ris_78 Добавено Март 9, 2008 Доклад Share Добавено Март 9, 2008 Любовта може да бъде много различна.Може да бъде показвана или не.Любовта може да бъде всичко.Как я усещате вие?Как усещате липсата й?Имаме ли сетивност за нея? Това беше много вървежно при попълване на лексикон.Сега .... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Март 22, 2008 Доклад Share Добавено Март 22, 2008 Да, аз усещам любовта физически, като топлина в областта на гърдите и ръцете. Когато изпитвам страст към друг човек, усещането се премества към слънчевия спит. Често това е и знак, че прекалявам в изискванията си към другия. Липсата на любов усещам като хладнина в гърдите и често - цялото тяло, много специфично и странно усещане. По-важното обаче е, че каквато любов предаваме, такава и получаваме Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 22, 2008 Доклад Share Добавено Март 22, 2008 Понякога, когато човек отдава енергия, може да почувства и хлад в тялото си, наред с чувството за щастие и удовлетворение. Просто усещаш за кратко как енергията се освобождава от тялото ти, но не изпитваш загуба, нито слабост, а точно обратното - чувстваш едно обновление в себе си. Не знам доколко ще свържете това с любовта, защото то е различно от общоприетата представа, но когато това усещане се появява неизменна предпоставка за него е изграждането на едно положително отношение към абсолютно всичко заобикалящо, липсва това разделяне на нещата на добри и лоши, а те по-скоро са в различна степен добри. Разбира се това състояние трудно може да се задържи за по-дълго време, поне за мене е трудно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Март 22, 2008 Доклад Share Добавено Март 22, 2008 Понякога, когато човек отдава енергия, може да почувства и хлад в тялото си, наред с чувството за щастие и удовлетворение. Просто усещаш за кратко как енергията се освобождава от тялото ти, но не изпитваш загуба, нито слабост, а точно обратното - чувстваш едно обновление в себе си. Не знам доколко ще свържете това с любовта, защото то е различно от общоприетата представа, но когато това усещане се появява неизменна предпоставка за него е изграждането на едно положително отношение към абсолютно всичко заобикалящо, липсва това разделяне на нещата на добри и лоши, а те по-скоро са в различна степен добри. Разбира се това състояние трудно може да се задържи за по-дълго време, поне за мене е трудно. Благодаря ти за това мнение. Както винаги се случва, достатъчно е да се появи въпросът, за да се намери и отговор За мен това е ново усещане - хладнината, от няколко дни се чувствам така и даже се притесних за себе си. Точно така е, както го описваш - хармония, балансираност, позитивизъм, спокойствие, оттегляне на егото в голяма степен, понижаване на интензитета на емоциите. Ще видя колко ще се задържи, но е странно и необичайно за мен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 25, 2008 Доклад Share Добавено Март 25, 2008 ris_78 Любовта може да бъде много различна.Може да бъде показвана или не.Любовта може да бъде всичко.Как я усещате вие?Как усещате липсата й?Имаме ли сетивност за нея? Благодаря на рис за темата! Много ми се е налагало да мисля над разликите във външните прояви на любовта. Отначало ме смущаваше това, че в различните ситуации тя може да бъде различна до противоположности. Като че ли най-много ми помогна вглеждането в природата около нас. Орлицата отначало показва своята любов към пиленцето си като го пази и храни, рискувайки живота си. Настъпва момент, в който тя го хваща с клюна си и го изхвърля от гнездото. Ако пропусне този момент, орлето никога няма да се научи да лети и нейната "майчина любов" би го обрекла на смърт. Всеки, който се грижи за цветя, от горчив опит знае, че водата е живот за тях - НО само в количеството, което им е необходимо. Едно цвете иска всеки ден, другото до него - веднъж седмично. Опитаме ли се да му даваме колкото на първото - убиваме го. Как усещам любовта? Интересът и вниманието. Загрижеността, съчетана с разбиране. Пълната липса на мое мнение, желание, воля, които да налагам - усещам свободата на съществото до себе си да се прояви или да си отиде. (Когато поливаме цветята, проверяваме почвата им - не се водим от режим на поливане, направен от нас; слушаме цветето.) Радостта и спокойствието като че ли за мен са награда след като пропусна през себе си любовта. Също топлината и