Донка Добавено Юли 15, 2007 Доклад Share Добавено Юли 15, 2007 О, думите никак не са малки, нито твърди по същността си. Нямам сега намерение, нито време да обяснвам защо - има си науки за това - семиотиката и езикознанието. Само ще припомня, че езикът на хората е най-сложната, отворена и динамична знакова система, която съществува в момента. От езотерична гл. т. спокойно бих могла да приема, че утвърждаването на езика (човешкия) като мислооформящо и комуникативно средство на съзнанието бележи момента, в който инволюционният етап на развитие на човека преминава постепенно в еволюционен. Т.е. думите, езикът ни дават шанса да еволюираме - да разширяваме съзнанието си и да го "омекотяваме" като променяме гледните си точки и откриваме новите измерения на старите знаци. Е, дали ние използваме този шанс или се опитваме да втвърдим и намалим думите до обема на личното си съзнание - това е вече наш избор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 15, 2007 Доклад Share Добавено Юли 15, 2007 Т.е. думите, езикът ни дават шанса да еволюираме - да разширяваме съзнанието си и да го "омекотяваме" като променяме гледните си точки и откриваме новите измерения на старите знаци. А, това дали не значи, че това, което търсим толкова неуморно се намира отвъд всички думи и знаци? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 15, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 15, 2007 Е, вече вярвам, че в семиотиката и езикознанието ще намеря Аболютната неизменност - Истината. Душата човешка, като по-фино стпало от индивидуализацията му сигурно има две усти и малко по-голям речник. Душата човешка, като надличностен животворен принцип има десетина усти и знае пет-шест езика. Архетипният микрокосмос е покрит целия с усти и сам си приказва. Духът е нищо друго освен една голяма уста... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 15, 2007 Доклад Share Добавено Юли 15, 2007 По тази тема много се пише, но си е интересна... Вавилон... спомнете си, там имаше един език. Езика на Любовта. Хората се разбираха, с малко думи, защото синхрона мчежду сърцето и ума го имаше. Липсваше Егото. То се появи и всички заговориха на различни езици. А има само един език, и ако заговорим на него ще се разбираме, пак с малко думи, а може би след време и без.... Езика на сърцето... Но сега думата е код и всеки влага своята енергия в нея.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 15, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 15, 2007 Нима езикът на сърцето е словесен? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 15, 2007 Доклад Share Добавено Юли 15, 2007 Езикът на сърцето не е само словесен, той е отвъд думите и отвъд жеста. Което не значи, че Мълчанието е негово знаме. Тънки и неуловими граници, са границите на езика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 15, 2007 Доклад Share Добавено Юли 15, 2007 Думите са сила, която за щастие не владеем. Използваме ги само като средство за комуникиране, като смислови и емоционални носители (форми). А за езика на сърцето не знам, но не беше ли именно Словото в началото и Сърцето неговия източник? Думите са комбинация от звуци. Звуците са вибрация. Вибрацията е проявление. Казано е, че във всеки един миг ние или творим или разрушаваме. Емоциите също са думи, мислите също. Ако сърцето замлъкне дори за един кратък миг, цялото проявление ще рухне. Разбирайте последното както по отношение на човека (Духа, Монадата), така и по отношение на Абсолюта. Когато произнасянето на словото завърши настъпва пралая. Та да се върнем отново на думите в ежедневието ни. За нещастие те могат да изразят единствено конкретни понятия, а по отношение на абстрактните мисли и идеи можем да ги използваме само под формата на символични словосъчетания и като аналогия. Тълкуването на интонацията като носител на чувствата и емоциите ни е по-лесно от тълкуването на символите, но пак си остава до голяма степен зависимо от степента на съзнание и емоционалното състояние на слушащия. В повечето случаи интонацията и излъчването на оратора са определящи за това дали думите му ще бъдат приети, а не смисъла им. По темата сигурно може да бъде казано още много, но аз ще спра дотук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Юли 16, 2007 Доклад Share Добавено Юли 16, 2007 Да!Думите са само думи.Не могат да изразят нищо.Чувствата се усещат без думи.Думите само ни объркват.Погледа,мимиките и жестовете говорят по-точно и ясно от думите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 16, 2007 Доклад Share Добавено Юли 16, 2007 (edited) Ех, ако търсим думите водещи ни към Духа никъде няма да стигнем. Говоренето ми няма общо и то с Духа, ама съм паднал и си бърборя с останалите братя по съдба. Цитат(Венцислав_ @ Aug 15 2006, 11:45) тук , но без паднал Думите са плод на днешния ни ум, който вече не е и син на Духа. Когато обаче е бил Първороден, определено не се е побирал там. Цитат(Венцислав_ @ Oct 26 2006, 17:49)тук , но без "вече не е и син на Духа". Мисля, че на Душата думи не са нужни. Те са нужни на Ума. Нашият инструмент във физическия свят. Но тези думи трябва да се разбират от този който ги произнася или този/тези за които са предназначени. Ето какво казва за това апостол Павел в : ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИ Гл.14 9. Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър. 10. Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение. 11. Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец. 12. Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата. 13. Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува. 14. Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден. 15. И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум: ще пея с дух, ще пея и с ум. 16. Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение "амин" оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш? 17. Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава. 18. Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици; 19. но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други тук Чувствата за които говори Анелия,са вече език на Душата и затова се разбират чрез нея. Но интонацията -Тълкуването на интонацията като носител на чувствата и емоциите ни е по-лесно от тълкуването на символите, но пак си остава до голяма степен зависимо от степента на съзнание и емоционалното състояние на слушащия. В повечето случаи интонацията и излъчването на оратора са определящи за това дали думите му ще бъдат приети, а не смисъла им.Станимир много често може да ни заблуди. Вслушайте се в интонацията на рекламите например. С какъв приповдигнат патос, положителни емоции и т.н., се рекламират глупости, а понякога и определено вредни неща. Но много хора им се връзват. Единственият ни правилен ориентир според мен е интуицията - тя никога не лъже. Редактирано Юли 16, 2007 от Бина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 16, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 16, 2007 Паднал, паднал, ехеее... И това Слово, не ми го побира главата, как може да го отнасяме към думите. Словото е първоначалната изява на непроявения Бог. За ограничените ни разбирания може да го определим като Неговото ментално излъчване, което ражда Логоса (Христос, Слово). Какви думи бе? Или сигурно: "И рече Бог да бъде светлина"(примерно) си го представяме много ясно. Да, аз виждам секретаря му до него как стенографира, че да можем да си прочетем сега тези думи и ние. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Юли 16, 2007 Доклад Share Добавено Юли 16, 2007 (edited) Много се виня,задето нито знам какво говоря,нито какво ме чуват.Приличам на език камбанен,който не опира и напусто се люшка. От известно време насам,се опитвам да "остана"при думата.Сякаш,чак когато се върна отново разбирам,че има и друго,което изричайки я ,сама не съм разбрала.А то е значение.А значение е мястото,където езика удря камбаната.Ей,тъй си и мисля и говоря. Другояче не умея.Засега! Редактирано Юли 16, 2007 от shelter Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 16, 2007 Доклад Share Добавено Юли 16, 2007 Паднал, паднал, ехеее... И това Слово, не ми го побира главата, как може да го отнасяме към думите. Словото е първоначалната изява на непроявения Бог. За ограничените ни разбирания може да го определим като Неговото ментално излъчване, което ражда Логоса (Христос, Слово). Какви думи бе? Или сигурно: "И рече Бог да бъде светлина"(примерно) си го представяме много ясно. Да, аз виждам секретаря му до него как стенографира, че да можем да си прочетем сега тези думи и ние. Думите са превод на Словото за Ума. Така поне ми се струва? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 16, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 16, 2007 Ти сама прокара основното ни разногласие - "паднал". Не е зле да повдигаме човека, но е зле да принизяваме Бог. Ако сме наистина образ и подобие божие, то ти ще си права. Обаче отдавна сме бледи сенки на образа и подобието. Някъде там в сенките сподирихме и думите. А когото Словото беше "превеждано" за човека, тогава той нямаше ум, а Дух. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 16, 2007 Доклад Share Добавено Юли 16, 2007 Венци, мога да ти отговоря с думите на Рудолф Щайнер – Езотерична Космология тук Ето ти няколко цитата от там за да се ободриш Окултистът вижда в днешния човек едно същество в разгара на еволюцията. Човекът е едновременно паднал Бог и бъдещ Бог. ...................... Днес ние сме достигнали най-ниската точка в дъгата на слизането; човекът и Земята са достигнали най-голямата степен на втвърдяване и ще започнат да се изкачват отново, чрез действието на индивидуалната воля, към Духовното.(Логосът и света ) ........................ ... Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл. В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация - изцяло проникната с живот....(Еволюцията на планетите и Земята) ........................ Третият аспект на Логоса е творящата сила на словото (както е изразено в началото на Евангелието на св. Йоан), на което думите на човешката реч са отражение. (Астралният свят (продължение)) Според мен Щайнер не принизява Бога? А когото Словото беше "превеждано" за човека, тогава той нямаше ум, а Дух. Венцислав Мисля, че Словото непрекъснато се "превежда" не само за човека, но и за всички останали творения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 16, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 16, 2007 Думите на Щайнер ми даваха навремето отговори, но отдавна не ме удовлетворяват. Не знам дали в случая удовлетвореността е помагаща, но радвам се, че намираш обектите на търсенето си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 Езикът "Сензар"-от книга на М.Везнева Стори ми се любопитно,затова го поднасям и на вас. Езикът Сензар бил образен език за предаване на телепатични послания.Можел да бъде изразен с думи или изписан със знаци/символи и идеограми/,какъвто е безсловесния ,смислов език.Той бил универсален, с него се предавали духовни истини.