Рассвет Добавено Март 17, 2008 Доклад Share Добавено Март 17, 2008 Скъпи български братя и сестри! Здравейте! На подфорум има прекрасна тема от bulgaro "Петър Димков - Лечителя, Какво знаете и мислите за него..." Петър Димков в предговор к «Българска народна медицина. Природолечение и природосъобразен живот» (София, 1991) пише :«Поднасям на българските читатели своя труд, като го посвещавам на Боян Мага, Василий Врач и плеядата знании и незнайни лечители – рожби на българския народ, който е дал много за възхода на Европа и човечеството. Посвещавам труда си и на светлата памет на моята любима майка Екатерина Димкова, която високо ценеше българското лечителско изкуство и грижливо издирваше и записваше народни рецепти за лечение. През 1900 г., когато бях на четиринадесетгодишна възраст, тя ми предаде своите тетрадки съе съвет да продължа издирването и записването на методите и средствата, с които се е лекувал нашият народ през вековете. Това аз правя вече 75 години. Книгата ми е плод на упорита и безкористна дългогодишна дейност в областта на българската народна медицина.» Какво знаете (и мыслите) за Боян Маг и Василий Врач? Благодаря. Ани, АлександърТ.А. и Слънчева 2 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Март 18, 2008 Доклад Share Добавено Март 18, 2008 Поздравления, за прекрасната тема "Слънчев Лъч" (така съм те кръстила за себе си ). Попрехвърлих няколко книжки докато мислех какво да ти напиша. Мъничко ще е, аз главно чета книгите на Елеазар Хараш и това е което съм приела за себе си като истина, а за богомилите знам главно от тези книги друго не съм търсила, но и това ми е достатъчно: "Съвършените богомили винаги говорят Истината... Съвършените богомили никога не правят нищо без молитва. Съвършените богомили не правят нищо без благословението на Бога...Според Боян Мага от всичко най-лошото е не грехът, а да не искаш да се върнеш при Бога - при Истината. Съвършените богомили са изцяло посветени на Бога." Из "Боян Мага" - Окултната Мъдрост - лекции 14 том, Елеазар Хараш "Любовта е мистичният огън, по-древен от всички клади. Тя е горяла вътре във Всилий, а не външно, външният огън. Значи той е имал по-голяма любов в себе си, по-голям огън от външния огън..." Из "Величието на любовта - Василий Врач" - В храма на Мъдростта - лекции - 16 том, Елеазар Хараш "Богомилите са стигнали до основни изводи в тяхното учение: Чрез духовно пречистване злото и материята се преобразуват...Преобразуването и отстраняването на злото става чрез пречистването...Това е методът, при който душата се освобождава от отрицателните сили на Битието. Такъв е бил пътят на тези които са били наречени съвършени. По този път съвършените богомили са се освобождавали съвършено от злото. Такъв е пътя на ученика. Пречистване - означава одухотворяване..." Из "За съвършените богомили" - Словото - лекции - 6 том, , Елеазар Хараш и т.н... Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Март 18, 2008 Доклад Share Добавено Март 18, 2008 Привет, И двамата са едни от най-светлите ни исторически фигури. Боян Мага или княз Бенеамин е син на цар Симеон, брат на цар Петър, св. Иван Рилски и княз Михаил. Водач и Архиепископ на Богомилите, наричан мага, заради магическите му способности, с които е бил много известен тогава. В България има много легенди за него, вдъхновил е много разкази и книги. Василий Врач е богомилски епископ, водач и лечител с огромни способности. С това се е и прочул, както се вижда от името. Петър Димков много го е уважавал и почитал, виждал е пример в негово лице. Ще изпратя по късно и линкове към материали. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Март 18, 2008 Автор Доклад Share Добавено Март 18, 2008 Скъпи Ла Горда, Ради! Аз имам само книгата «Кратка история на България» (ред. Илчо Димитров, изд. «Наука и Изкуство», София, 1983) и, за съжаление, самостоятелно не мога да намеря линк за Боян Мага и Василий Врач. Благодаря за помощта. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Март 18, 2008 Доклад Share Добавено Март 18, 2008 Нека да вмъкнем в темата и Поп Богомил ще ми е интересно да науча и аз доста неща, мисля че му е дошло времето, така, че който каквото знае да дава да се учим със сестричката . Темата се очетрава да е интересна и дълбока. Поздрави! п.п. Изпрати сърдечните ми поздрави, защото въпреки че не се познаваме лично всички сме едно в Любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Март 19, 2008 Доклад Share Добавено Март 19, 2008 Здравей Александра! Много е трудно да се намерят исторически документи за четвъртия син на цар Симеон Велики – Венеамин, който бил известен с българското си прозвище Боян Мага и за Василий Врач. Като, че ли някой се стреми да изпрати тези действително живяли личности към митологията. Със същия проблем се сблъсках при Орфей. Определя се от историците като митологична личност, а Мойсей, живял по същото време – като действително съществуваща личност. Но докато Орфей и Мойсей са доста далече във времето от нас, то Боян Мага, Василий Врач и другите водачи на богомилите са живяли в епоха за която е доста писано и е трудно според мен да ги обявят за легенда. Не разбирам кому е изгодно премълчаването и скриването на тези истини от народната памет? Боян Мага е син на цар Симеон, брат на цар Петър. Изключително важна фигура в българската история, той е един от основателите и идеолозите на новото за времето си учение – Богомилството. Има сведения за него оставени от Луитпранд /Luitprand/, пратеник на император Отон, изпратен от последния в Цариград, който пише в своето съчинение "Antapodoxis /ІІІ,29/, че "най-малкият син на Симеона - Боян, минава в народа за маг, вълшебник". А писателят Боян Боев, в своето съчинение "Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството" /1937г./ обяснява: "Защо Боян се нарича именно "маг"? Народът, който не е посветен, с този израз искал само да загатне на свой език, че Боян Магът притежавал свръхчовешко знание и мощ. Ето нещо на руски за Боян Мага: Сын болгарского царя Симеона также имел имя Боян. Его христианское имя – Вениамин. Болгарский исследователь Балабанов предполагает, что появившийся в 70-х годах XX века в Киеве знаменитый "Изборник" Святослава 1073 и 1076 годов, создан в Преславе или Плиске (в то время – столица Болгарии) для библиотеки Симеона. В Киеве оказались копии "Изборников", принесенные воинами Святослава или сыном царя Симеона Бояном-Вениамином. Балабанов считает, что Боян был язычником и перебрался в Киевскую Русь, став при Святославе придворным поэтом-сказителем. Не исключено, что сам Боян-Вениамин эмигрировал в Киев по собственному почину или был изгнан из отечества. Исторические народы на территории восточных славян и още: Боян-Вениамин, сын царя Симеона. Последний для нас особенно интересен. По словам кремонского епископа Лиутпранда, посетившего Константинополь в 949-950 гг., Боян-Вениамин получил блестящее образование в византийской столице, прославившись как поэт, музыкант и — волшебник, который по своей воле мог превращаться в волка или орла О КУПЧЕЙ НА «ЗЕМЛЮ БОЯНЮ» За Боян Мага можеш да намериш много писано от Ради в Портала:тук ,тук и тук Нещо интересно, което незнам със сигурност доколко принадлежи на Боян Мага, но ми хареса. Ето някои от публикуваните мисли, към които съм дала линка: 1. Човешкият Дух е същество, което може да живее само в своята дълбочина. 2. Умът живее в миналото. Душата търси бъдещето. Само Духът живее в настоящето и затова управлява и миналото и бъдещето. За Василий Врач има още по-малко писано, поне в интернета не намерих.. За него има повече написано от писатели и по-малко от историци.Например:"Богданов, Ив. Клади край Босфора. С., 1962; Богданов, Ив. Василий врач. Романизован животопис. С., 1988." В нета можеш да прочетеш написаното за него от един друг автор:Емил Асемиров, Лечитель Във връзка с лечебните методи използвани от древните българи и богомилите се споменава и прочутият "Целебник" на Василий Врач , който е намерен през XIX в. в Сорбоната. Преведен е на френски език от д-р Петър Берон, поради интереса на френския лекар Луи Куне. А ето нещо свързано със свръхсетивните умения на този известен водач на богомилите и лечител: Василий Врач е бил обвинен в богомилство и осъден на изгаряне на Хиподрома в Константинопол през 1111 г. По описанието на случилото се у Анна Комнина няма съмнение, че за изпитанието той се е подготвил чрез шаманската техника за екстаз - "обръщал погледа си, пляскал с ръцете си и удрял бедрата си", и "останал твърд като стомана" и с "железен дух". Но още преди това той пристъпил към кладата с Хвалебна песен Давидова (Пс. 90) Анчо Калоянов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Март 19, 2008 Автор Доклад Share Добавено Март 19, 2008 Бина! Ради! Ла Горда! Сърдечно благодаря! За първи път аз запознах с Думи от Богомилите от Зор Алеф (на български език - «Отговори за непосветения, ч. 2» София, 2006 г). Това е: «Умът живее в миналото. Душата търси бъдещето. Само Духът живее в настоящето и затова управлява и миналото и бъдещето» и «Всички явления имат тайно ръководство и това аз наричам Свято Начало» Скъпи приятели! Благодаря за линки! Сега ще имам възможност чета и други Думи от Богомилите и за Богомилите. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Март 19, 2008 Автор Доклад Share Добавено Март 19, 2008 Скъпи приятели! Довечера запознах се с мнения във подфорум по тема «Историята на България, Доколко я познаваме». След това в книгата на Учитель Пътр Дънов «Изворът на Доброто» аз чета за богомилите: «Учителят за България» «Вие сте пратени в България. Тук е една необработена, сурова почва с троскот. Трябва да копае човек половин метър, за да я обработи и пречисти. Да бъде човек твърд и устойчив - само при българите може да научи това. Трябва да живееш при тях, за да научиш твърдост на волята. … Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество - твърдостта, за да проповядват после добре Божественото Учение. … Какво означава думата „българин”? Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбоката древност. Под „българин” разбирам човек, който търси Учителя си, намира го и учи. С какво може да се похвали един българин? В него трябва да има благородство. Какво е направил той за света? Българите направиха за света нещо чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципа на Свободата. … Сега и аз търся в България хора на истинската Култура, в които да вложа нещо ново. Между българите аз намерих достатъчно умни хора. България е пълна с моми и момци, които ще се свържат за велика работа. За българите ще настанат най-благоприятни условия. Обърнете се към Бога, към Неговата велика държава. Желая в българите да се роди Новият Човек. Това е възможно, защото българинът има добро сърце». Слънчева и Ани 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 22, 2008 Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 (edited) Ето нещо интеересно за Василий Врач: Василий Врач Еретикът Василий Врач, един от най-известните български богомили, бе изгорен на кладата в Константинопол на 11.11.1111г. Според индийският ясновидец Суржит Сунг необикновената смърт на Василий, който изчезнал в пламъците „яко дим“, била не край, а начало. И това начало било предопределено от многократно повтаящата се цифра 1. От този ден всъщност започва славата на България като родина на „пси-феномени“ – твърди Сунг, който се занимава с изучаване на прекогнитивните качества на числата. В потвърждение на на своята странна теза той сочи още един любопитен факт. Императорът решил съдбата на прославения богомил е Алексий I Комнин. На престола се е възкачил на 1.04.1081г., т.е. отново три пъти цифрата 1. Първи април 1081 година. На византийският престол се възкачва Алексий I Комнин и ликуващият Константинопол му отдава блестящи почести. Освен корона на този ден новият император получава и хороскоп, в който астролозите му предсказват щастлив живот и велики дела в прослава на Бога и Византия. Ръководен от повелята на звездите, Алексий I Комнин започнал безпощадна борба срещу манихеите и богомилите- “скверната ерес”, която подкопавала устоите на официалната църква и царската власт. В тридесетата си годишнина от своето царуване любимецът на небесните звезди достигнал върха на богоугодната си дейност. Под предлог, че иска да се запознае с учението на поп Богомил, той поканил в двореца си Василий Врач – главния богомил на Тракия, чиято популярност била толкова голяма, че изпълнил цялата Вселана със своите “сквернения”. Без да подозира, че зад завесата е скрит бързописец, който записва цялото му слово, Василий доверчиво и най-подробно изложил своите идеи. Така Комнин, чийто живот по думите на собствената му съпруга се отличавал с коварство, а речта му с хитрост, се снабдил с необходимите му доказателства и богомилът бил осъден на смърт. “Кой е той?” питали се с недоумение чужденците, които през тези дни пребивавали в неспокойния Константинопол. “И защо го изпращат на кладата”? Името Василий Врач се споменава в различни византийски извори, като хрониките на Йоан Зонара и Михаил Глинка, “Паноплия догматика” на Евтимий Зигавин, “Алексиада” на Ана Комнина. Авторите, враговете на България и българската ерес, говорят за него с гняв и омраза.Неззависимо от това, изнесените факти разкриват една изклячителна личност, надарена с необикновени способности.Родното му място не е известно. Някои предполагат, че е роден около 1028г.в Охридската енория и се е учил в манастира “Св.Панелеймон”. Приемник на поп Богомил, Василий в продължение на 15 години изучава неговото учение и повече от 40г. го е разпространявал из тракийските села. Висок, с изпито лице, без брада и мустаци, облечен в черно монашеско расо, винаги заобиколен от дванадесет “съвършени”, сред които и жени. Така Ана Комнина, известна византийска писателка и дъщеря на императора, описва Василий като “много опитен в проповядването на безбожието”. Наред с проповедническата си дейност Василий се е занимавал с лечителство, заради което почитателите му го наричали „врач“. Наричали го още „учител“, „главатар“, а враговете му – „архисатрап на Сатанаил“. Чудеса Василиеви... Не случайно царица Ирина намира височайшият си съпруг за коварен и хитър. Въпреки великодушното си държане той осъдил на смърт заловеният с измама монах. Но нито суровата присъда, нито обещанията могли да разколебаят пламенния проповедник. Отблъснал с гордо презрение всички обещания и заплахи, последните си дни той прекарал в малка стара къща. Ит ук станали онези чудеса, които Ана Комнина е принудена да признае. Някой си Параскевиот, разказва тя, бил определен да пази„дяволския старец“. Той се заклел с най-страшна клетва, че всичко, което разказва, е видял със собствените си очи: била ясна вечер, звездите блещукали, на чистото небе греела новородена луна. Изведнъж Параскевиот забелязал как летящи камъни започнали да падат един след друг върху къщата със затворника. Камъните се сипели с трясък върху керемидите на покрива, без никой отнякъде да ги хвърля. По същото време къщата се залюляла от земетресение, от което покривът заскърцал и замята затреперила. Но старчето било влязло и си стояло вътре и пазачът, като разбрал, че това е дяволска работа, решил да избяга. „Дело на дявола“ според Комнина са и събитията, които последвали по-късно. Този ден Константинопол е необикновено оживен. Към хиподрума от всички страни се стича пъстър поток от мъже и жени. Сред неспокойно блъскащата се тълпа се чува различна реч, мяркат се възбудени лица в очакване на поредното зрелище. Какво ще бъде то? Борба между атлети, весели клоуни или надбягване с колесници? Огромната камара от дърва, издигната недалеч от двореца и прииждащите колесници на знатната аристокрация, подсказват, че този път зрелището ще бъде необикновено. Мълвата бързо се разнася – ще горят Василий, главния богомил на Тракия! Многобройните скамейки на хиподрума се запълнили до краен предел Появата на осъдения люшва като вятър хилядната тълпа, тя ахва за миг и притихва в тревожно очакване. Но Василий е невъзмутим и с презрение гледа кладата, готова всеки миг да лумне. Пазачите приближават и той запява Давидовия псалм:,До теб не ще се доближи, ти ще го видиш само с очите...“ Изведнъж гръмват литаври, екват тържественни тръби. Завесата на императорската ложа се вдига и множеството се изправя на крака, за да приветства Алексий Комнин, блестящ във великолепното си празнично облекло. Певците от църквата „Света София“ запяват химн в негова чест и той вдига тържествено ръка, за да благосслови своя народ. В ложата са съпругата му Ирина, заобиколена от придворните си дами и Ана – дъщерята на Комнин. Възхваляваща делата на своя баща. По-късно, тя ще свидетелства и за невижданото чудо, което става този ден. Настъпил часът и пазачите изплашени, да не би с позволението на Бога дяволите отново да извършат нещо необикновено, та хората да видят нечестивеца да излиза невредим от пламъците, бутнали Василий в огъня заедно с обувките и дрехите. „И пламъкът го глътнал така – пише Комнина, - като че ли бил разгневен срещу него. Нито се почуствала миризма, нито димът се променил, появила се само една тънка струя пара в средата на пламъка...“ Нека запомним този факт – мъченикът изчезва „яко дим“, без стон, без характерната миризма при горене на жива плът. Нима наистина го изнасят ангели, както Василий твърди преди смърта си? Или това е още едно доказателство за психическия заряд на българина? Сирийският философ – платоник Ямблих, дава следното обяснение на феномена: „Мнозина екстатици не изгарят в огъня, тъй като огънят не ги лови поради божественото вдъхновение. Мнозина от тях, макар и да изгарят, не чувстват това, понеже през същото време не водят телесен живот. Пробождат се с шиш и не усещат нищо. Недостъпното става достъпно за изпълнените с дух и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват река, подобно на жрицата в Кастабала. Тези неща доказват, че под влияние на вдъхновението хората са извън себе си, че водят едно друго божествено съществуване...