Мисли от Учителя за качествата на ученика

[Валентин Петров]

"Някой казва: „Аз съм честен и благороден човек. Никому досега не съм направил какво и да е зло – праведен човек съм“. Не, колкото и да е праведен този човек, той още не е ученик. Той не разбира смисъла на живота от гледището на ученика, от гледището на цялото. И праведният човек живее още за себе си. Той иска да застави хората да познават и признават неговата праведност, затова казва: „Не знаете ли, че аз съм праведен човек, и всички трябва да се отнасяте към мен с почитание?“ Старозаветният човек иска почитание. Новозаветният човек иска почитание. Праведният иска почитание. Единственият, който не иска почитание, това е ученикът. Когато човек престане да иска почитание, той става ученик. Само ученикът учи, а всички други се занимават, те живеят един физически живот. Наистина, праведният седи по-високо от новозаветния, но още не е ученик. Новозаветният седи по-високо от старозаветния, но още не е праведен. Животът на ученика, обаче, е идеалът на човешката душа.

Да кажем, че баща ви и майка ви са били болни хора и са вложили във вас слаба, нечиста кръв. Какво ще бъде вашето положение? – Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете да бъдете здрав човек. Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази. Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек. Докато си старозаветен човек, ти си един търговец, който взима пари назаем. Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете си! Старозаветният живот е живот на човек, който прави заеми и оперира с чужд капитал. Кой е новозаветен човек? Новозаветен човек е този, който оперира със свой капитал. Кой е праведен човек? Праведен човек е този, който е пласирал своя капитал в чужди банки и дава пари назаем. Кой е ученик? Ученик е този, който не се занимава вече с нищо, т.е. нито дългове плаща, нито със свой капитал оперира, нито свой капитал дава някъде в обръщение.

Новозаветният не може да се лекува по начина на праведния, и праведният не може да се лекува по начина на ученика. В природата съществува строг закон, който следи за изпълнението на това нещо.

По-нататък, като се дойде до науката, и там има четири начина за учене, четири вида наука: наука за старозаветния, наука за новозаветния, наука за праведния и наука за ученика. Науката на старозаветния не е наука за новозаветния; науката на новозаветния не е наука за праведния, и науката за праведника не е наука за ученика. Науката на ученика е особена. Това трябва да знаете! Ако някой старозаветен иска да стане новозаветен, той трябва да измени начините и методите, по които живее; той трябва да измени своите схващания и разбирания в новозаветни.

Да учи човек, в това седи смисълът на живота. Новият живот изисква от всички ви да бъдете ученици. Това е най-великото и най-славното, което можете да направите.

„Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!“ Този стих е основата на това, което осмисля живота. Този закон се отнася не само за обществото, но той е верен и за нашия духовен живот, той е верен и за физическия живот. Когато всички части на едно колело са сплотени и работят заедно, това колело има смисъл. Но когато всяка част се индивидуализира, в това колело се образува триене, търкане... Така и ние често се разхалтавяме и трябва да отидем при Бога, да се поправим. Трябва да знаете, че от тази гъста материя, в която живеете, често спиците на вашия живот се поразслабват, разхалтавят, и трябва да се молите, трябва да отидете при Бога да ви се поправят.

Молитвата е непреривно стремление да работим заедно с Бога. Тогава нашите интереси и интересите на Бога ще бъдат едни и същи.

„Никой слуга не може на двама господари да слугува, защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона.“ ... Вие не можете да примирите тия две положения в живота си. Някой казва: „Нали трябва да живеем за себе си?“ Ние ще живеем за Бога, а Бог ще живее за нас. Такъв е великият закон на Битието. Когато апостол Павел премина в новозаветния живот, той научи този закон и каза: „Сега вече не живея аз, но Христос. Аз умрях, а Христос живее в мен“.

Всеки, който напуща жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и всеки, който се ожени за напусната от мъж, прелюбодейства.“ ... който напуща Божията Любов, напуща Бога и прелюбодейства. Жената е символ на Любовта. Затова всеки, който напуща Бога и започва да живее с тази или онази жена, с този или онзи мъж, прелюбодейства. Такъв човек е изгубен вече. Най-ужасното престъпление е това духовно прелюбодеяние! Когато напуснем Любовта, т.е. великия принцип на живота, тогава, именно, смъртта иде. Това е истинското прелюбодеяние... разбираме отношенията ни към Бога.

