Духовната гордост

[Донка]

преди 1 час, kipenzov каза:

Донка, гордостта е производна на самоуважението. А реалистично изграденото самоуважение се дължи на адекватни действия и постигнати положителни реални резултати от тях в Света. Дали това бива постигано от следване на определени съвети само в един два текста или като цяло от изучаването на целокупниия Живот е въпрос на индивидуален път.

Не знам за какви "разновидности" на гордостта говориш, но предполагам, че щом ги описваш като "преодолени", то става въпрос за полярно проявени в характера  крайности. Негативната Гордост е Горделивост. То и в езика ни това си е показано като "звучене".

 

[Донка]

Позволих си да прехвърля последните мнения в тази тема, като по-адекватна на идеите в тях. Ще се радвам на дискусия с интересни позиции и особено аргументи. 

Моята лична позиция - няма положителна гордост. Стигала съм до извода, че хората, които поддържат това становище, смесват гордостта с достойнството и честта. Те наистина са положителни (нямат отрицателен аспект).

[Донка]

Цитат

Гордост и смирение.

Гордост и тщеславие

Гордост и ревност

Това е само една малка част от написаното от Учителя за гордостта. Мнооого полезно ми е било, когато я преодолявах. Хаха, то не е тайна - гордеех се, че съм чувствителна към отношението на другите към мен, че съм скромна (тогава така наричах стеснителността си). Гордеех се, че се жертвам, като пренебрегвам своите нужди заради тези на другите хора, че не съм нагрубила или обидила никого, гордеех се дори, че страдам, без да го показвам на хората... То всичко било агресивно, оказа се - и това, с което се гордеех, и самата гордост. Сега си мисля колко клишета са ни набити в главиците.... 

[kipenzov]

В 12.03.2008 г. at 12:40, Guest aorhama каза:

Духовната гордост ... И така дотогава, докато (някой неизвестен за нея ден) дойде моментът на голямото изпитание, което може да бъде или унищожително или катарзисно - според преосмислянето на личното душевно страдание от страна на самия човек.

 

В 12.03.2008 г. at 12:45, Диляна Колева каза:

...След гордостта от придобити знания следва желанието за поучения(а не споделяне на опит) и умела манипулация(в някои случаи).

 

В 12.03.2008 г. at 13:12, Аделаида каза:

Много важно според мен е да се направи и разграничението между Гордост и Горделивост, защото разликата е много голяма в двете понятия. Както и кой каво влага в смисъла на тези думи за духовната гордост.

 

преди 10 часа, kipenzov каза:

"Поемането на отговорността за живота ни" е по-скоро следствие на "прошката" и към самите нас.

Един вид, "прошката" клони към вътрешно изживяване на Катарзис. Некво "разтваряне на отминали напрежения", "успокояване" на потиснати кофти спомени, приемане... некъв микс общо взето. А поемането на отговорността е последствие на това.

 

В 12.03.2008 г. at 17:25, Слънчева каза:

И аз ще кажа-смирение.

 

П.П. А иначе ако има желание за "ОТКРИВАНЕ" на още "Врагове", ето в тази статия - "Основните ми врагове са вътре в мен. Горделивост и самоунижение", с психоаналитичен подход е описано доста добре причината за възникването на Горделивостта, но през "лакмуса", че това е "ВРАГ", което не споделям. Поне аз!

Според мен е "Предизвикателство" за преминаване!

[kipenzov]

преди 35 минути, Донка каза:

Сега си мисля колко клишета са ни набити в главиците.... 

Наистина са доста! Хубаво е Всички "да си ги виждаме", ама повечето го правят като "ги виждат единствено у другите"!

И всички довеждат до потискане на творческата енергия( вкл. и сексуалната!).

Вероятно не за друго, а за да се научим как да използваме тази енергия! А не да "бягаме" от нея, бягайки от нас си!

Ученето става по два начина - с показване(личен пример) и с научаване на правилата.

Едното дава свобода на Личен Избор, второто "изисква придържане".

Не можеш "да дадеш" Свободата на друг човек, ако не си си "я дал" и на Себе си.

Всеки греши! Някой обаче след много грешки, предпочитат да започнат да следват правила, а не да ги открият "пробвайки".

Потискат Гордостта си, защото след "направените грешки" самоагресивно "губят" усещането си за достойнство и чест, след "съпоставката" с "клишета(,които) са ни набити в главиците", ама и ние сме се "съгласили" те да са там, дори и несъзнателно.

А всичко е въпрос на самоуважение и самоувереност, добивани чрез куражът да се "изправиш", след като си "паднал". До следващото "претопяване" на Гордостта, Честта и Достойнството и смиреното начало на новия "цикъл на растеж и развитие". 

