Mel Добавено Ноември 6, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2011 .... Всичко ми е абсолютно познато.... Когато се осъзнаеш,вече нямаш илюзии..Преодолял си ги всички...Да,отначало е болезнено... Но после ти става леко...защото ставаш независим от всякакви илюзии.... Кое те кара да мислиш, че си независима от всякакви илюзии? Може би желанието за свобода от илюзии... Защото всяка илюзия носи привързаност... А привързаността- страдание... Но пък страданията са полезни...Така че ...не знам...понякога е объркващо... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 6, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2011 (edited) Да си просветлен означава да не храниш никакви илюзии по отношение на себе си, а и по отношение на всичко останало около теб, да виждаш нещата такива каквито са, без пречупването им през призмата на егото. При просветлението егото умира. Ако преди това Азът е бил в центъра на твоето същество, след просветлението вече знаеш, че този Аз е една измислица - илюзия на която не си автор и никога няма да бъдеш. Да си просветлен е все едно да си мъртъв, докато си жив. Почти като зомби, само, че продължаваш да поддържаш изкуствено контакта си със света и хората. Или просто се предаваш на програмите на тялото си, на ума си, на природните закони... оставяш нещата да се случват от само себе си, автоматично. За просветления останалите хора са като сомнамбули - ходещи спящи, ходещи сънуващи. Просветлението е тогава, когато нямаш повече въпроси, когато спираш да тръсиш, когато приемаш празнотатата в теб изцяло да те погълне и унищожи. Не става въпрос за степени на просветлението, то се случва внезапно и не зависи от Аза - от интелекта или каквито и да било усилия. Да се събудиш от съня, който останалите сънуват. Според мен или си буден или спиш - толкова е просто. Усилията, които могат да бъдат положени са за това да се събудиш, да разбереш истината. Колко от вас търсят или искат да знаят истината? Колко от вас се вълнуват за това кои са и защо са тук? Колко от вас биха искали да загубят всичко, всичко, в което вярват, всичко което мислят, че някога могат да имат, абсолютно всичко и да не получат нищо в замяна. Това е просветлението! В това да си просветлен няма нищо специално, тогава не придаваш важност на абсолютно нищо. И то не е, че разбираш кой си, а е че разбираш кой не си. Просветление или освобождение. Свободен си от бремето на всичко! Лек си като перце. Самотно преживяване, което е изцяло вътрешно и не би могло да бъде разпознато от никой отвън, освен ако и той не е просветлен. Просветлените се познават един друг по общата истина, която споделят, те знаят, това което другите не са поискали да научат. Няма как да разбрете, че някой е просветлен, ако самите вие не знаете какво е просветление. Светлината тук е символна, всичко, което си мислил, че е истинско - вече не е. Всичко, което си мислил, каквото и да е то, няма нищо общо с просветлението. То е отвъд... отвъд ума, отвъд думите, отвъд теб.... ....Трябва да се изправиш лице в лице с истината и да бъдеш тотално честен със себе си. Говорим за загуба на илюзии, а те са толкова сладки. Определено процеса на отказване от илюзиите е изключително болезнен, и ако психиката ти е крехка или нямаш подкрепа или водачество от някой, може да се озовеш в психиатрично заведение или да искаш да се самоубиеш - това най-лошият вариант - кой би го пожелал? Никой. Тук става въпрос за процес на умиране на Аза и прераждане в нещо неназовимо... "Останалото е мълчание..." Редактирано Ноември 6, 2011 от Слънчева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 6, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2011 .... Всичко ми е абсолютно познато.... Когато се осъзнаеш,вече нямаш илюзии..Преодолял си ги всички...Да,отначало е болезнено... Но после ти става леко...защото ставаш независим от всякакви илюзии.... Кое те кара да мислиш, че си независима от всякакви илюзии? Може би желанието за свобода от илюзии... Защото всяка илюзия носи привързаност... А привързаността- страдание... Но пък страданията са полезни...Така че ...не знам...понякога е объркващо... т.