Всеки ден по една беседа

[Guest Ла Горда]

Здравейте приятели Прави ми впечатление, че в "Мисъл за деня" се въртим все около едни и същи беседи. Идеята ми е с тези които имат желание всеки ден да четем по една беседа от Словото на Учителя и да споделяме впечатления. Нека започнем от Ето човекът!

това мисля е първата книга с беседи от Библиотека Триъгълник.

Ето и първата беседа:

Ето човекът

п.п. Едва ли ще има ентусиасти но от опит глава не боли. Поздрави!

[Guest Ла Горда]

Посейте едно житно зърно, и то ще ви покаже какво трябва да правите.Ще кажете: „Как?“ – Турете влага, и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока – към слънцето – изворът на живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем – да се стремим към Бога.

Тебе не ти е необходимо да знаеш де е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат.

Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания.

А когато ни приковават на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алегорично.

Преди този процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен; нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно“. Божествените пътища са неизповедими. Не бива да се допуща мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени: то е невъзможно.

А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата...

Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен процес. На едно място казва: „Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди ангели да ме избавят? Но ако не изпълня това, за което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците?“

Вие сте на земята, един ден и за вас ще дойдат бури, мъчнотии и, може би, същата участ, но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го смятате за нещастие, защото там, дето няма страдание, няма забогатяване; там, дето има скърби, има и радости; дето има смърт, има и възкресение. И онзи, който не иска да участва в страданията на човечеството, не ще спечели нищо.

Па и що са страданията? Следствия от грешки, причинени някога по наше неумение. Тия именно грешки се изправят чрез процеса на страданието. Този процес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето. Трябва да се пренесат 100 скърби, за да се понесе една Божествена радост. Тогаз именно ще оценим, както трябва, онази радост и ще я задържим. И затуй Господ започва със страданията, за да ни кали (както железарят кали желязото, за да го направи годно за работа), да издържим радостта, която ще дойде отпосле.

Всеки от нас е нужен и много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица. Само Господ, Който ви е пратил на земята, оценява нашите страдания и следователно не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас; Онзи, Който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога. Ако Господ е с вас, вие ще бъдете красиви, а светът обича красивото; ако Той е с вас, вие ще бъдете богати, силни, добри, а доброто всякога се почита.

Но ако светът ни е забравил, Господ мисли за нас. А светът трябва непременно да ни забрави.

Вие трябва да имате само един Господ. Има много богове в света, които ще искат да ви приберат; но вие трябва да намерите вашия Бог, с Когото можете да живеете, да се развивате, богатеете.

Писанието казва: „Бог не е само на Небето; Той живее в сърцата на смирените“; следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави!“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме“. Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: „Господи! Ти разполагаш с всичко, каквото имам“.

Да се откажем от нещата, не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни – да оставим жената да постъпва, както тя знае, да оставим сина да постъпва, както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя път: можем ли да спрем течението на реката? Трябва да я оставим да си върви по своя път, можем да направим само едно – да я използваме. Тъй също не можем да спрем и живота, а трябва само да използваме нещата. И Исус ясно и положително ни казва: „Ако Ме обичате“ – а трябва да Го обичаме – никак не казва: „Горко вам, ако не Ме обичате!“ Не! Господ никога не иска насила жертви от нас.

Силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват.

Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ?“ – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи!“ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи“. Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви.

Сега ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“. А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на земята.

У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му: и той, като нас, може да ги има; недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек; но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши; вашата Божествена душа никой не е в състояние да поквари. Може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази

Ние можем да се подчиняваме на света, както е казал Исус на Пилата, който му рекъл: „Аз имам власт да те разпна“. – „Подчинявам се на онзи, който ти е дал тази власт, но моята душа е свободна.“ Трябва да се подчиним на временните страдания; ние не можем да ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем защо са били те. Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота. А това не е живот. Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства. Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно.

И най-после дойде Исус и каза: „Това, което вие търсите – богатство, сила, знания, доброта – Аз мога да ви го дам. Няма никой от вас, който е оставил баща си и майка си за Мене, и да не е приел стократно бъдещия живот“. Ето Човекът, Който може да се ръкува с нас, Който може да ни даде и богатство, и сила, и знания, и доброта.

Исус и днес седи пред вас, и аз ви казвам: „Ето Човекът, Когото вие търсите, Човекът, Който само може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже пътя, да се проясни вашият ум“. Но вие във вашето съмнение казвате: „Покажете ни Го, да Го видим!“

Търсете сами тая светлина, която носи Човекът, – тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите. Така трябва да схващате въпроса.

Вашите мозъци – това са свещи. Аз не обичам хора, които носят угасени свещи, а само такива, които носят запалени свещи, като на Разпети петък.

Всеки от нас сам трябва да бъде запалена свещ. Предан, любящ, добър човек е запалена свещ. И грешка голяма е да бъде човек изгасена свещ.

Питате: „Какво да правим?“ – Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени, и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас. А защо да се молим? През летния сезон на 1899 г. в Новопазарско стана голяма суша; околните турци от 39 села се събират и се молят за дъжд, и завалява дъжд; българите си казват: „Бог, като праща на тях дъжд, ще прати и нам“; обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад. Когато хората се молят, моли се и ти: и ти трябва да си подадеш прошението; Господ няма да държи особена графа за тебе, ако не се молиш. Молитвата има велика сила, и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата: с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим: то е егоизъм.

Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата. Па и сам Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето“. Трябва да започнем сега едно пречистване, като за Великден

Исус е дошъл и работи, и когато светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват. – И това може да стане, но там не е Исус.

Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорел. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? В Любовта. Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите – туй е законът. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят!

