Школата на Беинса Дуно - първи стъпки. Учението на Учителя.

[Иво]

Запознатите с Школата на Беинса Дуно, бихте ли споделили вашите препоръки откъде да започнат интересуващите си. Книги? Сайтове? Упражнения? Методология? Групи?

Как направихте първите първите си стъпки?

Ето един примерeн подход

Книги:

- Учителят

- Разговори при седемте рилски езера

- Новата култура през епохата на Водолея – в 3 тома

- Акордиране на човешката душа – в 3 тома

- Сила и живот – 6 тома

- Братството през вековете

- Учението на Бялото Братство

... Още въвеждащи книги

Статии / лекции / беседи от Библиотеката ни:

- Лекции и беседи от Беинса Дуно: Ето човекът, Космичната Обич, Мировата Любов, Малкият стрък , Пробуждане на Колективното Съзнание, Абсолютната Чистота, Високият Идеал

- Избрани мисли от Беинса Дуно по теми: Ученик, Учител, Христос, Великото Всемирно Братство, За расите

- Обща информация за учението и Учителя: Беинса Дуно. Живот и идеи. Кратък преглед., Методът на Учителя, Описание в Уикипедиа, Земният път на Учителя, Учителя, Учителя - живот и дело, Някои години и събития, Още историческа информация, Космическата етика като път към духовно и физическо здраве

Филми за Учителя и учението

Лекции и беседи от Беинса Дуно ; Избрани лекции и беседи

Молитви по Беинса Дуно

Духовни упражнения

Музика от Учителя

Паневритмия

Упражнения: медитация, молитви, музика, дишане

Общуване: срещи с хора, работа по групи, екскурзии сред природата

проучване на други Школи и учения с цел разширяване на мирогледа

Други сайтове, свързани с учението на Учителя са например: www.bialobratstvo.info, www.panevritmia.info, www.beinsadouno.org, www.triangle.bg, www.bratstvoto.net, www.dobroto.org, besedi.hit.bg и др.

[Благост]

Здравейте, приятели!

Тази тема отлежава вече много дни ще я поосвежа като споделя как стана моята среща със Словото на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно.

Започна се с книгата Пътят на ученика (съборните беседи от 1927 година) - даже не знаех от кого е и как се казва ( нямаше и първата страница/кориците.Знаем,че по онези времена си е било доста опасно да се държат книгите на Учителя. Благословени да са всички братя и сестри, съхранили Словото, за да можем днес да пием от живата му сила и да прилагаме. Изчетох я на един дъх.После я препрочитах...до наизуст. До тогава не бях виждала Библията. Потърсих я...нямаше как да я намеря ( не ми е било времето).След няколко месеца "случайно" една възрастна жена ми подари три книжлета...леко обгорени...Книгата на Иисус Навин + Книга Притчи Соломонови и отделни страници от Новия Завет ( разкъсани и залепени части...не подредени ).Зачетох се...до наизуст...

Още не знаех кой е автора на първата книга (Пътят на ученика).

Втората ми книга беше... пет в в Една, подвързани заедно : Словото на Планината + Ценното изъ Книгата на Великия Живот + Бъдещото верую на човечеството + Часът на Любовта + Великото в Живота. Разбрах, кой е автора

Третата, която "дойде" беше "Учителят.Разговорите при седемтe Рилски езера."

Разбрах, че обратен път/връщане няма.От тогава не съм спирала да чета...опитвам се и да прилагам

Благодаря на Бога за милостта и подкрепата Му.

Животът е красив и преизобилен, и Бог над нази е всемилостив + всеистинен + всемъдър + вселюбящ + всеблаг...!

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Валентин Петров]

През 1990 купих първата си книга от Учителя. Оттогава насам чета и прилагам.

Срещнах и един брат неотдавна с голям опит в паневритмията, песните и практическата мъдрост.

Благодаря на Бога и Учителя за тях, отново и отново.

С радост и светлина в Любовта безгранична.

Редактирано Октомври 6, 2006 от Валентин Петров

[Слънчева]

През 1991г. "случайно" прочетох една статия за Учителя. "Случайно" я запазих. После чух, /не помня къде/, че Учителя се явил на някакви хора... През 1993г. приятел на баща ми ми даде да разгледам книжка за Петър Дънов /пак не помня коя/. Но след няколко дни си купих "Трите живота". Следваха "Петър Дънов и българите", "Път към съвършенство", "Страници из духовната биография на българите" и т. н.

Намерих пътеводител. Не съм се надявала, че някога ще бъда ученик, просто следвах наученото в беседите и го прилагах. Все си мислех, че някой трябва да ме приеме за ученик. Но не можех да ида на Рила, не срещах някой ученик да ме насочи, просто в поредния ден на изпитания ми "блесна", че всъщност вече съм ученик... А после се заредиха и чудесата... Сега когато имам въпрос отварям "случайно" попаднала ми беседа и намирам отговора

Мисля, че щом думите на някоя беседа докоснат сърцето, Словото идва и ни води.

Успех на всички, които са започнали да четат

И нека Любовта и Светлината да са с нас!

[Максим]

Как направихте първите първите си стъпки?

