Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Сподели настроението си с музика или стих 2


Надеждна

Recommended Posts

Тишината...

Тишината ме кара

да се вслушвам във нея,

тишината ме вика

там на върха.

Тишината ме врича

да се взирам влицето и...

Почуква на мойта врата

с усмивка перверзна

повдигаща крилете ми.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 400
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Много е хубаво Нина. Колко много може да каже тишината, права си... Твое е нали?

Линк към коментар
Share on other sites

КНИГИТЕ

На К. Гълъбов

Пред мен е книгата разтворена

и денем, и нощя;

все сам, аз не познавам хората,

не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,

изгрява ден, залязва ден:

аз дните си като страниците

прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия

живот на някой чужд,

а твоят, никому ненужен,

да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,

о, зов на любовта,

и аз изгубих зарад книгите

живота и света.

Атанас Далчев

Линк към коментар
Share on other sites

Понякога е толкова смълчано,

че чак ти идва да извикаш.

Навън небето е оловносиво

и вятърът е някъде изчезнал.

Залутал се е нейде надалеко,

а тук е тихото мъртвило.

Сгъстен е въздухът.

Сега дори да викна силно,

няма да се чуе.

Ще се удари в гъстота викът ми.

И гларусите даже онемяват.

Навярно чувстват неудобство

да разцепват

с криле и грачене простора.

Дъждът се спуска кротко,

но сигурно и някак напористо.

Да. Сякаш неизбежно.

Като истина.

Запалвам си цигара

на ниско столче на терасата.

Приседнала по мъжки,

подпряла лакти на колене,

обути в сини джинси.

Пуша бавно.

За никъде не бързам.

Едно момиченце отляво

почиства своята тераса.

Едно дете красиво,

нежно като крехко цвете

старателно мете дома си.

И си пее нещо.

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

Най- сетне разбрах ,какъв е любимият ми стил музика , ърбан електроник джаз фюжън.

Една страхотна френска банда - St. Germain . Едно много яко парче .

">
" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Ърбан и джаз,изкуство и много флейти !

Линк към коментар
Share on other sites

Светлината на пътя, осеян с лед

носи мраморна тишина.

Там във бялото смисълът е отнет

и облечен е в самота.

Дворци от вятър и от облачен прах,

тихо ееее ууу,

живее там във свойта сила и страх

звездният малък принц.

Той не чувства в очите си нищото,

вижда залези и цветя,

сам живее във своята приказка

и къпе утринната роса.

Дворци от вятър и от облачен прах,

тихо ееее ууу,

живее там във свойта сила и страх

звездният малък принц.

Той знае, че всички красиви неща

са невидими за очи,

които не чувстват, че вятър в дъжда

цветовете ще угаси.

Дворци от вятър и от облачен прах,

тихо ееее ууу,

живее там във свойта сила и страх

звездният малък принц.

Дворци от вятър и от облачен прах,

тихо ееее уууу,

живее там във свойта сила и страх

звездният малък принц.

Звездният малък принц.

Малък принц.

Линк към коментар
Share on other sites

* * *

И птиците умират,но летейки,

отнесени от полет във съня...

Не искам да си мислиш,че шептейки

не мога в миг да искрещя.

Когато си помислиш,че съм кротка,

ще изрева на бурята с гласа,

светкавично ще блесна и потопно

ще бликна изпод облак след това.

Когато ме намериш много дива,

ще кротна ,като есенна трева

сълзите в шепите ще сбирам,

във тях да давя лудостта.

Когато ме притеглиш земно

да стъпвам със нозе в мъгла,

подобно вятър ще отлитна

с разперените от любов крила.

Когато ме заставиш да живея

по еталон на светска суета,

със птицата във мен ще литна

отнесена от полет във съня...

П.П. не е мое,но явно с авторката ползваме един парфюм ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Сънувах забравена нива: Между облаци никнат лъчи, идват птици, кацат красиво и кълват звезди.

преди около 3-4 години беше спечелил І награда за най - хубав СМС, но не помня от кого беше

Линк към коментар
Share on other sites

Сънувах забравена нива: Между облаци никнат лъчи, идват птици, кацат красиво и кълват звезди.

преди около 3-4 години беше спечелил І награда за най - хубав СМС, но не помня от кого беше

Доста оригинално Сев :rolleyes: .

">
" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Редактирано от Атлантида
Линк към коментар
Share on other sites

Спящите красавици

Затворени, копнеещи очи

в очакване на истинска любов.

Целувка нежна ще ги семени

със дарове на нов живот.

Когато принцът ги прегърне

и нежно ги погали по бедрата,

те ще завибрират бърже

във трескава възбуда, непозната...

И танци във вълни от радост,

на тласъци ще гърчи се снагата...

"О, принце, целуни ме бърже,

копнее ми за теб душата..."

Редактирано от mecholari
Линк към коментар
Share on other sites

http://www.vbox7.com/play:2341eb9e

Докосвам го...

а устните му трепнат

от допира на две сълзи

побрали в тишината си тъга

на невъзможност.

И сричам в пръстите си

разпилени истини

рисувам маски

стихнали в безцветие

недосегаема копнежност

или е танц на сенките

от ласки

на неслучване...

В ума ми... като гънки

по сатен

разливам тленност.

...

И утре ще съм пак

отново аз

по кипналата пяна на кафето ми

из мокрите паважни улици

зад светофарите,

далече от ръцете му.

До следващия дъх безвремие...

Линк към коментар
Share on other sites

...

И утре ще съм пак

отново аз

по кипналата пяна на кафето ми

из мокрите паважни улици

зад светофарите,

далече от ръцете му.

До следващия дъх безвремие...

Много е красиво Инфи!

... а в мен се "отрази" това

един любим глас, който пее

Blue moon,

You saw me standing alone

Without a dream in my heart

Without a love on my own.

Blue moon,

You knew just what I was there for

You heard me saying a prayer for

Somebody I realy could care for.

And then there suddenly appeared before me,

The only one my arms will ever hold

I heard somebody whisper, "please adore me."

And when I looked,

The moon had turned to gold.

Blue moon,

Now I’m lo longer alone

Without a dream in my heart

Without a love of my own.

Линк към коментар
Share on other sites

Специален поздрав за сестра Ася_И за жалост намерих само текста. Асе, над тези неща за които си знаем трябва да сме сестричке иначе както казва един много възрастен и мъдър мъж - " Кел файдасъ от всичкото ни знание и т.н..." :D Поздрави!

Прозорец, който още свети

Изпълнител: Домино

Тръгни през времето назад без никого да питаш

ще вият стари ветрове и мрак ще те оплита.

Върви приятелю, върви, една жена те чака,

сред многото вини докрай тя своята изплака.

Един прозорец още свети

с тревожна светлина.

Върнете се, върнете се и си простете,

и непростимите неща.

Бъди бъди жена до край, щом всичко се забравя.

Щом може всичко да простиш сега е час да се прощава.

Върви приятелко, върви, съдбата беше строга.

Но всичко вече е зад нас - и болка, и тревога.

Един прозорец още свети

с тревожна светлина.

Върнете се, върнете се и си простете,

и непростимите неща.

Редактирано от Fut
Линк към коментар
Share on other sites

Един приятел ми г даде! Невероятно е! Как да не му се прииска на човек да се научи да свири на Блок-флейта, след като освен такива нежни мелодии, идеално може да изкара и мулодията на Паневритмията!

http://profile.myspace.com/index.cfm?fusea...endID=156207757

Линк към коментар
Share on other sites

Една невероятна песен изпълнена от една невероятна певица...

http://www.youtube.com/watch?v=u7Ac3eRarGI

... от времето ,когато певиците не се подбираха по визия.

Редактирано от nina7705
Линк към коментар
Share on other sites

O, kak сама да бъда убедена,

че аз съм всичко, за което съм предназначена?

Какъв е моят смисъл, как изглеждам

извън това, в което погледа се вглежда?

Животът-ту нагоре, ту надолу;

ту нося се безгрижна, ту залитам по неволи.

И ту се пътят равен разпростира,

ту без да ща, без изход в него се намирам.

Изчиствам си ума, сърцето и очите

и виждам цялата измамност, под която скрит е

на вещите примамливият трепет, слава,

възторг, наслади, що успехът сякаш обещава.

Вървя напред, навътре и нагоре.

Живота-сън обичам, ала нещо ми говори

че има друго, че съм само посетител,

ще се стопя и ще премина в другата обител,

а тя дали на тука ще прилича,

и там коя ще бъда аз и как ще се наричам?

Дали там с мен ще бъдете и вие?

Сърцето ми дали ще ви познае и открие?

Любов от мен за вас, от вас към мене.

Какво съкровище е щом е споделена!

От топлината ви и там ще се нуждая.

През бързите ята на времето и през безкрая

най-важното за мен ще бъде, знам,

отново да сте с мен и там.

Рона Хърман

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...