Станимир Добавено Март 16, 2008 Доклад Share Добавено Март 16, 2008 Мисъл на деня - 17 Март 2008 г. "Човек едва е почнал да се развива. По разбиране човек е малко дете... Съществените неща у човека, това са неговата душа и неговият дух. Най-реалното нещо, което се знае, което е създало всичкото знание, това е човешката душа... Тя е единственият вечен принцип, който свързва човека с Бога. Щом отричаш душата си, ти отричаш връзката си с Бога." Из И видях ново небе и нова земя, 4а НБ, 18.X.1936 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 17, 2008 Доклад Share Добавено Март 17, 2008 (edited) Казвам: Иде време, когато всичко ще се измени. Ако остане на нас да видоизменяме нещата, нищо няма да излезе. Светът е така устроен, че всички промени ще стават постепенно, според законите, които го управляват. Науката допуща, че всичко в света еволюира – и растения, и животни, и хора, но те не обясняват как става тази еволюция. Те казват, че до човека светът се е развивал, но какво ще стане след човека, и те не знаят. Човек едва е почнал да се развива. По разбиране човек е едно малко дете и за в бъдеще неговият ум, неговото сърце, неговата воля, неговата душа и неговият дух ще се изменят. Защото съществените неща у човека, това са неговата душа и неговият дух. Най-реалното нещо, което се знае, което е създало всичкото знание, това е човешката душа. Тази душа, която някои отричат, други твърдят, че душата е някакъв сбор. Не, душата съдържа всички сборове, които съществуват в света, но тя самата е независима от всякакви сборове. Тя е сбор, но същевременно тя е единственият вечен принцип, който свързва човека с Бога. Това, което свързва човека с Бога, това е душата. Щом отричаш душата си, ти отричаш връзката си с Бога. Щом признаваш душата си, ти по принцип вече възприемаш, че имаш връзка, и тази връзка трябва да я развиваш и подобряваш. Христос казва на едно място: „Ако ви казвам земните работи и не вярвате, как ще повярвате, ако ви кажа по-отвлечени работи“, т.е. небесните? За небесните работи се изисква едно съвсем друго разбиране. Право е това. Как ще мислиш ти за небето, за ангелите, когато имаш жена, деца, които те спъват? Ти имаш къща, деца, жена, а отвън има студ 25 градуса и ти мислиш за въглища, за отопление. Какво ще мислиш за живота на ангелите? Ти казваш: „Тук зъзна.“ Не е да умреш и да се свърши всичко. Да, с умиране, със смърт въпросите не се разрешават. Смъртта разрешава съвсем други неща. За да се разрешат трудните въпроси, не е нужно да умрете. Само животът разрешава трудните въпроси. И трябва да се признае, че в „новото небе“ се подразбира новият живот, който иде органически в света и който трябва да възприемем. Първо ще се приеме като присаждане, а после – и по същество. Да приемаме всичко ново, като присаждане, а после по същество. - Понякога се улавям, че гледам идеалистично на живота, а от там имам и очаквания, после разочарования... Та разбирането, търпението и стремежа към различните ми помагат да разбера, че всичко красиво и съвършено ще дойде постепенно в живота ни. Но всеки от нас ежеминутно допринася като изменя себе си и пуска Любовта в сърцето си.... Редактирано Март 17, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.