Ние, които следваме Исуса, Който ни е дал достатъчно сили, трябва, най-сетне, да Го пуснем да влезе в нас. Сега, аз ви оставям този Човек: ще Го приемете ли или разпнете, ще Го пуснете ли или ще кажете: „Не Го искаме“ – този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, Той е наш Господ“, вие сте разрешили въпроса, и ще дойде благословението. И тогаз ще се изпълнят думите на Писанието: „Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас“. Тогаз светлината ще бъде в нас, и ние всинца ще се примирим.

[Приятел]

Идеята ми допада бих се вкл от време на време

поздрави

[petina]

"Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по земята, защото спасението е в нашите общи молитви."

"Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно."

"Трябва да проникне в нас дълбоко съзнанието да бъдем подобни на Него. Тогаз нашите богатства, сила, добродетели ще употребим за възмездие-на кого? - на нашите братя, на нашите ближни."

Искаше ми се да напиша нещо, но се спрях, много е лично и съкровено. Затова пък пожелавам на всички нас да имаме в ръката си по една малка свещичка, да озарява и да стопля сърцата, нека всички да станем светоносци!

[Валентин Петров]

Да се откажем от нещата, не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни – да оставим жената да постъпва, както тя знае, да оставим сина да постъпва, както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя път: можем ли да спрем течението на реката? Трябва да я оставим да си върви по своя път, можем да направим само едно – да я използваме.

Да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга – да станете слуга зарад Господа, и тогава ще слезете на мястото на Господа.

Вашите мозъци – това са свещи. Аз не обичам хора, които носят угасени свещи, а само такива, които носят запалени свещи, като на Разпети петък. Всеки от нас сам трябва да бъде запалена свещ. Предан, любящ, добър човек е запалена свещ. И грешка голяма е да бъде човек изгасена свещ. Питате: „Какво да правим?“ – Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени, и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас.

------------------------------------------

Ето човекът

[Guest Ла Горда]

Здравейте

Радвам се че положихме началото. Нека словото попадне на добра почва в нашите сърца и да даде преизобилен плод. Поздрави!

Ето и днешната беседа: Житното зърно

[Валентин Петров]

Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. „да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя“. И затуй казва Христос на друго място: „Аз съм жив хляб, Който съм слязъл от Небето“.

Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Всякога злото се ражда от това желание да бъдем сами и да станем център на света. А в Божествените закони това нещо е немислимо.

трябва да живеем за Него. Обяснението на това нещо намираме и в самата природа. Когато слънцето изгрява сутрин, то изгрява за всички, защото то всички обича

За да кажем: „Ние сме направени по образ и подобие Божие“, трябва да имаме чертите на Бога. А какви са Неговите черти? Те са Добродетел, Любов, Мъдрост и Истина. Добродетелта изключва злото, Любовта – омразата, Мъдростта – безумието, Истината – лъжата. Изключени ли са тия неща у нас, ние имаме подобие Божие

Критиката, като хирургията – да изрязвате болно място от човешкото тяло, разбирам, тя е полезна, но да изрязвате здраво място, не разбирам. Да бъде човек такъв хирург, не е мъчна работа: всеки може, като вземе трион, да претрие крака на някого; всеки от вас има тая способност, но малцина са ония, които знаят да вършат правилно своята хирургическа операция. За да се научим, непременно трябва да се обсебим от закона на Добродетелта и на Любовта.

За да обичаме Бога, трябва да сме готови да се жертваме, както Бог се жертва за нас. За да Го познаете, вие казвате: „Господи! Дай това, което ни трябва“. „Дай, дай, дай!“ – ето какъв зов се носи от единия до другия край на света. И никога парите не са били тъй евтини, както днес; всеки от нас днес взема, може би, 3–4 пъти по-голяма заплата, отколкото едно време са вземали хората, и пак нямаме достатъчно. Парите са обезценени, защото няма какво да съответства на тях. А то трябваше да искаме жито, царевица, круши, ябълки. Вие казвате: „Господи! Искам да бъда красив, искам да бъда богат“. Вие искате да обсебите много неща, а знаете ли, че то е нещастие за вас, защото щом станете богати, всеки ще мисли да ви направи зло, и за да се опазите, ще ви са потребни хора, както богатите американци вземат по 3–4 гавази да ги пазят, защото на всяка крачка искат да ги изнудват. А нам трябват не богатства, а ония основни неща, които правят живота добър.

Господ казва в Писанието: „Сине мой, дай си сърцето“; Той познава и вижда грешките на хората и иска от нас не друго, а да му отворим сърцето си, да влезе Той в него. Ще кажете как?

По същия начин, както отваряме прозореца да влезе светлина в нашата стая.

Христос казва: „Събирайте съкровищата“... Влагайте тоя ваш капитал в Небето, за да може Бог от лихвите да храни бедните хора на земята. Не са ангелите, които изработват нашето спасение, ние сами трябва да извършим това. И имаме всичките условия да го извършим.

Какво трябва да правим? Не трябва да мислим за бъдещето, а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден, за добро; той ни носи всички бъдещи блага. Законът е такъв, че Бог, който е дал условия за този ден, ще ги даде и за другите

Не казвам, че човек не трябва да желае да стане цар или царица. Но кому? На себе си, на своя ум, на своето сърце, на своята воля. Как са вашите поданици – вашите мисли, чувства и желания, подчинили ли сте ги, турили ли сте ред и порядък в себе си? Вие първи дайте образец на света. Какъв ще бъда аз проповедник, когато се обръщам към хората и казвам: „Бъдете щедри“, а сам съм скъперник; казвам: „Не крадете“, а сам крада; казвам: „Не лъжете“, а сам лъжа? Учител, който учи хората, трябва да бъде модел – сам да дава пример. И Исус, когато слезна да учи хората, пръв им даде модела, и ако ние усвоим Неговото учение, светът веднага ще се измени.

