Иво Добавено Март 16, 2008 Доклад Share Добавено Март 16, 2008 Повече информация за Неделните Беседи "През 1914г. започва публичното изнасяне и документиране на така наречения цикъл Неделни беседи. Те продължават около час и обикновено започват в 10 часа сутринта в неделя. От тях слушателите му са очаровани, разкрива им се нов свят. “От словото на Учителя струи нова светлина и тя разкрива Истината тъй, както всеки дълбоко в душата си я чувства.” Беседите обикновено започват с определен стих или стихове от Библията и продължават с тълкуване, давайки отговор на актуални човешки проблеми. Стилът е богословски и в същото време научен и максимално достъпен за слушателя. Последната от неделните беседи е изнесена на 28 ноември 1944г. Особено важна е “Ето Човекът!”, която е представена на 16 март 1914г. (стар стил) и с която символично се слага началото на Ерата на Водолея С нея започва цикъл серии от 6 тома в словото на Учителя наречени “Сила и Живот”. В тях се съдържат основите на Новото учение." (източник) veselinvalchev1981 и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Март 16, 2008 Доклад Share Добавено Март 16, 2008 "Когато Учителя говореше, салонът на Изгрева беше всякога препълнен. Който закъснее малко, оставаше прав до вратата, а понякога и вън, пред прозорците. Лете и зиме всички места се заемаха отрано. Към 9 часа и 30 минути брат С. засвирваше с цигулката и ние запявахме в хор. Точно в 10 часа, с Библия в ръка, Учителя влизаше в салона, заставаше прав на катедрата, докато завърши песента. След това поздравяваше с вдигане на ръка, казвахме няколко молитви и сядахме. Сядаше и той, прочиташе някоя глава от Евангелието и започваше беседа. Учителя говореше тихо, но ясно се чуваше навсякъде, като че шепнеше на душите ни. Всички се обръщахме на слух и всеки мислеше, че казаното е специално за него. Така ни допадаха неговите живи слова – словесното мляко, с което хранеше гладните ни души." Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя" Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 10, 2011 Доклад Share Добавено Януари 10, 2011 (edited) За неделните беседи може да се прочете в книгата "Учителя", издадена през 1947 г. от неговите ученици: Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991). Ето малък откъс от главата "Неделни беседи": Всеки неделен ден рано сутринта се събираме в нашия салон на обща молитва и песни. Това са хубави часове. Тогава Учителя държи Утринното слово. То докосва душата. Една насъщна нужда има човешката душа - да възстанови връзките си с Бога, Вечния източник на Живота. Какво е една светла мисъл, какво е едно благородно чувство? Едно писмо от нашия Небесен Баща. Душата гладува и жадува за даровете Божии. Тя ги очаква с трепет и ги приема с благодарност. Учителя казва: Дошло е време, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си, това състояние се нарича възмъжаване. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има вътрешна връзка с Целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, духовния и Божествен живот. В 10 ч. Учителя държи неделната беседа. Големият и светъл салон на Изгрева се изпълва с посетители. Повечето от тях идат от града, от няколко километра разстояние. Преди беседата се изпяват няколко песни. Слънчевата светлина струи изобилно през седемте големи прозорци. Точно в 10 ч. Учителя влиза през малката западна врата, преминава с бързи и леки стъпки и се качва на естрадата. Учителя прочита една глава от Свещеното Писание. После взема само един стих от прочетената глава и говори върху него. Като се спира върху същината, Той е съвършено свободен от буквата. Така постепенно Той изявява дълбокия смисъл на стиха, извиква Вечния живот, който го е родил и облякъл в тази форма, и го проектира в съзнанието на съвременния човек. Колкото по-съвършен е човек, толкова по-съвършено постига Истината. Колкото човек възраства, толкова по-пълно му се разкрива тя. Учителя си служи свободно с формите. Той знае, че те са създадени заради съдържанието и смисъла, а не обратното. Следователно Духът, Който твори всичко и има Истината, всякога може да създаде една подходяща форма, за да я изкаже. Затова всеки, който слуша Учителя, чувства едно освобождение, една вътрешна радост, един възторг. Поръсени от живата вода на Неговото Слово, вкаменените форми на миналото оживяват, започват да се движат и говорят. Цял един заспал