Какво е да си просветлен?

[Guest Христо6]

Ами да де, взех да чета една статия за представителите на духовна йерархия. Там пише така. Та затова вместо да продължа да се ровя в неща, които може да са чисти глупости, реших да ви попитам какво мислите накратко.

[Станимир]

Maitreya

[B__]

Вярно ли е, че някой ден щели да ни пренасят с кораби на други планети и че по този план работили някои си Санат Кумара и Ел-Мория ? Наричам ги така, понеже наскоро се запознах като че ли с техните имена...За първия знам съвсем малко, пък за втория почти нищо ( май съм го срещал някъде като име ...). Съществували ли са тези хора, наистина ли са просветлени ? Вярно ли е, че Кумара е по - висшо от Христос ? За кришнарите Кришна е най - висш, за християните - Христос, оказа се че има хора за които този Кумар е най - висш. Бил планетарен логос. На мен лично би ми било изключително трудно да вярвам в същество, за което не е сигурно, че въобще е живяло някога на този свят...

Йерархията е следната:

1. Обикновен човек

2. Ентусиаст вярващ във Висшите Светове и стремящ се да увеличи любовта в себе си. За всеки период водещия аватар определя кое е главното в развитието на човечеството. За нашия е любовта. За времето на аватара Орфей главното е било изкуството и културата.

3. Ученик под изпитания. Съдбата и други хора му струпват трудности, физически и духовни изпитания. Главното в този период е да се научим да запазваме и увеличаваме любовта в себе си, независимо какви трудности и удари на съдбата получаване. В християнството това се нарича прошка, смирение и вяра във волята Му във всичко. Изневерява ти гаджето ти. За да преминеш това изпитание, трябва да му простиш и да го заобичаш още повече. В този период човек се учи да вижда Божественпото във всичко и че всичко е достойно да бъде обичано.

4. Ученик. Ученик на изпитанията свършва доста от задачите си на Земята свързани лично с него. Противно на названието ученик, ученикът не просто учи, а върши задачите си свързани с цялото човечество. Той може да е гениален учен например.

5. Просветлен (или планетарно иницииран) 1 ниво. Те обикновено се въплащават във физически тела. Това са най-големите бели магове, които могат да променят съдбата на групи хора и да влияят на начина, по който се възприемат висшите идеи. Тоест, да променят колективното несъзнавано наистина в значителна степен. На тях са им достъпни планетарни и извънпланетарни енергии.

6. Просветлен 2 ниво. Въплащават се във физически тела понякога. Прилагат на практика плановете за развитие на човечеството.

7. Просветлен 3 ниво. Не се въплащават. Те са човешката връзка на човечеството с Божествените нива.

Просветлените са и различните нива аватари. Исус е бил от второ ниво. Христос от първо.

8. Триада от три когана. Тя префокусира енергията на Планетарния дух и работи с аватарите. Тя отговаря за човечеството. Трите когани отговарят съответно за енергийното снабдяване и управлението на развитието на мисленето на човечеството, за религиозните и духовни учения, за развитието на културата, науката и цивилизацията.

9. Планетарен дух (пак е триада), който префокусира и намалява енергията идваща от Логоса. Той отговаря за човечеството, всичко живо и мъртво на планетата.

10. Логос. Намира се в Слънцето. Най-висшето ниво на Боижественото, което човек може да възприеме.

Тази йерархия е и по Блаватска, а както знаем Учителят е възможно да е неин последовател.

Тя я е прочела и в някои санскритски книги. Можела жената да чете отдалечено, независимо от езика

От йерархията се вижда как се става просветлен и с какво се занимават.

Редактирано Август 1, 2010 от БожидарЗим

[Венцислав_]

Когато сме философски настроени ни е лесно да приемем, че потокът на времето е роден в човешката психика. Да, донякъде е разумно да се отбележи, че движението, само по себе си, е една обективност. Но малко по-значимо за разбирането на това движение би било осъзнаването, че от момента, в който съществува личността, няма и една частичка във вселената, която да притежава независимост в материалното си съществуване. Вселената може да е необятна, но се влива в една едничка точка на възприятие, обусловена от някакви си психични особености на индивида. Всичко останало просто не съществува, тъй като няма към какво да отнесе съществуването си.

И уж сме научени, че нашето настояще, което донякъде припокрива съдържанието на тази асамблираща точка, разделя условно потока, иначе непрекъснат, на минало и бъдеще. Но нека помислим, щом това протичане е подчинено на човека, как точно се изявява неговата действителност...

За човека съществува само и единствено минало. То е онова, което е оформило възприятията му, чрез всякакви натрупвания, опит, знания... Наричат го изграждане, а синоним му е закостеняването. Не съществува истинско разбиране, като проницание в действителността, защото можем да възприемаме само онова, което вече ни е познато. И е повече от ясно, че това, което сме нарекли бъдеще, е проекция на части от това познато, тоест, проекция на миналото.

Затова нищо във всемира не би могло по никакъв начин да бъде разбрано!

Но би могло да бъде съзерцавано, ако оставим в себе си единствено “очите си” и нищо друго.

И тъй като очите са органа, с който приемаш светлината,

да си просветлен, означава да си останал само очи...

[Орлин Баев]

Какво е да си просветлен? Не ти трябват крушки!

[не...]

И тъй като очите са органа, с който приемаш светлината,

да си просветлен, означава да си останал само очи...

А сърцето...

[Иво]

Тази йерархия е и по Блаватска, а както знаем Учителят е възможно да е неин последовател.

Бреееййй, ама ти сериозно ли... )))))))))))

Какво е да си просветлен? Не ти трябват крушки!

