_Маги_ Добавено Април 21, 2013 Доклад Share Добавено Април 21, 2013 (edited) Въпросът за прошката ме вълнува много отдавна, наред с тези за предаването, капитулацията и доверяването в живота, в Божественото, но никога досега не успях да простя на себе си и на другите. Тази горчилка тежи ужасно, но аз не мога да намеря начинът, по който да я сваля от себе си. Моля ви, споделете своя опит, защото се превръщам в една от онези вечно недоволни, намръщени и нещастни жени, които в миналото си аз не разбирах. Не успявам да се захвана за хубавото в живота си, колкото и малко да е то ... или малко да ми се струва на мен........все пак то съществува, но аз го регистрирам с логическия си ум, не със сърцето си. Там е мрачно и пусто. Искам да пусна Светлината там, а не успявам. Редактирано Април 21, 2013 от Femme Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 21, 2013 Доклад Share Добавено Април 21, 2013 Мисли за прошката Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Април 22, 2013 Доклад Share Добавено Април 22, 2013 (edited) никога досега не успях да простя на себе си Femme, щом се поставяш пред огледалото редом с тези жени ,които не си разбирала преди, щом осъзнаваш, че искаш да си простиш, ти си дала вече тласъка това да се случи. И правилно отчиташ, че първо трябва да простиш на себе си. Какво лично на мен ми е пречило да успея в това - антагонизмът добро - лошо, черно - бяло, плът - Дух и т.н., който е залегнал здраво в християнството, а оттам и във възпитанието (въпреки няколкото десетилетия атеизъм). Това е дълга и философска тема. Накратко - мисли за света като палитра от цветове, като тонова стълбица, като различните агрегатни състояния на водата ... Никое от тях не е "добро" или "лошо". Просто е редно да попадне на своето място. Мисли за себе си като за човек, израстващ чрез грешките си. Помоли за прошка хората, към които смяташ, че си сгрешила - в реален разговор, ако ти стигат сили или само наум, ако още не е дошъл моментът за разговор. Набележи си мерки, с които да промениш ситуацията, за която се чувстваш виновна. Ако не може да отправиш действието си към същия човек, направи добро за хора в същата ситуация. ( Примерно - ако като дете си късала крилата на пеперудите, сега направи нещо за екологичното равновесие - посади дърво, поддържай красива градина за радост на минувачите или каквото ти е по сърце.) Като обяснение ще приложа цитат от днешната беседа, от който става ясно, че всички сме едно. Енергията се завърта и нещата отново идват на мястото си. ако искате да придобиете нещо от този свят, вие трябва да го разбирате в неговата пълнота. Защо? – Защото животът е съчетание на разумни съзнания в света. Ако бихте били ясновидци в първа степен, вие щяхте да видите, че светът е преплетен като един организъм. Щяхте да видите, че съзнанията на всички същества от най-нисшите, до най-висшите са преплетени като един общ организъм. Всичко в света съставя един организъм. И ангелите, и херувимите, и серафимите, пък и най-малките буболечици, всички в света са преплетени в съзнанията си. Можеш да включиш в дневния си режим малко време, в което да помолиш за прошка 5 души и ти да простиш мислено на 5 души. Сутрин това е разведряващо начало на деня, вечер - причина за равносметка и успокоение. Има и други методи, важно е всеки ден да правиш по една малка стъпка в тази посока. Редактирано Април 22, 2013 от Креми Стоилова (късметче) Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
_Маги_ Добавено Април 23, 2013 Доклад Share Добавено Април 23, 2013 Благодаря Креми! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Април 27, 2013 Доклад Share Добавено Април 27, 2013 (edited) Прошката има отношение към нашето здравословно състояние. Като простим на себе си и на другите истински се изцеряваме от всякакви болежки. Наскоро видях един разказ на човек болен от рак, оставали му около 30 дена живот и той решил да прости на всички хора от живота си. Започнал да ги извиква в съзнанието си и мислено да ги моли за прошка и това правел през тези оставащи му дни. Било му трудно, било му тежко на някои се наложило дори да ги помоли да дойдат у тях , защото враждите били тежки. Благодарение на този ритуал на прошката той станал от леглото и бил излекуван.. както и други отбелязват прошката е преди всичко вътрешен процес.Прощавайки освобождаваш другия,благодариш му за урока(ползата),и освобождаваш себе си.Оставяш товара и продължаваш напред.Не се живее в миналото.Очаквайки бъдещето живееш сега.Спомените и чувствата ни дърпат назад.А те са снимка в сравнение с живота течащ в момента.Прощавайки ,поставяме снимките на мястото им, в скрина.Прошката е да потърсиш вътре ,тъгата ,огорчението, озлоблението ,и им кажеш ,нямам нужда от вас,освобождавам ви.Прощаването както всичко ново, е нужно по често изпълнение Редактирано Април 27, 2013 от АлександърТ.