Мисли от Учителя за Вярата

[Ани]

Без вяра Божественият живот не може да се проектира тук, на земята. Следователно, тя е нишка, принцип, който развива разумния, съзнателния живот. Съзнателният живот никога не може да се развива без вяра. Тя е застъпена у всички хора по един или друг начин.

„Надеждата”, Неделна беседа от книжката „Новото човечество”, изд.1947г., държана на 16 януари, 1920 г. в гр. Русе.

[Лъчезарна]

"Мислете за Бога, Мислете и за Христа, като образец на търпение. От своето величие Той слезе на земята, облече се в рабски образ и се смири. Той знаеше, каква работа Му предстоеше на земята. Бъдете и вие като Христа, да понасяте страданията с търпение. Ще кажете, че било определено, Христос да мине през тия страдания. И за вас е същото. Щом е определено, и вие ще си носите страданията. Някой ви заплашва и казва: Имам власт. Ще отговориш: Имаш власт, но тя е дадена отгоре. Мнозина се страхуват от злото, което наричат дявол. Не се страхувайте от него. Дяволът е резултат на човешката мисъл. Той няма власт над човека. Следователно, човек греши, защото е свободен. Той иска да греши, вината е в самия него. Не съжалявай, че си сгрешил, но кажи: Господи, благодаря за свободата, която Си ми дал. Както съм свободен да греша, така съм свободен и да изправя грешката си. Това значи характер! Не се оправдавай с дявола. Уповавай на Господа! За да уповаваш на Господа и да Му угодиш, нужно е вяра. Тя е въже, за което се хващаш и в тоя, и в оня свят. И в рая да отидеш, ще се натъкнеш на неизвестни неща, за които е нужно вяра. Тя има Божествен произход, а вярването – човешки. Без вяра нищо не се постига. Вярвайте, че сте свободни, силни и може да изправите погрешките си. Не казвайте, че хората ви изкушават. Признайте грешката си и я изправете. И учен да си, признай грешката си. Така ще научиш нещо ново."

Уповаване на божественото, Утринни Слова, 30 май 1937 г. София

Редактирано Март 13, 2010 от lokator

[Лъчезарна]

"Велико нещо е вярата.

Според някои вярата е резултат на добро разположение. Не е така.

И животните имат добро разположение, играят си весело, скачат, но не може да се говори за вяра в тях.

Колкото по-добър и разумен живот води човек, толкова повече се усилва вярата му.

Лошият и неразумен живот става причина за отслабване на вярата.

Понеже вярата има отношение към ума, за това силата на вярата зависи от светлината и чистотата на човешкия ум.

Няма ли тези качества, умът става причина за заблужденията на сърцето."

Голямата вяра, Неделни Беседи, 19.01.1919 г., София

[Guest pavletA]

Аз ви казвам, а някои от вас вярвате, а някои не вярвате.Но ако не вярвате, печелите ли нещо?Нищо не печелите.И ако вярвате, пак нищо няма да печелите.Ако влезете в онзи свят, ако той съществува, ако той е една реалност, ако влезете в него, веднага ще се изменят вашите възгледи.Ако няма онзи свят, ти като умреш, ще се свърши въпросът.Но като умреш, ако продължава животът ти в една възходяща степен, а не в низходяща, тогава какво ще кажеш?

"Яви им се" 04.12.1932г.НБ "ВЪЗКРЕСЕНИЕТО"

Сега вие вярвате , че като ядете хляба, вие вярвате в Бога.Като приемате въздуха, вие вярвате в Бога.Като влиза светлината във вашите очи, вие вярвате в Бога.Не е до човешките понятия, във външното и в буквалния смисъл.Но има едно съзнание в нас, което ние потъпкваме в себе си.Има нещо в у тебе, когато ти направиш едно добро, и никой не те е видял, има нещо , което те одобрява, чувстваш един дълбок вътрешен мир.Кое е това?Това е Божественото, което е скрито в тебе.Господ казва"Добре си сторил.Аз те похвалява, продължавай да правиш така, да придобиваш знание, което те повдига.Не за себе си , но за благото на другите."Ти чувстваш онзи вътрешен глас, който одобрява твоите постъпки.Туй, което в нас поощрявавсичко добро в нашите мисли, в чувствата, в постъпките, то е божественото, то е великото, което е създало човека.Докато човек е верен на този вътрешен принцип, той расте.Когато престане да е верен, той започвада остарява, изгубва своята сила, най- после може да се обезвери в своето начало, изгубва смисъла на живота и всички външни условия на живота вече се изменят.

"Защо възкръсна" 29.01.1933г.НБ"ВЪЗКРЕСЕНИЕТО"

[Лъчезарна]

"Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да систематизира всички факти и явления.Те се нуждаят от абсолютна вяра, която се основава на това, което съществува и което може да бъде. Като вярва в това, което днес може да направи и което в бъдеще може да постигне, човек дохожда до естествено развитие. Каквито заложби има в себе си, човек трябва да работи върху тях, да ги развива. Днес ще се ползва от ония дарби, които в миналото е развил, а в бъдеще — от ония, които в настоящия момент развива. Всяка дарба е семенце, вложено в човешката душа, дето очаква идването на пролетта, която носи условия за неговото развитие.

За сегашните хора понятието „душа” е неопределено. Говорите ли за мозъка, те го разбират. Те гледат на него като на градина, в която растат красиви цветя и плодни дървета. Сърцето пък представя разсадник, от който се взимат красиви цветя и плодни дървета за посаждан в мозъка. Сърцето представя още автономно учреждение, със самостоятелно управление, което няма нищо общо с външния обективен свят. Обаче, то е свързано с космоса, откъдето черпи жизнените си сили. Доколкото силите на сърцето се проявяват правилно, дотолкова умът се развива нормално.Когато връзката между дейността на сърцето и космичните енергии се прекрати, животът на човека се прекъсва."