Да, това е най-краткия дзен отговор

[Велина Василева]

"...Претенцията за постигнато просветление се среща много по-често, отколкото предполагаме. Може би не толкова очевидно, а по едни по-недоловими, макар и също толкова повсеместно срещани начини. Егото е не само самонадеяно, но и изключително лукаво. По-голямата част от добре образованите, духовни егота не биха дръзнали да се назоват „просветлени", особено пред други, но тайно или не дотам потайно приемат роля на духовен водач, ментор, екстрасенс или духовен приятел и придават на придобитите от тях умения или познания по-голяма значимост, отколкото те реално имат...

...Представата, че си постигнал просветление, е значим фактор за всеки, изкушен да заеме някаква позиция, от която да учи или води други, дори група приятели, въз основа на нещо, което той предполага, че е някакъв вид мъдрост или самоосъзнаване. Понякога това се случва в съвсем не-формална група - група за терапия, общност, група за възстановяване след лечение, или каквато и да било група от хора, които са обединени от обща цел, - а понякога се случва в по-големи „култови" групи. По такъв начин споменатият фактор се отнася в еднаква степен както за хора, които са лидери на групи в малка част от времето си, така и за тези, които заемат по-видни позиции.

Един още по-значим фактор е склонността на всички нас да правим неточни предположения...

...Ние просто трябва да се научим да работим с подобни претенции и първата стъпка в това отношение е да признаем, че този фактор не се отнася за някой „друг" някъде там. Той е в сила при всеки от нас.

Обратната страна на претенцията, че си постигнал просветление, е предполагането, че някой друг е постигнал просветление. Някои егота виреят върху възвеличаване, докато други се подхранват от комплекс за малоценност. Да предположим, че някой друг преждевременно е постигнал просветление, си е все същата претенция. Може би ние смятаме себе си за недостойни за такава титла, но все пак предполагаме, че знаем какво е просветление и че „този човек там" го е постигнал. С това не искам да кажа, че просветлени хора и големи учители не съществуват, а че можем да бъркаме в предположенията си за други люде също толкова, колкото и по отношение на себе си...

...Саморазвитие, самоусъвършенстване и дори самоактуализация не са равнозначни на духовен живот. В хуманистичната терапия азът или егото остават недокоснати като водещ принцип на съществуването, докато в истинската духовност то е надхвърлено, не просто отречено или обезсилено. Този момент от най-голяма важност трябва да бъде напълно разбран и оценен .

Може да бъде трудно да разграничим психическо развитие от духовен растеж. Психологическите пробиви могат да наподобяват духовни прозрения. Те могат дори да бъдат духовни прозрения. Много от причудливите психологически техники, използвани от „Ню Ейдж", са предназначени точно за лесно предизвикване на такива видения и откровения. Обаче ние ще видим, че подобни видения, разкрития и екстази не са определящи характеристики нито на просветлението, нито на истинската духовност.

Из книгата:"На половината път до върха" от Мариана Каплан

[Велина Василева]

... Причината думата „просветление" да е използвана в древните текстове е, че когато тези текстове са писани, просветление е означавало нещо по-различно от това, което се разбира под него днес. Ришите, или провидците, са разбирали какво е истинското просветление и така е било и в културата по това време, така че на тях не им се е налагало да приспособяват своя език. Начинът, по който думата е използвана днес, има последствия, които произтичат от огромно невежество по отношение на действителната природа на просветлението...

...Духовното развитие днес е водеща модна тенденция. Да бъдеш просветлен е модно, както преди години беше моден ченълингът, а преди това свръхсетивните способности, а още по-преди психологията, гещалтът, транзакционалният анализ. Често пъти, когато ние сме се присъединили към модата, смятаме, че сме се пробудили, но това няма нищо общо с пробуждането. Номерът на егото е да ни забаламоса да си мислим, че сме се пробудили...

...Все пак да кажем, че просветлението е изчезнало, не означава да речем, че това, което терминът представя в неговата най-чиста форма, е отмряло. Просветлението днес се среща нито по-често, нито по-рядко откогато и да било. Има истина и винаги ще има, а тези, които ще успеят да я разберат и да живеят въз основа на нея, винаги ще бъдат съвсем малко. Модерните дефиниции и тълкувания на просветлението са критично развенчани в тази книга с цел да бъдат насърчени хората да не се съгласяват да приемат поредица от радикални преживявания и прозрения, които може и да попадат в рамките на една христоматийна дефиниция за просветление, но ще ги измамят да пропуснат още по-големи възможности...

...Както има фалшификати на всяко ценно нещо - злато, пари, картини - така съществува и валутата на фалшифицираното просветление. В много отношения „Ню Ейдж" е точно това - опит да се произведе копие, без да е необходимо да се влага нищо истинско...

...За повечето хора ментето си е достатъчно добро. Такъв е животът: ментето е достатъчно добро за повечето хора. Ако сте музикант, можете да кажете кога слушате евтин инструмент. Но аматьорите? За тях няма значение...

...Абсолютната предаденост на Бога или Вселената е най-големият дар, „многоценният бисер" и тя никога няма да бъде евтина. Ето защо човек трябва да поставя под съмнение ерзац скъпоценностите...

...На хората, които се интересуват от духовността, им липсва знание как да разграничат истинското от подправеното...

...Липсата на културна матрица - контекст в рамките на самата култура, който е създаден и поддържан в течение на дълго време, за да осигури една широка основа, благодарение на която членовете на тази култура да възприемат и разбират духовността. Културната матрица не предполага всеки в рамките на тази култура да има задълбочено разбиране или да изпитва уважение към духовността, а по-скоро наличието на една невидима, колективна структура в самата култура, която служи като духовни ресурси и основа за поддържане и съдействие на тези, които искат да се развиват духовно.