е. желанието да си освободена от илюзиите те кара да мислиш, че си освободена от илюзиите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Ноември 6, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2011 (edited) "- Ти знаеше ли за магьосничеството преди? - попитах плахо аз, като се освобождавах полека-лека от вълнението си. - В Латинска Америка всеки си мисли, че знае, и аз също смятах, че знам. В това отношение ми напомняш за мен самия. Също като теб, аз бях убеден, че знам какво е магьосничество. Но после, когато действително се сблъсках с него, съвсем не беше това, което си мислех. - А какво беше ? - Просто. Толкова просто, че чак е страшно - призна той. - Ние си мислим, че магьосничеството е страшно, защото е зловредно. Магьосничеството, с което аз се сблъсках, съвсем не е зловредно и поради това е най-страшното нещо." Живот в сънуването Флоринда Донер В момента си чета тази книжка и поглеждайки заглавието на темата открих за себе си връзката с тези думи, за това реших да ги споделя тук Редактирано Ноември 6, 2011 от Eлф Слънчева и Латина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Ноември 6, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2011 Да, понякога е страшно как неволно и дори нехайно пуснати мисли се сбъдват. Тогава човек осъзнава отговорността си за света, който създава. В такъв смисъл всеки от нас е магьосник. veselinvalchev1981, Eлф и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mel Добавено Ноември 6, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2011 .... Всичко ми е абсолютно познато.... Когато се осъзнаеш,вече нямаш илюзии..Преодолял си ги всички...Да,отначало е болезнено... Но после ти става леко...защото ставаш независим от всякакви илюзии.... Кое те кара да мислиш, че си независима от всякакви илюзии? Може би желанието за свобода от илюзии... Защото всяка илюзия носи привързаност... А привързаността- страдание... Но пък страданията са полезни...Така че ...не знам...понякога е объркващо... т.е. желанието да си освободена от илюзиите те кара да мислиш, че си освободена от илюзиите? Всеки човек понякога си създава илюзии.Колкото и да си мисли,че се е преборил с всякакви илюзии...или пък с егото... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 6, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2011 .... Всичко ми е абсолютно познато.... Когато се осъзнаеш,вече нямаш илюзии..Преодолял си ги всички...Да,отначало е болезнено... Но после ти става леко...защото ставаш независим от всякакви илюзии.... Кое те кара да мислиш, че си независима от всякакви илюзии? Може би желанието за свобода от илюзии... Защото всяка илюзия носи привързаност... А привързаността- страдание... Но пък страданията са полезни...Така че ...не знам...понякога е объркващо... т.е. желанието да си освободена от илюзиите те кара да мислиш, че си освободена от илюзиите? Всеки човек понякога си създава илюзии.Колкото и да си мисли,че се е преборил с всякакви илюзии...или пък с егото... Ами лошо няма, нека си създава. Но поне да знае за най-голямата илюзия - че е свободен от илюзии Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Severen Добавено Ноември 6, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2011 Това е често срещана тема,но почти не се говори по същество защото между този,който знае и този,който пита дистанцията е толкова голяма,че се е загубила връзката. Бих го обяснил така-всеки има някакъв опит с разбирането.Когато сме малки разбираме по-малко,а като възрастни МАЛКО ПОВЕЧЕ.Просветлението е като разбирането-започва,увеличава се и няма край,защото Универсума е безкраен и дълбок.Колкото и далеч и дълбоко да достигнеш има все повече.Какво значи да си буден?Да си повече в съзнание,по-осъзнат,по-разбиращ.Но това не означава,че скалата е от нула до сто процента.