“ Това е мнението на философ – идеалист. Историците отминават равнодушно, но отбелязват един друг факт, който е не по-малко значим за нас българите. Василий Врач изгаря на кладата три века преди Ян Хус и пет века преди Джордано Бруно. И при смърт – единицата е начало... На 11.11.1111 в тълпата една неизвестна жена с разрошени коси и огромни разплакани очи шепне: „Съдът, съдът ще бъде осъден. От нашия Бог, от Бога на доброто...И ти патриарше Николай, и ти ще свършиш в грях. Казвам ти го аз, богомилката Янина...“ Думите й, безумни и страшни не достигат до знатните люде, изпратили Василий Врач на кладата. Висши духовници и военни, държавници и представители на сената, те смятат, че достойно са изпълнили дълга си към своя Бог и император. През същата година умрял патриарх Николай Граматик, председателят на съда. Из суеверния Константинопол, гъмжащ от алхимици, астролози и мистици, тръгнала мълвата: страшна е клетвата на богомила, страшна е , защото е правдива... Из книггата на Лиляна Серафимова – „Магията, вечната...“ Публикувано в сп. “Тайнство”,1992г.,бр.1 Редактирано Юни 22, 2008 от Ани Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Юни 22, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 Ани! Много благодаря! Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 8, 2008 Доклад Share Добавено Юли 8, 2008 Нека да вмъкнем в темата и Поп Богомил ще ми е интересно да науча и аз доста неща, мисля че му е дошло времето… Данните за Поп Богомил са също така малко, както и за останалите богомилски водачи. Това което е дошло през вековете до нас е пречупено през погледа на официалната църква и този религиозен мислител е представен в доста отрицателна светлина. Поп Богомил е живял през Х век, по времето на цар Петър І (927-969). “ Данните за поп Богомил се основават на съчинението в две части "Беседа на недостойния презвитер Козма..." и т.нар. Сръбски синодик от 1221 година. В него се съобщава, че Богомил създава своето учение "в Македония българска, във Филипопол и околността му" - контактната зона с византийските ереси, и най-вече с павликянството. Предполага се, че създател на богомилството у наса е поп Богомил, но от Посланието на константинополския патриарх Теофилакт до цар Петър става ясно, че това движение е възникнало преди появата на поп Богомил. Някои изследователи свързват неговото начало с името и дейността на Боян Мага. Вероятно поп Богомил доразвива богомилското учение, като го превръща в цялостна религиозно-социална система, организира своите последователи в общини и е най-ревностния разпространител. Поп Богомил принадлежи към съсловието на низшето духовенство и най-вероятно е запознат с някои павликянски книги. Сходствата между богомилството и павликянството са значителни, заради което много често в изворите богомилите са назовавани павликяни. Но заедно с това поп Богомил поставя своето учение в непосредствена връзка с християнското учение, особено с евангелските текстове, които предлагат схващания, отразяващи настроенията на народните слоеве, недоволни от господстващите социално-политически порядки. Има роман написана от Владимир Зарев "Поп Богомил и съвършенството на страха". Ето какво е написано в резюмето към тази книга: Писателят утвърждава идеята, че смъртта, от която всички се боим, е единствено възможното и истинско човешко равенство. Страхът от нея ни предизвиква да творим, да се самодоказваме и да търсим своето продължение в деца, градежи, насилие и идеи. Книгата се състои от четири части. Макар и всеки от текстовете да е озаглавен „Житие на поп Богомил…", житийният модел не се използва в тях. Първите три разказа са оформени като изповеден преглед на събитията от 957 г., посочена като година на смъртта на поп Богомил (в действителност тази дата не е известна на историците). Фабулата на тези текстове е изградена около фиктивни събития, които имат известна опора в народните легенди, свързващи дейността на поп Богомил с околностите на Ловеч и на с. Горно Павликени. Според тях поп Богомил е бил убит от своите противници и погребан в местността Каменище. Актуализирайки народното предание, Вл. Зарев, по образеца на У. Еко, коварно използва сензационно-криминалната конвенция с цел всеки от текстовете да може да представлява - според изискванията на жанра - напълно самостоятелна цялост. Всеки път убиецът на Богомил е различен, причинно-следствените връзки се променят в зависимост от излизащия постепенно наяве психологически портрет на жертвата и престъпника. Всеки път историята на живота и смъртта на Богомил става илюстрация на митотворчеството, на което е подложена харизматичната личност, често противно на собствените намерения. Различен е последният от тези текстове, представен като създадена през 1327 г. творба на монаха Никола от Конкорецо. Тя представя историята на диренията, извършвани от откриващия своята духовна идентичност потомък на катарите от трите „стари" Жития на поп Богомил, в недостъпния лабиринт на манастирската библиотека някъде из Алпите на Южна Франция. Това последно „житие", представляващо иронична парафраза на романа на У. Еко Името на розата, изпълнява в текста особена функция: актуализира дискурса, въвеждайки контекста на постмодерното време. Откъс от този роман можете да прочетете тук. В цикъла си "Из проповедите на поп Богомил" големият мислител и поет Стефан Гечев пресъздава ярката диалектична образност, присъща на оригиналната богомилска реч, на богомилското посвещение.Тези проповеди можете да прочетете тук. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 16, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2008 (edited) Ани, ти питаше в една друга тема за кръста и кръстенето: Защо в Бялото братство, а и в почти всички протестантски църкви отричат прекръстването при молитва? Вредно ли е това? Какво символизира кръста и защо Учителят не го препоръчва? Сега, като гледахме първата част на филма за богомилите, отговори ли си защо богомилите са против кръста и кръстенето? Здравей, Роси! Мисля, че е по-редно да ти отговоря в тази тема тъй като и аз имам въпрос, който излиза извън темата на филма „Великата ерес“. Явно, че филма в неделя съм го гледала доста разсеяно, имах гости и вниманието ми беше раздвоено. Затова го изтеглих от Замунда (Zamunda.NET) и го изгледах по-внимателно. Описанието на вярванията на богомилите съвпада напълно с това, което съм учила някога в училище (преди 1989 г.), но представено според мен в негативна форма. Тогава богомилите бяха добрите,а православните духовници - лошите. Сега е обратното. Според мен това е много опростено, наивно и тъпо разглеждане, както на богомилското движение, така и на православието. Аз харесвам нещата да са цветни, с черно - белите не се разбирам. Поне с такова убеждение останах след гледането на филма втория път. Все пак има още 2 серии, може да не съм права. За отношението на богомилите към кръста съм наясно защо го отхвърлят. Но те отхвърлят целия съществуващ свят. В темата „Символите“, се запитах дали Беинса Дуно отхвърля кръста и защо. Но най-вече ме интересува доколко има прилика и разлика между учението на богомилите и учението на Беинса Дуно?. Затова и прехвърлих отговора на въпроса ти в темата за богомилите. Колкото до протестантите - те отхвърлят донякъде кръста, но ако им споменеш за богомили, катари, манихейци..., побесняват. , повече дори от католиците и православните. Редактирано Октомври 16, 2008 от Ани Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Октомври 17, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2008 Но най-вече ме интересува доколко има прилика и разлика между учението на богомилите и учението на Беинса Дуно?. Затова и прехвърлих отговора на въпроса ти в темата за богомилите. Това е един чудесен въпрос! Отдавна очаквах някой да го зададе, защото естественото му място е именно тук, в този форум. Отдавна се канех и да направя един паралел. Обаче това не е лесна работа, та нищо чудно, че никой не го задава, че после трябва и да му се търси отговор... А отговорът може да не искаме да го получим ... Излезе сега една много хубава книга на Влад Пашов- "Богомилството. Път на съвършените." Всъщност това е първата книга, която ми попада, като за богомилството се говори сравнително "отвътре" . Богомилството е всичко друго, освен социално движение. Но то е неудобно за тези, които не изпитват тежнение към него. Защото нещо в тях знае, къде е истината и каква е. Но те се плашат от това нещо. И полагат всички усилия то да не звучи, да бъде заглушено. Затова е яростната истерия да бъде заличено с много усилия и кръв нещо, което по всякакъв начин трябва да престане да изобличава, да сочи, да говори без думи, да зове ... Богомилството може да бъде разбрано правилно и достатъчно дълбоко само от гледна точка на идеята за Универсално учение, съпътстващо човечеството от зората на съществуването и развитието му. Учението на Беинса Дуно - Учителя Петър Дънов- също. Слънчева и Ани 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 18, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2008 Отдавна се канех и да направя един паралел. Обаче това не е лесна работа, та нищо чудно, че никой не го задава, че после трябва и да му се търси отговор... А отговорът може да не искаме да го получим ... Търсейки отговор, човек навлиза в същността. Затова и питам. „Съвършеният човек и като мисли, и като чувства, е повече в мълчание...