си простиш, да разбереш ближния и да му простиш... Да обичаш, просто да Си... Да си посветен, значи да си разгадал тайните на природата, както вън, така и своята собствена природа, да владееш себе си, защото имаш достатъчно знание и знаеш, че няма добро и лошо... И ако е нужно, където е нужно ще се скараш, или ще помилваш... Защото знаеш целта и резултата... Латина и erendil 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Ноември 15, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2011 Това е процес, ще откриете пътя от само себе си, както реката намира пътя си към морето. Такива са нещата - не е необходимо да наставлявате никого по никакъв път." А бе, тоя Петър Дънов за къв се е мислил, че да си позволява да ни отваря очите?! Ма ние щяхме да си ги отворим и сами, що ли ми трябваше да го чета?! Нежели - да са мъча да го разбирам?! Май има няква разлика между тия двамата?! Коя ли е тя?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Ноември 15, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2011 Това е процес, ще откриете пътя от само себе си, както реката намира пътя си към морето. Такива са нещата - не е необходимо да наставлявате никого по никакъв път." А бе, тоя Петър Дънов за къв се е мислил, че да си позволява да ни отваря очите?! Ма ние щяхме да си ги отворим и сами, що ли ми трябваше да го чета?! Нежели - да са мъча да го разбирам?! Май има няква разлика между тия двамата?! Коя ли е тя?! То по тази логика и Христос не е трябвало да просветява и помага на хората . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Ноември 15, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2011 (edited) Това е процес, ще откриете пътя от само себе си, както реката намира пътя си към морето. Такива са нещата - не е необходимо да наставлявате никого по никакъв път." А бе, тоя Петър Дънов за къв се е мислил, че да си позволява да ни отваря очите?! Ма ние щяхме да си ги отворим и сами, що ли ми трябваше да го чета?! Нежели - да са мъча да го разбирам?! Май има няква разлика между тия двамата?! Коя ли е тя?! Я ако обичаш се съобразявай как се изразяваш и държиш в този форум. Никой от участващите в него не е случаен нито пък разговорите ни са такива дори и във форум "Разговорки" пък ако щеш дори и когато се шегуваме. Не си ли се замисляла, че търпението и толерантността към теб и отношението ти може да се дължат на това, че нещата с които се опитваш да ни се налагаш и да ни поучаваш отдавна са част от нас самите и от пътя ни и че доста от хората като те гледат виждат себе си от преди време и пътя по който са вървели? Най- малкото загледай се поне под профила на Станимир колко мнения има във форума, а и не само под неговия. Вярно, не е важно количеството, но по- скоро качеството, но вярвам, че ще се увериш, че тук некачествени неща не се обсъждат, най- малкото интереса към тях бързо се изпарява. А да говориш така за Учителя дори и иронично е абсурдно и аз като участник не мога да търпя такова отношение, така че макар и във виртуалното пространство, мястото на което стоиш Земя е свята и събуй символично обувките си когато пристъпваш в него. Прави го със смирение и споделяй опитностите си по този начин. Това е съветът ми към теб пък ти ако искаш се вслушвай, твоя воля, ако не ще си научиш уроците. Всички ги учим, животът е велико училище, нали си спомняш. Лека вечер! Редактирано Ноември 15, 2011 от Eлф Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Ноември 15, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2011 Мило дете, всеки вижда това, което иска да види. Лека вечер. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Ноември 15, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2011 (edited) Не! Смятам, че прекрасно разбрах намеренията ти но има хора които не биха ги прозрели и биха използвали и най- малкото нещо като материал. Имам доста тежки лични опитности, а името на Учителя дори и обиковеното човешко име е Свято, и онези които биха и си позволяват да злословят биха изгорели в тази святост, а Бог люби душите им. Лека вечер и на теб Редактирано Ноември 15, 2011 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Ноември 15, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2011 (edited) Мило дете, недей да подценяваш толкова много "другите". Никой не е случаен и нищо не е случайно. Ако беше ме разбрала правилно, щеше да коментираш не моето водевилно изказване, а онова преди него - " интервюто на Селена". Редактирано Ноември 15, 2011 от hipathia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Ноември 15, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2011 (edited) )) Не смятай, че съм го изпуснала, просто водата от моето поточе реши да заобиколи Вашият съвършен дворец госпожо . Онова скъпоценното си остава, за душицата ми която би си споделила и коментирала с хора от които би срещнала взаимност т.е. на нейното си там ниво със сродните си души . Нещо ми омръзна да се чувствам като на психическа корида и постоянно някой светъл, възвишен, добронамарен и т.н..да се опитва да ми набива в главата поученията си и да ми чука сол върху канчето. Ааааа, мерси, но не. За това предпочетох да ти отразя само очевадните според мен неща и нищо повече. Ако се почувствам свободна да си споделям и коментирам тези неща с теб ще го сторя по своя воля. п.п. А аз пък говорех за цитата от Учителя който представлява интерес за мен. Що се отнася до интервюто на Селена, мисля, че съм го коментирала поставяйки плюс под мнението на Станимир. Това според мен е повече от достатъчно по този въпрос . Бреййй то имало и полза от тези точки, ако не друго, поне са доста удобни в някои случаи )) Лека нощ! п.п.