selsal Добавено Май 14, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 14, 2008 Вярно, ти особено много и добре разсъждава върху тоя мит. Достатъчно е. ---- Хайде, потърси и си избери един мит, който и да е (нека да ти по сърце), и да поразсъждаваме заедно. Отново!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 Много интересна тема, Селсал, твоите постинги изобщо се отличават с голяма дълбочина и искреност (според мен). Митът за Тантал първоначално ме отврати и ужаси с неговото деяние... И в по- следващ момент си задавам такъв въпрос: в някакъв аспект синът не се ли явява като продължител на делото на своя баща ? Не е ли най-естествено да се очаква любящия баща да предаде знанията и опита си на своя син и той пък, от своя страна , да се стреми да достигне и дори надмине родителя? На Тантал му е писано цял живот да бъде в сянката на великия гръмотвержец Зевс, и то като едно доста по-слабо (да не кажем дори жалко) подобие, защото той никога няма да бъде дори и един по-“обикновен”, “редови” бог. Макар че имал много блага, те не са в резултат на неговите достойнства и заслуги, а като “великодушно” подаяние от Зевс и другите богове. Според мен е невъзможно Тантал да бъде истински щастлив. Не би ли могло да се приеме, че убивайки сина си и отправяйки чудовищното си предизвикателство към боговете, той отчаяно се опитва да изрази колко угнетен се чувства, в сянката на великия си баща, смачкан от нея... Да убиеш сина си е просто е нечувано жестоко.Съзнателно да създадеш син, когото превъзхождаш многократно, от когото да изискваш до сетния си дъх да те боготвори и да ти се кланя и да зависи изцяло от твоите подаяния и благоволение не е ли също жестоко? Макар и потресена от неговото деяние, това е до което стигам, в опитите си да го разбера и оправдая. А наказанието му след това може би е справедливата кармична разплата, защото е отказал “да си носи кръста”. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 И да не се е чувствал истински щастлив, това ли е начина да покаже неодобрението си от подаянията на боговете. Защо не е направил нещо, с което да ги заслужи пред себе си, защо е трябвало да постъпва така Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 Защото е човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 Защото е човек. Да, човек е, но всички хора ли биха постъпили като него? Не мисля Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 16, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 16, 2008 Не би ли могло да се приеме, че убивайки сина си и отправяйки чудовищното си предизвикателство към боговете, той отчаяно се опитва да изрази колко угнетен се чувства, в сянката на великия си баща, смачкан от нея... - Атлантида Усилието да вникнем в душевността на оня, който е постъпил погрешно - особено с погрешността, която трудно се вписва в каквато и да е мяра, - е усилие, което заслужава уважение, или най-малкото внимание, както и е усилие, което може да ни даде много. Усещането, че бащата в своето бащинство е твърде могъщ, но пък пренебрежителен, е усещане, което спохожда всеки човек. Дали подобно усещане ще се отнесе към собствения баща, към общественото управление, или към бога, то винаги намира начин да ни засегне. Всички отрицателни характеристики на патриархалността идат с това усещане. Това усещане трябва да се осъзнае на време и да се прецени вярно. Щото ако това не стане, човек няма да се усети, че от пренебрегнато дете, ще се превърне пренебрегващ родител. И да! Понеже Тантал се чувства сготвен, обработен, натъкмен на божествената трапеза, той прави същото със своя син. Нали човек понякога казва: "защо, Господи, ме създаде (създаде тоя свят), за да ме оставиш на произвола ли, или поради своето желание да ми сториш цялото зло, което ми се случва". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 16, 2008 Доклад Share Добавено Май 16, 2008 Усещането, че бащата в своето бащинство е твърде могъщ, но пък пренебрежителен, е усещане, което спохожда всеки човек. Дали подобно усещане ще се отнесе към собствения баща, към общественото управление, или към бога, то винаги намира начин да ни засегне. Всички отрицателни характеристики на патриархалността идат с това усещане. Това усещане трябва да се осъзнае на време и да се прецени вярно. Щото ако това не стане, човек няма да се усети, че от пренебрегнато дете, ще се превърне пренебрегващ родител. И да! Понеже Тантал се чувства сготвен, обработен, натъкмен на божествената трапеза, той прави същото със своя син. Помисли още по-надълбоко защо Тантал не е осъзнал това свое усещане, че е "сготвен" от баща си. Защото е такъв, какъвто го описах аз......