21.02.2008 г. - Щастието е вложено у човека

[Ася_И]

Мисъл на деня - 21 Февруари 2008 г.

"Докато религиозните хора говорят, че Бог е направил това-онова, учените хора се домогват до хормоните, които се отделят от различни жлези и виждат, че в тях седи безсмъртието на човека. Значи безсмъртието е вложено у човека, но той не знае как да го бутне. Щастието е вложено у човека, но той не знае как да го намери."

Из В начало бе Словото, 11^а НБ, 14.II.1937 г.

„Думата „хормон“ е гръцка и означава нещо, което има начало, един подтик в себе си, който може да произвежда.”

„След като е мислил дълго време, най-после Господ създаде света заради любовта.”

„Следователно, за да живее, човек трябва да изучава законите на Божията любов.”

Всеки търси щастието, но то не се намира в това което ни заобикаля. То няма материална стойност, иначе всеки богаташ би бил щастлив. Щастието не е в знанията – за какво ти е знание без да можеш да го приложиш или в красотата. То е едно вътрешно състояние. Когато човек е щастлив, той е и красив, и богат, и знаещ и можещ. Щастието се постига само когато прилагаме законите на Любовта. Т.е то може да се придобие и то тук, на този свят, а не онзи другия. В другия не знам дали ще го открием.

[selin]

Мисъл на деня - 21 Февруари 2008 г.

"Докато религиозните хора говорят, че Бог е направил това-онова, учените хора се домогват до хормоните, които се отделят от различни жлези и виждат, че в тях седи безсмъртието на човека. Значи безсмъртието е вложено у човека, но той не знае как да го бутне. Щастието е вложено у човека, но той не знае как да го намери."

Из В начало бе Словото, 11^а НБ, 14.II.1937 г.

Хормони,пептиди,ензими...всичко в организма ни се ръководи от начина ни на мислене,възприемане,светоусещане...а това как да мислим избираме ние.Тук и Сега.От нашия избор зависи да отпаднат ударите на "съдбата","кармата" и т.н.

Благополучието във всеки един аспект от живота,здраве,щастие,връзки,материално състояние...са ни право по рождение.Звучи твърде мечтателно,но е така.И ще бъде така,стига само да се научим правлино да мислим.Имаме дадеността да създаваме всичко в живота си,и го правим съзнателно или не.С мисли,чувства,намерения,представи...За това е важно да се изчистим от негативните си реакции,насадени ограничения...Тогава се събужда в нас онази осъзнатост,която може всичко.

Един човек, парцалив и очевидно не притежаващ нищо, отишъл при собственика на пътя и казал: „Можеш ли да ми помогнеш? Имам нужда от работа." Собственикът му казал: „Добре, вземи онзи голям камък там и го търкаляй нагоре и надолу по хълма. Ако ти трябва работа, това ще удовлетвори нуждата ти." Човекът възразил: „Но ти не разбираш, на мен всъщ­ност ми трябват пари." Собственикът на пътя от­върнал: „О, ако ти трябват пари, ето ти петдесет долара. Но не можеш да ги харчиш." Човекът отново се смутил. „Но ти не разбираш. На мен всъщност ми трябва храна и топливо, не просто пари." Собственикът на пътя отговорил: „Ако си сигурен, че това ти трябва, похарчи парите за храна, топливо и дрехи, но не яж храната, не гори топливото и не носи дрехите." Накрая човекът бил принуден да признае от какво всъщност има нужда: чувство за сигурност, спокойствие и вътрешно удовлетворение. Все невидими неща, скрити в ума. Всички до едно - Божия грижа.

[Роси Б.]

Вярно е, че Земята е затвор, но като умре, човек отива в един карцер, дето ще бъде поставен на големи изпитания. Не, по-добре не желай да умираш. Достатъчно е, че си умирал един път. Втори път не желай да умираш. Като си дошъл на Земята, искай да живееш, да придобиеш нещо. Ако разбираш законите на природата и черпиш от нея, тя може да те гарантира, да ти даде голям кредит. Тя винаги е внимателна към всички онези, които разбират законите ѝ и които ги изучават. Тя е открила своите тайни на тях.

Почнете ли да страдате, това показва, че вие не зачитате Божиите закони. Страданието е признак на незачитане на Божиите закони в себе си. А това незачитане спъва човека в неговото развитие. Някой казва, че се обезверил. Няма защо да се обезверява. Обезверяването показва, че ти нямаш ясна представа за величието в природата. Ти никога не си срещал същество по-деликатно, по-внимателно, по-разумно от природата. Ако човек разбираше природата, той лесно би се справил със своите страдания. И тогава, когато не я разбират, щом види, че страданията на човека станат непоносими, тя веднага се намесва. Човек тогава изгубва съзнанието си, не чувствува вече своите страдания. Природата го изважда от физическата област на страданията и го поставя в област, дето нищо не чувствува. Като минат страданията, тя пак го поставя при същите условия. Като лекува хората, природата ги приспива. Приспиването на човека, изгубването на съзнанието е метод, чрез който природата поставя човека при условие да си почине от страданията.

Вие разрешавате идеята ще бъдете ли щастливи или ще бъдете нещастни. Ако мислиш и любиш, щастлив ще бъдеш. Ако не мислиш и не любиш, няма да бъдеш щастлив.

[Станимир]

„В началото бе Словото, и Словото бе у Бога.“ Питам: Къде ще търсите вие Бога? Кажете ми. В центъра на човешкия мозък, там е началото. Там е малката вселена, която си има едно слънце. Следователно от видимото слънце вие ще се пренесете във вашето слънце и от вашето слънце ще се пренесете към Бога. Човек трябва да намери своето слънце, за да може в неговия екран да се отрази неговата идея. В тази идея пък ще се отрази неговата мисъл. За пример, някой е болен, моли се, вглъби се в мисълта си и несъзнателно изпадне в безсъзнание. После се събуди и в него се яви мисълта, че след 3 деня ще оздравее. Така се случва – след 3 деня той оздравява.

Човек не разбира тялото си. Ако ти търсиш живота вън от тялото си, ти не си го разбрал. Тялото включва всичко в себе си. С тялото си, с този капитал, човек всичко може да постигне. „Ама, аз нямам ум.“ Защото го търсиш вън от тялото си. Твоят ум може да се прояви само чрез мозъка на твоето тяло. Ако си умен човек, ти трябва да вземеш всички грижи за мозъка си, да не го смущаваш, но да вярваш в него. Какво трябва да правиш? Не можеш да мислиш – ще се помолиш да отиде малко кръв към мозъка ти и ще започнеш да мислиш. Ако не можеш да мислиш, ако не можеш да учиш, ако не можеш да вярваш, ако си безсилен, помоли се да отиде малко кръв към тия специални центрове на мозъка ти и ще започнеш да се проявяваш.

Вярата в Бога е творческа сила. Тя трябва да събуди човешкия ум, човешкото сърце и да даде подтик на човешката душа. Този век изисква хора на работата, не да бягат от живота, но да работят. По този начин животът може да се изправи, да се премахнат мъчнотиите. Тази е задачата на цялото човечество. Иначе как ще се създадат условия за новия живот? Как ще се внесе новият порядък на живота?

Сега да се върнем към същественото. Няма защо да се говори дълго време. Определете всеки ден по 10 минути, не повече, сутрин, на обед или вечер, когато имате свободно време, и си направете един отчет в себе си, какво ви трябва. Мислете за най-същественото, а не за друго нещо. Турете същественото в ума си.

Та казвам: Размишлявайте всеки ден по 10 минути, да станете по-милостиви, да имате повече любов към Бога, повече любов към ближните си, да обичате повече бедните, децата, растенията, животните, да обикнете въздуха, светлината, водата – цялата природа. Обикнете всичко в природата. Прекарайте всичко през ума си за 10 минути и се свържете с живата, разумна природа.

Вие можете да четете много религиозни книги, но ако не можете по този начин да размишлявате и да се свържете с всичко възвишено и благородно в света, вие и себе си не можете да облагородите. Всяка книга е важна дотолкова, доколкото ние можем да възприемем същественото от нея. Най-малкото съмнение е един червей, който изяжда човешкото сърце.

Каквото четете, мислете върху него. Във всяка книга има нещо вярно, което трябва да разглеждате внимателно и да проучавате. Спирайте се върху вярното и дръжте в ума си идеята, че другите хора не стоят по-ниско от вас. Хората нито са по-низко от тебе, нито са по-високо от тебе. Като видите едно животно, и за него не мислете, че седи по-долу от вас. И то е на своето място.

В началото бе Словото