Корективът за "грешките" е във  взаимодействието с другите и със средата( единствено е второто, ако си в Един-Е-Ние, извън обществото и "цивилизацията", ама това са изключително малко хора) 

 

[kipenzov]

Току-що, kipenzov каза:

И всички довеждат до потискане на творческата енергия( вкл. и сексуалната!).

"Изобщо човешката енергия може да се разработи в три направления: в широчина, която дава стабилност на характера; в дълбочина, която дава активност и предприемчивост; във височина, която дава стремеж и полет на духа" от предложения линк за Гордост и тщеславие

Донка, не знам дали знаеш, че е трудно да се дели.

Примерно 3/2. Това едно и половина е Таткото   - "Мама е номер едно, а Тате - едно и половина"

"Великата майка" е едно - хоризонталното. Това е "периферното мислене" на женското.

"Великият Баща" е двете половини на вертикалното, след равнината на хоризонталното. Това е "тунелното мислене" при мъжкото.

Две посоки - хоризонтала и вертикала. Ама три "направления".

Душа, Дух в потенция или латенция.

 

П.П. Има и три ЛОГОСА - на Кибела, на Аполон и на Дионисий, които добре са описани от Ал.Дугин в това интервю - "Ноомахия – битката на умовете. Логосът на цивилизациите"

а може и просто това в орфизма -  Хиерогамия

а иначе 2-та 3-ъгълника като се "съединят" се получава много стар символ, който евреите го наричат "Звезда на Давид", ама е доста по-стар от еврейството. Както и "Свастиката на Четирите Елемента" дето им се "изсипа на главите". Вероятно като отговор за "експропеирането" на символите и Горделивостта зад Гордостта?!?, която умело "интерпретират и налагат" под формата на Жертви - пасивни жертви, който заслужават възмездие, което си е прикрита Агресия. Макар, че полярното на това е, че Жертвата им е, за да се обедини(глобализира) света. Един Бог знае!

Редактирано Май 28, 2020 от kipenzov

[Станимир]

Току-що, kipenzov каза:

Ученето става по два начина - с показване(личен пример) и с научаване на правилата.

Едното дава свобода на Личен Избор, второто "изисква придържане".

Не можеш "да дадеш" Свободата на друг човек, ако не си си "я дал" и на Себе си.

Всеки греши! Някой обаче след много грешки, предпочитат да започнат да следват правила, а не да ги открият "пробвайки".

Значи, никой учител не изисква сляпо подчинение. В същото време ако ученикът всичко трябва да си проверява сам, то едно че учителят става ненужен, а и сигурно ще са нужни милиони години в налучкване. Разумно е да се посочат основите, а надграждането и задълбочаването на разбирането идва с практиката. Практиката е за затвърждаване на наученото. Дори и в учебните системи от училищата това се спазва.

Има едно понятие goal-fitness. Това го споменавам във връзка с достойнството и гордостта. Когато имаш някаква цел, то е от значение дали си подготвен за нея; дали отговаряш на условията за да я постигнеш. Нищо не може да се случи без наличието на съответните условия за това. Иначе отиваме в сферата на чудесата. Когато го има това съответствие, това покриване на изискванията за да се следва някаква цел или за да се заема някаква позиция, то може да се говори за достойнство. Но достойнството е различно от гордостта. И от горделивостта също. Всъщност това разграничаване на гордост от горделивост е доста изкуствено за мен. Някак си е трудно да се види проблемът с това чувство. Ненапразно Луцифер е паднал поради гордостта си, с което показва скритата опасност в нея.

 

[kipenzov]

Току-що, Станимир каза:

Значи, никой учител не изисква сляпо подчинение. В същото време ако ученикът всичко трябва да си проверява сам, то едно че учителят става ненужен...

Зависи кой(какво) е Учителя! Има един Учител, който те учи и в който живееш - Животът!

Току-що, Станимир каза:

сигурно ще са нужни милиони години в налучкване.

Може и в един човешки живот! Зависи каква е

Току-що, Станимир каза:

..имаш някаква цел

 на човешкия живот! Ако е да откриеш основите на човешкия живот, то вече има достъпна доста информация(не само след сърфиране в Акаша). Ако "основата" е различна от основата на човешкия живот, то Взорът на човек ще е насочен в "бъдещето", но не и тук и сега!

Различни "стоки", различни "цени", различно вътрешно усещане на "носителя на правото за живот"!

Различни човешки Идеали!

В това е друга разлика в мирогледите ни, Станимире! Аз "преследвам" "Свободата", а ти "Служенето"! И не мисля, че това е проблем?! Въпросът е да има Уважение!

Цената за Свободата е, че не мога да управлявам мен си и хора, щото не обичам да се подчинявам, но за сметка на това ми е доста "широк мирогледа".

Цената за Служенето е, че мога да управлявам себе си и хора, но за сметка на това ми е "стеснен мирогледа".

 

П.П. И да! по пътя към Свободата, няма как да не "минеш" и през "падането". Ама, за да паднеш, требва да си бил и нависоко преди това! А Горделивостта, Завистта, Злобата, Похотливостта и т.н. са все предизвикателства за преодоляване! Първо "виждайки" ги у другите, а после "да ги открия" и в мен.

Редактирано Май 28, 2020 от kipenzov

[АлександърТ.А.]

Цитат

,,Да допуснем, че някое същество заема известно положение пред огледалото, под някакъв ъгъл и оттам наблюдава отражението на свещта в огледалото и го приема за реално. Това същество наблюдава промените на свещта в огледалото и развива свои теории за тази реалност "    http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=3407

 

Цитат

 

,,Казано е в Писанието: „Знанието възгордява, а любовта назидава“.       http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=1153

,, Какво представя гордостта? – Най-голямата суша, която може да се яви в живота на човека, това е гордостта. Според някои, гордостта представя „запичане на съзнанието“. Така се запича и хлябът, когато не се е още напълно опекъл. Може ли да се яде такъв хляб? – Не може. "

 

Запичането , то е учене , то е добро , то е упорство . Тогава защо да е суша ? Защото носи страдание , понижава живота , за гордия и  околните . А хубавото е че само страданието/печене прави хляба годен .

Цитат

Донка каза :

Стигала съм до извода, че хората, които поддържат това становище, смесват гордостта с достойнството и честта. Те наистина са положителни (нямат отрицателен аспект).

Според мен е точно така защото :

1-----------гордоста е сравнение с някои друг ясно защо . Отношение към другите

2-------------достойнството е себеуважение . Отношение към себе си

3---------а честта не знам ? Само родството ѝ с честност я прави привлекателна . Не е ли много близо до гордоста с потдържането на лична чистота ? Как се вписва тя в днешния прагматичен живот ?

 

[kipenzov]

Цялата фабула на дискусията се състои в "противоречието" между Индивидуалното и Колективното!

И за съжаление има манипулативния "привкус" на "морализиране", поне за мен. За повечето от останалите вероятно е "изпълнена с трепета" "да се посочи правилното", и това е "право", ама е от "другата страна" и така се получава "моралният релативизъм" - за един е правилно, а за друг не.

Е, аз поне, съм се "сблъсквал" с подобни ситуации и от опит знам, че когато "двама спорят, истината вече може да се открие и на трето място". А всичко е Истина. Зависи единствено от "Имаме очи да видим".

П.п. когато човек застане разперил ръце на връх Мусала, вперил поглед в посока София, той може да види евентуално Самоков, но не и ръцете си. Камо ли пък връх Вихрен!

 

а и Дънов в линкнатите беседи говори в едно изречение за "гордост", а в следващото, със действието, вече използва "горделивост"

Редактирано Май 30, 2020 от kipenzov

[kipenzov]

Гордостта на индивидуално ниво идва от самочувствието (сам да чувстваш, благодаря на Д.Колева - от нея почерпих тази интерпретация). Реалистичното ниво на самочувствие идва от самоуважението, че с убеждения и действия постигаш хармонични със средата и собствените си намерения резултати от действията. Това "резонира" с обществените "инструменти за оценка", които "избиват" на индивидуално ниво под формата на чувство за собствено достойнство(самоуважение) и чувство за чест(съвестност). 

Обаче на обществено ниво, индивидът е просто "тухличка". Особено, ако обществото е формирано на база религиозна догма - тогава индивидуалността е пошлост, а гордостта е тщеславие.

Така индивидът в обществото не е приемливо "да поставя Себе си пред Общото(да се възгордява)". Но все пак през последните 3 века след Ренесанса, в обществото е извоювано правото на уважение на индивида от обществото. Това се нарича "право на достоен живот".

Така всъщност "достойнството" се превръща в инструмент за "равнение" на индивида с обществената морално-ценностна система. И "да бъде достоен" означава човек да си е заслужил правото да бъде уважен от обществото, т.е. да изпълнява обществените си задължения съвестно.

А съвестно означава съобразно възприетото за правилно в обществото, съответно - морално-ценностната система в съответното общество. А пък, когато човек проявява действия и изказва мнения съвместими с тези ценности в обществото, то това се явява "атестат" за нравствени качества и спазване на принципи от личността на човека, които "заслужават" уважение", демек си печели "правото да бъде уважен", демек "групата го приема", проявява благосклонност да бъде "приобщен" защото "има" Чест и е "достоен". Да, ама тези прояви са реализирани чрез Личността(персоната) на даден човек. А личността на днешно време често е "куха маска", зад която се крият доста проблеми на Егото и неговото развитие. А и често обществените групи са формирани на база общ страх, а не идеал. 

 

[kipenzov]

А и Гордостта е до време. Времето, моментът, когато изникне(се докснем до) ново познание, което да се осмисли, овчуства, осъзнае. Тогава "пропадаме".

И така до следващия "цикъл на растеж" по "спиралата на въздигането".

А иначе през цялото време на тези процеси на "цел след цел" ние просто живеем, ама различно, индивидуално, всеки.

Понякога дори "раждаме" и безсмислени фрази като - "духовна гордост"?!?! Гордостта все пак се ражда в материално проявеното, в материалното ни съществуване, а не в духовното!?!!!!!

Редактирано Май 30, 2020 от kipenzov

[АлександърТ.А.]

В 28.05.2020 г. at 12:13, Донка каза:

Гордост и тщеславие

Гордост и ревност

Това е само една малка част от написаното от Учителя за гордостта. Мнооого полезно ми е било, когато я преодолявах. Хаха, то не е тайна - гордеех се, че съм чувствителна към отношението на другите към мен, че съм скромна (тогава така наричах стеснителността си). Гордеех се, че се жертвам, като пренебрегвам своите нужди заради тези на другите хора, че не съм нагрубила или обидила никого, гордеех се дори, че страдам, без да го показвам на хората... То всичко било агресивно, оказа се - и това, с което се гордеех, и самата гордост. Сега си мисля колко клишета са ни набити в главиците.... 

Благодаря за откровенията . Какво ще кажеш за следната етапност в преодоляването . Виждаш ли още нещо ?

1----   винаги в началото е различаването и то е външно после вътрешно .

2----  следва желание , инпулс и започва работа . Има отхвърляне , отричане страдание , раздразнение и гневност .

3---  с навлизане в трети етап се появява спокойствие , после съчувствие , съпричастност .

[kipenzov]

на етап 4-- се осъществява "успокояването на ума" и "свеждането" на мирогледа до разумна критичност, но понякога и до "тотална безкритичност".

а на етап 5--- остава "резултата" от 4, ама и се наслагва грешката. Особено, когато не си "видял по-дълбокото в Себе си", тъмнината, потиснатото, върху която се наслагва "стабилността на светлината". Така "безкритичността", особено към собствената си значимост, ще се яви "илюзията" на филма, който сам "си прожектираш". Гордостта ще "тръгне" към негативната й полярност - горделивостта. 

А всъщност Гордостта е самочувствието, че си достигнал до даден етап в развитието си, а вече споделих собствения ми опит, че тя е до време - до началото на следващия етап от развитието. Но все пак е и проява на "да обичаш Себе си", иначе няма как "Да обичаш ближния си", а къде остава пък "Да обичаш Бога"!

Без "стабилна основа" от любов към Себе си, на какво ще стъпиш, за да обикнеш Света?! На БОГ!?! - ами той БОГ е и в теб, иначе не би бил БОГ! Да опознаеш Себе си, значи да видиш всичко което е в теб, а не само положителното!

Няма Светлина без Тъмнина. Светлината е осветена Тъмнина, а Тъмнината е невъзможна към момента за "виждане" Светлина.

Елементарни позитивни съждения, ама се иска "изчистен Ум", който е продукт на "чисто Сърце". А когато в сърцето си таим "разделението"(наслагваме отрицателни значения, за да "изпъкват" положителните), което резонно не "виждаме с ума"(неразвито Его), то и съжденията ни са "зациклящи". Защото сами "си слагаме пелената", скриваща причините, мотивацията.

"Въртим се" като безспирно "отразяващ се фотон" между две "плоски огледала". Осмица в хоризонтална равнина между две успоредни вертикални равнини. Направо буквата Н (за това разделението, отрицанието винаги започва с Не) Аз за това предпочитам да усъвършенствам ума си, а Не да го изключвам, макар че последното може да се ползва като почивка, но поне да бъде описвано и като такова.

"Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние("тотална безкритичност"). Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо. Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линия." http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/10799-проблемът-за-злото/?do=findComment&comment=132513 (не мога да открия откъде идва написаното в линка, ама се доверявам на таз мома дето го е написала)

А отдаването на прекалено висока стойност на постижението е вече това "допълнително", това нездраво уважение към "временното". Тогава гордостта се превръща в горделивост. Така се "ражда" Горделивостта, която е "Самочувствието без покритие" (или както жаргонно се изразяваме по санданския край - "Лайно с панделка"). А горделивостта се проявява като надменност , дето рядко "имаме очи да видим", обаче я "виждаме осъдително" у другите и за това ни дразни!

 

"Лечението"(съзнателното) на прекалената Гордост(Горделивостта) съм си реализирал, поне аз, чрез "въвеждането" на понятието за "безкрайност". И "линийката", за която вече съм намеквал.

Поставям "безкрайната линийка" вертикално пред мен и "виждам", че в сравнение с всичко - аз нищо не знам. И е ползотворно, когато това съм го осъзнавал, преди да се сблъскам със ситуации, в които това да се прояви като "напомняне".

Истинската Гордост (а не негативната й форма на Горделивост) е продукт - "плод" на сравнение.

Сравняваш се първо - с Нищото и "виждаш", че си Нещо. Виждаш, че си Божие творение!

Сравняваш се втори път - с Безкрайното и "виждаш", че още има. "Не мислете,че сте добили всичко. Това, което имате сега, е микроскопическа част." Както горе, тъй и долу . Така се "ражда" Смирението, което е преодоляната временна Гордост по Пътя!

Така отпада нуждата да има и трето сравнение - с другите, защото вече живееш собствения си живот.

 

В 30.05.2020 г. at 0:41, АлександърТ.А. каза:

1-----------гордоста е сравнение с някои друг ясно защо . Отношение към другите

Ясно е, че не е Ясно! Остава само опитът за внушение...

Редактирано Юни 1, 2020 от kipenzov

[Станимир]

Току-що, kipenzov каза:

а на етап 5--- остава "резултата" от 4, особено, когато не си "видял по-дълбокото в Себе си", тъмнината, потиснатото, върху която се наслагва "стабилността на светлината". Така "безкритичността", особено към собствената си значимост, ще се яви "илюзията" на филма, който сам "си прожектираш". Гордостта ще "тръгне" към негативната й полярност - горделивостта. 

От последната НБ - Плевели:

"По този начин само ще се освободите от плевелите. Ще усилите житото, плевелите няма да корените, но те сами по себе си ще изчезнат. Като усилите вашите добри способности, вашите хубави способности, плевелите ви, т.е. вашите вътрешни недъзи, няма да имат условие да се развиват. Ще дойде ден, когато плевелите няма да могат да растат, тогава ще дойде жетвата. Тогава човек ще се справи със своите сили, ще бъде здрав и ще мисли правилно."

Тук възниква интересен въпрос по отношение на така модерното в последните години изваждане на светло, на всичко, което сме заровили дълбоко в себе си. Дали винаги е удачно? Познаваме ли рисковете и дали негативните последствия няма да са повече от позитивните? ... От друга страна е посоченият в беседата метод, който е насочен върху подсилване на позитивното в човека, докато в един момент за отрицателните ни страни не остане място. 

[kipenzov]

Не съм сигурен, ама модерните терапевтични методи се отнасят до индивидуалното развитие.

Аз поне от личен опит мога да потвърдя, че когато нещо потиснато дълбоко в мен успея да "доведа" до съзнателното ми възприятие, то тогава имам възможност да "работя". И винаги се е оказвало, че става въпрос за някаква преживяна травма, нещо в/от мен, което е имало нужда да бъде прието, успокоено.

А пък последващото спокойствие, смъкване на вътрешното напрежение, винаги ми оказва резониращо въздействие и в комуникацията с хората в живота ми. Освободената вътрешна енергия вече не ми се разходва в тревожност, а в радост. И така докато не си "намеря нещо" друго в поведението, на което не съм открил мотивацията за проявяването му. Има си време и за работа в обществото и за себеизследване( работа в себе си)

Виж, когато "открия" мотивация, чиято същностна характеристика не се вмества в "рамките на моралното" - не я "замитам под килима". Ами смирено се опитвам да я приема като част от мен, от чувството и мисълта ми че съм Човек, преди всичко.

Позитивите са преди всичко дългосрочни. А негативите са, че трябва "да се попържа известно време в собствен сос".

Както е принципа на баланса в историята за "Златната кокошка" - ако не я храниш ще умре, ама ако не й взимаш яйцата - ще се поболее. Ползването и поддръжката.

Редактирано Юни 1, 2020 от kipenzov

[kipenzov]

Току-що, kipenzov каза:

се отнасят до индивидуалното развитие

Това, което има нужда да "извади на светло" един, за "да се синхронизира" със средата си, може да е съвсем различно от това, което е нужно на друг.

Друг въпрос е на индивидуално ниво, човекът с какво иска да се синхронизира. Понякога е "еталон", понякога е "небосклон".

Но принципът си е принцип. И важи, когато човек иска да се развива, а не е "заспал самовлюбено" в "зоната си на комфорт".

Честото "прекрачване" на границите на тази "зона" бива препоръчвано от доста от модерните психотерапевтични методи и се "явява" "изваждането на светло" - за човека, ..... а не в обществото.

За да е обективно ще спомена, че има и психот.методи, които са базирани на самовнушението, на "загърбването на старото"(което е в паметта) и "изграждането на нова памет". За тях не е нужно да "дълбаеш", а да "изгубиш корените си" и да "си нарисуваш ново аз". На мен лично не ми харесват, но си имат приложение при хора, различни от мен. Зависи кой какви нужди има и как е удачно да се подходи, за да има ползотворен ефект...

 

[Станимир]

преди 18 часа, kipenzov каза:

Но принципът си е принцип. И важи, когато човек иска да се развива, а не е "заспал самовлюбено" в "зоната си на комфорт".

Честото "прекрачване" на границите на тази "зона" бива препоръчвано от доста от модерните психотерапевтични методи и се "явява" "изваждането на светло" - за човека, ..... а не в обществото.

Човек може да е заспал и без да е самовлюбено. А ако за един "заспал" човек е извън зоната на комфорт промяната, напрежението, инициативността и др. качества, то за друг тип човек, да го наречем по-енергичен, може да е извън зоната на комфорт търпението, приемането, подчинението, въздържането от действие... 

Ясно е, че това, което е под повърхността в един момент ще се прояви. Когато в даден момент от живота на човека възникнат подходящи условия. И точно тук е рискът с преждевременното и прекомерно насочване на вниманието към скритите ни предразположения. Хубаво е човек да е убеден, че ще спечели една подобна битка, но тази увереност трябва да е подплатена с реални положителни качества. Затова и се препоръчва наблягането на положителното. 

С това не казвам, че човек не трябва да анализира своите силни и слаби страни, доколкото може безпристрастно - напротив. Но това решение е индивидуално. Психиката ни често прикрива неща, които не сме в състояние да асимилираме и контролираме. Това е най-обикновена защитна реакция. Да, това е в зоната на комфорт на човека и в общия случай този човек ще продължава да си стои в нея докато там не му стане некомфортно. Но това трябва да стане естествено, без насилствено извеждане когато става въпрос за друг човек. Както споменах това, което е било скрито рано или късно, само ще се покаже на повърхността. И ако въпросният човек няма с какво да му се противопостави, ще си има проблеми.

В някои романи и други книги се говори за Пазача на Прага или Обитателя на Прага. Това е съвкупността именно от всички тези непреодолени отрицателни склонности и предразположения на човешкия ум, срещу които той трябва да се изправи за да премине; да признае, че самият той ги е породил и в този смисъл те са част от него и в същото време да спре да ги подхранва, насочвайки вниманието си върху положителното. Все пак в духовните светове няма негативни сили - те същесвуват само в по-материалните като сянка на положителните. 

[kipenzov]

Човек с "приспан ум" винаги "заспива" в "съня на любимия си временен образ на Себе си", такъв какъвто му харесва да се "вижда". Това е "механиката" на формиране на "Зоната на комфорт"...както и на Гордостта, която изпитва към този момент! Когато не търсиш цели - има Празнота! Има и Шунята, но Тя не е за всеки!

преди 21 часа, Станимир каза:

Психиката ни често прикрива неща, които не сме в състояние да асимилираме и контролираме.

Не е Психиката(Душата) а е Страхът в Егото ни от загубата на контрол и съпътстващия мисловен цикъл, породен от Страхът от загубата на идентичността, което често при неврозите от "излизането извън зоната на комфорт" се асоциира и с "умирането".

Прекалената стерилност "ражда" "изненадващите атаки от вируси". Няма актуализирана имунна система. Тя се изгражда при разумно взаимодействие, а не при постоянно пазене. 

 

В 1.06.2020 г. at 18:13, kipenzov каза:

Това, което има нужда да "извади на светло" един, за "да се синхронизира" със средата си, може да е съвсем различно от това, което е нужно на друг.

Без да си синхронизираме личността(интегрираме персоната), Егото ни винаги ще поддава на натиска на Суперегото(Социалния Аз). Това го пиша за хора, които "търсят", а не за тези, които са си намерили, каквото са "търсили" и вече си изживяват, това, което са "намерили".

Има си разработени методики за определяне на Типа Личност. Безплатен тест . А може и да се "почовърка" човек в "лунните възли"

[Донка]

Да вметна в разговора  

Това, че човекът приема гордостта и нейните външни проявления в горделивост (в различни области - материална, духовна, емоционална и др), като пагубни за божестственото, което носи в себе си, за любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта, не означава, че този човек е или иска да бъде стерилен праведник - без гордост. Това последното е точно определението на духовната гордост, според мен. Има тънка, но кардинална разлика:

- приемам гордостта в себе си, различавам я, смятам я за нормална част от човещката си същност и поради това - в правото си и в нормата си да я нося и проявявам. Е, излишното проявяване го наричаме горделивост и ще се стараем да не я показваме много. 

