Guest Антон Каро Добавено Юни 24, 2011 Доклад Share Добавено Юни 24, 2011 Дори и да направим Словото по начина, предложен от Григорий, ... остава един въпрос - А кой ще го чете? * * * Овцата е била с един немирен дух, търсещ новото, ... не е искала да ходи по утъпканите пътеки на другите овце, които само са си блеели "блеее-блеее" и са ходели като коне с капаци... клатели тежко глави и живеели в рамките на обществените норми за благоприличие и семейно достойнство. Тази овца се е противопоставила на обществото, на статуквото, на разбиранията на мнозинството... и е хванала пътя... да го изследва. Добрият пастир заради тази овца оставя на вълците цялото стадо - те не са му интересни. Така и Господ заради няколко човека може да остави на доизживяване цялото човечество... преди да ги бракува. Тя е изследвала новия път, научила е нови неща. Но се е оплела, защото новият път никога не е утъпкан. Тогава се появява Добрият пастир, който я спасява. Защото Господ никога не оставя своите овце-пионери на вятъра, на случайността, на произвола на вълците!!! Ето това е една неразумна постъпка на Любовта - неразумна - понеже Господ оставя цялото стадо, заради една проскубана овца, но това е ценната овца - останалите са просто бройка. Тази овца ще роди умни агънца, които ще продължат да изследват нови пътища и хоризонти... Айде сега си лапнете бибероните и да не чувам детски глас! jul 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 24, 2011 Доклад Share Добавено Юни 24, 2011 "От материално гледище една идея е по-добра, колкото е по-материална, колкото повече материал има на физическия свят, толкова по-добре. Ако влезем в духовния свят, една идея, колкото е по-динамична, колкото повече сила има, толкова е по-добре. А пък в Божествения свят една идея, колкото е по-разумна, толкова е по-добра, по-силна. Значи в материалния свят важно е количеството на материята. В духовния свят е важно количеството на силата. А в Божествения свят е важно количеството на разумността." Плодовете на Любовта Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 24, 2011 Доклад Share Добавено Юни 24, 2011 (edited) За да можем да "воюваме" със Слово и с Любов, първо любовта вътре в себе си трябва да сме пуснали, както и Истината... Мъдростта идва отпосле. С ново разбиране... В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа... А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за „нашия“? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред тебе? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа... Помниш ли думите, които съм Аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената Любов изпъжда вън всякой страх. Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази. Вие всички сте ученици Христови. Разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна болка. Що те е теб грижа какво хората ще мислят? Не е ли по-важно за теб какво Господ за теб мисли? Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения? Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши. Ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал. И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие, Той Господ сам, Който беше самата Истина, да говори и свидетелствува за самата Истина, която беше Той сам скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго освен това, когато дойде Слънцето на живота. Какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който не вярва. Не е ли самата светлина и топлина, която всякой усеща и чувствува, най-доброто свидетелство за Истината? Несъмнено. Когато някой почне да чувствува Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присъствие по един непосредствен вътрешен начин. Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не! Разговор Третий. Храната и Словото Много говорители цитират известни пасажи от книгите на някои учени. Сега и аз ще ви цитирам няколко пасажа от книгата „Лъчи на живота“ – беседи, държани на Рила, 1937 г. Ще ви цитирам нещо от беседата „Опитано е.“ „Божието Слово е опитано.