Jump to content
Порталът към съзнателен живот

04.03.2008 г. - Слабата памет се дължи на човешките чувства


Recommended Posts

Мисъл на деня - 4 Март 2008 г.

"Слабата памет се дължи на човешките чувства. Когато става сблъскване между мислите и чувствата на човека, паметта му отслабва. Когато по-гъстата материя се намеси в по-рядка, паметта на човека отслабва. Следователно, за да усилите паметта си, трябва да намалите интензивността на своите чувства."

Из Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!, 8-а НБ, 24.I.1937 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Паметта е склад на миналото, на настоящето и на бъдещето. Всичко се складира в човешката памет. Важно е, че чувствата не трябва да управляват ума, но само да влязат като подбудителна причина.

Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!

Означава ли това, че жените имаме по-слаба памет, тъй като чувствата при нас са по-силно развити? :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Тук е важно да се разбере, че става въпрос за нисшите чувства и желания. Общо взето човечеството се дели на две групи хора. При едните съзнанието е центрирано в тяхната чувствена природа, а при другите в умствената, но и в двата случая чувствата оказват съществено влияние върху човека и са в конфликт с неговото мислене. За да има баланс между мислите и чувствата е задължително и двете да са добре развити и освен това да бъдат подчинени на любовта, душата или Будхическия/Христовия принцип в човека. За да имаме добра памет, умът трябва да е добре трениран. Разбира се това в общия случай води до заравяне на чувствата дълбоко в подсъзнанието, до тяхното подтискане, но те (чувствата) въпреки това продължават да оказват своето влияние върху живота на човека и да го управляват, въпреки че последния не признава съществуването им. При този случай наистина човек може да има добра памет, но в същото време той все още е подвластен на нисшата си природа. Това е необходим етап, но той трябва да бъде преодолян. Истината е че не чувствата пречат на човешкия ум и на паметта в частност, а тяхното качество. Чувства в които липсва любов в действителност представляват сянка на истинските чувства - въпреки подобието си с тях, те са лишени от светлина. За да бъде осъществен действителен контрол над човешките чувства, те трябва да бъдат изкарани "на светло" и преработени от разума и любовта. Това означава не да ограничим тези чувства, но да изявявим истинската им природа. Висшите чувства не хвърлят сянка върху ума и човешкото съзнание, нито пък се опитват да го подчинят, а допълнително го осветяват. Така човешката личност добива цялостност и всеки неин аспект има възможност да се прояви без това да е за сметка на друг аспект.

Линк към коментар
Share on other sites

размисли върху беседата

„Както Моисей издигна змията в пустинята.“ Коя е причината, че Моисей издигна змията, от която хората се страхуват и която стана причина за човешкото нещастие? Според хората падналата змия била причина за човешкото грехопадане. Тя влезе в рая и изкуси жената. Така се създаде един лъжлив донос, че змията е причина за човешкото нещастие. На друго място виждаме, че същата тази змия, Моисей я издигнал в пустинята, за да могат хората да се лекуват. В този смисъл змията представя знанието. А знанието е благодатта за човечеството. Неразбраното знание носи всички нещастия, а разбраното носи всичкото щастие. И тогава Христос казва: „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески.“

Моисей стигна до там, да издигне змията, да се лекуват хората. Но невидимият свят видя, че този емблем не е толкова правдоподобен, заради което изпрати вече не змията, но изпрати един човек, Син Человечески, който да донесе на хората истинското знание, което лекува. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески. Той е знанието, което трябва да бъде разбрано. Като погледнете живота, виждате, че всичките нещастия произтичат от неразбраното знание. Онези, които не разбираха знанието, направиха пушките и топовете. Онези, които не разбираха знанието, направиха отровите. И в животинското царство е същото. Същото е и в човешкото царство. Онези пък, които разбираха смисъла на знанието, създадоха, направиха плодните дървета.

Сега на пръв поглед се вижда, че между растенията, животните и човека няма голяма близост. Между тях няма никаква близост, понеже човек не беше в началото, когато светът се създаваше. Знанието, това е резултат на всички онези наслоявания на земните пластове, всички онези геологически промени, през които Земята е минала. Но всичко това са среди, пластове, наслоявания, които показват разните състояния на онзи мисловен свят, през който Земята е минала.

Мойсей издигна змията /кундалини/, енергията и тя служеше и водеше човечеството към знанията. Всичкото знание, което сме развили и натрупали от тогава все е да ни лекува и улеснява. Но за съжаление това знание започна да се обръща срещу хората. Стана вредно. Създадоха се и оръжия-химически физически, които застрашават човешкият род. Ние, човешките същества завладяхме Земята, имаме знания, опознаваме Космоса. Стараем се да контролираме другите, но не и себе си. Все още сме подвластни на емоциите и желанията си, бъркаме ги с чувства.

Вярата в Новата култура ще бъде построена върху хармонията между сърцето и разума. Те ще диктуват действията.

"Любовта иде в света!"-Христос иде в света, в сърцата ни. Иде Светлината в умовете ни. Така приемаме цялостното знание и усилваме паметта си.

За да се роди Син Божи в нас, трябва да сме изпълнени с радостта от Живота. Да сме щастливи в отдаването и ученето на уроците си.

"Старото учение отива да взима дълговете, а новото учение носи благодатта."

Смирената молитва към Бога дава резултати, когато е от чисто сърце. Ако чакаме Христос да слезе от небето още сме в старото учение. Христос почуква в сърцата ни, там иска да влезе. Тази Любов, която се разраства в сърцата ни да обхване всичко и всички. Без пристрастия.

Нашите притеснения дали ще имаме храна, дали ще сме добре облечени, дали този ме харесва, дали ще мога да се справя... все са пречка за Вярата ни. Ако я има Вярата в Бога няма от какво да се притесняваме. Всичко, което е нужно на човека, Бог му е дал. С Любовта можем през изпитанията да преминем и да не се уплашим. Защото знаем, че Бог ни е дал най-доброто. Можем без страх да служим на Бога и изпълним това, за което сме дошли. С Истината да вървим уверено и да обикнем "враговете си", защото те са благодат, Бог чрез тях ни учи. Чрез очите на Любовта ще видим, че у всеки човек живее един ангел...

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...