Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Защита на животните


Ради

Recommended Posts

Здравейте,

Живеем в 21 век и имаме претенциите да сме разумни, мислещи същества.

И още повече - изпитващи любов, имащи сърца...

И въпреки това затваряме и избиваме бездомните кучета.

Според вас, има ли разрешение на въпроса и какво е то?

Необходимост ли е убиването на това висше животно, изпитващо най-топли и приятелски чувства към човека, спасявало го неведнъж, жертвало се в не един случай?

Това ли човешката благодарност или просто парите са по-необходими за други цели (лични изгоди), а не за приюти, ваксини, кастрации?

Как мислите?

Редактирано от Ваня Златева
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 226
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

:) Въпросът е и много общ и съвсем конкретен.

Общ - защото се отнася за всяко живо същество . И не е в това дали животното години наред е живяло близо до човека и е свързано с него емоционално или на физическо ниво.

Не сме създали ние това животно, за да решим с лека ръка ,че то няма право на живот защото ни пречи.

Конкретен - защото с безотговорното си поведение човекът е допуснал кучетата да станат проблем в градовете.

В този случй са необходими комплексни мерки

-законови превантивни -високи такси за отглеждане на домашно животно в градски условия

-активна медийна политика - за благородно отношение към животното и стимулиране на осиновяването на кучета от приюти, във информационното ни общество информационната атака е голяма сила

-конкретни физически- по ограничаване на популациите на скитащите животни- приюти и кастрация/ мразя тази мярка /, но временно е необходима.

и сега въпрос от мен:)))

Какво породи въпроса ти ?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Наскоро присъствах на дебат по този въпрос. Едната страна защитаваше пълното избиване на кучетата, другата мерки като кастрацията и обезпаразитяването. Каза се че идвата метода струват еднакво - а именно около 60 лева на куче. Разбира се - аз съм за кастрацията - тогава кученцата стават неагресивни и не се множат. На запад този проблем не съществува, защото всяка домашна котка или куче се кастрират, а размножаването им става в специални институции...

Наистина е безкрайно грозно и варварско и безсърдечно да се мисли дори за избиването на тези благородни и умни наши приятели! Аз ги обичам и нямам нищо против тях. Лежат си спокойно и всяват колорит и естественост в обстановката. Махат с опашка и ни даряват с толкова много обич. Но наистина разчитат изцяло на нас - в градовете няма зайци и катерички за ловене все пак. Така че ние трябва да решим проблема. Според мен кой знае какъв проблем няма - аз си ги харесвам тези приятелчета по улиците - има една вътрешна връзка между тях и нас - цялат аразлика е че нямат логично мислене, само на една стъпка са зад нас. Да ги убиваме е все едно да убиваме нас самите! Защо трябва улиците ни да бъдат като сивите западни улици, без никакви твари и божии създания? Просто трябва да се кастрират от време на време -= така се намалява популацията им - а когато безотговорните собственици изхвърлят кучетата си, тя пак ще се увеличи ! :):thumbsup1:

Линк към коментар
Share on other sites

Не, не трябва да бъдат убивани.

Хората сме по-лоши от кучетата, защото позволяваме да има бездомници-скитници - било хора или животни. Раждаме деца, а после ги подхвърляме, вземаме животинче, а после го натиряме.

Но фактът отдавна е налице, въпросът е как да се справим с него. Решения има, ясно е какво може и трябва да се направи, прилагането на методите се оказва твърде трудно. И затова просто уличните кучета стават мишена за самозвани пишман-стрелци или на на нарочени палачи.

Знаете, че поради неопределимо "каращисване" на породите, скитащите кучета са по-умни и интелигентни спрямо расовите си събратята. това се дължи и на начина им на живот, който ги кара сами да се справят с предизвикателствата на бездомния, отритнат четириног.

Ще ви разкажа в тази връзка една истинска случка. Беше преди 7-8 години. В махалата имаше едно улично куче, казвше се Боби - голямо, красиво и благородно. Хранеха го всички, но той най-често влизаше в нашия двор и лягаше на изтривалката пред входната врата. И беше пазач - създаваше проблеми, защото сестра ми имаха стоматологичен кабинет в къщата ни, а кучето не даваше на пациентите да припарят :) По едно време нощувките на Боби пред вратата престанаха. Кой знае къде ли спеше... По онова време имах приятел, който беше абсолютно нежелан от роднините ми, но оставайки един ден сама, реших да поканя на гости любимото момче. В нощта преди това обаче сънувах странен сън: аз съм си в стаята, а при мен е дошла починалата ми баба, която седи безмълвно. И аз наум си казвам:"Ех, откъде се взе сега пък баба, няма да мога да поканя Х! " На другия ден момчето дойде, но...не щеш ли, Боби се беше появил отнякъде и лежеше отново пред входната врата. Приятелят ми не можа да припари, камо ли да влезе. Сънят ми се сбъдна.