Да се възвеселим, Неделни Беседи, 18.05.1930 г., София

Редактирано Ноември 9, 2012 от Лъчезарна

[Ани]

Някой се моли на Бога да се подобри материалното му положение, и в скоро време положението му се подобрява. Той казва: Аз вярвам в Бога, защото, като се помолих за пари, дойдоха парите. Бог ме послуша. Вярно е, че Бог те послушал, но каква е твоята вяра, която се основава на едно временно, преходно благо? Ти имаш ум, сърце, душа, дух, тяло и не вярваш в техните възможности, а вярваш в парите. Ако вярваш в Бога само затова, че ти е помогнал да излезеш от материалното затруднение, това не е истинска вяра. Аз вярвам, защото Бог, като запалена свещ, ми помага във всички случаи, когато се намирам в тъмнина. Вярвам в Бога не само при един случай, но всякога. Щом имам Неговата светлина, свободно и с вяра ще ходя навсякъде.

Днес, според новите веяния, мнозина се съмняват в Бога и се питат, има ли Бог, или няма. Често и вярващи, като изпаднат в големи мъчнотии и страдания, се обезверяват. И обратно, вярващи и невярващи, като придобиват блага, като имат постижения, всички вярват. Много естествено, докато имаш блага, ще вярваш. Бог е справедлив, на всички помага.

„Разрешаване на мъчнотиите”

[Лъчезарна]

"Вярвайте в доброто!

Какво представя вярата?

Вярата е път към мисълта, път към любовта, път към духа.

Христос казва: "Аз съм пътят". Не можеш да влезеш в реалността без път.

Христос прибавя още: "Аз съм пътят, истината и животът".

Чрез Христа се влиза в пътя на истината и живота.

Без вяра не може да влезеш в пътя на истината и живота. Тя е отворена врата, която води към тях.

Вярата дава подтик на човека, но само с нея нищо не се постига. Можеш ли само с вяра да станеш цигулар?

Ще се учиш да свириш и ще вярваш, че трудът ти ще даде резултат.

Да вярваш, че ще станеш велик, без да работиш върху себе си, това е неразбиране на природните закони.

Всяко криво разбиране прави хората нещастни. – Защо са лоши хората? – На тоя въпрос не може да се отговори"

Сянка и реалност, Младежки Окултен Клас, 24 декември, 1943 г. София

[Лъчезарна]

" Да вярваме в Бога.

Знаете ли какво нещо е вярата? Какъв процес е вярата?

Не да вярваш само. Какво придобиваш, ако вярваш?

Първоначалното течение, което изтича от материята в света,

то е червеният цвят, елементарният живот.

Червеният цвят е, който изтича, който дава от себе си.

Имате портокаленият цвят. Нещата се индивидуализират.

Не представят общо течение, както в червения цвят,

но представят живота на едно отделно същество,

на един комар, на едно цветенце – индивидуализират се.

Зеленият цвят представя растенето у човека, у растенията.

Следователно, в зеления цвят вече се строи нещо.

Жълтият цвят се отнася до една по-висока област.

То е умственият живот на човека.

Дойдете до синия цвят. То е цветът на поглъщането.

Ти трябва да вярваш, да поглъщаш, да вземаш.

Вярата е усилване на човека.

С вярата ти нищо не добиваш – ти вземаш.

Като вярваш в някого – вземаш.

Казваш: „Вярвам в тебе.“ Като вярваш в мене, вземаш нещо от мене.

Като не вярваш, нищо не вземаш от мене.

Сега вие разбирате, че като вярваш в някого – ти му придаваш нещо.

И то е възможно. Като вярваш в човека, ти използваш онзи капитал, който този човек ти дава.

Та казвам: при сегашното разбиране на нещата ние всъщност не разбираме какво нещо е вярата.

Вярата същевременно разбира, че дава голяма широчина на ума.

Надеждата е по-близо до човешкото лице.

Затуй тя бърза винаги, има по-добри условия.

В надеждата по-лесно се придобиват нещата.

Във вярата хиляди години се изискват, за да се придобие нещо.

Вие искате да станете светии, в един живот да станете светии.

Тъй се казва, но за светия да стане човек, се изискват хиляди години.

И гении да станете се изискват хиляди години. "

Усилвайте връзката, Общ Окултен Клас, 20.11.1940 г., София

Редактирано Юни 14, 2012 от Лъчезарна

[Розалина]

