10.02.2008г.-Способният ученик решава правилно задачите си

[Приятел]

Мисъл на деня - 10 Февруари 2008 г.

"Способният ученик решава правилно задачите си, но това няма нищо общо с моралния му живот. Ако ученикът не решава правилно задачите си, това не показва, че той е неморален. Лошите условия, през които човек минава, не показват, че той е лош. Поради отлагане и неработене в миналото, той е изпратен при лоши условия – да се огледа и да завърши недовършените си работи."

Из Две категории хора, Лекция, 3.IX.1930 г.

[Слънчева]

Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи и никога да не мисли, че много знае и всичко е постигнал. Знанието на детето е на място, но това знание не може да задоволи възрастния човек. Знанието на възрастния е на място, но това знание не задоволява стария човек. Старият се стреми към още по-голямо знание. Обаче знанието на детето, на възрастния и на стария е за земята. Влезе ли човек в духовния свят, там е нужно по-високо знание. Влезе ли в Божествения свят, там се иска още по-голямо знание. Като отидете в духовния свят, между ангелите, вие трябва да оставите настрана знанието, което сте имали в детинство, в средна възраст и като стар. Това е все още човешко знание, а там не се интересуват от него. Какво знание се иска от човека? Ако си гостилничар, ти няма да се хвалиш със знанието си, че това знаеш, онова знаеш, но ще повикаш човека в кухнята си, ще му покажеш всичките тенджери с ядене и ще му кажеш: „Опитай и после говори!“

Знанието превръщаме в познание, когато го изпитаме в живота си, придобием опитности. Теорията е добра, но само до някъде, голямото, истинско знание се учи в живота.

За това и думите на Христос са-"Аз съм Пътя и Истината и Живота"

Да гледаме Истината в очите, да я пуснем в себе си и да вървим по пътя, който ни е определен от Бога... да се учим.

[Багира]

Пак в същата беседа чета:

Не можете да имате правилни отношения към Бога, ако отношенията ви към хората не са правилни. Всеки човек е Божи служител, затова е дошъл на земята. Доколкото изпълнява службата си, дотолкова ще бъде кредитиран. Не иска ли да изпълнява службата си и бяга от своето предназначение, никакъв кредит не му се отпуска. Който изпълнява волята Божия, той едновременно помага на себе си и на окръжаващите.

Тук виждам необходимост от една едновременност. Която считам, че може да се разгърне в процеса на едно истинско ученичество. И отново: който иска да помогне на окръжаващите, трябва да започне да решава правилно това отношение- Бог- човек. Много е важгно да се сетим, че това е ключово. Да, Той е "Пътят, Истината и Животът!". Но за човешкото същество не е ясен механизма, по който трябва да се измине този път. Това не става в понятията, с които то борави. И все пак няма кой друг, освен всяко човешко същество да вземе решението за вървенето по този път.

Обаче между идеята за вървене по този път, дори като силно желание, и самото вървене има едно страшно пространство. Не че няма мост над него, но без този мост клетото човешко същество тъпче на единия бряг...