В началото на 2002 г., когато вече бях започнал с йога, започнах да търся паралел с учението на Учителя. Тогава за пръв път взех три книжки на Беинса Дуно от библиотеката, които прочетох. Долу-горе по това време уж "случайно" се запознах с един брат, който ме покани на първа пролет 22 март. Но аз не отидох. Той по това време провеждаше занятия по паневритмия в Помощното училище, където често присъствах като зрител, специално ходех, за да гледам паневритмия. После следях много отдалеч Бялото братство, попадаха ми материали от медиите, филми по ТВ за паневритмия и съборите на Рила. Интересно беше! Знаех къде е мястото, на което се посреща слънцето и се прави духовен наряд, през 2005 г. спонтанно реших да отида на първа пролет 22 март. Поканиха ме още от първия път да се включа в паневритмия. Хората ми допаднаха. Имах нагласа от йога, и още отначало възприех лесно методите за духовна работа в Бялото братство. Така започнах, без проучване, без колебание, имах някакво ниво от йога. Всичко ми се стори много близко.

[Благост]

Казано ни е : Искайте + Търсете + Хлопайте!

Последва Завета на Цветните Лъчи на Светлината - преписах го, защото тогава нямаше още копирки + после "дойдоха" и Свещени думи на Учителя ( първите 500 - преписах ги )... четях + исках + търсех + хлопах! Винаги ни се помага - когато сме готови за следващата стъпка - Светлите Старши Братя са винаги с нас! Така и досега...чета и чета...както гъсеничките...черничевите листа пълзя + вися в безтегловност + понякога летя...но винаги с образа на Христа ! Не ние, а Христос в нас + ние в Христос + чрез Христос и с Христос! А Той е Пътят + Истината + Животът Вечен! От мен е послушанието + постоянството + прилежанието + приложението...и будността.

Любов + Светлина + Мир + Радост

Редактирано Октомври 6, 2006 от Благост

[Максим]

Казано ни е : Искайте + Търсете + Хлопайте!

Точно така Гуруджи има една лекция под заглавие Bang on the door.-Хлопайте колкото се може по силно на вътрешната си врата.

[lekota]

Здравейте приятели,

Благодаря сърдечно, че ви има, защото май вече съм зависима, не минава ден без да вляза в сайта и това ме релаксира от светските грижи. Но тази сутрин се събудих с мисълта, че трябва най-после да изляза от дупката и не само да консумирам, а и аз да споделя моя опитност, която може да ви е полезна. Досега се страхувах, че не съм на висота, но всеки има своето място в пъзала. При мен нещата минават повече през сърцето, сложните криволици на ума ме уморяват и объркват. Наслушала съм се на празни и високопарни приказки и се придържам към “По делата ще ги познаете”

И тъй, по темата. Преди около 14 години ми попадна беседа на Учителя, но стилът ми се стори твърде архаичен и не потърсих друга книга. Известно време след това, след поредния Панаир на книгата във Варненската окръжна библиотека бе уредена изложба на книги на френски с твърде странни заглавия, много красивички, лъскави, в цветовете на дъгата. Зачетох се и където и да отворех, все си казвах.”Точно така е, не бих се сетила да го кажа по този начин. Авторът беше с еклектичното име Омраам Михаил Айвавов и аз нали се занимавах с йога това “ом “наля още вода в мелницата. Разбрах, че е ученик на Учителя, разпространил учението по целия свят. На гърба беше телефонът на разпространителя Васил Стоилов– Фондация Светоглед, срещнах се с него и той ми заемаше книги. После, когато получих един хонорар, си ги купих всички, с отстъпка от издателство Просвета 70 на брой, като ми бяха доставени в къщи в един огромен куфар.

Малко след това спечелих стипeндия по европейската програма Темпус и отидох да уча магистърска степен в Бордо. Там веднага намерих братския център и започнах да ходя на сбирките им. Мисля, че този период преобърна живата ми. След като в Университета бях посрещната с престорена любезност и неприкрито превъзходство от колегите, след репликата на един от преподавателите “ Nobody is perfect “, когато казах, че съм българка, аз изведнъж попаднах сред море от любов. На първата сбирка бях стъписана, когато всички ми изпяха няколко песни на български, а при “Отче наш” вече неудържимо се разциврих. Впоследствие никога в България не съм чула песента с тази мелодия. Всички ме гледаха с такава възхита и радост, само защото бях от националността на Учителя им. И така всеки четвъртък ходех на репетиции за заучаване на песните. Всички бяха много щастливи, че мога да им кажа точното произношение на думите. Там песните са хармонизирани и се пее на 4 гласа, всеки си има партитура и си научава партията. Почти във всяка група има някой с музикално образование, който ръководи репетициите. В неделя беше беседата, която започва с мисъл на Учителя Петър Дънов, разширена в беседата на Михаил Иванов.

Няма да описвам как всички се надпреварваха да ме канят на гости, да ми носят плодове и вкусотии. Несвикнала на такова внимание, аз все се питах “Какво пък толкова намират в мен.”После приех тази любов и може би това беше момента в живота ми, когато аз самата се обикнах и се отворих към хората.

През лятото отидох за една седмица в Международния център на братството Бонфен. Едно райско кътче, което се намира в околностите на Сен-Рафаел, който пък е близо до прословутия курорт Сен-Тропе. Имах интересни синхронии,една от които запознанството ми с една американка, която е била личната фризьорка на Шърли Макклийн, чийто книги ми бяха настолни по това време.