“, но има моменти когато трябва и да говори - за да помогне на несъвършените. Излезе сега една много хубава книга на Влад Пашов- "Богомилството. Път на съвършените." Всъщност това е първата книга, която ми попада, като за богомилството се говори сравнително "отвътре" . Богомилството е всичко друго, освен социално движение. Но то е неудобно за тези, които не изпитват тежнение към него. Защото нещо в тях знае, къде е истината и каква е. Но те се плашат от това нещо. И полагат всички усилия то да не звучи, да бъде заглушено. Затова е яростната истерия да бъде заличено с много усилия и кръв нещо, което по всякакъв начин трябва да престане да изобличава, да сочи, да говори без думи, да зове ... Богомилството може да бъде разбрано правилно и достатъчно дълбоко само от гледна точка на идеята за Универсално учение, съпътстващо човечеството от зората на съществуването и развитието му. Учението на Беинса Дуно - Учителя Петър Дънов- също. Струва ми се, че книгата е интересна. Трябва да се прочете. Багира, благодаря за информацията. Предполагам, че Влад Пашов е добавил тези думи на Боян Магът в книгата си: "Истинският човек може да се роди само в своята собствена дълбочина, а в тази дълбочина той винаги е бил самата Истина." "Дълбоко в мен си написал Свещения Си закон. Той е: Любов необятна." "Когато човек познае душата си като Светилище, тогава Незнайното идва да царува в нея." "Трябва да увеличаваш в себе си Непознаваемото." Боян Магът тук Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Октомври 18, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2008 Да, книгата определено е хубава, няма никакъв спор. Само незнам кой точно е вмъкнал текстовете от Н. Райнов в нея - поне да ги бяха преразкали, така разликата в стиловете и изказа е очевадна, да не говорим за друго Но все пак е много добре, че наистина добра книга за Богомилството видя бял свят. Слънчева и Ани 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Stoyan_V Добавено Ноември 5, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2012 *Изключително интересна статия за българската експедиция в Окситания(Югозападна Франция)-родината на френските катари-богомили: http://www.protobulg...Oktsitaniya.htm Ани, ISTORIK и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Historiker Добавено Декември 9, 2012 Доклад Share Добавено Декември 9, 2012 Статия на блогъра Здравко Спасов : Достъпът до свързания с катари, албигойци и БОГОМИЛИ връх БУГАРАШ в ОКСИТАНИЯ (сев. склонове на Пиринеите) бе забранен от френските власти. Опасяват се, че НЮ ЕЙДЖ активисти ( и други апокалиптични секти) могат да извършат масово самоубийство там на 21.12.2012 г., "краят на света" според Дългия календар на маите, всъщност - краят на 13-ия бактун (400 годишен период). Според легендите, там има ИЗВЪНЗЕМЕН КОРАБ, който ще спаси хората, които се съберат на върха. (http://www.msnbc.msn.com/id/49862332/ns/technology_and_science-science/ ) Прочее, предците на народите МАЯ са използвали и друг, по-кратък, "свещен" календар, който бил 260 дневен и обвързан с обиколките на планетата Венера около слънцето. ОКСИТАНЦИТЕ са народ, различен от французите, имат собствен език и култура, 16 милиона са днес в Южна Франция, но до 2002 г. ОКСИТАНСКИЯТ беше ПРЕСЛЕДВАН от ОФИЦИАЛНИТЕ ВЛАСТИ във ФРАНЦИЯ. През 13 век ОКСИТАНЦИТЕ били основно катари и албигойци; Живеели в мир и сговор с централните власти в Париж и били по-добри католици от Папата в Рим; Но на някои алчни за грабежи кардинали им хрумва идеята да внушат на закъсалия също за свежи пари северофренски монарх в Париж да изпрати войски , които да ги изтребят и той, с неговите верни феодали да заграбят земите и богатствата им. Кардинал, пратен със специална мисия да "разобличи" ЕРЕТИЦИТЕ, не намира за какво да се захване, да ги критикува. Така и пише в доклада си до Папата. Обаче Римският архиепископ благославя КРЪСТОНОСНИЯ ПОХОД срещу набедените за НАРОД от ЕРЕТИЦИ окситанци. "КОЛЕТЕ ГИ НАРЕД..., БОГ ЩЕ РАЗПОЗНАЕ СВОИТЕ НА НЕБЕСАТА!" - казва един друг католически кардинал, ръководещ специалната операция на Светата Инквизиция в Окситания. По-сетне същият Велик инквизитор е канонизиран за СВЕТЕЦ !!! Доколкото ни е известно, БОГОМИЛЪТ НИКИТА БЪЛГАРИН основава албигойската и катарска "ерес", почти всички феодали в ОКСИТАНИЯ подкрепят тази НАРОДНА РЕЛИГИЯ, която изобличава злоупотребите на католическите кюрета и папите с религиозните чувства и идеали на хората, за собствено материално облагодетелстване (превръщат Христовото учение, РЕДАКТИРАНО, в зловеща МАШИНА ЗА ПАРИ, чрез продаването на фалшиви надежди за вечен живот след смъртта и присвояването на богатства и имоти на "наивни" съгрешили овци, с промити мозъци - чрез продажбата на "индулгенции"). МУСТАФА КЕМАЛ АТАТЮРК праща през 1934 г. ТРИ ВАГОНА с БОГОМИЛСКИ КНИГИ, изровени от ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ, получатели са проф. Иван Шишманов и проф. Николай Райнов, но някой "БЪЛГАРИН" им драсва клечката на гара Побит камък, и ... НИЕ НИКОГА НЯМА ДА НАУЧИМ ИСТИНАТА за УЧЕНИЕТО на Княз БОЯН (поп Богомил е негов псевдоним, според ръководителя на Българското Теософско общество проф. Николай Райнов), внукът на БОРИС ПОКРЪСТИТЕЛЯ и брат на свети Иван Рилски. Княз ВЛАДИМИР-Р А Х З А Д Е (пак според проф. Николай Райнов), синът на БОРИС-МИХАИЛ, НЕ Е БИЛ ОСЛЕПЕН от баща си, както ни втълпяват ВИЗАНТИЙЦИТЕ, а е изпратен на заточение в ЙЕРУСАЛИМ, защото се опитва да запази старата българска християнска религия - а не да я подчини на Константинополската гръцка патриаршия. И ТЕРВЕЛ (свети ТРИВЕЛИЙ БЪЛГАРИН), и "хан" Аспарух, и КУБРАТ-КРОВАТ са били ХРИСТИЯНИ - доказателства, колкото щеш! РУСНАЦИТЕ ГО ПРИЗНАХА!!! Но нашите идиоти в БАН и ТИКВАТА БОКО - НЕ !!! СТИГА С ТИЯ "ХАНОВЕ" - титулът им е КНЯЗ ЮВИГИ (КАНАС - ЮВИГИ + от БОГА ПОСТАВЕН за КНЯЗ!!!) НЕ Е ИСТИНА и византийското внушение, пак според проф. Николай Райнов (КРЪГЪТ "ОРДАТА" - Димитър Съселов, Змей Горянин, Теодор Траянов и Г. ЦЕНОВ подкрепят тази идея по-сетне) , че княз БОРИС-МИХАИЛ изтребва 52 НЕПОКОРНИ БОЛЯРСКИ РОДА. Византийците и днес се опитват да предствят "ВУЛГАРОС" за изроди и диваци. Именно ВЛАДИМИР- Р А Х З А Д Е обучава в Светите земи младия княз БОЯН ("поп Богомил") в ОРФИЧЕСКИТЕ (респективно - езотерично (първично-) християнски) МИСТЕРИИ, дали основите на "богомилството". ШАРЛ ДЬО ГОЛ казва, че именно БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ е в основата на ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕНЕСАНС. През 1994 г. във влака Пловдив-София срещнах една елегантна възрастна дама, която не искаше да сяда сред цигани, и я поканих да влезе в купето при мен. Така се запознах с г-жа ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА, издател на сп. "ГЕЯ-СОФИЯ", последната оцеляла от кръга "ОРДАТА" ... Възпитаничка на Американския колеж в София, истинска дама, вдовица на БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР, убит изключително жестоко в следствения арест от комунистите, преди да бъде осъден ПОСТМОРТЕМ на смърт чрез разстрел от "народния съд"!!! http://deathmetalverses.blog.bg/politika/2012/11/18/frenskite-vlasti-zabraniha-dostypa-do-vryh-bugarash-za-quot-.1021525 Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 9, 2012 Доклад Share Добавено Декември 9, 2012 (edited) С някои неща съм съгласна, НО е важно да се знае, че Борис и най-вече Симеон е бил изпълнител на Божията Воля, като е махнал от престола Расате, защото писмеността е трябвало да дойде в България! Братята Кирил и Методий са пратеници от много високо ниво 10-то! И тази писменост, която дават на българите има отношение към преминаването днес от 3-то към 4 и 5-то ниво на съзнание. Не е случайно, че Учителя идва и дава Божието Слово на този език. За всички славяни! Да, избити са болярски родове, но някой е поел