Първите ученици на Беинса Дуно?

[Ани]

Прочитайки тези извадки от историята на Бялото братство и Учителя:

На 7 април 1900 година свиква във Варна първи събор на Бялото Братство, който нарича среща на Веригата. Присъстват Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен.

Спиралата

и

- След като се връща от САЩ, завършил Бостънския университет, Учителя отива във Варна. Заедно с капитан Петко Войвода и с Кръстьо Мирски, който след това е може би най-популярният кмет на Варна, правят читалище “П.Р.Славейков”. После всеки намира своето място и път в живота. Учителя отваря школа. Неговите първи трима ученици се събират през 1900 г. Най-странното е, че те са един източно-православен, един католик и един евангелист. Трима съвсем различни хора, които обаче са обединени от идеята, от духа и не си пречат по форма. През 1906 г. Учителя започва периодично да прави срещи-събори, на т. нар. “верига”. В началото той създава Общество за повдигане на религиозния дух на българския народ. Учителя казва, че българите имат силен, здрав корен, и че на този народ му е дадено да разбере мистичността на християнската символика, не толкова по форма, колкото по свое дълбоко, вътрешно преживяване. В началото на миналия век, Учителя дава първите молитви, първите песни, т.нар. “духовни наряди”, които ние правим. Казва на учениците си: ” Сега сте трима, но скоро ще станете мнозина”. На следващия събор учениците са 13 души, след това 14, след това 20…

Разговор Андрей Грива

в мен възникнаха въпросите:

Какво е известно за учениците на Беинса Дуно? (не само за първите трима)?

Какъв е бил техният житейски път?

Какво са направили за разпространението на учението сред българския народ?

Знае ли някой?

[Таня]

Бина Публикувано на Днес, 11:13

"Какво е известно за учениците на Беинса Дуно? (не само за първите трима)?

Какъв е бил техният житейски път?

Какво са направили за разпространението на учението сред българския народ?"

БОЯН БОЕВ

/Разказ на Тодор Божков/

Колко много и в същност колко малко знаем за това име. Има ли човек брат-ученик, който да на познава брат Боян Боев. Той остава между нас като един жив образец, пример на идеал за тези, които искат да бъдат истински окултни ученици на Учителя. Да наведем глави пред това име, което им даде толкова много и което ние не оценихме, уви, жалко, че и днес неговият гроб стои без ограда, без цветя, обрасъл в бурени, скрит за нас. Така, както той остана скрит, докато беше на земята. Има ли човек, на когото той да не е неправил някакво добро, услуга, да не му е дал някакъв полезен съвет и то с усмивка, с добри думи или утеха.

Има ли уважение и признателност, и любов към този наш духовен по-голям брат, който всичко даде за нас, за делото на Бога, а ние стоим днес изправени пред неговата памет, като непризнателни деца, и макар да се кичим с името "бели братя".

Всичко това аз го казвам най-напред за себе си и нека всеки от нас помисли дали има нещо вярно и за самия него.

Прости ми, брат Бояне, че без позволение говоря за теб. Аз зная, че ти и сега ще се усмихнеш и ще кажеш,че си доволен, благодарен, че нищо не искаш и че всичко е за Слава Божия.

Брат Боян, докато беше мужду нас, страдаше от много тежка болест. Беше неподвижен, с големи болки от гнойни рани в краката. Болките бяха непоносими. Някой не го е чул да се оплаче или да изпъшка от болка. И при това положение, след заминаването на Учителя от този свят, той непрестанно приемаше братя и сестри, съветваше, утешаваше, насърчаваше и облекчаваше болките на другите, въпреки че неговите бяха по-големи от тези на тия, които идваха за помощ и съвет. И това продължи с години. Ето някои кратки бележки, казани за него от един друг наш брат.

Боян Боев е със нисък ръст, интересна глава, чело като диамант, философ. Той е живата архива на Братството. Завършил естествени науки и е бил гимназиален учител. Обичан и много уважаван от ученици и граждани, кного от тях станаха последователи и ученици на Бялото Братство. Той е много популярен в Братството, с голяма ерудиция на учен и всестранно надарен човек, при такива големи окултни знания, с които живее и прилага. Писал е много статии в братски описания, издал е и някои съчинения с философско съдържание. Застъпва и вяра в мисията на славянството.

Всичко това написах за него, за да го свържа с една моя опитност.

