Станимир Добавено Март 27, 2008 Доклад Share Добавено Март 27, 2008 Здравейте, Всички ние ежедневно упражняваме някаква трудова дейност, но разбираме ли напълно значението на труда? И още: умееме ли да се трудим съзнателно? Предполагам, на всички е ясно, че творчеството и трудът не могат да съществуват едно без друго. Самият творчески процес е труд, защото чрез мисълта си ние придаваме на идеите форма. Но това което обикновено се разбира под "труд" е осъществяването на тези идеи и на физически план. Думите "труд" и "трудност" имат един и същ корен. Това показва, че от идеята, от замисъла до постигането им, човек трябва да извърви известен път, да положи усилия, евентуално и да преодолее определени препятствия. Всъщност от особено значение при труда е връзкато на трудещия се с източника на идеята, с твореца. Доколкото трудещия се споделя тази идея и разбира смисъла на това което прави, той с право може да се нарече в известна степен сътворец. Увеличената съзнателност в извършването на дадена работа, води и до по-голяма свобода, до повече възможности, наред с по-голямата отговорност. Това е универсален закон. Трудът е процес на изграждане. От друга гл. т. трудът е процес на прилагане на наученото, прилагане на уменията, на тяхното утвърждаване и развитие. Човек трябва да разглежда труда като възможност за самоизява, в смисъл не да изпъкне пред другите, а да се разгърне. В труда човек винаги изразява себе си, дори и ако в работата не участва само той, но и други хора. Тогава според степента в която човек се отъждествява с цялото, той изразява и него. Цялото творение е един трудов процес и е грешка да се мисли, че този процес е завършил. В този процес човек може да бъде едновремено и сътворец и сътрудник. В каква степен зависи единствено от него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Март 27, 2008 Доклад Share Добавено Март 27, 2008 Болшинството ученици възприемат като похвала думите:" Ти си умен/а, но мързелив/а". Никой не обича да бъде похвален пред останалите, че е трудолюбив. Същото важи за родителите, предпочитат да чуят за децата си, че са способни, но им липсва желание и търпение за работа. Всъщност това е нормално, но все пак има един стремеж зе постигане на целите с минимум усилия и ако това не стане - отказване от тези цели. Много ми е тежко да наблюдавам как на трудолюбивите деца се гледа като на аутсайдери. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Март 28, 2008 Доклад Share Добавено Март 28, 2008 Всъщност работа и труд - май имаше разлика? Работата, творчеството са нещо доброволно, докато трудът се интерпретира по-скоро, като нещо което човек прави по задължение. Работата няма нужда от усилия, тя носи удоволствие, изпълнява се с лекота. Всъщност човек работи в област в която има дарба, получена при раждането му още, следствие на трудът му в предишни инкарнации. Но много често се получава дарбата да не се използва, да се остави да закърнее. Понякога се замислям, кое е по-добре? От една страна наличието на талант, на поради мързел никакво развитие на този талант, от друга страна - липса при раждането на някакъв талант, но упорита работа или труд за неговото "посяване" и развитие. Това ми напомня притчата в Евангелието на Матея,гл.25,ст.14-30. Вярно, че тази притча има по-дълбок смисъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 28, 2008 Автор Доклад Share Добавено Март 28, 2008 (edited) Не мисля че е необходимо да се прави разграничение между работа и труд. Иначе "работа" идва от "раб", показва подчинение - най-вече доброволно. На мене лично ми е по-лесно да свържа труда с творчеството, отколкото работата. Понякога се замислям, кое е по-добре? От една страна наличието на талант, на поради мързел никакво развитие на този талант, от друга страна - липса при раждането на някакъв талант, но упорита работа или труд за неговото "посяване" и развитие. Безспорно второто. Вярно е че този талант който имаме с раждането си не е случаен, той е плод на наши отминали усилия, но това с нищо не променя нещата. От значение е не къде се намираш, а дали и в каква посока се движиш. Редактирано Март 28, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 28, 2008 Доклад Share Добавено Март 28, 2008 Аз съм съгласна с втория пост на Ани По никакъв начин не мога да свържа труда с творчеството, включително и заради етимологията на думата. Едно творчество не може да е трудно, да затормозява човека, напротив. При работата наистина иде реч за доброволно подчинение, защото тя е прехода от труда към чистото служене. Работим, когато доброволно сме решили да го правим, а се трудим, когато се налага да го правим. Когато работим, влагаме своите мисъл, воля, усилия и т.