Донка Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Мисъл на деня - 13 Февруари 2008 г. "Влезе ли в училището, ученикът трябва да учи всички предмети, които се преподават. Там няма избор. Ученикът не може да каже, че този предмет обича, а онзи не обича, и съобразно това единия да учи, а от другия да се отказва. Ученикът на новото учение трябва да има всестранен интерес, да изучава всички предмети. Само по този начин той може да хармонизира своя живот, да влезе в хармония с Цялото. " Из Две категории хора, Лекция, 3.IX.1930 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 "Като живее на земята, човек се натъква на два закона: закон на Цялото и закон на частите. Дойдете ли до първия закон, вашата основна задача е да определите отношенията си към Цялото, без да се мъчите да проникнете в неговата същина. Вашата задача е да имате правилни отношения към Цялото, да се съзнавате като негови удове. Докато ръката съзнава, че е част от тялото и не пожелава да се откъсне от него, целият организъм е в хармония. В който момент ръката се откъсне от тялото и тръгне по свой път, хармонията на целия организъм се нарушава. Ако един нерв само в тялото се засегне от нещо и престане да функционира правилно, целият организъм заболява. Болестите и болезнените състояния показват, че е станало някакво разместване в организма. Вие можете да носите със себе си само онова злато, което е в кръвта ви, но не и външното злато, което съблазнява хората. Стремете се към придобиване на вътрешно злато, което прави човека здрав и продължава живота му. Следователно, иска ли да продължи живота си, човек трябва да води прост, чист живот, без никакви чужди влияния, без никакви външни примеси. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че животът му е прост, скромен; в храна, в облекло, в отношения. Където и да отиде, той всякога намира храна. Според мене най-добра храна е тази, която може да се намери навсякъде. Щом дървото стигне крайния предел на растенето си нагоре, то постепенно започва да се разширява, да расте на дебелина. Същият закон действа и при развитието на човека. Детето първо расте на височина. Достигне ли крайния предел на растенето, човек започва да се разширява, да надебелява. Когато дойде до крайния предел на живота, човек прави един ъгъл, едно пречупване. Този ъгъл показва, че човек трябва да измени метода на работата си или посоката на своя живот. Не направи ли едното или другото, животът му се прекратява. Слушате някой да казва, че се молил на Господа и молитвата му била приета. Не се минава много време, този човек се разочарова от Бога. Защо? Молил се, но не получил отговор на молитвата си. В първия случай той прояви тщеславие, побърза да се похвали, че Онзи, Който управлява света, спира вниманието си на него и го слуша. Във втория случай се разочаровал от Господа. Това не е убеждение. Където има тщеславие, там стават бързи промени. Всяка промяна на нещата, която носи падение, е човешка. Ако човек променя възгледите и разбиранията си за Бога, още по-лесно ще ги промени за подобния си. Днес се възхищавате от един човек, на другия ден се разочаровате, казвате, че бил лош, глупав. Това са човешки разбирания. Едно трябва да знаете: Лошият човек при всички условия е лош; добрият при всички условия е добър. Лошият живот не може да стане добър; сам по себе си, той е лош. И добрият живот е всякога добър. Умрелият не може да стане светия, и светията не може да умре. През каквито перипетии да минава, светията всякога живее. Ако ученикът не учи редовно уроците си и ги пропуска, ще дойде ден, когато ще го заставят да залегне и да свърши всичките си изпити. Някой ученик не обича математика, не иска да прави усилия, не решава задачите си и казва, че съдбата го преследва. Щом разсъждава така, той е на крив път. Влезе ли в училището, ученикът трябва да учи всички предмети, които се преподават. Само разумният може да прави добро. Той прави добро навреме и намясто. Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи и никога да не мисли, че много знае и всичко е постигнал. Какво знание се иска от човека? Ако си гостилничар, ти няма да се хвалиш със знанието си, че това знаеш, онова знаеш, но ще повикаш човека в кухнята си, ще му покажеш всичките тенджери с ядене и ще му кажеш: „Опитай и после говори!“ Ако гостилничарят е напълнил 25 тенджери със ядене и не може да задоволи клиентите си, той не е майстор готвач. Ако човек е напълнил главата си със знание, но не може да задоволи нито себе си, нито окръжаващите, това знание не е негово, не е станало негова плът и кръв, не е приложено. Знание е само онова, което човек е опитал и приложил." Две категории хора Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Явно няма ЗИП, няма СИП. Но защо е предупреждението: вашата основна задача е да определите отношенията си към Цялото, без да се мъчите да проникнете в неговата същина. Това излишно знание ли? Или опасно? Или просто не е предвидено в човешката учебна програма...? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Явно няма ЗИП, няма СИП. Но защо е предупреждението: вашата основна задача е да определите отношенията си към Цялото, без да се мъчите да проникнете в неговата същина. Това излишно знание ли? Или опасно? Или просто не е предвидено в човешката учебна програма...? Можем за познаем същността на цялото, само ако познаем нашата същност. Но по този начин правим само съпоставка между себе си и цялото по принципа на аналогията. Реалното познание за същността на цялото можем да постигнем единствено когато ние самите станем такова цяло, т.е. постигнем в развитието си неговото сегашно състояние. Например отделната клетка в човешкия организъм, дори и да се осъзнае като неразделно част от този организъм, не би могла да обхване пълната широта на съзнанието на съответния човек от когото е част. Това ще стане едва когато клетката постигне същото еволюционно равнище като човека. Разбира се ако под цялото се разбира Бог, като абсолютен и съвършен и обхващащ всичко, то човек може само да се приближава в разбирането си за същността на Бог, до действителната Божия същност, но никога няма да я разбере напълно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 вашата основна задача е да определите отношенията си към Цялото, без да се мъчите да проникнете в неговата същина. Това излишно знание ли? Или опасно? Или просто не е предвидено в човешката учебна програма...? Да искаме да проникнем в същината на цялото е естествен човешки стремеж, и е добър в много случаи за обектите от видимия свят, но по отношение на Цялото може би е фатално неприложим. Вероятно е да няма смисъл. Ако човек се новороди, от вода и Дух, не човекът ще познае Цялото, а Цялото ще познае човека. Така че да се мъчи да проникне в Цялото е човешка мъка. Но за възстановилия своята Синовност това е безсмислена цел. Отношението му с Цялото са решени по друг начин. Да се изменят нещата, това е естествен процес, но тази промяна трябва да става според законите на разумната природа. Не всяка промяна е Божествена. Има човешки промени, които водят към разочарования и противоречия Дано да изучим в нашия учебен процес естествените промени и да се научим да избягваме човешките... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 14, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 14, 2008 (edited) Мисъл на деня - 13 Февруари 2008 г. "Влезе ли в училището, ученикът трябва да учи всички предмети, които се преподават. Там няма избор. Ученикът не може да каже, че този предмет обича, а онзи не обича, и съобразно това единия да учи, а от другия да се отказва. Ученикът на новото учение трябва да има всестранен интерес, да изучава всички предмети. Само по този начин той може да хармонизира своя живот, да влезе в хармония с Цялото. " Из Две категории хора, Лекция, 3.IX.1930 г. Кой определя предметите, които има да учи всеки ученик? - Цялото. Само то има представа за мястото, ролята, необходимостите, пътя на развитие на своя "уд". Само Цялото осъзнава своята хармония. Удът, който сега се е появил и расте и се развива няма как да осъзнае това - той може само да се стреми да влезе в хармония със своето Цяло. Удовете сме ученици на Цялото. До вчера се учех как да поемам отговорност като следвам Волята на цялото. Вчера разбрах защо трябва да замина точно, когато имам важен ангажимент-отговорност пред група хора. Трябваше да се науча как се оставя отговорността на друг човек... За да не концентрирам прекалено много отговорност върху себе си. Защото този човек има потенциала да се справи по-леко и по-добре от мен. Защото всеки уд има своята роля в Живота на един организъм, но не може да има точната представа за ролите на другите удове. Не знам кой ще е следващият урок, но какъвто и да бъде, ще е важен за мен... А от мен се очаква само Внимание и работа. Редактирано Февруари 14, 2008 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.