02. Житното зърно

[Иви]

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва

Беседа: Житното зърно - Неделна Беседа, 23.03.1914 г.

Молитвен наряд за край: Изгрява Слънцето (песен), Фир-Фюр-Фен (песен), Бог ме прави силен (формула)

Не се изисква от нас ние да оправим света – светът е оправен. В света няма анормалности, всичко върви по определен ред – събитията, естествени или политически, знаем защо идват, няма защо да обръщаме туй течение. Но едно е необходимо – индивидуалното изправление на личността в света, била тя мъж или жена. Когато се изправи личността, ще се изправят нейните деца – синове и дъщери, а когато се изправят те, ще се изправят и техните ближни и целият свят сам по себе си.

Житното зърно

Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал целия процес на житното зърно.“ И когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както Слънцето съживява посятото житно зърно.

Житното зърно

[Иво]

Беседа пълна със символи. В учението, житното зърно е специален символ. Засяването, поникването, растежа на житното зърно... е символ на процеса на разцъфтяване на човешката душа.

А ето мисли за житното зърно от различни беседи от Учителя.

Някои мисли, които ме впечатлиха от беседата:

Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Всякога злото се ражда от това желание да бъдем сами и да станем център на света, а в Божествените закони това нещо е немислимо.

Като вървим по тази стълба нагоре, да не мислим, че сме вече на върха на своето развитие. В тази стълба на развитие между нас и Пътя, към който се стремим, има още много път да се извърви.

Добродетелта изключва злото, Любовта – омразата, Мъдростта – безумието, Истината – лъжата.

Ние сме изоставили развитието на своето сърце и следователно трябва да се върнем към този основен принцип – да развием и облагородим сърцето си....

... не ви препоръчвам сиромашия; аз ви препоръчвам богатства в трояко направление – не само физическо, не само умствено, но и духовно. Небето иска такива богати хора, защото те могат да бъдат щедри.... Тия три неща, които изброих – Добродетел, Правда, Мъдрост, са велики богатства и когато вие ги притежавате, ще бъдете здрави и щастливи.

Не трябва да мислим за бъдещето, а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден, за добро.... Всяко нещастие обаче ще ви донесе благословение; всяка мъчнотия ще разкрие за вас нов хоризонт.

Не казвам, че човек не трябва да желае да стане цар или царица, но кому? На себе си – на своя ум, на своето сърце, на своята воля... Вие първи дайте образец на света

[Аделаида]

Ето това, което обърна и моето внимание:

"Съвременните хора казват, че техният живот е нещастен, всички са недоволни – и царе, и князе; като започнете от най-високия до най-долния, все искат нещо и като им се даде, пак са недоволни и пак искат. А попитайте ги защо са недоволни – търсят нещо повече."

"Затуй казва Христос: „Аз Съм жив хляб.“ А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея, да помага и да му помагат. Както житното зърно е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин. И жертвоприношението не е толкова тежко."

"Христос казва, че ако житното зърно, паднало на земята, не умре, остава сам̀o на този свят. Какво нещо е самотията в живота? Самотията е най-тежкото страдание, което може да изпита човек. Да се размножаваш – това е смисълът на Живота. Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Всякога злото се ражда от това желание да бъдем сами и да станем център на света, а в Божествените закони това нещо е немислимо."

"„Дай, дай, дай!“ – ето какъв зов се носи от единия до другия край на света. И никога парите не са били тъй евтини, както днес; всеки от нас днес взема може би три-четири пъти по-голяма заплата, отколкото едно време са вземали хората, и пак нямаме достатъчно. Парите са обезценени, защото няма какво да съответства на тях; а то трябваше да искаме жито, царевица, круши, ябълки. Вие казвате: „Господи, искам да бъда красив, искам да бъда богат.“ "

"няма защо да мислим какво ще стане с нас в бъдеще, а трябва да бъдем спокойни – има известни закони, които регулират отношенията на хората. Че може някой да направи пакост, това не е никак произволно; то ще стане по самия закон. Всяко нещастие обаче ще ви донесе благословение; всяка мъчнотия ще разкрие за вас нов хоризонт. Туй можете да проверите всякога и затова не трябва да се безпокоите за нещастията, които може да ви се случат."

"Но едно е необходимо – индивидуалното изправление на личността в света, била тя мъж или жена. Когато се изправи личността, ще се изправят нейните деца – синове и дъщери, а когато се изправят те, ще се изправят и техните ближни и целият свят сам по себе си."