Всеки, който не върши волята Божия, не е смирен. Защо? – Понеже частта се е индивидуализирала. Тя мисли, че е общ център, около който всички трябва да се групират, и е недоволна, че не може да върши, каквото си иска. Тя казва: „Аз мога да употребя благото, което Бог ми е дал, за себе си“. Не, Бог ни изпитва с благото, което ни дава. Ако не употребим това благо за Бога, ще го изгубим.

Когато човек добие смирението, всякакво терзание изчезва от него, и той добива едно вътрешно спокойствие в душата си. Докато човек няма смирение, той търси почит и уважение от хората. Христос казва: „Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога!“ Нека Бог има добро мнение за вас, и Той ще ви научи на всичко.

Това е пътят, през който всички трябва да минете. Аз не говоря на присмех, но така е в действителност. По този път съм минал и аз, по този път ще минете и вие. Този път е създаден от живата природа. Природата е създала пътя на старозаветния човек, на новозаветния, на праведния и сега създава пътя на ученика. Пътят на ученика е новият живот, който иде в света. По нямане на по-добър, по-съответен термин, аз наричам този път „нов живот“ или „живот на ученика“ в най-хубавия смисъл на думата. Вие ще имате предвид тия разграничения в живота. Като преминавате от старозаветния в новозаветния живот, всички ценно от този живот ще пренесете в новозаветния. Като преминавате от новозаветния живот в живота на праведния, всичко ценно от този живот ще пренесете в живота на праведния. И най-после, всичко ценно от живота на праведния ще пренесете в живота на ученика. Само по този начин може да се създаде онова вътрешно единение между всички хора. Думата „единение“ означава всички хора да живеят за Бога.

Сега, за да се създаде у вас хубавия, красивия живот на ученика, вие трябва да елиминирате от себе си първите три вида живот, да ги оставите настрана и да заживеете само с идеала на ученика. Само по този начин всеки от вас ще носи своето благо.

Когато едно нещо у вас се пълни, друго нещо трябва да се празни. Човек не може едновременно да богатее и материално, и духовно. Това е невъзможно! Не казвам, че трябва да сте сиромаси, но като ученици, вие трябва да изпразвате торбата с вашите блага и да учите законите на новия живот, или по-право, да учите живота на великата Любов. Любовта носи всички методи, всички начини, чрез които светът може да се изправи, чрез който животът ви може да бъде щастлив.

Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост – и на мравята прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели. На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен?“ Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш.

Кошницата, която ви дават, е пълна с големи и с малки ябълки. На старозаветните ще дадете най-малките ябълки; на новозаветните – по-големите; на праведните – още по-големите, а на учениците, които са най-малко, ще дадете най-големите ябълки. Вие не можете да постъпите другояче, не можете да дадете на ученика малък плод. Ако намерите, че този символ не е сполучлив за разяснение на мисълта ми, ще ви дам друг символ. Представете си, че ми дават една чанта, пълна с различни книги: граматики, читанки, сметанки, разни научни и философски книги. Какво трябва да правя с тези книги? – Да ги раздам. По какъв начин? Трябва ли да дам философските и научните книги на онова дете, което сега влиза в първо отделение? – Не, на това дете аз ще дам буквара. Под малък плод, малка ябълка, аз разбирам този буквар. Кому ще дам философските и научните книги? – На онзи ученик, който е напреднал вече, който може да ги чете, разбира и прилага. Това значи голям плод, голяма ябълка. Аз ще раздам тия книги съобразно степента на развитието на всеки ученик. Това се подразбира и от примера с ябълките. Тук може да се постъпи само по един разумен начин. Другояче не може. Този начин е неизбежен.

Христос казва: „Животът не седи в неговото външно благо“. Външните блага са относителни неща. Че имаш много или малко, причините се крият другаде. Ти ще желаеш да имаш, но главно ще желаеш да бъдеш ученик, да учиш, защото само ученикът има бъдеще в Царството Божие. Когато Царството Божие дойде на земята, ученикът ще заеме най-почтеното място. Този живот има свой израз, затова трябва да се подготвят за него. Иде едно велико бъдеще за хората, в което всеки ще заеме своето определено място: старозаветните ще бъдат орачи, новозаветните – говедари, праведните – готвачи, а учениците ще заемат най-високите длъжности. Защо? – На тях се дават тия места. Първите три категории хора ще бъдат ли доволни от своите служби? – Не, те постоянно ще викат, ще се сърдят.