Понеже спим,движим се полубудни работим с малки числа,но може да се отиде и много по-далеч от сто,когато разширим мярката и започнем да мерим с мярката на по-развитите от нас. Роси Б., Inatari и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Ноември 7, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2011 "- Ти знаеше ли за магьосничеството преди? - попитах плахо аз, като се освобождавах полека-лека от вълнението си. - В Латинска Америка всеки си мисли, че знае, и аз също смятах, че знам. В това отношение ми напомняш за мен самия. Също като теб, аз бях убеден, че знам какво е магьосничество. Но после, когато действително се сблъсках с него, съвсем не беше това, което си мислех. - А какво беше ? - Просто. Толкова просто, че чак е страшно - призна той. - Ние си мислим, че магьосничеството е страшно, защото е зловредно. Магьосничеството, с което аз се сблъсках, съвсем не е зловредно и поради това е най-страшното нещо." Живот в сънуването Флоринда Донер В момента си чета тази книжка и поглеждайки заглавието на темата открих за себе си връзката с тези думи, за това реших да ги споделя тук Да, понякога е страшно как неволно и дори нехайно пуснати мисли се сбъдват. Тогава човек осъзнава отговорността си за света, който създава. В такъв смисъл всеки от нас е магьосник. "...- Това идва да покаже, че да си магьосник не е кой знае какво - продължи той. - Изидоро Балтазар е магьосник. Виж, да си човек на познанието е друго нещо. За да го постигнат, на магьосниците понякога им се налага да чакат цял живот. - Каква е разликата? - попитах аз. - Човекът на познанието е водач - обясни той с тих, леко загадъчен глас. - Магьосниците имаме нужда от водачи, за да ни водят към непознатото и през него. Водачите се познават по делата. Водачите нямат цена на главите си, което ще рече, че не можеш да ги купиш, да ги подкупиш, да ги подмамиш или да ги заблудиш." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Ноември 7, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2011 Какво е да си просветлен - може да отговори само този, който е наистина просветлен. Но как разпознавам този, който е просветлен? Това е едно силно излъчване, вибрация или аура, както искате го наричайте, което се усеща, дори и без човекът да говори. Но когато заговори - още повече се усеща - както по тембъра на гласа, така и по това, което казва. И най - важното - не само го казва, но и го прави. Какво прави? Той умее да реализира Любовта в конкретен план. Или на практика - това означава, че му е присъщо да лекува по най- различни начини, като "използва" силата на Любовта. Както на физическо, така и на психическо ниво, още повече, че и те са свързани. Самият просветлен трябва и е напълно здрав физически и психически, защото в противен случай не би бил добър "проводник" на Любовта. Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Ноември 8, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2011 Депресията за съжаление е неизбежна. Пътят към просветлението минава през пълна тъмнина. Идентификациите на човека с това, което си мисли, че е - особено нещата, които иска да промени го водят към отчаяние. Промени това, което можеш, а останалото остави такова каквото е. Ако само знаеше, че не си това, което мислиш и, че няма никакво значение какво мислиш... и че трябва да приемеш живота, просто да се отпуснеш, да се предадеш, да спреш да воюваш със себе си и със света. Откъде идват мислите? Кой мисли? Кой си ти? Трябва да се изправиш лице в лице с истината и да бъдеш тотално честен със себе си. Говорим за загуба на илюзии, а те са толкова сладки. Определено процеса на отказване от илюзиите е изключително болезнен, и ако психиката ти е крехка или нямаш подкрепа или водачество от някой, може да се озовеш в психиатрично заведение или да искаш да се самоубиеш - това най-лошият вариант - кой би го пожелал? Никой. Тук става въпрос за процес на умиране на Аза и прераждане в нещо неназовимо. Цената не е много висока, тя изключителна - всичко. Ако приемем, че някой някога е казал, че човек се ражда просветлен... след това започва програмирането му, възпитанието в определена култура - започваш да вярваш в определени неща, а дали те са истина? Задай си въпроса, защо са верни? Защото някой ти е казал, че е така. Трябва да знаеш какво търсиш. Интересното е, че повечето хора нямат никаква идея и са масово заблудени по отношение на просветлението. Смята се, че това е едва ли не божествено състояние на постоянно блаженство, липса на всякакви проблеми, липса на физическо усещане за реалността... Няма такова нещо. Яснота. Чистота. Невинност. Но това са вътрешни качества, които усещаш. Иначе си един обикновен човек, който не владее никакви