Дуел

[Guest Еси]

Здравей azbuki,

направи ми впечетление, че в една твоя тема ти споделяш това:

Пиша тази вечер нещо, което е за една научна публикация. И в главата ми валят мисли, които не мога да напиша там, в статията, защото знанието ми за тях идва от интуицията, а не от сглобяването на фактите (макар и да се надявам някой ден и фактите да се сглобят подобаващо...).

И след това тези "горещи" вопли:

"Българският език е най-точният език, на който могат да се предават окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята" П.Дънов

Ох, като чета такива цитати и просто ми се отщява...

Нима е възможно толкова интелигентни хора на този форум да не виждат това?

Коптският и бохарският език??? Кристияне, ти знаеш ли какво е коптски език? Виждал ли си го, чел ли си го???

Боже мили. Пиянстващият български народ.

... та въпроса ми е - защо е толкова трудно да приемеш, че и другите могат да "свалят" от някъде инфо?

[Guest aorhama]

Такова противопоставяне на духовни традиции, произтичащи от един и същ източник, не е просто абсурдно, то е и опасно.

Всяко истинско учение е благословение за народа, към който е насочено, но е и голяма отговорност.

Време е да си припомним един случай от последните дни на Учителя, когато е изгорил цяла книжка с пророчества за България с думите: Българският народ е еврейският народ, защото не прие това учение. (цитирам по памет)

И да не се имаме за нещо повече от останалите.

П.П. Пиша това по повод #48.

Редактирано Ноември 1, 2008 от aorhama

[Слънчева]

Да, има противопоставяне на духовни традиции за съжаление. Но то идва от знания хаотични, не дълбоки. Ако някой беше се запознал с учението, което Беинса Дуно ни е дал щеше да разбере, че ние, българите произхождаме от Юдово коляно и сме роднини с еврейският народ. Евреите си имат Стария завет, християните Новия завет, а ние искаме да сме ученици на Великото Всемирно Бяло Братство. Аз поисках да стана ученик, точно, защото никой не ме е принуждавал. Не ме е агитирал. Имах нужда от това учение и то ме намери... Това, че има хора, които налагат догми си е тяхна работа, има ги във всички учения.

Българския народ има светите братя Кирил и Методии и точно Кирил защити правото ни в българска църква на български език да се служи. Не е случайно, че във Ватикана са мощите му. Българският езек е четвъртият, на който Църквата проповядва.

На Земята действат три закона-Мойсеевият, Христовият и този на Истината, който ни издига и събира в Едно.

Мога да кажа, че познавам Тората и когато тя се усеща по вътрешен начин не се отделя от Библията и Новия завет, например. Но има голямо Но, все пак за еврейският народ целта е да има материални придобивки-парички... За това и Учителя в една беседа ни обръща внимание на кого ще се кланяме-на Бога или на Мамона?! Евреите още почитат Златния телец, християните се кланят на икони... Новото учение ни поставя под купола на Небесната църква. Показва ни значението на Природата, на Земята и Небето като Единство, а не разделени.

Ако имаме това вътрешно разбиране на Живота едва ли ще издребняваме и ще се стараем на всяка цена да докажем правотата си и ще се хващаме за буквата...

П.П. За евреите... Тяхната религия, с която напоследък покрай езика се запознавам, или по-точно с мистичната им традиция, ми прави впечатление с едно нещо: Това е единствената от трите религии на Писанието, която не е отрекла науката или най-малкото не я вкарва в някакви елементарни догматични стереотипи на мислене. Напоследък четох едни равински писания за това, че науката без вътрешната Тора е мъртва (учен без вътрешен водач, впрочем тора значи упътване, е заникъде), но и че науката и емпиричното знание е средство за преоткриване на Бога. Бог се крие във всяка една брънка от сътворението, което ни е дадено, за да го опознаем, разучим и чрез това да израстваме.

Ето с това съм съгласна, но все пак чета и Библията и Словото на Беинса и се старая да намеря общото, а не различното. Точно в Библията се споменава за различните народи и тяхното световно значение. За себе си мога да кажа, че не се срамувам, че съм българка и точно като такава съм част от Света. Зная произхода си и зная мястото си, колкото и мъничко и незначително да е за другите.

И макар да съм "жаба" се надявам, че като съм намерила принца, ще се превърна в принцеса

Смятам, че Бог ни е оставил свободни и сами избираме точно според вътрешното си усещане и познание на кой Бог да се кланяме. И всичко е вътре в нас.

