Венцислав_ Добавено Юни 2, 2004 Доклад Share Добавено Юни 2, 2004 Здравейте! Та значи думите... Повече от ясно е, че нещата недостъпни като информация и знания за човечеството като цяло нямат и съответно название ( дума ). Малко или много човешкият разсъдък се ограничава от образите и думите които познава. Това не е ли пречка за търсещите? Не ни ли затваря вече познатото за достигане до непознатото? И още нещо - за повечето абстрактни понятия ( под абстрактно имам пред вид всичко което няма точно определена материална форма ), представите на хората май са различни и всеки човек под някакво название усеща различна същгост. Какво мислите по тези въпроси? Споделете опит и съждения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стоянка Добавено Юни 3, 2004 Доклад Share Добавено Юни 3, 2004 Здрасти Венци Да мисля, че думите определено слагат ограничение, но според мен не защото има хора които се изразяват по красноречиво а други не. Проблема според мен идва от това, че в днешно време думите се използват за манипулаций и интриги хората мислят едно казват друго а вършат трето. От тази гледна точка думите са проблем Скоро прочетох една книга "Денят на Змията" много е интересна от архиологическа и митологична гледна точка. Книгата е развита въз основа на библията на маите "ПополВух" както и да е накрая се оказва че змията е врата през която главния герой преминава за да унищожи злото, което в случая се оказват думи използвани за манипуларане. Проблема при нас е че все пак имаме уста и е наложително да говорим и да обсъждаме. Надявам се да дойде ден в който да преминем през врата която да ни помогне да победим злото, това зло което кара хората да манипулират и убиват Ако е необходим потоп да идва и да отминава, но ИСКРЕННО СЕ НАДЯВАМ ДА НЕ СЕ НАЛАГА ДА СЕ УНИЩОЖАВА ТАЗИ КРАСИВА ПЛАНЕТА Поздрави Таня Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 5, 2004 Автор Доклад Share Добавено Юни 5, 2004 За това си права, но темата която се опитах да въведа малко се различава от това. Мисълта ми бе дали думите ни пречат да разберем това, което е неназовано ( търсещите хора често откриват подобни неща - могат ли обаче да го разберат ), а също и дали не съществуват различни същности за хората, криещи се под названията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стоянка Добавено Юни 5, 2004 Доклад Share Добавено Юни 5, 2004 Здравей Венци Аз все още не съм сигурна че съм осетила точно какво имаш в предвид но ще се опитам да разгледам няколко варианта като ги опиша с примера. 1.Има хора които прикриват комплекси и предрасъдащи с заучени фрази, интунации сложни думи и прочие общо взето демагози. Според мен това е много страшно за самите тях защото мисля че тези хора се обричат на някакъв вид безчувствие и още по голямо безличие душите им умират. Не бих искала да убиждам политиците но такива хора най - често съм виждала между тях може би просто защото са по теливизорите непрекъснато. По принцип усетя ли такъв тип хора около себе си се старая да уграничавам контакта си с тях. 2.Има моменти в които определено не си в състояние да опишеш чевствата си Може би защото те се движат със скорост доста по голяма от тази с която разполага физическото ни тяло за да ги изрази.Често ми се случва когато се потопя сред природата няма думи с които да мога да опиша щастието което изпитва всяка фибра от тялото ми, а и в такива случаи обикновенно не предпочитам да не говоря а да се наслаждавам. Изклучвам случаите ако си на пикник с приятели или разхождайки се сред природата водиш разговор на някаква тема.Аз общо взето съм красноричива и конкретна. 3.Имало е случаи в които въз основа на гняв или яд казвам думи които не мисля.Ужасен инат съм, но по пропринцип за да се вклучи ината ми в действие трябва да бъда предизвикана по някакъв начин и аз още не знам как точно става, общо взето съм послушна и не се замислям много когато говоря. Харесвам спнтанноста и прямотата у хората. 4.Случвало ми се да срещтна някой бъбривец на вид искрен и прям човек, но в определен момент се оказва кофти провукатор.Който много умело използва думите и контролира емоционалното си състояние. 5."дали не съществуват различни същности за хората, криещи се под названията" Убедена съм че хората са различни.