А. Слънчева и Ани 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Май 25, 2013 Доклад Share Добавено Май 25, 2013 Прошката е суета, изобщо няма нужда се казва нищо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 26, 2013 Доклад Share Добавено Май 26, 2013 Външната, показната прошка е повече от суета дори. Имало е време дори са търгували с "прошки".... Истинската прошка е само вътрешната, която човек прави пред себе си и на себе си. Ceca 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Май 26, 2013 Доклад Share Добавено Май 26, 2013 Външната, показната прошка е повече от суета дори. Имало е време дори са търгували с "прошки".... Истинската прошка е само вътрешната, която човек прави пред себе си и на себе си. Важно уточнение - пред себе си на себе си. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Май 29, 2013 Доклад Share Добавено Май 29, 2013 Прошката е суета, изобщо няма нужда се казва нищо. Живота е суета!В смисъл ,кое не е суета.Дори храненето сме превърнали в суета..В прошката за която споменават учителите ,няма суета.Тя представлява рационална промяна на гледната точка.При което, основно е преклонение пред Божията воля.Прекланяйки се ,си взимаме поука да не попаднем пак в подобна ситуация.И това не може да стане ,ако не сме простили.Ако не сме се отървали от спъващите ни емоции...Както не се сърдим на природната стихия, така няма смисъл да натрупваме емоции срещу човека който ни краде.Достатъчно е да се защитим , разумно .Много хора се смущават от доближаването на прошката и защитата.Трябва да ни е ясна разликата.Нали се крием от урагана,унищожаваме вирусите в телата си ,бягаме от преследващата ни мечка.А после просто забравяме , или сме горди от себе си,за добрия изход.....Може би по нагоре е коментирана разликата между , даване и получаване на прошка.Желанието да получа опрощение е суета.Направя ли белята ,трябва да я поправя и толкоз. Прошката е суета, изобщо няма нужда се казва нищо.Да , но за нас движещите се в мъглата на илюзиите има нужда и от външна изява на вътрешния живот .То е , нещо като слизане на царството Божие ,тука ма земята. Ани, mvm и Диляна Колева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 31, 2013 Доклад Share Добавено Май 31, 2013 Напоследък край мен често се отваря дума за прошката. Говорим, интересно е масовото възприятие за прошка. Вероятно насадено ни по някакъв начин от тесногръдите изисквания на религията или по други неясни за мен причини. " Как ще му простя, той Е виновен" - странното изравняване на "виновен" = Смъквам вината = прощавам. Същото се случва и когато става въпрос за личното прощаване - " Нямам за какво да прощавам на себе си, не съм сгрешил в нищо" - "не съм сгрешил" = не съм виновен = нямам нужда от прошка. Интересно включване на вината в процеса на прошката, а всъщност това няма нищо общо, когато говорим за действителен процес на опрощение. Да мислим "Виновен" , означава да отсъдим, да дадем оценка, а това вече се отдалечава от каквото и да е прощаване. Следва и другата връзка "виновен" = лош. Всъщност всеки човек дълбоко в себе си е добър, и всеки мисли за себе си, като за добър, точно за това правим всичко така както ние сме решили, защото вярваме, че сме добри. Прошката се състои именно в това прозрение - да успееш да видиш мотивите на другия в проблемно взаимоотношение, да ги разбереш и да приемеш, че това е най - доброто на което той е способен. Това изключва - да приемеш, да се съгласиш, да копираш, да харесаш или да одобриш. Прошката е смъкване на оценката, изтриване на графите - добър ; лош. Да простим на себе си е много трудно. Та ние винаги сме добри Моментите, в които се определяме като лоши са мъчителни за нас, защото това "Ти си лош" идва някъде много от далеч, някога когато някой ни е дал оценка и е определил, че ако правим това, значи сме лоши. И съответно тази мисъл поражда в нас съпротива. - "Кой? Аз ли съм лош? Сега ще ви докажа, колко сте виновни за всичко, което ми се случва" и влизаме в омагьосания кръг. За да успеем да разберем, къде е нашия дискомфорт (това което изисква прошка = приемане) е добре да се вслушаме в себе си, за какво се чувстваме виновни пред себе си, пред другите или просто имаме неопределено чувство за вина за нещо. Самосъжалението също означава че не си си простил. Да си простиш, означава да се приемеш с всичките си качества, такива каквито са, да разбереш смисъла от съществуването им. Но трябва да се пазим от нетърпението на ума. Често форсираме емоциите си, защото ума казва "трябва", но сърцето не е готово. Затова няма нищо по - хубаво от това някой да ти прости. Това означава да ти даде шанс да се опознаеш, без да те оценява, без да те критикува без да те вкарва в графите - добър;лош. С това той намаля проявата на съпротивата и смекчава процеса по себепрощаването. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 31, 2013 Доклад Share Добавено Май 31, 2013 (edited) Ако обичаш себе си, винаги ще можеш да простиш....