“ Казвам: Въоръжете се с любовта. Когато говоря за любовта, аз разбирам тази сила в света, с която можем да превъзмогнем всички мъчнотии. Единствената връзка, която може да ни свърже с идеалния свят и да ни направи силни, това е любовта. Без любов, животът е много тежък. Който дава без любов, той дава скръжаво. Даде един лев и мисли, че много е дал. Който дава с любов, извади от джоба си сто лева и мисли, че малко е дал. Като извади хиляда лева, и тогава намира, че е дал малко, но в този момент няма повече в себе си. Който получава с любов, той пък е доволен от онова, което му е дадено и намира, че много му е дадено... „Словото Божие е опитано.“ Оградете се със Словото Божие. Винаги мислете най-хубаво за вашия Баща. Да мислим заради Него и да бъдем готови да вършим Неговата воля. Заради любовта на нашия Баща да обичаме и себе си. Така само ще вършим и Неговата воля и ще бъдем благоприятни на Него. Тогава ще се върнем в отечеството си със съзнание, че сме вършили добре работата си на този свят.Разумното слово Разумното в света, това е разумният акт, който твори. Под думата „Слово“ разбираме пробуждане на разумния акт в света, който създава цялата вселена. За да се разбере този процес, човек трябва да съпостави срещу него контрасти. Контрастите се заключават в противоположностите. Противоположностите съдържат някои неща, а някои не съдържат... Сега да се върнем към Словото. За да разберете Словото Божие, вие трябва да вярвате в онова, което е вложено у вас. Вярата е един закон, който образува един хормон у вас. Вярата има свой специфичен орган. Ако вашата вяра не може да привлече кръвта в мозъка, тя е слаба вяра. И надеждата в човека има своя специална жлеза. Ако надеждата ти не може да привлече кръв в мозъка, и тя е слаба. Ако твоят разсъдък не може да привлече кръв в мозъка ти, и той е слабо развит. Ако и в музикално отношение вашата музика не може да привлече кръв в мозъка, слаба е вашата музика. Музиката на човека трябва да привлече кръвта към музикалния център. Всички центрове на човешкия мозък трябва изобилно да се напояват с кръв, да могат да се развиват. Така само те могат да се обновяват. И след това трябва да се образуват хормоните на човешката мисъл, на човешките чувства, на Божествената любов, на милосърдието, на съзнанието, на съвестта у човека. Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новият човек. Всички тия центрове ще създадат новия човек. Той няма да се създаде така, както мнозина си мислят. В начало бе Словото Редактирано Юни 24, 2011 от Слънчева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Johny Добавено Юни 24, 2011 Доклад Share Добавено Юни 24, 2011 (edited) Дори и да направим Словото по начина, предложен от Григорий, ... остава един въпрос - А кой ще го чете? * * * Айде сега си лапнете бибероните и да не чувам детски глас! Мястото за сериозно обсъждане на Словото, Антоне, онова, дето води към и към Живот, и към Дело - поне според скромното ми мнение и опит - не е в този форум. Тук има явно някак по-други приоритети. Последното се декларира недвусмислено и на всяка крачка, от много дълго време насам - бе, работата е отишла на тенденция ... направо ...Ако това не беше тъй, това място нямаше да е затворена врата за едни от най-големите съкровища, с които е благословен тоя народ. На мене ми се чини, че никой тук нема побърза да си налапа биберона, въпреки възхитителните ти намеси - по-скоро може да се очаква крясъците и претенциите за умнотия да продължават с пълна пара. Адвъртайзинг му е майката ... Редактирано Юни 24, 2011 от Johny Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон Каро Добавено Юни 24, 2011 Доклад Share Добавено Юни 24, 2011 Важното е, че все пак си бърборим, Джони ... ей, при положение, че си се регистрирал преди памти века, а сега пишеш мнение с номер 1, малко ми взучиш като онзи човек, който на концерт на Веселин Маринов станал от инвалидната количка и си тръгнал ... И така - понеже си говоря сам по темата - да продължа - Божественият импулс, онзи абсолютно нелогичен и неразумен импулс, производен на Любовта, защото той самият представлява една пакетирана и опакована с червена панделка частичка Любов, проявен от нашия Небесен баща, е довело до създаването на... Човека. То ест - на нас самите. Защото няма как да искаме от Любовта да бъде разумна, да бъде логична, да бъде разбрана. Тя, затова е и най-отритваното чувство на земята, затова и толкова народът се тръшка, че няма сродна душа, пък сродната душа буквално плаче в коридора, отритната - съзнателно, или - не. Сами си спретваме трагедии, които по-късно кръщаваме на "невъзможности" ... при все, че на нас всичко ни е дадено. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 24, 2011 Доклад Share Добавено Юни 24, 2011 Явно за някои хора е голям проблем, че се изказват мнения различни от техните. Толкова голям, че в реакцията си поне на два пъти достигнаха до наглост. И така - понеже си говоря сам по темата - да продължа - След такава тотална проява на неуважение какво право имаш да кажеш каквото и да е по отношение на Любовта и Мъдростта? Каквито и разсъждения да приложиш, няма да имат никаква стойност, защото делата ти сочат друго. Розалина 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 24, 2011 Доклад Share Добавено Юни 24, 2011 Станимир, Мъдростта няма воля над Любовта. Ама никакква. Любовта е над всичко. Мъдростта е само част от нея и ако не е част от Любовта, ще е просто дуалност. Мъдрост без любов е дуалност, "изчадие на Дявола". Диана Илиева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 24, 2011 Доклад Share Добавено Юни 24, 2011 Какво воля трябва да има Мъдростта над Любовта??? Тук съпоставяме разумната и неразумната Любов. Е, не знам защо е нужно, след като в беседите от Учителя могат да се намерят стотици мисли в подкрепа на разумната Любов и разумността изобщо. Защо трябва заради една мисъл, която не се знае доколко е от П. Дънов да се отхвърлят основополагащи елементи в учението му? П.П. Относно Мъдростта като част от Любовта прочети темата "Мисли за Мъдростта". За трети път апелирам за това. Колкото Мъдростта е част от Любовта, толкова и Любовта е част от Мъдростта. П.П.П. Истинската Любов е постоянна и неизменна. Постоянство и търпение без силна воля са невъзможни. Кратковременната проява на любов не е истинска Любов, а астрална емоция. Розалина 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 24, 2011 Доклад Share Добавено Юни 24, 2011 Същото е като с Божията Воля. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон Каро Добавено Юни 24, 2011 Доклад Share Добавено Юни 24, 2011 (edited) А Божията Воля е ... Божията маса по Божието ускорение на квадрат! Защо се е появила тази тема, не зная. Но зная защо има хора, които пишат в нея. Понякога срещате някой човек. Той остави у вас известна идея, известно чувство. Изследвайте това чувство и преценете - то положително ли е, този човек дал ли ви е нещо, или е отрицателно, този човек ограбил ли ви е. Ще се обграждате с първия тип хора, които ви дават, които проявяват Любовта в себе си. Можем да наречем по всякакъв начин втория тип хора - някои биха казали "енергийни вампири", "мършоядци", "астрални трупоядци" и т.н. Те се маскират с една висока критична обективност, с високи очаквания, които никой не може да задоволи, с една парадна поза на всезнание. Изслушвайте ги, но културно ги изолирайте да си стоят сами в техния си свят. Словото е разумността в природата. Много хора мислят, че това са беседите на Петър Дънов, но те са част от писаното слово, защото има и изживяно и проявено слово. Изживяното слово е това, което ние сме преживяли, а проявеното - когато в нас се проявява разумността. На всички четящи в този форум пожелавам една светла вечер. Редактирано Юни 24, 2011 от Антон Каро jul 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 25, 2011 Доклад Share Добавено Юни 25, 2011 ммммм, бъркаме ли човешката любов с нещо по-непреходно. Като един истински нарцис бих ви предложил да разгледаме този мой коментар към форуми Таро: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11852&view=findpost&p=147124 Прав ли съм аз в съветите си към форумците от Таро? Не, не съм прав. Просто защото не съм пророк, както се и цитира тази мисъл на Учителя там. За да съм прав, трябва да мога да предвиждам бъдещето. От една страна може да е Божията Воля те да казват нещата, както ги казват, а от друга страна всяко мнение за света си е мое виждане, което най-вероятно няма да е приложимо за друг човек. Да, ние не продуцираме истини в себе си, а мнение за света, което по подразбиране е грешно в някаква степен. И тук стигаме до най-интересното. Самият човек НЕ МОЖЕ ДА ОБИЧА. Човек не може да обича. Човек може само да позволи на Божията Любов да се изрази чрез него. И като всеки човек, за да придам авторитет на това виждане, ще кажа, че това е виждане на Учителя. Ако успеем да позволим на Божията Любов да се прояви чрез нас, ние позволяваме на Божественото в нас да се появи, а това влече със себе си и Мъдростта. Затова "И най-безумната постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта." Защото, ако сме проявили любов, ние сме позволили да мине през нас Божията Любов, а това позволение е истинската Мъдрост. И всяка "безумна" постъпка на Любовта е проявление на Божията Воля чрез Божията Любов. И дори в нашия физически живот знаем, че когато заглушим нашата "мъдрост", тогава сме способни на истинска Любов. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон Каро Добавено Юни 25, 2011 Доклад Share Добавено Юни 25, 2011 И най-безумната, според Мъдростта, постъпка на Любовта е по-разумна, според Любовта, от най-разумната постъпка на Мъдростта. Ето така би звучала мисълта, според мен, ако я допълним по начин, който да ни разкрива, че в тази мисъл имаме две различни гледни точки. Четенето на беседи ни дава една идея, която се загнездва в нашето съзнание. Тази идея трябва да се приложи в света. Ако ние не приложим идеите, които влизат в нас, сме просто едни "симпатизанти", едни "оглашени" езичници, които извършват ритуали сутрин по изгрев слънце, пият гореща вода и се кланят на Слънцето. Според мен е необходимо да се възприеме един аналитичен подход при изследване на словото - всеки - според възможностите си - какво имам предвид? Един докторант по време на своето следване обработва огромно количество детайлна информация в съзнанието си - и взима само онази част от текста за по-нататъшна работа, която подкрепя неговата теза - но - без да цитира буквално, а чрез лична интерпретация на статията, в свой стил, без да променя фактологическата информация в текста. Докторантът се учи да работи с факти обективно аналитично - да извършва обобщения въз основа на фактите - да извежда изводи и да извършва предположения въз основа на фактите за процеси, които не са залегнали в опитната му постановка, но биха могли да бъдат проучени чрез друга опитна постановка - с други думи учи се как да оформи един нов проект, да създаде нова постановка, която да изсветли даден процес. Така и със словото - ние четем, разсъждаваме, извършваме синтез на слово в съзнанието си, където различните мисли се събират и обработват - анализират - обобщават - и въз основа на този процес в съзнанието ни се формира идея. Теза. Тази теза трябва да се приложи. Идеята на моето включване в тази тема беше да стимулирам самостоятелното разсъждаване у участниците, без помощта на "пищови". jul 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 25, 2011 Доклад Share Добавено Юни 25, 2011 още един навирил се като мене Антоне, абе можеш ли ей така като си седиш да ми напишеш на лични какво представлява болестта Алцхаймер. Хем е свързано с работата ти, хем можеш да ми дадеш жокер...или джокер Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон Каро Добавено Юни 25, 2011 Доклад Share Добавено Юни 25, 2011 Ще ми е необходимо малко време, за да подготвя добър отговор. Бих могъл да пусна тема - Паркинсон и Алцхаймер. Ще я имаме скоро. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 25, 2011 Доклад Share Добавено Юни 25, 2011 И най-безумната, според Мъдростта, постъпка на Любовта е по-разумна, според Любовта, от най-разумната постъпка на Мъдростта. Ето така би звучала мисълта, според мен, ако я допълним по начин, който да ни разкрива, че в тази мисъл имаме две различни гледни точки. Аз поне, в мисълта, представена по този начин, виждам противопоставяне на Любовта и Мъдростта. Не мисля, че това е правилното отношение. Мъдростта без да включва Любовта в себе си не е истинска Мъдрост. И Любовта без да включва Мъдростта в себе си не е истинска Любов. Всякакво, не само противопоставяне, но дори и сравняване на Любовта и Мъдростта според мен е погрешно. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
adina Добавено Юни 25, 2011 Доклад Share Добавено Юни 25, 2011 (edited) Любовта е безумна след като отсъства Мъдростта. Загубена е в Аз-а, влюбен нартистично в себе си. Автоматично се случва delete и на двете чувства. Можеш да си живееш в привидност , но няма да намериш вселенския мир. Ако си натъпкан в клетка и всички останали са врагове, няма Мъдрост и няма Любов Редактирано Юни 25, 2011 от adina Донка 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 26, 2011 Доклад Share Добавено Юни 26, 2011 Нека не разглеждаме нещата буквално. Ясно е, че всичко е едно и на едни нива разлика между Любов и Мъдрост няма. Става въпрос какво ние може да извлечем от това изречение и заслужава ли си да го тълкуваме логически?! Учителя е казал: "Това, което сте разбрали, не сте го разбрали, а това, което не сте го разбрали, сте го разбрали". Мисля, че е голямо отклонение от същността, ако смятаме, че Мъдростта е подчинена на логиката. Ако мъдростта беше логика, нямаше да бъде Мъдрост. Ние не можем да видим логически мъдростта в изречението "И най-безумната постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта." Можем да го осъзнаем само, ако включим любов, която е мостът към истинската мъдрост. Станимир, причина да виждаш противоречия в това изречение, според мен може да е, че се опитваш да го подчиниш на човещката логика, а така то наистина не си върши работата. Разумност в думите на Учителя също не означава логика. Както казах нагоре, любовта е първична и ражда мъдростта. Ето и цитат, който намерих за това: "Мъдростта – това е света на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия." Какво значи да си мъдър: "...Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. ..." Какво означава "най-безумната постъпка на любовта"?: "...Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон и под закон. ....Мъдрецът живее според онзи жив закон, който Бог е написал в душата му [закоът на любовта]. Той се намира извън условията на временния живот...." Безумна постъпка на любовта - освободена от човешките закони и човешката логика, която ние приемаме за мъдрост?! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 26, 2011 Доклад Share Добавено Юни 26, 2011 Много ми е интересно да чета разсъжденията ви върху думите „И най-безумната постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта.” Но не трябва ли поне ориентировъчно да се каже от коя беседа са взети. Или просто къде Учителя евентуално ги е казал. Защото засега аз не успях да открия някъде, където П. Дънов да говори за безумна постъпка на Любовта. Авторът на първия пост в тази тема си дава координатите, но това е от 22 март 2003 г. Не виждам да има други мнения във форума, освен, ако не си е сменил ника. Не отговаря и на въпроса на Ради: Здравей Гриша, идеята е интересна. Би ли сподели нещо повече? Не съм педант, но не е ли редно преди да се обсъжда дадена мисъл и да се слага едва ли не в основата на едно учение, да се уточни първо кой и къде я е изказал? Самата мисъл е интересна. Но ми е интересно и друго – отрича ли Дънов разум на Любовта и ако да – къде? Питам за себе си тъй като не съм наясно по този въпрос. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон Каро Добавено Юни 26, 2011 Доклад Share Добавено Юни 26, 2011 (edited) "Много ми е интересно да чета разсъжденията ви върху думите „И най-безумната постъпкана Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта.” Но не трябва ли поне ориентировъчно да се каже от коя беседа са взети. " Добра идея, Ани. Но и без да видим от коя беседа са взети, поне моята дискусионнаидея бе да оформим група от щурмоваци, които интерпретират Словото в тон с Учението без жокери и пищови. За да видим можем ли сами, или имаме нужда отсламки. "Или просто къде Учителя евентуално ги е казал. Защото засега аз не успях да открия някъде, където П. Дънов да говори за безумна постъпка на Любовта. " "Авторът на първия пост в тази тема си дава координатите, но това е от 22 март 2003 г. Не виждам да има други мнения във форума, освен, ако не си е сменил ника." Авторът на темата си е оставил координатите. Не виждам лошо, че е от 2003 година - даже много хубаво. Можела си още тогава да му звъннеш. Ако искаш, може да го сториш сега, за да провериш дали е на този телефон и електронен адрес. Липсата на повече мнения трябва ли да ме притеснява? То ест? Това е някакъв несериозен човек? "Не отговаря и на въпроса на Ради: Ради, на 07 април 2004 - 21:20, каза: Здравей Гриша, идеята е интересна. Били сподели нещо повече?" Не отговаря, понеже това му е единственото мнение във форума. "Не съм педант, но не е ли редно преди да се обсъжда дадена мисъл и да се слага едва ли не в основата на едно учение, да се уточни първо кой и къде я е изказал?" Реално погледнато може и съседът да я е изказал тази мисъл. Няма нужда