Те се предавали с притчи и алегории или идеограми. В приказките за деца,в светите писания е имало три нива на тълкуване:буквално,нравствено и духовно.Буквалният смисъл е бил в приказния сюжет,нравственият тълкувал борбата между доброто и злото,а духовният оставал скрит за непосветените/той бил само за посветени/.Във всяка приказка се разкривали истини за духовния свят-света на енергиите,на мисълта,на борбата между светлите и тъмните сили.Например:Тримата братя юнаци стигат до кръстопът и се питат кой път да изберат.В живота съществуват съдбоносни,решителни моменти,когато човек трябва да размисли.Лесният път е обикновеният,а трудният е свързан с участие на волята,търпение и преследване на избрана цел.Такъв е и сега пътят на посвещението.Той води до истински знания и мъдрост, която освобождава човек от неговия егоизъм и го води до човеколюбие. Как са възникнали символите и знаците в езика Сензар?Това е станало в дълбока древност,когато не е имало писменост.Посланията са се записвали с картини и символи.Например изобразяването на човешко тяло с глава на животно е разкривало определено качество на характера.Може да се каже ,че езикът Сензар е бил шифрован.Той е трябвало да се тълкува.Така змията е била символ на мисълта,която се прокрадва безшумно и поразява мигновено.Змията означавала и мъдрост,когато била изобразена в по-голямо количество.Птицата пък символизирала връзката между небето и земята,между Бога и човека.Тя била символ и на вдъхновението, на творчеството.Змията и птицата били основни знаци на езика Сензар.Те били двата символа,които съдържали тайната на посвещението:за силата на мисълта и за мисловния контакт с духовния свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 "[76] В това образно описание, което се опитах да предам на съвременен език, древните мъдреци са вложили идея. В “Древния Коментар”, откъдето са взети тези думи, няма отбелязана дата. Ако се опитам да я съобщя, аз не бих могъл да докажа истинността на своите думи и, следователно, ще трябва да разчитам на лековерните, а това е нещо, което стремящите се трябва да избягват в своите търсения на същностното и Реалното. В горните няколко фрази се опитах да дам същността на това, което е изразено в “Древния Коментар” посредством няколко символа и криптограми. Тези древни Писания се четат не така, както съвременните учащи четат книгите. Те трябва да се погледнат, докоснат и разберат. Смисълът се постига във внезапно озарение. Позволете ми да илюстрирам: Фразата “Единният произнася словото, което заглушава тройния звук” се изобразява като стрела (или лъчсветлина), насочена към символична дума изписана със злато, наложена върху три символа в черно, розово и зелено. По такъв начин тайните надеждно се съхраняват." "Трактат за бялата магия" - А. Бейли Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 Коя ли е ДУМАТА, която най - често е изговарял Учителя в беседите си Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 Може би,две години минаха,откак един човек ми показа какво съм скрила в казаното.По-късно нарекох друг, вероятно имайки предвид себе си-"трансалтор".Изглежда правилно?!,без да имам готова информация ?!съм подразбрала думите като послание,което се предава и което се нуждае от превод за да се "види"-чуе тяхната другост.Сега вече по-умело се справям с посланията,както и с образите ,които нахлуват от "някъде".?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 Коя ли е ДУМАТА, която най - често е изговарял Учителя в беседите си Любов + Светлина + Мир + Радост Любов, Разум , Светлина . Мисля ,че и трите са най-често срещани . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Август 8, 2007 Доклад Share Добавено Август 8, 2007 Борбата с думите продължава Тя е свързана с движение - вижте "децата" - при тях няма спиране, непрекъснато с нещо си играят, непрекъснато мърдат Мърдаме бавно. Десетилетия минават за да се промени и понятието "аномални лица" в полза на "инвалиди", което се измести от "хора с увреждания". Поне ги назовахме като хора. Сега бавно ще се оттегля и думата "увреждане". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 9, 2007 Доклад Share Добавено Август 9, 2007 Някъде по-горе прочетох, че "казаното не било разбрано" и се замислих. Най-много казани думи има в мълчанието, между редовете на тишината има крясъци. А и с малко хора можеш да си помълчиш всъщност и да се разбирате какво си казвате. Случват се и такива неща и слава Богу, думите понякога са излишни... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 9, 2007 Доклад Share Добавено Август 9, 2007 Като видя заглавието на тази тема винаги се сещам за началото на една песен в изпълнение на Камелия Тодорова и Орлин Горанов: "Не се страхувай, думите отлитат..." и т.н. Често думите са излишни. Но има и различни тишини... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Август 10, 2007 Доклад Share Добавено Август 10, 2007 Хора много. Думи много. Едни отлитат, както казва Силвия, други се забиват подобно на остриета, трети галят като пера... Най-много казани думи има в мълчанието, между редовете на тишината има крясъци. А и с малко хора можеш да си помълчиш всъщност и да се разбирате какво си казвате. Случват се и такива неща и слава Богу, думите понякога са излишни... Това става между човеци. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 10, 2007 Доклад Share Добавено Август 10, 2007 Ограничени в думите, свободни в мълчанието. Хубава тема, добро попадение на Венцислав. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.