Около 6 месеца преди заминаването на брат Боян от този свят, една нощ сънувах следния сън. Яви ми се Учителят и ми каза следното: "Кажете на брат Боян да си напише житието, защото в неговия живот има неща, които никой не ги знае, а е от значение и полза да се знаят от братята, за да им бъдат за пример и поука. Той няма да се съгласи, защото е много скромен, но вие настоявайте за това”.

Брат Боян беше болен тогава, по обикновеному и нямаше основание да се мисли, че това изказване на Учителя е поради предстоящото му заминаване.

След като се събудих, веднага след този мой сън, а това беше в ранните часове след полунощ, аз в тъмно и на спокойствие добре премислих върху всичко това, което ми беше казано от Учителя. Моето внимание се спря върху думата "житието", което той трябваше да си напише. Известно е, че в православната църква се говори за житие на светии и аз дойдох до извода, че брат Боян е удостоен вече с това духовно качество и че той е признат и приет в невидимия свят като светия. За да не се понижи това свещено име на светия, не го казват направо, а го предават във форма, че той трябва сам да си напише житието, което значи същото.

По другия въпрос, кой да му каже това, аз може би направих грешка, като сметнах, че аз съм неподходящ и не с такова влияние я доверие пред него и затова, като премислих добре, намерих две други лица, добри наши братя, с връзка и влияние пред него, те да му го кажат. И действително, те му го казаха, обаче той не се съгласил, като казал, че за делото и за Учителя всичко може да пише, но за себе си - нищо.

След б месеца брат Боян си замина от този свят. Едва тогава аз разбрах, че това нареждане е било дадено във връзка е предстоящото му заминаване.

Той си замина и неговото място остана празно, и никой до сега не можа да го запълни. Може би в бъдеще това ще стане от някой нов, достоен брат, ученик на Учителя!

За съжаление, моята задача, дадена ми от Учителя, остана неразрешена.

[Слънчева]

Намерих интересна статия на Андрей Грива. Ето част, може би ще е интересно. Видях, че Бина е дала линка на същата статия

- След като се връща от САЩ, завършил Бостънския университет, Учителя отива във Варна. Заедно с капитан Петко Войвода и с Кръстьо Мирски, който след това е може би най-популярният кмет на Варна, правят читалище “П.Р.Славейков”. После всеки намира своето място и път в живота. Учителя отваря школа. Неговите първи трима ученици се събират през 1900 г. Най-странното е, че те са един източно-православен, един католик и един евангелист. Трима съвсем различни хора, които обаче са обединени от идеята, от духа и не си пречат по форма. През 1906 г. Учителя започва периодично да прави срещи-събори, на т. нар. “верига”. В началото той създава Общество за повдигане на религиозния дух на българския народ. Учителя казва, че българите имат силен, здрав корен, и че на този народ му е дадено да разбере мистичността на християнската символика, не толкова по форма, колкото по свое дълбоко, вътрешно преживяване. В началото на миналия век, Учителя дава първите молитви, първите песни, т.нар. “духовни наряди”, които ние правим. Казва на учениците си: ” Сега сте трима, но скоро ще станете мнозина”. На следващия събор учениците са 13 души, след това 14, след това 20… Според последната енциклопедия издавана преди 9-и септември 1944, тази на братя Данчови, последователите на Учителя са около 40 000. Учителя идва в София през 1904 и живее на ул. “Опълченска” 66, където делят един покрив с Георги Димитров. Отначало изнася лекции в стаята, след това започват да идват много хора и той държи лекциите си от прозореца. Хората стоят навън, лятно, зимно време, при минус 20 градуса и слушат. На 22 март 1922 г. Учителя извежда учениците си на края на София, на Баучеровите поляни да посрещнат изгрева на слънцето. Няколко години по-късно купуват земята и се установяват на това място. Така се изгражда „Изгревът”. От съвременна гледна точка може да се каже, че учението е представлявало един уъркшоп с интерактивна публика. Учителя задава на своите ученици въпроси, дава им упражнения, заглавия на теми, те пишат реферати. И затова той нарича голяма част от своите лекции: беседи, заради този жив контакт.

Най-много ме впечатли това, че първите ученици са били от различни религии. Това Ново учение обединява чрез Любовта и доказва, че за всички има място, само да съумеем да го разберем.

Редактирано Март 7, 2008 от xameleona

[Рассвет]

Какво е известно за учениците на Беинса Дуно? (не само за първите трима)?

Какъв е бил техният житейски път?

Скъпи приятели! Благодаря за тема.