свръхестествени сили. Просветлението не е получаване на нещо, по-скоро възвръщане към едно естествено състояние, чрез отказване от неестествените състояния. Ако тръсите просветление, то не е това, което си мислите, че е. Вие, може би знаете много неща за него, но дали тези които ви ги казват са искрени - как ще разбрете дали не сте манипулирани и къде е истината? Друг е въпроса, че това състояние е трудно обяснимо с думи и тъй като имаме само наличните думи за да общуваме... всеки се изразява по свой собствен начин за едно и също нещо, може би... Процеса на спомняне е бавен, аранжиран от душата ти. Тя няма за цел да те убие, все пак това е и нейното изживяване. Всичко се развива с темпове, които можеш да поемеш. Вярно, ще имаш няколко тъмни нощи и непреодолимо желание да се самоубиеш, но всичко отминава, когато доверието нарасне. Няма никаква сила извън теб - материалната ти форма и душата сте едно, работите заедно. Не може да стане грешка, тя ти е режисирала всичко. В един момент ще започне да те приближава към себе си, към истинската ти същност - обичането. Тогава ще имате по-съвместни изживявания. Осъзнаваш, че в момента аз пиша на себе си и изразявам пълно одобрение към себе си за тези думи, така мога да поема пълна отговорност за живота си. Латина и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 9, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2011 (edited) Процеса на спомняне е бавен, аранжиран от душата ти. Тя няма за цел да те убие, все пак това е и нейното изживяване. Всичко се развива с темпове, които можеш да поемеш. Вярно, ще имаш няколко тъмни нощи и непреодолимо желание да се самоубиеш, но всичко отминава, когато доверието нарасне. Няма никаква сила извън теб - материалната ти форма и душата сте едно, работите заедно. Не може да стане грешка, тя ти е режисирала всичко. В един момент ще започне да те приближава към себе си, към истинската ти същност - обичането. Тогава ще имате по-съвместни изживявания. Осъзнаваш, че в момента аз пиша на себе си и изразявам пълно одобрение към себе си за тези думи, така мога да поема пълна отговорност за живота си. Да призная честно, трудно схващам какво се опитваш да обясниш. Ако това, което казваш е сързано с процеса на търсене на просветление или с адаптацията на ума и тялото на биологичния организъм след просветлението приемам обяснението ти за валидно. От моята гледна точка, няма душа ако я е имало тя се е сляла с източника. Концепциите за материалната форма и душата, всички концепции са извън просветлението. Да, ако това което си мислим, че сме е душата ни...Има хиляди начини да се говори за всичко в този свят, но каква е връзката с просветлението. Може да се каже, че има приемане, доверие, обичане, но то е свързано с илюзиите - те спират да имат значимост. Истинската същност на всеки човек не е обичането. Няма такава. Защо постоянно искаме да вярваме, че просветлението е нещо само положително, само светло, само добро. Абсолюто еднакво би било да говорим за него от отрицателната му страна. Защо да храним надежди за хармония, може би се повтарям, но просветлението разрушава всичко, в което си вярвал. Там няма хармония, там няма нищо. Хармонията се ражда в материалния свят, чрез него. То те освобождава от необходимостта да се доказваш, няма кой да се стреми към каквото и да било. Можеш да си в мир със себе си и света и всичките ти действия, които останалите виждат в теб нямат нищо общо с просветлението, освен, че могат да те помислят за слабоумен негативист. Редактирано Ноември 9, 2011 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Ноември 9, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2011 Връщането към себе си, не е лек процес.Това е да оставиш личните си преживявания на Вселената.Да се слееш с Бога, да намериш загубените парченца от душата си.Вселената е така мъдра,че сама те зарежда с енергия ин и ян.Ти си част от Всемира.