Ани Добавено Февруари 23, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2008 Мисъл на деня - 24 Февруари 2008 г. "Онова, което спъва човека в днешния живот, това се дължи на факта, че той не е запознат с онази магнетическа сила, която работи в света. Хиляди имена са дадени на тази сила. В Евангелието я наричат Любов, Мъдрост и Истина. Това е онази сила, чрез която Бог спасява хората. Учените хора я наричат животворен магнетизъм, който съществува като силна връзка между ума, сърцето, волята на човека; тази връзка съществува и между членовете на семействата, на обществата, както и между цялото човечество." Из В начало Бог създаде небето и земята, 14а НБ, 7.III.1937 г. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Февруари 24, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2008 Мисъл на деня - 24 Февруари 2008 г. "Онова, което спъва човека в днешния живот, това се дължи на факта, че той не е запознат с онази магнетическа сила, която работи в света. Хиляди имена са дадени на тази сила. В Евангелието я наричат Любов, Мъдрост и Истина. Това е онази сила, чрез която Бог спасява хората. Учените хора я наричат животворен магнетизъм, който съществува като силна връзка между ума, сърцето, волята на човека; тази връзка съществува и между членовете на семействата, на обществата, както и между цялото човечество." Из В начало Бог създаде небето и земята, 14а НБ, 7.III.1937 г. За себе си осъзнах, че това което спъва хората, това което винаги е спъвало и мен самата е че се опитваме да поставим рамки (ограничения) на тази сила. Как ли не я назоваваме: любов, приятелство, братство... Напоследък осъзнавам с пълна сила, че всяка рамка, колкото и красива и дълбока да е е само едно жалко ограничение на тази велика пълнота. С обич, Ива! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Февруари 24, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2008 Мисъл на деня - 24 Февруари 2008 г. "Онова, което спъва човека в днешния живот, това се дължи на факта, че той не е запознат с онази магнетическа сила, която работи в света. Хиляди имена са дадени на тази сила. В Евангелието я наричат Любов, Мъдрост и Истина. Това е онази сила, чрез която Бог спасява хората. Учените хора я наричат животворен магнетизъм, който съществува като силна връзка между ума, сърцето, волята на човека; тази връзка съществува и между членовете на семействата, на обществата, както и между цялото човечество." Из В начало Бог създаде небето и земята, 14а НБ, 7.III.1937 г. За себе си осъзнах, че това което спъва хората, това което винаги е спъвало и мен самата е че се опитваме да поставим рамки (ограничения) на тази сила. Как ли не я назоваваме: любов, приятелство, братство... Напоследък осъзнавам с пълна сила, че всяка рамка, колкото и красива и дълбока да е е само едно жалко ограничение на тази велика пълнота. С обич, Ива! Във физическия свят не може без рамка, без нея картината се разпада(да се възползвам от метафората). Важното за мен е да запазим магнетическата сила, за да има картината излъчване. Когато има излъчване на любов, приятелство, професионализъм, честност, служене на Вселената като на едно цяло, се случват чудеса. Което ми напомня за "Хари Потър", където лицата от портретите могат да се посещават едни други и да преодоляват по този начин пространството, да бъдат винаги полезни. Вие скачате ли от рамка в рамка без да изгубите идентичността си? Аз постоянно се опитвам, защото животът го налага. И струва ми се , успявам. Това променя самите рамки Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Февруари 24, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2008 По-магнетични същества от малките деца няма. Малките деца са крайно магнетични, но те разпръсват тази сила, това богатство, което природата им е дала. Като остаряват, хората казват: „Имах в себе си голямо богатство, много магнетизъм, но сега го изгубих. И ако сега някой ме духне, ще падна на земята.“ Сега, за пример, всички вие искате да следвате Бога, да вървите в Неговия път. Бог изисква от вас всички да бъдете магнетични и така да се обичате, [да съзнавате] достойнството си. Слугата трябва да съзнава достойнството на господаря си; господарят трябва да съзнава достойнството на слугата си. Мъжът трябва да съзнава достойнството на жена си, а жената трябва да съзнава достойнството на мъжа си. Братът трябва да съзнава достойнството на сестра си, а сестрата – на брата си. Такива трябва да бъдат отношенията на всички хора помежду им. Това е едно магнетично състояние. Ние трябва да съзнаваме онези заложби, които са внесени у нас. Щом не ги съзнаваме, ние [сме] хора демагнетизирани, ние сме вредни едни за други. Всички хора не искат да бъдат сиромаси, не искат да бъдат болни. Какъв е лекът