22.02.2008 г. - Мъжът да бъде Син, жената - Дъщеря на Бога

[Ася_И]

Мисъл на деня - 22 Февруари 2008 г.

"Мъжът трябва да се прояви като брат, като Син на Бога. Жената трябва да се прояви като Дъщеря на Бога. Щом се проявят така, те ще могат да си подадат взаимно ръка и да започнат да работят в това поле."

Из Но Аз ще погледна, 32^ра НБ, 29.VIII.1937 г.

„И когато вие разрешавате известен въпрос, ще кажете в себе си: „Да имам свободата на Бога! Ще вложа Божията свобода в душата си, Божията сила в духа си, Божията светлина в ума си и Божията доброта в сърцето си.“ По този начин само между хората ще се образуват истинските връзки и всички ще бъдете радостни и доволни. Защото въпросът не е да бъдем слепи. Въпросът не е в това да разискваме върху нещата, но в това, да станем ли Синове Божии или не, да се проявяваме ли като Синове Божи или не.”

“Простете вашите прегрешения и прегрешенията на вашите ближни, за да имате общение с Бога. Ние трябва да простим и на себе си, и на всички, за да бъдем подобни на Бога. Понеже Той прощава, и ние ще простим.”

[Станимир]

Мисъл на деня - 22 Февруари 2008 г.

"Мъжът трябва да се прояви като брат, като Син на Бога. Жената трябва да се прояви като Дъщеря на Бога. Щом се проявят така, те ще могат да си подадат взаимно ръка и да започнат да работят в това поле."

Из Но Аз ще погледна, 32^ра НБ, 29.VIII.1937 г.

Не е достатъчно само да вярва човек в Бога, но той трябва да се научи да люби Бога. ... Ти можеш да изучаваш езика само на онзи, когото обичаш. И ако ние още не обичаме Божествения език, това показва, че още не обичаме Бога.

Ние всички сме деца на Бога. Според мене нашата любов към Бога трябва да произтича от тази вяра. А това, че сме деца на Бога е истина не само в преносен смисъл. Синовната обич води след себе си и почитта, и уважението, и признателността, и посажда у нас един идеал, който да следваме. А какъв по-добър идеал от Бога. Като Негови деца, ние сме част от него и съдържаме в себе си всичко което Той е. От нас зависи дали ще потърсим потенциала, който е заложен във всеки от нас и разкриването на който е наше рожденно право. Проявявайки този потенциал ние проявяваме истинската си същност и едновременно с това и Бог - нашия Отец. С нашето раждане, Бог е завещал на всеки от нас частица от себе си, частица съдържаща най-ценното което Той притежава, което Е - едно мъничко семенце за което всеки от нас трябва да положи грижи, да отгледа и с това да заслужи. Бог се проявява чрез нас и ние Го проявяваме в разумния си, изпълнен с Любов и Добрина живот. Основната задача на човека е да развие в себе си това Божествено семенце, завещано ни от Отца - в това виждам смисъла на съществуването си на Земята и така разбирам любовта към Бога.

Ето още нещо за разсъждение (от същата лекция):

Отношението между този и онзи свят е такова, каквото е отношението между младостта и старостта. Младият и старият е един и същи човек.

Аз наричам ума първия, големия син на човечеството. Бог изпраща този свой голям син в света да се възпитава, като в училище, в което да се учи и да възраства. Най-първо светът е започнал със сърцето. Сърцето е голямата дъщеря на Бога. Като е дошло в света, сърцето се е увлякло малко, вследствие на което е сгрешило. То се е обленило и повече не иска да учи. Сърцето казва: „Защо ми е нужно знание и наука? Може да се живее и по друг начин.“ Така, именно, сърцето е хванало пътя на живота, който е пълен не само с радости, както то е очаквало, но и със страдания. В този път, каквото се придобива, същевременно се и изгубва.

[Guest Ла Горда]

Правилните отношения са брат/сестра т.е. Дух/душа само така може да има единство, разбирателство, хармония, мир, свобода и духовно сливане + израстване и овладяване на материята на всички нива. Не нещо до се подтиска или пренебрегва, а Бог да е на първо място в живота тогава всичко си отива на мястото според Божия план и нещата се случват по естествен път. Когато изместим Бога от нашия живот и започнем да се взираме във второстепенните неща тогава и любовта е неразбрана т.е. става фатална и всичко се обърква. Когато същественото се пренебрегва, ето това е ада, друг ад няма, това е объркването, това е омагьосания кръг и т.н... Бог с вас!

[Валентин Петров]

Правилните отношения са брат/сестра т.е. Дух/душа само така може да има единство, разбирателство, хармония, мир, свобода и духовно сливане + израстване и овладяване на материята на всички нива. Не нещо до се подтиска или пренебрегва, а Бог да е на първо място в живота тогава всичко си отива на мястото според Божия план и нещата се случват по естествен път. Когато изместим Бога от нашия живот и започнем да се взираме във второстепенните неща тогава и любовта е неразбрана т.е. става фатална и всичко се обърква. Когато същественото се пренебрегва, ето това е ада, друг ад няма, това е объркването, това е омагьосания кръг и т.н... Бог с вас!

Съгласен съм с всяка дума!