Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мъдростта на приказките


Recommended Posts

:rolleyes:

"Огледалце, огледалце, я кажи, че на света, няма никой с мойта красота”

/"Снежанка и седемте джуджета"/

В приказките има невероятна мъдрост, която всеки сам може да открие за себе си. Можем ли да оценяваме себе си обективно, дали не надценяваме своите възможности-физически, духовни и Божествени. Задаваме ли си въпроса дали умът ни е рационален, чувствата, които изпитваме са най-добрите за нас, а оттам и за околните, дали действията, които вършим са тези, които са най-полезни за мира и хармонията на нашата душа и душите на нашите близки. Не преследваме ли някакви химери,които да са причина за нарушаване на естествения ход на живота. Какво мислите? Задаваме ли си тези въпроси / и други/. Оправдават ли се нашите действия? Можем ли да спрем точно на предела, преди да сме нарушили баланса?А да определим точното му време ?

Действията ни свързани ли са с Любовта, осветени ли са от Мъдростта, подчинени ли са на Истината?

Линк към коментар
Share on other sites

"Огледалото" в което гледам, е под ъгъл 45 градуса. Там виждам Идеята си за нещата. Абсолютът, който съм способен да си представя.

Красотата си същестеува - аз само искам да я пусна в себе си.

Любовта си съществува - аз мога само да съм влюбен.

Истината е навсякъде - аз мога само да съм искрен.

и още, и още ............................................................

***

"Огледалото" говори:

Красотата е много повече от красивото, което мога да усетя.

Любовта е неизмеримо повече, от тези които смогна обичам.

Приятелството е съвсем различно нещо от тези, които наричам приятели.

Здравето е повече от това да бъда здрав.

Истината се забавлява с убедеността ми в нещата, които намирам за верни.

и още ....................................................................

Константите си съществуват - постоянните неизвестни.

***

но какво ме спира

... да мечтая, единственото с което разполагам.

... да съм идеята за себе си.

... защо не?

Трябва само да го искам и да мога да си го позволя. Така е и с най-ежедневните неща.

***

"Открадвам" /грехът че съществувам/ малка част от света. Подреждам я по свой образ и подобие /всеки миг/. После всичко е заслужено.

***

Тъй мразените "етикети" съществуват. То значи имат своето място. Ако ги отричам или упреквам - нищо не постигам. Етикета носи точно толкова смисъл за човека, колкото неговата снимка или огледален образ в някакъв момент. Не повече, не по-малко.

***

В огледалото на стената /даже и в разкошна рамка/ - отговори няма. Има суета, тщеславие, умора ... в най-добрият случай, може би стартова позиция. То може да ми послужи и да погледна зад гърба си, ако ме е страх или съм гузен да се обърна.

"Огледалото", което отразява моята проекция към Ориентира питам: "Кой съм?"; "Какъв съм?"; "Защо съм такъв?"; "Такъв ли трябва да бъда?"

... всъщност това си и единствените "книги", които пиша, чета, живея ... и на които непрекъснато оплитам сюжетите.

Линк към коментар
Share on other sites

Моето огледало са хората около мен.

Ако в тях виждам и усещам спокойствие, мекота, вътрешна сила и вяра в себе си и в доброто - значи същото нося и аз в момента.

Ако усетя напрежение, страх, обида, недоволство, несигурност и подобни негативни емоции - допуснала съм ги в себе си и е време за размисъл и почистване.

Думите, които чувам - без значение дали са предназначени за мен или не точно - са думите на моето огледало. Идват винаги навреме, когато имам нужда от тях. Едно е малко трудно - да отделя думите, които искам или очаквам да чуя, от думите, които имам нужда да чуя. Уча се... :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Така е.

Човек вижда в другите единствено и само собственото си отражение, проблеми и страхове.

Принципа на огледалото работи за всички. Той е част от така наречения Луциферов принцип.

И ако човек направи каквато и да е клалификация за бизкия до него човек, той неусетно и едновременно с това прави това за себе си.

Така действа подсъзнанието.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Това, което виждаме в чисто физическата плоска отражателна повърхност, често носи инерцията на миналото и се тълкува според собствените ни илюзии по отношение на нас или някой друг. Външните черти се изменят сравнително бавно, освен това ние виждаме това, което си мислим, че виждаме. Най-верен показател за състоянието на човек са очите. Повечето не сме идеални, затова наистина е хубаво да сме честни и да съзнаваме необходимостта от чистене. Да поемем личната си отговорност. Когато има някакво напрежение в отношенията, винаги и двете страни имат принос за това. Да не забравяме, че и ние сме огледало за останалите. Човек ако работи над себе си не само външно, но и вътрешно, може да се измени, да стане много по-красив. Независимо през какво е преминавал и какви белези носи, може да се възроди. Дадената на младини красота може да се изгуби в процеса на живота с неговите изпитания и страдания, ако не сме внимателни. Истинската красота не е преходна - има възрастни хора, които до дълбока старост съхраняват красиви и благородни черти, въпреки преминатите трудности.

Аз разширявам за себе си понятието "огледало" не само до хората, но и до цялата жива и нежива природа край мене. Така, когато съм на прав път, вратите и сърцата пред мене се отварят, чувствам се благословена. "Огледалото", което е всъщност Цялото спрямо мене ми показва къде съм и накъде да вървя. Научих се да приемам отхвърлянето от страна на "враговете" ми като указател къде не бива да отивам и къде имам слабости. Благодаря! Ако се бях вслушвала, щях да си спестя много страдания. Народът го е казал: "Ако ти дават - вземай, ако те гонят - бягай!"

Линк към коментар
Share on other sites

В приказките има невероятна мъдрост, която всеки сам може да открие за себе си. Можем ли да оценяваме себе си обективно, дали не надценяваме своите възможности-физически, духовни и Божествени. Задаваме ли си въпроса дали умът ни е рационален, чувствата, които изпитваме са най-добрите за нас, а оттам и за околните, дали действията, които вършим са тези, които са най-полезни за мира и хармонията на нашата душа и душите на нашите близки. Не преследваме ли някакви химери,които да са причина за нарушаване на естествения ход на живота. Какво мислите? Задаваме ли си тези въпроси / и други/. Оправдават ли се нашите действия? Можем ли да спрем точно на предела, преди да сме нарушили баланса?А да определим точното му време ?

Действията ни свързани ли са с Любовта, осветени ли са от Мъдростта, подчинени ли са на Истината?

Благодаря за въпросите ти Таня!

В приказките има голяма мъдрост, още повече, че са написани на простичък, разбираем език, докосващ детските душички. Там след всички изпитания, доброто побеждава... Както става и в живота. Специално за самооценката, дали е обективна или не, живота ни дава доказателствата. По-добре е да не си даваме оценки, на себе си и другите, намираме се в училището на живота. Ако правим грешка и залитнем в невярна посока веднага ни се дава знак, ако се появи страдание, вътрешен дискомфорт, значи нещо не е както трябва.

Ако сме в мир и хармония със себе си, значи служим на Бога и само пред Него сме отговорни за чувствата и действията си. Съзнателната работа за Бога неминуемо е в хармония и с околните.

За да спрем на предела, преди да сме нарушили баланса, ни трябва вътрешно самопознание, защото това, което е добро за мен е добро и за цялото...

Любов без Мъдрост, Мъдрост без Истина не могат, свързани са.

Не мога да съм Мъдра без Любов и без Истина, а дали са част от мен, живота ще ми каже... :yinyang::feel happy::smarty:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Най-доброто огледало за мен са очите на дъщеря ми.По израза им съдя каква съм в момента-красива или грозна.

Онова, голямото огледало в антрето понякога ме лъже. :D

Линк към коментар
Share on other sites

  • 8 months later...

Мъдростта в приказките е най- хубавото, което може да вземе наготово за живота едно дете.Най- хубавите са на наши автори като Ангел Каралийчев, Георги Райчев, Ран Босилек, на чужди автори- Андерсен, на Шарл Перо и др.Всеки народ си има свои класически приказни послания:thumbsup2:.Сега в осъвременен вариант децата харесват Бен 10, Бакуган, костенурките Нинджа.:3d_146:Мъдростта за живота се трансформира в уроци по оцеляване.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Преди 77 години,през 1933 година се появяват на бял свят две книги за деца,които и до днес радват малките читатели.Двама майстори на писаната реч Елин Пелин и Карел Чапек ни потопяват в магия от приказна мъдрост.Всъщност Мъдростта е истинна и вечна.Това, което я отличава в тези две книги ,е приказната дреха,в която стига до нас.

Повода да сттигна ,да си припомня тези две ,отдавна четени книги ,беше едно Утринно слово на Учителя Беинса Дуно,което събуди в мен интерес и любопитство към много неща.Словото е Топли чувства и светли мисли ,което днес се чете в една друга тема и форум на този сайт.

Избирам тази тема за приказките,не да ви насочвам :feel happy:вниманието към беседата.Тя е изречена,записана и до когото трябва да стигне ,ще стигне или вече е стигнала.Избирам тази тема,защото мъдростта ,заключена в приказките и приказните сюжети ,определено е тема,която ме привлича от години.Отначало по един неосъзнат начин,а сега съвсем търсено като размишление.

Книгите,за които искам да пиша тук са:

„Дашенка, или животът на едно кученце“ (на чешки: Dášeňka čili život štěněte) e детска книга, написана през 1933 година от чешкия писател Карел Чапек. В текст, рисунки и фотографии авторът разказва за раждането и порастването на едно женско кученце от породата фокстериер.

Поводът за написването е, че Чапек става свидетел как две момчета измъчват едно кученце на възрастта на Дашенка. В предговора на книгата той споделя:

„ … книжката ще бъде такава, та всички да видят, че всяко живо същество заслужава нашето внимание и че трябва да се отнасяме добре към него, да не го дърпаме за ушите и изобщо да не го измъчваме. Знаеш ли, Дашенка, аз смятам, че ако ние, хората, се отнасяме добре към кученцата, ще се отнасяме добре и един към друг. “

Дашенка е родена от Ирис, домашната кучка на писателя. Изпълнен с топлота и чувство за хумор, разказът за живота ѝ започва от раждането ѝ, преминава през проглеждането и първите стъпки, опознаването на света (особено със зъби) и всичките пакости, които тя прави, докато расте. Накрая Дашенка е дадена за отглеждане у чужди хора.

В добавка към разказа за живота на кученцето, Чапек допълва книгата с няколко „Приказки за Дашенка (за да седи мирно)“, в които описва обичая да се режат опашките на кучетата, инстинкта им да ровят в земята, и разказва няколко свои истории за фокстериери, добермани, хрътки и други кучета.

На български език книгата е преведена от Невена Захариева и издадена от издателство „Отечество“ през 1986 година.

и

Ян Бибиян

Ян Бибиян е първият български фантастичен роман за деца от българския писател Елин Пелин, който е написал много книги за деца - сборници със стихотворения, поеми и приказки. Той е автор на най-популярните български детски романи - "Ян Бибиян" (1933) и „Ян Бибиян на Луната"(1934).

"Който и да си ти, драги читателю" - пише Елин Пелин, - "от тази книга ще научиш как Ян Бибиян се сдружи с малкото дяволче Фют, как то замени главата му с глинена, как след това попадна във вълшебното царство на Великия магьосник Мирилайлай и как след чудни и смели приключения се спаси. Неговите страдания и борбата му да се освободи от злото облагородиха душата му, калиха волята му, направиха го смел и предприемчив. Така той се качи на Луната и можа да постигне мечтата, която от векове е движила непримирими учени с буйна фантазия."

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Пламъче, благодаря ти за "Малката кибритопродавачка".

Често не виждаме и отминаваме огънчето, често го гасим в себе си. А търсим светлината:feel happy:която се оказва, че е вътре в нас.

Дано има повече искрици, които носят топлинка и светлинка в човешкия живот.:sorcerer:

Линк към коментар
Share on other sites

Мъдроста на приказките е и една голяма и съществена част от "Колективното несъзнавано" - термина в психологията формулиран и обяснен от Карл Юнг.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 years later...

В българската народна приказка "Човек вяра няма" пише за една лисица на която благодарен и човек трябвало да и даде кош с 12 кокошки (тъй бил обещал). Когато и дал коша и тя надникнала в него, за да уплаши птиците, човекът "в един миг видял лисицата разкината..." Малко след това издъхнала с думите "наистина, човекът нямал вяра". Жената на въпросния мъж била разменила кокошките с "хърта".

Въпросите ми са:

1. Що е "хърта"? Хрътка?

2. "Разкината" - разкъсана? От хъртата (хрътката?).

3. В историята се разказва и за други животни, които казали че "човек няма вяра"? Предполагам, че това се превежда като "на човека не може да се вярва"?

4. На какъв диалект са двете думи от т.2?

Редактирано от Сингам
Линк към коментар
Share on other sites

"Човек вяра няма"

По общо го тълкувам по следния начин . Човек действа според егойстичния си ум . За него вярата е второстепенна и неразбрана .

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...