против беднотията? Какъв е лекът против болестите? За всичко това има лек, но човек трябва да го знае и да го приложи. Когато видиш един здрав човек, не съжалявай за това, но радвай се, че той е здрав. Ти трябва да изпитваш приятност при неговия вид и да благодариш на Бога, че имаш възможност да го срещнеш. Като видиш един човек с широка душа, любящ, радвай се, че си видял такъв човек, който ти е дал възможност да видиш как се люби. А ние, като видим такъв човек, веднага душата ни се свива. Ако господарят почувствува, че слугата му обича друг някой господар повече, сърцето му веднага се свива и той го намразява. Ако църквата, към която се числиш, разбере, че ти предпочиташ друга някоя църква, веднага ще ти даде пътя. Този е начинът, по който днешните хора живеят. Това е кривият път. Сега учените хора казват, че магнетизмът е разпръснат. Казват, че прави дифузия. Той дифузирал в цялата природа, разпръснал се навсякъде. Едно растение не може да го използува така, както хората го използуват. И в човека тази дифузирана енергия се събира, кондензира в едно и се изразява навън. Тя се изразява в тъй наречения възвишен човешки магнетизъм. Такъв човек има достойнство, една самоувереност в човека. Който има тази магнетическа сила в себе си, той никога не се колебае в своите постъпки, никога не съжалява за нищо. Всяко нещо в него е отмерено, той не прави никакви погрешки. Той е богат човек. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Февруари 24, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2008 По-магнетични същества от малките деца няма. Малките деца са крайно магнетични, но те разпръсват тази сила, това богатство, което природата им е дала. Като остаряват, хората казват: „Имах в себе си голямо богатство, много магнетизъм, но сега го изгубих. И ако сега някой ме духне, ще падна на земята.“ Роси Б погледни подписа ми . Нека детето чистото и мъдро дете винаги остане живо в нас и нека никога не прекъсваме връзката си с него Във физическия свят не може без рамка, без нея картината се разпада(да се възползвам от метафората). Важното за мен е да запазим магнетическата сила, за да има картината излъчване. Когато има излъчване на любов, приятелство, професионализъм, честност, служене на Вселената като на едно цяло, се случват чудеса. Което ми напомня за "Хари Потър", където лицата от портретите могат да се посещават едни други и да преодоляват по този начин пространството, да бъдат винаги полезни. Вие скачате ли от рамка в рамка без да изгубите идентичността си? Аз постоянно се опитвам, защото животът го налага. И струва ми се , успявам. Това променя самите рамки "Преди просветлението, цепи дърва и носи вода, и след просветлението цепи дърва и носи вода." Цитат - по памет Източник Напълно съм съгласна, аз също се опитвам и ми се налага да успявам пък и така се опознавам все повече . Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Февруари 25, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2008 Във физическия свят не може без рамка, без нея картината се разпада(да се възползвам от метафората). Важното за мен е да запазим магнетическата сила, за да има картината излъчване. Когато има излъчване на любов, приятелство, професионализъм, честност, служене на Вселената като на едно цяло, се случват чудеса. Което ми напомня за "Хари Потър", където лицата от портретите могат да се посещават едни други и да преодоляват по този начин пространството, да бъдат винаги полезни. Вие скачате ли от рамка в рамка без да изгубите идентичността си? Аз постоянно се опитвам, защото животът го налага. И струва ми се , успявам. Това променя самите рамки Здравейте аз все още мисля по този въпрос и се сетих за това което е казал Учителя: "Любовта на Земята се изразява чрез 25 милиона форми. Те са различни; и като преминете до последната форма, тогава ще минете в Духовния свят. И там Любовта се изразява в 25 милиона форми. Като влезете в Умствения свят и тази Любов има 25 милиона форми. И най-сетне в Причинння свят, Любовта се изразява също в 25 милиона форми. Това са 100 милиона форми на Любовта. Трябва да минете през един милион слънчеви системи и като ги изучите ще имате една малка представа за формите на Любовта. Тогава само ще разберете, колко малко сте изучили от великата Любов, която се проявява в безкрайния Космос." (Беинса Дуно) Е как да не възкликне човек: "Господи, цялата вечност не би ми стигнала за да те позная. Господи, ти винаги ще останеш Непознаваем, но аз вечно ще те следвам и ти вечно ще ми се изявяваш чрез всички имена и форми. Господи, това е път безкраен... С обич, Ива! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 25, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2008 Сега вие казвате така: „Както говориш, ти рушиш нашите възгледи.