едно е необходимо – индивидуалното изправление на личността в света, била тя мъж или жена.

Преобразуванието, следователно, трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, и когато стане това преобразувание, ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила. Ние тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши същества, които са напреднали и които наричаме светии. Като влезем в свръзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просветяват между своите учители. Светиите са учители на човечеството, и ние всинца трябва да се ръководим от тях – те учат света как трябва да живее.

Как да си представим Бога? Ние можем да си Го представим като най-добър, съвършен Човек, в Когото няма никаква злоба, никаква омраза, Който обича хората, както истински баща обича децата си – такова е отношението на Бога спрямо нас. Как мислите вие, Той слуша ли ни сега, или не? Той слуша и работи в нашите умове. Разположението, което имаме всеки ден, се дължи Нему. Както слънцето ни разполага добре всеки ден, когато изгрее, така и щастливите минути в живота се дължат на това вътрешно слънце, което ни е огряло. И в духовния живот има изгряване и залязване. На зряла възраст слънцето възхожда – вие сте на пладне, в старост вие залязвате, за да изгреете пак. Господ ще изгрее в сърцата и умовете на мнозина, но и за мнозина пък няма да изгрее. Ония, в които Господ изгрее, ще почувстват радост и веселие, а ония, за които няма да изгрее, ще кажат: „За нас животът е нещастие, скръб, страдание“. Те трябва да почакат. Защо? Защото няма у тях условие да изгрее; защото ако изгрее преждевременно, ще бъде нещастие за тях.

когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както слънцето съживява посятото житно зърно.

----------------------------------------------------

Житното зърно

[Guest Ла Горда]

Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. „да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя“. И затуй казва Христос на друго място: „Аз съм жив хляб, Който съм слязъл от Небето“.

Когато Истината се яви в света, Тя няма да се облече в празнична премяна, а в най-скромна дреха, и затова и Христос се яви между еврейския народ в тази проста форма. Тази е причината, дето хората не могат да проумеят Истината. Такива са законите на този свят.

Но има и друг закон в света, който се проявява в слънчевата светлина. Когато слънцето почне да свети върху всички зародиши и същества на земята, тази светлина, която у човека произвежда радост и веселие, у други произвежда омраза и злоба. Светлината, която у едни докарва разположение, прави други свирепи!

Всяко същество приспособява храната, топлината и светлинта съобразно със своето развитие и понятие.

Не може да ви се обясни защо у хората съществува злото, защо те предпочитат омразата пред любовта, лъжата пред истината. Това не можем да обясним; много въпроси „защо“ ще останат необяснени.

Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Всякога злото се ражда от това желание да бъдем сами и да станем център на света. А в Божествените закони това нещо е немислимо. Нашите мисли и желания претърпяват крах, защото ние ги градим на пясък. В света можем да бъдем щастливи тъкмо когато живеем за Господа. И трябва да живеем за Него. Обяснението на това нещо намираме и в самата природа. Когато слънцето изгрява сутрин, то изгрява за всички, защото то всички обича; то е внимателно към всички същества, от най-низшите до най-висшите, и затова всички отправят очи към него. Оттам иде тази енергия, която ви възкресява и въздига.

...животът не се съдържа в материалните блага; те са само едно просто помагало, тъй както учебниците, плочите, писалките представляват помагала за учениците. Да не мислите, че Господ е приготвил за вас само тия дребни неща: Той ви е приготвил по-велики неща.

Попитайте една жаба какви са нейните схващания за живота; тя ще каже: „Над блатото, в което аз живея, искам повечко мушички да хвърчат, и да са по-близко, да ги хващам“. И когато някога я видите, като че философски гледа и мълчи, тя наблюдава мухите: като дойдат по-близо до нея, да може да ги улови. Такова е нейното схващане на живота. Като вървим по тази стълба нагоре, да не мислим, че сме вече на върха на своето развитие: в тази стълба на развитие между нас и пътя, към който се стремим, има още много път да се извърви. Разстоянието между човеците и ангелите е толкова голямо, има почти такова отношение, каквото има между един главоч, от който се е образувала жабата, и човека. От гледището на ангелите ние сме още жабички.

Казват някои: „Нали хората са направени по образ и подобие Божие?“ Но те още не са добили такъв образ и подобие. Вие виждате какво вършим. За да кажем: „Ние сме направени по образ и подобие Божие“, трябва да имаме чертите на Бога. А какви са Неговите черти? Те са Добродетел, Любов, Мъдрост и Истина. Добродетелта изключва злото, Любовта – омразата, Мъдростта – безумието, Истината – лъжата. Изключени ли са тия неща у нас, ние имаме подобие Божие; не са ли изключени, ние сме още жабички.

Злото не е в яденето. Когато забраняват да се яде известна храна, то става от съображението да се не причинява страдание на съществото, което се употребява за тази храна. Казвам, че можете да ядете. Ще отидете в курника и като хванете кокошката, ако не крякне, можете да я заколите и изядете. Щом изкряка, оставете я. Също и овцата – щом заблее, оставете я: тя иска да живее. Следователно вие трябва да ги питате. Питайте коя овца и кокошка искат да живеят във вас. Христос казва: „Аз съм жив хляб и който Ме яде, ще има живот вечен“.

За да можем да разберем думите Христови, трябва да се очистим: да очистим зрението, да очистим и ума си. Нашият ум е едно прекрасно оръдие, когато знаем как да го употребяваме; но той е и много опасно оръжие, когато не умеем да си служим с него.

