Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите

[Велина]

Прочетох статията, хареса ми и поисках да я споделя с всички :

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!

Джордж ГАРЛИН

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

--------------------

Проблемът не изчезва в момента, в който си изтървете нервите

[Иво]

Здравей Велина,

Много ценна статия. Благодаря ти, че я сподели с нас. Колко актуално звучи само!

Иво

[Мозата]

СТРАХОТНО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

[Орлин Баев]

Наистина велика статия - поклона на съвременното човечество пред външният блясък на уличните лампи, който скрива светлината на звездите! Поклонът пред механичният ум, който забулва разума! Поклона пред секса, който убива любовта! Поклонът пред парите, вместо пред Богатството - истинското, от което те могат да са част, но не и самоцел...

На изток има мъдрост която твърди че животът се мери с броя вдишвания - ами - наистина не е така! Във всякакъв смисъл!

[Диляна Колева]

Последната мисъл в статията мисля че е на Тагор , но не съм сигурна , ще споделя някои негови мисли над които може качествено да се помисли.

"Печатът на смъртта придава стойност на голата монета на живота,тъй че с живота да се купи онова,което е наистина безценно"

"Господ очаква отговори за цветята ,които ни изпраща,а не за слънцето и за земята"

"Господ изпитва срам,когато преуспелият се хвали с особеното му благоволение"

"Този живот е прекосяването на море,

където ние се събираме в едно и също корабче.

В смъртта достигаме брега и се разпръсваме по своите различни светове."

"Времето е голямото богатство на промяната,ала часовникът в пародията си го прави само промяна без богатство"

"Ако затвориш вратите си за всички грешки , от къде ще влезе истината?"

[Anelia_a_s]

Боже,невероятно писмо.Като го прочетох настръхнах.Толкова истина събрани на едно място.Само от мас зависи да променим това което не ни харесва.Успех на всички който не се примиряват,а са решили да променят това което не харесват в живота си и себе си.

С Любов-Анелия

[Максим]

Един миг на вечността, в който дъхът спира:

Утрото на нов живот

Уморих се от живот лъжовен сред чувствени наслади,

Отвратих се от затвора на това тяло,

Послушах истинните слова на махатмите,

И възприех сладостните им напътствия.

Прекосих тъмните лесове на любовта и омразата,

Бродих далеч отвъд света на добро и зло.

Пристигнах в страната на удивителното безмълвие

И в нея долових величието на Душата.

Сега нещастията си отидоха,

Сега сърцето ми прелива от радост,

Сега душата ми е пълна с мир.

Издигнах се внезапно над битието ми сега

И настъпи утрото на нов живот.

Преживях вътрешната същност на нещата,

Невидимото изпълни сърцето и душата.

На сияние неописуемо вълната ме обля

И Бога там видях зад всички имена.

И осъзнах, че аз съм Светлина.

Свами Шивананда

Редактирано Юни 16, 2007 от Максим

[Inatari]

Чела съм я тази статия и съм я получавала в пощенската си кутия дори . Наистина съвременно звучи . Това все - още е нашата действителност .

[Guest Зара_]

Тази статия, както и мъдростите на Майка Тереза са толкова преексплоатирани и толкова често са цитирани, че сякаш почти никой не им обръща внимание (само този,който ги прочита за първи път). Много често Гарлин се посочва като един супер просветен човек, но като се замислите - казал ли е нещо, което всички не осъзнаваме? Просто е по-трогателно, защото е обвързано с личната му драма-загубата на любим човек.

А и никак не съм съгласна, че "Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ти"

(което не значи, че тази мисъл за друг не е вярна или че статията на Гарлин не е ценна )

Редактирано Юни 18, 2007 от Зара_