Редактирано Ноември 1, 2008 от xameleona

[Guest azbuki]

Много са забавни тези коментари върху вече изтритото ми мнение.

Забавен форум.

... та въпроса ми е - защо е толкова трудно да приемеш, че и другите могат да "свалят" от някъде инфо?

Виждам какво е написано и вече ми е ясно какво може да знае авторът, колкото и да ти е странно. Опитът прави това. Но изтритото ми мнение ти пречи вероятно да разбереш И все пак авторът спокойно може да оспори казаното от мен. Човек в науката се оставя и да бъде изненадан

Уважавайте прочее науката, че народът ни е останал без нея и я е закъсал здраво. И другото забавно нещо е, че вероятно съм от малкото хора тук, които четат активно въпросната "славянска писменост", не говорят за нея само наизуст. Примерно сега точно четем Супраслензис. Разбира се, че мненията ми трябва да ходят в разговорки или да бъдат трити. Много повече го заслужават от писанията за "бохарския" език.

Изобщо със здраве.

Редактирано Ноември 1, 2008 от azbuki

[Слънчева]

А ти защо си тук? Защото ти е забавно или защото искаш да ни научиш или да се научиш на нещо?

До сега ти демонстрира само неприемане на чуждо мнение. Желанието ти да докажеш някаква теория е с лични нападки и обиди. За коректност май не можем да говорим. Приемаш нещата лично и смятам, че така няма диалог.

Редактирано Ноември 1, 2008 от xameleona

[Guest azbuki]

А ти защо си тук? Защото ти е забавно или защото искаш да ни научиш или да се научиш на нещо?

Ще кажа истината, но сигурно ще бъде изтрита. Жал ми е (все пак), че народът ни се самоунищожава и... извинявам се, затъпява. Това се изразява и в западането на образованието, на грамотността, в допотопното ниво на нашата наука през последните години. Народът ни се е унесъл в езотерични търсения, а не поглежда вече реалността около себе си, която крещи, че нещо не е наред. Не че не му е даден особен духовен потенциал, но се е провалил на друга част от изпитите си.

Съвсем друг въпрос е виждането, че възпяването на една отделна религиозна догма няма нищо общо с бъдещото развитие в световен план, което се очаква. Зациклянето върху старото не спомага за движението напред. Та затова изказвам и някое по-различно мнение от време на време, ама който разбрал, разбрал.

П.П. Мнение неподкрепено и необосновано с факти и основаващо се на непознаването на тези? Що за хвърчащи теории? Ей-сега ще ти измисля една такава.

Редактирано Ноември 1, 2008 от azbuki

[Слънчева]

Прекрасно, ако можем да спасим света с нещо кажи с какво? Аз нямам такива стремежи. Искам да спася себе си.

Може би този диалог /вече/ е добре да продължим в друга тема...

[Guest aorhama]

Много са забавни тези коментари върху вече изтритото ми мнение.

Забавен форум.

... та въпроса ми е - защо е толкова трудно да приемеш, че и другите могат да "свалят" от някъде инфо?

Виждам какво е написано и вече ми е ясно какво може да знае авторът, колкото и да ти е странно. Опитът прави това. Но изтритото ми мнение ти пречи вероятно да разбереш И все пак авторът спокойно може да оспори казаното от мен. Човек в науката се оставя и да бъде изненадан

....

Уважавайте прочее науката, че народът ни е останал без нея и я е закъсал здраво.

Науката е усилие на духа, а не интелектуално-академично постижение.

Знанието е себепознание за цялото и неделимостта на съществуването.

Завършена индивидуалност в цялото - това е върховната цел и свещено право на всеки, стремящ се към истината.

Как се наричаше онова нещо, предшестващо падението?

Редактирано Ноември 1, 2008 от aorhama

[Guest azbuki]

Изтриха ми ето това мнение, заото то няма нищо общо с темата за славянството и славянските езици:

Какво изобщо знаете за науката? Колко от вас се занимават с нея? С надежда да не бъда изтрита: Колко от вас четат старобългарски? Колко от вас, преди да прочетат препратките към коптски и връзките му с "бохарския" са погледнали и този първия, за да видят с очите си за какво става дума?

Но продължавайте де да си търсите, какво беше, езотеричното познание вместо да прочетете някоя буква.

Неслучайно Кирил е бил учен човек, познавал е Писанието и старогръцкия много добре. Кой неук човек може да се заеме с такъв сериозен превод? Някой мечтаещ си за величието на собствения си език, но непознаващ и една буква от другия? Само нещо крайно нескопосно може да докара този като превод. А Кирил е направил превод, който е бил толкова точен (много трудно за славянските езици, на които са им липсвали понятия за много неща в Библията), че се е ползвал и се ползва и до ден днешен от цялата източно и южнославянска общност, донякъде от западната.

Впрочем далеч не мисля, че всички велики истини са записани в свещените книги. Най-свещената книга е вътре в нас, но тя пък изобщо не е написана на земен език. Изобщо не съществува земен език, който точно да я отразява. Ако някой иска да си продължи твърденията, че онова изказване за българския е правилно, негова си работа. Всекие свободен да се самозалъгва.

Бях цитирала Ведите преди: Грешките на учителя трябва да се показват, както и достойнствата на врага да се признават. Далеч сме от това на този форум.

Между другото, изисква се много смирение, за да се занимава човек с наука. И много спокойствие, за да седне човек и да се занимава сериозно. Никакво усилие на духа не е това (точно пък на духа не!), когато вдъхновението идва отвътре, но е работа която иска време и отдаване, иска дисциплина. Как може човекът, непреминал по този път, да тръгне да развива теории за това кое как било, че и съвети да раздава? (Но съгласна съм, това е разпространена българска черта). Как може неграмотният да каже на грамотния как да пише и какво значат буквите?

Ако е трудолюбив, човекът ще седне и ще научи сам, за да може да води разговор на тази тема. Ако е мързелив, ще започне да раздава акъл на кухо.

Иска се любов, за да учи човек. На малко им достига, съответно и малко научават. Шумен е обаче хорът на "знаещите".

П.П. Кирил е свършил основната част от работата си, дала ни настоящата ни азбука и език, отдалечен от хората, съсредоточен върху книгите (това, което езотеричните умове тук с лека ръка отхвърлят). Бил е "езиков гений", както се изрази моят професор тук. Години наред неотклонно е учил езици, за да придобие очи и опитност за делото си. Не е писал по форуми през това време и не се е занимавал с разговорки. Затова и си е свършил работата.

Мисля да се поуча от него.

Редактирано Ноември 1, 2008 от azbuki

[Слънчева]

Е, аз нямам претенции да съм Кирил или някой важен човек. Нямам претенции да съм интелигентна и умна. Напротив, глупав човек съм и зная, че нищо не зависи от мен. Завися и се доверявам само на Бога. Понякога и на хората, но без да имам знания, на вяра... Ако те искат да ме ухапят, така трябва може би, сгрешила съм някъде...

Не мисля като теб, но това не значи, че нямам право да живея на тази Земя нали?

Признавам и се покланям пред твоето знание. Но не значи, че трябва да съм като теб, нали? Ако всички бяхме еднакви, щеше да е скучно... И може би е добре да има глупави като мен, за да може да блеснат твоите знания. Нямам претенции да откривам грешки на Велики хора, защото съм само глупаво човече, напротив мога само да им се възхитя.

Ако е трудолюбив, човекът ще седне и ще научи сам, за да може да води разговор на тази тема. Ако е мързелив, ще започне да раздава акъл на кухо.

ОК, може би аз като куха е добре изобщо да не разговарям?

Но така ти ми отнемаш свещено човешко право да бъда куха, да имам право да говоря, макар и глупости...

Може би ти доставя удоволствие другите да са смачкани, на мен-не. И в това също се различаваме... Но ти изпращам най-хубавите си чувства, защото моята глупост ме е научила, че няма по-хубаво от това...

Желая ти Светлина по Пътя и да намериш това, което търсиш....

[Guest Еси]

... та въпроса ми е - защо е толкова трудно да приемеш, че и другите могат да "свалят" от някъде инфо?

Виждам какво е написано и вече ми е ясно какво може да знае авторът, колкото и да ти е странно. Опитът прави това. Но изтритото ми мнение ти пречи вероятно да разбереш И все пак авторът спокойно може да оспори казаното от мен. Човек в науката се оставя и да бъде изненадан

Какво е знанието когато е съчетано с такава блестяща арогантност?