Ядосвах се на кучето мислено, но знаех, че така трябва да бъде. След време осъзнах, че то ме е пазело от голямото разочарование, което ми поднесе това момче...Но...нима слушаме кучетата, още повече бездомните...

След време Боби изчезна. Казаха, че са го убили.

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина разумните сили действат и чрез животни. Колко чиста и безрезервна любов получаваме от тях, дето само от малко дете може да се получи. Това е голям дар, за който съм копняла, молила съм се и съм плакала по времето, когато не ми беше позволено в къщи да гледаме каквото и да е животно.

Понякога действието на Разумните Сили чрез животните не е приятно, но винаги е за добро. Някъде тук наскоро разказах случка с ухапало ме куче, която беше част от по-висш план да изляза на правия път. Все пак платих голяма цена за това напътствие, понеже от стреса се разстрои функцията на надбъбречните жлези, за кратко време напълнях с двадесет килограма, погрознях, кожата ми се увреди страшно, имах високо кръвно, промених си характера, станах раздразнителна, често изпадах в депресия. Успях да преодолея тези последствия с чужда помощ няколко години по-късно. Явно не съм могла да разбера от по-малко. Факт е обаче, че даже и мухи или комари са ме будили от сън, когато трябва или са ме довеждали до идеята, че не ми е мястото да живея на определено място, което в действителност е било за мое добро. Абе, щом магаре проговори... Животните изглежда често са по-послушни на Божията воля от нас, хората.

2Пт 2:16 но биде изобличен за своето беззаконие, когато ням осел проговори с човешки глас и възпря лудостта на пророка.

Какво все пак ще кажете за случаите, когато кучета са разкъсвали жестоко хора по улиците, дори малки дечица в колички? Когато не можем да се движим спокойно в уж човешките си територии, които те считат за свои? В човешки свят ли живеем или в кучешки? Изглежда те понякога ни взимат за врагове или за храна.

По улиците се разразява война между видовете и ние хората сме уязвими, понеже сме се цивилизовали до такава степен, че не смеем да ударим в самозащита. Трябва да защитим и своя вид, да защитим децата си!

Наскоро и дъщеря ми беше ухапана от куче пазач в един двор. И тя, и аз много обичаме всякакви животни. С моя помощ детето прости на животното, разбра, че просто си е гледало работата, но стресът, който преживя, наистина беше голям. Кучето беше голямо колкото нея. Децата си играели с топка, тя паднала край кучето, дъщеря ми отишла да я вземе, но в този момент то скъсало каишката си и я нападнало, нахапало я по ръчичката и коремчето. Тя се е мъчила сама да се защити, ритала го е и го е удряла. Аз не видях това, само чух ужасяващия й плач...

Друг проблем са заразите.

В нашия квартал виждах кола на служба за защита на уличните животни. Двамата мъже бяха излезли пред нея и си хапваха банички. Те видяха с очите си това, което последва и не реагираха по никакъв начин. Аз, приятелката ми и дъщеричката й, която е на две годинки, вървяхме по тротоара от другата страна на шосето. Детето имаше бисквитка в ръката си и си хапваше. В това време едно улично куче се приближи, просто лапна бисквитката от ръката й и докато успеем да реагираме, тя на свой ред по инерция лапна празната си, облизана от уличното куче ръчичка.

Не казвам, че кучетата трябва да се избиват. Има други мерки, които, ако бяха приложени своевременно, досега проблемът да е решен. Съзнавам, че ще си спечеля върли опоненти с това изказване, но как ли биха се чувствали те на мое място и на мястото на тези малки деца? Повтарям, че обичам животните, така възпитавам и децата си. Храним ги, когато има с какво, вкъщи си имаме домашни любимци /гълъб и хамстер - живеят на съседния етаж у майка ми, понеже синът ми е с астма/. Според мене популацията на уличните животни трябва да бъде ограничавана. Тези от тях, които са били агресивни, трябва да се прибират в приюти. Не трябва да се позволява отглеждането на глутници свободни кучета, които някои частни фирми и предприятия хранят и ползват като пазачи. Иска ми се да карам колело в индустриалната зона в края на града, но ме е страх да не ме погнат пак няколко от тях. Ние хората изглежда сме напъдени от собствения си човешки свят. Сами сме си виновни, понеже сме изгубили здравите природни инстинкти за защита на вида.

Линк към коментар
Share on other sites

Струва ми се че много по-опасен биологичен вид от кучешкият е човешкият. И че ако ние самите станем по-добри и разумни, и животните около нас ще станат такива. Ако цялото човечество се издигне в Любовта и Мъдростта си, хищниците въобще ще изчезнат, както и т.н. "закон на джунглата" ще стане много по-мек и ненасилнически. Защото между менталното състояние на човечеството и поведението на по-низшите царства има директна връзка. Едно добро начало ще е да станем вегетариянци(и аз включително :) ) ! Аз като съм бил пет годишен съм бил жестоко наплашен от куче немска овчарка - казваше се Кетка - и това отключило в мен неща от които още си патя... Но, най-често - кучето е такова какъвто е стопанинът!!! Така че пак до нас, хората стигат нещата!

А конкретно - проблемът се решава с периодично кастриране и това е ... и вълкът цял, и агнето сито ... :) ! :1eye:

Линк към коментар
Share on other sites

:)

Кучетата са Божи създания и не трябва да се убиват, а да се обичат.

Преди време имахме домашно куче - Ирландски Сетер.

Грижихме се за него около година, но после го откраднаха.

Всеки му се радваше и говореше за него като за най- малкия член на нашето семейството.

Беше много красиво и умно, дори реагираше съвсем съзнателно на четири думи.

Разбираше ни какво му говорим и ни обичаше много.

Беше ни истински приятел.

Дотогава се страхувах от кучета, защото не ги разбирах- не знаех защо лаят, защо се нахвърлят на хората.

По- късно разбрах това- те просто се страхуваха и реакцията им за самозащита беше тази.

В злобните кучета има вселен много страх и това е причина за тяхната реакция.

Линк към коментар
Share on other sites

Да - злобата и агресията са другото лице на слабостта и страха !

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм с Таня, че агресията у животните често се дължи на лошо отношение или възпитание от страна на хората. Ама после друг невинен може да си изпати.

Линк към коментар
Share on other sites

Категорично съм на мнение,че не трябва да се убиват.Ние хората сме много

по-лоши от тях но те не са тръгнали да ни убиват,нали.........??????? :ph34r:

Линк към коментар
Share on other sites

Не съм съгласна с предното твърдение. В интерес на истината улични кучета са убивали, ранявали и заразявали хора. И ще продължават, понеже проблемите с тях не са решени.

Особено уязвими са малките деца! Не ви ли е жал за тях? Нямат ли право да бъдат защитени? И изобщо хората? Тук нали искаме да говорим истината, дори да е нелицеприятна? Проблемът е какво да се прави, за да не ставаме убийци на свой ред, но и да се защитим като хора?

Как ще се почувствате, ако разберете примерно, че детето ви е нахапано от кучета, че е с тежки разкъсвания, че е заразено, че е обезобразено, че се нуждае от операция? Какво ще е, ако видите това с очите си? Или пък ако някой ден няколко кучета ви вземат за жива закуска?! Това се е случвало и ще продължава да се случва. И ако искате си позволете да ме упреквате, когато наистина преживеете нещо такова и после намерите сили още да обичате уличните кучета и да ги храните! Аз не позволявам в мое присъствие дори да се заплашва куче, макар и на игра, щом то не прооявява никаква агресия.

Нужна е Разумна, Действена Любов с Отворени Очи, а не такава, която само говори хубави приказки. Нека бъдем хуманни не само към животните, но и към хората!

Къде е здравият природен Разум?!

Любов+Светлина+Мир+Радост

Линк към коментар
Share on other sites

Аз говорих за това че принципно не удобрявам това да се убиват кучетата,най-малкото защото самата аз имам страхотно куче,което много обичам,а и то ме обича.Просто според мен не е това начина.

А иначе съм сагласна че трябва хуманността да е в основата,но виждаш как стоят нещата..... :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Дотогава се страхувах от кучета, защото не ги разбирах- не знаех защо лаят, защо се нахвърлят на хората.

По- късно разбрах това- те просто се страхуваха и реакцията им за самозащита беше тази.

В злобните кучета има вселен много страх и това е причина за тяхната реакция.

Кучетата всъщност не усещат човешкия страх от тяхното предполагаемо нападение , а „регистрират” мигновено вибрацията на нечията човешка бойна „готовност” за защита … и всъщност те са тези, които се защитават нападайки.

Обичам животните…всичките… и змиите не хапят ако не ги стреснеш…стряскала съм ги …с..последствията…на това не му се вика карма – заплес е да знаете – със сигурност.

Бездомните кучета…може да се тренират да „ловят” някого или нещо... всички на училище/пансион…хехе

Има работеща и проверена формула при случай на среща – действа и на „средно” зла глутница…ама желателно е да няма никакъв страаах – само абсолютна Вяра! :1eye:

Формулата е : „Бог , Който живее във вас/тебе – няма да ми/ни навреди!” Аз те обичам. :) ...Действа и при лоши ...човеци! :v: Също проверено.

:feel happy: Любов+Светлина+Мир+Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Понякога нищо не може да се направи. Мене абсолютно тихо ме издебнаха две кучета откъм гърба, докато отивах на работа в осем сутринта. Бях съвсем спокойна, не изпитвах някакви отрицателни емоции. Едното куче ме захапа изотзад за крака и започна да ръфа, а другото да лае - така разбрах за тях. Видях се в чудо, не знаех какво да правя. Разтресох си крака - не пуска, тогава започнах "да лая" и аз срещу него. Кучето ме изгледа учудено и ме остави. От входа на магазина, където работех /беше на църквата/, само гледаха сеир. Никой не помръдна дори и така се убедих колко им е човещината на тия "християни".

По-късно научих, че тези кучета се хранят от един човек и вероятно са насъскани нарочно. Чудех се какво би имал той срещу мене.

Едната причина би могла да е тази, че съм християнка и отказах да ходя с някакви чичковци в близкия подлез /нямам представа дали той беше един от тях/.

Другата възможна причина би могла да е тази, че съм християнка и не го крия. Ползвахме склада на магазина за молитвено помещение. Чувало се е и отвън, когато се молим, понеже са ни правили намеци за това. Как иначе за "Воини на Христа" - според тях колкото повече се вика, по-добре чува Господ. Това е едно от разногласията, които имахме, а също и за молитвите по задължение и график - не са сладки и угодни Богу според мене. Най-добре човек да се моли с искрено желание и любов, да отива с радост при Бога. Всичко друго е много обидно. Най-хубавите ми молитви са били абсолютно безмълвни. Аз, мисъл, енергия и Божият Дух.

Е, ако въпросният човек е мразел християните и християнството по принцип, това е достатъчна причина да насъска куче срещу някой от тях.

Линк към коментар
Share on other sites

Ах, че болна тема!!! Проблемът няма добро решение сега, но липсата на решаване е още по- лоша и от лошо решение. Ето и малко поезия- стил хайку, само че български вариант:

1. Бездомно куче стои на пътя.

Това ли е Пътят?

2. Бездомно куче.

В очите му бездомието на човека се оглежда."

Линк към коментар
Share on other sites

Стоя на пейка в парка. Циганско лято.

Бездомно кученце ме гледа във очите

Виждам себе си в зениците му ...

Който не е разбрал - това беше моят опит за Хайку... :):1eye:

Линк към коментар
Share on other sites

Тази тема ми се струва най-ясна от всички други във форума, защото предлага най-малка възможност за игра на въображението и субективизъм. Както и да се опитваме с цитати от духовните буквари, не прилягат за отговор. :( Според мен трябва да се върнем на алхимическата рецепта: "..Ти раздели тънкото от грубото с голямо умение и вещина.." :hmmmmm:

Наистина, човека на любовта е силен и най-лошото куче не би го накарало да се страхува. Но колко хора имат подобна степен на навлизане в любовта, за да приемем че кучетата могат да живеят по улиците? Явно навлизаме в сферата на въображението, а всъщност сме на Земята и тук се учат други уроци, така че не сме в час. :dancing yes:

От друга страна във формата на кучето е затворена една душа и тя има нужда да се упражнява. :smarty: За целта е нужно обаче някой да плати обучението й. Вярно е че всички се учим от "Великото училище на живота", но мигар това е безплатно, на нас и на поддържащите ни? В една от лекциите Учителят бе споменал че за всеки ученик има точно отпусната енергия и причината учениците да са малко била че при сегашните условия енергията не стига за повече. Така че едно е във вечността всеки да има възможност и да напредва, друго е колко ще имат възможност днес и колко ще се възползват от нея разумно. Следователно при учението от живота има и любов, но има и борба, според мен двете са в динамично равновесие и ангажират душите според условията с които разполагат в момента + индивидуалната им задача в конкретната форма на съществуване.

Например в случая на кучетата те са доста добри ученици на господарите си, а те са всякакви хора. Тези които нямат господари се учат от глутницата и от болката на празния си стомах. Какво ще научат не е трудно да се отгатне. Все пак има напредък, от вълка с който са започнали, чак до сегашните любимци, т.е. вредилите се с условия да учат любовта, а не борбата за живот както вълка например. А бездомните кучета са по средата между вълка и любимеца и както споменах по-горе: според условията с които разполагат в момента + индивидуалната им задача в конкретната форма на съществуване.

Прочее, стана много дълго за алхимическа рецепта. :thumb down:

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти за ясната мисъл и конкретният израз - наистина прочетох с удоволствие постинга ти, Дияне ! :)

Линк към коментар
Share on other sites

:v: Здравейте , приятели ! Здравей, Диан , чудесен постинг!

Наистина, човека на любовта е силен и най-лошото куче не би го накарало да се страхува. Но колко хора имат подобна степен на навлизане в любовта, за да приемем че кучетата могат да живеят по улиците? Явно навлизаме в сферата на въображението, а всъщност сме на Земята и тук се учат други уроци, така че не сме в час. 

От друга страна във формата на кучето е затворена една душа и тя има нужда да се упражнява.  За целта е нужно обаче някой да плати обучението й.

Много бързо расте броят на хората които живеят на вибрацията на любовта и всичките неща стават едновременно - кучета и хора живеят и ще продължат да сме заедно - Глутницата - бездомните/гладните кучета и домашните любимци/пазачи много ми хареса всичко написано от теб . Човек на любовта ставаш и благодарение на осъзнаването, че можеш да "промениш" т.н. недобронамерена реакцията на кучетата/животните...мигновено можеш Да мигновено го можем ( а подценяващите мнения спрямо който и да е начин са подкрепа за невежеството/тъмнината ни )...всичко е възможно тук и сега.... права мисъл/формулка - молитвичка - концентрацийка ...+ право отношение...всички го могат....правили сме достатъчно " опити" ...особено ако ходиш по изгрев рано... из познати или непознати пространства - самичък или с дружина сговорна...и насреща ти....сериозна кучешка агитка... от там нататък..кой каквото ще да си мисли или разсъждава убедено знам, че винаги и всякога му е времето и трябва и сме в час ...да прилагаме "комбинирано - комплексно'" всички знайни и налични начини/ средства в общуването си с бездомниите/гладни кучета. Душата на кучето и тя има нужда да се упражнява...така е...а нашата информирана/знаеща/подготвена реакция.. при внезапна среща също е треньор...и то безплатен :v: а когато и по млади приятели преживеят и се убедят...опитността + отношението стават лавино...образни...Благодаря, че сме заедно., за да растем по ум , сърце и воля.

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост :v:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Тази информация е и за темата Имат ли животните самосъзнание?

Кучето на брат ми го нямаше около 1 месец и половина и тези дни се завърна.

Той го пускаше през нощта да се разхожда около блока и една нощ (тогава той отиваше в провинцията и аз отидох да храня кучето и да го пускам да се разхожда) то изчезна. Брат ми разлепи обяви, че е изгубено кучето из цяла София.

п.с. брат ми ходи и при няколко приюти за бездомни кучета, където ден след ден се преместват кучетата от клетка в клетка и като стигнат до последната клетка някои ги обезпаразитяват, други ги "приспиват".

А ето какво си спомням от едно хайку на Божан Петров от "Дим над водата" по хоризонт.

Идва есен

малко китайче

се сбогува

със своето Чао чао

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Категорично съм против да се убиват, но за жалост нашата държаван не се е погрижила добре за инвалидите, камоли за бездомните кучета...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Този линк няма нужда от описание прекрасно се вижда докъде може да достигне ограничението на човешкият мозък и слабостта на хората,трансформирайки я в агресия.

http://tuleni.hit.bg/indexbg.html

Линк към коментар
Share on other sites

:(:huh::unsure: жестока е действителността...

Казано е в Писанието : На неразумен в ушите не говори, защото ще презре разумните твои слова.

:sleeping:тълкувам си го и така : не говори...щото ще почне още повече да вреди... а за да се промени...мислено с/за него ( човека ситуацията, проблема) работи.

Добрия вариант е комбинирания, разбира се , всички мислено с молитва + чрез конкретна активност в дадения регион/региони.

Сещам се за трите абсолютно забранени професии / занаяти : авджия/ловец + касапин + кръчмарин...

За всички наши по малки и беззащитни братя..ЖИВОТ И СВОБОДА...Дай Боже да има бърза промяна към добро.Да бъде!Амин

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...