Просветлението минава през много етапи, трябва да се върнеш към семейната си душа, след това към изначалния източник- Бога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 9, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2011 (edited) В просветлението няма връщане към себе си, няма бягство от себе си... има прозрение, че ти си една измислица, че си един актьор, който анимира тялото ти в света. Изначалният източник може да бъде наречен "чешма" вместо бог. Е? Защо да е "бог"? Енергията, която се отдава от човека в преклонението и робуването на слепи вярвания е най-голямата загуба. Сливането с бога е символичен начин за да опишеш, че си се изгубил безвъзвратно в безграничното, всеобхватно неописуемо. Какво означава понятието бог? Всеки един влага в него различен смисъл. В бог няма смисъл, мисълта идва от човека. Така, че бог е творение на мисълта на човека...отклоних се. Вселената е мъдра, ако и се оставиш да те води. И само толкова. Тя е това което е. Ти си толкова безпомощен и слаб, че нямаш друг избор. Редактирано Ноември 9, 2011 от no_self Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 9, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2011 (edited) Това е често срещана тема,но почти не се говори по същество защото между този,който знае и този,който пита дистанцията е толкова голяма,че се е загубила връзката. Бих го обяснил така-всеки има някакъв опит с разбирането.Когато сме малки разбираме по-малко,а като възрастни МАЛКО ПОВЕЧЕ.Просветлението е като разбирането-започва,увеличава се и няма край,защото Универсума е безкраен и дълбок.Колкото и далеч и дълбоко да достигнеш има все повече.Какво значи да си буден?Да си повече в съзнание,по-осъзнат,по-разбиращ.Но това не означава,че скалата е от нула до сто процента.Понеже спим,движим се полубудни работим с малки числа,но може да се отиде и много по-далеч от сто,когато разширим мярката и започнем да мерим с мярката на по-развитите от нас. Моите уважения към мнението, но "разбирането" става все по-усложнено с натрупването на пластове от знание с възрастта, с развитието на човека. Директното възприятие е ключа. Ще се наложи да цитирам Исус, който казва "трябва да станете като децата..." Просветлението е отучване, отказ от развиване. Да, има разбиране това е всичко, което има - няма разбиращ. Разбирането трябва да бъде насочено към това кое е истинско? От какво ви е страх, защо не сте просветлени?! Страх ви е, че не знаете нещо и затова ви е необходимо да разбирате всичко? Когато преодолеете страха от непознатото, ще знаете какво е да си просветлен. Едно е да се уплашиш от нещо конкретно, друго е да държиш дълбоко в себе си разни страхове...Изправете се срещу това, от което ви е страх и вижте истинско ли е? Кое е това, което тук и сега, в този миг е вечно и непроменливо? Дистанцията е въпрос на избор, погледни! Кой създава дистанцията? Редактирано Ноември 9, 2011 от no_self Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Ноември 9, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2011 Да призная честно, трудно схващам какво се опитваш да обясниш. Ако това, което казваш е сързано с процеса на търсене на просветление или с адаптацията на ума и тялото на биологичния организъм след просветлението приемам обяснението ти за валидно. От моята гледна точка, няма душа ако я е имало тя се е сляла с източника. Концепциите за материалната форма и душата, всички концепции са извън просветлението. Да, ако това което си мислим, че сме е душата ни...Има хиляди начини да се говори за всичко в този свят, но каква е връзката с просветлението. Може да се каже, че има приемане, доверие, обичане, но то е свързано с илюзиите - те спират да имат значимост. Истинската същност на всеки човек не е обичането. Няма такава. Защо постоянно искаме да вярваме, че просветлението е нещо само положително, само светло, само добро. Абсолюто еднакво би било да говорим за него от отрицателната му страна. Защо да храним надежди за хармония, може би се повтарям, но просветлението разрушава всичко, в което си вярвал. Там няма хармония, там няма нищо. Хармонията се ражда в материалния свят, чрез него. То те освобождава от необходимостта да се доказваш, няма кой да се стреми към каквото и да било. Можеш да си в мир със себе си и света и всичките ти действия, които останалите виждат в теб нямат нищо общо с просветлението, освен, че могат да те помислят за слабоумен негативист. Безкрайността не е само безкрайно голямо, но и безкрайно малко. Пустотата, както е нищо, така и е