Очевидни примери за културна матрица са Индия, Тибет (допреди китайската окупация) и Израел, както и множество будистки страни от рода на Тайланд и Виетнам. Самите тези култури са духовни. Духовността не е отделена от живота по тези места, което означава, че културата се грижи за онези, които желаят да се посветят на търсене на Бога или Истината, а също осигурява неявна духовна подкрепа и за тези, които по-малко са привлечени от мистичния живот или могат да се придържат към принципите му в по-малка степен.

„Допускам, че винаги е имало хора на тази планета, които са ставали просветлени или „пробудени" просто по силата на обстоятелствата - казва Смит. - Но без обучение и културен контекст, в който да го поместиш, то е все едно да започнеш една култура от нулата." Културната матрица предлага контекст, от който да разбереш духовните пробуждания и преживявания, а също осигурява значителна защита срещу преждевременните ти предположения и претенции за постигнато просветление.

Из книгата:"На половината път до върха" от Мариана Каплан

[Роси Б.]

Всички сме наясно, че има светла и тъмна страна във всеки от нас.

Във всеки момент, според мен, преобладава дори и с малко повече едната. Ако това във всеки момент остава светлата част, то това е да си просветлен. Колкото до степени, аз предпочитам да не я степенувам светлината, достатъчно ми е тя да е в повече.

[Диана Илиева]

Всички сме наясно, че има светла и тъмна страна във всеки от нас.

Във всеки момент, според мен, преобладава дори и с малко повече едната. Ако това във всеки момент остава светлата част, то това е да си просветлен. Колкото до степени, аз предпочитам да не я степенувам светлината, достатъчно ми е тя да е в повече.

Роси, това звучи много добре и е донякъде логично, но се чудя възможно ли е?

И аз съм мислила по въпроса, но това е все едно махалото да стои не в равновесното си положение, ами непрекъснато (защото казваш "във всеки момент") да е в конкретно (това, което сме нарекли светло) отклонено положение

А като се сетя и за препоръката за средния път ... ми идва на ум и друга хипотеза за просветлен - това да е човек, който във всеки момент успява да балансира светлата с тъмната си страни или обратно, както повече ви харесва Т.е двете му страни са дотолкова хармонизирани, че чак се компенсират взаимно, така, че вече няма светла и тъмна, а само една, нито светла, нито тъмна.

Иначе нямаше ли да е по-лесно и нормално да нарекат човека просто "светъл" или примерно "осветлен"

[B__]

Сещам се, че Учителя беше казал, че и прекалената светлина складирана в нас може да е лошо.

Човек може да продължава да отива към Бог и когато се развива, и когато деградира. Просто на нас ни изглеждат нещата добри и лоши.

[Слънчева]

(Електрическото осветление постепенно загасва, става тъмно). Защо става така? Ще кажете, че токът се прекъсна поради някакво нарушение в инсталацията. Според мен, това е предметно учение. Така става и с човека. Някога умът и съзнанието му се помрачават, и той не вижда ясно. Каквато работа започне, все не успява. – Защо става така? – Тъмнина е в него. Вън слънцето грее, а вътре в него е тъмно. Той се чуди, какво да прави. Каквото и да му се говори, той не иска да слуша. Казва: Не е така. Мрачен, неразположен е, не му се живее. Такова е положението на всеки, който е прекъснал връзката си с невидимия свят. Той казва: Хората са лоши, светът не е добре създаден. Значи, само той е добър, само той е прав. Всички останали са лоши. – Не е така. Има нещо криво във всеки човек. Това се вижда ясно, когато човек прекъсне връзката си с невидимия свят. Дето ходи, той се сравнява с хората и намира, че по-добър от него няма. Търси някой да стои по-високо от него, но едва намира такъв, веднага се разочарова и в него. Докато мисли, че е намерил един светия, на другия ден казва: Излъгах се, и той не стои по-високо от мене. Влезе в едно общество и мисли, че е намерил това, което търси. След няколко дни казва: И тези хора са заблудени, като мене. Така свършват всички хора – с разочарование, както в себе си, така и в окръжаващите. Разочарованията, противоречията са причина за онази вътрешна борба в човека, която източната философия нарича борба между „Ормузд и Ариман“. От тази борба ще излезеш или победител, или победен, но и в единия, и в другия случай – с пукната глава. Ако те победят, ще се обезсърчиш; ако победиш, ще се насърчиш. И в двата случая се опитва твоята вяра.

Един чужденец, попаднал в едно духовно общество, казвал: Аз мислех, че като вляза в това общество, ще видя умни хора, светии. А то, какво излезе? Това са обикновени хора, които се карат за нищо и никакво: За ядене, за места, за дрехи. – А вие какво мислите? Че светлината ще изгрее оттук и ще обърне целия свят. Ако останеше сега да изгрее светлината, то е изгубена работа. Светлината отдавна е изгряла. Съществува едно Начало, светлината на Което никога не е изгрявала и никога не е залязвала. Тя залязва само за ония хора, които са облечени в плът, в непроницаема материя. И във вашия мозък, във вашата къща се прекъсва инсталацията и тогава човек с години изпада в тъмнина, по-страшна от мрачната нощ. Светлината упражнява грамадно влияние върху живота на човека. При тази тъмнина, човек е недоволен от дребни работи, които са в състояние да го извадят от релсите. Например, върнеш се вкъщи на обяд. Седнеш да обядваш, хапнеш – яденето солено, а ти не обичаш солено ядене. Почваш да се сърдиш, да викаш, че яденето е пресолено. Жената се чуди, какво да прави, как да ти угоди. Друг обича солено ядене и се сърди, като му поднесат безсолно. Казвам: На този, който обича безсолно, остави му солта на масата, да си тури, колкото обича. На онзи, който обича солено, нека и той си тури в яденето сол по вкус. Значи, ти можеш да направиш живота си солен или безсолен. Не оставяй хората да те солят и обезсоляват. Всеки сам се соли и обезсолява. Или другояче казано: Не оставяй другите хора да те учат.

