Пробуждане - 1во упражнение от Паневритмията

[Донка]

Пробуждане - първото упражнение от Паневритмията.

Това упражнение изразява събиране в себе си и проявяване навън. Ръцете, които са върху рамената, се разтварят настрани - значи, най-първо даваме; това е мъжкият принцип, творческото начало. Значи се започва с творческото начало, т.е. туй, което имаме, трябва да го дадем навън. След туй ръцете отново прибираме на рамената, значи отново възприемаме от Природата туй, което тя ще ни даде; това е женският принцип, възприемащото начало. Тия две състояния се сменят. Когато ръцете се изнесат навън, те изпращат и приемат енергии, а междините между пръстите са възприемателни антени. Когато туй упражнение се прави с будно съзнание, то подтиква човека към тая идея за възприемане и даване на полученото. Чрез тия движения тая плодотворна идея се праща и в света. Това упражнение се нарича пробуждане, понеже когато у човека се роди идеята за даване навън това, що е възприето, това е вече признак за пробуждане на съзнанието му. Това е вече надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широката област на целокупния Живот. Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота!

Пробуждане

Спомням си първия път, когато сама, скрита на една малка пътечка в горичката поставих ръцете си на сгъвката на раменете и ги разтворих, правейки първата си крачка, докато в съзнанието ми звучеше "Първият ден на пролетта".

Минавах през много тежък преход в личния си живот. Опитвах се да преосмисля ценностите си, да намеря своя Път, да променя себе си и живота си изцяло. Първите движения на отваряне направих с малко неувереност - все още носех спомените за болка, когато се бях отваряла за света и той ме беше наранявал. Обратното прибиране на ръцете беше съвсем неловко и разкоординирано - възприемането явно ми беше проблем. Помогна ми музиката, която звучеше в главата ми... С всяка крачка движенията ми ставаха все по-свободни и естествени. Усещах как по цялото ми тяло се разлива топлина и радост... Не съм броила тактовете, не сменях упражнението... Явно съм имала толкова силна нужда от това пробуждане, че първата сутрин останах в неговата "люлка"...

По пътя към къщи мисълта ми течеше ясно и постепенно осъзнавах всичко, което се беше случило и се случваше с мен. Досега бях възприемала от света само това, което бях искала и очаквала от него, не което той ми даваше. От друга страна бях превърнала даването в разменна монета за любовта на другите - в угаждане, в лишение на себе си заради другите...

Пробуждах се за истината....

В онзи ден разбрах защо Паневритмията не е просто танц, упражнения...

Какви са вашите усещания по време на "Пробуждането"? Впечатленията и размислите ви за смисъла и влиянието му върху човека? Как разбирате пробуждането на Божественото начало у човека и какво сте срещали написано за това от Учителя и други светли умове на човечеството?

Какво знаете и как усещате енергийното въздействие на упражнението и влиянието на основния му тон - ЛА и основния цвят - индигов?

[Guest irenastoyanova]

В една от свещените мисли, Учителя казва: считам щастието за най-материално. Ако радостта е за душата, а блаженството за духа, то паневритмията носи радост и блаженство, те се изпитват в тялото, но и с душата и духа на човека. Така както просветлението, озарението не е еднократен процес, така и духовните и душевните преживявания по време на паневритмията са винаги различни. И как може да се говори за тях, когато за всеки те са наистина различни, защото са в зависимост от това, какво може да приеме даден човек и от какво има нужда да приеме, както и от неговото еволюционно развитие, и от това дали се играе правилно - колкото по-вярно, точно и съсредтоточено се изпълняват упражненията, толкова човек е в по-голям контакт с висшите светли сили - същества, светлите духове, Бялото Братство, и получава повече вдъхновение, озарение, радост в душата си. И най-важното е, че тази светлина за ума и радост за душата са за всеки, за да ги внесе в живота си и да разреши своите си въпроси правилно. Затова преживяванията на всеки са различни, а и всяко изпълнение на паневритмията носи различни и дори нови преживявания. Например аз не съм имала преживявания като на Донка, а когато влязох в паневритмията, още преди да започна да играя, изпитвах чувство на особена тържественост и особено вътрешно щастие /аз влязох съзнателно да науча един метод, даден от Учителя и по възможност да разбера нещо повече за него/, макар че тогава и аз бях в кръга, където се играе според традицията.