всичко. Всъщност наместо пустота ми харесва повече понятието - пълнота, резонира повече на вътрешното усещане и си е точно обичане, искрена и чиста любов. Любовта се ражда от нищото, защото е всичко и не е категория, а неопределеност. Всъщност усещането за пустота _ пълнота е истинска радост, която на нивото на тялото се усеща, като отегчение. Така че думите стават излишни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 10, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2011 (edited) Какво е да си просветен? Разбира се самото изживяване няма как да се предаде с думи, но може поне символично да бъде обяснено какво представлява просветлението. Източните термини за просветление са бодхи и сатори. Те се превеждат като просветление, но така се изразява само частично смисълът им. Друга дума с която може да бъде изразен този смисъл е думата пробуждане. От какво се пробуждаме? – От илюзиите си. За какво се пробуждаме? – За Истината. Ние живеем в хиляди илюзии, които са сковали съзнанието ни и освобождаването от тях, т.е. осъзнаването на тяхната илюзорност е пробуждане. По същия начин, когато се събудим сутрин, ние осъзнаваме относителната илюзорност на съня и ставаме будни за реалността на земния ни живот. Когато една илюзия бива отхвърлена, ние проникваме в Истината. По отношение на това, кое е илюзия и кое Истина, между различните учения се явяват някои разминавания. Екзотеричният Будизъм разглежда аз-а като илюзия и затова по необходимост аз-ът трябва да изчезне когато постигнем просветление. От друга страна Веданта и Йога например разглеждат аз-а като тъждествен с Брахман и единствената истинска реалност. Т.е. според Йога при просветлението човек не само, че не губи аз-а си, но го намира. Човек престава да се отъждествява със своята временна личност, а се осъзнава като индивидуалност. Редактирано Ноември 10, 2011 от Станимир Роси Б. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Ноември 10, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2011 Казнано по- просто - човек губи земното си аз, тоест егото си, а се докосва и намира висшето си аз - служенето на другите посредством индивидуалните си качества. И на всичкото отгоре - е доволен и щастлив от това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 12, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2011 И сега какво Станимир? Отговорихте на въпроса какво е да си просветлен. Изглежда всички знаят какво е. Както всички знаят какво е лазаня, но само този, който е вкусил от нея има директния опит. Би било чудесно това да е вашето лично преживяване и знание за това състояние. Темата изглежда приключена : ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Ноември 12, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2011 И сега какво Станимир? Отговорихте на въпроса какво е да си просветлен. Изглежда всички знаят какво е. Както всички знаят какво е лазаня, но само този, който е вкусил от нея има директния опит. Би било чудесно това да е вашето лично преживяване и знание за това състояние. Темата изглежда приключена : ) Много силно се изкушавам, да продължа примера с лазанята. Много е точен. Значи ако предположим, че нИкой от коментиращите не е ял лазаня и седне, да ти обеснява колко е вкусна, пък на този и този майстор е по-добра рецептата, че и нюансите на вкусовете на различните подправки, пък забравили да сложат тестото ... - а ве, много смешна ситуация. Щот` тези с директния опит относно просветлението тук май не искат да пишат вече. Защо? Не знам. Наистина би било чудесно да описват личен опит и лични преживявания. Само че те вървят в комплект и с други способности. Само, че когато се работи в комплект/ анблок екипно, мъчно ще се разбират за парсата. А дарбите от Духа са ..... и н д и в и д у а л н и. Пък този където те цитирам по-горе, виж сега... друг пример: за това колко са кадърни и тримата капитани ( !? !? !?) на Титаник, ще се разбере само след сблъсъка с айсберга( а той сблъсъкът идва неочаквано) или отсъствието на такъв след предполагаемото пристигане на пристанището в Ню Йорк. Пък вече там след предполагаемото пристигане се вижда майсторлъка на челния опит. Само да не пропусна, че се следи много сериозно и "под лупа" ... като през стъкло от онзи Който уж е "умрял", за това кой с какви п ъ р в о н а ч а л н и средства прави лазанята. Точно като в онзи виц: Един рекъл на Господ, защо е направил така човек, а не по-друг начин? Пък господ му рекъл: ... - Ми добре направи си друг човек тогава. И онзи посегнал да вземе от пръстта и Господ му рекъл: ... - Ааа.. не, не, направи си и собствена пръст. Виктор 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Ноември 12, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2011 .