отговорността да изпълни Волята Му или да остави старото да си командва. Днес няма такива служители на Бога! За жалост!... Този народ и днес не приема учителя и живият Христос, живата Любов, в сърцата... Но това, което трябва да се случи набира сили!.... Бавно и полека... „Брат ти си дойде." Един от тези братя, дошъл на земята, е Христос. Как посрещнаха евреите този брат, това всички знаете. Като се върна на небето, Той каза, как са Го посрещнали. Евреите бяха недоволни от Него, защото Той им казваше, че не живеят добре. Той им показваше правия път, но те не Го слушаха. Днес, най-добрата дума, която можем да изкажем, е „брат ти си дойде." Това радва всички. Какъв е този брат по народност, не е важно. Ние се радваме на всеки брат, на когото сърцето трепти от любов и е готов да живее в мир и съгласие със своите братя и сестри. Какви са неговите възгледи, не е важно. Оставете го свободен да прояви това, което Бог е вложил в душата му. Не препятствайте на Бога. Не коригирайте Божия план. Ще кажете, че трябва да имате различни възгледи. – Да, възгледите ви могат да бъдат различни, но от всички се иска единство в прилагане на любовта. Всички трябва да приложим Божията Любов. В природата съществува голямо разнообразие. Всички хора не са еднакви на ръст, но от всички се иска работа. Докато хората работят, животът им се осмисля. Ще кажете, че разумните хора трябва да работят. – Не, всички ще работят – и растения, и животни, и хора. Какво ще стане, ако животните и растенията изчезнат от земята, а останат само разумните хора да работят? Всяко животно, всяко растение, в зависимост от степента на своето развитие, извършва някаква работа. от тук Редактирано Декември 9, 2012 от Слънчева Stoyan_V 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivail Добавено Декември 9, 2012 Доклад Share Добавено Декември 9, 2012 (edited) НО е важно да се знае, че Борис и най-вече Симеон е бил изпълнител на Божията Воля, като е махнал от престола Расате, защото писмеността е трябвало да дойде в България!Да, избити са болярски родове, но някой е поел отговорността да изпълни Волята Му или да остави старото да си командва. Днес няма такива служители на Бога! За жалост!... Борис разсипва България в нападателна война със Сърбия, която губи. И тогава Византия го поставя на колене. Нищо общо с Божията Воля няма. Просто той лавира като си играе с някакво покръстване - в същност към коя църква ще бъде отдавна християнското население(още 1-век Св. Павел е проповядвал по нашите земи) - Рим или Константинопол - Нищо общо с Божията Воля и тук няма. Дори Хан Кубрат е бил християнин... Няма избити болярски родове, - но главите на болярските родове са избити, но дори един да е убит, такова нещо няма нищо общо с Учението на Христос, и пак, нищо общо с Божията Воля няма. Расате, кой е той? Поинтересувай се коя е дъщеря му и ще разбереш за ереста на баща й. Симеон се самозабрави и като си приписа титилата Цар Слънце, умря пред портите на Константинопол (по коя воля?), оставяйки мъка и страдания за народа с данъци от над 60% от реколтата и труда му, и Византийската суета да властва и разкъсва с интриги държавата ни. Повече не ми се пише, защото ме боли как се сляпо се повтарят лъжи(не предумишлено), и няма мислене по фактологията. Тук писах преди в подобна тема http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13778#entry179629 Нямам за цел да почвам отново исторически, философско-неоплатонически, езотерично-християнски или друг диспут - просто нямам време за това. Редактирано Декември 9, 2012 от ivail Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 10, 2012 Доклад Share Добавено Декември 10, 2012 (edited) Много се злоупотребява с думата "християнин". Кой е християнин? До сега само сме вървели към християнството. Приложено ли е то? Кой е роден от "вода и Дух"? А дали се прилага Учението на Б. Дуно?... Факт е, че Франция и Германия са доста добре, може би наистина заради богомилите/катари, албигойци?... Днес в Бг има повече национализъм, шовинизъм и липсва разумността. Или по-точно среща се рядко и в затворени общества, защото има още много страх... Доста емоции вкарвам и надали съм обективна, но защо и къде е мястото на писмеността на братята Кирил и Методий? Или не ни харесва вмъкването на славянския елемент?... Всеки цар/управник се самозабравя, факт е и за Наполеон, и на него Бялото братство е помагало, но.... е тръгнал срещу Русия.... Прекалено много интереси и интриги има във всяко управление, нищо ново под слънцето... Но е нужно малко широта на възгледите да имаме все пак... Да разглеждаме фактите от различни страни... Само тогава може да се стигне до някаква частична истина... И си мисля всъщност защо историческите факти /доколкото ги познаваме въобще/ не се разглеждат, за да се поучим от тях да разберем посланията, а се вкопчваме в миналото? Защо днес не прилагаме Новото учение, което разширява съзнанието и ни помага да разбираме нещата отвътре?... П.П. В различните епохи/периоди се е работело по различни начини. Днес и сега също е различно. Всяко нещо си има своето място и време... Редактирано Декември 10, 2012 от Слънчева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 10, 2012 Доклад Share Добавено Декември 10, 2012 "...„Жал ми е за народа." Казвате: какво се разбира под думата „народ"? Ако под думата „народ" разбирате сбор от хора, от песъчинки или от семенца, това не е народ. Под думата „народ" се разбира сбор от копнеещи души, с пробудено съзнание, от които зависи бъдещето на Човечеството. Тези души са носители на новото. За този народ, именно, говори Христос. На този народ трябва да се даде това, което майката дава на детето си. Защо майката дава толкова много на детето си? Защото тя вижда, че в това дете има дарби и способности, на които трябва да се дадат условия да се развиват. На същото основание и съвременните хора трябва да пазят народа, този сбор от разумни души, защото в тях е вложено красивото, великото.И тъй, трябва да свържете мисълта за народа с красивото, с великото в живота. Кои неща могат да се свързват? Обикновено хората свързват началото на нещата с техния край. Живот, в който не могат да се свържат двата края, той се намира в безизходен път. В такъв живот няма никакъв прогрес, никакво развитие. Всеки човек, който има начало на живота си, а няма край, той нищо не може да постигне. Който пък има край на живота си, а няма начало, и той нищо не постига. На това основание, човек трябва да си изработи нова философия за живота. За пример да вземем идеята за младия и за стария човек. Какво разбират съвременните хора под думите „млад" и „стар" човек? Те определят младия и стария човек според броя на годините. Можете ли според съвременните научни теории да определите, отде започва началото на младостта и старостта и де свършват? Казвам: краят на младостта е начало на старостта, а краят на старостта е начало на младостта. Следователно човек е млад само до зенита на слънцето, до обед. Започне ли слънцето да слиза надолу, към пладне, той започва да става стар. Всяко друго определение за младия и за стария човек е механическо и не е съгласно със законите на Природата. Всяка наука, всяка култура, която не върви съгласно със законите на разумната Природа, е осъдена на изчезване, на смърт. Същото се отнася и за живота на човека: младият, който не може разумно да използува своята младост, той преждевременно остарява; старият, който не може разумно да използува старостта си, той преждевременно умира. Да остарееш преждевременно, това подразбира да изгубиш най-красивото в живота си; да умреш преждевременно, това подразбира да изгубиш най - ценното - живота.... Съвременните хора трябва да дойдат до същественото, до истинското знание в живота. Какво може да им даде съвременното знание или съвременната религия, ако те нямат отношение към нея? Ако науката или религията няма известно отношение към мен, ако не може да ми даде светлина, да осмисли живота ми и да ми даде подтик към възвишеното в света, защо ми е тази наука или тази религия? Ако безверието не може да осмисли живота ми, защо ми е то? Ако безверието осмисля живота ми, то е на мястото си. Който е безверник отвън, той е вярващ отвътре. С такъв човек и аз съм съгласен. По-добре е човек да носи вярата отвътре, а безверието отвън, отколкото-вярата отвън, а безверието отвътре. Сега ще приведа един пример за един архиерей от миналите епохи, който отвън бил вярващ, а отвътре безверник. Жената на един от добрите приятели на архиерея умряла и той отишъл при него, да потърси утеха за голямата си скръб. Той казал: „Голяма е скръбта ми, иде ми да се самоубия. Не мога да живея без жена си." Архиереят му отговорил: „Не ставай такъв будала! Ти трябва да знаеш, че щом човек умре, всичко с него се свършва. Яж и пий, весели се в живота; жени много има, не е