Христос казва: "Който има ухо, нека слуша, що казва Божият Дух." Мнозина ме слушат, но малцина вярват в думите ми. Някои ще кажат, че ги залъгвам, че искам да ги накарам да вярват. Аз не проповядвам вярване, а вяра в живия Господ. Вярата повдига еднакво и бедния, и богатия. Ако имаш вяра, и беден, и прост да си, ще се повдигнеш. Ако нямаш вяра, и богат да си, ще паднеш. Причината за падането на човека е отсъствието на вяра. Щом падне, той започва да чука камъни и казва: Хубав беше животът едно време. Казвам: Докато мерите житото с крини, докато го пренасяте с коли, докато го пазите в хамбари, вие всякога ще страдате и хлябът ще поскъпва от ден на ден. – Какво трябва да правим? – Не теглете житото. Това се постига само с любов. Само по тоя начин ще разберете как работи природата. Всеки трябва да носи в себе си любовта поне на майката и на бащата. Това е идейното в света. Аз говоря за майчината любов като по-висока степен на любовта. Любовта на младите е човешка, а не Божествена. Тя е любов на промени. Не осъждам любовта на младите, но констатирам нещата, както са. Не преувеличавайте нещата, нито ги намалявайте. Затова, като говорите за мене, не преувеличавайте нито доброто, нито злото ми. Някой казва, че съм добър, защото е опитал богатството ми. Друг казва, че съм учен, защото е опитал знанието ми. Ако казвате, че съм учен, а не мога да ви помогна, да ви излекувам, де остава моята ученост? Ще приличам на оня лекар, който препоръчвал на болните си да се мажат външно с газ. Аз не препоръчвам лекарства, които обелват кожата. Ако искате да подобрите положението на обществото, първо трябва да се заемат майките и бащите, после свещениците и учителите, а най-после съдиите. Започнат ли първо свещениците и учителите, нищо няма да излезе. Майките и бащите трябва да дават основния тон на живота. Казват, че църквата ще спаси хората. Казвам: Спасението иде от майките и бащите. Оня баща, който отначало още дава най-хубавото нещо на децата си е свещеник, патриарх, владика и цар. Оная майка, която още в най-ранната възраст внася в душата на децата си светли и възвишени мисли и идеали, тя е царица. Да бъдеш майка и баща, това са свещени длъжности, които Бог е определил за човека. Днес хората свалят майката и бащата от положението, което те заемат и казват: Да дойде учителят да проповядва на децата ни. Да дойде свещеникът да проповядва на нашите деца, – Те могат да проповядват дотолкова, доколкото техните майки и бащи са вложили в душите им светли и възвишени идеали. Само на чернозема можеш да посееш, каквото желаеш и да очакваш резултат. На песъчливата почва нищо не можеш да посееш.

Що казва Духът-НБ

[Розалина]

Сега вярата в какво седи? Да вярвам, че всичко онова, което става в света, става по волята Божия. Вярвате ли в това? Вие вярвате дотолкова, доколкото светът върви в съгласие с вашето разбиране. Щом стане нещо, което не е в съгласие с вашето разбиране и с желанията ви, вие казвате: „Това не е право.” Това, което направи вашата загуба, някой път е печалба за други.

Та верующият не е в пасивно състояние. Той трябва да вярва, че всичко онова, което става, е за негово добро. Това е една философия, в която няма изключение. Важното е, докато се научим, че всичко става за добро. И Писанието казва: „Всичко, което се случва на онези, които обичат Бога, всичко се превръща в добро.” Апостол Павел казва така, и Христос казва така. Казва Му апостол Петър: „Да бягаме, да не стане това.” Христос му казва: „Чашата, която Отец Ми даде, да не я ли пия?” Христос му каза още: „Не мислиш ти - онова, което Бог иска да Ми даде, то може да е страдание, но е за добро.” Смирение ще имаш. Бог може да те лиши от богатство и прочее. Любовта има много образи. Вие не трябва да учите само тази любов, която дава.

Веселие и радост ООК 05.12.1934

[Велина Василева]

Нѣкой казва, че трѣбва да имаме вѣра. Бихъ ви запиталъ: въ какво трѣбва да имате вѣра?

Понеже вѣрата е единъ законъ на ума,

казвамъ: слушайте, приятелю, ние сме двама души на земята и, за да се разберемъ, ти трѣбва да вѣрвашъ,

т.е. трѣбва да събудишъ твоята разумность и интелигентность,

и азъ трѣбва да вѣрвамъ,

т.е. да събудя своята разумность и интелигентность,

та слѣдъ като събудимъ разумностьта и интелигентностьта, която Богъ е вложилъ въ насъ, ние ще можемъ да живѣемъ като разумни сѫщества.

Слѣдователно, ние ще видимъ, че сме двѣ разумни сѫщества, които трѣбва да се споразумѣятъ.

Вие казвате: ние може да вѣрваме единъ на другъ. Какъ?

Хората прѣнасятъ вѣрата въ областьта на чувствата и любовьта,

а ние прѣнасяме вѣрата въ другъ единъ свѣтъ, ние я взимаме въ другъ смисълъ.

Вѣрата не е любовь. Вѣрата е законъ на ума, на знанието.

И апостолъ Павелъ искалъ да докаже, че пѫтьтъ на Мѫдростьта е пѫть на спасението.

Чрѣзъ Мѫдростьта хората се спасяватъ, чрѣзъ Любовьта хората добиватъ животъ, а чрѣзъ Истината се освобождаватъ.

Миротворци

[Лъчезарна]

"Вие всинца се спъвате от съмнения и от вяра.

Вяра, която носи след себе си съмнения, е пресилена вяра.

За пример вие като дете може да мислите, че вашият баща е най-силният,

най-умният човек, че всичко може да направи. Туй е вашата положителна вяра.

Но при един изпит вие виждате, че баща ви не може да издържи изпита.

Тогава вие виждате, че баща ви не е такъв, какъвто сте го мислили.

Вашата вяра претърпява едно малко отклонение и започвате да се съмнявате

и виждате, че баща ви не е това, което сте мислили.

Следователно всеки ученик трябва да има вяра,

която да вижда съмнението, но да не го ражда.

Злото не е там, че можем да се усъмним в Бога,

в нашите близки и в приятелите си, но в това,

че можем да се усъмним в себе си и да се спрем в развитието си.

Ние мислим, че всичко можем да направим, но при един голям изпит усъмним се,

падаме духом и веднага изгубваме половината от своята вяра.

Вие, като ученици, ще помните един факт: на земята няма силен човек.

Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Туй е първото нещо.

Не по душа, но по тяло човек е едно слабо същество.

Туй трябва да го знаете и винаги трябва да го имате предвид.

