Мисли от Учителя за Надеждата

[Ани]

Надеждата показва на човека как да постъпва със земните закони; вярата го учи на духовните закони, а любовта определя отношенията му с Божествения свят. Надеждата, вярата и любовта в човека трябва да се съединят, за да го запознаят с целокупния живот.

Приложение на вярата, любовта и надеждата

Надеждата има предвид човешката мисъл, вярата има предвид ангелската мисъл, а любовта – Божествената мисъл.

Трите пътя

Надеждата е помощник на вярата и на любовта. Тя върши най-дребните работи.

...

Когато изпитва човека, Бог изпраща Любовта. Когато се изпитва ума на човека, Бог изпраща вярата. Когато изпитва човека на физическия свят, Бог изпраща надеждата.

...

Значи Бог изпитва сърцето на човека чрез любовта, ума – чрез вярата, а волята – чрез надеждата.

Учение и служение

[Станимир]

Някои смесват вярата с надеждата, или надеждата с любовта. Те са различни сили. ... Надеждата действа във физическия свят, от сутринта до вечерта. Днес се обличаш с нова дреха и разчиташ на нея до вечерта. Вярваш, че следващата година ще имаш нова дреха. Тук действа вярата. Вярваш, че ще станеш добър, гениален. Значи надеждата борави с малки величини, за ден–два. Вярата борави с големи величини. Който има надежда, не се обезсърчава. Надеждата идва в подкрепа на вярата. У когото вярата и надеждата са силно развити, той не се обезверява.

И тъй, да произнесеш правилно думата „надежда“, това значи да се радваш на онова, което Бог ти е дал за деня; да се радваш на малките благословения. Да произнесеш правилно думата „вяра“ значи да се радваш на големите благословения, дадени от Бога. Да произнесеш правилно думата „любов“ значи да се радваш на живота, който Бог ти е дал за вечни времена.

Надеждата свързва човека с физическия свят, със здравето.

Вярата го свързва със силите на ума, който трябва да се развива. Любовта го свързва с великия, с безграничния живот.

Слизане и качване

Без любов животът няма смисъл, без вяра животът сила няма и без надежда форма няма животът. Ти трябва да имаш надежда, трябва да имаш една форма, субстанция трябва да имаш, трябва да имаш и едно тяло. Тялото, това е твоята надежда. Вярата, това е твоята сила и смисълът в живота, това е разумното вътре в тебе.

Та казвам: Ще пазиш тялото – твоята надежда. Силата – туй, което тялото издържа, то е вярата. Туй, което осмисля живота, то е любовта. Туй, което ще ти даде сила, то е вярата. Туй, което ще осмисли живота ти, то е любовта. Туй, което ще ти даде едно тяло, ако искаш да бъдеш красив, да бъдеш доволен от себе си, то е надеждата.

Сега до същността. Във всинца ви за надеждата трябва да има ясна представа. Надеждата е закон да пазите тялото си. Надеждата е онзи велик закон, който дава ценност на всички материални неща, статически. Вярата е закон, който оценява сърцето. Силата е там. Значи трябва да развивате вярата. Вие на можете да бъдете силни, ако не развивате вашата вяра. Следователно силата, съдържанието на вашия живот произтича от вашата вяра. Защо трябва да се увеличава вярата? За да се увеличи силата. Ако не се увеличи вашата вяра, вие и силни не може да бъдете. Вие в живота си няма да може да се проявите както искате. Животът, за да се прояви, трябва да има сила. Пък тази сила разумно за да се използва, вие трябва да имате любов. Защо е любовта? За да се осмисли животът. Любовта осмисля, вярата усилва, надеждата стабилизира нещата.

Тия работи вие ги знаете, нали? Че седите тук, то е надежда; че се мърдате, това е вяра; че искате да си идете, то е любов. Щом човек започне да се мърда, вяра има, движение. Щом седи на едно място, само на стола, надежда има. Щом седи хубаво и не се мърда, надежда има отлична. Щом започне да се мърда, то е сила. Щом започне да мисли, ходи навън, то е вече любовта му.

Нещата се съграждат с надеждата, мобилират се с вяра, осмислят се с любов.

Красивите неща са тези, в които надеждата се проявява. Надеждата дава красота, надеждата създава красотата, вярата я развива, а любовта я осмисля.

Надежда, вяра и любов

[Ася_И]

„Сегашният век изисква от хората силна, непоколебима вяра. Който има такава вяра, в него любовта се проявява. Който има вяра, в него надеждата се проявява. Който има вяра, надежда и любов, в него животът се проявява. Вяра без любов не може да се прояви. Любовта е майка на вярата. Вярата е майка на надеждата, а надеждата – майка на живота. Животът е това, което обичаме и към което се стремим.”

„Какво е нужно на богатия? – Пак три неща: любов, вяра и надежда. Следователно бедният се нуждае от богатство, доброта и знание, а богатият – от любов, вяра и надежда. Обаче без любов, вяра и надежда богатството нищо не разрешава. Бедният е на място, ако е придобил богатство, доброта и знание; богатият е на място, ако е придобил любов, вяра и надежда.”

„Кога човек изгубва смисъла на живота? – Когато живее в обикновената вяра, в обикновената надежда и в обикновената любов. За да не губите смисъла на живота, вие трябва да влезете в областта на необикновеното, където нещата нито се изменят, нито променят. Необикновеното е великото в живота, което носи всички блага.”

Из Три необходими неща, Утринно Слово, 28.II.1937 г.

[Ася_И]

"Надеждата е закон за човешкото сърце. Ако нямаш надежда, няма да можеш да подкрепиш своите чувства."

Из Неподвижна точка

"Но според мене животът е най-важното в света, но е и най-сложен. Трябва да се изучава животът. Има много начини за изучаване на живота. Животът трябва да се изучава от гледището на човешкия ум, от гледището на човешката душа, от гледището на човешкия дух. Човек, който [е] дошъл да живее на Земята, той трябва да има силна вяра. Най-първото нещо: в него вярата трябва да бъде основа. Вярата разполага с времето. Сега трябва да имаме надежда. Надеждата е за къс период. Надеждата борави от изгрева на Слънцето до залеза. На български под „надежда“ разбираме туй, което може да се надееш, то е много материално. Надяваш се, че ще се жениш за някого, надяваш се, че търговец ще станеш. Ни най-малко не се надяваш, че ще умреш. Надяваш се за живота, че силен ще станеш. Туй е материално. Но вярваш, че един ден добър човек ще станеш, умен човек ще станеш, силен човек ще станеш."

"Щом се надяваш, ти си в човешкия свят. Надеждата са хората. Вярата са ангелите. Бог е в Любовта. Същевременно е [във] вярата и в надеждата. Надеждата и вярата са ръцете в Божествения свят, с които Бог работи. От едната страна са ангелите, от другата страна са хората."

Из Важното в живота

"Като изучава себе си, човек вижда, че много работа му предстои. Той казва: „Чудно нещо! Едно време имах повече надежда и вяра, а сега и надеждата, и вярата ми отслабнаха“. Защо са отслабнали? – Защото дружиш с хора, на които вярата и надеждата са слаби. Той се намира под тяхно влияние. Докато се кали и развие вярата и надеждата си, да не пада духом и да не се обезсърчава, човек трябва да дружи с хора, които имат силна вяра и надежда. Каквото и да прави, човек не може да се освободи от влияния. Като знаете това, работете върху себе си, да развивате своите дарби и способности, да се калявате, да издържате на чужди влияния."

Из Функции на вярата

[Ася_И]

"Без една постоянна и могъща Любов в света нищо не може да се постигне. Без една Вяра непоколебима, нищо не може да се постигне. Без една Надежда, в която човек никога не се обезсърчава, защото обезсърчението иде от Надеждата – когато надеждата отслабва, човек се обезсърчава. Когато Вярата отслабне, човек се обезсърчава. Когато Любовта отслабне, човек злобен става. Злобата от малката любов се ражда. Безверието от малката вяра се ражда. Безнадеждието от малката надежда се ражда. Пълна и изобилна надежда човек трябва да има. Като погледне да се радва и да каже: Светът за мене е създаден. Ще оправя надеждата, която Бог е вложил в мене."

И пак пишеше

[антарта]

"Силата на човека се проверява, когато остане сам - без любовта на хората, без любовта на ангелите и без любовта на Бога. Привидно ще останете сами, за да ви изпитат, не ще ли изгубите вяра и упование в себе си. Това е достигане на гениалност. След като минете този момент на последно страдание, в живота ви ще се яви едно зазоряване и едно ново слънце ще изгрее."-Петър Дънов

Мисловен календар. Към човека от новото хилядолетие.

Редактирано Юни 21, 2008 от Ася_И

[Ани]

Надеждата пък реализира този живот. Тя е сила, която дава форми на нещата. Следователно, всеки от вас, който иска да има здраво тяло, да има здрав мозък, да бъде красив, непременно трябва да има надежда. Надеждата оформява тялото. Почнем ли да губим надежда, гърдите ни, мозъкът, тялото изгубват своята симетрия. Тогава човек казва: Не ми се яде, не ми се живее, докато най-после той заминава за другия свят, или пък слиза в гроба. Що е гробът? – Това са ограничените състояния, в които се намираме.

...

Човек, който има надежда, ходи всякога спретнат, хубаво облечен, очите му са винаги отворени, радостни, весели. За да развиете надеждата в децата си, карайте ги да бъдат радостни. – Как? – Създайте им такива забавления, които внасят радост в душите им. Този закон е не само за децата, но и за мъже, и за жени. Мъжете да създават радост за жените си, а жените – за мъжете си. Няма ли закона на надеждата в света, идва обезсърчаването, а в безнадеждието се раждат всички съвременни злини, ставаме кисели, недоволни.

„Надеждата”, Неделна беседа от книжката „Новото човечество”, изд.1947г., държана на 16 януари, 1920 г. в гр. Русе.

[Ани]

И казва стихът: „Тръст смазана няма да пречупи“. То значи, че и най-слабите хора няма да бъдат пречупени, няма да бъдат смазани, но Бог ще ги повдигне.

„И от лен свещило замъждяло няма да угаси, докогато изведе съда в победа“. То значи, че умовете и на слабите няма да угаси. Слабите ще станат силни, и тези малките свещици ще се разгорят. Един ден, всеки от вас ще приеме своето наследство, останало от световете. Засега, обаче, вие ще държите тук на земята изпита си. Ще минете през пещта и щом издържите последния си изпит, ще ви преведат през онова място, да вземете своето наследство.

И казва Писанието: „Ние сме сънаследници с Христа“. Щом си сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш славата Божия, която се е крила. Тогава ще разбереш, защо си дошъл на земята, защо си ходил тук-там, защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: Великият живот има велик смисъл!

Замъждяло свещило