Всички трябва да работим над себе си. Тази нова работа има своето определено време, има своята сила, има и своите помощници. Ако спазвате този велик закон, да четете и проучавате свещената книга на живота, да изучавате живота на великите хора, които са я писали, тя ще ви даде ценни упътвания. Новата наука започва да чертае велики методи и пътища на бъдещето. Само един човек с просветен ум, който се е решил да служи на Бога, може да види бъдещето. Пред вас седи велико бъдеще! По-хубави времена за учениците от сегашните не са наставали, но ако те не използват условията, и по-лоши времена не са наставали.

Христос казва: „Иде ден и сега е, когато онези, които чуят гласа ми, ще излязат вън от гробовете и ще възкръснат“. Кои ще чуят този глас? – Само учениците. Само те ще се обновят, само те ще възкръснат. Новият живот, възкресението е само заради тях. Възкресението не е за старозаветните, не е за новозаветните, не е и за праведните. То е само за учениците, за хората на бъдещето, за хората на новата култура. Те са работници в Царството Божие, те са хората на новата раса. Тя няма да бъде многобройна, но всички хора от тази раса ще бъдат мощни по ум, по сърце, по воля, по душа и по дух. Тези хора ще възстановят Царството Божие на земята и ще кажат: „Възможно е всички ние да живеем в Любовта, възможно е всички ние да живеем в Светлината, възможно е всички ние да живеем в Мира, възможно е всички ние да живеем във вечната Радост, която Бог ни е дал!“"

----------------------------------------------------

Братя в единомислие

[Ася_И]

"Пътят на ученика – това е новото, което днес влиза в живота на човечеството."

"И ако Ме питате, какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, светлина, мир и радост за душите! Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега. Не ви говоря за мъдростта и истината – за тях ще дойде друга епоха. Те не са за днешните времена. Сега на учениците им трябва Любов, но не без светлина, светлина, но не без мир, мир, но не без радост. На тях им трябват Любов със светлина, светлина с мир, мир с радост. Всички тези неща са свързани в едно."

"Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тези три категории хора живеят все още в сферата на личния живот – те не живеят още за Цялото.

Старозаветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота те се озлобяват.

Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.

Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.

Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.

И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават."

Из Ученик от книгата Учителят говори

[Таня]

"ОСНОВНИТЕ ЗАКОНИ

Коя е отличителната черта на ученика? Ако ми зададете този въпрос, аз ще отговоря определено: Ученето. Той е дошъл на земята, като във велико училище, да се учи. Школата не е място нито за молитва, нито за разсъждение, а за учене. Ученикът не трябва да мисли, че много знае. Вън от Школата може да знае много, но в Школата нищо не знае. Същото се отнася и до вас. Вие може да сте свършили университет, да знаете философските науки, но ако влезете в една фабрика, при някой техник, или в една химическа лаборатория, ще заемете положението на дете, което сега започва да учи и ще слушате и изпълнявате всичко, каквото ви се каже. Ще забравите, че сте философ и ще учите новото, което ви се преподава. Ще кажете, че когато дойде Духът, ще ви научи на всичко.Който учи,на него Духът помага..

Следователно щом сте влезли в Школата, ще учите.

Който влезе в школата и мисли, че с малко труд ще постигне големи резултати, по-добре да си остане вън - и там има много занятия, няма да се отегчи. Които не искат да учат, да излязат вън. Тук се приемат само ученици, които имат обич към знанието и искат да учат. Който няма обич към знанието, да не си губи времето тук и после да изпада в лицемерие, да се показва, че учи.

Които са дошли да критикуват, да напуснат Школата. Тук не се приемат критици. Нека останат десет ученика, но които искат да учат. Ако и те не покажат любов към работата си, ще излязат вън, в света, там да учат. Които искат да учат, трябва да станат като малките деца. Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие". Царството Божие не търпи невежество, критики, престъпления, зло. То е живот на вечна хармония и любов. Царството Божие е за онези, които искат да изучават основните закони на живота и да ги прилагат.

Първият основен закон се отнася до приложението на Истината.