Силен може да бъде човек само тогава,

когато е свързан с онези вечни принципи на живота,

когато е свързан с Бога. Тогава неговият дух

владее законите на живата материя,

защото ние сега сме в мъртвата материя,

а трябва да я одухотворим.

Трептенията на тази мъртва материя са много слаби.

Като влезем в нея, нашият дух веднага се ограничава, губи

и ние изгубваме половината от своите знания.

*

Щом един ученик престъпи духовните закони, слагат го в закона на забравата.

Това е наказанието му. Влезеш ли в закона на забравата,

върху ти ще дойдат всички слабости на света

и ще изпиташ всички несгоди на живота.

Ще изпиташ всички закони на необходимостта върху си,

за да се учиш постепенно да служиш на Бога.

*

Като ученици на Школата ще знаете,

че в която школа и да влезете, принципите са едни и същи.

В черната школа, в черното братство ако влезете,

там пак не търпят съмнение. Вие няма да се съмнявате във вашата кауза.

В черното братство искат, като правиш зло, да мислиш, че то е необходимо,

че то е доброто в дадения случай. Ти няма да се съмняваш върху принципите.

Те казват: „Ти трябва да вярваш и да не се съмняваш“.

Щом се усъмниш, те веднага те хващат и ти налагат най-голямото наказание,

ще оковат ума и сърцето ти във вериги, докато се примириш.

В Бялото Братство като се усъмниш,

няма да те изключат, но ще те извадят навън,

да понесеш последствията на своите съмнения."

Вяра и съмнение, Общи Окултен Клас, 17.06.1923 г., София

Редактирано Юни 14, 2012 от Лъчезарна

[Велина Василева]

Та, казвам сега:

Вярата е закон.

Да вярваме в разумното в света, което може да поправи нашия живот.

Да вярваме не значи да вярваме в хората, които седят по-ниско от мене.

Да вярвам в един свой приятел, който никога не ме е измамвал. Той каквото обещае, аз не се съмнявам в него.

Може да вярваш в туй разумното начало, което остава неизменно.

Та, казвам: Вярата е закон за най-голямата разумност.

Разумните ще разберат

[Велина Василева]

Вярата е едно чувство, което принадлежи на Божествения свят.

Тя е чисто Божествено чувство.

Ти при вярата нямаш никакво користолюбие.

Ти вярваш за самата вяра. И онова, в което вярваш, никога не може да те излъже. Т

и не можеш да бъдеш излъган от вярата си в Бога!

И ако някой път ти се излъжеш, то погрешката е в тебе.

Ти може би искаш от Бога повече отколкото трябва и Той, като не ти го дава, можеш да се обезвериш.

Но погрешката е твоя. Но ти, като искаш от Бога това, което в дадения случай ти трябва, Бог никога не отказва...

...Вярата се предава, то е нещо разумно в света. То е най-възвишеното чувство, което има в човека.

И когато срещнеш един човек с вяра,

ти веднага влизаш в положението на другите хора,

чувствуваш техните нужди и другите чувствуват твоите.

И ти щом вървиш по закона на вярата и у другите има разположение да ти помагат.

Но затуй човек трябва да има вяра.

Как може един човек да ти помага повече: когато го мразиш или когато го обичаш?

Ако го мразиш или ако някой те мрази и е силен и може да те измъчва.

Ако е по-силен от тебе, ти ще имаш една вяра отрицателна, ще вярваш, че той може да ти направи много пакости. Но това не е вяра.

Сега ние вярваме, че мечките са опасни, че змиите са опасни, че в дълбоката вода корабите потъват и хората се давят.

Че в огъня човек изгаря. Но тази вяра нищо не ни допринася.

Божественото чувство на вярата седи в това всеки един човек, в когото вярваш, той ти помага. И ти, като вярваш в Бога, Той ти помага.

Не може Бог да не ти помага, като вярваш в Него.

И казва Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога.“

Понеже няма друг път, по който Бог може да ни помогне.

Казваш: „Защо е така?“

Ако един човек има чувство на глад, но няма уста, устата му е затворена, как ще му помогнеш?

Но ако има уста, може да го нахраниш.

Питам, ако един човек иска да работи, но няма ръце, как ще работи?

Ако има крака, може да ходи, ако има очи може да гледа.

Когато казваме, че човек трябва да вярва, подразбирам, че ние имаме тези органи, тези способности, тези чувства, тези сили. Следователно, вярата подразбира положителната страна, която Бог е дал на наше разположение.

И колкото и малко да му е дал Бог, човек трябва да го използува.

Той трябва да използува малкото благословение, което Бог му е дал.

И що са години за напред, те са заради нас.

Вие не се обезсърдчавайте, че не сте толкова богати или толкова учени. Нищо не значи това.

В Божествения свят има възможности за всинца ви, но се иска време.

Едно малко дете на една година ще извърши нещо, на втората година ще извърши друго,

кога стане на сто години – друго. Ако вие бихте живяли 1000 години, ако имахте съзнание за 1000 години!

Вие сега имате съзнание за 20–30 години.

А някои от вас имат съзнание за 80–90 години.

Не само да вярваш, че си стар, но да имаш съзнанието на един стар човек.

Сега да кажем, че някой от вас иска да развие търпението.

Искате да станете певци. Ти не можеш да станеш певец, докато не дружиш с певци.

Защото всички хора, които са певци, от тях излиза една сила, която подхранва твоето чувство.

То ще те храни и стимулира.

Ти, като се приближаваш до един човек, който обича да пее, у тебе ще се прояви подтик да пееш.

А пък като се приближиш до други, които не обичат да пеят, ти ще мълчиш.

У едни хора има чувството да мълчат. И това не е лошо.

Изобщо музиката и тя спомага на вярата, понеже музиката спада към духовния свят,

един свят който има повече възможности за постижения.

Сега, някой път, вие срещате мъчнотии, които се дължат на вашите минали съществувания.

Не сте работили върху някое ваше чувство.

Например върху вярата.

Не само да вярваш, но от силната вяра произтича ясновидството.

Ти, ако имаш силна вяра, можеш да проникнеш в бъдещето,

ще знаеш какво ще ти случи.

Ти, ако имаш силна вяра, като тръгнеш на път, ще видиш дали пътят ти е отворен или не.

Ти, ако имаш силна вяра и влизаш в училище, ще знаеш дали ще свършиш или не.

Лягаш, ще знаеш дали ще прекараш добре или не.

Но ако вярата не е толкова силна, то е само като чувство,

както като че ли в духовния свят само набарваш нещата, а не можеш да ги видиш...

... Вярата има два полюса.

Някой път ти, като вярваш, ще се образуват в тебе две положения.

Едното положение е, че не вярваш, а другото положение е, че вярваш.

Някой път е вярно, че отрицателната страна става вяра.

Това, в което не вярваш, става.

Ти не вярваш, но вътре в тебе има нещо, което ти казва, че ще стане.

Ти, като разсъждаваш, казваш, че не е възможно ...

С ума си казваш това, а пък същинската вяра ти казва: „Възможно е.“...

... У човека вярата трябва да се усилва.

Някой път когато говорите за вярата, във вас тя не се събужда.

Вие турите вярата, но се събуждат други чувства. Вие се самозаблуждавате.

Вие трябва да знаете, кога действува вярата във вас.

Някой път искате да се храните. Тогаз гладът е, който стимулира яденето ви. То не е вяра.

Или искате да имате знание, това не е вяра.

Вярата трябва да действува самостоятелно от всички тия желания.

Тя е едно възвишено, Божествено чувство, което действува самостоятелно.

На Христос казали: „Придай ни вяра!“

Христос казал: „Ако имате вяра като синапово зърно и ако кажете на тази планина да се премести, тя ще се премести.“

Вземете един математик. Той колко лесно може да смята, а пък друг човек трябва да го чакаш.

На един човек [математик], като му кажеш да сметне, ще сметне веднага.

Вярата е потребна. Навсякъде може да я употребите.

Тя е потребна при пазене на здравето.

Ако вярваш, ще бъдеш здрав. Ако не вярваш няма да бъдеш здрав.

И болестите идат от отслабване на вярата.

Щом отслабне вярата, отслабне и надеждата, щом отслабне надеждата, отслабне и здравето.

Надеждата е свързана с организъма.

Тя е като дреха, която обвива организма,

а вярата е онова Божествено чувство,

което подпомага човешките чувства и способности.

От там идат всички Божествени дарования.

А пък вярата е вече път на любовта.

И като дойде Любовта, тогава идат всички възможности.

Ти не можеш да имаш вяра, докато не си упражнявал закона на надеждата.

Надеждата е път за вярата.

Вярата е път за Любовта,

а пък Любовта е път за Божествения Дух.

И щом имаш Духа, ти ще бъдеш силен и ще знаеш как да направиш нещата.

При сегашните условия знаете ли колко е мъчно това?

Хората искат Бог да им дава всичко във вярата.

То е все таки следното: Ако онзи неспособния ученик, у когото способността за музиката не е развита,

отиде при учителя по музика, то последният не е разположен да му преподава.

Учителят по музика като види един ученик със силно музикално чувство,

то у него се създава силен интерес и е готов да му преподава без пари.

Щом един учител ти взема висока такса по музика, ти не си способен.

А пък щом си способен, той ти преподава без пари или с малка такса.

На един даровит ученик, учителят не трябва да му разправя много.

Много малко му разправя. Когато вярата е много развита, няма много да ви говори...

... Това, в което вярваш, стимулира чувствата, мисълта ти, волята ти.

Вярата стимулира сърдцето и ума.

Вярата е необходима за развитието на човешкия ум, сърдце и воля.

Без вяра волята не може да се усили.

Без вяра сърдцето не може да се облагороди.

И без вяра умът не може да се развива.

Вярата е една способност, която играе една много важна роля.

И ако през целия си живот човек може да развие своята вяра,

той ще помогне на всички свои чувства и способности,

ще помогне на своето сърдце. И на своята душа в пътя на нейното развитие.

Да ви кажа по-ясно:

Има една вяра, която не е организирана. Има една вяра, която е организирана.

Та, неорганизираната вяра се намира в отрицателния полюс,

а пък организираната, силната вяра, се намира в положителния полюс.

Неорганизираната вяра се стимулира от организираната.

Та, чрез вашата организирана вяра, стимулирайте вашата неорганизирана вяра!

Организирана вяра

[Лъчезарна]

"Водата е Любовта, която всичко полива, а сушата е безлюбието.

Вярата пък представлява път, канал, по който водата тече.

Затова е казано, че с вяра всичко се постига. Където е вярата, там идват благата.

Вярата усилва ума. Човек може да изучава само онова, в което вярва.

Всяко нещо, в което човек не вярва, нито може да го изучава, нито може да го направи.

Всичко, което човек е постигнал в живота си, се дължи на неговата вяра.

Всички изобретения на великите, на учените хора се дължат на тяхната вяра.

Който вярва, той ще бъде здрав; който не вярва, той не може да се лекува,

вследствие на което и болестта му ще го следва.

Не може да има вяра онзи, който няма връзка с Бога. Вярата е връзка между Бога и човешката душа.

Както чрез очите човек възприема светлината, чрез ушите – звука, чрез устата – храната,

така и чрез вярата той свързва душата си с Бога. Изгуби ли вярата си, той прекъсва връзката си с Бога.

Щом тази връзка се прекъсне, човек е изложен на неуспехи, на мъчнотии и на страдания."

Учение и работа, Утринни Беседи, 23.09.1934 г., Русе

Редактирано Юни 14, 2012 от Лъчезарна

[Дъгата]

Вярата, това е едно от великите занятия.

Да вярваш, значи да разбираш живота, да знаеш при всеки един случай как да постъпиш в живота и как да се справиш.

Вярващият човек и религиозният човек, той трябва да знае как да се справи с всички мъчнотии в света.

Туй е религиозният човек, туй е духовният човек, туй е вярващият човек в Бога.

Добрите дарби

*****

Някой път когато говорите за вярата, във вас тя не се събужда.

Вие турите вярата, но се събуждат други чувства.

Вие се самозаблуждавате.

Вие трябва да знаете, кога действува вярата във вас.

Някой път искате да се храните. Тогаз гладът е, който стимулира яденето ви. То не е вяра.

Или искате да имате знание, това не е вяра.

Вярата трябва да действува самостоятелно от всички тия желания.

Тя е едно възвишено, Божествено чувство, което действува самостоятелно.

Организирана вяра

*****

"Сега вярата не подразбира, че ти няма да страдаш.

Ще дойде страхът, но ако имаш вяра, вярата ти ще въздействува на страха и тогава ще се покаже силата на вярата.

Силата на вярата да е по-голяма от силата на страха,

да не те принуди страхът да бягаш от бойното поле.

Вярата ще те застави да останеш на бойното поле, да видиш, какъв ще бъде краят.

По някой път целият наш живот е бойно поле.

По някой път ще дойдат големи неволи в живота, не стават нещата тъй както ти мислиш.

Някъде трябва да търпиш, а някъде трябва да носиш неволята, някъде ще се мъчиш. Какво ще правиш?

Единственият, който може да те избави от мъчението, то е Бог. "

"Трите извора"

[Guest Дриада]

"Нито в Израиля съм намерил толкова вяра".В едно отношение вярата е едно указание, една възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик подтик.Изобщо вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем за в бъдеще.Ти вярваш в неща, които не си виждал.Разправят ти за неща, които не си виждал, но вярваш.Разправят ти за онзи свят, който не си виждал, но вярваш.Разправят ти, как живеят съществата от оня свят и ти вярваш.Или ти разправят да Англия, за Франция,за Русия, за Китай, за Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш.Изобщо вярата се отнася до неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят за тези неща ти вярваш.

В това отношение вярата е един обширен, безпределен свят в своите размери.Той е един извънредно голям свят.Колко е голям не може да се каже.

И така, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум.Вярата е една обширна област, в която човешкият ум може да функционира.Вярата подразбира невидими неща, но нашия свят дължи своето съществуване именно на тия невидими неща. Невидимото е далечно нещо, но това далечното има известно верую. В живота вярата играе важна роля.Това, в което човек вярва, всякога става.

Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна вяра.В каквото и да е вярвайте, не се смущавайте, че някой може да ви излъже.И като ви излъже, пак щом сте с вяра, то е за ваше добро.

Следователно не мислете, че без вяра, ще влезете в царството Божие.Това е невъзможно.Единственото нещо, чрез което може да влезете в царството Божие това е вярата.Често хората вярват в това, което не е за вярване.

Вярата се отличава по едно нещо.Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина.Главата на човек расте отгоре.

Вярата е постижение на моя ум, на всички блага, които Бог ми е дал.

Нито в Израиля 04.12.1938г.НБ "Любовта дава живот"

[Лъчезарна]

"И вярванията някой път са мода.

Хората вярват и казват „Аз вярвам на Христа“, но какво подразбира вярата?

Може да вярваме в три неща.

Човек вярва, че в неговата душа има любов, в която Бог се проявява.

Вярвам в един човек, че Божията мъдрост е в неговия ум, който се проявява.

Вярвам в един човек, че истината е в неговия дух и се проявява.

Тогава в какво да вярваме? Ако вярваме в тези три неща и ако вярвам така, между Него и мен се образува една силна връзка. Има в какво да вярваш. Да вярваш в любовта, в която човек живее. Да вярваш в мъдростта, в която човешкия ум се проявява. Да вярваш в истината, в която човешкия дух се проявява. Туй е вяра. И казвам: Именно тази вяра е, която образува връзката.

Ако ти не можеш да вярваш в любовта на един човек, ако ти не можеш да вярваш в мъдростта, в която той живее, ако ти не вярваш в истината, в която той живее – ти не можеш да познаваш Бога.

Следователно, всичките живи хора в света са само един свят, в който Бог се проявява.

И всеки един от вас е нужен, за да се прояви Бог. Вие сте нужни на Господа, както са нужни платната на художниците. Защото един художник може да има четки, бои и всичко, но едно платно му е потребно, да може да приложи своята идея на платното. И само тогава неговото изкуство може да стане знатно. Вие сте тъй необходим, както е необходим един инструмент на един цигулар или както е необходима една китара на един китарист, или едно пиано, или който и да е инструмент за един, който може да свири. Сега дръжте в съзнанието си да е в изправно положение цигулката ви, четирите струни – те да са на мястото си, и хубав лък трябва да имате."

Ценността на вашата душа, Утринни Слова,14.05.1939 г.

Редактирано Юни 14, 2012 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

"...в Природата съществува един закон, че туй, което се изяжда, повече се размножава. Ако вълците се бяха отказали да ядат овцете, овцете щяха да намаляват. Значи докато съществуват мъчнотиите и страданията в света, знанието на Земята ще се увеличава. Вземете например последната война, която стана. Тя причини много вреди, но и ползите от нея са грамадни. Страданията в този живот ви причиняват много болки, но те са необходими за бъдещия ви живот. Те ни донасят много блага. Павел казва: „Днешните ни страдания не могат да се сравнят с бъдещите ни блага.“ Всеки от вас трябва да има правилни отношения към Живата Природа, т.е. към Бога. Те трябва да бъдат напълно естествени, а не пресилени. Само тогава ще имате вътрешна свобода, вътрешен мир. Ако още не сте придобили тази вътрешна свобода и този вътрешен мир, това да не ви обезсърчава. Защо? Защото и мирът, и свободата са на степени. И тъй, благото, което искате от Бога, ще ви се даде. Но кога? – Само когато имате вяра и търпение. Вярата може да се придобие отвън, тя отвън се дава, но вие трябва сами да придобиете търпението. Тогава от вас търпението, от мен вярата. Аз не мога да ви дам търпение, но вяра мога да ви дам.Ако питате за нещо: „Ама кога ще бъде това?“, вие сте нетърпелив човек. Ти няма да туряш в ума си мисълта, дали това нещо ще бъде сега, или след един милион години, защото един милион години може да се съберат в една минута и една минута може да се разтегли в един милион години.

...Всеки ден носи едно велико благо. Аз бих желал всеки от вас да има в ума си мисълта: „Днес Слънцето изгря заради мен! Днес почувствах какво значи човек да бъде роден от Божествения Дух!“ ... Вярата ще дойде, а пък и най-малкото нетърпение, което човек проявява, може да стане причина да не му се даде определеното за него благо. Нетърпеливият човек е човек със слаба вяра и със слаба любов. Търпението показва степента на нашата любов. Това е един ключ и ето, аз ви го давам. Вие ще го турите на 100 ключалки, но трябва да знаете, че този ключ може да отвори само една ключалка. Може да опитате всички ключалки, за да намерите съответната за този ключ ключалка."

Търпение и вяра, Съборно Слово, 24.08.1925 г.

Редактирано Юни 14, 2012 от Лъчезарна

[Guest Дриада]

За да се разберат нещата, те трябва да влязат в съзнанието на човека, тъй както храната не е храна, ако се приема само външно.Докато храната се приема само външно, тя още не е храна, не ползува човека.Сега някой може да каже, че това знае или онова знае.Какво ли не знае този човекТой мисли , че всичко знае.Знанието не идва така лесно.За да знае човек, първо трябва да бъде мъдър.Знанието е достояние на мъдрите хора. А пък онези, които не знаят, те трябва да вярват.Всичкото противоречие в света произтича оттам, дето хората мислят, че всичко знаят, а не знаят.Че не знаят се вижда от това, че каквото знаят, трябва да могат да го направят, а те не могат да го направят.Това, което мислиш, че знаеш, а не може да го направиш, не е знание.

Знанието трябва да произтича от човешката душа.Знанието не е достояние само на един човек, нито е определено за един ден, то е определено за цялата вечност.Човек трябва да се учи през цялата вечност.Има нещо красиво в знанието, но без вяра знанието не може да се реализира.И писанието не казва:"което знаеш", но:"в което вярваш"А човек трябва да вярва в онзи, който знае всичко и който е направил всичко.

Всички казват, че трябва да имаме сила.Не, не е така.После хората разискват, кой е прав и кой е крив.Това са човешки работи.Има един велик закон в света.Бог обръща внимание само на онези хора, които вярват и които възприемат неговата мъдрост.Та рекох, силата на човека е в неговата вяра.От вярата и знанието на човека се определя и неговата сила.Има един закон, който определя каква е вярата на човека.Казано е защо Христос правеше големи работи.Сам Христос казавше за себе си:"Всякога Отец ме е слушал, защото аз изпълнявам неговата воля"Христос имаше вяра .Според онова , което Бог ще даде, ти ще познаеш, докъде си достигнал.

Та рекох, не губете вярата си в Бога!Сега аз ви говоря на един разбран език, не губете вярата си.Знайте, че нещата не стават според вас, но според Бога.В Бога нещата не могат да не стават, щом те са определени.

Но едно трябва да се знае:Всяко нещо в живота се добива чрез вярата.Мнозина казват:"Е, гола вяра"-Не вярата винаги е облечена.Да мислите, че вярата е гола, това е неразбиране на нещата.Ние сме заменили вярата с несъщественото в живота.Не, вярата представя соковете на плодовете.Соковете на плодовете образуват вярата.Вярвайте, без да мислите, че вярата е гола.Голата вяра е човешката вяра, а облечената вяра е вярата в Бога.Защото Бог живее във всеки един човек дотолкова, доколкото той вярва в Бога.В това отношение всеки човек се различава по степента на вярата, която има в себе си.И ние се учим от вярата на другите хора.Значи ние вървим по пътя на онези, които вярват.Някои казва, че няма нужда от другите, неговата работа е свършена.Всичките хора, които вярват съставят едно цяло.

Вяра 19.08.1936г."Да им дам живот"Съборни беседи"1936г.

[Guest Дриада]

Та сега в окултната наука, за да си помогнете, какво трябва да направите?Вие си изгубвате вярата.На какво се дължи изгубването на вярата?Да вземем не вие какво мислите?Първо възможно е , че малко светлина има този човек.На второ място, възможно е желязото да се е намалило у него.Изгубил си вярата, понеже златото се намалило у него.Изгубил си вярата, понеже среброто се намалило у него.ИзгубиЛ си вярата, защото храната се намалила, плодовете се намалили.Има много причини в човека, които обуславят изгубването на вярата.

Та казвам:Ако човек има една вяра и тя не може да му послужи във всичките условия да се справи с мъчнотиите.Онази вяра е силна, която може да се справи.С колкото повече мъчнотии може да се справи, толкова вярата е по- силна.Вярата по някой път се уякчава с мъчнотиите.Идат мъчнотии, като разрешиш мъчнотиите с вяра, вярата се усилва.

Излизане, работа, молитва 18.03.1938г.МОК"Възможности в живота"

[Лъчезарна]

"Вярата, това е един вътрешен закон на битието, който ни свързва с Първата причина. Няма какво да меря своята вяра с тяхната вяра. Тяхната вяра за мене може да е спомагателно средство. И моята вяра може да е спомагателно средство за тях. Но моята вяра ползува само мене. Ако моята вяра не може да ползува само мене, не може да ползува и другите. Ако вярата на другите не може да ползува само тях, тя не може да ползува и мене.

Казвам: Вярата е един вътрешен, субективен закон, който ползува този, който вярва.

Казвате: „Защо трябва да вярвам?“ – Ако не вярваш, твоята свещ не може да се запали. Ти ще ходиш постоянно в тъмнина. Вярата в света се е явила за пръв път когато светлината се е явила. Тогава и вярата се явила. Тя е закон на светлината. Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата. Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят. Не субективният свят, туй, което Господ мисли в себе си, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас.

Сега, по закона на аналогиите съдим какво нещо е Господ, какво е Той. Никога няма да знаем какво е. Само Господ за себе си знае. Ние за нас само знаем. Вие понякой път казвате, че познавате някой човек. Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме себе си. Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие. Трябва да познаваме хората. Но има един закон. В познанието седи животът. „Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент. Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е? Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е? – Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание. А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен. Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави.

Казвам сега: Известно верую има в света. Искате да знаете кое верую в света е право. Туй верую, което носи в света живот е право. Туй верую, което носи светлина, е право. Туй верую, което носи сила, е право. Туй верую, което носи богатство, е право. Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави. Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право."

Обичай и освобождавай, ООК, 26.01.1938 г.

Редактирано Юни 14, 2012 от Лъчезарна

[Guest Дриада]

Та казвам сега:При новите отношения, като разисквате за вярата, какво ще ви ползува вярата?- вярата ще те ползува в това, че ще те свърже с външния свят.Казвате:"Какво ще ме ползва голата надежда?"Надеждата е връзка.Надеждата свързва днешния ден.Ти без надеждата не може да оцениш днешния ден.С вярата ще оцениш другите дни, които идат.Тя е за далечното бъдеще.Надеждата е за днешния ден.Това са двата полюса вярата и надеждата.Между вярата и надеждата, вече функционира любовта.То е любовта, насноваването.Вярата и надеждата, това са двете кросна на живота.Едното кросно е надеждата-долу, а вярата е горе.Совалката е любовта, която постоянно снове.Бърдото, нищелките, всичките долу подложки,Любовта е вътрешния процес, за да насновеш.Новото схващане така трябва да бъде, между вярата и надеждата ти ще тъчеш.Така може да се разбира живота.Вие казвата:"Любовта е всичко".Любовта най- първо ще образува две точки.Между тях започва животът.Животът се проявява от двата тия полюса, между надеждата, това реалното, това, което може да провериш да пипнеш, и вярата, това, което умът схваща.Надеждата е това, което сърцето схваща.Вярата е това, което умът схваща.Следователно между тия двата полюса, между твоето сърце и твоя ум, любовта работи.Тя работи в другите светове, но между надеждата и вярата може да се прояви любовта.

Обичай и освобождавай 26.01.1938г.ООК

Редактирано Юли 2, 2011 от Дриада

[Guest Дриада]

"Аз вярвам"В какво седи твоята вяра?Ти не може да имаш вяра, докато няма светлина вътре в твоя мозък, защото надеждата е свързана с твоята симпатична нервна система.Ти не може да имаш надежда, докато докато твоята симпатична нервна система не функционира правилно.Ти не може да имаш вяра, ако твоят мозък не функционира правилно.А вярата зависи от онова здравословно състояние на твоя мозък, на способностите и чувствата, които имаш, как ще се развиват тия енергии, които имаш.Обикновената вяра върви към необикновената.Има една обикновена вяра.От обикновената към необикновената.Не искам да ви кажа, че нямате вяра.Учениците Христови казват:"Придай ни вяра"Има една вяра, която е потребна, за разрешаване на днешната мъчнотия, която имате.Днес ви трябва една вяра, да решите мъчнотиите.

Недоизказаното 08.12.1937г.ООК

[Guest Дриада]

Някой може да каже:"Аз вярвам!"Но вярата е вече един вътрешен подтик.Ако кажеш,че имаш вяра, но нямаш подтик, тогаз не си разбрал смисъла.Щом дойде вярата, тогаз в теб има един велик подтик и ти не може да стоиш на едно място.Не можеш да бъдеш мъртъв.Умрелият човек съзнава, а хората кават,че е умрял.И той обикаля и не може да се прояви.Казват,че е отишъл при Господа.Може да дават хиляди тълкувания, но този човек ако има вяра, може да оживее.Ако в дадения случай се намирате в една мъчнотия, вие лесно може да излезете, но само като вярвате, като имате вяра.Щом може да излезеш из мъчнотията, ти имаш вяра.Щом не може да излезеш из нея, ти нямаш вяра.

Та казвам за вашето верую:Ще знаете,че трябва да имате едно отношение към сънцето.Слънцето трябва да бъде една книга, която да четете.

Трите картини 06.01.1937г."Запалена свещ"ООК