Забраненият плод

Никой вместо мен не може да извърви Пътя ми на Земята. Ще има помощници, ще има Учители, ще има и пречещи. Но аз сама се уча. Дали днес и сега, дали след няколко живота, ще стигна светлината, онази, дето съм забравила, затрупала но винаги е била в мен...

Не съм нито добра, нито лоша, просто съм. Всеки ще вижда нещо в мен, според собствената си мярка.

Както и ако имам обич в очите си, ще я виждам навсякъде, ако имам красота, пак, така... Е, ако съм сърдита на целия свят, то значи съм сърдита и на себе си...

Та все пак, най-важното е, че "Сянката ни се вижда само, когато има светлина" - Мечо Пух

[Велина Василева]

САТОРИ

(просветлението)

Сатори е самопробуждане в същността. Тук не чакаш спасители, възкресители, нещо; сам трябва да се пробудиш, щото иначе много ще има да чакаш. Тези, които чакат, а не са готови, (а те не са готови, затова чакат), ще бъдат изненадани. Значи самопробуждане!

Сатори или просветлението, това означава да откриеш смисъла, който е в тебе, в твоя ежедневен живот. Ще обясня: просветленият не е тяло, не е форма. Той е същност, безмълвие, дълбочина, сияние. Човешката биография си е отишла, останал е чистият дух.

За просветления е все едно какво говори; същественото е, че той цъфти отвътре. Той вече е дух, той е освободена същност. Просветленият човек е проникнат от неведомата тайна на живота.

Трудно е да разбереш сатори – просветлението – ако пожелаеш и го търсиш. Но лесно е, ако си вкоренен в истината. Значи, ако го желаеш и ако го търсиш е трудно, но ако си вкоренен в истината е лесно и естествено, почваш да го осъзнаваш естествено.

На кого е достъпна не-мисълта? На сатори. На чистия дух.

Кой е нероден? Просветленият.

Сатори казва: Ти си нероден. Престани да се държиш за земята, водата, огъня и вятъра. Храни се със своята вечна безметежност.

В сатори се случва същественото, възстановява се първичното, чистото съзнание.

Който влезе в сатори, словото му става далечно, а истината му става близка. Но все пак той ползва словото, но знае защо и знае как да го използва.

Сатори идва внезапно и мигновено, но след като дълго време си работил върху себе си и си го подготвял.

Сатори е придобиване на небитие, несътвореност. Постигането на сатори означава погасяване на кармите от миналото. Когато човек придобие сатори, неговото обикновено съзнание умира, той вече се ражда в изначалното състояние.

Сатори, това е вече пътят към твоите дълбини, т.е. вече имаш право да проникваш навътре. Сатори е навлизане в Пустотата, в Неведомото и това е чуден скок, който е освобождение от ума, от егото и от фалшивото развитие. Сатори означава още да имаш достъп до безмълвието на Учителя.

Просветленият човек в Дзен няма биография, няма видими белези. Той след сатори става тих, скромен, простота и това е част от изяществото на Дзен. Много скромен, много смирен, много тих – все едно, че го няма.

Сатори е метод, който те извежда от този свят.

Просветленият човек променя окръжаващата среда и то даже не с постъпките си; достатъчно е само присъствието му, съзнанието му. В неговото съзнание вече ти се променяш. Ще обясня: не е важна толкова постъпката, важно е просветлението. Важно е дали си просветлен, съзнателен. Важно е кой прави постъпката, защото просветленият човек е нещо повече от постъпката, той е нещо повече от всяка постъпка. Той извисява всичко, което е годно за извисяване.

Постъпката изисква просветленост, изисква дух, изисква душа, изисква осъзнатост, а не действие или някаква мисловност, разсъждение. Ако едно свещено писание е писано от един буда, от един просветлен, то само друг буда може да го обяснява. Книжникът, ученият човек нищо не може да разяснява, той няма връзка със същността. И дори да изкаже някоя мъдрост, както например Конфуций има такива неща, тя не произлиза от неговото сатори, от неговото истинско просветление. Книжникът нищо не може да внесе в свещените писания, докато един просветлен човек ги обогатява със своята Пустота, със своята Истинност. Той внася ново качество в тях, нов елемент. В просветления има дух и тайна, докато в учения и в книжника има жалки знания.

И така, много религии са ориентирани на постъпките; Дзен е ориентиран на истината и на сатори, на висшето осъзнаване, т.е. на простота и съзнателност. Например, когато Бог постъпва, няма правилно и неправилно. Дали става нещо ужасно или нещо прекрасно, тук действа Пустотата според Дзен, тук действа тайната. Хората могат да разсъждават впоследствие, но те не са мярка. Тук действа висшата мярка, самият Бог. А дали загива човек, дали загива континент и цивилизация, е все едно. Лао Дзъ казва: Цивилизациите се разцъфтяват, за да загинат. Затова се разцъфтяват, да стигнат донякъде, после трябва да се сменят.

Все едно е какво казват, защото Бог е абсолютно прав винаги. Освен това, кой може да оспорва решението на Бога? В тази връзка казвам: Бог е всевиждащ и е винаги прав, и винаги прави най-доброто. Дали го разбираме е друг въпрос, но Той винаги прави най-доброто.

Твоето сатори, твоята същност, твоята любов, твоята просветленост е по-важна от твоите постъпки. А така наречените правилни постъпки на спящите хора, те ще ги заведат просто в ада, в ограниченията. Например, Бог е направил някой просяк и беден.

Бог го е направил беден, да гладува, за да може той да гладува за Бога, за същността, за да му даде Бог Себе Си. Бог не иска да му даде някакъв хляб и трохи; Той иска да му даде Себе Си и после храна. И този човек и без това е колеблив, и ти като му даваш, той още повече се отпуска и ти казваш: направих едно добро, и не различаваш; ще си носиш последствията. Някои казват: ама да не даваме ли? Ако можеш да различаваш, давай; ако не можеш, питай, учи се. Значи, Бог иска да ни даде нещо много повече, истински хляб, Себе Си, нещо по-дълбоко и нещо по-важно.