Царството Божие не търпи никаква измама, от какъвто и да е характер. Ще кажете, че в естеството на човека е да греши. Не е в естеството на човека да греши. Що се отнася до лъжата, тя е изключена от Царството Божие. Не е позволено на човека да лъже, нито да греши. Който се опита да ви убеждава, че лъжата, грехът и престъпленията лежат в естеството на човека, той не разбира живота, а още по-малко — човека. Под думата „човек" разбираме живата Божествена душа, която е излязла от Бога. Значи не е в естеството на душата да греши.И ако някой си позволява да греши, причината е вън от него, а не в неговата душа.Ако някой падне и се удари лошо, причината не е в неговото естество да пада, а вън от него. Ако не можете да разрешавате задачите си, причината не е във вас, а вън от вас.

Вторият основен закон е приложението на Мъдростта и на знанието.

Разумният свят изисква от всички хора да учат с постоянство и любов. Човек живее, докато учи. Животът не е нищо друго, освен непрекъснат стремеж към придобиване на знание, което иде от Висшето, Божествено начало. Това значи да се стреми човек към Божествената мъдрост, която дава знание; към истината, която дава свобода; към любовта, която дава живот; към живота, който дава радост; към знанието, което дава сила; към свободата, която дава простор на човешката душа.

Третият основен закон е Любовта, която ражда живота.

Едно от качествата на живота е радостта. Който живее трябва да се радва. Може да се радва само онзи, който учи. Само свободният учи. Лишеният от свобода не може да учи.Той е затворен между четири стени, нищо не вижда и не чува. Той е оставен сам на себе си. Щом се освободи, тогава започва да учи. Като го видят с книга в ръка, астралните същества започват да му нашепват: „Остави книгата, не ти трябва знание. Сега си поживей, на стари години ще учиш, има време за учене." Значи, да ядеш и да пиеш, да се обличаш, да се жениш и развеждаш е в реда на нещата, а за учене не е време още. Вие не се нуждаете от съветите на астралните същества, а от съветите на разумните същества, които посочват истинския път на човека. Който следва този път, той върви от сила в сила, от слава в слава и от знание в знание. Стремете се към тази светлина, под която цъфтят и зреят всички плодове, под която възраства не едно житно зрънце, а житото на целия свят, за да се радват и веселят всички хора, всички живи същества по земята.

Бъдете служители на абсолютната истина, в която няма сянка от лъжа и измама. Това не значи да говорите истината пред хората, а да я изповядвате в себе си, в своята душа. Хоризонтът на вашата душа да бъде ясен, чист, без никакви облаци. Само така умът и сърцето ви ще бъдат свободни, а вие ще мислите и ще чувствате нормално.

Бъдете служители на абсолютната Мъдрост, която носи знание и светлина на човешкия ум."

Източник: Трите живота/Основните закони, ООК ,1922-1923 г.

[Ася_И]

"Изобщо във всички общества - школи се срещат противоречия в живота на ученика. Противоречията се явяват като една необходимост, като една потребност. Това е един закон. Щом човек влезе в една окултна школа, каквото и да е, непременно на пътя му се изпречват известни мъчнотии."

Из спомените за Учителя на Минчо Сотиров

"Учителя Дънов иска да направи своите ученици ратници на Волята Божия. Затова те трябва да убият у себе си всякакъв страх. И затова се иска абсолютна вяра, абсолютно доверие на живата природа и чист живот - чисто сърце, чиста мисъл, чисто тяло. Абсолютна справедливост и безкористие. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди.” Ученикът трябва да закали волята си, никакви препятствия не трябва да го спъват. ... При каквито условия да бъде поставен ученикът, той трябва да работи, защото при всички условия все има нещо благоприятно. Дето и да си поставен, ти трябва да работиш. „Редувай физическия с умствения труд.” Ученикът трябва да се учи навсякъде и на всичко."

Из спомените за Учителя на Мара Белчева

[Слънчева]

"Правила за ученика

Ученикът, който иска да учи, трябва да има желязна воля, нищо да не го отчайва.

Ученик, който се усъмни и рече: "Докажи, че тази окултна сила наистина съществува", той не е ученик. В окултната школа няма никакви разисквания и спорове, тя не е школа за проверяване на факти и истини. Ние не се занимаваме с мъртвите истини, а с живите истини на света.

