13.03.2008 г. - Ще ядеш от дървото на живота!

[Ася_И]

Мисъл на деня - 13 Март 2008 г.

"Господ, като искаше да ръководи човека, тури го в Райската градина и му каза: „Слушай, от толкова години вече ти си ял от забраненото дърво. Гледай сега да не ядеш!” Вие мислите, че човек не е съществувал преди Адама, и като така, не е ял нищо. Като му забрани да яде от дървото за познаване на доброто и на злото, всъщност Господ не му забрани да яде нещо, от което никога не е ял. Той и без това е ял много пъти, защото той е стомахът на битието. Господ му каза: „В който ден ядеш от дървото за познаване на доброто и на злото, ти ще умреш. Затова ще ядеш от дървото на живота!”"

Из Най-голям в Царството небесно, 1-ва НБ, 27.IX.1936 г.

[Донка]

Учителят и неговите беседи много ми помогнаха за себе си да изясня смисъла на този образ - "да ядем от дървото за познаване на доброто и злото" и "да ядем от дървото на живота".

Дървото на живота за мен е всичко, което се случва около нас и с нас без нашите преднамерени усилия и желания. Да ядем от него това означава да приемем тези неща с благодарност като храна - т.е. това, от което имаме нужда за да оцелеем и да растем и се развиваме. Да ги усвоим като преработим "храната" - извлечем полезните за нас съставки - уроци, информация, енергия. Когато организмът, респ. съзнанието ни обработват тази информация, те всъщност поддържат естественото си функциониране и реда в системата си - всеки новопостъпил елемент отива там, където ще бъде най-полезен и добър. Няма конфликти, няма зло. Всяко нещо е за добро, защото си намира мястото, времето и дозата...

Когато "ядем от дървото за познаване на доброто и злото" ние първо определяме по нашите ограничени човешки критерии и желания какво е добро и какво зло за нас и другите. През тази призма гледаме на света и себе си и на това, което се случва с нас и около нас. Което влезе в нашето "ложе на доброто" - приемаме го като добро, което се осмели да е различно от неговите мерки - наричаме го зло. Храната, която сме изяли от това дърво ни е накарала да си мислим, че знаем какво е добро и зло и дори че можем и имаме правото и задължението да налагаме доброто си на другите и да изкореняваме и да се борим срещу това, което сме етикирали като зло.

Разликата е много фина. И много често, мислейки сиче ядем от дървото на живота всъщност вкарваме в себе си токсините на дървото за познаване на доброто и злото. Как да ги различаваме? Моят начин е през емоциите - усетя ли негативна емоция към нещо - значи съм объркала дървото....

[Ян]

За мене да "яде" човек от Дървото за познаване на Добро и Зло, означава да трупа Душата опитност в дуалистичния свят докато придобие опитност в много превъплъщения. И така придобие съзнателна опитност за Добро и Зло. И се научи да избира кое е Добро за нея. Но да не бъркаме Добро с приятното за земните сетива.

Да "яде" човек от Дървото на Живота, означава според мене да предобие Вечен Живот. Да не познава вече смъртта във всичките й форми. За такъв човек предполагам вече не съществуват Добро и Зло. Няма го вече дуалистичния свят. Няма мъж и жена / Ин и Ян са се слели заедно по един неразривен начин/. Няма глад и жажда в енергиен и материален смисъл. Защото Човек вече живее в Идеалния Свят. Законът "Карма" вече не действа - обезсилен е.

[Ася_И]

Мъдрецът, царската дъщеря и дървото на живота

[Слънчева]

Напълно споделям предишните два поста.

Дървото за познаване на доброто и злото ни кара да отсъдим-този е добър, а този-лош. Но пък е полезно до определен момент, за да натрупаме опитност.

Дървото на Живота дава плодове като Любов, Мъдрост, Истина. Вече сме над дуалистичния свят и виждаме смисъла на всичко случващо се-уроци, изпитания, промени на съзнанието. Живеем в Идеалния / /, Причинен свят. И най-важното - няма Его, няма човешки желания.

„Кой е най-голям в Царството небесно?“ Кой е голям човек? Голям човек е този, който знае да расте. Това подразбира правилно растене в живота. Душа, която не може да расте, тя не може да стане голяма. Малките неща стават големи. Човек трябва да расте, за да стане голям. Не е мъчно това. В тази големина трябва да има едно вътрешно разбиране, една сила, която да разбира нещата. Това може да направи всеки един човек, който има тази прозорливост, която наричаме „интуиция“. Човек не може да се развива, ако не схваща нещата интуитивно. Интуицията е чувство, наука в човека, която схваща нещата изведнъж. Това, което един обикновен човек цял живот го следва и не може да го постигне, човекът с интуиция в 5–10 минути, моментално почти, може да го достигне същото нещо. И най-големите опити, които сега хората правят, с интуицията същите опити ще бъдат играчка. Този опит може да се направи в 5–10 минути отгоре. Сега тези неща не стават, защото целта, с която сегашните хора се домогват до науката, е съвършено друга от [тази на] просветените хора, които работят с интуиция. Те не я употребяват за благото на цялото човечество, но я употребяват за свое лично блaго и по този начин те си причиняват пакости сами на себе си.

