Модели на поведение и съзнателност.

[Мария - Мими]

Светът се променя постоянно. като част от него - ние също. Много от нас, изпитват трудност да разчитат на самите себе си и се опитват да търсят сигурност от постоянните промени в най-различни модели на поведение и нерядко даже се отъждествяват с тях. Това ни изглежда доста удобно, но незабелязано гъвкавостта, живото знание, красотата на живота, трогателната интензивност на всеки един миг избледняват.

Дали търсим стабилността в поредица от схеми за природосъобразен начин на живот, в безкрайно полезни правила за хигиена на мислите и чувствата, казани от някой велик ум, понякога написани, а най-често пре-пре-пре писани или в хубава компания приятели и разговорите в някой приятен бар с коктейл в ръка, докато Белослава прави свежа импровизация на живо, или в новия бизнес, който сме замислили и върху който работим и в който отдаваме голяма част от енергията си, или в... Каквото и да си мислим за това, което наричаме себе си, в момента, в който, подсъзнателното ни желание за сигурност, ни закотви в някоя схема, която намерим за особено подходяща и привлекателна, сякаш огънят ни започва да гасне. Свежестта, интензитета, красотата избледняват в момента в който забравим, че всеки модел си го подбираме според нуждите на душата, на развитието ни в момента и след миг, вече може да го оставим, просто защото нещата са се променили и вече не ни е нужен.

Обичайната тенденция при втвърдяването и създаването на правила, при група от хора е нещо такова – правилата са по-посока на основната, най-често срещана вибрация, обикновено това е нещо средно, с идеята най-ниските да не се толерират, в крайна сметка и по-високите също. Установява се стабилност, за сметка на разнообразието. Така се предотвратява “опасността” от пропадане към по-ниската вибрация и другата “опасност” от издигане към по-високата. Първото е по-често срещано май, защото по-лесно става.

Вариантът “съзнателност”, вместо “схема” – на пръв поглед изглежда логичен и не дотам трудно приложим, но когато група хора се опитват да направят нещо в тази посока, нерядко и от най-чистите извори стават преградени и удобни язове. Някой път пък стават мътни водовъртежи от които все някога нещо ще излезе или пък влезе.

Как мислите – полезно ли е да се орязва разнообразието, заради опасността от анархия? При култивираните ягоди има огромни плодове и много може да се набере, но най-сладките и ароматните са дивите, само че там трудно може да се предвиди постоянство в реколтата и качеството, на което ние особено много държим.

Постоянно откривам в себе си разни устойчиви схеми, които беля, като люспа от лук и разглеждам. Някои одобрявам и оставям за използване, с уговорката да си знаят новото място. Какво ще остане накрая – ще видим.

Как работите със своите модели на поведение? Правите ли преценка нужно – ненужно. Отъждествявате ли се с някои от тях?

Прави ми впечатление, че част от мислещите хора, особено обичат да се отъждествяват с модели, които им се струват много полезни. Това е вариант за предпочитане, разбира се, пред отъждествяване с модели, които за капак на всичко не са ни полезни и даже и не не харесват, но и това го има.

Откривате ли в себе си нови и нови схеми умело замаскирани, които срамежливо се изнизват, когато биват разконспирирани или се борят здраво, настоявайки за поне малка рента от енергийка.

Случвало ли ви се да губите пътя към душата си? А да го намирате?

Как определяте своето място, по какви признаци правите себепреценка?

[Валентин Петров]

Как работите със своите модели на поведение? Правите ли преценка нужно – ненужно.

Да.

Откривате ли в себе си нови и нови схеми умело замаскирани, които срамежливо се изнизват, когато биват разконспирирани или се борят здраво, настоявайки за поне малка рента от енергийка.

Да.

Случвало ли ви се да губите пътя към душата си? А да го намирате?

Да.

Как определяте своето място

Мястото се определя от координатите и контекста.

по какви признаци правите себепреценка?

Действията могат да бъдат преценявани по резултатите.

