Мисли от Учителя за Музиката

[Розалина]

За да пее човек, умът и сърцето му трябва да взимат участие в пеенето. Ако сърцето не подкрепва ума и ако умът не подкрепва сърцето, никакъв глас не може да излезе. Без вдъхновение човек не може да пее. Вдъхновението дохожда само при пълно участие на ума и на сърцето в човека. При това положение в него става отпушване на един важен нерв в симпатичната нервна система. Певците работят десетки години върху гласа си, докато раздвижат този нерв. Не се ли отпуши този нерв, да потече енергия през него, певецът остава обикновен певец. Раздвижи ли се този нерв и започне да вибрира музикално, певецът става гениален. Щом този нерв започне да вибрира музикално, енергията от него се предава на ларинкса и певецът се вдъхновява.

 

Големи усилия трябва да прави човек, докато раздвижи музикалния нерв в симпатичната нервна система. Когато се учи да пее, човек трябва да научи известна песен точно, т.е. в гамата, в която е дадена, да не минава от една гама в друга. Когато напредне в пеенето, тогава може да минава от една гама в друга. За да минава от една гама в друга, човек трябва да бъде майстор-виртуоз.

 

Изпейте сега упражнението „Вехади“. За да развивате гласа си, вие трябва да пеете всеки ден поне по половин час. Ако се предадете на грижите във физическия живот, вие ще престанете да пеете и ще изгубите и този глас, който имате. Като отидете в другия свят, първият изпит, на който ще ви поставят, е пеенето. Ако не знаете да пеете, ще ви върнат назад. Който иска да пее добре, той трябва да пее за себе си, да задоволи своя вкус. Ако той сам е доволен от пеенето си, и другите ще бъдат доволни. Като ученици на окултна школа, вие трябва да се свържете с музикалния свят, с музикални същества, които да създават във вас подтик да пеете и да свирите. Пейте без да се стеснявате и подражавайте само на ония същества, които ви потикват към пеене. Само те могат да ви послужат като образци на истински певци и музиканти. Преди да пее човек трябва да си създаде добро настроение и разположение. Без добро разположение той не може да пее. При недоволство, при неразположение на духа човек не може да пее. Иска ли да успява в пеенето, човек трябва да заеме положението на дете, което сега започва да се учи.

 

Като ученици, вие трябва да се учите да пеете. Млади и стари, всички трябва да пеят. Обикновено младите пеят повече, понеже имат стимул. Старите, като нямат стимул, престават да пеят. Ако са религиозни и любят Бога, те обичат да пеят. Любовта им към Бога е стимул, който ги заставя да учат, да пеят. Докато е млад, човек има за кого да пее. Докато е религиозен и обича Бога, макар и стар, човек пак има за кого да пее. Загуби ли младостта си, той престава да пее. Загуби ли вярата си, пак престава да пее. За да бъде здрав, човек трябва да пее, да слави Бога.

Псалмопевецът казва: „Пейте и възпявайте Господа!“

 

 

 

 

Доброто име

Редактирано Февруари 25, 2013 от Розалина

[Лъчезарна]

Ако вие не разберете човека, вие не може да се научите да мислите правилно, да чувствувате правилно и да ходите правилно, да бъдете силен. Това не може да научите без музика. Ако не изучавате музиката, нищо не можете да постигнете. Всичките ви постижения без музика ще бъдат като сняг, който един ден ще се стопи и нищо няма да остане. Без музика животът е цвят, който ще цъфне, няма да завърже и ще окапе. Без музика животът е едно зърно – ще го посееш, ще изникне, после ще изсъхне и няма плод да даде. 

Туй, което наричат Дух в света, Духът всичко твори. То е вечната хармония. Външната страна на Духа, която се проявява, то е музиката в света. То е проявлението на света. Човек, който не се подчинява на външните подбудителни причини на Духа, нищо не може да достигне. То е достъпен метод, чрез който Духът иска да ни се изяви. Когато Бог е създал света, Духът е бил там. Но всичкият свят е музикално уреден.

В музиката всяко нещо е на мястото си и си има точно определено време. Тогава всичко туй е определено музикално. Музикално нещата се уреждат магически. Всичко туй само по себе си иде. 