свят се пробужда към Живот. От Словото на Учителя струи нова Светлина и тя разкрива Истината тъй, както всеки дълбоко в душата си я чувства, ала не всякога може да я изкаже. Затова Словото на Учителя е откровение. Всяка душа носи неразрешени въпроси в себе си и мълчаливо очаква отговор на тях. Когато Учителя застане на естрадата, към Него се отправят погледите на стотици хора; в техните очи горят въпросите, които ги вълнуват, противоречията, които ги смущават, пречките, които ги спъват в пътя им, миражите, които ги заблуждават, тъмните облаци от предразсъдъци и заблуждения, които закриват Слънцето на Живота за тях. Те очакват помощ, те очакват Светлина. Те очакват една ръка да ги подкрепи или да им повдигне малко от бремето. Понякога много малко помощ е потребна на човека - една дума, една мисъл, едно добро чувство, един малък подтик, за да разреши задачата си и да тръгне в Пътя. Понякога една малка светлинка е нужна в мрака, който е обгърнал душите, за да видят пътя и тръгнат напред. Благословена е работата на Учителя. Когато един Учител дойде между човеците, към Него отправят зов за помощ всички души, които са в нужда. Той трябва да им помогне. Затова за Христа е казано: "Той взе греховете на света." Цялата глава "Неделни беседи" може да се прочете в статиите - тук. Редактирано Януари 10, 2011 от Ани Пламъче, wonderful, Лъчезарна и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Ани Добавено Февруари 6, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Февруари 6, 2011 (edited) Какъв е бил духът на беседите. Как е говорил Учителя. Из „Образът на Учителя през моите очи” – спомени на Елена Андреева. Когато говореше, Учителя успяваше да ни освободи от скърбите, напрежението, потиснатостта, да повдигне самочувствието ни. Словото му омекотяваше и облагородяваше, внасяше примирение между нас, готови бяхме да сторваме само добро, да прощаваме, готови за жертва дори. Още при първата беседа, която чух, аз изпаднах в такова повишено състояние, обхвана ме неописуема радост, че човек може да бъде добър и може да живее един възвишен живот. Никога дотогава не бях изпитвала такава вътрешна радост от това, че имам възможност да помагам, да съм в услуга на хората, да живея по-добре и в добро настроение. Словото на Учителя ни даваше разни импулси. Но и ние мислено го питахме за разни наболели наши въпроси и той хем говореше, хем отговаряше на тези наши въпроси, и ние вече виждахме разрешението им, и скръбта ни биваше отнемана моментално. Спомням си случаи, когато той говореше по съвсем други въпроси, не това, което мен ме занимаваше, но аз пак получавах светлина, за да реша моя въпрос. Чувала съм мнозина приятели да казват, че и те така са получавали вътрешна светлина как да постъпят правилно. Между нас и словото на Учителя ставаше скрита, неизявена обмяна. Той говореше, ние слушахме, но и ние не бяхме пасивни. Мълчахме, разбирахме или не разбирахме онова, което се говори, съгласни или несъгласни с него, но вътрешно, с мисълта си бяхме деятелни. Той със словото си ни отговаряше. Може би затова нарече сказките си беседи - защото наистина ние вътрешно беседвахме с него. Един брат ми казваше, че веднаж като отишъл на беседа, Учителя говорел върху някакъв въпрос и братът мислено си казал, че в това, което говори Учителя, няма логика. Учителя веднага казал: „Някой ще каже, че в това, което говоря, няма логика..." - и после продължил беседата си. Братът бил изненадан и си казал: „Ама този човек мислите на хората ли чете?!" Естествено, не всеки път, когато слушахме Учителя, можехме да преживеем тази вътрешна връзка със словото му. Но много често под въздействието му се разтоварвахме от тежките си състояния. Имаше тежки състояния, които така ни обхващаха, че само личната среща с Учителя можеше да помогне. Той умееше да намери подход към всяко човешко съзнание и да помогне, да покаже път за освобождаване, да насърчи, да излекува всяка рана, каквато и да е тя. Разбира се, имаше и същества, които така се бяха затворили в себе си, че не можеха нищо да приемат и не искаха - от страх или предразсъдъци. Но на всеки, който се отваряше и питаше, той отговаряше и даваше съвет. По-подробно за това как Елена Андреева в виждала образа на Петър Дънов може да се прочете в сп. „Житно Зърно”, бр. 21 Редактирано Януари 4, 2012 от Ани Иво, wonderful, ivan76 и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.