06.02.2008г.- Това значи окултен ученик!

[Приятел]

Мисъл на деня - 6 Февруари 2008 г.

"Ако лекарят употребява 10-15 години в учене, за да стане добър лекар, да го признаят хората за способен, мислите ли, че окултният ученик трябва да работи по-малко? За да го признаят за окултен ученик, той трябва да работи върху ума, върху сърцето и върху волята си – да стане господар на условията. Намери ли се пред развълнувана тълпа, ученикът трябва да махне само с ръка и да я укроти. Стигне ли го буря в пътя му, само с едно махване на ръка бурята трябва да престане. Заболи ли го глава, с едно махване на ръка главоболието трябва да изчезне. Това значи окултен ученик! Каквото каже, да стане. А тъй, сто молитви да направи, от които само една да се приеме това показва, че Бог не го слуша още. Той не е станал светия, не е готов да помага на хората. Светията работи за цялото човечество и трудът му се благославя."

Из "Божият глас", Лекция, 26.VIII.1930 г.

[Слънчева]

И животът, и смъртта едновременно носят известни блага и нещастия за човека. За някого смъртта е щастие, а за някого – нещастие; за едного животът е щастие, за другиго – нещастие. Щастието и нещастието са относителни неща. От човека зависи да направи живота си щастлив или нещастен. Ако живее съзнателно и изпълнява Божиите закони, човек продължава живота си; не спазва ли Божиите закони, човек съкращава живота си и става нещастен.

Като живее, човек трябва да гледа на живота като на велико благо. За да използва разумно това благо, той трябва да изпълнява волята Божия. Що се отнася до религиозните хора, те казват, че изпълняват волята Божия. Какво се разбира под думите „изпълнение на волята Божия“? Само онзи изпълнява волята Божия, който е здрав, силен, разумен. Той е свързан с Бога и молитвата му всякога се приема. Какво ще кажете за онзи, който се хвали със своя приятел милиардер, а няма пет пари в джоба си? Невъзможно е да ходите бос, гладен и окъсан и да имате богат приятел. Невъзможно е да изпълнявате волята Божия, а същевременно да боледувате и да живеете в сиромашия. Въпреки това, дали човек изпълнява волята Божия, Бог не го е лишил от блага. Той е дал изобилно вода, въздух, светлина, храна на хората, но мнозина боледуват и страдат от глад и лишения. Кой е виновен за това? Ако стомната на човека е пукната и каквото се налее в нея, всичко изтича навън, кой е виновен за това? Стомната. Кой е пукнал стомната? Или грънчарят, или онзи, който я е употребявал.

За да станем ученици наистина трябва да работим доста години над себе си. Да имаме определени знания, за човека, природата... Като започнем да ги прилагаме и опитваме в живота вече работим разумно, Бог започва да ни чува, да ни праща помощници... Има известни изпитания, но не трябва да се отчайваме... С Вяра и с Любов нещата се подреждат.

Редактирано Февруари 6, 2008 от xameleona

[Васил]

Има известни изпитания, но не трябва да се отчайваме...

Изпитанията в хода на обучение стават по-трудни, за да не си помислим, че кой знае колко много сме научили...

[Ася_И]

Трудно е да служиш на другите. Особено ако не си постигнал своята вътрешна хармония. Началото винаги е най-лесно –ентусиазъм, радост голяма, поел си по един важен път. После идват трудностите. Защото трябва непрекъснато да работиш върху себе си. Всъщност, на нас не ни трябва да бъдем окултни ученици (мисля, че това не става от един път път, резултат е от няколко прераждания и не е по наш избор – това е призвание за малцина). Но ако успеем във всекидневието си да проявяваме любов, да не бягаме от трудностите, от света, да проявяваме повече мекота в отношението си с хората, пак сме постигнали много. Не познавам човек, който може да се нарече окултен ученик, но познавам много добри хора. И това е по-важното – да бъдем и има повече добри хора.

[maggee]

Аз мисля, че всички сме ученици и сме започнали да учим много преди да го осъзнаем. Осъзнаването на "учебния процес" се появява в онзи момент, в който вече сме готови да поемем отговорностите към самите нас и другите. Според мен до този момент на осъзнаване човек стига едва когато е преминал (неосъзнато) през множество трудности, изпитания и проверки. И тези трудности продължават дотогава, докато човекът не намери правилния за него път. Най-тежки са онези изпитания, които човек не знае поради какви причини се струпват на главата му. Разбирането на нещата променя гледната точка и трудните моменти от този момент нататък се приемат по съвсем различен начин, много по-лесно.

Така разбирам и думите на Учителя: За да го признаят за окултен ученик, той трябва да работи върху ума, върху сърцето и върху волята си – да стане господар на условията. Самоосъзнаването като "окултен ученик", установяването на осъзната и стабилна връзка с Бог настъпва тогава, когато човекът е готов за това - когато тази връзка вече се базира на солидна основа, когато човек е доказал, че в добро и в лошо може да запази същността си.

[Багира]

Изпитанията в хода на обучение стават по-трудни, за да не си помислим, че кой знае колко много сме научили...

Много ми харесва!

В беседата чета:

Съвременните хора се нуждаят от чистене. Те трябва да пречистят мислите, чувствата, желанията си, да ги освободят от всички наслоявания на миналото. Те трябва да пречистят съзнанието си, да светне. Това значи чист живот. Щом съзнанието на човека се пречисти, и животът му става чист. Не се спирайте върху външните прояви на хората, да мислите, че са нечисти. Чистотата и нечистотата са вътрешни процеси.

Едно много голямо чистене. Как да не се сетя за авгиевите обори! Обаче ... Херкулес, нищо, че е Херкулес, не се запретнал сам да ги рине, а пропуснал през тях едни могъщи реки... Много е важно да се намери правилния начин за чистене. Че има едни начини, дето само си мислим, че се чистим, а се зацапваме все повече.

И е много интересна връзката външна- вътрешна чистота. Там само една едновременност ни спасява.

Редактирано Февруари 6, 2008 от Багира

[Валентин Петров]

истинската вяра, истинската обич подразбират работа. Вярваш ли в някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш за него. Обичта е закон на работа.

да работим за Него, да правим това, което Той желае. Това значи да изпълняваме волята на Бога от любов към Него.

дисхармонията е частична и принадлежи на човешкия свят. За да се премахне тази дисхармония, човек трябва да мине през страдания, през съдба, да види своите грешки.

Каква любов е тази, която си служи със стрела? Това представя любовта на човек, който всеки момент може да те мушне с ножа си. Щом не му се харесва нещо, той веднага вади нож.

Като ученици, вие трябва да знаете, че отношенията на хората се определят от отношенията им към Първата Причина на нещата. Хората не могат да имат правилни отношения едни към други, докато нямат правилни отношения към Бога. Още със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл, или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през деня ще върви добре и той ще бъде весел, готов за услуги към всички свои приятели и познати. Няма по-велико нещо за човека от това, Бог да му проговори чрез своите мисли и чувства, да му даде импулс за работа. Това значи да осмисли човек живота си.