Направете един опит. Вие по някой път имате хрема. Попейте на хремата – тя ще си замине, нищо повече. Какви са тоновете на хремата? Не бързайте вие да си замине болестта изведнъж. Болестта в дадения случай е публика. Вие като погледнете на болестта, тя да остане доволна, че да ви плати. Публиката е болест. След като ѝ попеете, като си замине болестта, вие ще бъдете доволен. Без пеене болестта [не] заминава и вие сте недоволен. Като замине болестта, вие сте доволен. Музикално трябва да ѝ пеете. Имате главоболие – попейте на главоболието. Нямате пари, безпаричие. Попейте на безпаричието – ще дойдат парите. Къща нямате – попейте, къщата ще дойде. Нямате нива – попейте и нивата ще дойде. Каквото и да пееш, магически става. Каквото и да помислиш, става. Попей на Слънцето – ще идеш на Слънцето. Попей на Марс – ще идеш на Марс. Попей на Юпитер – ще идеш на Юпитер. Но да знаеш как да пееш. Да знаеш кой тон да вземеш, откъде да започнеш.

Божии блага, ООК, 24 декември 1941 г. 
 

[Слънчева]

Вие сега ще кажете: „Не ни говори за тия работи, за тия слабости“. Човек, който греши, то не е слабост, той е силен човек. Който човек греши не е слаб. Който не греши е по-слаб. Но който греши е силен човек. Вие казвате: „Слабост“. Ни най-малко не е слабост. Сила има, от сила греши. Казвам сега: Искате да бъдете богати. (Учителят взе цигулката). Сега вашите инструменти да си нагласите. Да си нагласите цигулките. Цигулката започва със завършените плодове. Цигулката показва, че човек е завързал нещо. Цигуларят човек показва, че има нещо в него, което е зреене. Най-високата страна на цигулката показва, че мислим. Вземете тогава „сол“. Да изпеем думата „Истина“ (пеем думата „Истина“ – „ми“, „сол“, „до“ и после обратно) Каква ще бъде разликата? – Изпейте „Тъги, скърби“. Често в музиката усещате, че нямате енергия. Учителят пее „ре“. Искате да мислите – най-простата форма. (Учителят пее „ми“). Искате да събудите мисълта. Или да вземете „фа“, „фа“ е за сърцето. Вие искате някой път да хванете някоя работа. Научете се да вземате вярно „до“. Да кажем вземете „долно сол“. (Учителят пее „сол“, „си“, „до“). Всеки тон, който е правилен има сила и мекота. Тонове, които нямат мекота, липсва им нещо. Мекотата е качество на сърцето. Трябва да има чистота. Всеки тон, който не е чист, и няма мекота, не е правилен. Чистота и мекота на тона трябва. Ясен трябва да бъде тонът. (Учителят пее гамата).Ако вие „ми“ не можете да го вземете, при вас интервалът от времето може да е 1⁄16 или 1⁄32. Мисля, че не може да бъде по-бързо. (Учителят пее бързо: „до“, „ми“, „сол“). При обикновената музика можеш да пееш криво и ще изправяш. Когато сте най-неразположени, седнете и пейте, докато се измени вашето неразположение, да събудите във вас музиката, понеже ще събудите Божественото. Вие като събудите Божественото в себе си, човешката музика не е построена както другата. Тя е отражение на ангелската музика. Но не е приспособена, нагодена е според трептенията на нашето тяло. Някой път светската музика е нагодена според физическото тяло. Някои низши чувства имат. И песните са такива. Българинът винаги като вземе своите песни, намалява „ми“-то, а увеличава „фа“-то. (Учителят свири български мотив). „Фа“-то винаги го увеличава, а „ми“-то намалява. Много ум на човека не му трябва, но парици му трябват. Пък по-малко пари, повече ум трябва. (Учителят свири български мотив). Българинът и „си“-то намалява. Като се моли казва: „И с молитвата тази работа не става“. Като престане да се моли един човек, ще дойде страданието. Ще действува, и тогава започват миньорните гами. Сега какво искате? Кое ви трябва най-много? Здраве ви трябва най-много. На всинца ви здраве ви трябва най-много. Имате една песен „Сила, живот и здраве“. Може ли да я изпеете? – Тогава я пейте, понеже не сте здрави. Човек трябва да пее. (Учителят пее: „Какво ще стане от тебе, ти си малко дете, което сега расте, от тебе ще стане млад момък, който в света ще се зове. От мен болестта се страхува, понеже всякога, когато в мене тя идва, все гладува, все гладува, затова тя е страх от мене“.)Човек трябва да пее.

Камъчето под езика