да не се повтарям. Ако не беше такъв, а притежаваше други качества, щеше да се чувства , да мисли и да постъпва по друг начин. Не приемам оправдаването на Тантал, че е станал синеубиец, че е бил крадец и предател, защото се чувствал нещастен в подаренотро му изобилие. Извинявай, обаче това оправдаване е неправилно. Ако Тантал беше поне малко благодарен, поне малко умен, ако имаше поне малко благородство, той щеше да намери друг начин да се противопостави на баща си и другите богове. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 17, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 17, 2008 Ти гледаш на Тантал все е едно някой твой съсед, или герой в криминалната хроника от местния вестник (това е и причината да търсиш първоизточник, щото искаш да бъдеш наведена на фактите от събитието). Митът изразява не поведението на един човек, а определена вътрешно-психологическа ситуация на човека изобщо. Митът не е исторически момент, който е фактологически обоснован, митът е израз на архетип, на базова човешка душевност. Говорейки за мита, аз не оправдавам Тантал (нито Зевс, нито никого), това не е съдебен или морален казус. Да обясниш, да осмислиш митологичната фабула, е да вникнеш позициите на митологичните персонажи, а не да реагираш като комсомолка "туй аз няма да направя, а туй препоръчвам да се направи". ---- Какво да ти кажа - като цяло може би се налага да ми помогнеш още, за да помисля по-надълбоко, както предлагаш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 17, 2008 Доклад Share Добавено Май 17, 2008 Уф, и тука няма да се разберем Добре де, какво лошо има да се гледа на мита не само като мит с неговата фактологическа обосновка, а като едно събитие, което може да има различен изход, в зависимост от това как реагират или биха могли да реагират героите. Какво лошо има човек да забелязва фактите и да разсъждава върху тях? Нали за това са дадени. Иначе мита нямаше да е мит, а Учение. Мога да ти поразсъждавам още, например защо Боговете са го наказали така, и какви други варианти на наказание можеше да има? Ти разсъждаваш пак много праволинейно, "това е мит, и нищо друго" Е, за тебе е мит, но за мене освен това е и криминална загадка, иначе това си го уцелил Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 17, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 17, 2008 Но, mvm, предложеният от теб "различен изход", според който Тантал е трябвало да бъде благороден, умен и благодарен, е не друг, а "общоприетият изход". То е първото нещо, за което се сеща всеки. Ти просто си учудена, че Тантал не е приложил клишираните разбирания за добро поведение. А за разлика от теб, митът е тоя, който предлага "различен изход". Този изход може и да не се вписва в нашия морал, но наша задача е не да го четем, единствено изхождайки от логиката на морала си, а да видим основанията за това защо някой постъпва по начина, по който постъпва Тантал. (във всеки мит основният сюжет разкрива поведение, което подлага на обезценка обичайните социални ценности). Аз съм напълно сигурен, че в началото ти си помислила, че някак аз нося отговорност за поведението на Тантал, че съм си измислил постъпките му. Ти смеси моите интерпретации с опасността да съм повлиял на самото изложение на мита. И макар вече да не мислиш така, у теб е останало чувството за моята отговорност. А когато питаше за оригинал, ти чакаше текст, който да покаже Тантал в по-приемлива от предложената от мен светлина. И да те питам: къде в твоето разбиране го има момента с криминалната загадка? Та ти беше тая дето каза, че нещата са прости и ясни, и ти си тази, която не желае да говори за лошия Тантал, а предлага уж различния и затова добър Тантал. Не правиш ли обратното на криминалния прочит. ---- Едно е да се палиш, друго е да гориш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 17, 2008 Доклад Share Добавено Май 17, 2008 ... (във всеки мит основният сюжет разкрива поведение, което подлага на обезценка обичайните социални ценности). ... Това не е вярно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 17, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 17, 2008 Добре. След като казваш, че не е вярно, можи бе е ред да дадеш примера (примерите). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 17, 2008 Доклад Share Добавено Май 17, 2008 Митът за Прометей. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 17, 2008 Доклад Share Добавено Май 17, 2008 Нищо не съм си помислила в началото, освен, че се подразних, че преразказваш мит, примесен с твои тълкувания, без да го даваш както си е написан. Недей да си толкова сигурен. Да, митът е ясен и прост , но същевременно човек ако се размисли, може да възникнат най-различни други варианти. Нали, както при тълкуването на едно престъпление, комисарят разглежда едно и също събитие от различни ъгли. Дори и след като намери виновника и престъплението изглежда ясно, има още много да се разсъждава за него. А Тантал си е точно престъпник. В едно си прав обаче, митът е мит не за да се обсъжда , а за да се приеме като даденост..и да се разсъждава оттам нататък както правиш ти. Но ме смущава защо те е впечатлил толкова много точно този мит, имам си и обяснение, но ще ти го спестя. Аз лично, от позицията, от която го възприех, на пръв прочит нямаше да му обърна внимание. Не забелязваме ли това, в което се познаваме? И накрая в заключение...аз не искам да горя, това е краткотрайно и ненужно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 17, 2008 Доклад Share Добавено Май 17, 2008 (edited) Човешката природа е двуяка. В човешката психика несъзнаваното е все още повече, отколкото съзнаваното. У всеки от нас дреме по един Тантал. Дълбоко скрит. И още много други митични персонажи. Да не искаш да си го признаеш, е равносилно на това да не искаш да се признаеш за човек. Да се смяташ за непогрешим. За Бог. И точно набързото осъждане е затварянето на вратата към дълбините на душата ни. Към това, което ние не искаме да видим. Там, където се крият демоните ни. А когато ние ги покриваме от погледа си, те оживяват вътре в нас. И точно тогава вместо ние да владеем тях, те завладяват нас. Осъденият Тантал се превръща в наш господар, в мига, в който затворим вратата към неговото разбиране и го отречем. Редактирано Май 17, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 17, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 17, 2008 Фройдовата интерпретация на мита за Прометей опитва да вникне в психологическото естество на престъплението, което титана извършва спрямо боговете. А тоя акцент е следният: - огънят представлява човешката сексуалност; - неспособността на човеците да създават огън е израз на неспособността им съзнателно да насочват сексуалната си енергия; - дарът на Прометей е силата да не удовлетворяваш сексуалността си при всеки свой порив, а да се въздържаш, като превръщаш сексуалността в културни постижения (Есхиловият “Прометей” дарява не само огъня, но и уменията в изкуството). - престъплението на Прометей спрямо боговете е престъпление срещу нагоните на човек, които признават единствено мигновеното и абсолютно удовлетворяване на сексуалната нужда. ---- Най-обичайната ценност в обществото е нуждите да бъдат удовлетворявани. Всеки е от нещо недоволен, всеки има претенции, има права, има лични пространства, има дяволи безброй. Дарът на Прометей е една способност да създаваш и съхраняваш напрежението у себе си по начин да не го разсейваш или потушаваш, тоест да не си къткаш “своите си неща”, а да трансформираш либидото в “нови неща”. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 17, 2008 Доклад Share Добавено Май 17, 2008 Огънят е светлина. Да виждаш означава да знаеш, да можеш да мислиш. Даването на огъня на хората е същото което е и отхапването от забраненото дърво в райската градина - разпалването на принципа на ума (манас) в човека. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 17, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 17, 2008 Този аналог е верен. Но той ни отпраща към първородния грях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 18, 2008 Доклад Share Добавено Май 18, 2008 (edited) Да, огънят е символ на светлината, но не на тази - дневната, чийто символ е слънцето, на който фон нещата се виждат ясно, а на тази през нощта. Там, където е мракът, там е и студът. Огънят символизира и топлината също. Освен това Прометей даравя принципа на ума, но онзи ум, не обмислящия след това, а провиждащия. Докато брат му Менетей е символ на силната човешка страст, разпалваща само моментно ума, другият му брат Епиметей символизира мислещия после ум, размишляващия след, то съдържанието на Прометей е онзи ум, който работи преди това, действа поне с няколко хода напред. И дарът на този ум това е начинът, по който идеите изпреварвайки събитията, се превръщат в реалност. Това се нарича гениалност. Още прозрение. Това е умът на твореца на събитията, а не на техния следовник. Или на този, който прави реалността, а не на този, който й се подчинавя. Прометей ни носи умението да провидим в мрака така, че осветявайки го, да изнамерим и топлината в него, която да ни служи. И ако Епиметей се явава следзнанието, отчитането на фактите след тяхната реализация, сдъвкването им след тяхното поглъщане, то Прометей е предзнанието, предзнамението. И неговият огън носи на хората умението на ума да предвижда много напред в мрака, подчинявайки го, а не подчинявайки му се. Редактирано Май 18, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 29, 2011 Доклад Share Добавено Декември 29, 2011 Аборигените са вярвали в хора - риби, които живеели във водата и приличали на различни видове риби и които също като останалите хора бродели по брега и ловували. Може да става дума за реални същества от по - стара раса ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.