Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Защита на животните


Ради

Recommended Posts

Една моя песничка, която кой знае защо, звучи тъжно...

Малко кученце кафяво

Малко кученце кафяво

вън на двора си играло,

но внезапно огладняло.

То си кокалче видяло

и набързо го изяло,

ала после ожадняло.

Малка локвичка видяло

и с водичка се напило,

най-накрай било щастливо.

Аз не мога да си представя да отгледам животно, да му дам име, да го обичам като приятел, то да ме е радвало, аз да съм го радвала и ... да го изям.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 226
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

snapback.pngМона, на 25 август 2010 - 21:39, каза:

Освен това, вегетарианци са за мене онези хора, които са помогнали на поне 10 кучета или котки - да се кастритрат, да им се дава редовно храна, да се чувстват добре.

Пука й на природата, че ти не ядеш месо, ако не се грижиш за никое друго живо същество.

Мила Мона,

Имам 8 коня и 4 кучета.И не ям месо.

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

Чичо ми е коляч! Баща ми също е участвал в коленето на прасетата много често. Аз съм от Виница, сега квартал, бившето гагаузко село Кестрич до Варна. Всяка коледа в цялото село квичат прасета - с десетки минути, масово, по цели седмици, по всяко време на деня. Отрасъл съм с това. Многократно съм ходил с чичо ми и баща ми на коленето. Чичо ми с ножа, четири "мъжаги" държат прасчо за краката, а чичо реже гърленцето. Животното се мъчи дълго, задушава се в собствената си кръв и умира не от загубата и, а именно от задушаване. Квичи, вика, моли се на голите маймуни над него, но не би. Тогава, понеже бях дете, приемах всичко това за абсолютно нормално. След коленето и одирането на прасето ядях сурова, само опърлена кожа. Беше масова практика. После се почваше правенето на луканки и бахур. Луканките висяха по терасите с месеци, преточваха се периодично от мама с точилката. Та, расъл съм на кръв, не на мляко. Като споменах как в булгаристан се колят традиционно прасетата на работодателката си в Канада, жената се разтрепери, изтърва волана на трака и трябваше да се сменим. Не можа да си представи, че това се случва в 21-ви век и нарече цялата ни нация варвари. Разбира се, после се извини. Поради коляческата традиция в семейството ми, докато растях, смятах животните за нищо. Котките мяукаха по двора за храна, кученцето плачеше за малко вода с веригата, протрила врата му - аз нехаех безчуствен. Мислите ли, че съм бил виновен за това - не, просто възпитание. Та, любовта ми към животните сега не идва от родителите ми и от ранните ми години. Разтвори се заедно с пробива на духовността в живот ами, когато бях на 21. После се затвърди. В Канада доих две щстливи кравички, които силно обикнах - на различни места бяха двете. Те също ме обикнаха и ми се довериха, а връзката помежду ни можеше "с нож да с ереже" - доверие и взаимност. Но не крави в краварник, което е гавра с природата на тези изискващи свободно пространство и движение същества. Кравички, живеещи свободно в огромно заграждение от 100-150 декара. А в него гора, поляни, рекичка. Когато викнех името на кравичката, тя дотърчаваше отдалече. В канада дивият живот е невероятно богат, за разлика от избитата от ловците фауна в Б-я. Та, ежедневният допир до стада елени и сърни, муфлони, диви кози, до мечки, орли, бобри, лалугери и т.н., проникна в мен. Видях в каква пустиня съм живял в Б-я. Видях каква илюзорна представа за природата си имаме българите, в сравнение с наистина богатата природа на нормалните държави. Тук ако зачекна темата за ловците, ще се отклоня - за тях отделна тема! После, като живях в института ИДЕАЛ, в неговите огромни земи често влизаше стадото на съседите. Стадо от говеда за месо, катълс. В цяла канада в огромните, от стотици и хиляди акра дворове, с еотглеждат по този начин такива говеда. Те са на стада, размножават се естествено, щастливи са, пият вода от реките, които са в преизобилие там, само зимата им се дава малко зърно. Това вече прилича на кооперация между човека и животното - въпреки, че пак е компромис, коленето на така отглеждани животни е по-нормално. Още повече, че първо се стреля с упоително вещество, а като се закара добичето на мястото з аколене, първо се застрелва. Няма мъки, няма страдания. Хайде стигатолкова, темата наистина е безкрайна и много болезнена за съзнателните хора!

