Спомени от Милка Периклиева

[Ася_И]

"Библията

Учителя винаги идваше в салона на беседа с Библия в ръка. И като начало прочиташе една глава или един стих от Библията. В една от беседите си той ни зададе за задача за проучим Библията - Стария и Новия Завет.

Знаех, че не иска от нас това случайно, че навярно има дълбока причина, но лично за мен бе твърде трудно да чета тази книга, към която нямах интерес и не я разбирах. Някои от разказаните там истории ми се виждаха много обикновени. Няколко пъти започвах да я чета и след няколко страници я оставях... след време отново я започвах и отново я оставях. Знаех, че една от първите издадени от Учителя книги бе „Заветът на цветните лъчи”, която съдържа стихове от Стария Завет и от Новия Завет. Бях чувала по-стари ученици да казват, че това е свещена книга и че тя съдържа ключовете на живота. Всичко това ме караше да мисля за Библията.

Веднъж, като говорих с Учителя, се осмелих да му кажа:

- Учителю, искам да прочета Библията, но никак не ми е интересна, дори...

Той ме прекъсна, за да не произнеса някоя отрицателна мисъл:

- Слушай! Всеки ученик трябва цялостно да проучи живота, както и живота на отделното човешко същество. Като четеш Библията, ти ще проучиш характерните черти на Авраама, неговото послушание. Той оставил баща си и майка си и отишъл в Египет да се учи. Необходимо е да четеш съзнателно и да се мъчиш да разбираш. За да изпълни известна задача, понякога човек трябва да си постави по-близка цел.

Мина време. Не си спомням колко пъти се опитвах да чета Библията и да я предам на децата в приказки. Сега вече имах импулс и при новолуние започнах отново да се занимавам с тази свещена книга. Започнах да я чета по-внимателно, защото имах една идея, една по-близка цел.

Понякога, но не твърде често, за което сега съжалявам, се обръщах към Учителя за някои обяснения.

- Вниквай във вътрешния смисъл на всяка от книгите. Първата книга е Битие. Начало на нещата; втората - Изход - излизане; третата - Левит - ръководна книга за този, който е започнал да ходи; четвъртата - числата - изчисляване за колко време човек може да проходи самостоятелно; Второзаконие - има ли закон, нужно е приложение. След това идва книгата Усус Навин - един от героите, учил при Моисея; Съдии - в проявяването на съдиите има нещо дълбоко. Книгата Рут - говори за влиянието на жената в света. След това идва Книга за царете - еврейският народ започва да се управлява от царе, между които най-забележителни са Давид и Соломон. Във времето на Соломона културата достига да своя разцвет. Той беше мъдър, но се оплете в ръцете на жената. Соломоновци продължават да съществуват по земята и този въпрос, за жената, още не е разрешен. Адам, за когото е писано в Битието, създаден по подобие и образ Божий, също не можа да издържи изпита си по този въпрос - жената. Книгите на пророците носят друга култура на човечеството. Те обръщат вниманието му към бъдещия живот, към новата култура на света.

Който чете съзнателно Библията, ще дойде до заключение, че животът в миналото, описан в тази книга, е живот и на отделния човек. Всеки минава през Битие, Изход, Левит и т.н. Мъдрият, новият човек трябва да скъса с миналото и да придобие нов начин на живот.

При друг случай Учителя ми даде следните обяснения:

- Адам и Ева не са отделни личности, те са цели поколения. За да придобие човек едно благо, той трябва да работи над себе си и да има придобивки. Адам преждевременно искаше да има другарка. Прибързаха и първите човеци, прибързаха и вторите. В лицето на Мойсея евреите направиха същата погрешка. Той имаше знания за свободата на еврейския народ, но избърза да ги изложи. Опита се да го освободи по неправилен начин, но не успя. След като уби един египтянин, той се уплаши, избяга в пустинята и прекара там цели 40 години. Кога Мойсей изгуби красноречието си и стана гъгнив? Когато уби египтянина. Мойсей беше адепт, член на Бялото Братство и не му е било позволено да върши убийства. Бог изпрати с него брат му Аарон да му помага да изпълни мисията си. Мойсей освободи евреите, но сам не можа да влезе в Ханаанската земя.

При друг разговор върху Библията, Учителя каза:

- Всеки псалом съдържа условията и изживяванията на Давид. Извади характерното от всеки Псалм. Има важни моменти, които крият сила и светлина. Когато четеш пророците - Исая, Йеремия, Йезекиил - също сравнявай характерите им и условията, при които са работили. Не чети бързо, но чети и препрочитай внимателно. Много закони са дадени в Бибилията и много светлина ще придобиеш, като я четеш. Във всяка книга ще откриеш проявите на един закон - светлина по пътя на човечеството.

С тези обяснения Учителя ме накара да чета с интерес и внимание Библията. Старият Завет прочетох четири пъти, взех си бележки и го предадох в 33 приказки. Когато дойдох до Новия Завет, реших да прегледам и някои допълнителни книги по въпроса. Между другите прочетох и „Животът на Христа” от Чарлс Дикенс. Тази книга много ми хареса и реших, че аз не мога да прибавя нищо повече към неговото предаване на Новия Завет и него прочетох без задачата да го преразказвам в приказки.

