Великата майка - история

[Донка]

Скъпи сестри

Днес ще започнем публикуването и изучаването на цикъла беседи "Великата майка". Вярваме, че Словото на Учителя, запазено в тях, ще помогне на много от нас да намерят своя Път и да направят своя свят светъл, топъл, мирен, добър!

Да бъде виделина!

„Великата Майка” е сборник от тридесет и шест беседи от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Съставен е от Елена Андреева (един от трите постоянни стенографи на Словото) като хронологичен цикъл от дешифрирани стенограми, съхранявани тайно на Изгрева в София до 1990 г.

Изнасяни в продължение на шестнадесет години (1917-1932), тези беседи са били предназначени за особен кръг слушатели – омъжени жени и духовни сестри. Държани са в следобедни часове на четвъртия ден от седмицата, поради което Учителя ги нарича четвъртъчни беседи. Изключение правят пет от тях: три са изнесени в петък и две – в понеделник. В сборника е включена и беседата „Съчетание на отношенията”, държана пред духовни братя на 8 август 1920 г.

Четвъртъчните беседи представляват отделно течение в Словото на Учителя Беинса Дуно. Съдържащите се в тях наставления, упътвания и методи за духовна практика ги определят като специфичен лекционен курс на езотерична школа, въпреки че с пет години предхождат официалното откриване на Школата на Всемирното Бяло Братство през 1922 г.

Между дешифрираните стенограми и текстовете в сборника „Великата Майка” е налице езикова трансформация, която е отражение на историческите промени в българската говорна и писмена култура. Въпреки това максимално е съхранена архаичната наглед структура на речта, специфична за първите три десетилетия на XX век.

Всички цитати от Библията са приведени към нейното Виенско издание от 1885 г., което е ползвал Учителя Беинса Дуно.

„Великата Майка”, четвърто издание, 2006

© Елена Андреева, съставител

© Димитър Калев, редактор

© Даниела Тодорова, художник

© Издателство Бяло Братство, 2006

ISBN-10.. 954-744-068-3

ISBN-13.. 978-954-744-068-5

[Иванка Калбурджиева]

Ето още въвеждащи размишления за "Великата Майка" от редактора

„...явно става дума за нова, непозната досега и твърде специфична страна на Учителевото Слово. На първо място в тази специфика се откроява качествената отлика на четвъртъчните беседи от известните „форми” на Словото: неделни беседи, лекции пред Младежкия и Общия окултен клас, съборни беседи и Утринни слова. Някъде откриваме познатата ни класическа структура на неделните беседи, другаде – интелектуално-абстрактното движение на идеи, типично за школните лекции. Без, разбира се, да се позоваваме само на някаква чисто стилова синтетичност, можем с основание да приемем, че четвъртъчните беседи представляват отделно – седмо течение в Божественото Слово на Учителя.

На второ място, описваната специфика се характеризира с особеностите на четвъртъка – денят, в който Словото се материализира и заживява между нас. Това е Юпитеровият ден на тъмносините лъчи на Светлината, чрез която Духът на Истината, Красотата и Вярата докосва човешката душа.

Изобилието от наставления, упътвания и методи за духовна работа определят, от трета страна, четвъртъчните беседи като Слово, адресирано до съзнанието на окултния ученик. Почти пет години преди официалното откриване на Школата на Всемирното Бяло Братство през 1922 година, Учителя Беинса Дуно заявява на своите слушателки: „Вие сега сте в една Школа”. Също така, на няколко пъти нарича беседите „лекции”. Следователно става въпрос за самостоятелен цикъл от школски лекции, чрез които се изнасят и разработват специфични качества, сили и добродетели.

На четвърто място, но може би най-ярка си остава женската специфика на слушателите на четвъртъчните беседи. Това е особено общество от жени, майки и духовни сестри. Особен клас от ученички на Космичната женственост и на общочовешкото сърце. Особено сетиво за Словото на Едната Жена, призвана да бъде Великата Майка на Божествената Любов. В този смисъл не е достатъчно да наречем четвъртъчните беседи Слово на Едната Жена. Те по-скоро представляват свещен копнеж и любовно признание на Едната Жена към Единия Мъж, посвещение за брачен съюз между сърцето и неговия жених.”

"Великата Майка", издание 1998 г.

[Ася_И]

"Връщам се пак от Учителя. Тъкмо на завоя „Чепино - Оборище”, където живеех, същият глас ме спря и запита: „Къде отиваш?” - У дома. - „При кого?” - При сестрите си. - „При кои сестри?” - Тук вече аз не отговорих нищо, защото е ясно при кои сестри отивам. Ясно е за момента, но не и за следващите дни, месеци, години. През това време научих, че една е сестрата и че трябва да работя за нея, да изработя вътре в себе си широкото, велико понятие сестра, не само по кръв, нито по нация, а широко, безименно и без граници. Задача е това."

Из спомените на Паша Тодорова,

Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"