Какво е известно за Любомир Лулчев?

[Ани]

Здравей,Александра! Извинявай за закъснението с отговора, но и аз не съм информирана много добре за учениците и последователите на Беинса Дуно. Затова и пуснах тази тема.

За Любомир Лулчев има доста писано тъй като е известна и колоритна личност според мен. Ето накратко някои данни за живота му от сайта Придворни

Таен съветник на Цар Борис III

(1886-1945 г.)

Разстрелян от Народния съд на 01. февруари 1945г. заедно с регентите. Роден е в Кнежа. Завършва Военното училище в София и учи шест семестъра медицина. Специализира авиация в Англия и е един от първите ни летци, ползвали самолета като бойно средство по време на бомбардировките над Одрин. Като офицер от българската армия и герой от войните 1912-1918 г. е пенсиониран с чин подполковник. След това става дъновист и е близък само с двама души - учителя Петър Дънов и царя. Своите мисли Любомир споделя със съседката си Султана Рачо Петрова, която му помага чрез генерал Алекси Стоянов да се срещне с царя. Днес е трудно да се предположи какво точно е накарало Борис III да приеме странния посетител. Очевидно свободното изразяване на мнение, и то от човек, който чака пенсия, е допаднало на монарха. По това време Лулчев вече е известен последовател на "Бялото братство". Не случайно Борис III отговаря на събеседника си с думите: "Зная, зная Лулчев! За Вас Христос е царят!" Репликата на Лулчев е: "Помнете, че когато идат бурите, светкавиците удрят по най-високите върхове!".

Атентатът на 16 април 1925 г. отминава царя, но не и семейството на Лулчев. Под развалините на катедралата остава неговият тъст о.з. генерал Радойков. През 1930 г. е убита по изключително жесток начин и съпругата на Любомир - Ангелина или Гела. Убийството е извършено от домашната й прислужничка с цел грабеж на бижутата й. Оттук нататък Лулчев не се прибира в къщата си на ул. "Мария Луиза" 197. Живее в пълно усамотение в една колиба в кв."Изгрева". След като остава вдовец, Любомир се отдава на книжовна дейност и посещава често своя учител Дънов. Лулчев е автор на 15 книги - поезия, проза, философски размисли за живота, а също така и теоретични трактати, свързани с "Бялото братство". Една от най-ценните му книги е неговият дневник, който съдържа разговорите му с царя и с други известни общественици. Дневникът се води от 1938 г. Това е годината, в която Борис III и Лулчев подновяват своите срещи. Погрешно е да се мисли, че Любомир прокарва пред царя политиката на Дънов и е негов говорител. Пред Народния съд разпитват Любомир за монарха. Тогава той показва своя дневник като доказателство, че в разговорите им няма нищо нередно.

За Лулчев има интересна статия от Галина Минчева във вестник “Сега”, 2005г.

В общи линии това можах да открия (с помощта на Ася ). Ако някой знае повече, може да пише.

[Ася_И]

Здравей, AL414,

Тук можеш да получиш още иформация.

Ето нещо, което може би ще ти е интерсно да прочетеш. Всъщност историята по-долу съм я чела в нета, но това е по спомените на една ученичка на Учителя - Елена Андреева. Материалът бе предоставен от Таня.

"Учителя помагаше лично на отделните личности. Имаше случаи, когато помагаше колективно – едновременно на мнозина. Такъв е случая с изселването на българските евреи. В годините, когато Хитлер върлуваше в Европа и пращаше евреите в камерите на смъртта, той се опита да повлияе и на българското правителство – и те да изпратят евреите в Полша – в камерите. У нас започнаха да се изпращат евреите от един град в друг. Имах близка приятелка – Вуча Бехар от Стара Загора – беше изселена в Търговище. Друга близка позната еврейка от Казанлък бе изпратена във Видин. Българският народ не одобряваше това. Започнаха се протести пред властта от разни групировки. Много организации се противопоставяха на властта в защита на евреите. Спомням си, че и писателския съюз направи това. Чест прави това на българския народ.