Просветленият човек може да направи от ада нещо прекрасно; спящият човек може да направи от рая хаос. Просветленият човек живее в дълбините на нещата и затова той носи аромата на Дзен. Той е пристигнал в сърцето си, в душата си, в своята истинска същност и това се нарича Дзен.

Когато човекът е влязъл в сатори, в своята същност, пробуденост, тогава сътвореният свят отпада, той престава да съществува. Досега е съществувал, но измерението вече е друго. Даже да имаш безупречно поведение, казва Дзен, и да си извършил много възвишени дела, не си ли постигнал сатори, същността си, не можеш да се освободиш от затвора на света.

Сатори, това е съзнанието, което се е издигнало до безкрайност и е запазило скромността си, и своята простота.

В Дзен не съществуват постижения в живота, съществува само откритието на себе си.

ПУСТОТАТА

За Дзен има една единствена родина – Пустотата, т.е. Истинността и Безкрайността. Пустотата, това е вечната будност, т.е. вечната осъзнатост. Всяка друга родина извън това изначално съзнание, е нелепост. Дзен живее винаги в тази своя истинска родина и това е толкова далече от имена, държави, понятия, мнения, граници и т.н.

Дзен живее в Праосновата, в Източника.

Това, на което Дзен най-много се радва, е Пустотата, Предвечното. Пустотата осъзнава себе си само в чистотата. Тайният опит на мистиците от всякакви учения, е именно опит с Пустотата. В Дзен този опит се нарича чиста земя.

Според един Дзен-учител, да минеш през голгота, означава да осъществиш пълно себеизпразване, пълно отстраняване на егото и влизане в Пустотата. За тях това е голгота - пълно себеизпразване и влизане в Безкрайността, пълно отстраняване на егото.

Дзен е въплътена Пустота. Той живее в самата вечност и в самата Безпределност.

Пустотата е най-хубавия плод. Тя е пълнотата на живота.

Попитали един Дзен-учител: Вие като постигнахте просветлението, какво по-точно постигнахте? Учителят казал: Нищо. Питащият, ученикът му казва: Значи толкова много търсихте, толкова много старания за едно нищо? Учителят казал: Но вие щом толкова питате, значи това Нищо е важно! И накрая Дзен-учителят казал: Най-важното от всички постижения е Нищото, Безкрайността, защото всичко е произлязло от него, от Нищото.

Да преизпълниш себе си с Пустота, значи да опустошиш всички заблуждения, и тъмните, и светлите. Не само тъмните заблуждения, и светлите. Знаещият може да стане голям музикант, голям художник, голям философ, но тука Пустотата не идва. Пустотата идва само при чистотата. Чистотата е врата за Безкрайността. И когато станеш Пустота, т.е. чисто съзнание, ясно разбираш всички илюзии на света.

Постигнеш ли Пустотата, ставаш господар на всички случайности. Ще повторя, Дзен казва: Постигнеш ли Пустотата, ставаш господар на всички случайности. В живота на Дзен няма случайности. Пустотата е най-важното нещо, Източникът, тя е произходът.

В Дзен думата не е понятие, а състояние на Пустота, състояние на изначалното. Пустотата не принадлежи на нито един народ, тя принадлежи на Безкрайността.

Дълбокото разбиране за нещата при Дзен-учителите, тези дълбоки разбирания не идват от ученост. Те идват от Пустотата, от проникването в собствения си център. Тези, които имат за цел да натрупват знания вместо чистота, те не могат да навлизат навътре в своята Пустота.

В своята чиста Пустота, там може да влезе само твоето чисто съзнание, само твоята Истинност, твоето освободено съзнание и именно това е Дзен.

Дзен е същността на всички религии, защото Дзен, това е просто истинният, пробуденият живот, т.е. Царството Божие на земята. Не някъде, Царството Божие на земята и това е решението на всички религии.

изт.

[Роси Б.]

...И аз съм мислила по въпроса, но това е все едно махалото да стои не в равновесното си положение, ами непрекъснато (защото казваш "във всеки момент") да е в конкретно (това, което сме нарекли светло) отклонено положение ...

Диана, а какво ще кажеш ако просветленият служи за равновесие на другите с повече тъмнина?

[Слънчева]

Ще прочета 54-та глава от Исай, която наричам глава на човешката душа. Който вярва, че душата е излязла от Бога, той никога няма да се лиши от Неговата Любов. Човек не е във външната форма, която виждаме, облечен в плът и кръв, но той е в душата си, която е излязла от Бога. Душата е Божественото в човека, за което, именно, пише Исай. Затова, когато човек се обезсърчи, нека прочете 54-та глава от Исай. В цялата книга на пророк Исай ние виждаме какво голямо съзнание е имал той, макар че е живял преди Христос. Той съпоставя правилно нещата. Например, той уподобява душата на жена и казва, че отношението на душата към Бога е такова, каквото е отношението на земята към слънцето. Ако земята не съществуваше, а слънцето изгряваше, както и сега, то щеше да свети за себе си. Обаче, земята, като се върти около слънцето, то изгрява и залязва, а тези прояви на слънцето – изгрев и залез, имат смисъл за земята. Ето защо, идеята за Бога е такова нещо за човешката душа, каквото е слънцето за нашата земя. Следователно само идеята за Бога е в сила да оплодотвори човешката душа, да помага за нейния растеж и развитие. Бог е слънце за човешката душа. Докато това слънце грее и човек се развива; престане ли да грее и човек престава да се развива. Когато някой запита защо трябва да вярва в Бога, то е все едно да пита защо слънцето трябва да изгрява? В този смисъл вярата е движение. Като вярва човек, той се движи около Бога. И земята, като се движи, и тя обикаля около слънцето.

Водата има свойство, където я сложите, тя пада, нищо не остава от нея. Миете ли лицето си с вода, тя слиза надолу, без да остава върху него. Ето защо, значението на водата в живота е двояко, което се вижда от стиховете, които Христос някога е казал: „Ако се не родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие. Роденият от вода и дух всякога е чист“. Значи, водата е символ на чистота. Може ли рибата да има кал на гърба си? Това е невъзможно. Щом рибата излезе от водата и започне да се търкаля на сушата, тя вече може да се окаля. Следователно, понякога човек допуска неща, в които няма никаква логика. Например, невъзможно е да се спъва онзи човек, който наблюдава изгряването на слънцето, или в душата на когото прониква слънчевата светлина. Защо? – Защото той вижда, очи има този човек. Който има очи, той не може и не трябва при слънчевата светлина да се спъва. Щом се спъва, това показва, че в очите или другаде той има някакъв дефект. Когато човек се спъва и пада, това показва, че два елемента липсват в душата му: мир и светлина. Това е вярно и във физическия свят. Влезе ли в ума на човека някаква отрицателна мисъл, той или ще се спъне, или ще падне. В този смисъл всяко обезсърчение е спънка в живота. Когато някой се обезсърчи, невидимият свят му казва: „Слънцето на живота е изгряло. Вън е ден, светло е, няма защо да се обезсърчаваш“. Ето защо, обезсърчението е временен процес. Пророк Исай казва: „Ни едно оръжие, устроено против тебе, няма да благоуспее“. Непобедима е човешката душа! Отвън могат да я обсаждат, да я атакуват, но нито едно оръжие не е в състояние да я победи. Някой върви сам из гората и си казва: „Ами ако излезе отнякъде мечка! Какво ще правя тук сам, къде ще се крия?“ Бог отвътре му казва: „Няма оръжие, няма разорител, които могат да се опълчат против твоята душа“. Мечката пък, от своя страна, ще го пита: „Знаеш ли кой ме създаде?“ – „Господ.“ – „Щом признаваш, че Бог ме е създал, колкото и да обичам да давя коне и магарета, на тебе нищо няма да направя.“ Ако те срещне един разбойник и той ще те пита: „Знаеш ли кой ме създаде?“ – „Господ.“ – „Щом признаваш, че Господ ме създаде, колкото и да се занимавам с обиране и ограбване на хората, на тебе нищо няма да направя. Ти си свободен.“ Ще дойде при него чума, или друга някаква болест, и ще го пита: „Знаеш ли кой ме създаде?“ – „Господ.“ – „Щом признаваш това, ще мина-замина покрай тебе и нищо няма да ти направя.“ Така е казал Господ чрез пророк Исай: „Няма разорител, няма оръжие, които могат да напакостят на човешката душа.“

Из Денят на Божията работа

В духовно отношение дойде някой при вас. Започва да говори, че така и така ще служи на Господ и трябва да му помагате. Вие го погледнете няколко пъти, за да видите докъде може да му помогнете. Аз другояче разсъждавам. Вие идвате при мен. Това, което мога да ви дам, се ограничава. Вие сами сте ограничили възможността на онова, което аз мога да ви дам. Тук има две страни. Вие идвате при мене с едно шише, което събира един килограм. Масло ви трябва. А пък вие искате от мене 2 литра. Представете си, че аз имам масло, но нямам шише. Колко мога да ви дам? Толкова, колкото може да събере вашето шише. Вие казвате: „Дайте ми повече!“ Казвам: Намерете някое шише. Вие казвате: „Нямам“. В кого е погрешката? Другото положение е следното: Вие носите едно шише от 5 литра, а пък аз имам само един литър масло. Вие казвате: „Дайте ми 5“. Аз ви давам един. Къде е погрешката? Няма погрешка. Аз имам само един литър на разположение. Вие намерете други. Но тази година маслините не станаха. Та някой път всички вие сте така взискателни, като отивате при Господ. Някой път носите големи шишета, а някой път носите малки шишета и сте в най-големи противоречия, защото не става така, както вие мислите. Погрешката е в самите вас.

Вие мислите, че има един невидим свят, но къде е, не го знаете. Във вашия ум седи, че този свят е далеч някъде. Това е право. Много е далеч и много е близо. По форма е далеч, а по съдържание е много близо. Духовният свят по съдържание е вътре в нас. Ако слушате по радиото, Англия е много близо. Отворете радиото и ще слушате веднага. Всичко, каквото се говори там, вие го слушате толкова скоро, че даже и онези, които са в зданието в Англия, те слушат след вас. Вие слушате по-бързо от онези, които са там. Лесно се предава по радиото. Аз като ви говоря на вас, които сте се събрали тук, в онзи свят слушат ли ни, или не? Да кажем, че вие сте при едно радио и проверявате станциите. Да кажем, че имате едно радио, което има 50, 60, 100 станции. Има радио и с повече от сто станции. Но вие се спирате на някоя станция, понеже от нея се предава нещо интересно. На всяка станция, която може да ви даде нещо интересно, вие се спирате на нея и слушате. Ние сме тука една станция. И ако има нещо интересно, ще отворят радиото и ще ви слушат, ако не е интересно, затварят с едно копче и минават на друга станция. И ти си една станция. Ти се молиш, но молитвата ти е толкова безсъдържателна, че като слушат отгоре известно време, завъртат и затварят радиото.