“ Ако моят камък изтърква вашето позлатяване, не нося никаква отговорност. Казвам: Това е позлатено. Нямам нищо против, но трябва да се знае, че не е злато. Което намеря, че е злато, казвам: това е златно. Всеки от вас трябва да си зададе въпроса златен ли е или е позлатен. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 25, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2008 Сега ние искаме от Първия Принцип онова, което не е в Него. Ние искаме човешки неща. Понеже ти си заинтересуван от твоето здраве, например, искаш здраве. Ти искаш тогава и Първият Принцип да се интересува от твоето здраве, а Той не се интересува. Ти искаш после да бъдеш учен човек, но Първият Принцип не се интересува и от твоето учение. Ти се интересуваш от богатството, но Той и от това не се интересува. Този принцип е изразен в следното: „Не се противи в нищо.“ С други думи: Не влизай в стълкновение с природата – нищо повече. Щом влезеш в стълкновение с природата, ти ще станеш на прах и пепел – нищо повече. Защо е така, никой не говори. Така е – нищо повече. Когато хората отварят войни помежду си и се бият, това се дължи на Първия Принцип. Като се избиват, хората си мислят, че така поне светът ще се уреди. Дали ще се уреди светът по този начин, то е друг въпрос. Първият Принцип в света не може да уреди нещата. Когато човек се гневи, това е Първият Принцип. Когато се гневи, човек губи вярата в нещата. Всичко отрицателно в света, това е Първият Принцип. Защо се гневи човек? Човек се гневи, за да покаже, че силният в него не иска да се занимава с пигмеи. Каква вяра може да има един силен човек в комара? За него комарът не съществува. Комарът може да има голямо мнение за себе си, обаче този комар за човека не съществува. Често по отношение на Първия Принцип и човек иска да играе голяма роля, но за Него човекът не съществува. В началото Бог създаде небето и земята Често ми се случва пред мен да стои проблемът за Първия принцип. Кой се противи и влиза в стълкновение с Природата : - този, който решава, че Той е човекът, който да пренапише живота на другите - които на него му се виждат като несъществени комари? или -"комарът", който се опитва да запази живота си такъв, какъвто му го е дала Природата? Първият принцип действа може би за тези, които напират да изиграят някаква голяма роля (от тях самите определена и желана) в живота на другите и техния свят без да се интересуват дали изобщо съществуват в този свят и каква е истинската им роля и място? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Февруари 25, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2008 Често ми се случва пред мен да стои проблемът за Първия принцип. Кой се противи и влиза в стълкновение с Природата : - този, който решава, че Той е човекът, който да пренапише живота на другите - които на него му се виждат като несъществени комари? или -"комарът", който се опитва да запази живота си такъв, какъвто му го е дала Природата? Първият принцип действа може би за тези, които напират да изиграят някаква голяма роля (от тях самите определена и желана) в живота на другите и техния свят без да се интересуват дали изобщо съществуват в този свят и каква е истинската им роля и място? Прекрасни въпроси Донка те ме провокират към размисъл. Това има ли го в мен? Ами да, съществува по някакъв начин, прокраднало се е без да го забележа . Ето защо когато човек изгуби вътрешния си мир, когато червената лампичка светне това е знак, че има скрита гордост и желание за изява, а какво мога да направя по този въпрос? Естествено да се смиря и да го изчистя от себе си за да може душата ми да запази своите крила . Преди всичко човек трябва да търси в себе си, а не в другите защото това което виждаме в тях е огледало на самите нас . Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Февруари 25, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2008 (edited) Сега вие казвате така: „Както говориш, ти рушиш нашите възгледи.“ Ако моят камък изтърква вашето позлатяване, не нося никаква отговорност. Казвам: Това е позлатено. Нямам нищо против, но трябва да се знае, че не е злато. Което намеря, че е злато, казвам: това е златно. Всеки от вас трябва да си зададе въпроса златен ли е или е позлатен. Едно злато се помислило за камък... Бъди си злато! Камъни колкото щеш! Истинското злато е меко, лесно се трие... но трудно се намира. А камъни под път и над път. Редактирано Февруари 26, 2008 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 25, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2008 (edited) Едно злато се помислило за камък... Бъди си злато! Камъни колкото щеш! Истинското злато е меко, лесно се трие... но трудно се намира. А камъни под път и над път. Друго се има предвид: Щом нямате едно положително убеждение, вие сте позлатени. Ако сте слаб човек, вие сте позлатени; ако сте безверник, вие също сте позлатени. Навсякъде се срещат все позлатени хора. Природата не обича позлатени неща. Ние сами се позлатяваме. Щом се позлатим, природата веднага ни изпраща на пазара да ни изпитат. И тя има специален камък, специални киселини, с които изпитва хората доколко са чисто злато или само позлатени. Щом види някой позлатен човек, тя му казва: „Твоето щастие може да трае още само един, два, три месеца, или най-много година–две, и след това ще изчезне.