п.п: Ани, виждам, че също не си била на паневритмията днес :) . Аз с моя пусти сън пак не можах да стана навреме... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Чичо ми е коляч! Баща ми също е участвал в коленето на прасетата много често...... Многократно съм ходил с чичо ми и баща ми на коленето. Чичо ми с ножа, четири "мъжаги" държат прасчо за краката, а чичо реже гърленцето. Животното се мъчи дълго, задушава се в собствената си кръв и умира не от загубата и, а именно от задушаване. Квичи, вика, моли се на голите маймуни над него, но не би. Тогава, понеже бях дете, приемах всичко това за абсолютно нормално. .....

Като дете естественото ми отношение към храната беше да е без месо. Сега като се замисля основна причина за това май беше лошото отношение към животните, каквото доста съм видял. Орлине прав си, че българина като коли събира цялата рода да гледа и никой не се сеща да скрие очите на децата.

Веднъж баща мои се опита да заколи едно прасе сам и за първи път като може би е разчитал на моята помощ. Сега си мисля, че чувствата, които са съм изпитал като съм гледал това нещо, е било примесено с желание да го убия. После май го спряхме и извикахме други хора. Не помня добре, вно съм го потиснал.

Сещам се филма "Топло", където Константин Коцев казва "мразя насилието във всичките му форми".

Е, много са формите на насилие, за някои не се усещаме, а омразата е също форма на насилие. Омразата, отхвърлянето.

Отказах се да превръщам вегетарианството в кумир, когато осъзнах, че всяка крайност преминава в срещуположната си точка и е оптхвърляне, липса на баланс, липса на хармония.

Учителя е казал, че трябва да благодарим за всичко на този свят. защо? Защото, ако няма благодарност и любов, то се появява отхвърляне и омраза.

Преди малко ми попаднаха поредни цитати от книгата"Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2".

Говори се за изпитанията, които могат да ни бъдат пратени и как преминаваме през тях. Ето първия:

"Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. "

Да, трябва да се помага, но помощта какво е? Могат ли думите да помогнат? Не. Помощта е помощ в действие.

Още един цитата случайно ми попадна тази сутрин от бележника на Учителя, "Личен бележник на П. К. Дънов (1899)":

"Никога не излизай вън от границите на възможното".

Какво ли е имал предвид Учителя? Оставям го на вашето въображение.

В тази и другата тема видяхме доста емоционални излияния. Хората дори си признават, че действат и пишат импулсивно. Имаше примери, излияния и т.н. Даже и аз по едно време бях емоционален.

В тази връзка ето втория цитат свързан с изпитанията по пътя, за който говоря:

"Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. "

Ако при някоя неприятност човек губи вътрешния си мир.....

Сега, съзнавам, че цитата може да се тълкува и като наблягане на "падането духом", но нима екстремната емоционална защита не е падане духом.

Моля всички, които четат това, да знаят, че си е мое лично тълкуване, което могат да използват единствено в своя полза, както намерят за добре.

Денят още не е свършил и ако се вълнувате на всеки мой пост, то ще трябва да ви черпя по едни чушки с доматен сос за успокоение :)

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Споменавала съм вече,че до 6 годишна възраст са ме гледали баба и дядо на село.Прадядо ми имаше доста овце и като се родеше първото агънце го внасяше в кухнята на топло и то ми ставаше прителче в игрите.:)Излишно е да казвам колко много плачех, когато принасяха в жертва моето приятелче на Гергьовден!:(И не ядх месо.Постепенно в по-голяма възраст проядох,но коленето на животни не го приех като нещо нормално.

Винаги съм обичала животните и никога не съм оставала без котка или куче.Сега имам и котка и куче.

Според мен не е задължително хората които ядат месо да мразт животните и да имат жестоко отношение към тях.Човек трбва да има някакви отклонения в психиката за да може да мрази едно животно до такава степен,че да прояви жестокост към него(по друг начин стоят нещата,когато човек е убил животното при самоотбрана).

Мисля,че е крайно време е да се направи и приеме адекватен закон за защита на животните.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо, Гранат? Това е ежедневие - има хиляди ферми за кожи, в които животните се дерат живи. Така кожите имат по-добри качества. Ето, разумът оправдава. Сърцето обаче ... Ако го има...

Линк към коментар
Share on other sites

ТАЗИ новина днес ме шокира!

Тази новина е от онзи ден. Не писах нищо, чаках някой от вас да го спомене - нали защитаваме животните?

Явно, улисани във вербални войни, забравяме новините. Новините, които ни връщат в реалността по брутален начин. А кученцето е чакало осиновителите си, те са чакали него, но се явява психар и му отрязва главата и т.н.

НО нека не се правят обобщения, има такива хора и винаги ще има. Психиатрията като наука използва точно този генетичен материал, да лекува :)

Линк към коментар
Share on other sites

Орлине,такива случаи ме вадят от равновесие за дълъг период от време.Не мога да свикна с насилието нито над животни,нито над хора.При цялото ми старание да избягвам подобна информация,като че ли нещо нарочно спира погледа ми точно там.:(

Линк към коментар
Share on other sites

Преди няколко дни се връщамв къщи късно и жената вика: "Днес спасявахме едно котенце!". Два вход апо-нататък, в една шахта паднало котенце на около месец. Шахтата е бивш вход на мазе, но сега е заварена. Дълбока около два метра, а на ръба си има отвор от 10-на сантиметра. Миличкото вътре и мяучи, седяло било там трети ден. Жена ми му пуснала гранулки, от най-дребните и водичка. Пробвахме да му вкараме мрежа, да се покатери. Но още малко мъничето и не се сеща. Щяхме да звъним на някаква организация за защита на животните - никой не вдига обаче, че нали е уикенд. и да дойдат, каво повече ще направят - нито са на заплата, нито имат държавна подкрепа и финанси и права и т.н. Въртяхме се, въртяхме се - вкарахме една дъска, широка само няколко сантиметра - ако му дойде на акълчето, да се изкачи. Сменихме му водичката, пуснахме му пастетче. Тези от входа викат - а, то е тука от няколко дена, не е ли умряло още? Еми, човекът колко е човек и кое е човешкото в човека и само у човека ли се среща, това е широка и дълга тема... Щяхме да търсим шмиргел, да режем, после да заваряваме пак... След няколо часа се върнахме обаче и това малкото сладурче го няма там :) . Охххх, щастие! Дечурлигата наоколо викат, че майка му слязла по дъската и си го извадила! ... Понякога малко се иска, а другото само си става!

Линк към коментар
Share on other sites

Орлине,такива случаи ме вадят от равновесие за дълъг период от време.Не мога да свикна с насилието нито над животни,нито над хора.При цялото ми старание да избягвам подобна информация,като че ли нещо нарочно спира погледа ми точно там.:(

Защото си човек със сърце и жива душа, Гранат!

Линк към коментар
Share on other sites

Орлине,такива случаи ме вадят от равновесие за дълъг период от време.Не мога да свикна с насилието нито над животни,нито над хора.При цялото ми старание да избягвам подобна информация,като че ли нещо нарочно спира погледа ми точно там.:(

Точно това е погрешно, според мен.

Вместо да се занимаваме с това колко страдаме и как не можем да понесем страданието, да вземем да го понесем най-после и да преминем към практическите нива, когато просто се действа, но активно.

Ако страданието те вади от равновесие, как би помогнала на друг? На окървавено животно или на умиращ човек?

Някак, би било добре да престанем да роним сълзи за нещастието и страданието в света, а ако можем, да помогнем, но без да мислим за собствената си болка и страдание. Това е мечтата ми.

За загиналите няма какво да се мисли, да се мисли за все още живите и за все още имащи шанс да живеят достойно. Независимо дали са животни или хора.

Линк към коментар
Share on other sites

Орлине,такива случаи ме вадят от равновесие за дълъг период от време.Не мога да свикна с насилието нито над животни,нито над хора.При цялото ми старание да избягвам подобна информация,като че ли нещо нарочно спира погледа ми точно там.:(

Точно това е погрешно, според мен.

Вместо да се занимаваме с това колко страдаме и как не можем да понесем страданието, да вземем да го понесем най-после и да преминем към практическите нива, когато просто се действа, но активно.

Ако страданието те вади от равновесие, как би помогнала на друг? На окървавено животно или на умиращ човек?

Някак, би било добре да престанем да роним сълзи за нещастието и страданието в света, а ако можем, да помогнем, но без да мислим за собствената си болка и страдание. Това е мечтата ми.

За загиналите няма какво да се мисли, да се мисли за все още живите и за все още имащи шанс да живеят достойно. Независимо дали са животни или хора.

Не е погрешно, начало на действието е. Мотиватор е за действие! Боли, боли, докато се получи известно претръпване, десензитизиране - тогава разумните действия са естествен резултат на преболялото страдание!

Линк към коментар
Share on other sites

Орлине,такива случаи ме вадят от равновесие за дълъг период от време.Не мога да свикна с насилието нито над животни,нито над хора.При цялото ми старание да избягвам подобна информация,като че ли нещо нарочно спира погледа ми точно там.:(

Точно това е погрешно, според мен.

Вместо да се занимаваме с това колко страдаме и как не можем да понесем страданието, да вземем да го понесем най-после и да преминем към практическите нива, когато просто се действа, но активно.

Ако страданието те вади от равновесие, как би помогнала на друг? На окървавено животно или на умиращ човек?

Някак, би било добре да престанем да роним сълзи за нещастието и страданието в света, а ако можем, да помогнем, но без да мислим за собствената си болка и страдание. Това е мечтата ми.

За загиналите няма какво да се мисли, да се мисли за все още живите и за все още имащи шанс да живеят достойно. Независимо дали са животни или хора.

Мона,и аз мисля че е крайно време да се действа,дори сме закъснели!

Според мен е нужен закон,който да предвижда сурови наказания за насилниците.Имам чувството,че тези "хора" са защитен вид в нашата многострадална България!

Редактирано от granat1
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Не знаех,че в София има толкова много бездомни котки!:blink:

Е,проблема с бездомните кучета го решиха общинарите,сега е ред на котките!:dancing yes:

котешкият проблем

Дано след време не се наложи да си внасяме плъхояди,защото София е пълна с мишки и плъхове...

Редактирано от granat1
Линк към коментар
Share on other sites

Е, сега котките ли почнаха?! Котките на никой не пречат.

Даже една болест разпространявана от котките: токсоплазмоза, е полезна да се прекара от малките момичета. Така няма да им попречи на бременността като пораснат.

После ще бъдат гълъбите, врабчетата, гарваните....а накрая хората ще попречат на общината и ще трябва да се намали популацията им.......

Линк към коментар
Share on other sites

В нашето междублоково пространство има около 5 котки.Много хора им се радват и ги хранят.Котките спят в мазетата,като междувременно ги прочистват от гризачи.

Котката е полезно животно и ако "разчистят" населените места от котки,ще нарастне неимоверно популацията на гризачи,а гризачите пренасят най-страшните заболявания.:(

В един дълъг период от време (след лавинообразно нарастналата популация на улични кучета), беше почти невъзможно да видиш улична котка.Навсякъде сновяха огромни плъхове от които бягаха даже Доберманите,да не говорим за по-кротките породи!:)

Как ще броят котките и как ще ги хващат ?:hmmmmm:

Страхувам се да не нарастне предлагането на кожени палтенца с етикет "Дива котка",както се случи преди 20 години при първото масовото изчезване на мъркащите същества.:thumb down:

малко история

Редактирано от granat1
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Вчера (04.09.2010г.) беше

Световният ден за защита на животните

По този повод от фондация "Четири лапи" посочват, че у нас случаите на жестокост към животните нарастват, увеличават се и инцидентите, при които има употреба на силни отрови или бойно оръжие.

cat.jpg

От неправителствената организация смятат, че трябва да бъдат гласувани законодателни промени, криминализиращи подобни деяния.

Световният ден за защита на животните се чества в деня на Св. Франциск, покровител на животните.

Решение за отбелязването му е взето през 1931 г. на международния конгрес на привържениците на Движението за защита на природата във Флоренция, Италия.

ALIM0928.JPG

"Четири лапи" е международна организация за защита на животните със седалище Виена и представителства в осем страни, сред които и България.

У нас "Четири лапи" е позната най-вече с Парка за танцуващи мечки в Белица, изграден съвместно с фондацията на Бриджит Бардо, както и с проектите си за кастриране на бездомни животни.

От София започва подписка "Светлинна вълна" - поход срещу насилието над животните", съобщиха организаторите от АФА-България.

Събирането на подписи започва в 13.00 часа (на 04.09) в градинката пред църквата "Св. София".

14017.jpg

Черен лешояд - изключително застрашен вид за територията на България и в световен мащаб

Участниците в кампанията ще подпишат декларация "Етиката на ненасилие - начин на живот". Декларацията ще се предава поетапно в различни градове в страната, като следващият е Кюстендил.

Събраните подписи към нея ще бъдат депозирани в Народното събрание.

Кучето Лъки от Видин и котката Кафявка от София са сред последните животни, имали късмет да получат помощ благодарение на кампанията "Аз помагам на бездомните животни".

Тя продължава да набира средства за лечение и ваксинации. Това съобщиха от сдружение "На ти с природата".

От 2010 г. кампанията е подкрепена от германската природозащитна организация Tierhilfe Suden, която поема заплащането на скъпи операции и лечения.

Tierhilfe_Suden.jpg

Понякога вместо финансови средства се дарява и храна, отбелязват от "На ти с Природата". Тя се предоставя на хора, които се грижат за бездомни животни.

Всеки дарител може да изпрати адрес за връзка, за да бъде уведомен за животинчето, на което неговото дарение ще помогне.

Срещу всяко дарение може да бъде издаден документ.

/източник/

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Шумните крясъци на природозащитните организации у нас са смешен плач на фона на онова, което се прави в съвременна Европа.

Тук много имат кучета и котки, те регистрирани ли са?

Имат ли паспорти, плащате ли данъци?

Как се грижите затова?

Любовта си е любов, но и тук има правила. Гражданското общество го изисква, доколкото сме такова. От 10 години се занимавам с този проблем и досега не видях нито един собственик на куче да е регистрирал кучето си, ако не сте - направете го и платете.

А иначе любовта си е любов, но тя задължава :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Humpback-whale.jpg250px-Bottlenose_Dolphin_KSC04pd0178.jpg3779_file_Elephant2_Balfour.jpg

Betsey Lewis: And the whales came to you, didn't they?

. . . .I know the dolphins, whales and elephants, these three animals have a higher vibration, a higher energy than even the most beautiful human being on our planet at this time. They do come from somewhere else and I know that sounds strange to many of you but I can tell you matter of factly, their energy is higher than any human being on our planet. These animals are wiser than the wisest being ever to be on our planet. . . . .

Little Grandmother: Yes the whales were there which was absolutely fantastic. I mean just amazing to know that so many of them were in the water directly out in front of me. It was such an experience. Such an experience. I know that for me... I know... I know the dolphins, whales and elephants, these three animals have a higher vibration, a higher energy than even the most beautiful human being on our planet at this time.

They do come from somewhere else and I know that sounds strange to many of you but I can tell you matter of factly, their energy is higher than any human being on our planet. These animals are wiser than the wisest being ever to be on our planet. That is just matter of fact and to be in the presence of such animals is hard to give expression to. It's hard to give words to such an experience. These animals I can say with my own knowing are holding a vibration for us humans even in our darkest hour when us human beings have been the worst of our worst, they are the ones that have held their vibration to keep this planet OK. And for anyone to think it is OK to kill a dolphin, a whale or an elephant is killing every one of us and our planet.

These animals, even in our darkest hour, even in our most extreme ugliness as human beings, these are the animals that kept the vibration high enough for this planet to stay alive. They are the ones that saved us many times and they are still singing their songs and they are still giving of their energy to help us through this shift. We will see more and more in the next year, things happening with the elephants, the dolphins and the whales. It will be on our news, it will be on our televisions and in our newspapers. People as they start awakening, the first thing that will start happening is the protection of these three animals. As we awaken as the human race we will realize that desperate protection we must provide for them because there is a connection between us the human beings and them for our own survival.

Betsey Lewis: И китовете дойдоха при теб,нали така ?

Little Grandmother: Да, китовете бяха там,което беше оантастично.Колко прекрасно чувство е да усещаш ,толкова много от тях във водата точно пред мен.Беше такова приключение.Зная,че за мен.......Зная........Зная делфините,китовете и слоновете,тези три вида животни имат по-високи вибрации, по-високи вибрации даже от най-красивите човешки същества ,живеещи на нашата планета в момента. Те(делфините,китовете и слоновете) наистина идват от някъде другаде и зная,че за много от вас това ще прозвучи странно,но мога да ви кажа нещо,което почива на факти,тяхната енергия е по-висока от енергията на което и да е човешко същество ,живеещо на нашата планета.Тези животни са по-мъдри и от най-мъдрото същество изобщо,живяло на нашата планета.Това в действителност е факт и какво е да бъдеш в присъствието на тези животни е трудно да се опише с думи. Със знанието ,с което разполагам мога да кажа,че тези животни поддържат вибрациите на всички нас,хората даже и в нашите най-мрачни мигове,когато сме били най-лоши, те са били тези ,които поддържайки своите вибрации са запазили планетата ни да бъде ОК. Всеки,който си мисли, че е ОК да убива делфини,китове и слонове трябва да знае,че убива всеки един от нас и нашата планета като цяло.

Тези животни даже и в нашите най-мрачни мигове,даже и в нашата екстремална жестокост като човешки съшества, те са животните,които поддържат вибрациите на нашата планета достатъчно високо за да може тя да оцелее. Те са, които са ни спасявали много пъти и още продължават да пеят своите песни и продължават да дават от своята енергия за да преминем през тази промяна( смяна на полюсите на земята) През следващата година(2011) ше виждаме все повече неща да се случват с делфините,китовете и слоновете.То ще се отразява по новините, телевизията и вестниците. Когато хората започнат да се събуждат първото нещо ,с което ще се захванат е да се защитят тези три вида животни. Когато се събудим като човешка раса ще проумеем ,че трябва да им осигурим безприкословна защита ,защото с тях сме свързани и от тях зависи нашето собствено оцеляване. Моята връзка

Редактирано от KirilChurulingov
Линк към коментар
Share on other sites

Миналата година по Дискавъри гледах няколко серии от поредица акции за защита на китовете.В южните морета огромни японски китоловни кораби съвсем законно избиват избиват тези страхотни животни,уж за изследователски цели.Малко старо корабче,носещо името на Стив Ъруин,с екипаж от 20-на природозащитници от цял свят, креташе след мощните плаващи фабрики за преработка на китово месо и се опитваше всячески да осуети лова им.В повечето случаи,обаче усилията им оставаха без резултат и след поредното убийство на беззащито животно, касапницата"Нишин Мару" оставаше километри кървава диря в океана,а екипажа на Стив Ъруин потъваше в сълзи и усамотение с часове.Стигна се дотам,че дори природозащитниците бяха изправени на съд,защото са хвърляли бомбички с димен ефект на борда на китоловните кораби,с цел да осуетят убийствата на китове.И аз като БожидарЗим питам:Докога ще ни тъпи природата?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Иска ми се да споделя огромната си болка от избиването на хиляди животни в Странджа, под заглавието "Шап".

Всички чухме новините, журналистите и истеричните глупости, които се изприказваха. За съжаление потърпевшите нямат компютри, и никой нищо не ги пита.

Избиха се хиляди здрави бременни животни, защото можело да се заразят. Никой не застана в тяхна защита. Шапа е болест която по никакъв начин не засяга хората. Във ветеринарната медицина си има метод и карантини за лечение на шапа и се е прилагало до преди да влезем в евросъюза." Прекрасният съюз" ни нареди да избием всички животни, защото такава им била политиката и защото е в пограничен район. За сравнение в Турция също има шап, но те не са в Евросъюза и на тях никой не може да им наложи такова нещо и те си лекуват животните, там никой не прави такива масови убийства на здрави животни. Защото това е безумие. Все едно някой нас да ни избие защото се е появил грип, някой който не е засегнат по никакъв начин.

Избиха животните в села в които основния поминък е животновъдството, в тези села е траур, няма нито едно животно и има забрана в следващата 1 година да няма никакви животни, не знам дали хора, които не са живели в такава общност могат да си представят огромната трагедия. И всъщност никой нямаше интерес да я представи. Показваха хората как плачеха, но не дадоха хората които се бяха въоръжили да се бият с убийците на животните. Не дадоха жалките опити на хората да защитят животните си, това на никого не беше изгодно. Никой не показа как се уби стадо от 120 крави от специална порода всичките здрави и бременни, стадо създавано 17 години с много труд и чувство. показах за кратко човека, който сега не знае къде се намира от мъка, защото това е делото на живота му. И много други "малки" и "жалки" човешки трагедии.

Ами, източна Странджа умря. Ако сега отидете там, все едно няма живот, защото живота на хората се състоеше в това да изведат сутрин животните към общото стадо, да приготвят оборите, да ходят по гората да събират зимнина , да приберат вечер животните си. Селата се оживяваха в тези часове на изпращане и посрещане. После започва раждането на малките животни, млякото, пролетната паша, и т.н. Ритъм.

И парадокса : избиха всички овце, крави, кози, прасета, но оставиха конете и магаретата, които са преносители на шапа, но не се разболяват от него. и къде е смисъла на безмислието??

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...