само една. Аз съм се убедил в това, което ти говоря. Животът е само на Земята! Умре ли човек, всичко се свършва. Това, което проповядвам, се отнася до простата маса." Питам: защо този архиерей не изповяда убежденията си пред своите пасоми, а им проповядва това, в което не вярва? В този случай безверникът, който открито пише своите убеждения във вестниците, седи по-високо от архиерея, който не смее да изповяда своето дълбоко убеждение. С това аз не осъждам архиерея, защото и той си има свои схващания, но казвам, че той е актьор, който играе на сцената. Нима актьорът, който играе ролята на умиращ и страда, мъчи се, плаче, действително страда? Някой умиращ страдал, мъчил се, а актьорът на сцената се сили да покаже как страдал този умиращ. Слушал съм в Странство видни проповедници, знаменити капацитети по духовната наука, които говорят с голямо красноречие, искат да покажат на хората как страдал Христос на кръста. Казвам: много лесно е човек да покаже на хората как страдал Христос. Който иска да разказва на хората за страданията на Христа, той предварително трябва да е изпитал тия страдания. Достатъчно е да забие четири гвоздея в ръцете и краката си, за да разбере страданията на Христа. Някой казва, че обича Христа. Питам: ти, който толкова много обичаш Христа, защо не се откажеш от удоволствията на живота и не тръгнеш като Него от село в село да проповядваш учението Му? Ти седиш в стаята си и разискваш върху това, което Христос никога, не е проповядвал. Ако Христос дойде днес в света, Той ще се учуди на онова, което съвременните хора проповядват в Негово име. В света съществува един велик закон, който не трябва да се изменя. Който се е опитал да измени този закон, той е строшил главата си. Този велик закон е канара, в която всички гърнета до едно се строшават. Хиляди царе, князе, проповедници, владици, учени и прости са строшили главите си в тази канара. Защо? Защото всички се стремят да разрешат важните въпроси на живота, без да знаят правилния начин за разрешението им. За пример, защо трябва да се доказва на хората как страдал Христос? Не е важно да се доказва на хората как страдал и как умрял Христос. Преди всичко Христос никога не е умирал. Той опита смъртта, но не умря. Днес Христос е между хората, в църквите, говори, проповядва, но всички Му казват: „Почакай още малко, не е време за тази работа. Не слизай още да поставяш нов ред и порядък в света. Ние не сме си отживели." Младата мома казва на Христа: „Почакай малко, аз не съм срещнала още своя възлюбен." Майката, на която предстои да ражда, казва: „Не бързай толкова, аз още не съм родила." Студентът казва: „Почакай малко, докато свърша науките си." Астрономът казва: „Почакай малко и мен, искам да напиша своята научна теория." Казвам: тия хора не разбират защо Христос иде при тях. Когато Христос отива при младата мома, Той иска да я накара да се замисли, кой е истинският й възлюбен. Когато отива при майката, той иска да й каже: „Знаеш ли как трябва да отгледаш детето, което ще родиш? Бог ти изпраща това дете, а ти трябва да се научиш да го гледаш." Като отива при астронома, Той му казва: „Като пишеш тази научна теория, знаеш ли, защо Бог създаде света? Можеш ли да повдигнеш човечеството със своята теория?" Като отива при богослова, който пише някакъв трактат за началото на Битието, Христос и на него казва: „Не бързай да довършваш своя трактат. Знаеш ли с какъв въпрос си се заел?”... ...Казвам: ако Провидението подложи съвременните хора на изпит, да провери докъде са стигнали в своите морални разбирания, той ще бъде следният. Представете си, че един пролетен ден, когато тревата се е хубаво раззеленила, цветята разцъфтели, птичките запели своите сладкопойни песни, хора от всички съсловия: царе, князе, духовници, съдии, адвокати, писатели, поети, бедни и богати, учени и прости, мъже, жени и деца са тръгнали на разходка. Обаче, по някаква случайност, те всички са закъсали и нямат нищо в себе си - нито хляб, нито пари. Те виждат на пътя една голяма торба с английски златни стерлинги. Какво ще направят тия хора? У всеки ще се яви желание да вземе торбата за себе си, да се осигури. Питам: каква култура е тази, когато всеки мисли само за себе си? В дадения случай всеки трябва да погледне на торбата със злато като на торба с орехи и като мине покрай нея, да си вземе по един-два ореха за спомен и да продължи пътя си. Правилно е всеки да си вземе по един орех само. Вземе ли два ореха, той върши престъпление. Такъв е законът на Природата. Когато някой човек влезе в една градина, според законите на Природата той трябва да си откъсне само една ябълка; ако откъсне две ябълки, той върши престъпление. Ще кажете: „Какво може да направи човек с един орех или с една ябълка?" Едно време плодовете не били като сегашните; те били много-по-големи. С един орех човек се е нахранвал. Едновремешните ябълки са били големи, всяка ябълка е тежала по два килограма. Това е само за обяснение, не искам да ви заставя непременно да вярвате. Някои ябълки са тежали и по десет килограма, само че опашките им са били жилави. Сега, ако искам да повярвате, трябва да ви доказвам тия неща, както един гръцки поп доказвал на своите пасоми един стих от Евангелието. Той им цитирал стиха, в който се казва, че Христос нахранил няколко-хиляден народ с пет хляба и две риби. За да убеди слушателите си в истинността на този факт, той казал: „Братя християни, вие трябва да знаете, че тези пет хляба не са били като сегашните; те били големи като могили." Между слушателите имало един овчар, който, като чул тия обяснения на попа, свирнал с уста. „Защо свириш? Какво искаш да кажеш с това?" Овчарят отговорил: „Не се учудвам, че хлябовете били големи като могили, но се чудя, каква ли е била устата на пещта, в която са пекли тия хлябове!" Някои съвременни научни теории мязат на тия попски обяснения. Понякога вие искате да направите нещата както трябва, но примесвате желанията си, вследствие на което не успявате. Всеки човек трябва да има непреодолимо желание да изнесе истината в нейната вътрешна чистота. Ако човек вярва в Бога, а умира, каква е тази вяра? Ако човек страда и върши грехове, а обвинява Бога за тия страдания, без да Го е видял, какъв морал е този? Това показва, че човек е забравил добрините, които Бог му е направил... ...Сега и ние казваме на съвременните хора да не минават по опасния път, но те казват: „Кой ви тури тук да проповядвате? Не е ваша работа отде ще минем (...). Свободни сме да вървим по който път искаме. Знаете ли кои сме ние?" Обаче, като се намерят в дупката, същите тия хора викат за помощ. Тогава ние казваме: знаете ли пък ние кои сме? Ние сме онези, които ви предупреждаваха да не вървите по този път. Следователно слушайте всеки, който е поставен на опасния път и ви предупреждава да не минавате през него. Този човек е човек на истината. Той много пъти ви е правил добро. Не забравяйте доброто, което ви е направил. Слушате ли гласа на истината, вие ще се доберете до правата философия, до истинската наука. Тя ще ви разкрие вътрешния смисъл на живота. Христос казва: ,,Жал ми е за народа." И нас ни е жал за хората, когато вървят по един път, който ги съсипва, унищожава. Нас ни е жал, когато виждаме как се съсипват възвишените мисли у младите. Това не .значи, че младият трябва да стане йезуит. Думата „йезуит" е много сполучливо избрана. Тя означава човек, който лъже. Задача на всеки човек е да стане Христов ученик. Нашата цел не е да направим хората вярващи. Ние искаме всеки човек да развие в себе си възвишеното, благородното, с което е роден и което носи в себе си. Е съвременните хора имат много лоши качества, които не са присъщи на тяхното естество, но са присадки, отпосле дошли. Ще кажете: условията са били такива, че са благоприятствували за тия присадки. Как са дошли тия присадки, не е важно. Задачата на всеки човек е да отчупи тия присадки от своето естество и да се освободи от тях. Съвременните хора казват, че Бог е създал света такъв, какъвто го виждаме. Това е първото заблуждение. Бог не е създал света такъв, какъвто вярващите го мислят, нито такъв, какъвто материалистите го мислят. Други пък казват, че условията на живота са причина за неуспехите, за неуредиците. И това е заблуждение. Преди всичко, условията са създадени от хората. Следователно нито Бог е виновен за неуспехите в света, нито условията. Човек е фактор в живота. Щом е така, той може да измени условията на живота, той може да ги подобри. Когато много реки се съединят на едно място, те образуват море. Когато разумните хора се съединят на едно място, те носят благото на цялото човечество. Разумни хора са тия, които служат за прогреса на цялото човечество. Прогресът не е само за отделния индивид, нито пък за улеснение на сегашния ни живот. Той се отнася за цялото човечество и за неговото бъдеще. Когато видим един човек, не е достатъчно само да кажем, че той.