Някои хора казват: „Ние трябва да мислим и да критикуваме“, защото науката без критика не можела. Да критикувате, но как? Критиката, като хирургията – да изрязвате болно място от човешкото тяло, разбирам, тя е полезна, но да изрязвате здраво място, не разбирам. Да бъде човек такъв хирург, не е мъчна работа: всеки може, като вземе трион, да претрие крака на някого; всеки от вас има тая способност, но малцина са ония, които знаят да вършат правилно своята хирургическа операция. За да се научим, непременно трябва да се обсебим от закона на Добродетелта и на Любовта. Когато ви говоря за Любовта, не разбирайте, че аз проповядвам едно учение на мир и спокойствие; човек, който иска да люби, трябва да опита най-големите страдания в света; който не е страдал, той не може да изпита този Божествен принцип на Любовта.

За да обичаме Бога, трябва да сме готови да се жертваме, както Бог се жертва за нас.

[Guest azbuki]

Благодаря на Ла Горда. Страхотна идея. Днес се чудех какво да кажа на един сърдит човек, борещ се със света. И тук намерих.

Редактирано Февруари 7, 2008 от azbuki

[Guest Ла Горда]

Въпреки че не съм извадила всичко от цялата беседа, явно е било достатъчно. Велик е Учителя!

Поздрави!

[Guest Ла Горда]

Здравейте

Беседата за днес е: Явлението на Духа

Поздрави!

[Guest Ла Горда]

Благодаря на Ла Горда. Страхотна идея. Днес се чудех какво да кажа на един сърдит човек, борещ се със света. И тук намерих.

Може би тук е мястото да го кажа. Винаги съм смятала, че идеите не са мои или на някой друг, а на Учителя който ги влага в нашите сърца. Това което започна сега не е от скоро, а от миналото лято.

Чудех се какво да правя и от къде да започна защото имаше толкова много неща за четене и всички в портала бяха много напред, а аз имах само бегли познания върху словото на Учителя. Тогава Бог изпрати на пътя ми Валентин Петров който сподели с мен, че всеки ден чете и разсъждава върху една беседа от Словото на Учителя и ми предложи да се присъединя към него. Аз естествено приех с радост. Признавам си, че в началото ми беше малко трудно да го правя и ми се наложи да проявя воля, но с течение на времето толкова много свикнах, че ако ми се наложеше да закъснея усещах празнина в себе си. Това слово е пълно с благодат и истина, но каквото и да кажа ще е бедно в сравнение с това което усещам.

Искам да благодаря на Валката, че като по-голям и по-мъдър брат, ме изтърпя толкова много време да го засипвам с цитати от беседите които вече беше чел, а той отсяваше най-ценното и ми го изпращаше всеки път с новата беседа. Валка, благодаря ти приятелю

Така започнахме, той ми изпращаше беседите, а аз на него по една ценна мисъл за деня, защото това Бог беше вложил в моето сърце. Това е и първото ми впечатление от портала -"Ценна мисъл за деня",по този начин се роди идеята. Много преди да започна да участвам във форума, аз влизах всеки ден за да отворя ценната мисъл, картата на мъдростта и картата таро за деня. Събирах си тези мисли в една папка и така започнах да ги споделям с Валката . След това и Ася Иванова се присъедини към групата на шарко и започна да дава своя ценен принос за делото велико. Огромна работа върши тя, редактира, намира беседите от които са извадени ценните мисли и още куп други полезни неща които Бог е вложил в душата и . Ася, радвам се, че ти предоставиха голямата чест и отговорност да станеш кака модераторка на нашата малка групичка защото ти го можеш и го заслужаваш. Справяш се повече от чудесно. Благодаря И така, постепенно се присъединиха всички тези невероятни хора на които аз искрено се възхищавам и ценя.Приятели, всеки един от вас е уникален и блести като скъпоценен камък със своята невероятна Божествена красота. Благодаря ви, за мен това е братство, да виждам и усещам как всеки има своя специален дар от Бога и го употребява за повдигането на човешките души т.е. на цялото . Благодаря на екипа на портала защото благодарение на тях се реализираха всички тези чудесни идеи пък и ни търпят издивелиците Е, това е за сега. Приятно четене на тези които имат желание, по -благословено е когато сме заедно

Редактирано Февруари 8, 2008 от Ла Горда

[НелиТ]

Здравейте

Радвам се че положихме началото. Нека словото попадне на добра почва в нашите сърца и да даде преизобилен плод. Поздрави!

Ето и днешната беседа: Житното зърно

Толкова е красива тази беседа...

[Guest НиколаДамянов]

....Някои казват: „Искаме да видим Духа“. Ами че единственото нещо, което виждате, то е Духът. Той говори, но понеже вашите уши са тъпи, не чувате, както когато говорите на глухи хора, не чуват....

...Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре. Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други. Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да воювате....

Ако на едно тяло сложим три глави, то няма нищо да свърши! Вечно няма да има съгласие в кой път да тръгне. Някой път се борите какво да решите; това показва, че имате три глави; отсечете двете, турете Господа да бъде глава....

...Ще бъдете богати във всяко отношение – каквото хванете с ръка, злато ще става. Някои ги е страх от парите; само глупавите ги е страх. Защо? Защото духом са слаби.

Явлението на Духа

Не знам дали ще мога да участвам редовно в темата,но като начало това е моята подкрепа с цитати,които може да бъдат интересни теми за размисъл!

Успех!

[НелиТ]

Здравейте

Беседата за днес е: Явлението на Духа

Поздрави!

"Аз тъй гледам на света. Злото е привидно; те са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе."

Ежедневно се старая да помня това, но все още често забравям...и като се сетя, се отчайвам. Не от хората, които съм си позволила да осъждам или категоризирам, а от себе си. Утехата ми е, че поне знам, че трябва да работя върху себе си в тази насока.

"Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви. Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно. А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел. Жестокостта е като кристал, който няма мекота. Ала не трябва да мислите, че между жестоките хора няма понякога добри; но изобщо те не са за едно организирано човешко общество. И тъй, трябва да сме винаги готови да дадем място на Духа да проникне и да се прояви във всекиго от нас."

Тъпо ми е, че в някои отношения съм на ниво полусъзнателност.

"Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне? Веднага ще прояви своята същност. За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната почва. И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете? Тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че животът без любов няма смисъл."

Тази мисъл ме окрилява и ми дава кураж да възпитам у себе си по-голямо търпение, за да дочакам по-спокойно да видя какво стъбло ще изникне. От 13 години отглеждам и възпитавам 14-годишната си дъщеря. С много любов. Кълнчето, което вече се подава и гледа към слънцето, ми показва, че в много отношения съм се справила. Успяла съм да я науча (това казват и хората, които ни заобикалят) да бъде честна и пряма, да не завижда, да не преценява хората по материалното им положение, да защитава несправедливо третираните, да търси у всеки човек и добрите му страни (в това отношение съм едновременно и ученик, и учител). Но в същото време вече осем години в училище е сред най-изоставащите. Което е в огромен контраст с нейната приодна любознателност, мъдрост и психологически усет по отношение на хората и събитията в живота. Контрастно е и това, че умее (и според учителите) да разсъждава и да говори смислено и на висок стил, без да е прочела нито една(!) книга през живота си. Всичко това ме прави неспокойна, че ако остане невежа, ще бъде по-лесно манипулируема, а тя е иначе дете с характер (телец). Може би не съм успяла да я науча достатъчно на труд...А може би е гадно, че в България липсват училища с по-специални програми, които да стимулират качествата и на деца като нея, които мразят писаното слово. След като през всичките тези години я наблюдавах внимателно, за да разбера какви са нейните наклонности, я оставих миналата година сама да избере къде да продължи образованието си след седми клас. Избра актьорско майсторство в музикалното училище и се справи блестящо само с един месец подготовка(аз само й осигурих преподаватели, които да я подготвят). Яви се по свое желание без никаква подготовка и на тестовете за езиковите училища и, за своя огромна изненада, получи 3 по математика и 4 по български, при което балът й стигаше да се запише във френска гимназия. Но тя избра актьорството и сега това е единственият предмет (и физкултурата), по който проявява амбиция и страда, ако не успее да се справи добре. Но понякога и по любимия предмет пак забравя, че успехът е свързан и с труд, а не само с дарба. За всичко друго в училище интересът й клони към нулата, въпреки че често споделя неща, които са я заинтригували по история, по физика, по анатомия. Но дотам.

"Дайте възпитание на децата си и не очаквайте за вас нищо. Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат. "

Тя знае, че моята любов към нея е безусловна, не зависи от бележките в училище. Че никога не съм искала да я превърна в свое подобие (завършила съм с медал английска гимназия и с отличие университет). И тя ме обича много и обича да го показва. Но страдам, че не проявява достатъчно воля да се труди поне за нещата, които обича - актьорство, рисуване, музика. Ако нещо не се получи от първия път, заявява, че е тъпа и го захвърля. Налага се да я окуражавам. На теория зная, че трябва да престана да се притеснявам, но на практика трудно го постигам.

Благодаря ти, Ла Горда, за доброто начинание!

"Мисля, че всякаква форма на шаблонизация на обучението, независимо дали духовно или друго, е погрешна. Душата на човека следва неведоми пътища по своя път към развитие. Често ми се е случвало да преподавам на дете, да виждам, че то има вътрешни проблеми да преодолява и смила и че това е сега приоритета, който се задава от собствения му Висш Аз. По естествен път то отказва да възприема, защото има да смели това, което е в него и то стига. В същото време училището и, какво да правят, родителите натискат децата да усвояват определен планиран материал и това често е обект на неописуеми амбиции от всички страни.

Този метод е принципно погрешен и пречи, а понякога и осакатява децата. На детето трябва да му се даде необходимото време за духовна работа, през което време да не му се тъпче информация в главата, която то очевидно в момента не смила, защото е заето с други неща. След като си смели всичко, което е било "на дневен ред", детето може пак да се обърне към възприемане на повече информация на ментално равнище и да напредне достатъчно бързо, за да застигне другите, а дори и да ги надмине. Случвало ми се е на една майка да кажа за дъщеря й, че тя не е изобщо глупава и проблемите й в училище не се дължат на това, че не иска и не може да учи, а на това, че в момента не може да го прави. Посъветвах я да остави момичето на спокойствие за малко, да не я стресира с прекалени изисквания, да обръща повече внимание на душевните й нужди и просто да се въоръжи с търпение, за да премине този период. Тя го направи и след време Катрин сама се втурна да учи, без частен учител, започна да изкарва добри бележки и всичко си дойде на мястото.

Това го казах на майката, защото е моя приятелка. Но колко родители или учители в днешно време биха възприели един такъв съвет като друго освен налудничав? Въобще факторът душевност и личен път има ли място в съвременното образование? Тук има нужда от радикални промени и в нагласите, и в методиката на преподаване и възпитание."

Благодаря и на тебе azbuki. Прочетох твоите думи веднага, след като написах своите коментари по беседата на деня. Те потвърждават моите собствени мисли и никак не са налудничави. Просто въоръжаването с търпение не е лесно. И това, че през цялото време се съмнявам, че някъде греша във възпитанието. Твоето послание ме окуражава.

Редактирано Февруари 8, 2008 от НелиТ

[Guest azbuki]

Тогава Бог изпрати на пътя ми Валентин Петров...

Явно Бог не само на твоя път е изпратил Валентин Петров. Да е жив и здрав за всичката огромна помощ, която оказва на ближните си, за добре приложената мъдрост, вкл. и житейска, за добротата и приятелството.

А иначе една беседа на ден и аз бях почнала да чета, но сега ми е по-трудно с изпитите. Да минат първо.

Благодаря и на тебе azbuki. Прочетох твоите думи веднага, след като написах своите коментари по беседата на деня. Те потвърждават моите собствени мисли и никак не са налудничави. Просто въоръжаването с търпение не е лесно. И това, че през цялото време се съмнявам, че някъде греша във възпитанието. Твоето послание ме окуражава.

Здравей, мила. И аз се радвам, ако съм полезна. Нямам свои деца още, но доста съм се занимавала и са ми поверявали чуждите. И на това се основават наблюденията ми, както и на общуването с родителите. Затова и действително съм решила някой ден да основа училище, в което да приложа тези идеи. Ще му дойде и на това времето. С една майка си говорехме да го правим в Германия, но аз вече съм почти сигурна, че няма да е тук.

Редактирано Февруари 8, 2008 от azbuki

[НелиТ]

Здравей, мила. И аз се радвам, ако съм полезна. Нямам свои деца още, но доста съм се занимавала и са ми поверявали чуждите. И на това се основават наблюденията ми, както и на общуването с родителите. Затова и действително съм решила някой ден да основа училище, в което да приложа тези идеи. Ще му дойде и на това времето. С една майка си говорехме да го правим в Германия, но аз вече съм почти сигурна, че няма да е тук.

Когато се върнеш в България и решиш, че си узряла да основеш това училище, обади ми се. Ние с дъщеря ми често си мечтаем на тази тема - да направим двете с нея, когато порасне, нещо като школа за деца. Тя е осиновена, знае това и особено силно съпреживява несгодите на децата без родители. А аз пък си мисля, че и децата с родители, и самите родители, имат нужда от това училище на нашите мечти. Аз с удоволствие ще го проектирам, а и съм собственик на някой друг декар земя за целта. Очакваме те да го сътворим заедно.

[Валентин Петров]

Благодаря за добрите думи, скъпа Ла Горда

Харесват ми много твоят ентусиазъм, устрем и постоянство в добрите за душата усилия.

Вдъхновен съм също от тези идеали. Те ми носят щастие и будят детска радост от живота.

От днешната беседа:

по какъв начин може светът да се реформира? За да се реформира, трябва да се даде нещо на света. Да се напише един закон, това ни най-малко не е реформиране. Да се напише една книга върху възпитанието, това ни най-малко не е реформиране. Онзи начин, чрез който това възпитание може да стане, е онзи елемент, който може да стане достъпен за умовете на хората, че те да го възприемат.

Откъде ще започне това възпитание? – От Земята ще започне, от мъжете и от жените. Само мъжете и жените са в състояние да пресъздадат света. Само те са в състояние да възпитат света.

практическо правило, което можете да вземете и като закон: първо човек трябва да започне да мисли. Никакво подобрение не може да стане в света, ако човек не започне да мисли. Това е навсякъде. Било в растителното, било в животинското царство и в царството на човека – навсякъде трябва да има мисъл. Дето има мисъл, там има прогрес. Дето мисълта е престанала, там има израждане. Законът на израждането показва, че мисълта е престанала. А законът на еволюцията, на растенето, е закон на човешката мисъл. Когато мислиш, ти вече еволюираш. И хората остаряват по единствената причина, че престават да мислят. Хората осиромашават по единствената причина, че престават да мислят. Хората заболяват по единствената причина, че престават да мислят. Хората изгубват паметта си, защото престават да мислят. Човек изгубва силата си по единствената причина, че е престанал да мисли. Всичко, каквото човек губи, това се дължи на факта, че е престанал да мисли. Мисъл трябва да има у човека. Докато мислиш, ти не можеш да се обезсърчиш. Мисълта е Божествена сила.

в детето трябва да се събуди една основна мисъл, една основна идея. Ще го наведете на някаква основна мисъл. Това дете трябва да мисли. На това дете трябва да дадете един идеал.

Лекуването от страна на един лекар или на един свещеник не е нищо друго, освен възвръщане на човека към Божествения порядък на нещата. Всеки човек трябва да се върне към Божественото. Накарайте болния да мисли правилно, и той ще се излекува.

Вие трябва да пишете положителното от живота. Когато талантливите и гениалните хора изнасят положителните, добрите страни на хората, светът може да се поправи.

В света трябва да влезе водата. Тя е, която чисти. Вода трябва за чистене сега. Когато дойде водата, този еликсир на живота, всички хора [ще] имат анасия за своите болки. Трябва да знаете как да се чистите. Ще дойде тази жива вода в света.

човек се намира в света, в който нещата не се делят, не стават чрез деление. Там става въпрос за самозараждане на нещата. Само у човека става зараждане.[свободна воля] Дотогава, докато у вас нещата не се зараждат, вие сте на по-ниско стъпало на развитие. Самозараждането е по-висока култура, в която човечеството ще дойде. Сега е време на зараждане. У вас трябва да се зароди такава мисъл, такова чувство, такава постъпка, на които вие да разчитате. Това, което се заражда, е силно

Единственият изходен път в живота, това е зараждането на новите мисли, на новите чувства, на новите идеи в живота.

сега хората се намират в един паднал свят. Сега животните казват на хората да ги извадят от това положение и да ги поставят в онази култура, в която някога са живели и са се разбирали.

Християните трябва да създадат един нов тип. Християнството е наука за безкористието.

Това, което навсякъде носи мир и радост в сърцата на хората, то е новото.

Това, в което хората забогатяват, стават щастливи и си помагат, то е новото. Това е казал някога Христос: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат изобилно. И който пие от тази вода, няма да умре, той ще се подмлади.“ Христос е проповядвал закона за подмладяването.

Знаете ли какво носи любовта? Щом влезете в новата култура, у вас трябва да се зароди една нова мисъл, една права мисъл. В какво седи правата мисъл? Това, което подмладява човека, това е новото.