[Станимир]

Човек ако реши сериозно да се вгледа в себе си, във всичко което прави или мисли, просто ще се ужаси от това доколко несъзнателно и автоматично извършва по-голямата част от ежедневните си действия. Доколко в съзнанието му се повтарят едни и същи мисли и се интересува от едни и същи неща. Решението е на първо време да се научим да бъдем честнни и искрени към себе си, не само да наблюдаваме и следим себе си, нашите чувства и мисли, но и да се приемем такива, каквито сме. Като отречем съществуването на нещо, ние единствено го потискаме, но то продължава да ни въздейства. Не, ние трябва да знаем какво искаме и да подържаме съзнанието си постоянно будно за това нещо. Това на практика означава да имаме един висок идеал, който да следваме и постоянно да бдим дали не се отклоняваме от него. Т.е. този идеал да се превърне в ориентир в живота ни. Тук някой може да попита, дали следването на този идеал няма да създаде нов модел на поведение, само че на по-високо равнище. Но там където има съзнателност, където има будност на съзнанието, концентрация, за модели на поведение и навици не може да се говори.

[Донка]

Моделите на поведение са по принцип неутрални - нито са добри, нито лоши, според мен. Те са естествен механизъм на работа на нашия ум.

Едва когато ги абсолютизираме, дадем им приоритет над реалността и станем зависими от тези модели, когато ги сложим между себе си и света си, ние сме приспали нашето съзнание. Когато ни се иска да наложим някакъв модел на другите - без значение какъв точно - това вече е опит да приспим и манипулираме тяхното съзнание.

Моделите могат да бъдат до противоположност различни - може да има модел с етикет "хармония" - точно толкова празен и изкуствен колкото е модел "анархия". Да, анархията и конфликтността също са вид модели на поведение. Общото между всички видове модели - те тръгват от човешкия ум и се опитват да вкарат в своята черупка действителността.

Разликата между модел "хармония и свобода" и модел "конфликтност и анархия":

Конфликтност и анархия в действителност не съществуват. Те са измислени от човешкия ум. Конфликтът е резултат от желанието на едната или на двете страни да наложи върху другата своята гледна точка и модел на мислене и поведение. Истинското разнообразие изключва критиката, неуважението и отричането на чуждата позиция. То изключва опита за налагане на своята позиция като правилната над тази на другия, която е окачествена като неправилна или като "грешка". Мътната вода покрива всичко с една само субстанция - кал. (Калта също си има своето добро място и роля - когато я оставим да се утаи и да се превърне в плодороден пласт. )

Хармонията е естественото състояние на света около нас и на нашето истинско Аз. Моделът "хармония" е представата на нашия личен или колективен ум за това. Дали нашата хармония е проекция на тази естествено съществуваща хармония или е изкуствен модел?

Не е много лесно да се разбере и човек се учи на това цял живот, мисля си... Учителят ни съветва да проверяваме и прилагаме всяка своя мисъл, да внимаваме в това, което се случва в нас и около нас. Ако отношението ни към хората е станало зависимо от техните постъпки и мислене, значи сме се самоограничили. Ако усетим в себе си осъждане на позицията на другия и стремеж да я променим към "правилната" - т.е. нашата, значи сме в плен на някакъв модел.

Мисля,че истинската свобода и разнообразие се проявяват тогава, когато можем да оставим свободен човека да мисли и прави каквото намери за хармонично , но само ако и себе си оставим свободни да реагираме на неговите постъпки по начина, който за нас е хармоничен. При това отношението ни към този човек си остава винаги едно - разбиране, уважение, обич.

Редактирано Април 5, 2008 от Донка

[Валентин Петров]

"Този който света не смущава и когото светът не може да смути, може да ми стане ученик" Кришна

Умиротворение на ума и чувствата и ненасилие в мисли, думи и действия са едни от първите стъпки в йога.

В физиката, химията и биологията едни модели "работят" по-добре от други.

Стремежът към любов и истина води до любов и истина.

[Аделаида]

Прави ми впечатление, че част от мислещите хора, особено обичат да се отъждествяват с модели, които им се струват много полезни. Това е вариант за предпочитане, разбира се, пред отъждествяване с модели, които за капак на всичко не са ни полезни и даже и не не харесват, но и това го има.