В центъра бях поразена от безупречната чистота и ред. Огромно имение с бадемови насаждения и лозя, от които правят сок, който е истинска амброзия, не съм пила по-вкусно нещо. Има и лавандулови ливади и всякакви зеленчуци, които се използват в кухнята. Подслонът е за всички джобове, има малко спретнато хотелче, за обичащите конфорта, общи спални помещения и каравани. След посрещане на изгрена на една огромна скала, всеки има право да си избере с какво иска да се занимава- някои отиват да помагат в кухнята, други берат лавандула, трети разучават паневритмия или песни, а който иска може да отиде и на плаж. Има и чителня, където можеш да четеш или слушаш касети. Децата също си имат занимания- рисуване ,театър и се хранят в отделна столова, където сами си сервират.

На обяд всички се събират в огромната зала. Тя си има даже преводачески кабини и места за чужденци със слушалки, които могат да слушат беседата в превод, защото все се намира някой доброволец, който да знае и двата езика и да превежда. Започва се с песни, после беседа и едва тогава се сервира обяда. Има дежурни по столова,първо се сервират плодове в една голяма купа за всяка маса. Масите са за 5 души, наредени в редица. Сервиращият подава на този, който е най-открая, който подава на следващия и така за всяко ястие всеки си сипва, толкова, колкото мисли, че ще изяде. Ястията са природосъобразни и много вкусни. Храненето минава при пълна тишина. В началото ми беше много трудно да не тракам с приборите, после свикнах и оцених, колко е важно да се храниш в тишина. Не можеш да мислиш за нищо друго, освен да се концентрираш върху храната и да и благодариш, че ти поддържа тялото младо и здраво. Аз, която бях пристрастена към всевъзможни сладки шоколадови неща, не изпитах нито веднъж желание за нещо такова докато бях там. Явно храната си отиваше на мястото и организмът нямаше нужда огт фалшиви продукти.

Паневритмия се танцува само в събота и неделя. Жените са облечени в едноцветни рокли в пастелни, меки тонове с цветовете на дъгата- като цветя, а мъжете са изцяло в бяло. Преди започване е почти като в “салон преди виенски валс”, жените чакат някой брат да ги покани на танц и после да ги хване за ръка и заведе до кръга за паневритмия. Играе се само първата част.

Точно малко преди да се върна в България имах интересна опитност. Имах алтернатива : бях поканена на рожден ден на притежатели на замък и производители на вино в околността на Бордо или на празника на свети Михаил в братския център Изгрев, Париж. От културоведческа гледна точка, много ми се искаше да присъствам на светското събитие. Но знаех, че ми се дава изпит да избирам между светското и духовното. После, вечерта, когато бяхме събрани 5-6 души от различни нацоиналности край камината и пеехме песните на Учителя, разбрах, че съм направила правилния избор. До мен беше един англичанин, който пееше тенор и се получаваше такава хармония в сливането на мъжкия и женски глас, че почувствах такова приятно усещане сякаш политах нагоре, заедно с музиката и усетих наяве колко по-силно и фино е това сливане, отколкото физическото единение на мъжа и жената. Бях чела за тази съпоставка, в една от беседите на Михаил Иванов.

Когато се върнах в България, първата ми работа беше да се кача на Мусала. Ентусиазмът ми бързо се изпари. На наряда, аз си пеех алтовата партия, защото така бях научила песните. Забраниха ми да пея, защото Учителят дал песните на един глас. После всички се отнасяха враждебно към мен, като ми обясниха, че Михаил Иванов бил от Черната ложа, самозванец и т. н. Само Бог може да го съди, ако има грехове, за мен той е по-бял от всички, защото чрез него получих океан от любов от последователите му, защото чрез него преоткрих Учителя, защото усетих с всичките си сетива, какво значи да пеят хора от всякакви раси песни на родния ти език в чужда страна. Благодарение на него има братски центрове на всички континенти, където се пеят песни на Учителя и се танцува паневритмия, и много от тях с български наименования. Тъй като имам книжка с адресите им, ги изброявам последователно: Германия, Австрия, Белгия, Бенин, Боливия (център Евера), Буркина-Фасо, Канада, Колумбия, Конго (център Рила, център Красота), Бряг на слоновата кост , Испания, Съединените щати, Габон, Великобритания , Хаити, Италия, Ливан, Норвегия, Нова Зеландия, Холандия, Перу, Португалия, Чехия, Румъния, Русия, Швейцария (център Виделината), Того, Венецуела.

И така, бях отхвърлена от моите сънародници и после много се молих хората да проумеят, че сме Единни в многообразието, нали и това е девиза на европейското семейство. Съвсем скоро гостува в София и Варна хора на песните на Учителя, с представители от различни братски центрове. Тогава може би някои братя и сестри почувстваха нещата по друг начин. Времето е пред нас, то ще отсее плявата от зърното....

Благодаря ви още веднъж, благодаря, че ме приемате, такъв беше моя път, малко заобиколен...