някой авторитет да дойде и да каже нещо, за да му вярваме. Или пък има? Нали точно затова се опитваме да разсъждаваме? Защото, разсъждавайки, ние можем самостоятелно да отсеем истинното слово от изопаченото, манипулативното слово - без значение кой къде го е казал. „Самата мисъл е интересна. Но ми е интересно и друго - отрича ли Дънов разум на Любовта и ако да - къде?” Дънов няма как да отрече разума на Любовта - нали това ще бъде антитезата на горното съждение? "Отивам" да качвам нейде сборника с Тези-Антитези-Синтези, за да разберете какво означава Диалектичното Слово на Учителя - понеже виждам, все още не ви е ясно и противопоставяте едно съждение на друго. Редактирано Юни 26, 2011 от Антон Каро Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 26, 2011 Доклад Share Добавено Юни 26, 2011 Но и без да видим от коя беседа са взети, поне моята дискусионна идея бе да оформим група от щурмоваци, които интерпретират Словото в тон с Учението без жокери и пищови. За да видим можем ли сами, или имаме нужда от сламки. Как ще се интерпретира Словото в тон с учението след като не сте наясно дали изобщо това са думи на Учителя П. Дънов? В един друг пост, в друга тема ти си изказал следното мнение за цитатите: Така написано, излиза, че ... 1. цитатите трябва да бъдат структурирани по нов начин, който да не позволява вадене от контекста. 2. да спрем да използваме цитати, ако не можем да изпълним точка 1 3. да четем цели книги Реално погледнато може и съседът да я е изказал тази мисъл. Няма нужда някой авторитет да дойде и да каже нещо, за да му вярваме. Или пък има? Нали точно затова се опитваме да разсъждаваме? Защото, разсъждавайки, ние можем самостоятелно да отсеем истинното слово от изопаченото, манипулативното слово - без значение кой къде го е казал. Нямам нищо против - само дето трябва да отпадне една малка подробност, че се разсъждава върху думи от Учителя. Дънов няма как да отрече разума на Любовта - нали това ще бъде антитезата на горното съждение? Тук съм съгласна. Просто моят въпрос накрая беше сбъркан. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 26, 2011 Доклад Share Добавено Юни 26, 2011 Става въпрос какво ние може да извлечем от това изречение и заслужава ли си да го тълкуваме логически?! Няма друг начин ако сме решили да напишем нещо по темата. Разбира се някой може да претендира, че интуитивно усеща верността на въпросното твърдение, но дали това е интуиция или твърдението просто му е допаднало няма как да се докаже. Както някой може интуитивно да чувства твърдението като вярно, така и аз още от първо прочитане, без въобще да се замисля си казах: тук нещо не е наред. Кой може да каже със сигурност, дали става въпрос за интуиция или просто за нехаресване? Учителя е казал: "Това, което сте разбрали, не сте го разбрали, а това, което не сте го разбрали, сте го разбрали". Тук обаче има логика и ако някой реши да открие отделна тема, можем да обсъдим и това твърдение. Мисля, че е голямо отклонение от същността, ако смятаме, че Мъдростта е подчинена на логиката. Ако мъдростта беше логика, нямаше да бъде Мъдрост. Мъдростта винаги е логична. В този смисъл, да подчинена е на логиката, но въпросът е: на чия логика? Липсата на логика означава липса на причинно-следствени връзки, т.е. Хаос, т.е. пълната противоположност на Божественото, на Светлината. Ние не можем да видим логически мъдростта в изречението "И най-безумната постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта." Можем да го осъзнаем само, ако включим любов, която е мостът към истинската мъдрост. Това е много крайно твърдение. На какво основание твърдиш, че не можем нещо? На собствените си думи и на собствения си опит? В случая правиш извод на базата на собственото си предположение. В това няма лошо, но аз примерно няма как да го приема. Станимир, причина да виждаш противоречия в това изречение, според мен може да е, че се опитваш да го подчиниш на човещката логика, а така то наистина не си върши работата. Опитвам се да го разгледам според моето съзнание, светоглед и опит, и нищо повече от това. Ако не го направя, остава да го приема или отхвъля сляпо и, ако го приема, би означавало да го приема като догма. Бих могал да приема определени твърдения, които не разбирам, но в случая нямам нужното доверие в автора им, както и не съм достатчно уверен в неговата непогрешимост. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон Каро Добавено Юни 26, 2011 Доклад Share Добавено Юни 26, 2011 "Как ще се интерпретира Словото в тон с учението след като не сте наясно дали изобщо това са думи на Учителя П. Дънов?" Мисли в тон с учението са изказвали Влад Пашов, Борис Николов, Крум Въжаров, Боян Боев и много други хора. Нима ние не трябва да четем техните книги, защото не са написани от Дънов и поради този факт не са в тон с Учението? Нима Библията не е в тон с Учението? Или Библията не е Словото? Григорий ни е написал, че цитира по памет мисъл от Учителя. Да напишем след това, че ние не сме наясно дали изобщо това са думи на Дънов, би означавало да се съмняваме, да критикуваме, ... все неща от "съседната ложа". Приемаме, че той ни дава една интересна мисъл и се стараем да я разтълкуваме в тон с Учението, според собствените ни възможности. Мисълта е доста проста като физически изказ, за да имаме фактологическа грешка в нейната интерпретация. Но ако в крайна сметка излезе, че не можем да я разтълкуваме, можем да се зачудим - ние ли не можем, или мисълта е цитирана неточно. Това ще се изясни. Най-важната способност на Ученика е да различава Словото от Лъжесловото.В каквато и форма да са поднесени, той трябва да може да ги различава. Следвайки сляпо дадени съждения, защото под тях има подпис на определен авторитет, не ни прави "в тон с Учението". Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 26, 2011 Доклад Share Добавено Юни 26, 2011 Григорий ни е написал, че цитира по памет мисъл от Учителя. Да напишем след това, че ние не сме наясно дали изобщо това са думи на Дънов, би означавало да се съмняваме, да критикуваме, ... все неща от "съседната ложа". Приемаме, че той ни дава една интересна мисъл и се стараем да я разтълкуваме в тон с Учението, според собствените ни възможности. Мисълта е доста проста като физически изказ, за да имаме фактологическа грешка в нейната интерпретация. Но ако в крайна сметка излезе, че не можем да я разтълкуваме, можем да се зачудим - ние ли не можем, или мисълта е цитирана неточно. Това ще се изясни. Най-важната способност на Ученика е да различава Словото от Лъжесловото.В каквато и форма да са поднесени, той трябва да може да ги различава. Следвайки сляпо дадени съждения, защото под тях има подпис на определен авторитет, не ни прави "в тон с Учението". Никой не е застрахован от грешки. Както споменах вече, достатъчно е само да се замени главната буква от "Мъдрост" с малка и думите вече придобиват съвсем друг смисъл и няма как да не се съглася с тях. Затова е важно да се намери и оригиналният текст. Да, съмнение има, но съмнението също може да си бъде на място в определени случаи, когато е обосновано. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aiia Добавено Юни 26, 2011 Доклад Share Добавено Юни 26, 2011 Казваш Станимр- Мъдростта винаги е логична .Коя Мъдрост?Ако е човешката то тя винаги е логична .А Божествената Мъдрост ти познал ли си я?Докоснал ли си се до нея?Човек винаги търси липсата на логика . Просто така е устроен ума на човека .Но ти го знаеш много добре . B__ 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 26, 2011 Доклад Share Добавено Юни 26, 2011 (edited) .......Мъдростта винаги е логична. В този смисъл, да подчинена е на логиката, но въпросът е: на чия логика? Липсата на логика означава липса на причинно-следствени връзки, т.е. Хаос, т.е. пълната противоположност на Божественото, на Светлината. .... Доколкото знам, не ти изглежда съвсем логична Божията Мъдрост изразена чрез Божията Воля Изявлението "Мъдростта винаги е логична" е безкрайно ...не знам как да го нарека. Божественото било логично. Ха ха и пак ха. Как са телата на човека и въобще телата на всичко съшествуващо? Изредени във възходящ ред: Етеро-физично прана страл Кама Манас (тук е любимата ти логика) Манас Будхи Атма Та ти казваш, че нещо, което идва от Будхи или Атма трябва да е логично, т.е. напълно да се разбере на ниво Кама Манас, до което максимум има достъп обикновения човек?! Несериозно е. Принизяваш Божественото до човешката логика. То верно, че така е по-удобно и е под любимия ти контрол , но не отговаря на реалността. Редактирано Юни 26, 2011 от БожидарЗим Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts