01.02.2008 г. - Ако Бог може да влезе в дома ви, вашата женитба E ...

[Ани]

Мисъл на деня - 1 Февруари 2008 г.

"Ако се ожените и Бог може да влезе във вашия дом и да живее с вас, тогава вашата женитба е на място. Ако се ожените и Бог не може да живее между вас, по-добре да не сте се женили. "

Из Защо плачеш и кого търсиш?, 12та НБ, 21.II.1937 г.

още нещо интересно от същата беседа:

Защото всеки иска първо другите да го обичат, а после той тях да обича. Никога майките и бащите не могат да имат добри синове и добри дъщери, ако като основа на своя дом не са положили любовта. Много моми и момци са ме питали да се оженят ли, но аз съм им отговарял: Ако Бог ви е съчетал, можете да се ожените. Но ако Бог не ви е съчетал, тогава чакайте, не бързайте да се жените.

Проблемът е, че не всякога сме наясно дали Бог ни е съчетал.

[Аврора]

Да съгласна съм, че не винаги сме наясно кога Бог ни е съчетал.

"Защото всеки иска първо другите да го обичат, а после той тях да обича"

От тук можем да изходим за много неща. Трябва да сме готови да даваме обич без да очакваме нещо в замяна. Всеки иска другите да го обичат защото неможе да намери обичта в себе си. Затова я търси на друго място.

[maggee]

Защото всеки иска първо другите да го обичат, а после той тях да обича.

Не съм съгласна с това. Според мен любовта между хората започва, когато човек обича другия точно заради това, което е - без да има изисквания и очаквания. Когато е щастлив само заради това, че другият го има. Когато един човек обича така друг човек, взаимност се появява рано или късно. И в началото си всяка любов е такава, вярвам в това.

Бракът обаче, според мен, не е нещо, което има връзка с Бог. Бракът е изкуствено създаване на отношение на зависимост между двама човека. Бракът има една единствена цел - да осигури контрол върху другия човек, зад маската на високи цели като създване на добра среда за децата и т.н. На пракитка обаче бракът създава една измамна сигурност, че другият човек ни принадлежи. Забравяме, че имаме контрол върху един човек, пък бил той и наш/а съпруг/а, колкото имаме контрол върху слънцето, дъжда и ветровете... А когато забравим, че трябва да печелим този човек всеки ден, отново и отново, това е и началото на края.

Аз мисля, че всеки брак, който е по взаимно съгласие, е съчетание от Бога. Трудността идва в това да се запазят тези отношения и след женитбата, а това е възможно само ако хората се обичат и уважават свободата - своята и на другия. Тогава Бог изобщо не излиза от този дом. Когато излезе, трудно е да се върне отново обаче.

[Багира]

Мисъл на деня - 1 Февруари 2008 г.

"Ако се ожените и Бог може да влезе във вашия дом и да живее с вас, тогава вашата женитба е на място. Ако се ожените и Бог не може да живее между вас, по-добре да не сте се женили. "

Из Защо плачеш и кого търсиш?, 12та НБ, 21.II.1937 г.

Женитбата на човека е като всички други негови дейности. Има си определено предназначение. Вероятно разбирането на това, какво точно е това предназначение, определя резултатите от действието. Ако считаме, че женитбата е с цел господство на един над друг- да, това се получава. Може да считаме, че целта е да се създаде поколение и условия за отглеждането му. И това се случва. Или пък някакъв вид съюз с разнообразни цели- забогатяване, кариера, грижа, политически цели, и какво ли не още. И всички тези "хоризонтални" цели си имат "хоризонталните" резултати. И нищо повече. Но хармоничното взаимодействие между мъжката и женската енергия е основа на нещо много по- вълнуващо и ценно от всички "хоризонтални" цели взети накуп... А то, според мен, е възможността за "вертикалното" движение... Без това движение наистина е по- добре хич да не се жени човек. И да се ожени- все таз. И каквото и да е друго да реши да прави- пак все таз. Даже и за момент да изглежда добра и ценна идея.

Обречен, обречен е Меджнун без своята Лейли... Няма какво да му донесе утеха... Празен е светът без нея... Но коя е Лейли? Дано да откриваме "все по- високите октави" на отговора на този въпрос!

[Аделаида]

Защото всеки иска първо другите да го обичат, а после той тях да обича.

Аз мисля, че всеки брак, който е по взаимно съгласие, е съчетание от Бога. Трудността идва в това да се запазят тези отношения и след женитбата, а това е възможно само ако хората се обичат и уважават свободата - своята и на другия. Тогава Бог изобщо не излиза от този дом. Когато излезе, трудно е да се върне отново обаче.

Общо взето повечето бракове са по взаимно съгласие в днешно време, но не всичко с взаимната Любов идваща дълбоко от Сърцето и Душата, онази Любов, която е готова на всичко, Любовта която идва от Бога и пак отива натам. Съгласна съм, че трудността идва от там да се запази Любовта, добрите отношения, тон, доверие, приятелство, но като се позамисля стигам до извода, че голяма част от това да не се запазят тези неща в брака до голяма стипин играят начина на живот, възпитание, мироглед и невежеството на хората. И при първия конфликт или проблем всички тези недостатъци излизат наяве, а Любовта остава някъде затворена, дава се път на навици, възгледи и какво ли още не, забравя се Божественото, забравя се за Любовта. Просто всичко зависи от хората, от това в което са се превърнали.

Повечето от браковете са по взаимно съгласие и са съчетание от Бога. Но брака не свършва до подписа и до съюза, все пак той е един доста по-дълъг процес. Да трудността идва наистина от там от където започне проявата на нравите, възгледите за взаимоотношения, невежеството на повечето от нас и какви ли още не битовизми. Трудността е първия сблъсък на интереси, първият появил се проблем за разрешение, първата задачка..а присъствието на Бог е Любовта. Любовта е онова нещо, което след този съюз не трябва да остане някъде задънено и на преден план да изникнат тези ежедневни злободневни неща, с които повечето двойки сами усложняват живота си и вгорчават Любовта, отпращат я да си отиде и дават превес на нещо дребно...

Повечето от проблемите и липсата на Бога произлиззат от невежеството.