Християнството е мистична, философска и научна школа /научна школа - знанията и методите се прилагат, проверяват и оценяват според стойността им - ползата им/ казва Учителя. Позволявам си да кажа, че според мен, основната ни грешка е, че се опитваме да обясняваме мистичното, а не правим най-важното - да говорим на базата на резултати, постижения - единствено меродавни за стойността на даден метод или разбиране. Защото това, което казва някой може да се харесва или не, но единствено важно е да е истина! А относно самоанализата - тя е себеосъзнаването на низшето и онова ново, духовното в нас и без това никой от нас не може, защото така опознаваме и изправяме себе си - ума, сърцето и тялото, но тя не е още духовен резултат. Затова, когато се говори за паневритията то всеки може да каже за своите си преживявания, но това да не изяснява въпросите на паневритмията, дори напротив, може да се стигне до някои изопачаваня, които мога конкретно да посоча.

Къде сте чели, че основният тон е "ла"?

А когато се говори за "основен цвят - индигов" мисля, че отново се връщаме към знанията си от миналото - от инволюционния етап на развитието ни. Вижте цветовете на Седемте духове. Там се говори за виолетовите лъчи, които наистина отиват към синьо, но в крайното виолетово, то не е тъмно, а най-светлото, най-нежното виолетово. Така че в процеса на еволюция ще стигнем до Светъл, докато в процеса на инволюция сме стигнали до материята /не зная как се нарича този цвят на научен /за съжаление засега още окултен/ език/. И после, всеки ще долавя този нюанс на виолетовото, който му е нужен за работата на душата му. Забележете, че Учителят почти никога не е говорил за чакрите, а е говорил за мозъчните центрове! Ще си позволя едно мое разсъждение на базата на знания по въпроса: чакрите са стотици, а от основните 7 чакри само 6 и 7 са в главата. Мозъчните центрове вероятно също най-главните са 49, защото Учителя споменава на друго място, че те са 180-200 /в последната година на Специалния окултен клас - "Закон на хармонията", 12.11.1943/ А знаем, че всеки мозъчен център отговаря за дейността на даден орган в тялото както и на духовни способности, и на дарби на човека. Така че аналогията с чакрите е много бедна, а и върви отново по обратния път.

С искреността си целя да говорим достоверно - научно, а не да даваме мнения за важните неща и не само да сеем, но и да почакаме, за да узрее плода и да можем наистина да изпитваме радост, щастие и блаженство в живота си - така ще дадем и на другите без да има нужда да обясняваме, а пък и истинската светлина првлича душите

[selin]

В пробуждането стартовия фактор е,че човек е приел настоящата си позиция в житейските събития.Установил е,че тя не изразява неговата същност,а на едно друго ниво,че вече си е изиграла своята роля.Следва желанието за промяна.А каквото искаш винаги ти се дава;-)Дава ти се по най-близкия,най-хармоничния начин по който можеш да го възприемеш в съответната позиция в която се намираш.В случая които описваш това е било упражнението.Сигурна съм,че след този период си имала и други варианти на подобно изживяване.Но и всички варианти са базирани на едни и същи усещания.Да разгледаме примера който представяш.Упражнението.В него първо даваш.Какво даваш?На кого го даваш?;-)Човек потопен в ежедневието на своите грижи и неволи,подавайки се на монотонието им постепенно се затваря в свой собствен кръг забравяйки,че има и друг избор.И тогава за да излезе трябва просто да се отвори.Да види/даде своето изживяване на фона на Цялото.Само тогава може да приеме/пожелае промяна.Защото тогава вижда безброй варианти от които може да избере нещо пасващо му на сърцето/душата.А музиката;-)музиката в главата е била твоят израз на воля и намерение.Израз на категоричното ти желание за промяна.Собствения кръг на неволите е като наркотик от който за да се освободиш са ти нужни намерението и волята.