Тъй щото, желанието на хората за големство е опасно желание, опасна работа. Сега всички хора се стремят към това, именно, кой да стане по-голям, по-силен, по-добър, по-напреднал, по-учен и т.н. И оттам, всички спорове, които стават между хората, се дължат все на желанието за големство.

[Валентин Петров]

Разчитай на онова, което Бог е вложил в тебе.

Не е ли по-добре човек да яде по-малко и да мисли повече?

Ти трябва да знаеш как да ядеш, ти трябва да знаеш как да дишаш и ти трябва да знаеш как да мислиш.

Ти трябва да знаеш още всяка една постъпка, която мислиш да извършиш, Божествена ли е или не. Казваш: „Отде да зная това?“ Ти можеш да го провериш. В 5–10 минути ти трябва да го провериш Божествено ли е или не.

и светиите трябва да се пазят.

Човек трябва да съзнава, че е изгубил Божията любов.

трябва да знаеш предназначението на твоите кости, на твоите мускули, на твоята нервна система

ако познаваш себе си, и хората ще познаваш.

вътрешно ти ще имаш това смирение и няма да гледаш на знанието на околните хора, няма да гледаш и на своята външност... ще влезеш в един свят, ще видиш една стълба от същества над тебе, които се отличават със своето знание, със своята сила и със своята доброта.... Като станете като малките деца, вие ще обгръщате цялата Земя, ще я виждате отвсякъде и ще виждате онези, които управляват Земята.

Като говорите за ангелите, представяйте си ги като същества, у които няма нито сянка на някакво престъпление. Те имат голямо благородство.

Възпитанието седи в това да не обичаш това, което другите обичат. Когато един момък знае, че друг някой обича една мома, не е позволено и той да я обича. Тя няма нужда от неговата любов. Той трябва да обикне друга някоя мома, която никой не я обича... не трябва да мислиш, че на Земята хората могат всички да се обичат. На Земята любовта е съвсем друга и тя трябва да се спазва.

в Царството Божие може да бъде най-голям онзи, който има разбраното смирение в себе си. Какво означава думата „смирение“? Коренът на тази дума означава „мек човек“. Мек е само онзи човек, който е крайно мъдър... Меките хора никога не се късат, те издържат на всичко.

Когато възпитаваш детето си, по възможност не говори за неговите недъзи, които има. То само ги знае. ... И като го виждаш, че краде, прави се, че не виждаш. – „Ама, какво ще стане от него?“ – Много добро дете ще стане. Щом му кажеш, че си го видял да краде, детето вече разбира, че и ти знаеш да крадеш, но се криеш да не те види. А така, като не му казваш нищо, не му прави никакво впечатление. Не забелязвайте недъзите на хората по никой начин. Да не ги забелязваш, това значи да не ги държиш в ума си. Същото прави и за себе си... Не мисли лошо нито за другите, нито за себе си. Вие трябва да имате това истинско знание.

Най-първо ти трябва да познаваш Бога, Който живее в тебе. И като познаваш Него, всички други работи ще ти се наредят. ... Не забравяйте Господа, Който всеки ден ви говори и Който живее у вас. Като ставаш сутрин, мисли за Господа. Господ мисли за нас, да ни даде най-доброто.

Кой е най-голям в Царството Божие?“ Най-голям е този, който познава Бога и който Го люби. Той ще влезе в Царството Божие. Първо ще любиш Бога.

Ако искате да се влюбвате, любете Бога. А според това, че Бог трябва да ви обича, това е правата посока на възпитание. Ако искате да се самовъзпитавате, така седи въпросът.

„Кой е най-голям в Царството Божие?“ Който се смири. Сега аз пък ви казвам: Най-голям е онзи, който държи любовта към Бога в ума си, в сърцето си, в душата си и в силата си. В Писанието е казано на 4 места да държи човек любовта си към Бога: в ума си, в сърцето си, в душата си и в силата си. Затова, този човек, който има пълната любов към Бога, той е най-голям в Царството небесно.

Най голям в Царството небесно

„Ние съгрешихме, затова не можем да ядем от дървото на живота“. Христос ще каже: „Щом изправите вашия грях, щом го хвърлите от себе си, ще ви се позволи да ядете от дървото на живота. Както изпитахте заразата, като ядохте от забранения плод на дървото за познаване доброто и злото, така и сега, като вкусите от дървото на живота, ще придобиете друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния“. За вас тия неща може да са алегорични, но за мене те са действителност. Тия дървета са в нашия мозък: едното дърво – за познаване доброто и злото, е в задната част на главата, а другото – дървото на живота, е в предната част на главата.

Христос казва: „Готови ли сте вече да мислите право – да не живеете със задния си ум? Готови ли сте вече да градите, както аз ще ви кажа?“

и в християнския живот неутралитет се пази до известно време; след това трябва да започнем да воюваме. Имаш една лоша мисъл, това е война; раждаш се, умираш, това е война; богатееш, сиромашееш, това е война... Сега и ние, които градим по същия закон, решаваме един велик въпрос в живота... който Христос поставя на всинца ни: С нас или против нас? И ние сега трябва да решим: С Христос или против Христос? Неутралност няма. Голямо състезание има в света! Всички хора воюват и всеки трябва да отиде на една или на друга страна, за да се реши великият въпрос.

Новото основание