Зад всички ви седи едно велико бъдеще, но трябва да учите, от всичко да се интересувате. Всички науки трябва да ви интересуват. Каквото учите, добре трябва да го изучавате. Всичко, каквото учите, е добро. Ще различавате същественото от несъщественото. Не изучавайте черупката на нещата, но същината, която е в тази черупка.

Алилуя!

Благодаря, скъпа азбуки

Целия живот ме е научил че Бог е Добър и ни оставя свободни

Учителят Беинса Дуно е добър и най-скромен и също ни оставя свободни

Не мога никога да се отплатя за божествените знания

Смирено благодаря на Учителите и на Господ за дара на знанието и хармонията

за благословения дар на Приятелството

Редактирано Февруари 8, 2008 от Валентин Петров

[Guest azbuki]

Здравей, мила. И аз се радвам, ако съм полезна. Нямам свои деца още, но доста съм се занимавала и са ми поверявали чуждите. И на това се основават наблюденията ми, както и на общуването с родителите. Затова и действително съм решила някой ден да основа училище, в което да приложа тези идеи. Ще му дойде и на това времето. С една майка си говорехме да го правим в Германия, но аз вече съм почти сигурна, че няма да е тук.

Когато се върнеш в България и решиш, че си узряла да основеш това училище, обади ми се. Ние с дъщеря ми често си мечтаем на тази тема - да направим двете с нея, когато порасне, нещо като школа за деца. Тя е осиновена, знае това и особено силно съпреживява несгодите на децата без родители. А аз пък си мисля, че и децата с родители, и самите родители, имат нужда от това училище на нашите мечти. Аз с удоволствие ще го проектирам, а и съм собственик на някой друг декар земя за целта. Очакваме те да го сътворим заедно.

Ей, това звучи супер. Тъкмо отговорих и на едно друго питане на лични, точно по същата тема. По принцип идеята ми е на първо време да не са много деца и да са по-скоро на отворени към духовността родители. Трябва да се започне с някаква малка задружна група и да се изработи методика, която да съответства на новите идеи. Може би на първо време да се помага при проблеми в училище и при развитието на индивидуални творчески дарби и интереси. По чисто бюрократични причини такова училище на първо време няма да може да замести обикновеното държавно. Но след време и това може да се промени, както е например в Германия. Малко съм се отдалечила от тази тематика, защото са ме затрупали куп други неща. Но като ми мирне главата тук, ще се върна към тая тема. Радвам се, че имам съмишленици. Може да ми пишете, ако искате на ЛС, ама сега малко трудно отговарям, че ми се пече арменско яйце на главата.

[НелиТ]

Ей, това звучи супер. Тъкмо отговорих и на едно друго питане на лични, точно по същата тема. По принцип идеята ми е на първо време да не са много деца и да са по-скоро на отворени към духовността родители. Трябва да се започне с някаква малка задружна група и да се изработи методика, която да съответства на новите идеи. Може би на първо време да се помага при проблеми в училище и при развитието на индивидуални творчески дарби и интереси. По чисто бюрократични причини такова училище на първо време няма да може да замести обикновеното държавно. Но след време и това може да се промени, както е например в Германия. Малко съм се отдалечила от тази тематика, защото са ме затрупали куп други неща. Но като ми мирне главата тук, ще се върна към тая тема. Радвам се, че имам съмишленици. Може да ми пишете, ако искате на ЛС, ама сега малко трудно отговарям, че ми се пече арменско яйце на главата.

Успех в арменския ! Когато се поосвободиш, можем да се задълбочим в темата. Добре е отсега да обмисляме нещата, дори и в някои подробности. Това ще ни качи на вълната на случването, нали?

[Валентин Петров]

Светлината която слиза отгоре – това е Духът.

виждаме туй, което слиза от слънцето и разкрива пред нашите очи цялата земя с всички предмети на нея. Светлината е Дух, Който слиза от слънцето и има пряко съприкосновение с нашия живот. На това слънце можем да уподобим и Духа.

Бог казва: „Аз няма да сляза, а ще проводя през пространството Своя Дух, да принесе на хората Моето благословение“. Ето защо Бог не иска да слезе при нас, а изпраща Духа си – светлината. Този Дух, тази творческа способност е именно, която гради в нас. Всичко, каквото притежаваме, Нему се дължи. Тази разумна сила, която се проявява от Бога, учените хора я определят във вид на закони, на сила, на сродства между елементите и т.н. – дават ѝ разни имена. Но то е една същност разумна, която работи; то е Дух, Който създава закони.

Духът има пряко общение с нашата душа. Именно чрез промените, които стават в нашия душевен мир, ние добиваме понятие за Неговия произход. Без душата не щяхме да имаме никакво схващане за Духа. Душата със своя начин на мислене представя в нас Божествения свят. И ако има у нас нещо Божествено, то е светлата душа, която мисли. Ето защо, когато говорим за човека, трябва да разбираме нея.

Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения. Та злото произлиза от помрачаването на човешкия ум. Сега, понеже Господ знае, че на земята съществува известен мрак, който причинява вреда – мракът винаги причинява вреда: ако бихме живели постоянно в мрак, той щеше да атрофира всички наши чувства, очи, уши и прочие

земята е едно училище само за индивидуалната човешка душа. Ако има нещо реално в света, то е човешката душа.

искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви. Но Духът е много деликатно същество

Някои казват: „Искаме да видим Духа“. Ами че единственото нещо, което виждате, то е Духът. Той говори... Искате да чуете; е добре! Нагласете ухото си да схваща това, което Духът му говори. „Аз искам да видя Духа.“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите? Единственото нещо, което ние виждаме в света, повтарям, то е Духът. Ето това цвете, което държа – то е Дух, и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него...