Един наш приятел, който беше получил образованието си в Полша – Методи Константинов – работеше тогава в информацията при Казасов. Извикали брата и му казали, че той трябва да съпроводи българските евреи до Полша, тъй като той владее полски език. Отговорил им, че ще си помисли. Веднага отишъл при Учителя и му казал какво му предлагат. Учителя изпратил да повикат Владимир Лулчев, който по това време имаше връзка с цар Борис и му казал: „Кажи на царя, че ако пусне дори един евреин да изпратят в Полша, помен няма да остане от династията му.” Лулчев е отишъл да се срещне с царя, но му казват, че не знаят къде е отишъл. Учителя казал на Лулчев: „Ще отидеш и ще го намериш.” Лулчев отишъл втори път, но и сега му казали, че царят е отишъл някъде и не знаят къде е. Като опитал всички възможности, за да намери царя и не е успял, върнал се при Учителя и му казал: „Никой не може да ми каже къде е царя.” Тогава Учителя влязъл в стаята си, излязъл след малко и му казал: „Кричим”. Лулчев отишъл в Кричим и когато царя го видял, го попитал кой му е казал, че е тук, Лулчев му отговорил: „Учителя ми каза.” Лулчев предал на царя какво му е казал Учителя. Царят и Лулчев се върнали в София. Царят скъсал пред Лулчев указа, който е бил подписал за изпращането на евреите в Полша. И така българските евреи бяха спасени от смъртта. Учителя активно се намеси в спасяването на българските евреи. Това не е заплаха, която Учителя е направил с думите: „Помен няма са остане от династията му, ако пусне евреите в Полша.” Това щеше да стане по закона на кармата.

....

Разказваха ми, че когато бяха подгонени евреите у нас, някои от консисторията били решили да съберат всички скъпоценни камъни, които били в синагогата за извършване на разни ритуали, били занесени и предадени на Учителя за съхранение. След като Учителя напусна земята, на Изгрева дошъл един от членовете на консисторията и запитал някои от ръководството на Братството, дали знаят нещо за това, което е предадено на Учителя. Брат Борис Николов му казал, че Учителя, преди да напусне земята, му предал кутията със скъпоценните камъни, за да ги предаде на някой от членовете на консисторията, когато ги потърсят.

Във всички случаи, когато е имал възможност да помогне, Учителя е помагал."

по ЕЛЕНА АНДРЕЕВА - ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ

Редактирано Март 9, 2008 от Ася_И

[Рассвет]

Скъпи Бина, Ася_И, Таня!

Запознах се с Ваши прекрасните отговори за въпрос.

Много благодаря за помощта – днес аз намерих фиш в картотека Национална библиотека на Санкт-Петербург книга на Любомир Лулчев «Тайните на дворцовия живот: Дневник (1938-1944)» [Съст. и бел. Цочо В. Билярски; Под общата ред. на Пелин Пелинов]. – София: Веселие, 1992.

За Лулчев има думи във статия Иван Спасов «Дънов връща диамантите на евреите» http://www.standartnews.com/bg/article.php...;article=180478

Моля за извинение, че правя погрешки в български език.

Благодаря.

C любов. Александра.

[Таня]

"Идеята за събиране и записване на настоящия материал за малък труд се породи от нуждата да може да се запази всичко ценно за настоящия живот, което да може да се предаде на идните поколения, които неминуемо ще потърсят пътя на един по-възвишен идеал. Животът на нашия старши брат Георги Куртев е твърде богат на опитности, в които намираме отразени идеите, на които той е служил всеотдайно, идеи, на които той е съумял да даде кръв и плът като ги е прилагал в ежедневния си живот. Това са идеите на Всемирното Бяло Братство, проповядвани и разпространявани чрез усното и печатано слово на Учителя. Тези идеи изпълват живота на брат Георги Куртев със смисъл и съдържание – идеи, на които той служи всеотдайно повече от половин век, до самия край на земния си живот.

Нашата скромна задача е само да съберем и запишем всичко, което е по силите и възможностите ни из живота на първите ученици на Учителя, един от които е Георги Куртев. С тази задача се заловихме докато не е стенало късно, т.е. докато все още има живи съвременници и докато спомените за тях са все още пресни в съзнанието на техните близки и познати.

Ние започваме тази работа като сме уверени, че след нас други ще продължат започнатата работа, може би с още по-голяма вещина и ентусиазъм в най-близко бъдеще.

Случките и опитностите, които излагаме в настоящия ни труд,може би не са единствените, но при все това искаме да вярваме, че са измежду най-важните. Нашата задача не е да събираме доказателствен материал за съществуването на невидимия свят, а е предназначен за онези, които са приели този мироглед и вече са тръгнали по възходящия път на прогреса, озарени с нова светлина, работници за по-разумен утрешен личен и обществен живот, живот, който ще се изгради с повече добрина в сърцето, с по-голяма светлина на ума и повече обич към истината. /Георги Събев/

ИЗПРАЩАНЕ НА ДАЛЕЧНО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Светилото златно отдавна се скри.