Ученикът не мисли, че другите спъват неговият ум, но той сам се спъва. Той не мисли, че някой може да спъне неговото сърце, понеже светът на чувствата е толкова широк, че за всички има място. Никой не може да влияе на неговия ум, да го изопачи.

Ученик, който е влязъл в една окултна школа, няма право да причинява мъчение никому.

Ученикът трябва да говори на разбран език, разбрано да говори на самия себе си.

Знанията ви имат валидност само тогава, когато минат през божествения огън седем пъти и се пречистят.

В школата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите.

На окултния ученик не се позволява да прави предпочитане между добро и зло.

Това учение, върху което ви говоря, не сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него навън. Докато не опитате това, което учите, докато нямате резултат, не говорете.

Ученикът трябва да бъде искрен спрямо духа си, спрямо душата си и спрямо себе си, спрямо всички.

Ученикът трябва да мълчи, за да може да мисли. Мисълта му да бъде строго определена, да не е разсеяна. Никакви противоположни мисли и съмнения."

Окултният ученик, изд. Бяло братство-ISBN 954-744-034-9

[Станимир]

Когато човек влезе в храма, той знае как трябва да се държи там. Също така и в училището има известна дисциплина, на която учениците трябва да се подчиняват. Вие може да бъдете помежду си приятели и да живеете в хармония само ако изпълнявате закона на абсолютната Любов, на абсолютната Мъдрост и на абсолютната Правда. Те са общи за всички, няма изключение за никого. Законът там е абсолютен. В света има относителна любов, относителна мъдрост и относителна правда. Човек трябва да върви по пътя на абсолютното, а не по пътя на относителното и преходното. Като вървите в този път, на абсолютното, ще имате съдействието на разумния свят. В абсолютния свят има само едно мнение за нещата, а в относителния – много мнения. Разумният свят е място на ред и порядък, място на дисциплина. Там не стават насилия, както на земята; там законите не са писани на книга, а в ума, в сърцето, в душата или в духа. И всеки ги изпълнява, според степента на своето развитие.

И тъй, за да учите, вие трябва да бъдете свободни от ненужните страдания и мъчнотии. Ако ученикът отива на училище с болка в главата, в гърдите или стомаха, той не може да учи; ако не е ял няколко дни, не може да учи; ако не е облечен, пак не може да учи. Той трябва да има всичко, което му е необходимо. Ако и вие дохождате в школата със своите грижи, нищо няма да научите.

Днес всички хора се нуждаят от положителното в живота. Какво е било в далечното минало, какво ще бъде в далечното бъдеще – това не ни интересува – за нас е важен настоящият живот. Светът борави с положителни величини. Сегашният свят се нуждае от герои и героини за дадения момент; той не разчита на минали и бъдещи герои. Както авторът на един роман създава един герой и една героиня, около които се развиват всички действия, така и в живота има два героя – мъжът и жената, а също и във всеки човек има два героя – умът и сърцето. ... Ученикът трябва да носи качествата на героя и на героинята, т.е. на ума и на сърцето. Ако търси в школата лесния път, от него нищо няма да излезе. Ако избягва мъчните задачи, или дава други да му ги разрешават, от него нищо не може да се очаква. Като работи съзнателно и разумно върху себе си, човек придобива качествата на ученика. Никой не се ражда готов. Какъв герой е този, който се колебае и отстъпва от своето призвание? Какво го очаква? – Веднъж завинаги той е загубил благоволението на героинята. Каква героиня е тази, която е отстъпила от своя принцип, от своето призвание? И тя е изгубила благоволението на героя.

Сега на вас ви предстои съзнателна работа. Приложете постоянство, а не бързане. ... Не търсете и не очаквайте похвали. На земята е опасно да хвалиш човека. Но колкото опасно е да хвалиш, толкова опасно е и да кориш. И едното, и другото имат користолюбива основа. Способните ученици, на които са разчитали, често пъти в живота не оправдават надеждите. Те се развалят от похвалите. Ученикът трябва да знае способностите си и да не се подава на хвалби.

Задача на ученика е да развива дарбите и способностите, вложени в него. Условия за това са дадени на всички преизобилно. Обаче всеки не може да използва еднакво условията, не може да постигне еднакви резултати. ... Ако в този живот не можете много да постигнете, в бъдещия живот условията ще се подобрят. Това не трябва да ви обезсърчава, но не трябва и да отлагате нещата. Ученикът трябва да използва настоящия живот заради далечните цели на бъдещия.