п. Да бе да, ще си хабя времето и енергията да чета Селена... )))))))))) Редактирано Ноември 15, 2011 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Ноември 15, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2011 (edited) Мисля ,че стана объркванеhipathia, иронизира ,шегувала се е с no_self или Селена не съм сигурен ,прекалено ми е дълго да го чета . И се получи недоразумение .Аз лично прочетох нейният коментар без да знам ,че има в предвид някой друг .Просто се шегува ,но дори и да не се шегува пак няма проблем . Редактирано Ноември 15, 2011 от veselinvalchev1981 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Ноември 15, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2011 (edited) Ама кой ги чете тези нещааааа ахахахааа. Да ме прощава въпросният потребител, но само като му погледнах километричното мнение и автора просто превключих на друг канал така да се каже и след това като прочетох мнението на Станимир, толкова искрено се посмях, че няма на къде . Най- накрая забравих, че онова мнение въобще съществува, това е. Редактирано Ноември 15, 2011 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 15, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2011 (edited) ..... Май има няква разлика между тия двамата?! Коя ли е тя?! Няма разлика! Тук във форума многократно съм казвал, че "човек може да върви по пътя, без да го вижда и без да знае накъде води", "че човек спира да върви по пътя, ако почне да планира", "че животът се изживява, така както сам се изживява", "че правим чрез неправене", "че решенията сами се вземат", "че действието е безкрайно по-добро от мисленето". Тези неща повечето съм си ги извел от беседите на Учителя. А този Махариши Шибендо Лахири казва почти същото: "И така, в името на следването на пътя ние насърчаваме разделението. Разделението е основната сфера на съзнанието – то е пълно с разделения или противоположни идеи. Оттам се опитваме да дадем име на това разделение и го наричаме “Аз”. И казваме, че това “Аз” трябва да бъде просветлено. Но всъщност това “Аз” не съществува. “Аз-ът” е едно от съдържимите на основната сфера, което си представяме извън тази сфера, но то не е извън нея. Съставът на “Аз-а”, строежът на “Аз-а”, мрежата на “Аз-а” се изгражда от съставните части на съзнанието, така че това разделение е илюзия. И когато “Аз-ът” прави нещо, той всъщност увеличава заблудата и това разделение подхранва и двете, колкото повече основна сфера, толкова повече “Аз-ове”, схващащи се извън нея. И колкото повече “Аз-ове”, толкова повече фрагменти. И така “Аз-а” е един от фрагментите, имащ възможност да взаимодейства с другите фрагменти и създаващ още по-голямо объркване. И така, може ли “Аз-ът” да разбере това? И ако може, това е началото на началата. А веднага след него нещата започват да се случват. И тогава недействието на “Аз-а” става действие на интелигентността. А действието на интелигентността открива своя естествен път, както реката открива своя път към морето, без предварително планиране, без допълнителни прокопавания, строежи, инвестиции от милиони левове или от нещо друго. Всичко това не е нужно. Недействието на “Аз-а” автоматично открива своя път. ....И този процес намира пътя автоматично. И не е необходимо да предначертавате пътя, защото кой го предначертава – същото “Аз”, същата илюзия, същите представи, мотиви, системи от вярвания и убеждения, културни предпоставки, обусловености, същите неща и същите ментални обвързаности, желаещи някакъв път и следователно придаващи сила на обвързаностите, и потискащи разбирането." П.С. Това, разбира се, не означава, че Селена е разбрала интервюто. Редактирано Ноември 15, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 15, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2011 (edited) За да не съм голословен ще дам пример. Например "решенията сами се вземат". Този по-горе Дето Му забравих Името казва, че планирането само ни пречи на пътя (т.е. планирането и съзнателното вземане на решения за бъдещето) и че "когато започна да виждам, пътят сам се открива пред мен и няма нужда от формулировки. " Следното е от беседата "Методи за самовъзпитание" на Учителя, за да се види колко реални са решенията на фалшивия "Аз" и че се вижда правилната посока, когато почне да се вижда: "Следователно реални неща са тези, които никога не се изменят.Каква реалност има в настроенията, във вярванията и в решенията на човека? За пример, днес си радостен, на другия ден – скърбен.Кое всъщност е реалното: радостта или скръбта? Днес вярваш в съществуването на Бога, на другия ден не вярваш. Кое от двете вярвания е реално? Днес решаваш да държиш изпит, на другия ден се отказваш. Кое от двете решения ще приложиш? Реалността е навсякъде и никъде. Тя нито се поддържа, нито се отрича. Който има здрави очи и вижда, той признава съществуването на слънцето. Който не вижда, не признава съществуването му. Много естествено. Слепият не признава съществуването на слънцето, защото не го вижда, няма отношение към него. Реалността се познава по нейните прояви. ..... И тъй, реално е всяко нещо, за което можем да говорим, да мислим и да чувстваме. Странно се вижда на човек само да мисли за нещо и да го счита за реално..... За ясновидеца, и умствените, и чувствените форми са толкова реални, колкото и физическите. За онзи, който вижда ясно, животът, с неговите форми, е непреривен. За онзи, който не вижда ясно, животът е преривен, вследствие на което той говори за различните си възрасти като за различни фази на живота, които нямат нищо общо помежду си." Ха ха, "Каква реалност има ...в решенията на човека?"....Никаква.... Редактирано Ноември 15, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.