Венера изгрява. Юпитер блести.

Поленощ отмина, веч три наближава,

Брат Куртев Богу дух предава.

В този миг последен, тук за първи път,

Изпращаме пътник на далечен път.

Скръбта натежала в нашите очи,

Досега сдържана, бликна в сълзи.

Тази нощ последна отминала бе.

Вече зазори се. Слънцето изгре.

За чудо Луната Слънцето закри.

Денят помрачи се. Бляснаха звезди.

На веки замлъкна таз блага уста,

Която бе тешила скърбящи сърца.

Събрани край него, потънали в скръб,

За раздяла с него днес за сетен път.

Вдигнаха ковчега с останките тленни.

Духът бе отлитнал в покои нетленни.

Смирено бадеми вейки си поклащат,

Скъпия покойник навеки изпращат.

Боровете бдяха безмълвни, студени,

Свидетели неми на очи насълзени.

Прощално тополи върхове поклащат,

На скъпия покойник, сетен привет пращат.

Тиха скръб в сърцата на вълни прелива,

Всяка душа близка в песен скръб излива.

Молитва шепне нашата уста:

О Боже, гриже се за Соите чада”.

Братската градина Г.Събев

1961 година

НА СТАРШИЯ БРАТ КУРТЕВ

Един живот дълъг, прекаран в несгоди,

пример да ни бъде, сам го Бог проводи.

На тънещите в мрака да бъде светило,

здраво той държеше духовното кормило.

Честността му грее. Животът му свети.

Той пазаше свещено Божите завети.

Тялото му тленно вече е на пръст,

да видим по-ясно духовния му ръст.

Бог ще ни помага, кога сме в беда,

ако в пътя светъл оставиме следа.

Заветът му беше от кратки слова,

които отекват във всяка душа:

Люби! Учи! Мълчи! Грешките прощавай

И пътя си светъл смело продължавай!”

Г.С.

НЕГОВИЯ ЗОВ

Вий будни бъдете всеки ден и час,

Само тъй неспирно Бог ще бди над вас.

Всякога във всичко доброто търсете,

Времето ще дойде и за плодовете.

Един към друг бъдете с преданост вярна,

С топлота братска и любов безмерна.

На Учителя верни! С вяра си светете!

На слабите духом упора бъдете!

Деца мои мили, вий братя, сестри,

В любов живейте с всички души!

/Дадено насън на 14 ноември 1961 година/

Г.С.

[Ася_И]

Георги Томалевски

Георги Томалевски е роден в гр. Крушово, Битолско на 16.IX. 1897 г. В семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илинденското Въстание през 1903 г. Той оставя на българската литература множество белетристични творби. В жанровото разнообразие на творчеството му водещо място заема есето. С първичната сила и чистота на идеите си писателят Г. Томалевски се откроява като водеща фигура особено с есетата, които самият той определи като „научни с литературен вкус".

Природата е в центъра на неговото творчество, но задълбочено и философско е и вглеждането му в човека, в неговия душевен мир и духовно израстване.

През 1922 г. се запознава с Учителя Петър Дънов, приема неговото учение и се приобщава към Бялото Братство. Особен интерес във връзка с това представляват все още непубликуваните му романи „Един съвременен Одисей", „Един от учениците", „Богомил Еремиев", „Русенската комуна", „Ачларската комуна" и няколко сборника с есета. Той е един от основателите на списание „Житно зърно" през 1924 г.

През 1927 г. е отпечатана първата му студия-есе „Душата на Македония". Следват „Псалми за живия Бог", „Човек, природа и Бог", „Сигнали", „Всекидневните чудеса", „Слънце след буря", „През зеницата на есето" и др. Радетел е на идеята за изграждането на Общество на българските писатели есеисти.

Многостранна и богата е личността на писателя и публициста с безкомпромисна честност, духовна вглъбеност и винаги бликащ свеж хумор. Но над всичко това стои човекът с християнско милосърдие, който остави трайна диря в нашата духовна култура.

Тук може да прочетете част от спомените му за Ачларската и Русенската комуни.

[Marina Francois]

Скъпи приятели,

Много богата информация за първите (Пеню Киров, Тодор Стоименов, Георги Миркович, Мария Казакова) и следващите ученици на Учителя има в поредицата "Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", издавана от д-р Вергилий Кръстев. Досега са издадени 23 тома.