най-малкото на себе си. Диди като те чета и аз мисля нещо подобно, че ако има останали някакви негативни емоции, то не е наистина простено. Но пък си мисля и се питам на кого прощаваме. Примерно, половинката ми вдига скандал, че систематично не изхвърлям боклука ( ), аз чувствам вина и съм й бесен, че така се държи с мен. На кого трябва да простя? На нея? Или на чувството на вина, което е влязло в мен и преминава в злост към нея? Особено пък за интимни двойки си мисля, че прошката не е начинът да бъде "простено". Представи си жена постоянно прощава на мъжа си. Той я бие, тя му прощава. А ми че той ще продължи да я бие все повече, докато получи отпор. Защото липсата на отпор е унижение за мъжа и той ще го прави, докато бъде възстановено равновесието. И това равновесие е въпрос на изкупване. В отношенията с другите има обмен на енергия, там трябва да има баланс. Прошката само ще наруши баланса. Сгрешилият трябва да изкупи грешката си като даде нещо (труд, обич, внимание, грижа...) или да напусне връзката. В моментите, в които в нас се събуждат негативни емоции, болка, вина, съжаление, страх, злост, злоба, това няма нищо общо с другия. Това са емоции, които ние сме вкарали в себе си. Тук вече прощаваме на себе си за това, прощаваме на тези емоции и ги пускаме на свобода. Съществува само прошка към себе си и освобождаване на това, което държим в плен. Не сме Богове да съдим, че някой друг човек трябва да е обект на прошка, защото това автоматично му вменява грешка, което вменява на света, че е грешен. Редактирано Май 31, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 31, 2013 Доклад Share Добавено Май 31, 2013 Но пък си мисля и се питам на кого прощаваме. Примерно, половинката ми вдига скандал, че систематично не изхвърлям боклука ( ), аз чувствам вина и съм й бесен, че така се държи с мен. На кого трябва да простя? На нея? Или на чувството на вина, което е влязло в мен и преминава в злост към нея? Особено пък за интимни двойки си мисля, че прошката не е начинът да бъде "простено". Представи си жена постоянно прощава на мъжа си. Той я бие, тя му прощава. А ми че той ще продължи да я бие все повече, докато получи отпор. Защото липсата на отпор е унижение за мъжа и той ще го прави, докато бъде възстановено равновесието. И това равновесие е въпрос на изкупване. Това няма общо с прошката, това е примирение. Да простиш, не означава да последваш другия, нито да го одобриш, нито да се превръщаш в изпълнител. На примера с боклука, няма място за прошки, а просто добър разговор с преразпределяне на задължения. Това са практични неща и ако не се случат, естествено подтиснатите чувства преминават в негативни емоции. В този пример става въпрос по - скоро за борба за контрол, а не за нужда от прощаване. Когато някой ни причинява болка (физическа) е мазохизъм да се оставим да ни я причинява, същото е и с емоционалната болка, психическия тормоз. Ние трудно, дори бих казала невъзможно е да променим човека, но имаме избора да решим искаме ли да сме част от неговия свят или не. Да простиш в случая е да благодариш за хубавите моменти, които си преживял с този човек, да проявиш разбиране към агресията, която той явно не може да овладее и да му пожелаеш красив живот, но без теб. Тогава битият ще може да си отиде без угризения, без чувство за вина и без подтиснати емоции. Колкото по - рано се случи това в едни взаимоотношения, толкова по - лесно се минава към прошката. Да търпиш нещо, което не ти харесва не е нито компромис, нито прошка, нито проява на разбиране, нито даване на шанс на другия. Такова поведение е предателство към собствената ти същност, отричане от единственото и най - ценно, което ни е дадено, нашия живот. Стремейки се към нашето Аз , обаче, без да сме овладели прошката, рискуваме да развием себичност, егоизъм, критичност, желание за свръх контрол и други състояния, които не са особено приятни за преживяване, както от нас, така и от околните свързани по някакъв начин с нашия живот. Затова в едни проблемни взаимоотношения е добре първо да се обърнем към себе си, да направим корекцията първо вътре в нас, защото често само една такава корекция, лавинообразно променя пейзажа на общуването. АлександърТ.