05.03.2008 г. - Човек не е само същество, което мисли

[Ася_И]

Мисъл на деня - 5 Март 2008 г.

"В старо време, според закона на еволюцията, под думата „човек” се е разбирало същество, което мисли. Това е една четвърт от истината, това още не е цялата истина. Човек не е само същество, което мисли, той е и същество, което чувства. След това туй същество има и други претенции, търси някаква си свобода."

Из Но Аз ще погледна, 32-ра НБ, 29.VIII.1937 г.

[Донка]

И после, когато говорим за условията на живота, разбираме ония условия, при които всяко същество може да се развива правилно и да расте. Представете си, че едно растение е посято на място, покрай което минават хиляди животни, много добитък. Какво ще бъде положението на това дърво? Като минават покрай него, всички ще се търкат в самото дърво. И представете си друго дърво, което е посадено в една градина. Как мислите, кое от двете дървета ще се намира при по-благоприятни условия? Следователно, ако покрай твоя ум и покрай твоето сърце минават много тревопасни и всички се потриват, каква култура ще имаш? Ще охлузгат кората ти. Колкото и да търпи това дърво, нормалното положение е да се огради то, да му се дадат добри условия.

Но Аз ще погледна

Какво означава да се дадат добри условия на нашия ум?

Може би това означава да го храним с добри мисли и да го ограждаме от негативните. Негативната мисъл означава, че умът ни не може да види добрите страни на заобикалящия го свят, но като вижда нещо, което не отговаря на идеите му за правилно и на желанията му, мисли за него негативно, отрича го, осъжда го. (Когато не допускам учениците ми да мислят негативно, да отричат, да осъждат нещо или някого, а насочвам умовете им към положителната страна, аз всъщност не осъждам техните негативни мисли, а премествам фокуса им само....)

Добри условия за чувствата може би означава да оставяме добрите, положителните ни чувства да ни водят в отношенията и поведението ни, а негативните да ги разглеждаме внимателно и да ги изучаваме - защо и как са се появили в нас - и да ги трансформираме в позитивни.

Може би същото важи и за добрите условия на свободата на човека и на неговите желания.

Истинските добри условия за един човек сигурно са в хармонията на добрите условия за всички взети заедно: ума, сърцето, свободата, желанията....

[Орлин Баев]

Много красиви мисли.

Не само мислене, но и чувстване. Успоредно и двете. Сега има тенденция за възвеличаване на някакъв сух интелект, сякаш сме компютри - обаче не сме. А чувствата са поставяни като нещо атавистично, нещо като опашката едва ли не, почти ненужни... Според мен и чувствата както и мислите си имат градация и се развиват паралелно на когницията. Но иди го обясни това на професорите по когнитивна наука.

А за дървото дето го търка добитъка и аналогията с ума ни - много красиво казано! Донякъде траеш, правиш какви ли не "трябва" защото другите така правят, защото обществото или медиите еди си какво ти налагат - но се охлузваш не само външно, но и до кръв - защото гласът на съвременното общество е болен и неговите "трябва" са болни! Затова правя каквото искам - твърде кратък е животът. Да правиш каквото искаш - една достойна цел в живота! Но ТИ - духът и Душата ти което искат, не егото! ;)

[Креми (късметче)]

Тази аналогия ме наведе на следните размисли:

Дървото контактува пряко с почвата и слънцето. То си мисли, че няма нужда от животните, които си похапват от него. Но те му доставят тор, наобикаляйки го. Ако е оградено в градина, трябва да си има градинар, който да го тори, и да разчита на него. Така хармонията не е толкова сигурна.

Познавам съдбата на крайпътното дърво. Рано или късно то намира сила да се съхрани, а животът край него е пъстър .