Ако някой и да иска да ви помогне, като не ви пише името във вестниците, отде ще ви намерят? Трябва една специална школа. Аз не мога да ви разправям, има неща свещени, които се опорочават. Ти казваш: „Господ трябва да ми помогне“. Така не се говори. Това е ропот. Издържай и при най-лошите условия. Щом те обича Господ, той има нещо предвид. Той нещо е оставил за тебе. И ако той не ти дава това благо, което искаш, то е, за да ти даде нещо по-хубаво, отколкото това, което очакваш. Писанието казва: „Нито ухо е чуло, нито око е видяло, което Бог е приготвил за онези, които го любят“. И не мислете, че само тук на земята ще живеем при Господ. В трите свята трябва да живеете при него. Вашата воля трябва да бъде посветена на Него. И вашият ум трябва да бъде посветен на него. И вашето сърце трябва да бъде посветено на него. Волята ви, сърцето ви и умът ви трябва да бъдат посветени на Господа. Досега вие сте дошли до положението, че само волята ви е посветена на Господ, но умът и сърцето – не. Аз взимам думата „посвещение“ в най-хубавия смисъл. Няма нещо по-хубаво от това, човек да бъде посветен на някоя идея. Ако музикантът е посветен на музиката със своя ум, сърце и воля, то дето иде, хората ще го посрещат. Същото е с художника, военоначалника и др. Всички хора, които са посветени, добре ги посрещат навсякъде. Ако някой не го посрещат, те не са посветени. Посветените хора са добре посрещнати навсякъде, а пък непосветените, за да ги посрещнат, трябва да се посветят. А как се посвещава човек? На български думата „посветен“ значи да имаш винаги светлина. Вечерно време да не ходиш без свещ. И навсякъде, където ходиш, да има светлина при тебе. И трябва да бъде голяма светлината, и пътят ти да бъде ясен.

Из Ободрителни мисли

[Диана Илиева]

...И аз съм мислила по въпроса, но това е все едно махалото да стои не в равновесното си положение, ами непрекъснато (защото казваш "във всеки момент") да е в конкретно (това, което сме нарекли светло) отклонено положение ...

Диана, а какво ще кажеш ако просветленият служи за равновесие на другите с повече тъмнина?

Да, по принцип е възможно; и без друго всички не само сме свързани, ами сме като скачени съдове направо.

Обаче това значи ли, че просветления следва да е заобиколен с такива, с повече тъмнина?

[Роси Б.]

....Обаче това значи ли, че просветления следва да е заобиколен с такива, с повече тъмнина?

Това значи, че когато един просветлен е там(в тъмното), той е там, за да свети на останалите и мястото му е там, дори и когато това не му харесва. Може това да се окаже неговата мисия в живота.

[Пламъче]

Всички сме наясно, че има светла и тъмна страна във всеки от нас.

Във всеки момент, според мен, преобладава дори и с малко повече едната. Ако това във всеки момент остава светлата част, то това е да си просветлен. Колкото до степени, аз предпочитам да не я степенувам светлината, достатъчно ми е тя да е в повече.

Роси,струва ми се че повечето хора приличаме на светулките?

[Диана Илиева]

Това значи, че когато един просветлен е там(в тъмното), той е там, за да свети на останалите и мястото му е там, дори и когато това не му харесва. Може това да се окаже неговата мисия в живота

Нещо не можах да те разбера добре.

Аз просто се опитах да поразсъждавам на база на твоето твърдение:

- примерно духовен учител е заобиколен от свои последователи - те по тази логика ще са възтъмнички ли?

- друг пример - духовен учител се ражда или отива в държава или сред хора, които имат нужда от светлина, така ли?

Не съм сигурна, разбира се, как стои въпроса със светлината и тъмнината, но по мои наблюдения едни хора се привличат с други със сходни качества, интереси или ако употребим една по-такава дума - вибрации.

Редактирано Септември 19, 2010 от Диана Илиева

[Станимир]

Всички сме наясно, че има светла и тъмна страна във всеки от нас.

Във всеки момент, според мен, преобладава дори и с малко повече едната. Ако това във всеки момент остава светлата част, то това е да си просветлен. Колкото до степени, аз предпочитам да не я степенувам светлината, достатъчно ми е тя да е в повече.

Роси, това звучи много добре и е донякъде логично, но се чудя възможно ли е?

И аз съм мислила по въпроса, но това е все едно махалото да стои не в равновесното си положение, ами непрекъснато (защото казваш "във всеки момент") да е в конкретно (това, което сме нарекли светло) отклонено положение

А като се сетя и за препоръката за средния път ... ми идва на ум и друга хипотеза за просветлен - това да е човек, който във всеки момент успява да балансира светлата с тъмната си страни или обратно, както повече ви харесва Т.е двете му страни са дотолкова хармонизирани, че чак се компенсират взаимно, така, че вече няма светла и тъмна, а само една, нито светла, нито тъмна.

Иначе нямаше ли да е по-лесно и нормално да нарекат човека просто "светъл" или примерно "осветлен"

Светлината и тъмнината са несъвместими. В просветления човек няма мрак. Просветлението е да си изпълнен вътрешно със светлината на Духа.

Средният път е съвместяване на началата. Доброто и злото не са начала и не могат да бъдат съвместени. Взаимодействието им не може да породи равновесие.

Редактирано Септември 19, 2010 от Станимир

[Станимир]

Сещам се, че Учителя беше казал, че и прекалената светлина складирана в нас може да е лошо.

Човек може да продължава да отива към Бог и когато се развива, и когато деградира. Просто на нас ни изглеждат нещата добри и лоши.

Когато човек деградира, той просто деградира, а не отива към Бог. Самият смисъл на думата „деградация“ е отстъпване, отдалечаване, в случая от Бога.

[Станимир]

...И аз съм мислила по въпроса, но това е все едно махалото да стои не в равновесното си положение, ами непрекъснато (защото казваш "във всеки момент") да е в конкретно (това, което сме нарекли светло) отклонено положение ...

Диана, а какво ще кажеш ако просветленият служи за равновесие на другите с повече тъмнина?