Това е съотносимо за всяка промяна в живота.А ние сме постоянно променящи се,постоянно пробуждащи се същества.При мен пробуждането е от как се помня.От много малка.Случвало ми се е да си задам въпроса трябва ли да живея толкова осъзнато.Пропускам много от изживяванията които имат другите.А нали за това сме се родили,да имаме чисто човешки изживявания.Така си създавам,ново желание за изживяване,а като отмине следва период на осъзнаване…и всяко изживяване е една добра основа за последващото…Така като се обърнеш назад проследяваш отминалите събития и с удивление установяваш колко е феноменален живота!Това което ти се е струвало “лошо”някога ти е дало сега необходим ти опит или те е довело до необходим ти извод…

[Guest irenastoyanova]

Тъй като не получих отговор на въпроса, според кого и защо "Пробуждане" има основен тон "ла" и основен цвят - индигов, ще направя предположение: Вероятно се изхожда от идеята, че пробуждането е свързано с 6-та чакра - третото око, чийто цвят е индигов. Ако това е казано от Учителя, то може да се разсъждава върху него, но ако е идея-тълкувание на упражнението, то е твърде произволно. Ето, и аз ще направя едно такова произволно тълкувание, за да дам пример за това, че по пътя ни към откриването на истината можем да развиваме много теории, но те могат изобщо да не са верни. Мога да свържа упражнението "Пробуждане" с пробуждането на любовта в човешката душа, тогава основен цвят на упражнението ще бъде розов, а основен тон - нямам представа, но сигурно трябва да е "до".

Според мен, морален дълг на учениците на "Новото Учение" е да го разпространяват достоверно и "без примеси", затова съм абсолютно против всякакви теории, които са в духа на някакви езотерични знания и ни теглят все назад, а не напред към новото, за да научим нещо повече за духа и за душата си. Преди няколко месеца се срещнах с една госпожа, която популяризира паневритмията по всевъзможни начини, защото има добри комуникативни качества. Тя ми спомена, че търси съответствията на ароматите в упражненията. Помислих си, че е на погрешен път, защото каквото и да иска да открие няма да стане отдолу-нагоре с ровене, а отгоре-надолу - с даване: "Да би ви дал Бог дух на откровение и на премъдрост". Затова само с послушание и точно - вярно изпълнение ще ни се разкрее по-дълбокото значение и съдържание на упражненията.

А относно "Пробуждане": последните ми спомени от мислите, с които го играех в края на лятото миналата година са, че докато се отварят ръцете и давам, аз едновременно и възприем, а като се прибират на раменете и вземам - същевременно и давам.

[Донка]

последните ми спомени от мислите, с които го играех в края на лятото миналата година са, че докато се отварят ръцете и давам, аз едновременно и възприем, а като се прибират на раменете и вземам - същевременно и давам.

Благодаря за интересната информация и тълкуване!

За мен упражненията от Паневритмията винаги са имали по-скоро смисъл отколкто съдържание и значение. Под смисъл разбирам онова влияние, което ми оказват в конкретния момент, в който ги играя. Понякога ми се струва, че всеки път този смисъл е различен за мен. Никога не знам какъв ще бъде следващия път и при всеки опит да мисля за това, блокирам - и енергията, и движенията, и музиката се разхармонизират в мен. Като че ли упражнението е нещо универсално, което се реализира при всеки човек във всеки различен момент от живота му - т.е. при всяка отделна игра - по нов, различен начин - точно по този, който му е необходим в момента. И това се отнася май и за цветовете, и за тоновете. като че ли се хващам да хармонизирам на основната мелодия от различни тонове понякога и усещането е за различни цветове...

За мен най-важната част на упражненията винаги е била вибрацията, която създават в мен. освен музиката и движението и Словото на Учителя за Пробуждането:

"Когато човек иска да се избави от влиянието на света, той се съсредоточава към центъра, към Бога в себе си. Той съсредоточава своята умствена деятелност към Бога. Това значи пробуждане на Божественото съзнание в човека".

"Събуди ли се веднъж Божественото, Космичното съзнание в човека, той води възвишен съзнателен живот".

"Когато се пробуди Космичното съзнание в човека, той изпитва необикновена радост, която никой не може да му отнеме. Докато човек не влезе в това съзнание, неговата радост ту ще се явява, ту ще изчезва".

"Всеки, на когото съзнанието е пробудено, е млад. Той е свързан с Белите Братя и минава за член на Бялото Братство".

Пробуждане

днешният наряд се отнася до пробуждане на съзнанието. Във всичко, което ще произнесете, трябва да се обърне внимание на три неща: влияние на Божествената Любов в сърцето ни, влияние на Божествената Мъдрост в умовете ни и влияние на Божествената Истина в душите ни. Сега ще запитате как се усеща това влияние. Ако почувствате Чистота в сърцето си, Божията Любов се е проявила. Ако умът ви добие Светлина, Божествената Мъдрост е упражнила влияние. И ако усетите духа си свободен, Божията Истина се е вселила в душата ви. В противен случай, само външното изпълнение на наряда няма да бъде нищо друго освен един обичай или религиозна форма. Когато се проучват нещата по буквата, всякога се поражда едно отвращение, съмнение, недоволство. Вашето съзнание трябва да схване, да се отвори за Божествената Светлина, след което ще се яви това хубаво ухание, както се явява у цветята. Всички възвишени души ще дойдат да вземат от този нектар, който се крие у човека. Съществува обмяна между човешката душа и тези възвишени духове. Ако душата не се е разтворила като цвят, те идват и след като не намерят нищо, отиват си; а ако дойдат и намерят нещо, те оставят своето благословение.

Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика

Много ще съм благодарна на всеки, който публикува тук мисли на Учителя за пробуждането на съзнанието... Или за това упражнение от Паневритмията.

[Guest irenastoyanova]

Тъй като стана въпрос, че това упражнение е свързано и с идеята за възприемане и даване на полученото, сега ще направя едно дълго преписване на един цитат. Преди това, само да споделя това, че не мисля, че това е най-удачният начин за разбиране на упражненията, но пък е що-годе добър начин за споделяне на мисли , но с уговорката, че извадените от контекста на беседите на Учителя мисли могат да си останат не само неразбрани, но и тълкувани превратно!

"Давай и вземай едновременно. Най-първо давай и после вземай. Някои започвате с вземането и там е погрешката. Давай и вземай. Люби и обичай. Всичката погрешка седи в това, че нямате отношение. Който люби, има право да обича. Който не люби, няма право да обича. Който дава, има право да взема. Който не дава, няма право да взема. Казваш: Защо да не вземеш? Не си дал нищо. Давай и вземай. Правилните отношения са така. Плюс и минус. Не може да извадиш, ако не даваш. Изваждаш само тогава, когато си дал. Щом не си дал, нищо не вземай, ако не искаш да ти тегли главата. Не трябва една наука (да е) разпокъсана. Всичките неща, които изучавате са разпокъсани. Казваш: Защо трябва да давам? Щом даваш, трябва да вземаш. В даването първоначално посаждаш едно дърво в земята, след време израства това дърво и дава плод. Ти отиваш и вземаш от плода, радваш се на онова, което си дал. Дървото сега ти дава, ти първо си дал на земята, а сега тя ти дава плода. Трябва да спазвате същото отношение и в умствения свят. Казвате: Защо трябва да мисля? Някои искат правото. Изпрати една мисъл в света, без никой да знае. Тази мисъл като изпратиш в света, един ден ще ти донесе благо. Ти ще минеш през същото място, ще се ползваш в мисълта си. Сега вие искате да напишете нещо. Какво ще напишете? Писането не е даване. Взел си от този човек, от онзи човек, ще ги даваш. В даването ти първо ще идеш да работиш, ще работиш нещо и тогава ще даваш. Ако ти вземеш от един човек и дадеш на друг, това не е даване, то е размяна. Може да дадеш само туй, което произтича от твоето сърце, може да дадеш само това, което произтича от твоята душа, може да дадеш само туй, което произтича от твоя дух, и тогава обратният процес. Ще вземеш плода, който е излязъл от твоя ум, ще вземеш плода, който е излялъл от твоето сърце, душа и плода на твоя Дух."

"Правилни отношения", 35-та лекция на Специалния окултен клас, 02.07.1943г.

[helen]

Съвсем накратко малко извадки:

Поставяме ръцете с леко свити пръсти върху раменете. Раменете са място за връзка със силите и енергиите на Ангелските йерархии.

Тръгваме напред с десния как - принципа на Мъдростта, на ума. В същото време, с дъгообразно движение на двете ръце, достигаме линията на окръжността, на аурата, която очертахме като кръг около тялото.... Линията на нашата аура е граница между микро- и макросвета.

Когато ръцете достигнат линията на аурата, изпънати в крайно положение, те предават импулсите, които носят, на Земята - нашето тяло - и възприемат нейните енергии.

Когато ръцете са изпънати, заедно с тялото и главаъта те образуват кръст. Чрез кръста двете оси - двата принципа: Духът и плътта - взаимно се противопоставят.

Тоналността, в която звучи упражнението е ла-минор. Тонът "ла" е свързан с тъмносиния, индиговия цвят - с Любовта като прозрение и интуиция.

"Паневритмия - Мъдрост - философия - Откровение" стр.79-80

Георги Стойчев