А. и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 31, 2013 Доклад Share Добавено Май 31, 2013 Когато разглеждаме прошката, ние следва да обърнем внимание и на другата страна - разкаянието. Аз разбира се съм против прекаленото драматизиране и смятам, че едно просто осъзнаване на грешките и последиците от тях, както и желание да не ги повтаряме за в бъдеще е достатъчно. Ненапразно в християнството, въпреки че Бог е всеопрощаващ, от последователите се изисква покаяние и молитва за това грешките им да бъдат опростени. Тук на пръв поглед имаме противоречие, но само на пръв поглед. Това всъщност показва, че прошката е важна за прощаващия, а покаянието за този, който е допуснал грешка. Прошката на прощаващия сама по себе си няма да предпази сгрешилия от това да повтори грешката си. Тя показва просто едно разбиране на ситуацията от страна на прощаващия, едно нежелание да се натовари грешащия с допълнителни обвинения и тежест. Покаянието на грешащия от своя страна говори за това, че той е осъзнал грешките си и не желае да ги повтаря. То е важно за сгрешилия. Бог няма нужда от покаяние, нито прощаващия би трябвало да има нужда от такова за да прости. Но когато то е налице, прошката може да прерасне в нещо по-голямо. Какво означава да си простиш сам? Разбира се най-добре е това да означава, човек който е сгрешил да не страда от това повече отколкото е размера на грешката му. Но за съжаление хората самопрощавайки си най-често желаят да избягат и от тези последствия от техните грешки, които са напълно заслужени. Те един вид прощавайки си желаят да заровят проблема и да го забравят. Докато един ден не повторят същата грешка отново. Границата между самопрощаването и бягството от отговорност е много тънка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
antonitot Добавено Юни 18, 2013 Доклад Share Добавено Юни 18, 2013 На мнение съм че човек тряабва да умее да прощава! Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 18, 2013 Доклад Share Добавено Юни 18, 2013 За да умее да прощава, е необходимо първо да е постигнал самоопрощение, в противан случай прощаването му е много вероятно да е самосъжаление, примирение, подтиснат гняв или агресия, автоагресия, които разболяват тялото. B__, Хармония и АлександърТ.А. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
valertio Добавено Юни 24, 2013 Доклад Share Добавено Юни 24, 2013 Много вярен проследен коментар. Но все пак всеки греши за това всеки трябва да може да прощава! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 27, 2013 Доклад Share Добавено Юни 27, 2013 Всъщност, точно тук е онзи тънък момент с грешка - прошка. Няма грешка. Никой не греши. Всеки прави това което смята, че е най - добро за него. Много често делата ни не се харесват на околните, те започват да ни сочат с пръст и да ни вменяват вини, грехове, Грешки. И след това да кажат - абе това не ми харесва, ама хайде простено да ти е. Всичко това всъщност няма общо с прошката. Прошка има, когато аз дълбоко в себе си приема действия, които не ми харесват, като единствените на които е бил способен в този момент дадения човек. Запазвам си правото да не ги харесвам, да не ги последвам, да не забравям, да не ги толерирам, но без това да оставя в мен натрупан гняв, неизразени чувства, неизказани думи, смачкано достойнство, болезнени компромиси, вина, самосъжаление. Прошката означава да проявим уважението си към другия и да му дадем правото да бъде такъв какъвто е, без да остава дискомфорт у нас. АлександърТ.А., Слънчева, Ани и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 28, 2013 Доклад Share Добавено Юни 28, 2013 Осъзнаването е точно това-анализиране и разбиране на другия. Но първо трябва да сме анализирали и познали себе си. Да сме приели себе си и тогава приемаме и другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dorcheto Добавено Юли 30, 2013 Доклад Share Добавено Юли 30, 2013 Човек трябва да може да прощава в този труден и напрегнат живот! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юли 30, 2013 Доклад Share Добавено Юли 30, 2013 Интересно, а ако човек живее така, че да няма нужда да прощава? Нито на себе си, нито на другите защото нито той пречи на себе си, нито другите му пречат, не го изкарват от равновесие, за да се налага да им прощава?? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
_Маги_ Добавено Юли 31, 2013 Доклад Share Добавено Юли 31, 2013 Интересно, а ако човек живее така, че да няма нужда да прощава? Нито на себе си, нито на другите защото нито той пречи на себе си, нито другите му пречат, не го изкарват от равновесие, за да се налага да им прощава?? Това е идеалът. Но ако беше така, нямаше да сме на Земята Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 1, 2013 Доклад Share Добавено Август 1, 2013 Интересно, а ако човек живее така, че да няма нужда да прощава? Нито на себе си, нито на другите защото нито той пречи на себе си, нито другите му пречат, не го изкарват от равновесие, за да се налага да им прощава?? Христос е прощавал и е искал прошка.Не мога да се сетя за цитатите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 26, 2013 Доклад Share Добавено Август 26, 2013 "- Учителю, как да се науча да прощавам?- Защо се опитваш да лекуваш симптомите?! Научи се да не се обиждаш!..." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Август 26, 2013 Доклад Share Добавено Август 26, 2013 "- Учителю, как да се науча да прощавам?- Защо се опитваш да лекуваш симптомите?! Научи се да не се обиждаш!..." Ето, ето...това имах предвид - възможно е...... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.