- приемам гордостта в себе си, различавам я, осъзнавам корените, действието, последствията, и се опитвам да се освободя от корените (!), а не от самата гордост  Без корените, тя постепенно ще залинее.. Гордостта не е изначално моя - тя е внушение на егрегорите... не знам дали ще имате време за този филм, но на мен ми беше безкрайно интересен, макар да го гледах на части няколко дни... 

 

[kipenzov]

Донка, в цялото ми повествование в темата се опитвам да "отнема" излишно негативното "звучене" на "Гордостта" в темата, а вероятно и навсякъде във форума! Особено пък във формата на "пагубно?!? за божественото", което вече фигурира като текст. Ами, че то божественото не може да умре и за него няма нищо "пагубно"...има само "воали", които го скриват.

Определено това е въпрос на "наслагване" през годините!!!

"Постигнато" е колективно, за доста време, от много хора, чрез личните им интерпртации( и предразсъдъци) след прочити на Беседите. Така и не е осъзната прикритата човешка омраза, негативната форма на човешката любов, която се съдържа в Тоталното Разделение между човешкото и божественото. А те са на едно, не са "отделни", но за да може да се учи Умът му е нужно да раздели едно от цялото. За да има "движение" трябва да има "полюси", ама не и тотално отричане - това е "замитане под килима"!

Ако си си "сложил черни очила", целият свят ще е "черен", а ти - "зад очилата", ще си "бял", ама предимно в твоите представи.

Ако в ръката си държиш единствено чук, отношението ти към всичко ще е като към пирон! ("As Abraham Maslow said in 1966, "I suppose it is tempting, if the only tool you have is a hammer, to treat everything as if it were a nail."^[2] ", уикипедия, "Закон за инструмента" ) наистина е доста tempting(изкушаващо, съблазняващо) да "набиеш канчето на някой", особено, ако вярваш че си "хванал Господ за таш..ците". За това дадох "примера" от "Властелина на пръстените" с Галадриел - просто алегорично да се види как изглежда преодоляването на чувството за власт.

 

В 30.05.2020 г. at 17:26, kipenzov каза:

а и Дънов в линкнатите беседи говори в едно изречение за "гордост", а в следващото, със действието, вече използва "горделивост"

В първото изречение се описва черта на характера, а във второто -  вече индивидуално действие, но негативно проявено, производно на неосъзнаване на тази черта и атестат за невъзпитано в егото Смирение!

Написано е като съвет, а не като ПРИСЪДА!!!!

Четете малко и без да сте си сложили "черните очила", преди да почнете "да забивате пироните в собствените си глави", несъзнавано отъждествявайки се на "чукове".

А колко обичаме да "осъждаме", "да сочим с пръст", без да знаем или поне да си замислим?!?!

Гордостта е част от Индивидуалността, а последната е продукт на това, че сме отделни човеци в природата. Отделни индивидуални творчески актове на Създател. 

А това, че Гордостта "ограничава, затваря" знанието "да влезне у тимбата" си е истина. Но е част от преходно състояние на същността ни и не е нужно да е в "негативни окраски".

Ама, за да може нещо да се затвърди в съзнанието ни като практика, е нужно да има и период на "ограничаване, затваряне", за да се реализира осмисляне и овчувстване. Преди интуицията да те насочи към ново "разширяване, отваряне". И този вътрешен процес се реализира докато извършваме Действия в Света. Ако го има и личната интерпретация на знанието е качествена, повечето от действията са разумни, иначе ... всички носим "животинското" в себе си...  

Последните редове са АРГУМЕНТ за защита на тезата ми, че изцяло негативното "звучене" на "Гордост" е продукт на лични интерпретации и не е обективно.

А изфабрикуваното, безсмислено понятие - "Духовна гордост" е нефелен опит за описване на човешкото качество НАДМЕННОСТ. 

При това, не само е нефелен, ами и подвеждащ, защото се смесват значения на думи и се "провежда" негативното от "надменност" към "гордост". Аре мислете малко отвъд предразсъдъците! Извън "набитити в главиците" "модели за мислене"...

 

Редактирано Юни 4, 2020 от kipenzov

[Станимир]

преди 20 часа, kipenzov каза:

Гордостта е част от Индивидуалността

За мен гордостта е един вид положителна самооценка. Нищо повече. А в това виждам проблем, защото илюзиите и капаните, в които човек може да попадне самооценявайки се, са твърде много. 

За разлика от гордостта, която е свързана с вече постигнатото, увереността е насочена към бъдещето. Едното е резултат, другото дава импулс за ново начало. За достойнството споменах, но тук ми се иска да направя още една съпоставка с гордостта - гордостта е самооценка, докато оценката при достойнството е по-скоро извънличносттна, надличностна. При рицарите оценката за чест и достойнство се дава от Бог и е свързана преди всичко с морала. И само тази оценка е важна. При ученичеството важна е само оценката на Учителя. 

[Донка]

 

Цитат

 

А изфабрикуваното, безсмислено понятие - "Духовна гордост" е нефелен опит за описване на човешкото качество НАДМЕННОСТ. 

При това, не само е нефелен, ами и подвеждащ, защото се смесват значения на думи и се "провежда" негативното от "надменност" към "гордост". Аре мислете малко отвъд предразсъдъците! Извън "набитити в главиците" "модели за мислене"...

 

Oт силното желание да ни вкараш в правото мислене, очевидно не си прочел внимателно написаното в темата от създаването и. Съвсем не сме имали предвид надменност, макар че надменността да е родна сестра на гордостта. За да има над-менност, има сравнение с другите и издигане на нещо свое (материално, емоционално, духовно) над подобното, което притежават останалите. Гордостта може да не включва сравнение с другите хора, и да, тя наистина е положителна самооценка, НО с една съществена отличителна черта - тя има претенциите да замества и измества оценката на Бог. Ето един пример: Дълги години живях с прикрит комплекс за малоценност - бях сигурна, че не съм красива. (Сега гледам снимките си от младите си години и ми става и смешно, и жално за себе си). Ще кажете - това е обратното на гордостта - Гордост е, когато човек се смята за по-красив от другите, нали? Не. Това е горделивост. Гордост е, когато смятат, че Бог ми е създал тяло, което не отговаря на МОИТЕ критерии за красота. Аз съм недоволна от моя Създател и от неговия дар, страдам. Ако аз бях си създала тялото, щеше да е много по-добро.... О! Поставих себе си НАД него... Замириса май на сяра и на най-способния от всички Ангели, който бил изпратен тук на земята да се опита да направи този съвършен свят, който смятал, че може да създаде, за разлика от несъвършения свят на Бога. Наскоро чух друго определение за неговата задача на земята - да разрушава всичко, което е изградено без любов... Кой знае... 

Този пример беше за разновидност на материалната гордост. Духовната - вече споменах, когато смятам себе си за образец на праведник, разбиращ, знаещ повече от другите, та затова имам карт бланш от Бога да оправям и вкарвам в пътя другите.  

Та за себе си да кажа, че нито се смятам за образец, нито за знаеща, а и в пътя нямам намерение никого да вкарвам - всеки да си върви по неговия, аз по моя... 

[kipenzov]

Толкова често "лепим етикети" на другите, без да се усещаме...

"Оценки" от рода на "не си прочел внимателно", последвани от "нямам намерение никого да вкарвам ...в моята кошара" изразяват единствено личното противоречие между съзнателно оправдаване на действия и подсъзнателните властови мотиви.

Или пък "лепнатия етикет" - "силното желание да НИ вкараш в правото мислене", който е лапсус, отражението на проекцията на личното несъзнато желание на "етикиращия" в комбинацията с его-усещането за принадлежност към група.

Ако 10 човека са изказали една глупост(един нефелен опит за морализиране чрез "зареждането" на някаква дума с отрицателна конотация), то означава ли това, че аз изказвайки различно мнение от "колектива" не съм "чел внимателно"???

Вероятно и аз "мириша на сяра" на някой?!? Риторичен въпрос, май. Пък и вече разбрах, че съм "от пейзажа", а той бил "миризлив"...

Също така и събрах достатъчно данни и мога да изкажа твърдение:

Силната религиозност се дължи на неизживяно или травматично детство и води до "фиксиране" в инфантилните мисловни модели "Или/или". 

Извинявам се, ако съм "обидил" някой!

Просто не се старая да съм част от колектив, а си споделям мнението, което всеки си е в правото да не харесва, ама когато се изказват противоречиви мисли, го констатирам. Пък непротиворечивото изказване може би се дължи на "право" мислене. На това му казват логическо мислене, някъде в "миришещия на сяра" свят.

[kipenzov]

преди 3 часа, Станимир каза:

докато оценката при достойнството е по-скоро извънличносттна, надличностна.

Това е съвсем естествено, защото достойнството като чувство възниква от съпоставянето на личната активност с обществените порядки. А обществото е безличностно и установено се управлява от трансперсонални същности ( "духове", "колективни потоци" или квито още дефиниции са измислени не само в Социологията). Всичко, което се "захранва" от действията, мислите и чувствата на индивидите в обществото, както вероятно и от всички живи същества във Вселената (въпрос на религиозни убеждения)

Достойнството и Честта са инструменти за обществения контрол върху индивидите, които изграждат самото общество. 

И тва ми неутрално мнение, ако "се интерпретира" като "силно желание" вече ще е въпрос на несподелена любов...

Не съм против чувствата, но те пречат на разума да подпомага ума.