Има хора които не притежават кой занае колго богат речни, простовати и в същото време усещаш чиста и мила дужа, има хора които на вид и по думи изглеждат груби и безчувствени но въпреки всичко душите им някак си имат странен приятен аромат надявам се да можеш да ме разбереш. В същото време има хора които носят скъпи дрехи ползват скъпи парфюми, а в същото врема душите им вунят. 6.А има и друг момент при който въз основа на сабствената си предубеденост спрямо даден човек въобще не си правя труда да анализирам.Това е основния ми проблем.В определен момент се оказва че някой на който си държал почти цял живот и си приемал като приятел просто така се оказва, че си хранил змия в пазвата си.Това не е защото този някой се е прикривал а просто защото аз съм искала да е това което искам да бъде не това което е. Венци за друг пример за сега не се сещам но ако с някой от тези съм уцелила темата която искаш да разништим само го посучи и ще му видим сметката ХааХааа Поздрави Таня Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дино Добавено Юни 5, 2004 Доклад Share Добавено Юни 5, 2004 За това си права, но темата която се опитах да въведа малко се различава от това. Мисълта ми бе дали думите ни пречат да разберем това, което е неназовано ( търсещите хора често откриват подобни неща - могат ли обаче да го разберат ), а също и дали не съществуват различни същности за хората, криещи се под названията. Здравей, Според мен думите са един параван пред истинското значение и смисъл на нещата. Трябва да се учим да виждаме от другата страна на думите. Всяка дума си има свое значение, но дали това значиние е истинското, ние дори не се питаме за това. Ето защо споделям мнението ти, че думите пречат да разберем това, което е неназовано В момента, в който една идея е облечена в думи, тя вече не е свободна и започва да носи бремето на смисъла, които придават въпросните словестни форми. Тази идея започва да търси начини да се реализира и рано или късно го прави. Повечето хора използват думите без да си дават сметка за тяхната сила. Други пък съвсем съзнателно ги използват и то в тяхната най-силна форма - манипулацията. Трябва да се научим да търсим истинският смисъл на думите не в значението а в самите нас Доста идеи ми идват в главата, но май няма да мога да ги напиша всичките... Дано съм ви дал достатъчно повод да се поразмислите, каквато е и целта на цялата тема разбира се ) Не я приемаите толкова повръхностно. Поздрави. Дино Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 6, 2004 Автор Доклад Share Добавено Юни 6, 2004 Здравей Дино, мога да кажа само, че си ме разбрал съвършено точно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Добавено Юни 7, 2004 Доклад Share Добавено Юни 7, 2004 Да,Венци самият начин по който всеки от нас разбра и интерпретира мислите ти , облечени в думи , показва , че си прав за ограниченията , които ни налагат думите . Какво повече от това остава в случаите , когато непознатото не е облечено с познати думи. мисловния контакт би ни дал повече възможности. но не се ли замисляш над това "В началото бе словото..." може би човекът е определен и ограничен с думите от самото начало?? темата е интересна особено ако се замислим и над това ,че освен обикновената предметна връзка между дума и обект , във всяко име има закодирана много повече информация и тя прави връзката в "невидимия свят " Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 8, 2004 Автор Доклад Share Добавено Юни 8, 2004 Въпросът е кое Слово? Със сигурност не познатото нам. Нашите езици са творение на самият човек, не са ни даденост. Точно това ги прави крайно несъвършенни. Вместо думите да бъдат резултат на мисълта - при нас се получава обратното. Общо взето те са параван около нас - недопускащ разпростирането на погледа. Това поне е моето мнение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стоянка Добавено Юни 8, 2004 Доклад Share Добавено Юни 8, 2004 Привет Венци съгласна съм с теб.Въпроса е в следстви на какво се получава така. Мисля че хората комуникират несъзнателно на ментално ниво и въз основа на чувствата, което не значи че трябва да се пренебрегва гласа. Дали 1 от основните проблеми не идва от това че има хора които "хем искат хем не им стиска да кажат" в такива случаи дори и да има някой който да е готов да извърв с теб определено разстояние от пътя ти затваряш врата, а и има риск да се получат огромни недоразумения. мисловния контакт би ни дал повече възможности. но не се ли замисляш над това "В началото бе словото..." Какво би станало ако птичките престанат да пеят Ако вятъра и реката спрат да шумят Поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 10, 2004 Автор Доклад Share Добавено Юни 10, 2004 Не ако спрат... Те няма да спрат, но какво би станало ако НАИСТИНА ги чувахме? Не с ограничените ни сетива, а ако ги усещахме... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веронез Добавено Юни 14, 2004 Доклад Share Добавено Юни 14, 2004 Привет! Нека да добавя, ограничено е да изразява същността на нешата понятийното мислене. Много по-богати възможности има мисленето и изразяването в образи. Така е в поезията, в притчите напр., защото словестните образи пораждат няколко значения едновременно, дори противоречиви. Могат заедно с това да носят и древни символни значения. А читателят навлиза в текста доколкото му позволява подготовката - образование, култура, духовност, опит... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 14, 2004 Автор Доклад Share Добавено Юни 14, 2004 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веронез Добавено Юни 15, 2004 Доклад Share Добавено Юни 15, 2004 Поезията не е елюстрация на идея,сама е идея Нали Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 16, 2004 Автор Доклад Share Добавено Юни 16, 2004 А можеш ли винаги да изразиш идеята, сигурен, че всички ще те разберат абсолютно? В това е въпроса... Доста време ще мине до отпадането на речта като средство за комуникация. А до тогава? За връзка със себе си и с Господ наистина е немислимо да се притесняваш за наличие на граници ( поне не от такова естество ), но само така не би възприел света. Оттам насетне речта, каквато я познаваме ни слага ограничения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веронез Добавено Юни 24, 2004 Доклад Share Добавено Юни 24, 2004 Като сме стигнали до едната крайност-да подчертаваме,че думите ограничават, време е да тръгнем и в обратна посока,да признаем,че:Словото е прекрасно! Притежава музикалност,ритъм и богатство на значенията. Когато е вдъхновено,то е проява на човешкото и божественото Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 24, 2004 Автор Доклад Share Добавено Юни 24, 2004 Като даденост, самото слово е прекрасно, но ние не го познаваме, развиваме и използваме пълноценно. Това е моето мнение, но съм убеден в него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 24, 2004 Доклад Share Добавено Юни 24, 2004 Здравейте С интерес следя дискусията и споделям мненията ви!! Как бихте обяснили факта, че децата, които са в процес на усвояване на родния си език, като правило си "играят" с думите, които са чули: - прехвърлят дадена дума върху друго понятие /понякога умишлено/: - създават думи - крокотаци/ сглобени от елементи на други думи/; - произволно преминават от една категория в друга/напр. глагол-съществително/ Нещо подобно има и в поетическите техники.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веронез Добавено Юни 24, 2004 Доклад Share Добавено Юни 24, 2004 Мисля,че децата като не владеят книжовните норми/естествено/,неволно ги нарушават.Но така изведнъж езика става по-изразителен,често изненадва с детските хрумвания,освободен е от стандартното и задължителното.Децата правят нещо,което е допстимо само за поезията - нарушават правилата. Това е очарованието и едно предимствата като работиш ,да общуваш с деца,с млади хора. Децата ни напомнят за детството на човечеството. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 26, 2004 Автор Доклад Share Добавено Юни 26, 2004 Да, определено е така, но освен за детството на човечеството, те ни напомнят и за нещо друго - много по-важно. Не един е казал, че децата са най-добрите ни учители. И е така, няма по-правилни от тяхните неосъзнати чувства и действия на безкористност, наивност и любов. Поне аз мисля така! След като изпитват " по-правилни " чувства, май си е нормално и по-добре да ги изразяват? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 26, 2004 Доклад Share Добавено Юни 26, 2004 И аз мисля приблизително същото. Правилата за употреба на думите и изразяване на мисълта неминуемо я ограничават. Децата още не ги владеят и затова се опитват свободно да работят с материала, който получават, за да осмислят света около себе си и постигнат максимално добър ефект при комуникация. Разбира се на смятам, че не трябва да има правила, но ако можеше заедно с тях да се учим и как да преодоляваме ограниченията, които създават!... Сигурно има начини... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 3, 2004 Автор Доклад Share Добавено Юли 3, 2004 Е, те за това я отворих темата! Ама как... ? Изглежда ако гледаме от гледната точка на думите, няма да ими начин. Тъпичко някак ми изглежда просто да има думи за всичко, а ние дори не познаваме всичко, и също така си остава проблема със индивидуалния смисъл за всеки човек. Значи... Май би било по-добре без думи... Според мен това си е въпрос на време, обаче изглежда няма да е малко. И все пак ще стигнем до там... Ще си общуваме с мисли, и вероятно критерия не е психическото ни развитие, а по-скоро нравственото. Мисля, че когато дойде денят, в който не бихме могли да се притесняваме от собствените си мисли ( когато станат чисти ), от самосебе си ще дойде и момента на този вид общуване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 3, 2004 Доклад Share Добавено Юли 3, 2004 Да, хубаво би било да се разбираме без думи... обаче може би след известно време ще ни стане малко скучно. Аз все пак съм за думите. Освен ограниченията, те имат и огледално обратна страна. Всеки може да влага в тях свои нюанси на значение и смисъл, а като се обединят и в групи.... Излиза, че всеки от нас си има нещо като свой език в рамките на общия. И така става интересно да разбереш какво се крие зад същото понятие или фраза в съзнанието на другия. Понякога правиш изумителни открития!!! Когато разговаряме правилно, може би се опитваме да погледнем света едновременно през своите и през очите на другия... Картината става по-красива и точна. Май точно това правя и аз в момента... Благодаря за шанса... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 8, 2004 Автор Доклад Share Добавено Юли 8, 2004 За това си права, но освен това думите ни слагат паравани, отвъд които е по-трудно да погледнем. Мисленето за неназованите неща е не леснопостижимо, дори и при образно въображение, поради факта, че думите определят до голяма степен нашето познание, основано на разума. В състояние сме дори да преживеем някакъв вид провидение и да го отречем като обективна действителност, тъй като обективизма ни на този етап се основава на вече познатото. А повечето от нас се стремят именно към тайните, това си е нормално човешко " влечение " и поради горепосочените фактори - сами си усложняваме търсенията. Може би не сами, но си ги усложняваме... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Март 8, 2005 Доклад Share Добавено Март 8, 2005 Здравей, Венци! Дай моля те поне приблизителен пример за това как думите ни слагат паравани,отвъд които ни е трудно да погледнем и още нещо - пример за мислене за неназовано нещо! Знайно е , че мисленето е всъщност РАЗГОВОР със себе си!!!!, а говорът /Словото- съдейства при общуването с другите....Значи аз бих избрала разнообразието - и с думи и без думи....според условията...важното е хармонията да е е вътре в нас... Любов+Светлина+Мир+Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 9, 2005 Автор Доклад Share Добавено Март 9, 2005 Разбира се, че е важно хармонията да е вътре в нас, но ако съществува желания да разкажем за тази хармония на приятелите си ( това е пример ), вероятно ще можем да опишем пълноценно усещането, което те не са познали. Начина да го разберат е да го изживеят, но думите пак ще са твърде беззначни за описание. Ето още един весел пример, вероятно познат вам: " Един ескимос бил на сафари в Африка и като се завърнал в родното си село, естествено почнал да разказва какво е преживял и видял там. Неговите другари обаче, като чули за животното - крокодил, се впечатлили и помолили разказвача да им обясни по-описателно за него. Той се позамислил и ги попитал: " Виждали ли сте гущер? ", " Не " - отвърнали всички. " А змия не сте ли виждали? " - " Не сме ". Още малко се почудил... " Нали сте виждали бяла мечка? " - " Виждали сме?! ". " Ами, по нищо не прилича на нея! " " Не беше точно такава историйката, но смисъла е същия... Има доста и абсолютно разнородни примери. Генерално: абстрактна мисъл може само да се сравнява с вече познати форми, при опит да се обясни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.