“ Щастието на съвременния човек продължава само докато трае златото, което е наслоено отгоре. Щом златото се изтрие, щастието му се изгубва. Истинското злато подразбира онова, същественото в човека, което при никакви условия не може да се изгуби. Такова нещо представят и природните закони. Един природен закон при никакви условия не може да се изопачи. Бог не обича привидните неща. Хубаво е да си камък: Matt 16:18: et ego dico tibi quia tu es Petrus et super hanc petram aedificabo ecclesiam meam et portae inferi non praevalebunt adversum eam Не е случайна играта на думи и в гръцкия оригинал между думите Petros и petra (Петър и камък ) Забравих началото на следващото изречение на тоя откъс от Матей (не е за пренебрегване): Et tibi dabo claves regni caelorum... Редактирано Февруари 25, 2008 от Ася_И Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Февруари 25, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2008 С руския се справям, но с разните му там други езици без превод не мога... Знам какво имаше предвид, но да си кажа и аз какво имах предвид. Всичко има своето място - и камъкът е ценен, ако е на място, и златото е ценно, ако е на място. Повечето сме си позлатени - такива сме си. Кой повече, кой по-малко. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 25, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2008 С руския се справям, но с разните му там други езици без превод не мога... В българския превод нищо се не види, както се казва, от това, за което говоря: Мат. 16 18. и Аз ти казвам: ти си Петър *, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; 19. и ще ти дам ключовете на царството небесно... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Февруари 26, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2008 (edited) Очертава се една дилема тук - камък ли да съм или пък злато? Камъкът, поставен за основа на Дом, не търка ничия глава... Редактирано Февруари 26, 2008 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Февруари 26, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2008 Момичета, отговорите на тези въпроси са ПОСТИЖИМИ не мечтателно-теоретично, а чисто практически. Пътят на духовноста (при положение, че ВЕЧЕ правим разлика между религия/учение и ВЯРА) крие много тайни и опасности. Естествено, човек сам не се познава. Човек се докосва до същността си тогава, когато е поставен в екстремна ситуация и САМ трябва да "вади кестените от огъня". Искам да кажа: прекрасно е да се мечтае, но светлината, разбирането и свободата винаги се раждат от/при/след агонията на най-тежкото страдние - то винаги е лично, както и изборът да се ПРИЕМЕ. То не е постоянна величина и е винаги "най-страшно". Извод: вярвам - следователно, мога. (безкрайно труден за осмисляне, т.е. приложение). Успех! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Февруари 26, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2008 Очертава се една дилема тук - камък ли да съм или пък злато? Скъпоценен камък: 18 Стената му беше съградена от яспис, а самият град от чисто злато, подобно на чисто стъкло. 19 Основните камъни на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд, 20 петият сардоникс, шестият сард, седмият хрисолит, осмият вирил, деветият топаз, десетият хрисопрас, единадесетият яцинт, дванадесетият аметист. 21 И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло. 22 И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето.Откр.21 Захария 13:9 И тая трета част Аз ще прекарам през огън, Пречиствайки ги както се чисти среброто, И изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, И Аз ще ги послушам; Ще река: Тия са Мои люде; А те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 26, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2008 Няма нужда да си нито камък, нито злато. Достатъчно е да бъдеш себе си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Февруари 26, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2008 Няма нужда да си нито камък, нито злато. Достатъчно е да бъдеш себе си. Тоест, чиста същност! Вълшебни сте поне според мен . Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts