Музиката като професия - какво дава и какво взима?

[Надеждна]

Някъде из нетното пространство на този форум срещнах мнение за хората,които се отдават на духовен живот в днешно време и веднага ми хрумна една аналогия между тях и хората,които посвещават живота си на музиката.Не всички са гении,разбира се,но това съществува от незапомнени времена(помните историята за Моцарт и Салиери),а вероятно подобни истории са съществували много преди тях,но думата ми е за отдаването,защото и едните и другите го правят доброволно,така им диктува сърцето.Всички обичаме хубавата музика,без значение какъв жанр е тя.Обикновено до нас,посредством жълтите медии,достигат само слухове за големите печалби от концертите им,за хубавите разкошни къщи,за многобройните им разводи и деца...Но замисляли ли сте се какво се крие зад всичко това?Защо много от тях завършват живота си като алкохолици и наркомани,защо,въпреки гениалните си произведения,които са направили много хора щастливи,те самите умират нещастни...

[Креми (късметче)]

В същността на даровитите хора явно Духовното е преобладаващо, то ги води властно през всякакви норми и тривиалности, то им вдъхва смелостта, която да ги изправи сред и над тълпата по раздърпана тениска и стари джинси , и това в миг да стане модна тенденция. Обикновекият човек подражава не на парцалките, а на Духа, скрит зад тях, излъчващ се от тях.

Този Дух ражда смелостта и непукизма, които проправят път на произведенията , абсолютната увереност в собствената правота и уникалност, които просто Трябва да бъдат показани на света, защото това е призванието на твореца - да променя света.

Именно връзката със света и хората е причината за тъгата и отчаянието в по-късни години, когато творецът се усеща неразбран и по тази причина неизпълнил мисията си. Днес казваме - изпреварил времето си, а дали това е утеха за един смъртен, който няма всичкото време на света да чака другите да го догонят. Тогава, мисля , се явяват зависимостите като убийци на времето и буфери пред човешката дребнавост.

Съжалението към "неудачите" в житейския път на таланта би било незаслужена обида.Битовите неуредици и ужасяващата за нас бедност едва ли се възприемат по същия дребнаво-трагичен начин от човек, докоснал се до еликсира на творческото опиянение и вдъхновение.

Спомнете си кратките проблясъци на мини-творчество в бита на всеки от нас - ушили / изплели сте нещо, разчертали сте наново цветните лехи или сте обновили и подредили по собствена идея жилището... не са ли ви тези моменти много по-ценно изживяване от най-дизайнерската и скъпа покупка?

Умножете това удовлетворение от изявата на Духа по най-голямото число (има ли цифра за измерване на таланта?) . Това е сливане с Божествения Дух, което си струва всички физически неудобства на тялото. и е съзнателно предпочетено от твореца пред еснафското живуркане.

Макар и подсъзнателно, това е , за което обикновените завиждат, което купуват, към което се стремят. Катарзис? Нирвана?

За всеки е отмерено различно парче от тортата в този живот. Да се надяваме на следващия?

[Ася_И]

Здравейте и от мен !

Вчера се канех да отворя тема 'Мисли от Учителя за музиката'. Сякаш в унисон с тази тема. Защото музиката ни дава, много дава. Както на изпълнителя, така и на слушателите. Какво взима като професия - не знам. Аз съм 'консуматор'. Но линията по която пътувам минава покрай операта и едно музикално училище. Често се качват музиканти - хора, които са избрали музиката като своя професия и съдба. Направи ми впечатление, понеже няма как да не слушаш, че тези хора разговарят много благо помежду си, точно тази дума ми идва на ум. Някак си гледат да се спогодят, има мекота в отношенията им. Може би, защото за да се изсвири едно произведение трябва да са в хармония помежду си?

Ето нещо от спомените на Елена Андреева, ученичка на Учителя:

"Чрез въздействието на музиката, човек навлизаше дълбоко в себе си и там изживяваше нещо непознато и ново. Музиката му обхващаше не само емоционалната страна на човека, но и цялото човешко естество. В човека действат много сили. Всяка сила има особени трептения. Трептенията на силите могат да се допълнят и усилят. Един от методите за смяна на състоянията, който Учителя ни даде, е музиката, песните. Той ни съветваше да изпеем някоя песен, когато сме неразположени и така, чрез влиянието й да сменим състоянието си. Всяка песен има свой ритъм, свои трептения, които въздействат пряко върху сърцето. Музиката оказва тониращо въздействие. Човек може да се лекува с музика, ако знае как."

Редактирано Март 9, 2008 от Ася_И

[Надеждна]

Точно като теб и аз си мислих,Ася,преди да прекрача прага,който разделя любителя от професионалиста-музикант.Но за съжаление отношенията между музикантите не се различават много от тези на останалите хора.Има я и завистта,и задкулисното,и лъжата,и лицемерието...досущ,както е при Моцарт и Салиери("Амадеус").Музикантите,като всички останали хора,са и "амбициозни"(не в добрия смисъл на думата),и тщеславни,и прекалено себелюбиви и готови в името на кариерата си да си "затворят очите"за много компромиси...Интересно е,че в тази професия "моженето" трудно се "покрива".А още по-интересно е,че дори да не се понасят като хора,когато свирят в един оркестър,музикантите могат да бъдат в невероятна хармония!?Ето този феномен се опитвам и до сега да си обясня!?

И понеже имам повече опит и познания в,както го наричат,лекия жанр или популярната музика,веднага ми идва да дам за пример една изключителна група - АББА.Знаете ли на какво се дължи невероятното въздействие на песните им над не едно поколение - до голяма степен те са заимствани идейно не от какво да е,а от класическата музика.Авторът им,Бьорн Улвеус,е сякаш "спуснат от горе",както обичаме да се възхищаваме на музикалните гении.Но да не се отклонявам от темата - преди да се разделят окончателно,четиримата члена на групата,са имали страхотни разногласия.Предполагам знаете,че за един период от време,са имали и лични отношения,по двойки,но след известно време тръгват в четири различни посоки.АББА не са единственият пример за велика група,която се разпада,въпреки невероятния успех и печалби.Такива са и Пинк Флойд(отивам към по-тежките стилове )- там проблемите са между две силни личности,които не могат да се примирят една с друга(тази на Дейвид Гилмор и тази на Роджър Уотърс).Знаем,че и двамата се опитаха и направиха,разбира се,самостоятелни изяви,но успехът на Пинк Флойд остана незасенчен.Идеята и на темата,която поставих,и на мнението,което сега пиша е,именно да разсъждаваме върху тази чисто психологическа и човешка страна на "даването"и "взимането" в професията на музиканта.Като "консуматори",всички хора сме устроени някак си само да казваме - това ми харесва,това - не.Но ние тук се опитваме да се "пробудим",нали...защото това е и една от вратите,която ще ни отведе към нашето лично щастие.

Редактирано Март 11, 2008 от Моника13

[Guest pavletA]

Музиката като професия може много да облагороди човека.Всички творци , независимо на кой вид изкуство са се посветили са хора, които овладяват хаоса, смиряват силните енергии.Да си музикант трябва да си изпълнен с любов, дава ти крила, популярност, слава.Ако си любител музикант е по- различно, сменяш такава ангажираност с основна професия и това е по- поносимо.Според мен всичко трябва да се прави с удовлетворение, не със страст или силна емоция.Моя близка професионален музикант споделяше, че никой не забелязва, безкрайните репетиции, безсънните нощи, а се възхищава само на блясъка на концертите.Може би с всяка професия е така