Да, по принцип е възможно; и без друго всички не само сме свързани, ами сме като скачени съдове направо.

Обаче това значи ли, че просветления следва да е заобиколен с такива, с повече тъмнина?

Тези с повече тъмнина обикновено си взаимодействат с просветления чрез посредници, а самите те предпочитат да останат скрити. Светлината унищожава тъмнината и това се знае много добре. Светлината обаче трябва да свети силно и непоколебимо. Но аз тук под хора с тъмнина разбирам съзнателно служещите на злото. Невежите не са зли, просто светлината им е малко и ако противодействат, то е поради заблуда от невежество, а не с разбиране на последствията.

Светлината е за да осветява. Разбира се духовната светлина може да бъде приета само съзнателно.

Равновесието е пълно хармонизиране на телата с духа в човека. Същото може да се отнесе и в глобален план.

[Роси Б.]

Съвременните хора трябва да работят за своето вътрешно освобождаване. Докато се освободят, те ще минават през мъчнотии и страдания, през болести, през недоразумения и противоречия. Обаче, щом станат синове на светлината, всичко това ще изчезне и, вместо страдания, ограничения и смърт, те ще имат радости, веселие и свобода. те ще се намерят между близките си, които ще ги обичат. Това значи, да живее човек в рая, между разумните същества. Раят е на земята. От човека зависи да бъде жител на рая, или на ада. Който живее в рая, всяка година получава по един от най-хубавите райски плодове. Обаче, не е важно човек да влезе в рая; важно е да стане син на светлината. Вратата на рая ще бъде всякога отворена за него, и той ще има на разположение всичко, каквото пожелае. Да се стреми човек да стане син на светлината, това не значи, че в един ден може да стане такъв. Хиляди години е учил, и хиляди години още трябва да учи, за да придобие онази светлина, която ще го направи син на светлината. Иде ден, когато синовете на светлината ще дойдат между хората, ще им донесат онова знание, което ще бъде основа на истинския живот. Те ще бъдат учители на човечеството, ще му покажат пътя към светлината.

Казвате: Не може ли човек още днес да намери пътя на светлината? – Може, но трябва да се откаже от старите си разбирания. Каквото и да прави, със сегашните си разбирания човек не може да се издигне по-високо от положението, в което се намира сега. С разбиранията, които днес има, обикновеният човек ще си остане обикновен, птичката ще си остане птичка, къртицата ще си остане къртица. Каква култура може да се очаква при сегашните условия на живота? Следователно, докато човек не се издигне от положението, в което се намира, и не започне да мисли като истински човек, той никога не може да стане син на светлината, да придобие вътрешната си свобода. Човек е създаден свободен, а не роб. Той сам се е ограничил и заробил, вследствие на което сам ще се освободи. Когато създал човека, Бог му казал: Иди, завладей земята и стани господар. – На кого? – На низшето в себе си. Човек трябва да бъде господар на своите низши мисли и чувства, да ги владее. Станете господари на себе си, а не на хората. Който е станал господар на себе си, той е в хармония с всички хора. Той знае, че не може да живее сам. Едно въже е здраво само тогава, когато всички конци, от които е съставено, са еднакво яки. Следователно, когато всички мисли и чувства в човека са в хармония, той може да бъде в хармония и със своите ближни. Този човек наричаме син на светлината. Той не се оплаква от сиромашия, от болести, от невежество. Който боледува, той не е син на светлината. Който се оплаква от сиромашия, невежество, от противоречия, той не е син на светлината. Като изпадне в някакво затруднение, човек казва: Добър е Господ, ще ми помогне да се справя с мъчнотията. Какво означават думите „добър е Господ”? Ако човек разчита на добротата на Господа и не работи, това показва, че той поставя Бога вън от себе си. Обаче, ако каже, че работи съзнателно, това показва, че човек разчита на Бога в себе си. Така е гледал и Христос на Бога, заради което казва: „Отец ми работи, и аз работя”.

Синове на светлината

Препоръчвам цялата беседа, не само цитата.

[Роси Б.]

Не съм сигурна, разбира се, как стои въпроса със светлината и тъмнината, но по мои наблюдения едни хора се привличат с други със сходни качества, интереси или ако употребим една по-такава дума - вибрации.

Диана, харесвам разсъжденията ти и диалога, който се получи.

Предлагам ти два цитата от лекцията Доброто и светлината. Можем да поразсъждаваме заедно над тях.

В един и същ момент две неща не могат да бъдат отрицателни. Никога не можеш да събереш на едно място двама лоши хора; те непременно ще се отблъснат, не могат да се обичат. Също така, и двама добри хора не могат да се съберат на едно място. Такъв е законът на земята. Това се отнася, обаче, за хора от еднаква категория – до двама мъже, или две жени. Никога не могат да се съберат на едно място две добри жени, или двама добри мъже. Но един добър мъж и една добра жена могат да бъдат на едно място, понеже са от различен пол.

...................................................................

Когато противоположните енергии на любовта и мъдростта се съединят, ражда се истината, т. е. светлината. Истината носи светлината в света, затова е казано, че само при истината човек може да бъде свободен. Любовта дава живот, Мъдростта дава знание, а Истината – свобода. Не можеш да бъдеш свободен, ако нямаш светлина. Човек трябва да знае, как да прави контакт между ума и сърцето си, за да произведе светлина. Ако си неразположен, това показва, че между ума и сърцето ти няма контакт. Може ли след това ти да обвиняваш Господа или хората за своето неразположение? Човек не е разположен, когато умът му не мисли, сърцето му не обича и волята му не работи. За да бъдеш разположен, тури ума, сърцето и волята си на работа. Волята е светлината, получена от контакта между ума и сърцето. Тя е Божественото начало в човека, което трябва да се упражнява.