„Още не съм минал целия процес на житното зърно.“

Редактирано Март 23, 2008 от Аделаида

[Станимир]

Но има и друг закон в света, който се проявява в слънчевата светлина. Когато Слънцето почне да свети върху всички зародиши и същества на Земята, тази светлина, която у човека произвежда радост и веселие, у други произвежда омраза и злоба; светлината, която у едни докарва разположение, прави други свирепи. Светлината и топлината върху един вълк го карат да мисли къде може да намери овце да ги изяде; като паднат същите върху един крадец, той ще почне да мисли как да ви открадне пари; паднат ли върху човека, който се стреми да прави добро, той ще помисли да намери някой беден човек да му помогне. Дайте едно житно зърно на кокошката, тя ще образува хубави пера; дайте го на свиня, тя ще образува хубава четина; дайте го на вълка, той ще образува хубави зъби и нокти; дайте го на рибата, тя ще образува хубави люспи. Физиолозите не могат да обяснят този процес. Всяко същество приспособява храната, топлината и светлината съобразно своето развитие и понятие. Тоя закон може да разберете, като опитате тия два противоположни свята. Не може да ви се обясни защо у хората съществува злото, защо те предпочитат омразата пред любовта, лъжата пред истината. Това не можем да обясним; много въпроси „защо“ ще останат необяснени. Българската дума защо е една въпросителна, която подразбира аз искам. Защо трябва да искаме? Има един закон, който казва, че трябва да се стремим към напредък.

... В света можем да бъдем щастливи, тъкмо когато живеем за Господа; и трябва да живеем за Него. Обяснението на това нещо намираме и в самата Природа: когато Слънцето изгрява сутрин, то изгрява за всички, защото то всички обича; то е внимателно към всички същества – от най-низшите до най-висшите – и затова всички отправят очи към него. Оттам иде тази енергия, която ви възкресява и въздига. Но казва ли ни Слънцето, че трябва да влезем в него? То ни казва да се възползваме само от благата, които ни дава, и както то озарява света, така и ние трябва да пръскаме Светлина, просвещение на окръжаващите нас.

Слънчевата светлина носи най-възвишените и чисти енергии в себе си. Но всеки човек, животно или растение я възприема според собствената си природа. Със светлината идваща от човешката душа е същото. Душата непрекъснато изпраща светли идеи и впечатления към ума ни, които преобразуваме в мисли и чувства. Поради човешкия егоизъм и несъвършенството на умственото и емоционалното ни тяло, ние приемаме само малка част от тези идеи и обикновено ги изкривяваме. Въплътеният човек може да стане образ и подобие Божие, когато се научи да възприема всичките лъчи идващи от неговата душа и след това да ги отразява към другите живи същества. Той трябва да възпита ума и емоциите си така, че те да бъдат проводници единствено на качествата произхождащи от душата. Човек следва да възпита всички Божествени добродетели в себе си и да ги изрази в живота си. Физическото слънце също не е истинското слънце, то е само негово отражение. Зад физическото слънце стои едно разумно същество.

Разстоянието между човеците и Ангелите е толкова голямо – има почти такова отношение, каквото има между един главоч, от който се е образувала жабата, и човека. От гледището на Ангелите ние сме още жабички. Казват някои: „Нали хората са направени по образ и подобие Божие?“ Но те още не са добили такъв образ и подобие. Вие виждате какво вършим. За да кажем: „Ние сме направени по образ и подобие Божие“, трябва да имаме чертите на Бога. А какви са Неговите черти? Те са Добродетел, Любов, Мъдрост и Истина. Добродетелта изключва злото, Любовта – омразата, Мъдростта – безумието, Истината – лъжата. Изключени ли са тия неща у нас, ние имаме подобие Божие; не са ли изключени, ние сме още жабички.

Преобразуването следователно трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля и когато стане това преобразуване, ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила. Ние тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши същества, които са напреднали и които наричаме светии. Като влезем в свръзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просветяват между своите учители. Светиите са учители на човечеството и ние всички трябва да се ръководим от тях – те учат света как трябва да живее. Но ще кажете вие: „Къде са тия учители, на кое място са – ние им виждаме образите в черква.“ Всяко нещо си има сянката и по нея ние можем да намерим предмета. Вашите желания в света са една сянка, вашите стремежи – също.

