shexerezada Добавено Февруари 1, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2007 Здравейте. Преди няколко години сънувах края на света, а може би не точно края защото аз бях там. Всички улици плуваха в кръв, направо цели реки от кръв, а от долу трупове на хора. От къщите, от уличните лампи, от всякъде капеше кръв и навсякъде тела на хора. Какво според вас значи сънят ми. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 1, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2007 А няма ли още някой, освен мен, да тълкува сънищата. За повечето сънища има книги. Сънят понеже е на символен език лесно се тълкува, ако засяга колективното несъзнавано. За всичко има книги. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Февруари 1, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2007 Здравейте, Предполагам на всеки от вас ви се е случвало да сънувате интересни и силни сънища. Как ги тълкувате? Успявали ли сте да ги разтълкувате правилно? Как? Случвало ли ви се да сънувате пророчески сънища? Имате ли някаква система за тълкуване на сънища? Каква? Поздрави, Иво Системата ми се оформи като личен опит през годините. Когато се събудя с ясната картина на съня и мисленето ми е насочено много към него , обикновено чувството, което преминава през тялото ми като вибрация е точното предчуствие за насоката на предстоящото в реалния живот/ добро или лошо/ Досещам се за хората, с които ще се случи и толкова. Обикновено след случването на събитието започвам да тълкувам елементите на съня и тогава разбирам, че сънят ми е подсказал много. Интересен за мен остава фактът,че след сънища с лошо предчуствие като че ли нещо ме държи в "полусънно " състояние/ просто много ми се спи и то по всяко време/ Обяснявам си го с това, че нещо или Някой запазват силите ми, които ще ми трябват след случването на събитието. Другият силен за мен фактор/струва ми се,че Иво не го е вписал във въпросите/ е преобладаващият или най-силно запомнящият се цвят. Белият го свързвам с нещастие,зеленият-с неприятности, червеният с бързина на събитието... е да не се отегчи аудиторията ни спирам за сега. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 2, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2007 отново към Милкана (заради оскъдната информация в нета) Камъкът (lapis) символизира нещо, което никога не може да бъде изгубено или разтворено, нещо вечно, което алхимиците сравняват с мистичното преживяване на Бога вътре в душата. Необходимо е продължително страдание, за да изгорят всички повърхностни психични елементи (петънцата), скриващи камъка. Но някакво дълбоко вътрешно преживяване се случва на повечето хора поне веднъж в живота. От психологическа гледна точка истинската религиозна нагласа се състои в усилието да се открие това уникално преживяване и постепенно да се нагоди към него (камъкът сам по себе си е нещо вечно). Древният арабски алхимик Морениус казва:"Това нещо (философския камък) е извадено от теб: ти си неговият минерал и той може да бъде намерен в теб; или да го кажа по-ясно, те (алхимиците) го вземат от теб. Ако разбереш това, любовта и одобрението на камъка ще израстнат в теб. Знай, че това е несъмнена истина." И още нещо: според християнския символизъм Христос е "камъкът, който хвърлиха зидарите", който станал "главата на ъгъла" (Лука 20:17). "Всички пиха..... от духовния камък.... а камъкът беше Христос" (1 Кор. 10:4). към Милкана: прочети историята от съня на Яков от Стария завет (Битие, 28:10-19); ще "видиш" и себе си. към Калачакра: "Сън, в който сънуващият е преследван от животно, почти винаги означава, че някакъв инстинкт е отцепен от съзнаието и трябва да бъде (или се опитва да бъде) отново приет и интегриран в живота. Колкото по-опасно е поведението на животното в съня, толкова по-несъзнавана е примитивната и инстинктивната душа на сънуващия, и толкова по-наложителна е интеграцията в живота му, за да избегне някакво непоправимо зло" (К. Г. Юнг) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kalashakra Добавено Февруари 2, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2007 Много ти благодаря, Мона kalashakra Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Февруари 2, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2007 (edited) Има вероятност тълкуващият съня да привнася себе си,затова не ме вземайте много сериозно.shexerezada,твоят сън ми напомни и мои ,в които е присъствал краят на света .В друг вариантМоето мнение е,че се пресънува раждането.Червеното е тревожен и агресивен цвят,цвят на настъплението ,на действието,на живота,на любовта и на войната,на акта.Града,аз символизирам с майчината утроба.В нея /града/всичко останало е заляно с кръв,но ти си жива.Улиците са родовите пътища.Къщите отново са утробен символ,а лампите са фалически символи.Ако всичко това извадим от соматичния контекст,вероятно се касае за нов нелесен преход в животата ти,протичащ много бурно,свързан с "траур"-мъртвите трупове,в които аз влагам смисъл на "умиране"на вярвания,норми,убеждения ,отстъпването им на придошли,приети,нови такива.Възможно е да съградите нови устои.Или пък да престанете да робувате изобщо на канони. Мона,напоследък се убеждавам в способност за,която не съм подозирала ,че притежавамзадавам си въпрос и в разстояние най-много на дни получавам отговор.Остава ми,само да ти благодаря,че си пояснила"камък".Доста неща бях понаписала за камъни,та сега след теб,като да си изяснявам ново значение на този символ.Много се радвам,че си споделила знанието си. Редактирано Февруари 2, 2007 от shelter Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Февруари 2, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2007 Камъкът, който сънувах, е част от визията-филм на самия сън и в него имаше съвсем определено предназначение. Не знам откъде дойде, просто го закачих на врата си /опа, с камък на шията ) /, камъкът беше с неправилна форма, пробит, за да се носи на връзка, и така сложен на мен стигаше точно нивото на сърцето. засега няма да споменявам предназначението му, защо трябваше да го нося преди да се отправя на пътешествие към...долната земя, другия свят... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 2, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2007 Камъкът, който сънувах, е част от визията-филм на самия сън и в него имаше съвсем определено предназначение. Не знам откъде дойде, просто го закачих на врата си /опа, с камък на шията ) /, камъкът беше с неправилна форма, пробит, за да се носи на връзка, и така сложен на мен стигаше точно нивото на сърцето. засега няма да споменявам предназначението му, защо трябваше да го нося преди да се отправя на пътешествие към...долната земя, другия свят... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 3, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2007 Бих попитала Милкана защо е избрала именно този аватар. Май това е камъкът ти. Ти ще разбереш какво имам предвид. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Февруари 3, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2007 Аватарът ми е цветна литография стил арт ново на чешкия художник Алфонс Муха и се нарича "Принцеса Хиацинта". ето я в по-голям формат... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 3, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2007 Тогава намери принцесата у себе си. Мисля, че имаш кармичен проблем, а това е отвъд сънищата и елементарното тълкуване. Имаш и други сънища, за които нищо не казваш, сигурна съм. Не е изключено и да знаеш коя си била. Това не променя смисъла на камъка, само сюжетната линия е друга. Имаш възможността да узнаеш коя си била. Много малко хора имат реалния шанс да разберат кои са били, поне веднъж. Повечето, които говорят за прераждане, говорят глупости и не знаят нищо. Надникни и виж какво има вътре. Може и да не ти хареса. Но тази истина е безпрекословна. Ако имаш желание, когато имаш желание иди в някоя църква и застани под купола - не на друго място. Ще разбереш защо. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Февруари 4, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2007 Не мога да открия причината поради,която написаното ме накара,да се върна няколко пъти.Вероятно защото епидотът е камък,който много си харесах преди време,но с който не се случи да се погодя.Или защото няколко дни преди да прочета въпроса,включително и в същия ден имах усещане за мирис на разцъфтял зюмбюл/не е нужно да напомням за Хиацинт, като за цвете.А камъкът хиацинт няма нищо общо с унакит,поне на външен вид/Любопитно ми е как тъй Мона си смени аватара.Моля,не ме приемайте като безпардонна!Не питам случайно.Твоят нов аватар Мона, е знак,който е непрестанно около мен,повече от година!Преди месец го рисувах върху кутийка.Преди няколко дни си казах,че в ръката ми ще се озове знак.Когато погледнах беше същият,в малко по-изчистен вариант/?!/Ама тези неща май трябваше да пусна в "Синхроничност".