е пълничък, червеничък и облечен с хубави дрехи. Добре е човек да се облича хубаво, но ако неговите дрехи стават причина той да изгуби живота си, те не са на мястото си. Ако човек облече дрехите на престъплението, на неправдата, на лицемерието, на заблуждението, казвам: хвърли тези дрехи, те носят твоето нещастие. Ние не сме за скъсаните дрехи, но за дрехите на добродетелите. В това отношение, хората изпадат в две крайности: или добре се обличат, или скъсани ходят. Българинът, например, когато иска да се представи за света за праведен човек, той се облича със скъсани дрехи. Много такива светии съм виждал, но скъсаните дрехи нищо не донасят. Един от учениците на Сократа, за да покаже на своя учител, че познава добре учението му, отишъл при него със скъсани дрехи. Сократ му казал: „Твоята гордост се познава и под скъсаните ти дрехи." Някой казва: „Трябва да бъдем благоугодни на народа." Как да бъдем благоугодни, със скъсани дрехи ли? Не, богатство се изисква. Който отива при народа, той трябва да му даде нещо, а не да взима от него. Който дава на народа, а не взима от него, той е истински негов благодетел. Благодетелят трябва да даде богатство на своя народ; той трябва да внесе в него живот, светлина и свобода. Който туря юлари, гемове на своя народ и го прави тревопасно животно, той не е негов благодетел. И след това той ще каже, че този народ е нахранен, задоволен. Ние не споделяме тази идея, тя не е Божествена. Животните могат да мислят така, но да мисли така съвременният културен човек на 20 век, не е позволено. Това е грях, това не е човещина, това не е истина. Христос казва: „Жал ми е за народа." Това значи: жал ми е за народа, че има такива пастири; жал ми е за народа, че има такива учители; жал ми е за народа, че има такива управници; жал ми е за народа, че има такива наставници; жал ми е за народа, че има такива майки и бащи. Питам: ако Христос дойде днес, след 2 000 години, в какво положение ще намери съвременния християнски свят? Ще намери ли, че този свят седи по-високо от еврейския народ, за когото казваше, че му е жал? Много нещо още трябва да се внесе в този свят. Въпросът е, обаче, за разумните хора, които трябва да дойдат, ние не трябва да очакваме спасението на света по механичен начин. Спасението на света зависи само от един момент - всички хора да запалят свещите си. Запалените свещи, това са човешките умове, които трябва да светят от чисти, трезви мисли. Ние трябва да турим чувствата си в едно магнетично поле. Сърцето е магнетично поле, умът е електрично поле. Какъвто е умът на човека, такова ще бъде и сърцето му; каквото е сърцето му, такъв ще бъде и умът. Следователно, каквито са умът и сърцето на човека, такива ще бъдат и постъпките му. Защо? Защото материалният свят е извод, резултат на общото действие на човешкия ум и на човешкото сърце. Всичко, което имаме днес, е резултат на нашите мисли и чувства от преди хиляди години. Вследствие на това бъдещият живот може да се предскаже още днес. Обаче хората трябва да знаят, че те не са единствените фактори в света. Учените хора са се домогнали до един род лъчи, които проникват в науката, в изкуствата, в живота и оказват влияние върху тях. Отде идат тия лъчи и те не знаят. Какво име да им дадат, също така не знаят. Те забелязват, че в тия лъчи има известна разумност. В това отношение и съвременните учени ще дойдат до индийската философия, според която се допуща съществуването на едно разумно слънце в космоса. Следователно всички промени, които стават в нашата слънчева система, се дължат на лъчите на това разумно слънце. Туй подразбира стиха, който Христос някога е казал: „Събудете се вие, които спите! Събудете се вие, мъртвите!" Пертурбациите в Света се дължат именно на тия лъчи, които будят съзнанието на хората. Христос казва: „Последният ден ще ги събудя." Идат Божествените лъчи, които ще събудят мъртвите, ще ги изкарат вън от гробовете им. И на вас, които се колебаете демократи ли да станете, земеделци ли да станете, народняци ли да станете, казвам: никакви не ставайте!... ...Казвам: жал ми е за майките, които умират; жал ми е за бащите, които умират; жал ми е за учителите, които умират; жал ми е за всички, които умират. Какво трябва да се прави тогава? От всички се изисква нова идея, нова мисъл. Новите мисли, които сега се проповядват, са идва ли много пъти при вас, но вие сте се колебали да ги приемете ли или не. Вие трябва да усилите вярата си, защото тя е ваше наследство. Всяко нещо трябва да се опита, да се провери. Ако мислите, че като богати ще влезете в небето, вие се заблуждавате; ако мислите, че като сиромаси ще влезете в небето, вие пак се заблуждавате. Бъдещата култура няма да бъде нито на буржоазията, нито на пролетариата. Кой създаде буржоазната партия и кой пролетариата? Парите създадоха буржоазната партия, а безпаричието - пролетариата. Всички забогатели пролетарии станаха буржоа, а всички осиромашели буржоа станаха пролетарии. Бъдещата култура трябва да бъде култура на свободните хора. Буржоата и пролетариите трябва да споделят идеята за братството, да се считат братя. Те не се родиха нито пролетарии, нито буржоа, но се родиха братя помежду си. Такова трябва да е бъдещото разбиране на хората. Дойдат ли хората до това разбиране, и войната между тях ще изчезне. Днес войните стават не само на бойното поле, но и в домовете... И тъй, когато хората казват, че човек за човека е вълк, това е едната страна на живота. Неразумното в света кара хората да бъдат едни за други вълци, а разумното в света прави хората едни за други приятели. Желая на всички да имат разумното в себе си! Казвам: радвам се за народа, че има какво да яде, да пие и да живее добре. 10. неделна беседа, държана от Учителя на 6 декември 1931 г., София, Изгрев. Жал ми е за народа Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Декември 10, 2012 Доклад Share Добавено Декември 10, 2012 (edited) Много се злоупотребява с думата "християнин". Кой е християнин? Мнозина твърдят и вярват, че са християни. Но една част от тези хора или не са чели Новия завет на Библията, или не постъпват "по християнски", или смятат, че е достатъчно да запалят свещ в църква и да се прекръстят или - да носят кръстче на врата си. Някои са източноправославни, други са католици, трети спадат към някоя протестантска Църква. А има и такива, които, вероятно от незнание, изповядват ереси. И всички казват: "Аз съм християнин."... А дали е така? Какво означава да си "истински" или "добър" християнин? Какви са критериите, какви са границите, в които трябва да се вмести християнинът? Трябва ли да вярва в нещо, да (не) прави някакви неща, да се облича по определен начин, да носи отличителни знаци? Какво отличава християнина от мюсюлмамнина, будиста, или от привърженика на друга религия? Какво отличава християните едни от други, един от друг? Как да разберем дали човекът, който твърди, че е християнин, е действително такъв? --- Има и невежи в религиозно отношение, които казват: "Този човек католик ли е или - християнин?" или пък питат: "Каква е разликата между католическата и християнската Църква?" Все едно, че католицизмът няма нищо общо с християнството! И не става ясно какво точно разбират те под "християнство" - ранното християнство ли, източното православие ли, някоя протестантска Църква ли, някоя християнска секта или ерес ли, някой католически (рицарско-монашески или само монашески) орден ли? Или - нещо съвсем друго. Редактирано Декември 10, 2012 от ISTORIK Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivail Добавено Декември 10, 2012 Доклад Share Добавено Декември 10, 2012 (edited) Християнин е човек, който прилага Учението на Исус Христос, а не защото е роден в населено място, в което хората по навик или традиция, наричат себе си християни. А Учението е: Възлюби твоя Бог с цялото си сърце, и обичай ближния си както себе си - на това се крепят целият закон и пророците. И обобщението на закона е това: - Не постъпвай с другите така, както не би искал другите да постъпват с теб. - Да постъпваш с другите така, както би искал другите да постъпват с теб. "Вяра без дела е мъртва" - казва апостол Яков. Начина на живот е истинската молитва към Бога, затова св. Павел казва "Непрекъснато се молете.", и това има в предвид, а не непрекъснатото молене с уста. Защото както живеем, така ще ни се даде. Както живеем - това в същност си просим, и то ни се дава или с две думи кармичния закон. И така нататък: Но Аз ви казвам, за тези които слушат: Обичайте враговете си, правете добро на ония, които ви мразят. Благославяйте тези, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви причиняват неприятности. За да станете деца на Твореца, Който прави слънцето да изгрява над злите и над добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото, ако обичате тези, които обичат вас, каква благодат имате? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които на вас правят добро, каква благодат имате? дори и грешниците правят същото. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите повече от другите? не правят ли така и разбойниците? Редактирано Декември 10, 2012 от ivail Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 25, 2015 Доклад Share Добавено Януари 25, 2015 Фокус: На какво се дължи това, че в толкова много държави богомилството намира свои последователи?Георги Василев: Обяснението е просто. Богомилството представлява едно освобождаване на християнството от догмата. Всеки човек има право да общува със Светите писания. Не е необходимо да се кланя на поп или на епископ, той може сам да чете Новия завет, да го коментира със своите близки, със съвършените богомилски водачи, докато църквата вече е силно догматизирана и тя налага власт в християнството. Това една твърда власт, според която трябва да се поклониш и подчиниш на попа, да платиш данък. Още по-твърдо е отношението на църквата в Западна Европа, където разпространението на Библията е било само на латински език. Народите на Западна Европа, които вече са говорили новите си езици - старофренски, староиталиански,средноанглийски и т.н, не са могли по този начин да се запознаят с пълноценно с действителния текст на Библията, защото тя е съществувала само на латински език. Именно това освобождение на вярата от диктата на официалните църкви е привличало хората. Както знаете, най-зловещата форма на този диктат е упражняван и от Инквизицията. Богомилството им е позволявало пряко да общуват със Светите писания, да развиват умствения си потенциал и да се чувстват свободни хора.Фокус: Как са били унищожени богомилите ?Георги Василев: В България ситуацията е малко по-сложна. Богомилите в България не са унищожени, те изчезват при падането ни под турско робство. Турците избиват аристокрацията, изчезват социалните различия, разбиват и църквата. Тогава се губи разликата между официалната, тежка диктаторска официална църква и народното движение на богомилите. Те фактически изчезват в един известен смисъл, като масово движение, но се запазват по друг много интересен начин, който е много слабо изследван и голяма част от нашите историци не го знаят. Става дума за част от богомилите, които са били в Родопите срещу Пловдив, когато започва кървавата ислямизация през 17 век, точно така, както е описвана в историческите хроники „ Или ще се потурчиш, или ще ти отсека главата”. Голяма част от богомилските общини се вдигат и бягат нагоре по река Искър, като достигат чак до Дунава. Те са от това крило на богомилите, което се нарича павликяни или нови павликяни. Те остават в различни селища и се намират в едно трудно положение, защото са в конфликт с църквата, а и турците ги тормозят. Тогава при тях идват монаси от Францисканския орден на Католическата църква, които ги католицизират. Много е интересно да се знае, че католицизираните павликяни носят едно ранно пробуждане на българската култура и националното ни съзнание. Чипровското въстание от 1688 година е организирано от водачи на новите павликяни, които искат да интернационализират българския проблем и да привлекат вниманието на европейските християнски сили към поробения български народ, в случая са търсели намесата на Австрия. Павликяните създават и собствена култура, която използва като писмена система латиницата. Изобщо са една от струите на ранното пробуждане на българското население. За съжаление, още един път посочвам, че нашите официални историци доста пренебрегват този процес, който е преди нашето национално Възраждане, свързано с Паисий Хилендарски и другите духовни лидери. Фокус: След като богомилството не е напълно унищожено, особено по българските земи, дали днес има негови последователи, които се опитват да възродят някои от неговите идеи?Георги Василев: Вашият въпрос е много интересен и има конкретни отговори. Доскоро се смяташе, че не е останала следа от богомилството, като жив пренос от Средновековието. Но аз се запознах с наш известен и талантлив художник Иван Гонгалов, който е над 80 години, но е пълен със сили. Оказа се, че той е получил посвещение в богомилството от своя чичо, който е бил диригент на русенската опера, а целият им род е от Лясковец, където е имало богомилски общини. Тази връзка е преминала исторически и се е запазила до днес. Това е уникален случай и се опитвам да намеря повече фактология по него. Друг случай, при който се смята, че съществува един морален пренос, е този с Петър Димков, известният в миналото народен лечител. Той е споделял, че се чувства наследник на богомилското учение и на майсторството на богомилските лечители. Той беше международно известен лечител. Лекувал е големи политически лидери като Брежнев и т.н. Друг такъв случай е Петър Дънов. Той винаги е твърдял, че в своето учение включва и елементи от богомилството. Лично за мен, моето свързване и посвещаване в богомилството дължа на големия български писател Стефан Гечев (1911-2000), комуто е посветена изложбата. Той беше отличен познавач на богомилството и е бил любим студент на акад. Йордан Иванов (1872-1947), нашият най-голям изследовател на богомилството. Акад. Йордан Иванов го е подготвял за доцент в университета. Стефан Гечев има прекрасен цикъл стихотворения „Из проповедите на поп Богомил”. Това са примери за живи връзки или късни преноси на богомилските идеи у нас. източник Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Юли 23, 2017 Доклад Share Добавено Юли 23, 2017 Преди 2 г. и нещо, астроясновидката Светлана-Алена (Тилкова) заявява по БТВ, че заради инцидент от бебешката и възраст, може да пътува във времето и пространството (в смисъл да вижда картини от миналото). Който желае, нека да прочете този неин историкомистичен текст за богомилите и да си каже мнението. Цитат "Богомилството се заражда след средата на управлението на цар Симеон Велики. Неслучайно неговото време се нарича Златният век на България. При това не толкова заради развитието на книжнината, духовността и образованието сред народа, а заради факта, че държавата е натрупала огромни богатства, които не са останали скрити в царската съкровищница. В това сурово, даже жестоко време цар Симеон Велики е имал особена и неповторена от никой друг български владетел политика спрямо народа. Сплотявал е поданиците си до степен да го боготворят и да демонстрират надменност и превъзходство към всичко небългарско. На всеки селянин е давал толкова златици, колкото е бил неговия добив от стопанството му за година, независимо какво е произвеждал. По времето на цар Симеон бедните и низшите, но трудолюбиви хора са забогатели. Имащите са станали двойно по-имащи, което, колкото и парадоксално да звучи, е създало социално напрежение. Недоволни обаче са били най-богатите прослойки в държавата и някои от боилите, наричани след покръстването сановници, за които разликата в имането и богатствата между хората е била най-верният показател за разликата в социалното им статукво. Сред тези недоволни богати, които не са искали да се равнят със селяните и са възприемали изкуственото забогатяване на селячеството с дарения от царя като удар по техния произход, се е зародило богомилството. То е било протестът и противопоставянето на царската власт, но по начин, който им е гарантирал, че главите им ще си останат на рамената. Споменът за избитите боилски родове от княз Борис I все още е жив. Тези недоволни и мразещи цар Симеон Първи богати и не толкова богати хора са се отказали от богатството си. Облекли са сиви роби с миши цвят, за да се различават от духовенството, закачили са по един дървен кръст на шията си и са тръгнали да обикалят по крепости и паланки. Първоначалната им и все още мъглява философия, опираща се на стълба, че царят и духовенството са богати и зли, защото парите и богатството са ги развратили и само лишението от материалното е верният път към Бога, в един момент е станала стройна, ясна, дуалистична теория за материалното, духовното и пътя към Бога. И докато при цар Симеон Велики на тези хора никой не им е обръщал внимание и не са ги чувствали като опасност за държавата, за да бъдат унищожени, то при неговия наследник..." И така нататък. Целият материал за кармата богомилска: https://www.karm-krag.com/18/12/2012/alena-otgovariya/karmata-na-bogomilite.html. С интерес съм чел историческите писания на Алена. Не мога да отхвърля на 100% всичко, което е написала (има хора, които са се изказвали ласкаво за нея). Но съм скептично настроен. Някои неща са ми звучали не особено сериозно...Като това за произхода на богомилството. Ма знае ли човек...Светът е пълен с изненади. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.