В тази поредица са публикувани например протоколите от Годишните събори на Веригата, брошурата "Хио-Ели-Мели-Месаил", "Призвание към народа ми", "Десетте свидетелства Господни", "Божието обещание", "Седемте разговора с Духа Господен", писма на Учителя. Има още лекции, беседи и разговори с Учителя, много важни сведения за Паневритмията, песните, духовните упражнения, Пентаграма и начина на работа с него, спомени за записването на беседите и лекциите от стенографките, за начина на публикуването на Словото. Публикувани са интересни опитности на ученици и спомени за Учителя, от които може да се научи за отношението му към историческите събития и идейните течения, както и за добротата му, търпението и за грижата за всеки човек, за вниманието му дори и към най-дребните проблеми на най-"незначителните" хора...

Сърдечни поздрави!

Марина

[Дамян]

По нашия край,Ямболския,едно име се споменава с почит и уважение-народния лечител дядо Влайчо,както всичко го наричат.Днес научих,че той е свързан с Учението и Учителя.За жалост много малко се знае за него,но съдейки по живите спомени за него,той е ученик-пример за достоен живот.

Наема къща в родното си село Конево,Новозагорско и чете беседи на Учителя.Сам произнасял сказки на различни теми. Говорил за народни поверия, правил опити за окултни тълкувания и реферати, да пише стихове и откровения. Посветил много време да изучава историята на богомилите и тяхното тайно учение. След 1944 г. е преминал даже 5 години през Белене за убежденията си,но това не го сломява.

Повече можете да видите от този линк на "списание 8 "

http://www.ossem.eu/article.aspx?pg=arl62 ще видите и чернобяла снимка,на която той играе Паневритмия.

Ще се раздвам ако някой нещо е чувал за него ,да сподели.

Мир и Любов.

Дамян.

[Ася_И]

Благодаря, Дамян,

Заинтригува ме с това, което си публикувал. Ето какво намерих още за дядо Влайчо - бил е признат за феномен и то в години, когато за това не се говореше:

Дядо Влайчо феноменът-скиталец

Има книга за него от Мария Жечева - „Дядо Влайчо – феноменът от с. Коньово”.

[Дамян]

Благодаря, Дамян,

Заинтригува ме с това, което си публикувал. Ето какво намерих още за дядо Влайчо - бил е признат за феномен и то в години, когато за това не се говореше:

Дядо Влайчо феноменът-скиталец

Има книга за него от Мария Жечева - „Дядо Влайчо – феноменът от с. Коньово”.

Благодаря,Ася_И за линка.Тази тема изглежда трябва да бъде продължена.Това е един човек,който бил скрит от централизираната братска дейност,така да се каже.Той е търсел живия Бог в живеещите,давал им е директна вяра и спешна помощ.Странствал 10 години,отрекъл себе си в добруването на Бога измежду унижените.Работел за бобена чорба и подслон,през села и паланки.

Нашата земя българска не е е оставала от светци,види се.Има ги и сега.Много от тях немогат да натиска бутончета по компютрите,щото нямат време да помагат.Уверен съм ,че си имат друг интернет.Дано и ние един ден се включим към тях,пък ако ще и на dial-up връзка.

Светъл ден.

Дамян.

[Слънчева]

Мария Казакова е първата ученичка на Учителя. Родена е в Сливен през 1852 г. Средно образование получава в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован и влиятелен гражданин от гр. Тулча, който скоро почива. След смъртта на мъжа си Мария заминава за Русия и завършва там висшето си образование (най-вероятно педагогическо). След завръщането си в България работи като учителка, а към края на живота си - като помощник-директор във Великотърновската девическа гимназия. През 1900 г. се запознава с Учителя, когото тя нарича г-н Дънов, и до края на живота си поддържа с Него оживена кореспонденция. От 6.09.1903 г. Той започва да са обръща към нея със „сестра“ вместо с „госпожа“.

През лятото на същата година я кани на събора във Варна, на който Мария не отива, но от следващата, 1904 г, до смъртта си посещава всички събори. По оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея, можем да съдим, че по характер е била много смела, активна, общителна и открита. Умира на 25.11.1908 г. във Велико Търново.

Из "ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО

И ВЕЛИКО ТЪРНОВО"

Документална хроника

[Донка]

Писма от Учителя до Мария Казакова, Из "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново"