31.01.2008 г. - Всяка работа, свършена за Бога, е чиста и свята

[Ася_И]

Мисъл на деня - 31 Януари 2008 г.

Всяка работа, която човек върши за Бога, е чиста и свята. Че някой бил поет, учен, проповедник – това нищо не значи. Ако поетът не възпява Великото в света и не живее за него, никакъв поет не е. Поет, учен, проповедник е онзи, който възпява Великото, проповядва го и живее за него. В този смисъл всеки човек може да бъде поет.

Из Божият глас, Лекция, 26.VIII.1930 г.

[Багира]

Много силна беседа. Нешо като конспект за ученици. От първата задача, до конкретните стъпки за осъществяването и.

И така, от къде да започне ученика?

Човек е дошъл на земята да учи. Като ученик на живота, той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок, вътрешен мир. Ето защо, ние казваме, че задачата на човека е да познае първо себе си, а после окръжаващите; да почне да работи първо със себе си, а после с ближния си. Да се нагърби с изправянето на света, това не е по неговите сили и възможности.

Ясно. И какво да прави, и какво да не прави. Обаче... май правим обратнтото. И създаваме един свой свят. Дисхармоничен.

Човешкият свят е дисхармоничен, но не и Божественият. Понеже тия светове са преплетени, изглежда, че дисхармонията е в целия свят. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човешкия свят

Е, май по-често срещаната заблуда сега е че и човешкият свят е хармоничен. Както и да е. Важното е в един момент да проумеем в дълбочина, че

Между Бога и човешката душа съществува връзка, която човек всеки момент трябва да съзнава и да се пази да не я прекъсва. Няма ли тази връзка, човек не може да си състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си.

Ако наистина по плодовете се познава едно дърво, доста печален извод можем да направим за сегашното състояние на тази връзка. И все пак по- добре е да сме наясно със задачите си. А те и не са много :

И тъй, от всички се иска съзнателна връзка с Бога, за да влязат в новия живот, да чуят тихия глас на Бога, Който им казва: „Адаме, излез вън! Напусни стария живот и влез в новия, където царува Любов, светлина и знание, свобода и простор“.

Само че ... лесно се приказка разказва, мъчно се работа върши.

[Слънчева]

За да свършим нащо за Бога, трябва първо да сме Го познали и приели в сърцето си. Тогава знаем, какво иска Той от нас. Колкото и мъничко да е това, което вършим, то си е нашето, неповторимо дадено с Любов.

Светът и хората може да изискват много неща от нас, но всеки да дава толкова, колкото има и може. Защото всяко насилие над себе си е неразбиране на Божиите закони....

Всеки, който си е отговорил на въпроса, защо е дошъл на земята, може да се нарече щастлив човек. Той е придобил вътрешен мир и спокойствие.

Следователно, който разбира смисъла на живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност, с отворени очи в пътя си. На каквито мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота. И болният отваря очите си, но само пред лекарствата и яденето, на които разчита да възстановят силите му. Щом вземе лекарството и храната, той пак затваря очите си и започва да пъшка. Защо пъшка човекът? Защото минава през труден път. Значи болният пъшка, защото пътят, през който минава, е опасен. Като погледне какво му предстои да мине, той затваря очите си, да не вижда. Страхлив е болният. Като е здрав, човек върви с отворени очи. Защо? Пътят, през който минава, е красив и лек. Докато не срещне мъчнотии, той не се страхува. Срещне ли някаква мъчнотия, човек затваря очите си и започва да пъшка. Разумният човек, който разбира смисъла на живота, и при мъчнотиите ходи с отворени очи и без страх.

Човек е дошъл на земята да учи. Като ученик на живота, той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок, вътрешен мир. Ето защо, ние казваме, че задачата на човека е да познае първо себе си, а после окръжаващите; да почне да работи първо със себе си, а после с ближния си. Да се нагърби с изправянето на света, това не е по неговите сили и възможности.

Любовта и Вярата да ни водят, само тогава можем да работим и живеем с и за Бога.

Кога се моли човек от душа? Когато се намира на кладата, където ще го горят. В този момент той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към съзнанието на Бога. Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да заемете положението на дете, което е готово да се изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася до прошката, до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви грешки.

Като се натъкват на греховете си, някои се оправдават с това, че човек е слабо същество и не може да не греши. Това не спасява положението. Като греши, човек трябва да поправя грешките си. Не поправя ли грешките си, той дохожда до едно вътрешно състояние на греховност, при което изгубва достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубил онова, което му е давало сила и подем да расте и да се развива. При това положение, каквото и да мислят хората за него, важно е неговото вътрешно състояние. Изправя ли грешките си, той възстановява отношенията си към Бога и се чувства силен и смел. Той гледа спокойно в очите на хората и не се смущава от тяхното мнение.

Да пазим чистотата на детето в себе си...

Животът, сам по себе си, е чист и възвишен. Дръжте се за този живот, а не за човешкия. Човешкият живот е изменчив, като самия човек, но Божественият е устойчив и хармоничен. Използвайте днешните условия да проникнете в този живот, за да уредите своя. Ако днес не уредите живота си, никога няма да го уредите. – „Ама ние ще се молим, за да придобием този живот.“ – Молитвата подразбира работа. Ако не работите, никаква молитва не може да ви спаси. Ако ученикът не учи, а само се моли, учителят му не може да го прекара в по-горен клас. Учителят има еднакви отношения към всички душѝ, вследствие на което изисква от учениците си да учат и прилагат.

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно, всеки ден да придобивате по нещо ново. Знанието, което имате днес, не е достатъчно. Постиженията, до които сте дошли, не са достатъчни. Кой от вас може, като стисне един камък, отгоре да излезе огън, а отдолу вода? Какво означава тази мисъл? Камъкът представя твърдата човешка мисъл, а огънят и водата – условия за живот. Следователно, ако не можете да стиснете своята твърда мисъл в ръката си и от нея да излезе огън и вода – условия за живот, вие не сте постигнали нищо.

Приложение на малкото, което имаме, това е Живот за Бога.

Редактирано Януари 31, 2008 от xameleona

[Валентин Петров]

Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си“. С други думи казано, Христос се обърна към Бога със следните думи: „Господи, понеже бях свързан кармически с греха на хората, аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося до край. Ето, сега предавам духа си, натоварен с греховете на човечеството“. След това тежко изпитание дойде възкресението на Христа. С възкресението на Христа настъпва нова епоха в света – ликвидиране на кармата. Христос не можа сам да разреши този въпрос, но го предостави на Бога. В името Божие Христос искаше да застави евреите да вярват в Бога, но не можа. Той каза на Господа: „Това, което можах да направя, направих; останалото ще свършиш Ти“. Следователно работата на човека е да посажда семена в своята градина, а останалото е Божие дело. Вие трябва да знаете, че Бог възраства, въздига и пречиства нещата. Един ден, като свършите работата си на земята, и вие ще кажете като Христа: „Господи, предавам духа си в Твоите ръце“.

За да предаде духа си в Божиите ръце, човек трябва да има устойчива вяра, като диаманта. Преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своя ближен.

------------------------------------------------------

[НелиТ]

"Човек е дошъл на земята да учи. Като ученик на живота, той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок, вътрешен мир. Ето защо, ние казваме, че задачата на човека е да познае първо себе си, а после окръжаващите; да почне да работи първо със себе си, а после с ближния си. Да се нагърби с изправянето на света, това не е по неговите сили и възможности. Може ли човек да се грижи за прехраната на всички хора? Може ли той да си отговори на въпроса, какво става с умрелите и къде отиват те? Може ли той да държи сметка за живота на всички, които се раждат? Защо се ражда и защо умира човек? Каквото животът носи на човека, същото носи и смъртта. И животът, и смъртта едновременно носят известни блага и нещастия за човека. За някого смъртта е щастие, а за някого – нещастие; за едного животът е щастие, за другиго – нещастие. Щастието и нещастието са относителни неща. От човека зависи да направи живота си щастлив или нещастен. Ако живее съзнателно и изпълнява Божиите закони, човек продължава живота си; не спазва ли Божиите закони, човек съкращава живота си и става нещастен."

Моето кредо през годините, и преди да бях се докоснала до словото на Учителя: Противник съм на революциите. Може би защото в училище само това ни набиваха в главите. По история. По литература. По теография. До опротивяване. "Ако мога да направя така, че моят микросвят (това, което ме заобикаля в непосредствена близост) да се придвижи към добро и на милиметър - аз съм щастлив човек" - това споделях със своите познати и приятели и те ме мислеха за ненормална. За съжаление, през моето детство и млади години, нямахме достъп до световната мъдрост. И трябваше до всичко да достигнем по емпиричен път. И сме по-бавно развиващи се. Нормално.

Редактирано Януари 31, 2008 от НелиТ

[Ани]

Да, човек е дошъл на земята да учи и да работи. Едни са по-напреднали, други - не...

Затова е работите ни и задачите ни са различни май?

Всички хора имат заложби и възможности в себе си, но не са работили еднакво и до днес още не работят еднакво. Разликата между хората се заключава в работата, която са вършили в миналото, която вършат днес и която ще вършат в бъдеще.

Правилен живот