Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Сподели настроението си с музика или стих 2


Надеждна

Recommended Posts

Иван Бориславов

АБРАКАДАБРА

Звездите ми телеграфират

с морзовата азбука на детството:

Абракадабра!

Абра-кадабра!

Аб-ра-кадаб-ра!

Отвъд далечните невидими пристанища,

обрасли с радиоантени и радари,

отвъд космическите полигони,

отвъд морето и земята,

отвъд света ни,

уловен в компютърната мрежа,

до мене изведнъж долита

непрограмирана парола:

Абракадабра.

В края на това агонизиращо столетие

нима най-сетне боговете са си спомнили за нас

и почват да ни викат,

за да ни кажат нещо съдбоносно важно?

Така навремето в началното училище

след шумното голямо междучасие

разсилните излизаха на двора

и биеха звънеца,

за да влезем в час.

Но боговете не объркват ли сигнала?

Нали той беше SOS ?

И все пак откъде ми е позната тази странна дума:

Абракадабра?

Кога ли съм я чувал?

Като че ли и аз съм я изричал някога?

И си припомням имена на кораби,

които винаги отплаваха без мене.

И си припомням имена на острови,

където няма никога да стъпя.

И си припомням имена на призрачни съзвездия –

съцветия, които няма да откъсна.

И неочаквано –

между две срички тишина –

ме осенява споменът.

За миг затварям своите очи

и падам в бързея от слънце:

Абракадабра!

Приятели от детството,

как сме забравили спасителното заклинание?

Момиченцата с пърхащите бели панделки,

орисани да станат черни Пенелопи,

нанизваха синците от обикновени буквички

в конеца на небесната дъга.

И връзваха вълшебните огърлици на вратовете ни.

И ни желаеха щастливи одисеи.

И ние – лековерните деца на боговете,

отплавахме натам,

където сочеше четвъртото листо на детелината.

Четвъртото листо,

което след това съдбата ни открадна.

Абракадабра!

Разбира се,

това е думата,

която всеки някога е знаел,

но постепенно е забравил.

Докато накрая е загубил безвъзвратно.

Тъй както сме забравили

приятелите си от детските години –

ездачите на морски кончета,

гребците от прогнилата трирема,

летящите холандци в небесата.

Тъй както сме забравили

момиченцата с бели панделки

в лиманите на паметта си.

Тъй както сме забравили любимите,

а после и голямата любов.

Тъй както сме забравили и себе си,

за да се лутаме сега безцелно в делника

и да затъваме в това тресавище

с разнищени души на корабокрушенци –

объркани,

отчаяни

и озлобени.

Звездите продължават да телеграфират:

Абракадабра!

Целебната четирилистна дума.

Думата на всички думи.

Думата,

която обяснява всичко.

Думата,

в която се разискря цялата поезия.

Абракадабра!

И се разбягва глутница от прокълнати сенки.

И изведнъж нахлува в мене

забравения вкус на лудо чудо.

И ме обзема музиката на морето,

безкрайните импровизации на вятъра,

симфонията на тръпчивия простор и на вълните.

Абракадабра!

Разпалвам с дъх стихиите.

И не сърце,

а късче от безкрая

пулсира в моите гърди…

И вече ми е все едно

кой ще изтегли утрешния ден

като протрита карта

от хазартната колода.

Отвъд покрайнините на света,

отвъд предградията на живота,

отвъд това хилядолетие –

аз чувам ехото да ми отвръща,

аз чувам бъдещето да ме вика

с гласа на ранобуден странник:

Абракадабра

Абракадабр

Абракадаб

Абракада

Абракад

Абрака

Абрак

Абра

Абр

Аб

А

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 400
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Димчо Дебелянов

СВЕТЪЛ СПОМЕН

Светлий спомен за теб е кат книга любима,

денонощно пред мен е разтворена тя...

Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,

сляп за тъмната нощ и злокобната зима.

Всеки ред буди в мен непознати мечти,

на безбройни слънца грей ме трепетът златен,

ти се носиш над мен като лъх ароматен

и сърцето ти в блян до сърце ми трепти.

И живеем в страни, чийто мир не смущава

ни суетна мълва, ни гнетяща печал;

любовта ни е чист, непомътен кристал

и със звездни венци вечността ни венчева.

Там летим и цъфтим сред цветята - цветя;

окрилени души нивга страх не обзима...

Светлий спомен за теб е кат книга любима,

денонощно пред мен е разтворена тя...

Линк към коментар
Share on other sites

Infinity, много ми хареса прочутото адажио на Томазо Албинони в съчетание с тези природни красоти!

п.п. Отдавна ми се иска да те попитам как се превежда подписа ти?

Редактирано от Атлантида
Линк към коментар
Share on other sites

моля да ми кажете какво мислите за това:

(ако имате силни басове музиката става грандиозна!)

А каде по-точно е IPто на клипа за да мога да ги пускам направо, без линк?:)

Но моля, кажете какво мислите за тази музика - ВАЖНО МИ Е

Редактирано от Stildjian
Линк към коментар
Share on other sites

Една минута и половина показва последствията от начина ни на живот

(музиката е от един от любимите ми филми Requiem for a dream)

(кадрите са от филма Baraka)

Линк към коментар
Share on other sites

моля да ми кажете какво мислите за това:

(ако имате силни басове музиката става грандиозна!)

Но моля, кажете какво мислите за тази музика - ВАЖНО МИ Е

На мене не ми хареса особено, съжалявам, подтискащо, Клипът е с някакви движещи се облаци, които не знам, ..имах чувството в съчетание с музиката, че искат да ме задушат

Линк към коментар
Share on other sites

Харесвам този мъж! А гласът на тази жена е един от най-въздействащите ми.

Един от най-добрите дуети за мен!

All you can, all you can

you gotta take this life and live it

all you can, all you can

never let it go

'cause there's one thing in this life I understand,

Линк към коментар
Share on other sites

моля да ми кажете какво мислите за това:

(ако имате силни басове музиката става грандиозна!)

Поздравления!

Това е един от любимите ми композитори,много се радвам че има още един човек който харесва

такъв тип музика! :thumbsup2: И според мен тя звучи тъжно когато се слуша повърхностно.

Ето нещо подобно http://www.youtube.com/watch?v=8Uyvpnf2Er4...feature=related

още едно http://www.youtube.com/watch?v=vRDtrsuIEk8...feature=related

Редактирано от pcheliza
Линк към коментар
Share on other sites

Хареса ми как си говорят Зара и Силвия! :3d_059:

Това е нещо,като общуване посредством синестезията - картините звучват,музиката вае образи в различни цветове... :3d_015:

Изкуших се да ви предложа нещо от любимата ми певица и песента,с която поех по пътя на музиката:

Randy Crawford

А ето това е друга от многото любими нейни песни:

Приятно слушане!

Редактирано от Моника13
Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...