05.02.2008 г. - Този свят е създаден от Бога

[Ася_И]

Мисъл на деня - 5 Февруари 2008 г.

"Този свят е създаден от Бога и животът е разумен. Вярата подразбира, че трябва да имаш едно изкуство, с което да послужиш на хората. Затова трябва да знаем и един какъвто и да е занаят, щото при всичките условия и промени в живота да си изкарваме прехраната. Христос знаеше да лекува, знаеше и дърводелство."

Из Когато посрещате, 10.X.1920 г.

[Ани]

Тази беседа като че ли най-добре показва отношението на Учителя към православната църква конкретно и към всички действащи църкви изобщо. Вижда се и отношението му към свещениците от продължението на мисъла за деня:

Свещеникът трябва да знае да лекува хората. В света има само едно добро учение: туй учение, което учи хората да знаят да се лекуват, да знаят някакво изкуство, с което да помагат на хората; това е истинското учение – разумното учение. Но учение, което разединява хората на католици, православни и други, е от лукаваго.

Ето още някои мисли от същата беседа, които ми харесаха:

Не се обръщайте към владиката, към мене дори в разните мъчнотии, но кажи: „Господи, кажи ми истината, научи ме или ми изпрати поне един човек, който да ме научи.“

Бих желал да има попове, които Господ е опопил. Аз наричам опопен поп и владика, който, като го опопят, раздаде всичко, каквото е имал.

В старо време, когато са полагали ръце на някого, заговаряли разни езици, болният е оздравявал и е предавал иманието си. Когато искаме да бъдем като Исуса, трябва да бъдем като Него и да постъпваме като Него. Поп е този, който е готов да последва примера Христов.

Това с имането съм сигурна, че на 99% от хората им звучи абстрактно.

Мислите ли, че в България ще се намерят поне 10 души свещеници, които биха направили това, същото – от взетите от богатите пари да дадат на бедните?

А знаете ли значението на кадилницата? Тя означава огъня на сърцето, който трябва свещеникът да даде на света. Требникът означава живото слово, което трябва да се даде на света чисто, без никакъв примес.

Ние, които съдим свещениците, че били лоши, добри ли сме? Всеки от нас е свещеник пред Бога. Бедните хора нагостил ли си ги, дал ли си им подслон и т.н.?

[Багира]

Трябва да се чете много внимателно. Каква е същността на този свят? А ролята и задачата на човека в него?

Но хората сами си противоречат. Питам ви, виждал ли е някой любовта? Не, хората се стремят към нея, изобщо към невидимото. На това, което се вижда, хората скоро му се насищат. „Видях човека“ – казва някой, но това е само илюзия – външната форма, сянка на проявлението му, а истинският човек е невидим. „Срещнах Ивана“ – казва някой, но това е само илюзия. Какво си видял? Ти си видял дебелия Иван и т.н., но това не е човек; вие Ивана не сте видели, вие сте видели неговото проявление.

Това, което виждаме със сетивата си е проявление. Не е самият свят. А неизтощимият стремеж към невидимото идва от една спяща частица в човека, която е от самия свят. Тя зове човека. А той има за задача да разбере какво и за какво го зове. Горчиво е, горчиво разочарованието, когато не разчитаме правилно зова... Това си е беда. И човекът има нужда да бъде спасен. Но не знам как може да стане това, ако нито иска да бъде спасен, нито пък знае за тази си нужда.

Любовта се въплотява, взема жива форма и слиза на земята, за да спасява. И Христос е въплотена любов. Той казва: „Аз дойдох, за да ви дам живот и да го имате преизобилно.“

Да. Мислим си, че живеем. А то...