Ученикът не трябва да се занимава с погрешките на хората, нито с техните отрицателни качества. Видиш ли една погрешка, изправи я; ако не можеш да я изправиш, мини напред и продължи пътя си. Дойде ли някой да се оплаква, че го обрали, извади от джоба си сумата, която му е открадната, и кажи: Аз плащам за този човек. Задачата на ученика е, като изправи своите погрешки, да не критикува ближните си за техните погрешки и недостатъци. Това значи плащане за погрешките им. Абсолютно никога не мислете за погрешките на хората. Този е начинът, по който можете да се облагородите.

В абсолютното право има само едно задължение: Всеки момент човек да внася в себе си нещо ново. Ново е само доброто. Човек не може изведнъж да стане съвършен, но постепенно. Работете с постоянство и с любов, никога не отлагайте решаването на задачите си. Колкото и да е малка задачата ви, решете я, не отлагайте за другия ден.

Важни правила

Ученикът всякога трябва да знае положението си в школата, той не трябва да си прави илюзии. Първото правило в една окултна школа е: ученикът трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение – в тази Велика идея, че Вечното, безграничното не може да се събере в ограниченото. Той не трябва да си прави илюзията, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре, ще може да се събере всичкото тайно знание. Невъзможно е това нещо за сега!

Онези, които влизат в школата, трябва да знаят, че те са ученици, а ученикът трябва да бъде без предубеждение. Той трябва да бъде чист, като опрана дреха. Само старите хора, които са живели дълго време в света, казват: „Човек не трябва да бъде глупав“. А от окултно гледище ние предпочитаме да бъдем глупави в известно отношение. Та всеки един от вас трябва да напусне своите предубеждения.

Но, няма да очаквате изведнъж резултати. Някой, като влезе в школата, мисли, че ще се изтегли завесата и изведнъж всичко ще се оправи. Който мисли, че ще се вдигне завесата изведнъж, аз го предупреждавам да не си губи времето.

Първото задължение на учениците

[Ася_И]

„... Някои упътвания, които Учителят дава на ученика.

„Бъди твърд като земята!

Бъди мек като водата!

Бъди бърз като въздуха!

Бъди лъчезарен като светлината!”

Думите „твърд като земята” значат да си постоянен, устойчив в основните идеи на живота си. Никакви съблазни и изкушения да не могат да те отклонят от твоите убеждения.

Думите „мек като водата” значат да имаш мекотата на любовта. Всяка груба постъпка на човека сгъстява и втвърдява материята на тялото му и в него не могат да проникват висшите трептения, които идат от Божествения свят.

Думите „бърз като въздуха” значат бърз в служенето на Бога, във вършене делото Божие. Когато ти дойде една Божествена идея да направиш нещо, направи го веднага, пристъпи веднага към работа, без отлагане. Отлагането е спънка за духовния напредък на ученика.

Думите „лъчезарен като светлината” значат да си озарен от лъчите на мъдростта и знанието. „Любов без мъдрост не може”, казва Учителят. Те вървят ръка за ръка. Мъдростта дава разумните методи за приложение на любовта.”

Из Няколко думи за първите стъпки на ученика – 1

Редактирано Юни 23, 2009 от Ася_И

[Ася_И]

„Интересен е начинът, по който са дошли учениците в Школата. Тук виждаме чудните пътища, по които работи Божественият Промисъл. Няма нещо случайно в живота на ученика. Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре.”

„Учителят каза веднъж в разговор: „Човек не може да влезе в Божествената Школа на Бялото Братство по свое желание. Някой може да каже: „Аз съм свободен, ако искам, ще вляза.” - Не, Всемирното Бяло Братство като види, че един човек е готов, приема го горе. И тогава у него на земята се явява желание да влезе в Божествената школа. Ако не е приет горе, у него не се заражда желание да влезе в Школата.””

„Защо Учителят набляга на необходимостта ученикът да прави опити със законите и методите, които дава в Школата? Защото има закон: Знанието, което си придобил, ако не си го опитал, не си го преживял, ще остане на земята, няма да го вземеш със себе си в следващите прераждания.”

„Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някои хора, твоята любов не трябва да се изменява, ако забележиш някои недостатъци в тях. Защото ти обичаш Божественото в тях. Недостатъците са нещо външно, те не засягат човешката душа. Те са нещо временно, преходно, защото когато човек се издигне на по-висока степен на развитие, те изчезват.