Благодарна съм на Учителя, че чрез неговата помощ, можах поне малко да вникна в тайните на живота, дадени в Библията."

Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"

Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

[Ася_И]

" Не пропускай своя влак

Облегната на скалата край второто езеро на Рила, наблюдавах как спокойно и благо Учителя разговаряше с ония, които идваха при него. Чаках своя ред и аз.

Пред палатката му имаше площадка от бели плочки, където на дървена маса и две сглобяеми столчета почти целия ден той приемаше гости. Струваше ми се, че тук Небето и Земята си бяха дали среща.

Току-що бе дошъл моя ред, когато една сестра ме помоли да й отстъпя реда, за да попита нещо Учителя.

- Моля, заповядайте! - казах учтиво и се отстраних.

Но докато тя говореше с Учителя, ето че дойде и втора, и тя също ме помоли да й отстъпя своя ред. Нямах работа и беше естествено да отстъпя и на нея. Когато тя привършваше разговора, започнах бавно да пристъпвам по пътечката към Учителя, но и сега мина край мене един брат и без да ме забележи, застана пред палатката и ме пререди и той. Аз останах четвърта.

Щом стъпих на бялата площадка, Учителя ме погледна и каза:

- Не пропускай своя влак! Друг влак ще дойде и ти ще се качиш на него, но онова, което е било предназначено за тебе, ще го вземат ония, които са се качили на първия.

Разбрах, че казаното се отнася за отстъпването на реда ми, но го приех, че се касае само за този случай.

Благодарих на Учителя за вниманието му към мен и изразих възторга си, че за десет дни успях да намеря сили за цяла година. На тази височина човек се развързва от материалните неща и душата му си почива.

- Утре се връщам на работа в детската градина и ми се струва, като че ли ще се върна от някакъв друг свят. Благодаря, Учителю, загдето ни водите тук всяко лято."

Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"

Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

[Ася_И]

През годината водех идеално занятия с децата. Говорех им не само с думи, но с акорди и мелодии. Пианото ми беше най-скъпото притежание и го считах за благословено и неприкосновено. И когато на следната година настанаха тревожни дни и чужди самолети запрелитаха над страната, аз занесох в училището при пианото си всички мои ценни неща: книги, ръкописи и дори един чифт нови сини обувки. Въздушните тревоги зачестиха и бяха последвани от бомбардировки над града.

Сутринта на 10 януари 1944 година се отбих в училището, въпреки че децата бяха във ваканция. Посвирих на пианото и още веднъж се възхитих на хубавия му тон. Дадоха тревога. Станах, спокойно огледах стаята и бързо излязох. Мама беше болна и сама, и трябваше да бързам за вкъщи. Стигнах точно навреме - една или две минути преди започване на бомбардировката. Целеха центъра на града и бе наистина ужасно. Опожариха го. Вечерта - нова тревога и още по-тежка бомбардировка. Решихме и ние да се изселим временно в някое село. Прибрах и опаковах багажа, а брат ми и по-малката ми сестра отидоха да си вземат заплатите. Помолих ги да отидат до училището, да преместят пианото до вътрешната стена и да го покрият с големия килим. Вечерта брат ми и сестра ми се извиниха, че не са имали време да отидат до училището и да се погрижат за пианото. Бях много недоволна от невниманието им.

На следващата сутрин тръгнахме към гарата и се качихме на първия заминаващ влак. Там всички разказваха случки от последните две много тежки бомбордировки над града. Някой точно зад мене каза:

- И училището, онова близо до църквата „Св.Седмочисленици” е в развалини.

Развълнувана, обърнах се към говорещия:

- Кое училище, гимназията ли?

- Не, не гимназията, а детската градина.

Почувствах, че побледнявам и с последна надежда отново запитах:

- Коя част на сградата е разрушена?

- Откъм петела - слънчевия часовник, като с огромен нож е отрязана наполовина - обясняваше мъжът. И четирима мъже от противовъздушната отбрана намериха смъртта си там.

Изслушах всичко това и се обърнах към семейството си. Всички ме гледаха и очакваха да видят как ще понеса новината. Брат ми и сестра ми вечерта ходили в училището и видели всичко това, но нямали кураж да ми го съобщят.

В този момент влакът спря на гара Мездра. Местните жители ни посрещнаха с храна. Един мъж се изправи с табла в ръка пред нашия вагон и когато аз почти щях да се разплача за разрушеното пиано, се чу детски плач зад мен и една женска ръка се пресегна зад мен към таблата и взе хляб и чаша мляко.

- Не сме яли два дни, затова плаче - обясняваше майката.

Вляво от мене много възрастна слаба жена с трепереща ръка поднасяше чаша вода към изсъхналите си и попукани устни. А аз щях да плача за загубата на едно пиано. Занапред ще стана образцова учителка на село, без пиано, мина ми през ума. „Не условията правят човека, а човекът - условията!”

Със спокоен глас смело попитах брат си защо не ми е казал всичко това още вчера. Той ми обясни, че не е поискал да ми каже, че само капака на пианото видял изхвърлено на двора.

Настанихме се в село Търнава. Селяните бяха много мили и състрадателни. Още на третия ден започнах работа с децата.

Към края на януари се завърнах в София, за още багаж и да видя Учителя, който, както научих, се бе евакуирал в с. Мърчаево, много близо до столицата.

Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"

Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"