Откривате ли в себе си нови и нови схеми умело замаскирани, които срамежливо се изнизват, когато биват разконспирирани или се борят здраво, настоявайки за поне малка рента от енергийка.

Случвало ли ви се да губите пътя към душата си? А да го намирате?

Как определяте своето място, по какви признаци правите себепреценка?

Повечето хора си избират модели, които им се струвят полезни, други пък, които и да не им харесват и не са полезни просто по един или друг повод ги избират за себе си. Според мен всичко зависи от възрастта и житейския опит. И това може да се промени всеки един момент в човешкия живот в една или друга посока.

Надали има човек, който да не е изгубил пътя към душата си. Намират го тези, които искат да го намерят.

Стремежът към любов и истина води до любов и истина.

Страшно много ми хареса това изречение Вальо!

Редактирано Април 6, 2008 от Аделаида

[Диана Илиева]

Много интересен пост, Мария-Мими!

Прочетох го два пъти, много внимателно. Определено задаваш важни и интересни въпроси. Моделите на поведение наистина съществуват, бих си позволила да кажа дори при всички хора на сегашния ни етап на развитие. И лично на мен ми се стурува, че това не е чак толкова лошо. Будността на съзнанието е хубаво нещо, адекватността на реакциите - също, но бих попитала: колко от нас са в състояние да поддържат будно съзнанието си през 100% от времето? В крайна сметка в живота ни има много повтарящи се моменти и ситуации, рутината, колкото и да се опитваме да я избягваме, си съществува. Моделите на поведение, особено, ако са подходящи/адекватни ни облекчават и ускоряват реакциите ни (което понякога е важно).

За тези два абзаца, обаче

....

Вариантът “съзнателност”, вместо “схема” – на пръв поглед изглежда логичен и не дотам трудно приложим, но когато група хора се опитват да направят нещо в тази посока, нерядко и от най-чистите извори стават преградени и удобни язове. Някой път пък стават мътни водовъртежи от които все някога нещо ще излезе или пък влезе.

Как мислите – полезно ли е да се орязва разнообразието, заради опасността от анархия? При култивираните ягоди има огромни плодове и много може да се набере, но най-сладките и ароматните са дивите, само че там трудно може да се предвиди постоянство в реколтата и качеството, на което ние особено много държим.

....

имам по-различно мнение.

Ако продължа със същата метафора - когато група хора, се опитва да направи нещо в тази посока, действията им би трябвало да са насочени към прочистване и разширяване на коритото на извора, а не към преграждане на язове или към създаване на мътни водовъртежи (от които аз съм доста резервирана може ли въобще нещо да излезе и ако все пак нещо излезе, каква ли ще бъде рожбата на един мътен водовъртеж? ). Разбира се, понякога вместо да се изпишат вежди, се случва да се извадят очи и то обикновено с най-добри намерения ...

Относно втория абзац - аз не намирам връзка между разнообразието и анархията. Разнообразието само по себе си не може да създаде анархия. Анархията се появява при наличието или липсата на други неща, но да не задълбавам, че ще изляза от темата за моделите на поведение.

[Донка]

Интересна тема за моделите...

Много време самата дума "модел" предизвикваше в мен асоциация с някаква рамка, която сковава Живота и творческия импулс...

Напоследък започнах да разбирам понятието модел по-широко и нестандартно. Защо да е само модел на поведение или мислене - може да е модел на усещане...

Например - имам си модел на състояние на радост и благост - имам си и котва за него... Когато нещо се разбърка в ситуацията и се усетя леко раздразнена или безпомощна - "викам" модела. Отначало като че ли се откъсвам от ситуацията и съм в безтегловност - само няколко секуди. После постепенно започвам да проглеждам за ситуацията и хората около мен и виждам, че не съм била адекватна на нея... Хармонизирам се към нея - дали намалям или увеличавам темпо, сменям дейност, мястото си, тона, пускам песен или шега.... И всичко си отива по местата... Забравям за модела, защото той си е вече състояние вътре в самата ситуация.

Мисля си,че както ситуациите влияят на състоянията в нас, така и умишлено предизвиканите състояния могат да влияят на ситуациите чрез промяната на нашето отношение и поведение в нея.

Имате ли и работите ли с "модели на състояния"?

[iwan4o]

Имате ли и работите ли с "модели на състояния"?

С "модели на състояния" работя като ги предизвиквам и по този начин се наблюдавам как реагирам и съответно коригирам начина на реакция според това как аз бих се харесал,или да развивам някои аспекти които са ми проблемни например.

[Guest BlueHawaii]

Не е лошо човѣкъ да угажда. Угаждането само по себе си е добро, но кому трѣбва да угаждаме? Ако ти угаждашъ на себе си, ще умрѣшъ; ако угаждашъ на ближнитѣ си, ще умрѣшъ; ако угаждашъ на Бога, ще живѣешъ. Когато човѣкъ иска да угоди на Бога, той не може да се надѣе на хората, да каже, че азъ като живѣя за Бога, ще имамъ благоволението и на хората. Не, онзи, който е дошълъ до идеята да служи на Бога, той толкова е заетъ съ тази велика мисъль, че нему не идва на умъ да се занимава съ дребнавоститѣ въ живота. Вие се намирате въ положението на онзи ученикъ, който дошълъ при единъ великъ индийски Учитель и му казалъ: „Учителю, искамъ да ме научишъ на изкуството да познавамъ законитѣ на великата Любовь“. Той му дава слѣдниятъ изпитъ: ще излѣзешъ на пѫтя и ще видишъ трима души – единъ великъ адептъ, единъ брамининъ и единъ воененъ. Ще отидешъ при всѣки едного отъ тѣхъ и ще му ударишъ двѣ плѣсници. Послѣ ще дойдешъ да ми кажешъ, какво научи. Излиза ученикътъ на улицата и вижда този адептъ, който се занимавалъ съ една велика идея за човѣчеството; вижда браминина, вижда и военния, който се занимавалъ съ планове за освобождение на своя народъ. Отива първо при военния и му удря една плѣсница. Не останало врѣме да удари и втората плѣсница, когато военниятъ му удря двѣ плѣсници и то по-силни отъ неговитѣ. Отива слѣдъ това при браминина, удря му двѣ плѣсници, и той тъкмо дигналъ рѫката си, но веднага му дошла мисъльта, че не трѣбва и се спрѣлъ, свалилъ рѫката си надолу. Отива най-послѣ при адепта, удря му двѣ плѣсници, но този даже не помръдналъ рѫката си, не обърналъ никакво внимание. Ученикътъ се връща при своя Учитель и му разправя, какъ военниятъ му ударилъ двѣ плѣсници. – Не е лошо нѣщо ударътъ, но трѣбва да знаешъ, че това е сегашната сѫдба на свѣта. Тамъ, като ударишъ една плѣсница, ще ти ударятъ двѣ. Брамининътъ пъкъ прѣдставлява сегашната законность, тия обикновени вѣрвания, затова той дигналъ рѫката си, но послѣ я свалилъ. Малцина, обаче, сѫ хората, като този адептъ, който билъ толкова много вдаденъ въ размишленията за доброто на човѣчеството, че даже и не забѣлѣзалъ тѣзи двѣ плѣсници. Съ това си мълчание той казвалъ: „Когато твоятъ умъ, когато твоето сърдце се прѣпълнятъ съ желание за тази велика Любовь, ела при мене, азъ ще ти покажа истинскиятъ пѫть“.

И ние сме такива пѫтници, пратени тукъ на земята. Дойде нѣкой при тебе, удари ти една плѣсница, и ако ти си по-силенъ, ще му ударишъ двѣ, като този воененъ. Ако си като този брамининъ, ще разсѫждавашъ за моралния свѣтъ. Ще ти ударятъ двѣ плѣсници, но ти само ще си подигнешъ рѫката и бързо ще я свалишъ надолу. Но, има и трето положение. Можешъ да бѫдешъ и като този адептъ и да не забѣлѣжишъ, че сѫ ти ударили плѣсници.

източник: Да угоди на народа