светлината. Най-ценната награда, която получавам е виделината - осъзнавам ясно зависимости, връзки, смисъл, които не съм могла да усетя или постигна с ума си преди.... Как усещам липсата и? Да, имам сетивност за нея. Дразня се, ако не става така, както аз искам или смятам, че е редно да стане. Опитвам се да променя съществото до себе си - да го накарам да бъде "добро". Усещам болка при мисълта, че мога да загубя нещо. Има и още един деликатен случай, който ме занимава в момента. Казусът с адепта и змията. Дали да оставя змията на свобода да ухапе детето, но после да я убия за това? Да гледам безучастно, това, което се случва, а вътре в себе си да осъждам? Колебанието дали да се намеся и каква е моята "писана" роля... Как се справяте вие с такива усещания? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Март 28, 2008 Доклад Share Добавено Март 28, 2008 (edited) Казусът с адепта и змията. Дали да оставя змията на свобода да ухапе детето, но после да я убия за това? Да гледам безучастно, това, което се случва, а вътре в себе си да осъждам? Колебанието дали да се намеся и каква е моята "писана" роля... Как се справяте вие с такива усещания? Да пазим детето от змията! Когато дойде адептът, той да си се пази от казуса! Редактирано Март 28, 2008 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 18, 2008 Доклад Share Добавено Май 18, 2008 А не мислите ли, че истинската, великата Любов се изживява само веднъж, а всички останали са само бледи нейни копия Благодаря за въпроса За мен почти до 45тата ми година нямаше съмнение в това, което е написано по-горе. Затова се вглеждах в "любовите", които бях и изживявах, опитвайки се да определя коя от тях е "истинската, великата Любов" и как да разбера кои са копията. Понякога ми се струваше, че "истинската" беше първото силно чувство (така и неизказано и несподелено), което усетих в себе си. Понякога ми се струваше, че тази Любов е пред мен, защото всичко, което бях изживяла ме беше разочаровало или беше останало неосъществено докрай. После прочетох: Да възлюбиш някого, това значи да го издигнеш на голяма висота. А да го разлюбиш, това значи да го пуснеш от тази височина надолу. Каква философия има в това? Това е човешката любов. Любовта е нещо възвишено, което малцина са опитали. Докато дойде до истинската Любов, човек опитва чувствата. Хората могат да се възлюбят само като души. Когато обикнете някой човек като душа, няма да обръщате внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да достигнете това нещо, вие сте разрешили една от важните задачи на живота си, вие сте дошли до положението да изпълните Волята Божия. Божествената Любов се отличава по това, че каквото придобиеш в нея, никой не може да ти го отнеме. При това, колкото си по-далече от онзи, когото обичаш, толкова си по-близо, толкова е по-силна Любовта ти. При човешката любов е обратно: само когато си близо до този, когото обичаш, любовта ти е силна, а когато си далеч, тя изчезва. Влизане в един велик Свят "Защо съществува Любовта между хората?" Любовта между двама души е израз на първичната Любов, която съществува между Бога и човешката душа. Обаче като слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което проявява любовта си към когото и да е. Възлюбленият на човешката душа Изворът на доброто Една любов, която не носи знанието, която не носи свободата, една любов, която не носи живота, една любов, която не носи учението, движението и работата, това не е любов. Човешка, ангелска и Божествена любов Сега съм стигнала до съзнанието, че това, което съм наричала "истинска любов и любов-копие" всъщност са били и са чувствата, които съм опитвала и от които съм се учила. Истинската любов не може да се отчете като отношение към определен човек, а по-скоро като усещане за едно състояние на ума и сърцето, което носи знание, свобода, живот, учение, движение и работа. Всъщност тогава тя не се "изживява", а се живее. Това състояние не зависи от обекта на любовното отношение, а само от нас самите. Постигнем ли го съзнателно, то не би могло да свърши, според мен. А ако една такава любов свърши все пак, значи тя не е била истинска... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Любовта винаги е истинска. Тя е най-истинското, до което човек може да се докосне. Но хората я объркват с какво ли не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Има и още един деликатен случай, който ме занимава в момента. Казусът с адепта и змията. Дали да оставя змията на свобода да ухапе детето, но после да я убия за това? Да гледам безучастно, това, което се случва, а вътре в себе си да осъждам? Колебанието дали да се намеся и каква е моята "писана" роля... Как се справяте вие с такива усещания? Аз просто ще отговоря с една случка отпреди две години. Връщахме се с децата и един приятел от Мадарския конник. На шосето видях змия и без да се поколебая хванах един камък и я ударих. Тя не умря веднага. Нашият приятел ме укори, че я убивам, понеже в природата има равновесие и хармония и всяко живо същество има своето място. Аз му обясних, че съм си представила как тази змия ухапва някое дете или човек, затова съм реагирала така. Той отвърна, че това едва ли би се случило, но не ми позволи да завърша, а той самият го направи. Змията без друго се мъчеше. Сигурно отново бих посегнала да убия змията. Да, от страх. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Ако любовта е усещане, това предполага наличие на сетиво у нас за нея. Кое е то? С какво човек усеща любовта? С ума си ли? Със сърцето ли? Или с душата си? Някой знае ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Като частица от Бога, самата ни Душа е Любов! И доколкото имаме връзка с Душата си, дотолкова живеем със самосъзнанието, че сме Любов и дотолкова животът ни се превръща в израз на Любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 (edited) Ако любовта е усещане, това предполага наличие на сетиво у нас за нея. Кое е то? С какво човек усеща любовта? С ума си ли? Със сърцето ли? Или с душата си? Някой знае ли? Нещо, което написах преди време: "Ти запали в мене всички огньове, горя и нямам покой нито миг." Хайде сега малко приземяване: всички огньове в смисъл на всички енергийни центрове, отдолу до горе. Всичко да гори и да не изгаря! Любовта е навсякъде, няма определено място. Може да се усеща с всяка частица от нас, видима или невидима. Редактирано Май 19, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 (edited) Усещам я в гърдите и ръцете си (странно-защо точно в гърдите-та нали сърцето е само един мускул?!) като топлина.Но и като едно чувство на ефирност. Много пъти съм си задавала въпроса кое е сетивото, с което се усеща любовта, но и до днес не съм си отговорила. Може би това е Душата, но къде в нас се намира тя...И защо тогава, говорим, че обичаме със сърцето или с ума... Редактирано Май 19, 2008 от Olq3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 А как мислиш, топлината от мускула ли идва? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Когато мускулът работи, той отделя енергия, която се превръща в топлина. Само че не за този вид работа става въпрос - знаеш го. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Да. Понеже ти писа "странно защо" се опитах да те наведа към отговора. Става въпрос за кръвта. Мисля си, че сетивото за любовта е скрито там. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Кръвта е живот. А любовта на физически план я чувстваме със сърцето (сърд. чакра) - четвъртата от седемте чакри в човека. По отношение на цялостния човек, душата също изпълнява ролята на сърце (тя е четвъртото тяло, будхи, свързващото звено мужду духа и личността, христовия принцип в човека). Душата е свързана с физическото тяло на човека посредством две връзки. Едната на съзнанието и другата на живота. Втората наруши ли се човек умира. Тази връзка е прикрепена към сърцето (като преди това преминава през центъра на хилядолистния лотос - 12 средни листенца в центъра на чакрата). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 О, да.Ако говорим за Анахата (Четвъртата чакра), която е на височината на сърцето си напълно прав.Мисля, че любовта се излъчва отвсякъде, ако човек и позволи.Защото тя е усещане за щастие и блаженство.За да се усети то, чакрата трябва да е отпушена. В това именно се състои изборът-да страдаш или да си щастлив.Колко да продължи страданието, отново избираме ние. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Вие тука за коя любов говорите? За любовта към човек, или за някаква всеобща Любов, както я наричате състояние на духа или нещо подобно беше. Щото двете любови за мене са различни . И искам да ви питам, мислите ли, че човек може да има Любов към хората и природата като цяло, без да е влюбен конкретно в някой човек. И не ви ли се струва, че ако сме влюбени в човек, то тази любов ни изпълва и завладява и не ни остава време и място за другата. Защото започваме да мислим много целенасочено само за един конкретен човек. Или да го кажа по-разбрано, любовта към човека малко измества другата на по-заден план. Дънов е притежавал Любовта с главната буква, но дали е обичал жена? Не мисля Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 И за двете, mvm .Може да изпитваш любов към хората и природата и без да си влюбен в конкретен човек.И понеже говориш за Дънов, точно него ти давам като пример за това. Колкото до целенасоченото чувство, когато е породено към един човек, т.е. когато любовта има конкретен обект, това не значи, че другата любов умира.Напротив, тогава обичаш целия свят, всичко ти изглежда много по-добро, защото Четвъртата ти чакра е отпушена. Но това е, когато любовта не е обсебваща и не е свързана с чувството за притежание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Любовта като усещане http://www.vbox7.com/play:1e26c9dc Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 И за двете, mvm .Може да изпитваш любов към хората и природата и без да си влюбен в конкретен човек.И понеже говориш за Дънов, точно него ти давам като пример за това. Колкото до целенасоченото чувство, когато е породено към един човек, т.е. когато любовта има конкретен обект, това не значи, че другата любов умира.Напротив, тогава обичаш целия свят, всичко ти изглежда много по-добро, защото Четвъртата ти чакра е отпушена. Но това е, когато любовта не е обсебваща и не е свързана с чувството за притежание. Да, това несъмнено е така ,влюбеният човек, обаче дебело да подчертая споделено влюбеният, наистина гледа на всичко около него с голяма любов. Не знаех, че зависи от някаква чакра, но сигурно е така. Обаче това не е ли малко изкуствено създадена любов към останалите, освен това е нетрайна, защото ако се случи така, че любовта да умре (връзката да се провали), то и човек изпада в лошо настроение и любовта му към другите и към света изобщо помръква. Поне за известно време .Сигурно тази чакра се запушва. Докато другата Любов, би трябвало да е постоянна, независеща от нищо, изпълнена с мъдрост. За Дънов...четох тука някъде из цитатите. .....Един слушател на неговите лекции имал съмнения и несъгласия с Учението, мислел си, че Дънов е лъжец и измамник....и изведнъж усетил как някаква сила го хваща и го изхвърля навън от залата, като му казва "твоето място не е тук". Питам се, това също ли е проява на Любовта, и ако е така какво е обяснението за тази случка. Ако Дънов наистина е владеел Любовта, вместо да изхвърля човека от залата, не би ли следвало да поговори с него, да му покаже, че греши, да отвърне на съмненията му с любов и с разбиране. А вместо това той бива изхвърлен без обяснения. Тука нещо не разбирам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Не, Любовта не зависи от чакрата. Любовта идва от човешката душа. Чакрата си се отваря съвсем естествено, когато човек влезе във връзка с душата си. Любов която може да бъде прекъсната, която има нужда от причина за да съществува е само отражение на Любовта на душата. Тогава доминиращо е астралното тяло, като чувствата чрез които се проявява любовта могат да бъдат различни според случая. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Едва сега започваме да се учим на Любов, защото зависимостите също сме назовавали-любов. Но всеки има право да се учи и да открива и преоткрива света. Любовта идва, когато има синхрон между сърцето и ума. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 6, 2008 Доклад Share Добавено Юни 6, 2008 Любовта, която не се яви в микроскопическите работи, тя не е Любов. В най-малките работи Любовта ако не се яви, не е истинска Любов. Последното добро Може би ние все търсим някакво голямо усещане за любов, някаква силна тръпка, която да наречем с тази дума... А може би Любовта първо се проявява именно в микроскопичните неща - например, в нежността, която усещаме, когато погледнем към едно цвете или дете... или нещо съвсем незабелязано от другите - мидичка или камъче дори... Ако не можем тази несъществена любов да усетим, дали не лъжем себе си за Голямата? Спомняте ли си кога и как сте усещали любовта в микроскопични неща? А възможно ли е първо да подминем, да не забележим това дребно проявление, но после да го осъзнаем? Тогава брои ли се? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.