И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете? Тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че животът без любов няма смисъл. И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят

разбирате ли вътрешния смисъл на тази светлина? Сутрин, когато изгрее слънцето, какво вие си казвате? „Ха, слънцето изгря.“ Но когато някой каже: „Учителят иде“, какво подразбират учениците? Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете. Щом изгрее слънцето, всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „Учителят-Дух иде“, и да седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден. Слънцето казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“. Туй разбира изгряването на слънцето. Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно.

Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания.

Има три отношения, които трябва да пазим. В света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество... „Първо Бог, Господ, Духът ми, тогава аз, разумната душа, която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“. Ето правилното разрешение. Всяко друго разрешение няма да бъде правилно разрешение.

турете Господа да бъде глава. Всяко нещо трябва да бъде на мястото си. Сега, запитайте се: кой е ваша глава. Ако кажете, че е Господ, бих се радвал. Турете Господа начело. А знаете ли какво ще бъде тогава вашето състояние? Няма да има във вас двоумене, страх, трепети, ще имате воля, ще бъдете смели, решителни, умни, добри хора. Ще бъдете богати във всяко отношение – каквото хванете с ръка, злато ще става.

---------------------------------------------------

Явлението на духа

[Приятел]

Талантите

[Станимир]

Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво. Ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече? Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта. А пет таланта малцина имат. Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два таланта. Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго.

...

Аз ви казах, че вие имате два таланта; ще попитате кои са те. Вашият ум и вашето сърце – това са два таланта. Но ще кажете: „В какво мога да употребя моя ум?“ – На някой човек там на пътя му се счупва колата, минавате оттам, имате знания, поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога, на реда си, той ще ви помогне. В случая и вие печелите. Вторият талант – то е вашето сърце. Някой човек е болен; вашето сърце трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите. Двата таланта – това са корените на нашия живот. Под „сърце“ трябва да разбираме корените на нашия живот, а под „ум“ – клонищата и листата отвън. Вие знаете, че в природата съществува едно съотношение между корените и клончетата. На всяко клонче съответстват малки коренчета долу в земята, и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон. Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл; ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли, ако изсъхнат три желания, ще изсъхнат три мисли, и един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в човеци, които имат само един талант.

Да вземем човек, който има пет чувства – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – каква роля играят тия чувства в нашия живот? Те са петте врати, през които човек влиза в тоя свят, чрез които ние изпитваме природата – пет области, от които можем да черпим богатства. Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов и т.н. – такива неща можем изброи доста. Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са в свръзка с истината.

Талантите

[Guest Ла Горда]

Когато Исус е изказвал едно изречение или притча, имал е предвид основната Божествена мисъл, Божествения закон, т.е. той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни истини.

В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним. Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме. Един от законите на живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем. Като не знаем закона, казваме, че се срещаме случайно без никаква причина, но това не е така.

Какво трябва да разбираме под думите: „пет таланта“, „два таланта“, „един талант“? Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия талант. Сега, кои са тия на единия талант? Те са ония, които живеят само за себе си. „Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант. А кои са с два? Човек, който се е оженил – той е единият талант, а жена му – другият. Събират се двама и спечелват още два таланта – раждат им се деца; стават четирима, и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта; отгледахме деца и спечелихме още два“. То е в първия смисъл. Във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Ония с пет таланта притежават вече нещо повече. Петте таланта съответстват на нашите пет чувства; значи хора, на които всички чувства – зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието – са на мястото. Те са хора с прави съждения и заключения за всичко, що Бог е създал: разбират природата, разбират нещата, разбират причините и следствията. Те са учители на света, те живеят за цялото човечество.

Ние често казваме: „Кога ще си почина!“; още не си почнал да работиш, каква почивка търсиш? Едва си дигнал мотиката на рамо и искаш почивка! След като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш, и ще дойде почивката. Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата. Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“.

Всички ония, които искат да философстват върху Божествения закон, ще опитат дали тия думи са прави, или не. Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: трябва да работим. И само когато работим за Бога, то е работа; когато работим за себе си, то е труд.

Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила. Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво. Ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече? Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта. А пет таланта малцина имат.

В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи. Такъв е законът. Опасно е за онзи, който има един талант и не е никак работил с него. Първото нещо, което се изисква от нас, е да знаем как да работим.

Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов и т.н. – такива неща можем изброи доста. Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са в свръзка с истината.

Виждате, че християнството е една наука; то не е за забавление. И знаете ли каква наука е християнството? То е една велика школа, със своите отделения, класове, университети, академии, и всеки, който идва да слуша в нея, трябва да разбира това, което слуша. Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо? Защото не искам да си губя времето в безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това са съществата с един талант. Всички паразити са хора с един талант, тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание. Изпитвайте духовете; когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един талант заровен, недейте го приема; с един талант ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете облагороди. Ама някои казват: „Този човек може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда. Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант? Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Тебе, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“. Не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината.

Често казваме: „няма нищо“. Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън. Нека отиде да се лута из света. Ще кажете: „Не е ли това жестоко?“ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори.

Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде?“ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва.

Разбира се, със своята беседа аз не искам да ви плаша, защото моята цел не е такава. Когато един ученик е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, учителят трябва да му обясни свойствата на разните неща и да му каже, че ако не внимава, един опит може да му коства много скъпо. Защото мнозина от невнимание са изгубвали своето зрение и други сетива.

Често се оплакват: „Нямам приятели в света!“ Защо нямате приятели? Когато ми кажете: „Нямам нито един приятел“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човек с един талант. Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята; човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота. Това е, което казва Христос с тия таланти.

Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри чувства, добри желания, да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с истината, и ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през процеса на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания. Това са двата таланта, които трябва да приложите в живота си.

Талантът е всякога сила, внесена извън, която може да ни се даде и пак да ни се вземе. Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога, и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме.

Талантите

[Guest Ла Горда]

Любовта