н. доброволно, когато се трудим - зорноволно, а когато служим - с удоволствие! Аз също съм от родителите, които предпочитат да имат талантливо, но мързеливо дете, отколкото обратно. Защото човек може да преодолее мързела си и да се развива в посока трудолюбие, но не и да се сдобие с талант. Колкото трудолюбив, упорит, амбициозен, старателен и т.н. да е човекът, ако му липсва талант, това винаги ще си личи в резултатите. В смисъл тези резултати могат и да са по-големи от тези на мързеливия талант, но те ще са постигнати трудно (няма да са радвали човека) и в тях осезаемо ще липсва вдъхновението, живецът. Друг е въпросът, че според мен всеки от нас идва на Земята с определен набор таланти, но за съжаление не всички се ценят като такива от обществото и от самия човек. Ако може да пее, свири, рисува, пише стихове или проза и т.н. - това е талант, казваме също, че има талантливи математици, физици, ... обаче ако някой умее перфектно да почиства прозорци - това вече не е талант. Защо? Каква е разликата в това да си талантлив готвач и талантлив чистач? Но да не се отвличам нататък, защото темата е за труда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Март 28, 2008 Доклад Share Добавено Март 28, 2008 (edited) Друг е въпросът, че според мен всеки от нас идва на Земята с определен набор таланти, но за съжаление не всички се ценят като такива от обществото и от самия човек. Ако може да пее, свири, рисува, пише стихове или проза и т.н. - това е талант, казваме също, че има талантливи математици, физици, ... обаче ако някой умее перфектно да почиства прозорци - това вече не е талант. Защо? Каква е разликата в това да си талантлив готвач и талантлив чистач? Но да не се отвличам нататък, защото темата е за труда. Това според мен не е отвличане, а много важен аспект на същата тема. И да, ако нямаше прекалено надценяване на едни и подценяване на други способности, по-малко щяха да са поводите за прибързани сравнения и оценки (преди малко писах по такава тема). А иначе мисля, че ти влагаш много по-друго значение от Станимир в думата "труд", както и подценяваш позитивната понякога роля на трудностите. Може би си и голяма оптимистка по отношение преодоляването на мързела. Бих желал да допълня като цяло интересните ви постинги със забележката за голямото влияние на подходящата или неподходящата среда за (не)проявяването на талантите. Кой знае, може би "мързелът" в крайна сметка е отлагане да се вложат същите усилия, но далеч по-резултатно, при по-благоприятни условия?! Или пък, "мъченето" да е изплащане на карми, колкото и наглед да е безрезултатно (то налиь да речемь Марпа е карал Миларепа да строи и разваля къщи, не защото това само по себе си е толкова развиващо, но за да се премахнат кармичните бариери пред развитието). Редактирано Март 28, 2008 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 28, 2008 Автор Доклад Share Добавено Март 28, 2008 Това че нещо е трудно, не означава, че е приятно или неприятно. Означава единствено, че за постигането му е необходимо да се положат известни усилия. Трудът е полагане на усилие за постигане на нещо. В тази връзка творчеството е поставянето на целта и плана за постигането и. Нека да не забравяме и за прекрасното значение на понятието "сътрудничество". То изключва всякаква външна принуда. ...обаче ако някой умее перфектно да почиства прозорци - това вече не е талант. И все пак изисква наличието на някои таланти, като прилежност, чуство за чистота, а защо не и усет към красивото. Няколко думи и за мързела. Мързела е по-лош дори и от грешките и никак не е лесно да се преодолее. От грешките човек може да се учи, но от мързела не може. По отношение на труда, мързела показва нежелание да се свърши дадената работа, несъгласие с последната, липса на съпричастност към целта, която трябва да бъде постигната. Мързелът е липса на воля. Когато става въпрос за труда, от особено значение е и дисциплината. При дисциплината имаме подчинение, имаме и организация. Безсмислено е да казвам, че доброволното