Учителят препоръчва следното правило за ученика. Това правило представя добър метод за развитието на любовта в него. Когато срещне някого, да се обърне към Бога със следните думи: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш.” Ако ученикът прави това постоянно, ще стане голяма промяна в него. Ще стане промяна и в тия, за които казва тия думи.”

„Целта на Школата е да се подготвят хора модели, образци на новата раса, която иде на земята. Целта на Школата е да се подготвят група хора, които да бъдат носители на новото, което иде в света. За да се създаде новият човек, новият тип общество на шестата раса, ученикът трябва да живее в атмосфера на взаимна любов. Учителят казва: „Ако двама ученика взаимно се нагрубяват постоянно, отстраняват се от Школата. Но никой няма да им каже нищо. Горе, в невидимия свят, се отписват от Школата, а долу може да продължават да идват.””

Първи стъпки на ученика – 1

Боян Боев - Доброто разположение

[Станимир]

„Всички хора искат да имат успех в живота си, но въпреки това нямат. – Защо? – Защото не спазват съществените правила, без които животът им се обезсмисля. За да имате успех в живота си, прилагайте следните четири правила:

Пази свободата на душата си!

Пази силата на духа си!

Пази светлината на ума си!

Пази доброто на сърцето си!

Тия четири правила представят музика, изкуство, богатство и сила в човешкия живот. Без тях човек не може да прояви нито любовта, нито знанието, нито богатството, нито разумността си. За да бъде добър, човек трябва да пази свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си. Мнозина отричат душата и духа. Няма защо да ги отричат. Те трябва да знаят, че само свободният има душа. Щом не е свободен, той няма душа. Който е силен, той има дух. Щом не е силен, той няма дух. Докато отрича светлината, човек няма ум. Щом признае, че има светлина, той има ум. Докато отрича доброто в света, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си. Какъв човек е този, който няма душа, дух, ум и сърце? Истински човек е онзи, който има душа, дух, ум и сърце.

...

– Защо страдат хората? – Защото не са свободни. – Защо са слаби? – Защото са изгубили силата на духа си. – Защо се спъват? – Защото са изгубили светлината на ума си. – Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил силата на своя дух. Който е станал роб на какъвто и да е лош навик, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази : свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. При това голямо богатство, човек е пак недоволен от живота и очаква нещо повече.

...

Искате ли да се освободите от безверието, пазете четирите неща, които Бог ви е дал. Пазете свободата на душата си, пазете силата на духа си, пазете светлината на ума си, пазете доброто на сърцето си. От тия четири неща зависят постиженията на човека. Става ли въпрос за свобода, за сила, за светлина и за добро в човека, имайте само едно мнение. В свободата на душата, в силата на духа, в светлината на ума и в доброто на сърцето седи смисълът на живота. Това е Божественото, към което човек се стреми. Това е новото учение, което днес се проповядва.

Всички хора искат да имат конкретна идея за Бога. Свободата, силата, светлината и доброто, които човек има, не са нищо друго, освен пътища за придобиване на Божественото. Какво по-конкретно разбиране можете да искате от това? Това са четири сили в човека, чрез които Великият се проявява. Те са творчески принципи. Чрез тях светът е създаден. Човек има простор в движенията си, докато е свободен. Той може да извърши нещо, докато е силен. Той може да прониква в нещата, докато има светлина в ума си. Той може да задържа нещата в себе си, докато е добър.

Сега, желая ви, като отидете по домовете си, да извадите ножчетата и да изрежете нишките на паяжините, с които сте били обвити досега. Само по този начин ще бъдете свободни. После, колкото нечисти съдове имате, да ги измиете с чиста, свежа вода. Това показва, че сте силни хора. След това запалете свещите в четирите си стаи и ги оставете да горят цял ден. Какво ще стане със свещите, не се безпокойте! Нека свещите ви горят! Най-после, като видите, че огънят и на четирите ви огнища не гори, турете дърва, въглища, драснете една клечка кибрит и ги оставете да горят, да отопляват стаите ви. От всички хора се искат тия четири неща. Скъсайте паяжината, в която сте обвити; измийте нечистите си съдове; запалете свещите си и накладете огъня на огнищата си.

Това, което днес ви казах, е от Господа. Той казва:

Деца мои, пазете свободата, която ви дадох!

Деца мои, пазете силата, която ви дадох!

Деца мои, пазете светлината, която ви дадох!

Деца мои, пазете доброто, което ви дадох!“

Четирите правила

[Лъчезарна]

Че кога ще се поправи света?

Някой път вие не се спогаждате, нали! Не вие, но другите не се спогаждат. Те като дойдат, са немирници. Сега другото положение: Ние обичаме Бога. За да обичаме Бога, трябва да бъдем добри и да постъпваме справедливо. Невидимият свят иска да ни направи да бъдем носители на доброто, да знаем как да го посадим. Един градинар изучава почвата и семената, как се посаждат. Един пчелар изучава пчелите.

Ние, които искаме да внесем новото Учение, мислим, че ще минем без Учение. Ти казваш: „Аз искам да бъда окултен ученик“. Как ще бъдеш окултен ученик, като не разбираш законите? Не че не разбирате! Много работи сте научили, но много работи има в света, които трябва да учите. Дойде някой, повиши се тона ти. Вие всички трябва да имате едно разположение, че който и да дойде при вас, все мек да става. А пък някой път вие мекия го направите остър. Че мислите ли тогаз? Някой човек влиза в някой дом. Мек е влязъл. И отгоре един час се е наострил. В дадения случай или сте нож, или точило. Вие сте влезли нож и той ви е наточил. Като ви наточи, режете. Какво можете да сторите с този нож? Врагове си правиш. Но влизаш при брата си, защо ти е тая сабля? Той няма какво да ви лъже. Отивам при един човек, който има да ми дава. Казвам му: Готов ли си да ми платиш онова, което ми дължиш? – „Заповядайте!“ И плаща! Свърши се!

 

В окултната наука се изисква да бъде човек най-първо господар на себе си. Да познава хората и да обича хората. Оттам ще почнете вие, учениците. И ако не се познавате, вие учени не може да станете. И ако не се обичате, вие добри не може да бъдете. Доброто се развива от Любовта, а пък учеността се развива от познаването. И тогаз, някому като не му върви, той казва: „Аз ще напусна това Братство, Школата“. – В която и школа да влезеш, законите на природата са едни и същи. Не мислете, че има лесен път. И в света да влезете, пак ще учите. Тогаз вие ще минете по-дълъг период, по-дълго време. Във всички школи крайните резултати са едни и същи. Не мислете, че това познание можете да го добиете така лесно. Понякой път говоря за някой елемент, който ви е даден, да го превърнеш в злато. Докато дойдеш да превърнеш желязото или среброто в злато, изискват се познания!

 

~

Но знаете ли, че вие нямате нищо ваше. Това са все чужди работи. „Да бъдем добри“. Това не е ваша мисъл. „Да бъдем честни“, това не е ваша мисъл. „Да бъдем учени хора“ това не е ваша мисъл. Кажете ми една мисъл, която е ваша. „Трябва да се обхождаш добре с другите“ – Това не е ваша мисъл. Кажете ми сега една ваша мисъл.

Единствената ваша мисъл според мен е: „Да учим! Желанието да учим!“. 

А пък другото е чуждо. И дрехите са чужди. И обущата са чужди. Не съм ги правил аз. Дрехите ми, шапката ми и прочее не съм ги правил аз. Тия дрехи ги е шила една сестра много майсторски. И яденето не е мое. 

Кое е мое сега? Единственото мое нещо е: Да уча! Да познавам хората и да обичам хората – това е мое. Като обичам – това е мое. И като познавам хората – и това е мое. Те са наши работи. И ако нямате това, всичко друго е чуждо. Всичко друго е чуждо и ще ви се вземе. И само това ще ви остане: Знанието, което имате; Любовта която имате – само това ще остане във вас. Ще ви остане само познанието и обичането на хората. Та сега, спрете се и не се занимавайте с чуждите работи.

Обичай и познавай! Добър и учен!, ООК, 17 февруари 1937 г.

[Лъчезарна]

Веднъж дадеш ли обещание на себе си, изпълни го! Бъди верен на себе си! Човек няма право да лъже себе си. Имаш ли едно обещание в себе си – изпълни го! Никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го!

Трите методи на природата, ООК, 2 март 1922 г.