[Слънчева]

Здравейте Мекота! И аз съм нова във форума, отскоро споделям. В началото не знаех от къде да започна, дали ще ме приемат. Бях неуверена, защото много хора са ми се присмивали за убежденията. Наистина, права сте, в пъзела за всеки има място. Всички имаме различна опитност и това ни прави уникални. И аз съм пристрастена, щом сина ми стане от компютъра, сядам аз. Неприемането и отхвърлянето от някои е просто изпитание, приемете го така. Най-важна е нашата увереност и приемане на любовта вътре в нас... както и раздаването и...

[Максим]

Здравей mekota!

Радвам се за прекрасните преживявания в Бон фен Удоволствие беше за мен да прочета твоят разказ. За другото не се притеснявай.Конфликти има навсякъде, в групата по йога също далеч взаимоотношенията не са идеални. Не позволявай на никого да застава между теб и Учителят ти!

[Благост]

Здравейте, сестрички и братчета,обични!

ББ = безкрайно благодаря ви за споделеното + приемете малки изменения/доуточнения от първия ми постинг бързата работа - среден страм за майстора но по добре по късно - отколкото още по - късно или никогаж, та и аз - написах постинга / бързайки + после додобавих и уж забравих...дааа ама не от огледалната сфера отразяват нещо и на мен мисъл една натраплива ми минава, че нещо не съм написала баш както трябва но не мога да съобразя - щото съм си все още задръстено същество...после ми светна...

До тогава не бях виждала Библията. Потърсих я...нямаше как да я намеря ( не ми е било времето).След няколко месеца "случайно" една възрастна жена ми подари три книжлета...леко обгорени...Книгата на Иисус Навин + Книга Притчи Соломонови и отделни страници от Новия Завет ( разкъсани и залепени части...не подредени

не съм написала верно заглавията на първите две книжлета ( простете - беше отдавна ), може и да не е важно, но за мен май е - нали истината преди всичко, пък аз подавам неверна информация мирка не ми даваше нещо отвътре :angry: размърдах се - не съвсем ентусиазирано...тръгнах да ги търся...намерих ги...не бях ги отваряла зарязах ги през 1991, когато си купих първата Библия. Това си е всъщност част от прилагането на добродетелите на дело както казва Учителя ...Истината и само Истината води към Свободата благодаря за поредната опитност

Книжлетата са всъщност : Книга Премъдрост Соломонова и Книга на Иисуса, Син Сирахов ( прочетох сега - пише , че са написани първоначално на гръцки, в еврейската Библия ги нямало третата с подлепените не можах да я намеря. Това е положението. Прошка прося и приемам

Мекота, за чудния постинг благодаря! Баш си е така! Идваха през 2003 приятелите французи+ фантастични са!

Никак не мога да разбера...що така се притеснявате / въздържате, бе хора! Всички сме тук, за да се себепознаваме и т.н.+ да си помагаме да растем заедно нагоре и напред в Любовта безгранична!

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Валентин Петров]

Добре дошла, скъпа Мекота в нашия малък кръг на разум-ритмията.

Благодаря за хубавия разказ за френските братя и сестри.

Моля се българите да се издигнем до положението на достойни наследници на

Петър Дънов и Михаил Иванов и да заемем това място в Европа, което е за нас.

В светлината и по пътя на светлината, с отговорност и самоуважение.

с обич и приятелство,

[kirau]

Здравей, Мекота!

Прочетох поста ти за първите стъпки в школата на Беинса Дуно.

Мисля, че и при мен се получава горе-долу по същия начин. Започнах някъде към 12-годишната си възраст да се интересувам от всякакви паранормални явления и на няколко пъти си купувах списания, свързани с тази тематика. Беше ми интересно всичко скрито, тайно, пазено от хорските очи, но тези списания не ми говореха нищо конкретно- само събуждаха някакво любопитство за "нещото", което очевидно пропускаме в ежедневния си живот. После започнах да се ровя в интернет за различни теми- попаднах в различни форуми и дори по-миналата година станах част от група, занимаваща се с хаос-магия. Надявах се по този начин да открия себе си, но не би! Постоянно се говореше за премахване на егото, желанията и постигане на висшия Аз. Но аз не го откривах това - имаше злобни нападки и изказвания от типа "кой е по-велик".

След 2-3 месеца се уморих от тези неща и ги изоставих. Четях различни попаднали ми интернет материали като книги с различни "магически заклинания", но все пак нещо ми липсваше. Разгледах философиите на Кабала, култа към Хеката, Египетският херметизъм, Уика, стари вярвания в нови одежди- увличам се в тях донякъде и после ги отхвърлям - нещо винаги ми липсва.

После попаднах на Петър Дънов и прочетох няколко негови беседи, а и редовно преглеждах сайта. Миналата учебна година (в началото на настоящата 2006) се присъединих към друга група, водена онлайн от един американец. Изкарах около два месеца и се отказах отново - успях да осъществя няколко пъти излизане в астрала, но пак не се чувствах удовлетворена. След това се отчаях, че въобще ще мога да намеря нещо, което да задоволи търсенето ми. Периодът не беше от най-щастливите ми

Посетих сбирка на братството в Пловдив - в началото имаше лекция, а после и Паневритмия. Не издържах до Паневритмията - отново нещо не ми харесваше, не се чувствах удобно и си тръгнах. По пътя видях обява за розенкройцерството - заинтересувах се и се порових в интернет. Харесах идеите им, но и те не бяха това, което търсех.

Същото се случи и с Антропософията - идеите са страхотни, но отново нещо липсваше. Да не говорим, че Братството и Антропософите не се харесват - попаднах на не дотам добри изказвания едни за други по форумите им. Знам, че никой не е съвършен, но нали това се опитваме да постигнем? Нека поне не се нападаме, когато нещо не ни харесва. (Въпреки, че аз не мога да го постигна, а и защо ли давам съвети, които сама не изпълнявам? )

Попаднах на календар на маите и "възродените" им вярвания - отново се увлякох и отново нещо ми липсваше. (Винаги се доверявам на вътрешия си шепот, понеже дори не е глас, относно това дали нещо ми харесва или не.)

В началото на лятото отново бях недоволна от търсенията си и тогава гледах един филм по bTV- "Новата земя"с участието на Леон Москона. Хареса ми излъчването на този човек - наскоро успях да се свържа с него и се надявам, че може би с част от неговата философия ще открия кой е пътят към Господ. Не съм уверена, че сама ще го постигна.

Да, имах и намерение да посетя Юрий Синенко през лятото- моя съученичка ме увери, че й е казал доста верни неща за нея по езика на тялото й. Свързах се, но се оказа, че не се дават консултации на хора, които не са част от курсовете. Може би не е било за мен да го посетя тогава

В началото на септември случайно (или пък не) попаднах на материал за аюрведа. Свързах се с авторката и оттам се заговорхме за Харе-Кришна движението. Няма да спомеавам, че отново се увлякох в идеите и отново нещо ми липсваше.

Миналата седмица се свързах по Skype с Леон Москона. Това, че накрая ми пожела "Много благословения и Божествено вдъхновение" ме учуди - досега никой не ме е впечатлявал с такива думи. Виждам, че тук се говорят красиви неща, но не знам дали става така и наживо. При посещението ми на сбирката на братството се казаха хубави слова, но не почувствах нещо да трепне в мен. Надявам се, да успея да се видя с него този месец - харесва ми това, че приема всякакви интерпретации - така не се чувствам някакси по-ниско от другите.

Искам да кажа, че досега не съм се изказвала по много теми, дискутирани тук, защото се чувствам така сякаш не знам нищичко и ме е страх (нека си го кажа направо). Знам ,че все някога има първи път и незнание, но имам чувството, че въпреки високопарните фрази не всички знаят за какво говорят.

Мекота, затова и аз смятам ,че "по делата им" ще ги познаем. Преди няколко дена попаднах на няколко книги за богомилството - харесаха ми и сега гледам с друго чувство на Исус Христос, макари да недолюбвам догмите в християнството. Наистина смятам, че всеки трябва да има "жива" връзка с Господ, необуславяна от "пални свещ и целуни три пъти това стъкло".

По пътя към Господ има много пътеки и всяка е права за този, който върви по нея.

Но аз не знам дали въобще ще мога да стъпя на този Път. Знам, че има правила и норми, за да се стигне до Господ, но не съм сигурна, че ще ги спазя. Учителят е казал страхотни неща, но за съжаление на мен ми изглеждат "мъртви" на книга. В смисъл, че не съм намерила някой, който да ми ги обясни така, че да ги усетя.

По тази причина и мисля, че харесах разговора си с Москона - усетих, че това, което казва е казано с любов, а не механично -нещо трепна в мен и вътрешният ми шепот се обади или по-скоро се изрази като доволство. Чувството е същото след като си изпил чаша вода след като си бил жаден. Аз се почувствах смирена след разговора и се надявам това да е човекът, който ще ми покаже пътя. Мисля, че имам нужда точно от това - благост + любов, която се усеща наистина. (не казвам, че тук не се усеща, но просто е друго).

Може би просто досега не съм попадала на такъв човек и затова имам такива очаквания- да преоткрия Учителя. Надявам се, да не се разочаровам - тук също ми казаха, че се отклонява от предписанията на Учителя макар и да спазва някои неща.

Не го премат това, че се интерпетират някои неща - на мен ми трябва живец, нищо, че думите са съвършени и казват всичко сами по себе си. Не знам дали разбирате за какво говоря, но за мен чувството с което се говори е много важно.

Неувереността ме гризе и не съм сигурна дали ще успея да бъда ученик - засега съм само послушник- слушам и се удивлявам на хората, постигнали това за което си мечтая. Май изписах доста неща, а за първи път споделям това.... Моят път все още Е, а може би и тепърва ще започва, макар и да преминавам през всички изпречили ми се пътечки и разклонения. А може и просто пътят ми да е доста криволичещ, а не чак толкова праволинеен, кой знае.

П.П. Мекота, надявам се имате онлайн книги или лекции на Михаил Иванов? Бих желала да прочета някои негови лекции, но досега май не съм намирала такива. Може би веднъж попаднах на негова лекция, но не си спомням името.

[lekota]

Здравей Kirau,

Не виждам сходството в пътищата ни, ти наистила си минала през почти всички духовни школи, аз съм си била все с Учителя, само дето го открих истински чрез французите.

В www.spiralata.net има беседи на Михаил Иванов " Любов и сексуалност" - 2 части и за хармонията, в превод от Орлин Баев. Излезе и книжка на хартия Мисли за всеки ден за 2006, но тя може да се намери само в София, има и няколко други преведени книжки. Но не очаквай нещо по-различно, това си е Школата на Беинса Дуно, но поднесена съобразно манталитета на хората от Западна Европа. Желая Бог да ти посочи правилната посока !

[Максим]

Здравей kirau!

Ти изяснила ли си пред себе си какво точно търсиш, какво търси душата ти? Всеки път си намирала нещо, което не ти харесва. Дали увлечението по Леон Москона не е поредното моментно увлечение?

[kirau]

Здравейте на всички!

Мекота, под сходство имам предвид, че "по делата" ще ги познаем. До този извод стигнах и аз след толкова увлечения. И другото сходно според мен е, че по някакъв начин си била "отблъсната/ неприета" от Братството в България. Аз по-скоро се почувствах не на място....

Макс, не знам дали няма да намеря нещо по-пълно. Това, което търся е чувство за удовлетвореност, за спокойствие, за действие в Бога, което ми допада напълно. Може би с прости и ясни правила, а не пълно с догми и неща, които се правят просто защотот някой някога е казал така. Търся "живец" - нещото, което да резонира напълно с моята с моята същност, да ме кара да се чувствам едно с Бога тук и сега, а не след като изпълня еди-кое-си правило или догма. А може би това, което търся още не съществува - нямам представа и затова продължавам да търся докато намеря моето място в пъзела, което да ми е напълно удобно. Мир и благословения

[Максим]

Макс, не знам дали няма да намеря нещо по-пълно. Това, което търся е чувство за удовлетвореност, за спокойствие, за действие в Бога, което ми допада напълно. Може би с прости и ясни правила, а не пълно с догми и неща, които се правят просто защотот някой някога е казал така. Търся "живец" - нещото, което да резонира напълно с моята с моята същност, да ме кара да се чувствам едно с Бога тук и сега, а не след като изпълня еди-кое-си правило или догма. А може би това, което търся още не съществува - нямам представа и затова продължавам да търся докато намеря моето място в пъзела, което да ми е напълно удобно.   Мир и благословения

Търсиш същото, каквото и аз! Единомислие Най-близко до това е йога-школата, която следвам. Но идеалното общество май все още не съществува. Можем обаче да допринесем за създаването му. Хем на нас да е удобно, хем да създаваме удобство на другите. Преди време си мислех: "това или онова учение не е напълно добро и чисто, не ми пасва...", след това ми просветна че аз не съм безгласна буква, аз мога да допринеса за повдигането на една или друга група като внеса нещо чисто от себе си, колкото и мъничко да е то. По-рано търсех учение, което да ми е по мярка, да покрива моите концепции. Е, няма да намеря такова(освен сам да си го измисля ). Това беше повратна точка, когато разбрах, че не само средата ми влияе и формира, но и аз влияя на средата. Не винаги всичко е идеално и розово, ценното е да вървим и да не изгубваме посоката, каквото и да се случва около нас. Който сгрешил, да си носи отговорността, по-добре да гледам себе си и да продължа напред без да губя себе си и без да заменям своите идеали.

[Валентин Петров]

идеалното общество май все още не съществува. Можем обаче да допринесем за създаването му. Хем на нас да е удобно, хем да създаваме удобство на другите. Преди време си мислех: "това или онова учение не е напълно добро и чисто, не ми пасва...", след това ми просветна 1eye.gif че аз не съм безгласна буква, аз мога да допринеса за повдигането на една или друга група като внеса нещо чисто от себе си, колкото и мъничко да е то. По-рано търсех учение, което да ми е по мярка, да покрива моите концепции. Е, няма да намеря такова(освен сам да си го измисля laugh.gif ). Това беше повратна точка, когато разбрах, че не само средата ми влияе и формира, но и аз влияя на средата. Не винаги всичко е идеално и розово, ценното е да вървим и да не изгубваме посоката, каквото и да се случва около нас. Който сгрешил, да си носи отговорността, по-добре да гледам себе си и да продължа напред без да губя себе си и без да заменям своите идеали.

[Слънчева]

Добре дошла, kirau! Щом търсиш е добре, това е първата стъпка. Но Макс е прав, важно е ти какво искаш да внесеш в някоя школа, която и да е тя. Щом се стремиш към Любов и хармония, ще намериш пътя. Но не чакай да ти дадат отвън, давай ти частица от себе си и ще се получи. Нормално е да си неуверена и объркана и аз се чувствах така, но когато усетиш братската атмосфера в този форум и че никой не мъмри другия, а просто споделяме и обсъждаме, може би ще ти хареса.

Желая ти Мирът да е в теб, Светлината да те води и усещай Любовта....

Хубав ден на всички!

[kirau]

Благодаря на всички ви за отговорите!

МИсля, че стигнах горе-долу до същото заключение. От две седмици посещавам курс по йога. В началото си мислех, че хората са ми чужди, че не знам дали съм достатъчно добра ит.н.- обикновените съмнения. Но още на първата тренировка видях как всички ми се усмихват колкото и пъти да погледна към някого. Това някакси ме отпусна и аз започнах също да им се усмихвам. Сега се улавям, че вървя по улиците и се усмихвам на хората около мен, казвам "Благодаря" на продавачките и кондукторите в рейсовете- всичко около мен става една голяма усмивка. Усмивката оправя деня толкова много. А досега сякаш ме беше срам/ страх да вървя усмихната по не-знам-какви-си прични.

Добра промяна като за начало -досега не съм забелязвала как усмивката и чувството на "тиха радост", което дарява променя тотално денят ми И това само защото видях в групата, че след като ти се усмихват и ти се усмихнеш всичко ти се струва някак по-близко и не толкова чуждо.

[Иво]

Здравейте Кирау, Мекота и съфорумци,

Ще си позволя да споделя някои разсъждения базирани на личния ми опит. Това, което съм открил за себе си, също като Макс, е че няма идеални общества, пък даже и духовни. В духовните общества повечето хора са стремящи и се учат, работят върху себе си. Специално при мен досега с Школата на Учителя беше естествен и много приятен процес. Навсякъде, където срещах хора от тази школа, бях посрещан с любов и уважение. Често се случваха синхроничности, попадах на концерти, братски срещи, лекции, паневритмия, винаги голяма хармония. Много приятно преживяване бяха първите ми стъпки.

Обаче имам приятели, които са имали обратната опитност. Вместо първо да се сблъскат с положителното, са попадали често на разни проблеми и конфликти в отношенията, които неминуемо присъстват във всяка група от хора. После и аз почнах да виждам, че и това го има, но тогава бях вече вътрешно по-силен и не ме притесняваше толкова. Като съм говорил с по-възрастни братя по този въпрос, те са ми казвали, че такъв тип преживявания са оградата на Школата (виж например: Методът на Учителя). Как ще реагираш? Ще се откажеш ли, ще се разочароваш ли, ще намразиш ли, ще се объркаш ли и т.н.? Това са изпити по Пътя. Изпитите са в съзнанието на търсещите. Хората, обществата, които срещаш, ситуациите, в които попадаш, неминуемо отразяват вътрешното ти състояние, нужда и задачи, които трябва да решиш. Ако човек реши въпроса в себе си, за себе си, в съзнанието си, външната ситуация ще се нареди, като че ли сама.

Връзката между Ученика и Учителя е свещена и лична. В езотериката се твърди, че не ученикът избира Учителя си, а Учителят призовава учениците си. За ученикът е важно да следва Учителя си и Школата, а не задължително някаква група от хора. Понякога Учителят се свързва с някой новопристигнал чрез друг ученик, понякога чрез група, книга, сън ... неведоми са пътищата. Понякога Учителят поставя на изпит търсещия още в началото преди да го приеме за ученик, за да види дали е подходящ да бъде приет в Школата, дали ще издържи, дали няма да се откаже още на първата крачка и първата трудност, която ще срещне, дали няма постоянно да недоволства, дали ще прояви търпение и прозорливост, вяра, любов и т.н.

Всички се учим в Училището на Живота.

На мен би ми било интересно да прочета и за други форумци да споделят своя опит. Как сте се докоснали до Учителя Беинса Дуно и Учението. Какво ви е привлякло? Какво сте усетили? Какво се промени във вас? Какво ви дава това Учение? С какво бихте препоръчали да започнат други интересуващи се?

Поздрави,

Иво

[kirau]

Хей, съфорумци, споделете своя опит, не мълчете!

Благодаря, Иво!

Изпитът под форма на "нещо липсващо" мисля, че е дошъл точно навреме. Сега преоткривам много неща в учението на Беинса Дуно- все едно тепърва се срещам с това учение. За това и благодаря на вас, че ви има, за да съществува този прекрасен форум Мисля, че сега се чувствам някак по-способна да разбера за какво е говорел Учителят- не ми изглежда толкова неразбираемо и отдалечено от мен. Може би най-после съм разбрала какво търся и тепърва започвам да го откривам.

Успех на всички търсещи- ще намерите!

Приятна вечер на всички

[Ася_И]

Здравейте,

Дълго се чудих дали да пиша по темата, тъй като малко познавам школата на Беинса Дуно. За първи път чух за 'Дъновистите' през далечната 1982г. Тогава името беше нарицателно. А всеки ден, докато бягахме през парка зад ТВ кула, виждах около трийсетина човека, които обикаляха в кръг и под съпровод на акордеон пееха и правеха някакви движения.

През годините често посягах към единствената книжка на Учителя, която имах, но все я оставях. Чувствах, че не съм готова. Едва това лято започнах да търся в нета повече за Учителя, един от сайтовете на който попаднах бе този и вече няколко месеца редовно го следя. Харесва ми спокойствието и толерантността. За което всички форумци трябва да бъдат поздравени и да се помолим един ден такива нормални отношения в общуването между хората да има и извън подобни сайтове.

Моите първи стъпки са много плахи и малки. Но искам да ви разкажа какво се случи. Имам проблеми с дишането. Тъй като информацията е много си позволих да помоля администраторите на форума за помощ. Благодаря на Иво за изчерпателния отговор. Така звучи много кратко и просто, но аз получих един доста голям материал, в който той се бе постарал да събере много подробно всичко, което би ми помогнало. И наистина ми помогна. Тъй като заминавах за провинцията аз си отпечатах материалите. Седя си на сянка и чета думите на Учителя. При второто четене ми направи впечатление, че дишам по-спокойно. След четвъртото вече нямах съмнение, че именно тези малко странно звучащи на момента думи, отпреди повече сто години наистина успокояват дишането ми и го променят. Ставаше ми по-леко и по-спокойно. Знам, че съм на правия път и се надявам малко по-малко да вървя успешно напред.

Желая успех и на Вас!

[borislavil]

За тези приятели, които тепърва се запознават с Учението на Бялото Братство бих препоръчал книги като "Разговори при седемте езера", голямата, панорамна книга "Учителят", трите тома "Акордиране на човешката душа" със сътавител Боян Боев, "Учителят говори", както и първите шест серии на "Сила и живот", в които Учителят дава основите на Учението. След това може системно да започнат да изучават Словото на Учителя в Неговите беседи - Неделни беседи и Утринни слова, както и в Неговите лекции от Общия и Младежкия клас, защото основната задача на ученика е да проучва, да разбира и да прилага Словото в живота си! (Всъщност ние и затова сме се родили като българи и трябва максимално да използваме шанса, който ни е даден, за да можем за в бъдеще да станем проповедници на Новата култура!) Ученикът задължително трябва да изучава и познава поредицата "Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее" със съставител Вергилий Кръстев! В нея, освен кой и какъв е бил Учителят, как се е проявявал, какви необятни възможности е притежавал, са записани и опитностите на учениците от Школата. А има окултен закон, според който опитността на един ученик от Школата, е опитност за цялата Школа. Освен всичко друго от тези томове, всеки един от които е по 900 страници (а досега са излезли 23!), може да се разбере отношението на Учителя към окултизма, спиритизма, йога, толстоизма, анархизма, комунизма, Михаил Иванов, Кришнамурти, Рудолф Щайнер, Мория и т. н. Ученикът трябва прилежно да си води записки по теми, за да може след това, ако му се наложи, да намери Учителят какво е казал по даден проблем. (А няма съществен жизнен проблем, по който Той да не е говорил!) Но за да бъдем истински ученици на Учителя и предвестници на Новата култура, първо трябва да се самоопределим като такива, а не като пеперудки да прелитаме от една духовна школа в друга!

[Буби]

Трудно ми е да говоря за първи те си стъпки, не защото е било отдавна, просто нещата се случваха бавно, постепенно поради което не много осъзнато и немога да ги изредя в строга последователност.Просто в началото гледаш нещата от вън, след няколко години (3-4) си даваш сметка, че вече си отвътре, без много да си наясно как точно е станало това, а като се замисля си давам сметка, че всичко се е случило защото просто съм следвал вътрешния си усет, иначе първото ми впечатление не е нещо особенно.Когато през април или май ‘90г. За пръв път видях статия със снимка на Учителя(възрастен човек в профил с голяма брада и мустаци) в местно софийско вестниче си казах :”Гледаи ти колко интересно, човек облечен като социалист от началото на века, приличащ на Д.Благоев, пък говори като поп”, в статията се говореше за небесните йерархий, за ангели, за началства, за власти и т.н..Първите беседи който прочетох не ги разбирах, когато за първи път чух братска песен си казах :”колко са особенни”. По това време(началото на ’90-те) реших да конкретизирам интересите си към окултизма , защото започнаха да излизат много книги на тази тема, и вече не можех да чета всичко(преди това имаше малко книги на тази тема). Издателство Хелиопол започна да издава много книги с беседи, и аз реших да ги проуча по добре(не, че съм имал голям избор, все пак само с българския съм на ти) , нищо че не ги разбирах, казах си ще ми трябват 2-3г. преди да почна да ги проумявам(това, че ми трябва време го разбрах в техникума). Много скоро си дадох сметка, че беседите ми деистват много релаксиращо, което ме обнадежди. В началото на ‘93 изкарах и курс по паневритмия, и от 22 март започнах редовно да ходя на паневритмия, започнах да посещавам неделните беседи, и действително след 2-3 години разбирах по добре беседите, братските песни ми станаха близки, започнах по редовно да участвувам в братския живот, екскурзий по Витоша , на Рила, ...и т.н.. Както казах и по напред голямо значение имаше това, че следвах интуиция та си, не ми беше много лесно да чета беседи и да учaствам в неща които не разбирах, но правех всичко това защото усещах, че в това има смисъл, затова ще завърша с един цитат от беседата „Божествено ръководство”, където се говори за вътрешния усет: „Казвам: Най-първо вярвайте в света, че всичко в света има един вечен ум, който работи в човешката душа. Бог е, Който работи в нас, и силата на човека седи в слушането, в приложението. Ако човек не слуша този вътрешен глас, ако той не прилага онова, което му се казва, той не може да има никакво постижение отвън. Ако ние оставим нас да ни съдят отвън, постоянно да ни правят забележки. Със забележки човек никога не може да се оправи. Човек се поправя, когато слуша единствено Божественото, което му говори в него. И туй Божественото той го прилага. От това зависи развитието на всеки един човек в света. Дали е той Христос или не, е безразлично. Дали е майка или син, или слуга, който и да е, който слуша това Божественото в себе си, което говори в него, може да стане подигане. Така трябва да вярвате”.