съзнателно подчинение е стократно за предпочитане пред насилственото или това постигнато чрез измама и манипулация. Също така подчинението винаги трябва да е на нисшето по отношение на висшето. Организацията освен всичко друго включва всеки да бъде поставен на подходящото за него място, според способностите и уменията му. Това място не трябва да ограничава възможностите на последните за развитие. Дисциплината води до увеличаване на производителността и качеството на труда. Висшите творения не могат да бъдат проявени по друг начин, освен чрез съзнателно сътрудничество и висока организираност. Самият Космос е пример за това. Висшите същества участват в проявяването на Божия План съзнателно и отговорността им както и свободата са много по-големи, докато нисшите (например елементалите) се подчиняват несъзнателно и практически са лишени от избор (но не от възможност за развитие). Човекът вече е минал границата след която може да се включи в целия този процес съзнателно, а не просто като инструмент. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 29, 2008 Доклад Share Добавено Март 29, 2008 (edited) Ами явно не съм се изразила достатъчно добре. А според мен има и известно изместване значението на думите, макар тяхната вибрация на практика да се е запазила. До колкото си спомням Учителят също дава тази градация: труд - работа - служене. И дори е обсъждано вече в някоя от темите, сега не ми се търси точно в коя, за да дам препратка. Ще се опитам още веднъж да изясня какво имам предвид. Това че нещо е трудно, не означава, че е приятно или неприятно. Означава единствено, че за постигането му е необходимо да се положат известни усилия. Трудът е полагане на усилие за постигане на нещо. Човек определя нещо като трудно, именно когато не му е приятно. На всички предполгам се е случвало да говорят с някой, който е направил нещо голямо и (по тяхна преценка) трудно, обаче ако попитат този някой, той се усмихва и отговаря: Трудно ли, не, беше такова удоволствие, когато правех всичко това. И тази негова реакция е свидетелство, че този човек е работил, не се е трудил. За мен има разлика между труд и работа. Когато човек прави нещо, той, разбира се, полага усилия, но е важна мотивацията. Ако ги полага, защото няма как иначе, защото иначе ще умре от глад, студ и т.н. - това е едно, ако ги полага, защото е убеден, че така е правилно и се чувства удовлетворен - това е друго. Няколко думи и за мързела. Мързела е по-лош дори и от грешките и никак не е лесно да се преодолее. От грешките човек може да се учи, но от мързела не може. По отношение на труда, мързела показва нежелание да се свърши дадената работа, несъгласие с последната, липса на съпричастност към целта, която трябва да бъде постигната. Мързелът е липса на воля. Хм, мързелът може лесно да се преодолее, когато човек си смени мотивацията. Според мен мързел може да има само при човек, който се труди. При такъв, който работи, мързелът просто няма място (нали човекът доброволно полага усилията), но все пак стои отстрани и "чака" дали човекът няма все пак да се върне на ниво труд, за да има възможност да го изкушава. При служенето вече мързелът се е изпарил тотално и безвъзвратно. Когато става въпрос за труда, от особено значение е и дисциплината. При дисциплината имаме подчинение, имаме и организация. Да, съвсем вярно, при труда е много важна дисциплината. При работата дисциплината се получава от само себе си, а при служенето си е направо странно да говорим за дисциплина, защото тя си е атрибут на служенето. Редактирано Март 29, 2008 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Март 29, 2008 Доклад Share Добавено Март 29, 2008 Скъпи приятели! Здравейте! Моментите от книгата «УЧИТЕЛЯ» (Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов), които ме впечатлиха. "МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА Мъчението става чрез насилие. Трудът служи на дълга. А работата се върши винаги с Любов. Учителя Човечеството отива към взаимно сътрудничество и обединение. Въпросът е как ще се съчетаят хармонично Свободата и колективността, Свободата и взаимопомощта? На пръв поглед идеята за Свободата и понятието колективност взаимно се изключват. Хармоничното им съчетание е върховният идеал на човечеството. Това се постига чрез новото направление на труда, наречено още Живот за Цялото. Тази идея Учителя е разработил в Своите беседи и лекции… Нека предварително разгледаме кои са били главните и основните подбуди към труда. Учителя казва: Три са главните подбуди, основните стимули на труда. За да изясним тези три форми на труда, ще си послужим за по-нагледно с три картини. Някога в древността египетските роби са приготвяли кирпичи и тухли, строели са здания, обработвали са ниви. Всичко това се извършвало под бича на надзирателя. Тази форма на труда Учителя нарича мъчение. Тук подтикът към труда е насилието. Нека вземем втора картина: заставен от нуждите си, които трябва да задоволи, човек изорава своите ниви и ги посява, отглежда зеленчукови и овощни градини и срещу труда си получава известно материално възнаграждение – продуктите от земята. Или може да работи друга някоя работа самостоятелно, или при някой работодател. И пак получава възнаграждение за труда си. Този вид дейност Учителя нарича труд в тесния смисъл на думата. Това е една стъпка напред. Тук привидно няма насилие. При труда има подтици от разни степени. Обикновеният подтик за труда е възнаграждението. Най-високият възможен подтик, който може да имаме при труда, е дългът. Да си представим трета картина: едно момиченце минава край старец, чиито обуща са отвързани. То го спира, навежда се и завързва обущата му. … Музикант дава концерт в един беден квартал, без да вземе пари. Имаме организирани трудови общежития. Участниците са вдъхновени от една обща идея, от един общ интерес. Човек влага труда си за общото. Интересите на общото са над личните интереси. Формата на труда в последната категория примери Учителя нарича работа. Коя е подбудата при работата? При нея подтикът е Любовта! При мъчението човек работи за своя господар. При втората форма на труда или при труда в тесен смисъл на думата човек работи за себе си. При третата форма на труда човек работи за Цялото. Учителя казва: Онзи, който живее в безпорядък, се мъчи. Несъвършеният се труди. Само съвършеният работи! Трите вида дейност – мъчение, труд и работа – могат да се сравнят с пъпката, цвета и плода. Учителя казва: Мъчението е пъпка. Трудът е цвят. А работата е плод. Епохата на мъчението мина, макар и не напълно. Сега е епохата на труда. Работата ще бъде характерна за Новата култура, която иде. Работата – това е новото направление на труда. Работата ще бъде приложение на идеята Живот за Цялото." АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 2, 2008 Доклад Share Добавено Април 2, 2008 Мисля, че допускате една грешка . Труд и работа по смисъл е едно и също нещо. Това е извършване на определено действие, обикновено не по наше желание. Например копаене на нивата, защото това е начин за прехрана, ходене на работа, защото така трябва за да имаме някакви доходи. Става въпрос за работа, която не ние хоби. Когато човек работи , използвайки таланта си, например пее, пише стихове или нещо друго, това не е работа или труд....това е творчество. Затова човекът, извършвайки това творчество се чувства щастлив и на него не му е трудно в никакъв случай. На него му е приятно. Същото е, ако човек извършва някаква дейност свързана с негово хоби. Тогава той също твори. Ако той усеща трудности при своята работа-творчество, това значи, че преекспонира таланта си, че е музикант, но не толкова добър, че е певец, но не толкова добър. Надявам се разбирате. Същото е и с чистене на прозорци. Това може да е творчество, когато на човека му е приятно, а може да е и просто труд,, когато човекът знае, че трябва да изчисти прозорците си по задължение. Има хора, които чистят прозорците и когато не са толкова мръсни. Просто на тях им е приятна такъв вид работа. За мързела: умният човек, ако е мързелив, той не може да развие качествата си. Мързелът трудно се лекува. Някой каза, ако има мотивация. Донякъде е така, но аз съм се сблъсквала с хора, които нямат мотивация...за нищо. Иначе са умни, като почнеш да говориш с тях. И каква полза, като не прилагат способностите си на практика и не могат да си намерят мотивацията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 2, 2008 Доклад Share Добавено Април 2, 2008 Мисля си, че всяка работа вършена с любов ни прави щастливи и във всяка работа може да има творчество. Когато сме щастливи, че правим нещо, което ще е от полза за голяма група от хора, когато виждаме, че другите са удовлетворени и доставяме радост, дори и с един измит прозорец, значи можем да работим както за себе си, така и за цялото. Мъчението става чрез насилие. Трудът служи на дълга. А работата се върши винаги с Любов. Учителя Човечеството отива към взаимно сътрудничество и обединение. Въпросът е как ще се съчетаят хармонично Свободата и колективността, Свободата и взаимопомощта? На пръв поглед идеята за Свободата и понятието колективност взаимно се изключват. Хармоничното им съчетание е върховният идеал на човечеството. Това се постига чрез новото направление на труда, наречено още Живот за Цялото. AL414 Когато сме щастливи от щастието на другите и ни доставя удоволствие да виждаме щастливи хора сме свободни и не сме зависими от факта, че трябва да практикуваме общоприетите "престижни" професии. И най-вече не е нужно да се сравняваме с другите, а със себе си. Т. е. всеки ден да правим нещата по-добре от предишния и да ги правим с радост и любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Април 2, 2008 Доклад Share Добавено Април 2, 2008 Мъчението става чрез насилие. Трудът служи на дълга. А работата се върши винаги с Любов. Учителя Благодаря за цитата от Учителя! Колкото до творчеството, аз го виждам в "работата". Има ли любов, има и творчество, според мен. Не зная дали е свързана с благото на другите, но не това е основното. Т.е. това не винаги е осъзнато от този, който работи. По-скоро го прави, защото така му харесва, доставя му радост на него самия, изпитва удоволствие. Какво по-хубаво, ако това е за обща полза и радост. Колкото до трудносттите, те са само в началото, според мен. С годините опитът си казва думата. А когато желанието е голямо и вярата в собствените сили също, то и трудните моменти те радват. Особено, когато ги "измислиш". Защото знаем, че всичко се ражда там, в мисленето. В една книга се споменава за "науката на образите". Ето там е истинското творчество. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 2, 2008 Автор Доклад Share Добавено Април 2, 2008 Аз лично под творчество разбирам идейната страна на нещата, а трудът отнасям до осъществяването, до конкретизирането на тези идеи. За мене по-важно е как една добра идея, може да стане реалност, а не толкова усилията, които ще са необходими за това. За мене е по-важно едно нещо да бъде направено съзнателно, доброволно, добронамерено и с желание. Страданията според мене не са толкова важни, нито силите които ще бъдат вложени, стига разбира се целта да си заслужава. Когато човек знае за какво страда, той не чувства това страдание толкова силно, но изпитва една вътрешна пълнота и радост от реализирането на идеите или целите, които има или споделя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 31, 2013 Автор Доклад Share Добавено Януари 31, 2013 1970 г. 186. (Март 18). Обитателите на Девачан са потопени в суективно състояние, преживявайки във всевъзможни вариации най-приятните и най-силни впечатления от своето последно въплъщение. Но някои обитатели на висшите сфери се намират в друго състояние на съзнанието и се трудят активно, изпълнявайки различни поръчения на Йерархията. Много силните духове, имащи голям запас от психична енергия, се отказват от Девачан, посвещавайки себе си на служене на общото благо. Когато Земята е болна, когато завършва Кали Юга, те не могат да се откажат от работата по спасението на планетата и да се потопят в блаженото състояние на субективните преживявания. В края на краищата това състояние е също известен вид Майя, но Майя на надземния свят. В случая много зависи от съзнателния устрем на духа към трудът за общата полза. За много звучи странно утвърждението за това, че трудът може да бъде желан за човека в развъплътено състояние, но Братството и цялата Йерархия на Светлината пребивават в постоянен труд. Радостният и доброволен труд представлява сам по себе си едно светоносно състояние на духа, м каквото и тяло да се осъществява. Всеки труженик заработва именно със своя труд правото си на вход в бъдещето. Но незавидна е участта на мързеливците и лентяите. Трудят се не само хората. Трудят се пчелите и мравките, трудят се бобрите, трудят се много видове птици и животни, трудят се ябълковите дървета, принасяйки богата реколта. Труди се всяко семенце. Трудът - това е универсално и космическо явление. Велик е трудът по преобразяването на земната кора и продължителен. В същността животът - това е неспирен и нестихващ труд на всичко съществуващо по развитието, изтъняването и усъвършенстването на всички форми в проявения свят.