-..От какво ви е страх, защо не сте просветлени?! Страх ви е, че не знаете нещо и затова ви е необходимо да разбирате всичко? Когато преодолеете страха от непознатото, ще знаете какво е да си просветлен. Едно е да се уплашиш от нещо конкретно, друго е да държиш дълбоко в себе си разни страхове...Изправете се срещу това, от което ви е страх и вижте истинско ли е? Кое е това, което тук и сега, в този миг е вечно и непроменливо? Дистанцията е въпрос на избор, погледни! Кой създава дистанцията? Здравей, Сушита! ....................................... - Молитва - Господи, разтварям се за вярата в теб, за да осъзная илюзията на страховете си! Господи, разрешавам на твоята Любов да се слее с вярата ми в теб и така огънят на вечния ти живот да се роди в сърцето ми. Смири ме, Боже, за да осъзная гордостта на егото си, което тщестлавно се откъсва от теб чрез малките си страхове! Страхове, чрез които си мисля, че аз контролирам живота и смъртта си. Вярвам ти, Боже! Вярвам в живота ти и знам, че смърт няма, а само живот вечен! Живот вечен, който чувствам във всеки един миг и навсякъде. Господи, ти си ме пратил тук за малко, на училище - най-сигурното в това училище е краят му, смъртта. Смърт, която е само един обикновен вход към по-големия и истински живот. Помогни ми да осъзная преживелищно Боже, че съм вечна същност, която за малко ползва това тяло-ножница за духа ми. Научи ме да се идентифицирам с духа си, със Себе си, Боже! Поверявам живота си и на моите близки живот и съдба в твоите ръце, Господи! Ако си рекъл да умра сега, да бъде волята ти! Ако си рекъл да ме бъде още години, да бъде волята ти! Готова съм за смъртта във всеки един миг и затова живея живота си на сто процента! Отпускам се смиреномъдро в потока на Любовта ти, извиращ от сърцето ми и смело и с радост живея всеки миг от това училище-живот. Помогни ми да осъзная, Боже, че страховете ми са само един филм в главата им, да се науча да ги наблюдвам отстранено и безпристрастно. Вместо да им вярвам, да се шегувам с тях, да влизам и излизам от тях като на игра, да променям сюжета на този си филм с лекота и към абсурд и към весело, съзнавайки, че е просто филм, все повече губейки вяра в неговата реалност. Възроди живата ми вяра в теб, Господи! Вяра безусловна! Вяра, която трепти радостно във всяка фибра от съществото ми. Вяра, която чувствам, че обгръща и закриля съдбата и живота ми. Но, да бъде твоята воля, Господи, а не моята! Вярвам ти изцяло, коленича смирено пред силата ти, която живее в мен и разрешавам на тази жива сила благо да направлява мислите, чувствата и стъпките ми! Амин ............. Забележка: в горната спонтанно написана и току що родена молитва вплитам пси механизмите при здравна тревожност, като насочвам посоката на излизането от лабиринтите на ума нагоре - към новата дименсия на трансперсоналността. По-подробно, тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 12, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2011 (edited) И сега какво Станимир? Отговорихте на въпроса какво е да си просветлен. Щом пишеш това, значи си пропуснал нещо в предходното ми мнение. Прочети го отново и може би ще го откриеш. Изглежда всички знаят какво е. Както всички знаят какво е лазаня, но само този, който е вкусил от нея има директния опит. Много работи за лазанята могат да се разберат преди да си вкусил лазаня. Всъщност именно тези неща са които ще те накарат да я опиташ. Затова че не е безполезно да се говори за просветлението, ама никак не е безполезно. Освен това подобието предполага и разлики. Просветлението не е нещо, което можеш да си купиш, както лазанята, а се постига. Ако нямаме някаква начална представа за просветлението, защо ще искаме да го постигнем? Редактирано Ноември 12, 2011 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Ноември 12, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2011 (edited) Ето и още нещо. Избери си т.е. отсей си Гласът й, макар тих, беше изключително властен. Очите й задържаха погледа ми за миг и в този момент разбрах какво значеха думите й. - За мен вече нищо няма да е същото - казах тихо аз. Есперанса кимна. - Ти ще се върнеш към света, но не към твоя свят, не към стария си живот - рече тя, като стана рязко от рогозката с характерната за дребните хора величественост. Запъти се бързо към вратата, но внезапно спря. - Невероятно вълнуващо е да вършиш нещо без да знаеш защо го правиш - рече тя, като се извърна към мен. - А още по-вълнуващо е да се захванеш с нещо без да знаеш какъв ще е крайният резултат. Въобще не бях съгласна с нея. - Аз трябва да знам какво върша - заявих аз. - И трябва да знам с какво се захващам. Тя въздъхна, разпервайки ръце в комично неодобрение и рече: - Свободата плаши. Каза го остро и преди да успея да отвърна, меко добави: - Свободата изисква спонтанни действия. Представа си нямаш какво е да се самозабравиш и да се оставиш на спонтанността... - Всичко, което върша, е спонтанно - прекъснах я аз. - Защо, мислиш, съм тук? Смяташ ли, че съм се замислила кой знае колко дали да дойда или не? Тя се върна до рогозката и дълго ме гледа, застанала права до мен, преди да каже: - Разбира се, че не си се замислила. Но твоите спонтанни действия се дължат по-скоро на безразсъдство, отколкото на самозабравяне. Тропна с крак, за да ми покаже, че не е необходимо да я прекъсвам. - Истинското спонтанно действие е действие, при което се самозабравяш напълно, но само след дълбок размисъл - продължи тя. - Действие, при което са взети под внимание всички плюсове и минуси и съответно отхвърлени, тъй като не очакваш нищо, не съжаляваш за нищо. С такива действия магьосниците повикват свободата. - Аз не съм магьосница - измънках под носа си аз, като я хванах за полата, за да не си тръгне. Но тя ясно ми даде да разбера, че не възнамерява да продължим разговора. Флоринда Донер п.п. Това към горният ми пост. Редактирано Ноември 12, 2011 от Eлф Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Ноември 12, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2011 Ето и още нещо. Избери си т.е. отсей си ........................ ....................... Но твоите спонтанни действия се дължат по-скоро на безразсъдство, отколкото на самозабравяне. Свободата човек да постъпва правилно или НЕправилно, когато отговаря само и единствено за собствената си глава е едно. Свободата човек да постъпва правилно или НЕправилно, когато носи отговорност за други животи, е друго. Във втория случай безрасъдството и самозабравянето носят много тежки последствия. Няма да коментирам защо, излишно е. Но когато носи човек отговорност за други животи, се изисква много повече от Просветление. Пример: За да имам / получа документ за управление на МПС от категория "D" - за превоз на пътници, трябва да съм управлявал известно време ( поне 5 години) МПС с категория "С" - камион. Естествено след успешно положен изпит. Мисълта ми е, че и при Просветлението също има степени след успешна практика през етапите ( би трябвало да има ... няма как да се докаже имперично пред "научните светила" ) Пък тук още се спорикакво животно е Просветлението и кой е просветлен. Сори за нЯкоиии... , но чрез админастративни решения просветлен не се става.... С риск да стана банален, но ... Господ дава Дарбите си на когото си иска и както си иска. Виктор 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Ноември 12, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2011 (edited) Мда, знаех си аз че тези думички може да се изтълкуват не както авторката е имала в предвид, за тази цел наистина човек трябва да е запознат с цялото произведение, а и не само с него, но то е друг въпрос. Просто предположих, че има думички подсказващи какво е имала в предвид, но явно съм сгрешила. Да, прав си Ян, що се отнася до света на ежедневния живот постът е напълно основателен. Хубав ден! Редактирано Ноември 12, 2011 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.