[Guest azbuki]

Нито очаквам някой да ми се покланя (впрочем, това изказване ми направи и преди впечатление като странно), нито съм твърдяла, че някой е кух. Донякъде ниското самочувствие на българина го прави и неспособен да се държи нормално с хора, които имат такова. Затова и е такова отношението на обществото ни към хората, които нещо са постигнали, особено пък "навън". Един човек, който не знае нещо по определена тема, но има добро отношение към себе си и другия, няма никаква нужда от това да обяви себе си или другия за кух, за да може да води разговор, че и да научи нещо.

Ежедневно разговарям с хора, които знаят много повече от мен. И за секунда не съм се почувствала глупава. Просто съм била жадна за знания.

Когато Кирил тръгнал да си разнася знанието и работата по света, много народи го прогонили. Реагирали също така с ревност на това, което им предлагал той - всъщност протегната ръка за помощ. Тогава българите имали умен цар, който приел учениците на Кирил и с това поставил началото на истинското развитие на славянската книжнина, както и на българската култура. Във всяка една секунда имаме избора да сме умни или глупави. Ако се окажем последното в един случай, можем да се поправим. Но този, който настоява да е винаги умен (и с това прикрива комплекс за малоценност) и не може да си признае незнанието или грешката, ето този... няма шанс.

Много сме завистливи българите и не търпим хора със самочувствие. Това ще ни съсипе.

П.П. Друг проблем, пак свързан с ниското самочувствие: Кирил не е важен човек. Прочети житието му и ще видиш, че е имал един много тежък, посветен на делото живот. Такъв живот не си избира някой, който просто иска да е важен. Дълбоко се надявам да прозреш това.

Моята кръстница тъкмо ми честити празника на будителите. Колко подходяща дискусия за днешния ден!

Редактирано Ноември 1, 2008 от azbuki

[НелиТ]

А ти защо си тук? Защото ти е забавно или защото искаш да ни научиш или да се научиш на нещо?

Ще кажа истината, но сигурно ще бъде изтрита. Жал ми е (все пак), че народът ни се самоунищожава и... извинявам се, затъпява. Това се изразява и в западането на образованието, на грамотността, в допотопното ниво на нашата наука през последните години. Народът ни се е унесъл в езотерични търсения, а не поглежда вече реалността около себе си, която крещи, че нещо не е наред. Не че не му е даден особен духовен потенциал, но се е провалил на друга част от изпитите си.

Здравей azbuki, мисля, че "народът ни се е унесъл в езотерични търсения" като ответна реакция на насилственото му вкарване единствено в руслото на материализма и забраната дори да се споменава всичко, що е духовно, в продължение на 50 години. Не е лесно за такива като мене, които до тридесет и шестата си година са живели в тази атмосфера и бавно, и понякога доста мъчително, са търсили за себе си истината, без да имат особена възможност да споделят своите търсения с другите хора. Та това унасяне не е безпричинно. Напълно нормално е. Според мене в момента то е дори здравословно. Факт е, че науката и образованието в момента не цъфтят. Но тази криза по всяка вероятност е необходима, за да се постигне нещо стойностно и качествено ново. И аз не се съмнявам, че ние, българите, ще си вземем успешно изпитите някой ден. Имаме сили за това.

[maggee]

Отдавна вече не правя разлика между наука и "езотерика". Допреди 3 години бях определено човек на науката, светът ми бе подредено и логично място, причини и следствия бяха очевидни, всичко беше ясно и последователно. После изведнъж всичко се промени - започнаха да се случват неща, за които науката няма обяснение и се прави, че не ги забелязва. Това се опита да направи и моят ум - да забрави, да игнорира необяснимите неща, да възстанови картината на логичния и познаваем свят. Само че необяснимите неща ставаха все повече и повече и умът ми бе принуден да ги приеме - конфликтът бе разрешен, а с това изчезнаха и стряскащите необясними стиуации, остана само засиленото интуитивно усещане, с което умът се научи да си сътрудничи.

Днес изобщо не намирам разделение между наука и езотерика. Науката върви по пътя на откритията, на разбирането на връзките между нещата, които нашите тела регистрират като съществуващи - езотериката пердоставя готова информация, базирана на перцепцията на хора, които наричаме учители. В същото време науката се развива от хора с висок духовен потенциал и знанията им се предоставят съвсем не даром - да вземем например Галилей, който прекарва последните си 10 години практически в условията на домашен затвор и работи върху последната си книга почти сляп. Да не говорим за Стивън Хокинг - този човек е пример за силата на духа. За мен учените са хора, в чиито уши Бог директно нашепва онова, на което е дошло времето да стане достъпно за човечеството като цяло.

Интересувам се от развитието на физиката и астрономията. Физиката сигурно е най-"земната" наука - казват, че когато числата говорят, дори боговете мълчат. А най-вероятно боговете ни говорят на много езици, един от които е езикът на числата. Правят ми впечатление три неща.

Първо, всяко ново откритие обръща всички съществуващи до момента разбирания с главата надолу. Всеки нов факт сякаш зачерква всичко съществуващо до момента и на негово място се появяа едно ново разбиране, с което старите са несъвместими - поне не в първоначалния си вид. Представям си науката като градяща се къща - само че строежът протича по малко необичаен за нашите разбирания начин. Построява се един етаж с усилията на много хора. В даден момент се появява някой, който казва: "Хей, изпуснали сме нещо в основата, тази къща не е в състояние да просъществува". Етажът се разрушава, като евентуално някои строежни елементи биват оставяни, други биват подменяни, нещо се допълва, нещо се отстранява. Построява се втори етаж и отново се появява някой с думите "Нещо в основата не е наред". Разрушават се двата етажа и строежът започва отново, съвместявайки новото познание със старото, сигурното. Забелязвам, че духовното развитие на човека протича по същия начин - коренно новата информация не допълва съществущата, тя не е просто нова тухличка на най-горния етаж, а напротив - това е тухличката, която трябва да бъде поставена в основата, за да е стабилна постройката като цяло. И често изисква разрушаване на всичко построено до момента. Следва етап на нормално изграждане и след време отново се появява тухличка, която трябва да бъде поставена в основата. Вероятно такава тухличка се появява веднъж в един живот - по мои наблюдения във възрастта мужду 30 и 40 години, когато светът глобално променя облика си и човекът е принуден да се адаптира към тази промяна, променяйки се съответно на свой ред.

И второ, науката и езотериката са в непрекъснат контакт - науката е излизаща на бял свят езотерика. Езотериката всъщност е информация, която получаваме без доказателства, въпреки че никой от нас не би могъл да се довери на нещо, което не е изпитал. Реално вярваме в това, което усещаме, в интуицията си - интуицията обаче е нещо, което не бихме могли да обясним на другите, често оставаме неразбрани - няма начин да предадем това знание на другите хора, ако те не го приемат на доверие. Преди няколко дни говорих с приятел, психолог, разказвах му как са се променили нещата в моя живот - как от логичен човек, човек на науката, съм била принудена да се превърна в човек на интуицията, защото в момента това е основният път, по който комуникирам със света, и информацията, която получавам, не мога да пренебрегна - тя непрекъснато се реализира под формата на предчувствия, предвиждане на събития, разбиране на неразбираеми до момента връзки и зависимости. Казах му: "Невероятно е колко се промених", а той ми отговори: "Всъщност не си се променила толква, ти пак се доверяваш на нещата, които са логични и доказуеми, само че към тях вече се отнасят и интуитивните усещания - разширила се е е перцептивната ти област, а не се е променил начина, по който се отнасяш към света."

По подобен начин се реализира връзката и между науката и езотериката - те са двете страни на един и същи свят, макар и доста многолик, но описвайки законите на един и същи свят, няма начин те да са коренно различни, различен е само подходът. Езотериката предоставя знание за глобалното устройство на света, което човешката природа не може да приеме на доверие и търси път да обясни, систематизира, обобщи. Науката е само частен случай на всичко, което съществува, и в този смисъл науката непрекъснато осветява части от глобалното познание за света, което в общи линии се представя от езотериката. Науката дава доказателствата, от които човешкият ум има нужда, за да интегрира новото познание в съществуващия към момента модел на света.

И отново се връщам към това, че хората на науката са хора на високо духовно ниво, които имат интуицията да приемат знанието и знанието да преведат интуитивните си усещания на език, който човечеството да разбере - букви, числа, звуци, образи. (Същото се отнася и за хората на изкуството) Много често тези знания изпреварват времето си, но рано или късно някой ги преоткрива и намира мястото им в общата система. И това е третото нещо, което ми прави силно впечатление - начинът по който тези хора работят. Всеки от тях се отдава на своята идея, която от другите често се приема за фантасмагория, работи упорито в продължение на години без да има дори минимална сигурност, че това, което търси, изобщо съществува, да не говорим дали би могло да бъде уловено с наличната техника, регистрирано, доказано, вместено в общата система... Въпреки това тези хора се отдават на идеята си напълно, понякога за цял живот - следват интуицията си, но не спират да работят на материално ниво. И това са хората, които успяват да направят истински пробив. За мен това са духовните хора.

Що се отнася до България, със съжалине трябва да се съглася с азбуки. Че науката в България не е на почит е ясно на всички, че наука на практика няма е ясно на много хора. Най-лошото е, че хората, които определят развитието на науката в България, не допускат дори използването на световния опит, поне в моята област това е тъжен факт. За съжаление липсата на наука не се компенсира с развитие в сферата на изкуството, нито на духовността. В България в този момент и науката, и изкуството, и духовността са на едно търде ниско ниво. Българите като цяло не използват езотеричните знания за духовно израстване, а с цел постигане на егоистичните си цели - идеите за магии по всякакъв повод витаят във въздуха. Но явно и това има своя смисъл като част от пътя.

[Слънчева]

Напълно споделям мнението ти maggee и ти благодаря!

Все още е много трудно да се приложи или реализира нещо различно в БГ. Пробив в която и да е област е трудно да се направи. Но както казваш ти може би е част от пътя на страната ни. Но пък бързото настройване за всичка ново помага не само на индивида, но и на Цялото... Нужна е само добра воля и да посмачкаме Его-то си /не личността/!

Препоръчвам книжката "Учителят за образованието", може да се изтегли.

Редактирано Ноември 17, 2008 от xameleona

[Guest Fut]

Модераторска бележка: Следващите мнения са преместени от темата Методи за възпитание на децата

Разбирам какво искаш да ми кажеш. Цитирам, за не празнословя, защото едва ли бих могла да го изкажа по-добре. Това са неща върху които съм мислила доста време обсъждани са доста преди да имам компютър, разисквани са както с приятели така и с близки и т.н...за да си позволя лукса аз която не съм майка да пожелая на инфинити нещо от сърце което не е гол цитат ( може би се усеща (защото си мисля че тук хората са мъничко по- чувствителни от обикновено) кога цитатите и приказките са кухи т.е. нямат никакво покритие и кога човек говори от собствен опит) но е нещо което съм отсяла като най-ценното в себе си. Съжалявам вече ще знам че на инфинити има закачена табелка не пипай и не разговаряй.

Редактирано Януари 3, 2009 от Донка

[Guest Fut]

Изобщо никъде в това, което съм казала, не става дума за инфинити. И изобщо ако имаш на някой да кажеш нещо, кажи го със свои думи, директно на него. Цитатите сами по себе си нищо не казват, ако човек не обясни какво иска да каже. Аз писах единствено и само за този цитат и за това колко погрешно може да бъде разбиран той. И колкото и да си мислила над един цитат, никога не можеш да знаеш какво някой друг разбира под него. Затова не е добре цитатите да се оставят да говорят за себе си - особено когато се води дискусия на някаква тема. Това, да интерпретираме цитатите, е едно от нещата, които учим в час по литература, но може би рядко се замисляме защо.

П.П. С оглед на всичко това, не мисля, че си разбрала какво искам да кажа.

П.П.П. Впрочем, аз лично на никой родител не бих препоръчала да цитира на децата си въпросната Божа заповед. От тази заповед аз съм научила едно основно нещо, което мисля да прилагам някой ден като родител - и то не просто по убеждение, а по изстрадано убеждение. Уважение децата не дължат на родителите си. Децата никому нищо не дължат. Уважението трябва да е заслужено. Не е някакъв автоматизъм. В патриархалното общество често подобни идеи са били използвани с цел контрол и налагане на авторитет, но това не е и никога не е бил смисълът на Божия закон. Напротив, това е една форма на изкривяване на закона от човека.

Смятам че в следващия пост дообясних можеше и да продължа да обяснявам, но разбрах че няма да се чуем. Не и на този етап, а иначе това съм аз и по този начин се изразявам . Хубаво или не това е положението.

Редактирано Януари 3, 2009 от Донка

[Guest azbuki]

А ти чуваш ли?

П.П. Впрочем далеч съм от мисълта да ти казвам каква да бъдеш, но понеже се показа силно засегната от казаното от мен, обясних ти какво мисля аз и защо съм се изказала така. Това е различно от цитатите, така е, но е моя мисъл и опит да обясня - със свои думи. Няма много връзка с това каква си ти.

Редактирано Януари 3, 2009 от azbuki

[Guest Fut]

Чувам те и те разбирам въпреки, че и аз признавам си си позволих лукса и слабостта да се засегна по човешки . Няма нищо мислех че ще е добре да обсъдим този стих от Библията който толкова те е тормозил като дете и който е бил препъни камъче по пътя ти. Сетих се за това как аз имах своите болезнени моменти и въпроси и припках при стария ми и вече преминал в невидимия свят духовен наставник и как с часове обсъждахме тези неща от Светото Писание. Исках по някакъв начин да ти го предам и на теб т.е. не исках след като имам познание и някаква опитност макар и микроскопическа за нещо да я задържам за себе си, но явно не се получи. Пък и коя съм аз нали? Съжалявам, че от едно пожелание трябваше да се стигне дотук.

[Guest Fut]

Не твърдя, че знам какво ти знаеш, казах само че те разбирам защо и как аз си знам. И казах че въпросните цитати са изстрадана опитност от мене преживяна за благозвучие. Тук сме за да споделяме не да се караме и да си налагаме един на друг каквото и да било. Смятам, че противоречията ако въобще ги има са само на повърхността. Както и да е.

[Guest azbuki]

Не твърдя, че знам какво ти знаеш, казах само че те разбирам защо и как аз си знам. И казах че въпросните цитати са изстрадана опитност от мене преживяна за благозвучие. Тук сме за да споделяме не да се караме и да си налагаме един на друг каквото и да било. Смятам, че противоречията ако въобще ги има са само на повърхността. Както и да е.

Къде е карането? Мисля, че все още не разбираш. Аз не се карам с теб, а просто казвам какво мисля. Къде е обидното? Или е обиден просто фактът, че някой мисли различно? Не е "както и да е" - но и това е мое мнение.

П.П. Всъщност забеляза ли какво казах: Че да, добре е човек да уважава родителите си (което би трябвало да е по-близо до казаното от теб), но това уважение не се подразбира. Това като допълнение към въпросния цитат.

Къде е конфликтът?

Редактирано Януари 3, 2009 от azbuki

[Guest Fut]

1 Деца, покорявайте се на родителите си в Господа;

Не, не и пак не. При моите родители това би означавало да не съм с Бога.

Нали не живеем според цитатите?

И нека си дадем сметка, че някои от тези текстове се тълкуват много опростенчески и са писани, за да пораждат покорство у хората, да ги правят лесно контролируеми. Да се покориш на греха у родителите си, да не им кажеш, че не си съгласен, че това е погрешно. Моето християнство не е такова. Смирението не е примирение.

За това е писано:

Матей 10:37

Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;

и съм подчертала: 1 Деца, покорявайте се на родителите си в Господа;

и след това написах: "Детето е на Господа, единственото с което можеш да го дариш е с Божествената си Любов т.е. съзнателно да я пропуснеш да преминава свободно през теб. "

Защото и аз мисля така както и ти + това мислейки го живея и затова много не се разбрахме с баща ми. Лека му пръст. Живата вяра в Бога освобождава.

Явно се разминаваме защото и аз не се карам с теб.

[Guest azbuki]

Явно се разминаваме защото и аз не се карам с теб.

Ако се разминаваме, то е в това, че аз никъде не съм говорила за това, че се караме. Идеята (и думата) беше твоя, за мое удивление.

[Guest Fut]

Ами знам ли те нали обичаш да се сърдиш поне с такова впечатление съм останала .

[Guest azbuki]

Ами знам ли те нали обичаш да се сърдиш поне с такова впечатление съм останала .

Впечатленията могат да са погрешни.

Впрочем едно нещо не ми стана ясно от изказването ти и то беше това:

Защото и аз мисля така както и ти + това мислейки го живея и затова много не се разбрахме с баща ми. Лека му пръст. Живата вяра в Бога освобождава.

Моят начин на мислене те е довел до това да не се разбереш с баща си преди той да си отиде?

Де факто, аз преминах през всичко описано по-горе, за да се разбера с баща си. Това е моята опитност, която може би си разбрала погрешно.

Ако Господ ти отнеме родител преди да можеш да направиш това, да "се разбереш" с него, сигурно е много тежко. Но аз не говорех за това.

Редактирано Януари 3, 2009 от azbuki