Грани Агни Йоги Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 31, 2013 Доклад Share Добавено Януари 31, 2013 Смешно е да се мисли, че човек може да спаси Земята. .....Та все пак Земята управлява човека.....Човек може да си мисли. че спасява земята ......е, верно може да я спаси от себе си..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 31, 2013 Автор Доклад Share Добавено Януари 31, 2013 Колкото до трудностите и творчеството, то те се съвместяват доста добре. Един художник може да има прекрасни идеи, но той да не е в състояние да ги изобрази на платното поради трудността на изпълнението - сложни детайли изискващи съответната техника. За да се получи крайният продукт на физическо, а не само на идейно ниво са необходими съответните усилия. Един математик няма да се занимава с лесни и посредствени задачи, а с трудни такива. Те съответстват на способностите му и тяхното решаване ще му донесе повече удовлетворение. Дори и да не успее да ги реши докрай, самите усилия да ги реши, знаейки за трудността на начинанието ще му донесат удовлетворение. Това е валидно за много области. Наистина, когато привикнем към нещо, то изпълнението му става по-лесно и рутинно, но оттук до застоя крачката е много лесна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 31, 2013 Доклад Share Добавено Януари 31, 2013 ..... Един математик няма да се занимава с лесни и посредствени задачи, а с трудни такива. ,..... А кой ще се занимава с лесните задачи??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 31, 2013 Доклад Share Добавено Януари 31, 2013 С лесните задачи ще се занимават учениците на математика, докато се научат и те да решават трудни задачи Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 1, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2013 Така ли. Учителя казва обратното. Казва, че малките неща са най-важни. А аз практически съм се убедил, че човек, който се стреми към големи неща, а пренебрегва дребните, реално нищо не върши. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 1, 2013 Автор Доклад Share Добавено Февруари 1, 2013 Хайде ще даваме на учениците от осми клас задачи от типа 2*(3+х)=12, и да намерят х, защото Учителя така казал. Ама това ли е искал да каже? Ти като пишеш отговори опитваш ли се поне малко да вникнеш в смисъла на написаното на което отговаряш? Съмнявам се. Какво общо имат тук малките неща? Ако трябва да се реши една задача, всеки, който желае е свободен да я реши. Но ако математикът се занимава със задачи за втори и трети клас, той никога няма да направи нещо съществено в живота си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 1, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2013 Божидаре, не си вникнал в написаното от мене, а бързаш да апострофираш Малките неща са важни разбира се, докато ги усвоим и продължим напред да усвояваме все по-големи задачи Учителят като е казал, че най-малките неща са важни, не е имал предвид да тъпчем на едно място върху малките неща защото тогава, както ти е казал и Станимир няма развитие Просто винаги се започва от малките неща към големите Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 1, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2013 Не, аз повече към Станимир говорих. Слушай, ти знаеш ли как да различиш малките от големите неща? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 1, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2013 Така ли. Учителя казва обратното. Казва, че малките неща са най-важни. А аз практически съм се убедил, че човек, който се стреми към големи неща, а пренебрегва дребните, реално нищо не върши. по-скоро си отговорил на мене, но след като виждаш зад всеки в този форум само Станимир давай...странно само как той се е превърнал в някаква фобия за теб Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 1, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2013 Ето, виждаш ли как класифицираш хората, даваш лични оценки и т.н., а после се сърдиш, че правели така и на теб? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 1, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2013 Очаквах точно този отговор ...от вас се научих))) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.