Вие искате да разберете същността; трябва да вървите по закона: от сърцето – нагоре, към вашия ум, да мислите за Бога. Как да си представим Бога? Ние можем да си Го представим като най-добър, съвършен Човек, в Когото няма никаква злоба, никаква омраза, Който обича хората, както истински баща обича децата си – такова е отношението на Бога спрямо нас. Как мислите вие, Той слуша ли ни сега, или не? – Той слуша и работи в нашите умове. Разположението, което имаме всеки ден, се дължи Нему. Както Слънцето ни разполага добре всеки ден, когато изгрее, така и щастливите минути в живота се дължат на това вътрешно Слънце, което ни е огряло.

Някой казва: „Аз ви обичам.“ Как, както котката обича мишката или както вълкът овцата? И то е любов, но то е любов такава, от която светът страда. Любовта, която е потребна на света, е да обичаме другите и да им помагаме да бъдат щастливи, както ние сме щастливи. И затуй Исус е казал: „Онзи, който вярва в Мен, ще прави това, което Аз правя, и който Мен люби, ще го възлюби и Отец Мой и ще дойде и направи жилище в него.“

Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал целия процес на житното зърно.“ И когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както Слънцето съживява посятото житно зърно.

Всички цитати са от Житното зърно, 2-а НБ, 23.03.1914 г.

[Латина]

За да кажем: „Ние сме направени по образ и подобие Божие“, трябва да имаме чертите на Бога. А какви са Неговите черти? Те са Добродетел, Любов, Мъдрост и Истина. Добродетелта изключва злото, Любовта – омразата, Мъдростта – безумието, Истината – лъжата.

Нашето сърце се е покварило по наша вина; ние сме го накарвали много пъти като слугините да лъже, да мисли зло и т.н. Господ казва в Писанието: „Сине мой, дай си сърцето“; Той познава и вижда грешките на хората и иска от нас не друго, а да му отворим сърцето си, за да влезе Той в него. Ще кажете: „Как?“ – По същия начин, както отваряме прозореца да влезе светлина в нашата стая.

Понякога човек се отклонява от пътя си. Така и аз напоследък бях убедена, че при някои обстоятелства, например служебно, на човек се налага да лъже. Неприятно е, но какво да се прави. Аз много се радвам, че по различни начини до мене достигат послания да не се уча на това. Не ме изоставят на произвола, а ми помагат. Срещнах преди няколко дни един човек, пред когото реших да премълча дипломатично една истина, но той така директно каза какво мисли по въпроса, че и аз отвърнах със същото. Каза ми, че винаги говори истината. Този човек силно ме впечатли още първия път като го видях - той е християнин, учи богословие, има много силно и светло излъчване. Аз съм щастлива, че познавам лично такъв човек.

Не казвам, че човек не трябва да желае да стане цар или царица, но кому? На себе си – на своя ум, на своето сърце, на своята воля. Как са вашите поданици – вашите мисли, чувства и желания, подчинили ли сте ги, турили ли сте ред и порядък в себе си? Вие първи дайте образец на света.

Как да си представим Бога? Ние можем да си Го представим като най-добър, съвършен Човек, в Когото няма никаква злоба, никаква омраза, Който обича хората, както истински баща обича децата си – такова е отношението на Бога спрямо нас.

Имала съм много трудни периоди в живота си. Често ме държат на минимума на външни възможности, но с чисто сърце мога да кажа, че нито веднъж не съм останала без най-необходимото. Ако ми е липсвало нещо, то е било поради моето недомислие. Дори и в най-голямото утеснение обаче винаги съм чувствала Духовна подкрепа и грижа. Сякаш летя над бездна, а невидими ръце ме носят към твърда земя.

Какво трябва да правим? Не трябва да мислим за бъдещето, а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден, за добро; той ни носи всички бъдещи блага. Законът е такъв, че Бог, който е дал условия за този ден, ще ги даде и за другите; няма защо да мислим какво ще стане с нас в бъдеще, а трябва да бъдем спокойни – има известни закони, които регулират отношенията на хората. Че може някой да направи пакост, това не е никак произволно; то ще стане по самия закон. Всяко нещастие обаче ще ви донесе благословение; всяка мъчнотия ще разкрие за вас нов хоризонт. Туй можете да проверите всякога и затова не трябва да се безпокоите за нещастията, които може да ви се случат.

Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал целия процес на житното зърно.“ И когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както Слънцето съживява посятото житно зърно.

Житното зърно