Вероятно затова и ви пиша. Всъщност ,боя се да не внушавам,но си мисля,че понякога тялото ни изпраща сигнал за болежка.Питам Милкана,дали не е подминала някакво стягане на нивото на сърцето.Възможно е и просто да се има предвид потисната емоционална болка и затова да се явява камъкът като кърг/обръч,пръстен"Камък на шията"/Може би,това е само моментен сигнал,т.е. конкретно свързан с настоящето.Извинете ме,че си позволявам намесата! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 5, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2007 (edited) Би трябвало да знаеш, че цветето в моя аватар е кралска лилия. Сменям си често аватарите, защото обичам да се променям първо и второ, те ми служат за защита. Камъкът на шията означава понякога и кармичен урок, което обаче няма никаква връзка с това да сънуваш, че намираш или търсиш минерали или камъни. Едното е кармична характеристика, а другото психически феномен. Както кръстът, така и камъкът символизират цялостната личност. Докато кръстът е проявление във видидмия свят, камъкът крие други символики. Кръстът е изобщо символ на днешния човек, на петата коренна раса; камъкът е с по-древен произход. Да не задълбавам обаче. Всички чудовища, принцеси и други митични същества, които присъстват в нашите сънища, принадлежат единствено на нас, на сенчестата ни страна, която трябва да бъде осветлена, ако искам да разберем кои сме. Пример за сън, който говори за физически проблем е, ако тичаме по коридори и не виждаме изход. Подобен сън упоменава заболяване на червата, най-просто казано. Както и ако сънуваме редица сънища, в които преобладава червения цвят или пламъци, в които горим - висока температура или високо кръвно, сърдечна невроза. Тълкуването е по аналогия. Трябва да сме сигурни за всеки детайл от съня, за да тълкуваме правилно, защото коридорите могат да означават и състояние на безизходност, а пламъците - емоционална криза, а в някои случаи и смърт! Редактирано Февруари 5, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Февруари 5, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2007 Да ,Мона!Знам,че това е кралска лилия.Само дето не знам защо непрестанно ми се набива в очите.Не я търся,просто този знак се оказва там,където съм.И то не насън. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 5, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2007 Кралската лилия за Западния свят е това, което е лотоса за Изтока. Или това е стилизиран лотос. Кралската лилия е символ на френските крале, на Св. Луи Френски и Тулузки. Също така е символ и на Светата троица в християнската символика. Други препратки: свързва се с тризъбеца, кадуцея и тирса. Това е свещеното цвете на всички богини-девици, майката и девойката, обединени в едно. Най-важното - лилията има същия символизъм, както и зюмбюлът в Исляма!!!! Лилията е символ и на празника Благовещение и на всички светици-девици, също и на празника Възкресение Христово (при католицизма). Лилията е свещено цвете на светците и светиците Антоний от Падуа, Франциск Асизки, Катерина Сиенска, Клара, Доминик, Франциск Ксавие и др. Лилията е и свещено цвете на племето Юда според еврейския канон. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Февруари 5, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2007 Благодаря,Мона! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 6, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2007 (edited) За съжаление, не съм ти помогнала с нищо. Само ти споменах някои символики. По-важното е защо ти мирише на зюмбюл. Има тълкувания, според които уханията са мост към друг свят, към света на ангелите, но в много по-сложен смисъл на думата. Приеми, че си получила откровение. Зюмбюлът се свързва с пролетното равноденствие. Имало е период на земята, когато е имало вечна пролет, оста е била 0'. Отивам в друга посока, но пак има послание. Спирам се по-дълго на твоите символи, защото освен, че е много важно да се сънува смислено и осмислено, е важно да се сънува и красиво. Редактирано Февруари 6, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Февруари 6, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2007 Сънувах мой приятел, когото не съм виждала от години, но който означава много за мен. Беше тежко болен. Около него имаше лекари. Една от тях му бодеше корема с някаква игла. А коремът му беше подут. Не искаха да ме пуснат при него, защото бил много зле. Но аз съвсем тихо се приближих. Погледнах го, той отвори очи и ми се усмихна. Взех ръката му и я целунах. След това му направих знак да не говори, тръгнах и се събудих. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 6, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2007 (edited) Със сигурност този, който си сънувала, наистина е болен/ независимо дали физически или психически. За корема трябва да помисля допълнително защо е подут. Коремът е центърът на живота според символогията, център на жизнените функции. Сънят ми прилича на сбогуване. Няма други пластове. Това, че си му казала да не говори, значи, че те е страх да заявиш присъстивето си наяве, страх те е той да разбере нещо... Голяма болка има в съня ти. Насън се прощаваме най-болезнено. Освен конкретната истина за болест, има и компенсаторен момент - осъществяваш близост с него - нещо невъзможно в релността. Дано сънят да не значи и нещо по-лошо, възможно е. нещо интересно: в Япония коремът е смятан за център на тялото - "хара"; оттук произхожда и думата "харакири", т.е. "нанасям удар в центъра на живота". Редактирано Февруари 6, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chezal Добавено Февруари 14, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2007 Сънувам, че съм приет да живея в дворец. Аз съм малък, с родителите си съм и с по-малката си сестра. Моя първа грижа е не да се нанеса, а да огледам. Минавам през обширни стаи, пресичам салони, слизам по стълбища, изкачвам стълбища. Никъде-няма-никой. Озовавам се в спалня, мисля в самия край на двореца. В средата на леглото има кукла, сравнително голяма, някак тържествена, но и спокойна. Улавям в себе си пренебрежение – сякаш търсех нещо, а в самия край на двореца попаднах на човешко подобие. Тогава забелязвам, че една от стените на спалнята – а това може би е крайната стена на двореца – е стъклена. От другата страна на стъклената стена виждам двор; двор, подобен на дворовете в благородническите училища. Понеже имам самоусещането, че съм дете, там, в двора, забелязвам много млади мъже с изумително висок ръст. Казвам си – “това е училище за богове”. Те спортуват, мълчаливо и съсредоточено. Уверен съм, че никой от тях не може да ме види. Боговете са дотолкова хармонични, че не се нуждаят от интелигентност, това ги прави слепи за мен. Тогава се питам, ако на мен ми е позволено да огледам двореца, позволено ли ми е да прекрача границите му? В стъклената стена, виждам стъклена врата. Често в сънищата си съм осъзнат и в него момент си давам сметка, че появата на тая врата е мое дело. Понеже сънят е ясен и непосредствен, започвам да изпитвам угризения. От опит знам, че съм извършил неправомерна намеса в съновното действие и съществува възможността да го прекъсна или най-малкото да предизвикам изменение, което ще придаде бутафорен вид на целия сън. Притаявам дъх. Естественият поток на случващото се запазва. Преминавам през стъклената врата. Заниманията на великаните са толкова концентрирани, че никой не ме забелязва. Изведнъж се озовавам от двора в самото училище. За разлика от двореца, който е изпълнен с необятни стаи, в училището има възтесни коридори, които завиват при всяка възможност, остро се спускат или издигат. Знам, че ако учениците “благородници” може и да не ме забележат, то учителите ще го сторят с лекота. В тях е Мефистофел, а той е достатъчно по-интелигентен от мен. Една врата се отваря и оттам излиза учител. Аз притихвам и се снишавам иззад един от безбройните обли ъгли в коридорите. Учителят ми прилича на един от водещите английски футболни треньори – почти плешив, с живи и откриващи очи, сякаш е човек, отрекъл се от всяка интровертност. Ако бъда открит, веднага ще бъда натирен. Аз нито съм великан, а и не съм благородник(не познавам порядките в благородническите училища), което значи, че бог няма да стана. Предпазлив, аз оставам скрит и за очите на учителя. Опасявам се, че това няма да продължи дълго. Тогава желанието ми да опозная училището за богове се превръща в желание за бунт спрямо влиянието на учителите над благородните им ученици. Връщам се на двора. Съвсем смело доближавам един от учениците-богове, който почива на една пейка. Макар да идвам насреща му, той едва-едва ме забелязва. За да привлека вниманието му, силно и направо питам – “Какво е това място”. Вместо отговор, от ръцете на ученика изниква хармоника и той започва да свири на нея. Мелодията е бавна, с отчетливи нюанси, сякаш извънвремева. Чувствам, че все едно съм получил отговор на въпроса си – “Това е семинария.” Когато се събудих, се усетих, че отговорът по-скоро е значел “Това е консерватория”. И макар да съм постигнал известно общуване с ученика, аз съм си наумил да го предизвикам да говори. И питам – “Кой си ти”. Моят нов познат сякаш прави опит да изнамери още един иносказателен начин да ми отвърне. Но не успява. И проговоря! Но това не е говор, а ломотене, мъка, тотална нечленоразделност. Започват да текат лиги от устата на ученика. Изненадан съм. Може би не доста, но достатъчно. И погнусен. Чувствам този “бог” все едно е инвалид. Реших, че съм прекалил с намесите си. Обръщам се и се връщам в стаята-със-стъклената-стена. Куклата върху спалнята е паднала и обърната на една страна. Виждам, че един от “боговете” влиза след мен и пие вода от чешма, която изневиделица се е появила в спалнята. Видимо е, че “богът” не си дава сметка, как е пресякъл някаква граница и вече не се намира в двора на своето училище. Въпреки това се връща отново там. През стъклената врата! Аз побягвам към родителите си, през всичките красиви, но лишени от човешко присъствие салони. Но преди да ги достигна, се събуждам. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 14, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2007 Ти много добре знаеш какво означава сънят ти. Радвам се, когато чета подобни алегории. Отдавна не бях срещала такава интелигентност на словото. И на съня... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 14, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2007 Легионите потегляха на запад и беше трудно да се диша. Народът вървеше, влачеше омършавелите си крака, конете падаха и умираха мигновено. Никой вече не знаеше накъде е тръгнал и откога. Имаше две Луни – едната жълта, а другата беше синя, те едновременно се появяваха и изчезваха зад хоризонта. А отвъд хоризонта нямаше нищо. Хората не помнеха, а вървяха и умираха по прашния път, в Пустинята, над която кръжаха лешояди. Обръщам се и виждам – легионите вървят на запад през пустинята, хората измират като псета, а отгоре двете Луни гледат пиршество, си мисля, измислено от някой Господ-шегобиец. Аз не мога с нищо да им помогна. Осъзнавам, че ще бъда с тях единствено докато ги сънувам. (В повечето мои сънища има две луни и едната е с дълбок син цвят.) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Февруари 14, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2007 Преди години.В небето.По тъмното сякаш вървяха.И не стъпваха по твърд.В парцали от сиво.В редици.Една след друга.Безмълвни,с лица неподвижни.Ни гладни,ни жадни,без умора,ни студ усещаха нито горещина,не искаха нищо.Неизменни.Идваха нови и тръгваха с тях.Нова редица от бездиханни.Никой не знаеше къде отива,нито докога ще върви.Стоях и ги гледах.Встрани.А се виждах сред тях.Преди години.Сънувах.Ужасът от вечната вина. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 14, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2007 Любимата ми баба почина доста далеч от града в който се намирам.Въпреки всичко аз направих всичко възможно да отида навреме и да я заваря ,жива но не успях , тя ме е чакала до последно.Много съжалявах че не можах да си кажа последни думи с нея.След 9 дена сънувах:Аз облечена в бяло тичам по стълби много високи и извити ,слизам по тях ,а не се изкачвам.Всичко край мен е в някаква странна бяла светлина и много светло когато стълбите свършват аз съм на голяма веранда бяла с четири големи колони в римски стил.В средата на верандата имаше пиедестал на който лежеше моята баба покрита с бял чаршаф аз бях от страната на краката , там бяха и моята майка и баща ми един до друг /а те са разведени/също облечени в бели костюми.Искам да отида до баба ,но не мога нещо като невидима преграда ми пречи."Бабо ,защо така направи "-питам аз.А тя повдига глава и ме поглежда с необичайно бистри сини очи ,лицето и е някак младо и сияещо не се усмихва ,но оставя в мен такова впечатление-смеят се очите и."Не ти ли е студено?Да ти донеса одеал?"-питам аз.А тя ми казва"Не се притеснявай ,много ми е хубаво ,а ти не тъжи ,радвайте се за мен и празнувайте" Надявам се че духа и е спокоен и там където трябва. Още когато беше жива ,тя ми беше асоциацията за белия цвят.Духовния брат близнак. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 14, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2007 Всеки един от нас живее своя собствен сън. Нашето домашно огнище в другия свят. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts