Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Сподели настроението си с музика или стих 2


Надеждна

Recommended Posts

  • Отговори 400
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Е това си струва да се чуе и да се види!

http://www.zazz.bg/play:f6317792

Линк към коментар
Share on other sites

Е това си струва да се чуе и да се види!

http://www.zazz.bg/play:f6317792

Да. Помислих си това:

трябва човек да е бил много дълго време с много голямо сърце ( и да продължава да бъде), за да заслужи любовта на толкова много сърца.

Истинското величие е просто, но и трудно.

Линк към коментар
Share on other sites

Към пост - 257 -

Кафето - Joe Dassin

Във Нанси зимен ден. Мокър сняг заваля.

А отсреща кафе. Влиза тя.

Сяда близо до мен. Как ли мисля смутен

да подхвана аз с нея игра.

Не е умно това да обсъждаш дъжда,

но помага на твойта звезда.

После идва мигът за интимни слова

и потъват следите в снега.

В "Трите гълъба" с теб любовта ни събра

без подслон само двама в света.

Беше хубаво.Нямахме нищо освен

цял живот в миг един споделен.

Във Нанси пролетта с топъл юг е дошла.

Аз съм влюбен и влюбена тя.

Крачим водейки нов философски диспут.

Аз я снимам за хиляден път.

Малки пъстри бистра на площада в дъга

са изнесли тераси навън.

Има толкова шум и поток светлина.

Всеки чака да дойде нощта.

В "Трите гълъба" с теб любовта ни събра

без подслон само двама в света.

Беше хубаво.Нямахме нищо освен

цял живот в миг един споделен.

Но изчезва Нанси зад далечни земи

ден след ден безвъзвратно почти.

И остана един тъжен спомен за мен.

Радостта отлетя към Лорен.

Други пътища тя вече следва сама.

Не пресичат те мойта съдба.

Без да мисля за теб не минава и ден

и това е по-силно от мен.

Joe Dassin

Le café des trois colombes

--------------------------------------------------------------------------------

Nancy en hiver, une neige mouillée

Une fille entre dans un café

Moi, je bois mon verre, elle s'installe à côté

Je ne sais pas comment l'aborder

La pluie, le beau temps, ça n'a rien de génial

Mais c'est bien pour forçer son étoile

Puis vient le moment où l'on parle de soi

Et la neige a fondu sous nos pas

On s'est connus au café des trois colombes

Aux rendez-vous des amours sans abri

On était bien, on se sentait seuls au monde

On n'avait rien, mais on avait toute la vie

Nancy au printemps, ça ressemble au Midi

Elle m'aime et je l'aime aussi

On marche en parlant, on refait la philo

Je la prends mille fois en photo

Les petits bistrots tout autour de la place

Au soleil ont sorti leurs terrasses

Mais il y avait trop de lumière et de bruit

On attendait qu'arrive la nuit

On se voyait au café des trois colombes

Aux rendez-vous des amours sans abri

On était bien, on se sentait seuls au monde

On n'avait rien, mais on avait toute la vie

Nancy, c'est trop loin, c'est au bout de la terre

Ça s'éloigne à chaque anniversaire

Mais j'en suis certain, mes chagrins s'en souviennent

Le bonheur passait par la Lorraine

Elle s'en est allée suivre d'autres chemins

Qui ne croisent pas souvent les miens

Je t'ai oubliée, mais c'est plus fort que moi

Il m'arrive de penser à toi

On se voyait au café des trois colombes

Aux rendez-vous des amours sans abri

On était bien, on se sentait seuls au monde

On n'avait rien, mais on avait toute la vie

Източник

Редактирано от Fut
Линк към коментар
Share on other sites

Гьльбче,

недей отлита,

без ласка даже...

Остани!

Не трьгвай,

моля те...

минута още,

Приседни!

Гьльбче,

недей отлита,

без ласка даже...

Остани!

Но литнеш ли...

Изтрьпналото ми сьрце...

Вземи!

За всички гьльби, които уж са отлитнали...

Линк към коментар
Share on other sites

Гьльбче,

недей отлита,

без ласка даже...

Остани!

Не трьгвай,

моля те...

минута още,

Приседни!

Гьльбче,

недей отлита,

без ласка даже...

Остани!

Но литнеш ли...

Изтрьпналото ми сьрце...

Вземи!

За всички гьльби, които уж са отлитнали...

Един Шансон... :3d_043:

Линк към коментар
Share on other sites

Някой може и да се съмнява, но има моменти, когато морето, гледано от хеликоптер, звучи по

П.П. И без хеликоптер става, но просто не е същото.

Редактирано от aorhama
Линк към коментар
Share on other sites

Прегръщам ви с нежността на тази песен http://www.vbox7.com/play:9982e1da

Линк към коментар
Share on other sites

Има нещо необяснимо в балканската душа. Нейните проявления се променят постоянно, ограничавани неизменно от 2-те основни граници на собственото й съществуване - сватбите и погребенията.

Линк към коментар
Share on other sites

http://es.youtube.com/watch?v=IXdNnw99-Ic&...feature=related

...

Не ме изгубвай никога - откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -

завинаги.

И колко ми е невъзможно... Колко си

ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги..

http://es.youtube.com/watch?v=D3sMZbhs7QA&...feature=related

...

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам,

ще те целуна и ще си отида...

Линк към коментар
Share on other sites

Преди години всеки път,когато слушах Адажиото на Албиньони,очите ми се изпълваха със сълзи...Усещането за величието на Вселената сякаш ме плашеше,караше ме да се чувствам безпомощна... Сега,тази вечер,изведнъж почувствах,че искам да го слушам,но бликналите ми сълзи бяха на щастие от това,че имам сетивата да чуя един от най-големите музикални шедьоври на човечеството,че мога да го споделя с вас и така да съм неделима и необходима част от тази Вселена,която трепти в очакване на нашата промяна в името на Живота. :3d_045:

И още едно великолепно изпълнение за онези,които го обичат:

Lara Fabian

Редактирано от Моника13
Линк към коментар
Share on other sites

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...